Предопределение (детерминизъм) и съдба – избрани мисли (1)

Светът, в който живеете, не е свят на произволи. Той е разумен свят и ние сме заобиколени от множество разумни същества. Не мислете, че като ходите тук-там, вие сте свободни да вършите каквото си искате. Трябва да знаете, че каквото вършите и дето ходите, вие не сте сами. За всяка ваша работа са определени множество свидетели, които следят как и при какви условия вършите зададената ви работа. Определен брой от тези разумни същества взимат участие във вашата работа заедно с вас. Те могат да бъдат един, двама или повече – ако имате девет помощници, вие ще бъдете гениален човек и ще можете да работите във всички изкуства. Затова именно първата ви задача е да спечелите благоволението на тези същества. Ученикът трябва да бъде разумен, за да спечели Любовта на своя учител, за да може той да му разкрие тайните на природата. Под “учител” аз разбирам учителите по музика, по изкуствата и по разните отрасли на науката. Не мислете, че е лесно да придобиете знания в известен отрасъл на науката или на изкуствата. Един ученик може да е способен по музика, по литература или поезия, но ако не дойде някой учител по съответния предмет да запали (у него) свещта на тази способност, ученикът така и ще си остане (обикновен ученик, без да развие тази своя способност). Каквато способност и да има ученикът в себе си, било по науката или в духовно отношение, ако той не намери своя учител по този предмет, който да запали свещта на неговото съзнание, той ще си остане обикновен ученик. И когато ученикът се подготви и изучи преподадените от неговия учител уроци, той бива подлаган на изпит. Така беше и с Христос. Той получи много уроци от Невидимия свят чрез хората и докато ги изучаваше, ангелите бяха далеч от Него. Щом научи уроците си и издържа изпит по тях, ангелите дойдоха да му служат. (Праведният, Неделни беседи, 1926-27)

Помнете: Животът на човека е точно определен. Има неща, които не са определени от Бога, и те могат да се изменят. (Новата мисъл, Лекция пред ООК, 1932-33)

Каквото и да се говори, човек проявява това, с което е роден. (Новата мисъл, Лекция пред ООК, 1932-33)


Помнете: Докато живеете на Земята, вие сте под контрола на друго съзнание. Както кракът и ръката не са свободни да действат както искат, така и твоето съзнание е под контрола на висшето съзнание. Ръката, кракът и всички останали органи на човешкото тяло представляват сбор от живи, разумни клетки, които се подчиняват на човешкото съзнание, а човек – на Божественото съзнание. (Новата мисъл, Лекция пред ООК, 1932-33)

Всичко, което става в света, е на мястото си. Ако обичате Бога, е така. Ако не го обичате, ще страдате. (Начало на мъдростта, Лекция пред ООК, 1931-32)

Знайте, че не може да стане нещо в света, ако няма условия за това – никой не може да придобие нещо в света, ако няма условия за това. Може да съществува нещо само ако има друго, което да му отговаря. Това е Закон, опитан и доказан. (Законът и Любовта, Лекция пред ООК, 1931-32)

Има нещо велико в света, на което човек може да разчита. Трудното е докато се отрие на човека това Велико Начало. Щом пред човека се разкрие Великият Божествен Промисъл, той разбира вече стиха от Евангелието: “Нито един косъм не може да падне от главата на човека без Божията воля.” Докато дойдеш до това състояние, всичките ти косми могат да окапят. (Заветът на Любовта, Беседи от Учителя, 1944)

Всичко добро и хубаво в нас ни е дадено не само за един живот, а за Вечността. Бог е предвидил всичко, което е нужно за човешката душа. Като знаете това, трябва да се радвате. (Законът и Любовта, Лекция пред ООК, 1931-32)

Казвате: “Аз съм свободен.” И философите днес казват, че човек е абсолютно свободен. Покажете ми един свободен човек! Свободни са мъчениците, светиите, които са умрели за вярата си. Онзи, който може да умре гладен, той е свободен. Всеки, който не го е страх от страданията, всеки, който не го е страх от смъртта, всеки, който не го е страх от студа, всеки, който не го е страх от беднотията, всеки, който не го е страх от безпаричието, е свободен човек. […] Сегашните християни са дошли дотам, че са толкова свободни, колкото хората в света. (Изново, Неделни беседи, 1931-32)

Мъдрецът сам поставя нещата в ред и порядък, а глупецът ги разхвърля и обезсмисля. Когато попаднете в общество на глупави хора и слушате какво говорят и как мислят, най-после вие си казвате: “Откакто влязох между тия хора, съвсем оглупях.” Когато попаднете в общество на мъдри хора, вие ще поумнеете. Какво показва това? Това показва, че човек сам не мисли, а мислят другите около него. И затова, когато умът и мисълта ви работят добре, ще знаете, че се намирате в общество на мъдреци. Казвате: “Как не съм знаел, че съм такъв гений!” Ти не си гений, а се намираш в общество на гениални хора. И обратно – когато кажеш, че си глупав, ще знаеш, че се намираш в общество на глупави хора. Това са две състояния, в които човек изпада. Понякога човек не е нито между мъдрите, нито между глупавите; той мисли, че няма нито наука, нито религия, от нищо не е доволен, на нищо не се радва и чака само да дойде някой отвън, за да му докаже, че с бой и с насилие работите могат да се наредят. И това е състояние, в което човек може временно да попадне. (Учителю благи, Неделни беседи, 1929)

Който не разбира своето предназначение, иска да стане философ, поет, учен, музикант, но нищо не постига. Ако не е роден за философ, не може да стане такъв. Ако не е роден за поет, учен или музикант, не може да стане такъв. Кой за каквото е роден, такъв става. Земята не прави ябълката ябълка, крушата – круша, сливата – слива. Земята дава само условията за проява на семената, без да ги създава. Всяко семе проявява естеството си, независимо от почвата, в която е поставено. Всеки човек, дошъл на Земята, се проявява такъв, какъвто си е. (Вечното благо, Съборни беседи, 1943)

Човек си остава такъв, какъвто е роден – никой не може да го измени. За да стане преврат в него, той трябва да се върне към първоизточника, от който е излязъл. Не само веднъж трябва да стане това, а много пъти. Човек трябва постоянно да излиза и влиза в съзнанието си. Това е вътрешен, духовен процес. Само така той може да възприеме нещо ново, да стане нов човек. (Начало на мъдростта, Лекция пред ООК, 1931-32)

В Америка има една секта от религиозни хора, които в своите вярвания са дошли дотам да казват, че всичко, което човек помисли, става. И действително всичко, което човек помисли, става – но при известни условия. Майката ражда при известни условия, Слънцето изгрява при известни условия, въздухът се движи при известни условия, светлината се движи при известни условия – има Закони, по които тя се движи; вън от тези Закони светлината не може да се прояви. Ако хората са слепи, какво отношение може да има светлината към тях? Или ако хората нямат дробове, какво отношение може да има въздухът към тях? Или ако човек няма стомах, какво отношение ще имат към него всички плодове, които съществуват на Земята? Значи, когато говорим за разумността на нещата, ние подразбираме една разумна вътрешна връзка, която ние имаме с тях. В такъв случай на първо време аз настоявам да не доказваме, че природата е разумна, а хората трябва да се убедят, че те са разумни – докато човек сам не се убеди, че е разумен и че може да направи всичко, той не може да има никаква представа за природата. Тъй че за да разбере природата, човек сам трябва да стане разумен. Разумното се намира като зародиш във всяко живо същество, но на това семе трябва да се дадат благоприятни условия, за да се развие, за да се прояви. (Живот, Светлина и Свобода, Неделни беседи, 1931-32)

Първичната Причина или Великото Разумно Начало, което е създало цялата вселена, което е наредило всичко в живата природа, е предвидило нещата, вследствие на което в тези наредби не може да се допусне никакво изключение. Там, където се забелязва най-малкото отклонение, най-малкото нарушение, най-малкото изключение, това говори, че този свят не е чисто Божествен, в него не оперира само Бог, а и някакви други същества. Понякога и ангелите, които по отношение на хората са много учени, правят малки грешки. Защо? Защото по отношение на Бога те са несъвършени, а грешките са присъщи на несъвършените същества. (Синове на Възкресението, Неделни беседи, 1927-28)

Всички неща стават тъй, както Бог желае, а не както човек иска. Всички неща стават тъй, както Бог ги прави, а не както човек ги прави. (Ценното из Книгата на великия живот, Съборни беседи, 1932)

Съществува един Божествен План, според който трябва да станат всички неща в света. Колкото и да се отклоняват хората от този План, в края на краищата те пак ще го изпълнят, но ще минат през големи страдания. Красив е Божественият План! (Ни мъж, ни жена, Неделни беседи, 1927-28)

Оставете други да решават въпроса какво ще стане с вас. Щом посадите житното зърно в земята, то пита ли какво ще стане с него? То предоставя този въпрос на Слънцето. (Ценното из Книгата на великия живот, Съборни беседи, 1932)

Програмата, която човек трябва да изпълни на Земята, е отдавна определена. Неговата задача не се състои в това да си съставя нова програма, а да изпълни онази, която е вече определена. Въпреки това човек си създава своя програма и търси щастието си там, дето го няма. Каквото и да прави човек, в края на краищата неговата програма се анулира. (Да ви даде, Неделни беседи, 1929-30)


Всеки човек, който е изпратен на Земята, е изпратен с известна мисия. При това неговата мисия, колкото и малка да е тя, е от значение. Онази причина, която го е поставила в света, е имала нещо предвид – ако беше непотребен, той нямаше да се яви. И тогава, щом се явява, какво трябва да направи? В притчата за работниците (Матей, 20; 1-16) се казва, че едни (работници) са повикани сутринта, а последните – вечерта. И на едните, и на другите господарят заплатил по равно – без значение кой работил през деня, кой бил пръв и кой бил последен. Това показва на първо място, че трябва да се работи. Човек е дошъл на Земята първо да се учи. На какво именно да се учи? Първата наука, с която човек започва, е дишането. Втората наука, с която човек започва, е храненето. И третата наука е мисленето. Ако човек не е роден навреме, ако дишането не е започнало навреме, ако не е започнал да се храни навреме, няма да мисли и от него нищо не може да се очаква. Като гледам статистиките и наблюдавам женитбите, виждам, че хората не се женят навреме. Като гледам порядъка кога са родени децата, виждам, че всички хора не са родени навреме – едва на хиляда души намирам един, който приблизително е роден навреме. Ненавреме са родени! Някой път разместват точността на времето. Има една причина, вследствие на която има ненавременно раждане. Дисонансите, които съществуват в обществото, се дължат също на ненавреме сторени неща. (И след всичко това) хората си мислят, че могат да поправят света. Светът може да се поправи само когато женитбата е станала навреме, когато децата се раждат навреме и се отглеждат навреме. Това е велик Закон. (Живот, Светлина и Свобода, Неделни беседи, 1931-32)

Съвременните хора не подозират, че всичко е определено на човека – кога ще се роди, от какви родители, с какви дарби и способности ще разполага, при какви учители ще се учи, как ще завърши живота си и т.н. Опитният астролог може да предскаже всичко това с най-големи подробности. (Делата Божии, Неделни беседи, 1930)

Някой казва: “Защо Господ постъпва спрямо нас така, а спрямо други – другояче?” Към всеки човек Господ постъпва според неговите разбирания, според неговото съзнание. Условията, които Той дава на богатия, са за да го изпита. Едни ще бъдат богати, а други – бедни, за да имат представа за бедността. Но всичко се дава за урок. (Живот, Светлина и Свобода, Неделни беседи, 1931-32)

Всяко нещо иде на времето си. Казваме, че някои неща са случайни, когато не сме изчислили точно времето на тяхното сбъдване. Това значи, че ние сме ги очаквали по-рано, а те са дошли по-късно, или сме ги очаквали по-късно, а са дошли по-рано. В случая грешката е у нас, в нашите разбирания. (Който дойде при мене, НБ, 1924-25)

Ако в света съществува известна дисхармония, тя не се дължи на Бога. Ако ядеш нездравословна храна и заболееш, трябва ли да отдадеш причината на Бога? Прав ли си да мислиш, че такава е волята на Бога? Не, волята на Бога не е в боледуването на човека. (Който дойде при мене, НБ, 1924-25)

Нещастията в съвременния живот се дължат на неприлагане на истинското знание, на неприлагане на Законите на Божията мъдрост. Цялата европейска култура ще мине през големи изпитания – ще стане голямо пресяване на досегашните възгледи и разбирания. Всички заблуди, съмнения и подозрения ще се пресеят и ще остане чистото. На Земята ще останат само героите – хора със светли умове, с чисти и благородни сърца, със силна и възвишена воля. Те ще останат над ситото. Живата природа отново ще ги посади. С тях ще започне Новата култура, която ще създаде новите хора. (Който дойде при мене, НБ, 1924-25)

Някои тълкуват, че Последните дни са сегашните. Казвате: “Как могат тия хора да тълкуват?” Наблюдавали са, правили са редица научни изследвания. Питам: Как могат лозарите да познават по пръчките на лозата на колко години е тя? Те са се занимавали по този въпрос, правили са редица научни изследвания. (Ни мъж, ни жена, НБ, 1927-28)

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.