Теории и техники за масов контрол, ползвани от масмедиите

(Преводен материал) Масмедиите са най-могъщият инструмент, използван от управляващата класа за манипулация на масите. Тя оформя и моделира мненията и отношенията, определя кое е приемливо в обществото. Тази статия разглежда похватите на масмедията в светлината на теориите, разработени от най-изявените личности в тази област, структурата на управление на тези медии и техниките, които те употребяват. Целта на статията е да разберем същинската роля на масмедиите в обществото. Заради това реших да напиша този текст, като изложа теоретичната и методологична основа, върху която базирам анализите си, а също и като представя най-изтъкнатите учени в областта на масовите комуникации. Някои хора четат моите статии и ги тълкуват в смисъл, че искам да кажа например: “Лейди Гага желае да контролира нашите мозъци“. Случаят не е такъв. Тя е просто една малка част от огромната система, наречена масмедия.

ПРОГРАМИРАНЕ ЧРЕЗ МАСМЕДИЯТА

Масмедията се състои от различни медии, които са оформени така, че да достигат възможно най-голяма публика. Тези медии включват телевизията, киното, радиото, вестниците, списанията, книгите, звукозаписите, видео игрите и интернет. През миналия век са правени много изследвания за измерване на ефектите на масмедията върху населението, за да се разкрият най-добрите техники за влияние върху широките маски. От тези изследвания възникна науката Комуникации, която се ползва в маркетинга, в обществените връзки и в политиката. Масовата комуникация е едно необходимо средство за функционирането на демокрацията; тя също е необходимо средство и на диктаторските режими. Всичко зависи от начина на нейното ползване.

В предговора на книгата си “Един смел нов свят”(A Brave New World) от 1958 г. Алдъс Хъксли рисува доста мрачен портрет на обществото. Той смята, че обществото се ръководи от една “безлична сила“, един управляващ елит, който манипулира населението посредством разни методи.

“Безлични сили, върху които ние нямаме почти никакъв контрол, изглежда тласкат всички ни в посоката на един кошмар като този от “Един смел нов свят”; и това безличностно подтикване бива съзнателно ускорявано от представителите на търговските и политическите организации, които вече са разработили поредица от нови техники за манипулация на чувствата и мислите на масите, за да се защитават интересите на едно малцинство.“ (Алдъс Хъксли, предговор към “Един смел нов свят“)

Тази негова мрачна перспектива не е просто хипотеза или параноична самоизмама. Това е документиран факт, който срещаме в най-важните изследвания, правени по света на тема масмедии. Ето някои от тях:

ЕЛИТАРНИ МИСЛИТЕЛИ

УОЛТЪР ЛИПМАН

Уолтър Липман, американски интелектуалец, писател и два пъти награждаван с наградата Пулицър, издаде една от първите творби, посветени на използването на масмедията в Америка. В книгата си “Обществено мнение” (Public Opinion, 1922) Липман сравнява човешките маси с “огромен звяр” и с “объркано стадо”, което има нужда да бъде ръководено от управляваща класа. Той описва управляващия елит като “специализирана класа, интересите на която са наднационални.“ Тази класа е съставена от експерти, специалисти и бюрократи. Според Липман експертите, често наричани “елит”, са тези, благодарение на които се заобикаля/преодолява главният недостатък на демокрацията, а именно абсурдният идеал за “гражданина, който е компетентен по всички въпроси”. Хаотичното и шумно “объркано стадо” има своята функция – да бъде “заинтересован зрител на действията”, тоест да не бъде участник в тях. Участието е задължение на “отговорния човек”, какъвто обикновеният гражданин не е.

Ролята на масмедиите и пропагандата е на инструменти, които елитът трябва да използва, за да управлява обществеността, без да прибягва до физическа принуда. Една от важните идеи, представени от Липман, е “скалъпването на съгласие”, което, обяснено накратко, е манипулирането на общественото мнение по такъв начин, че да бъдат приемани плановете на елита. Изразеното от Липман становище е, че обикновеното население не е квалифицирано да разсъждава и да взима решения по важни проблеми. Затова е важно елитът да решава “в своя полза” и след това да прокарва решенията си сред масите.

“Това, че фабрикуването на съгласие като техника подлежи на голямо усъвършенстване, смятам, никой не може да го отрече. Процесът, при който възниква общественото мнение, определено е не по-малко сложен от описаното в настоящите страници, а възможностите за манипулация, откриващи се пред всеки, който разбира процеса, са лесно достъпни. В резултат на психологическите изследвания, съчетани със съвременните средства за комуникация, практикуването на демокрацията достигна своята повратна точка. Свидетели сме на една революция, безкрайно по-значителна от която и да било смяна на икономическата власт. Под силата на пропагандата, не само в злокобния смисъл на думата, старите постоянни величини на нашето мислене се превърнаха в променливи. Вече не е възможно например да се вярва на старата догма на демокрацията: че знанието, необходимо за управлението на човешките дела, възниква спонтанно в човешкото сърце.  Там, където изхождаме от тази догма, ние се самозаблуждаваме и ставаме жертва на данни, които не можем да проверим. Доказано е, че не можем да разчитаме на интуицията, съвестта и на произволните мнения на този или онзи, ако искаме да контролираме света за в бъдеще.“ – Уолтър Липман, “Обществено мнение”

Може би е важно да се спомене, че Липман е един от основателите на Съвета за чуждестранни връзки (CFR), най-влиятелния ръководител на международната политика в глобален мащаб. Този факт би трябвало да дава представа за умствената нагласа на елита, що се отнася до оползотворяването на медиите.

“Политическата и икономическата власт в Съединените щати са концентрирани в ръцете на “управляващ елит”, който контролира повечето от намиращите се в Щатите мултинационални корпорации, главните комуникационни медии, повечето влиятелни фондации, главните частни университети и голяма част от обществените организации. Основан през 1921-а, Съветът за чуждестранни връзки е ключовият мост между големите корпорации и федералното правителство. Наричан е още “училище за държавници” и е близо до това, което Чарлс Райт Милс нарича Властнически елит – група хора със сходни интереси и възгледи, оформящи събитията от неуязвими позиции зад (кулисите на) сцената. Създаването на ООН беше проект на Съвета, както това важи още за Международния валутен фонд и Световната банка.” – Стив Джейкъбсън, “Мисловен контрол в Съединените щати” (Mind Control in the United States)

Някои от настоящите членове на CFR включват Дейвид Рокфелер, Дик Чейни, Барак Обама, Хилъри Клинтън, известният църковен проповедник Рик Уорън и изпълнителните директори на големи корпорации като CBS, Nike, Coca-Cola и Visa.

КАРЛ ЮНГ

Карл Юнг е основателят на аналитичната психология (също известна като психология на Юнг), която набляга на разбирането на психиката чрез изследване на сънищата, изкуството, митологиите, религията, символите и философията. Швейцарският терапевт е източникът на много от психологическите схващания, използвани днес – такива като архетип, комплекс, персона, екстровертност/интровертност и синхронизъм. Той в изключитено голяма степен е бил повлиян от окултното обкръжение в семейството си. Карл Густав, неговият прадядо, е бил деен свободен масон (бил е Велик майстор), а Юнг е открил и че някои от другите му предци са били розенкройцери. Това би могло да обясни неговия голям интерес към източната и западната философия, алхимията, астрологията и символизма. Една от най-важните му (и недоразбрани) идеи е била тази за колективното несъзнателно.

“Моята теза е следната: В добавка към нашето непосредствено съзнание, което има изцяло лична природа и което ние смятаме за единствената емпирично измерима психика (въпреки че пришиваме към него личното несъзнателно като прибавка), съществува и втора психическа система от колективна, универсална и безличностна природа, която е еднаква при всички индивиди. Това колективно несъзнателно не се развива по индивидуален път, а се наследява. То се състои от предварително зададени форми, архетипите, които могат да бъдат осъзнати едва в последствие и които дават определени форми на някои от психологическите съдържания.” – Карл Юнг, “The Concept of the Collective Unconscious”

Колективното несъзнателно се проявява чрез съществуването на подобни символи и митилогични фигури в различните цивилизации. Архетипните символи, изглежда, са вградени в нашето колективно несъзнателно и когато сме изложени на влиянието им, ние демонстрираме естествено влечение и увлечение към тях. Затова окултните символи могат да упражнят голямо въздействие върху хората, независимо от това, че повечето хора никога не са били въвеждани в тяхното езотерично значение. Мислители в областта на масмедиити като Едуард Бърнайс са намерили в тази концепция чудесен начин за манипулиране на личното и колективното несъзнателно на обществеността.

ЕДУАРД БЪРНАЙС

Едуард Бърнайс е смятан за “бащата на обществените връзки” (и на рекламата – бел. Стопанина) и е използвал концепции, разработени от чичо му Зигмунд Фройд, за да манипулира обществеността чрез подсъзнанието. Той е споделял възгледа на Липман за общото население, намирайки го за нерационално и подвластно на “стадния инстинкт”. По негово мнение масите трябвало да бъдат манипулирани от едно невидимо правителство, за да бъде осигурено оцеляването на демокрацията.

“Съзнателното и интелигентно манипулиране на организираните навици и мненията на масите е важен елемент на демократичното общество. Тези, които манипулират този незабележим механизъм на обществото, представляват невидимото правителство, което има истинската ръководна власт в нашата страна.

Ние сме управлявани, нашите мозъци – обработвани, нашите вкусове – формирани, нашите идеи – вменявани, най-вече от хора, за които никога не сме чували. Това е логическа последица от начина, по който нашето демократично общество е организирано. Огромни бройки човешки същества трябва да си сътрудничат по този начин, ако ще живеят заедно в едно гладко функциониращо общество.

Нашите невидими управители в много от случаите дори не знаят кои са техните сподвижници от вътрешния кабинет.” – Едуард Бърнайс, “Пропаганда“

Новаторските маркетингови кампании на Бърнайс промениха из основи функционирането на американското общество. Той фактически изгради “консуматорското” отношение, като създаде една култура, в която американците вече купуваха за удоволствие, а не за оцеляване. По тази причина сп. Life го класира между 100-те най-влиятелни американци на 20-и век.

ХАРОЛД ЛАСУЕЛ

През 1939-1940 г. Чикагският университет е бил домакин на поредица от семинари в областта на комуникациите. Те са били спонсорирани от фондация “Рокфелер” и са били с участието на най-изявените учени в областта на комуникациите и социологическите изследвания. Един от тях е и Харолд Ласуел – водещ американски политолог и комуникационен теоретик, който е специалист в анализирането на пропагандни методи. И той е бил на мнение, че демокрацията – правителство, управлявано от хората – не би могла да остане стабилна, ако няма експертен елит, който да оформя и да обработва общественото мнение чрез пропаганда. В неговата “Енциклопедия на социалните науки” Ласуел обяснява, че когато елитът не разполага със съоветните реквизити на силата, за да въдвори подчинение, тогава на социалните мениджъри им се налага да се обърнат към “една напълно нова техника на контрол, най-вече чрез пропаганда”. Той добавя и обичайната обосновка – ние трябва да отчетем “невежеството и глупостта на масите и да не се поддаваме на демократичната догматика за това как хората най-добре преценявали собствените си интереси”.

Ласуел обширно е изучавал как се анализа съдържанието, за да разбере ефективността на различните типове пропаганда. В своето есе “Съдържания на комуникацията” той обяснява, че за да се разбере смисълът на едно съобщение (напр. филм, реч, книга и т. н.), трябва да се вземе предвид честотата, с която определени символи се показват в него, посоката, в която тези символи се опитват да насочат мнението на публиката, а също и интензивността на използваните символи. Ласуел е известен и с модела си за анализ на медиите, базиран на формулата:

Кой (казва) Какво (на) Кого (по) Какъв канал (с) Какъв ефект.

С този модел Ласуел показва, че за да се анализира подобаващо един медиен продукт, трябва да се види кой е създал продукта (хората, поръчали създаването му), към кого е насочен този продукт (публиката, в която се цели) и какви са били желаните ефекти на този продукт (да информира, да убеди, да продаде и т.н.) върху публиката.

Стандартизиране на човешката мисъл

Сливането на медийните компании през последните десетилетия създаде една малка олигархия от медийни конгломерати. Телевизионните сериали, които следим, музиката, която слушаме, филмите, които гледаме, и вестниците, които четем, се създават от общо ПЕТ корпорации. Собствениците на тези конгломерати са в близки отношения със световния елит и в известен смисъл всъщност те са елита. Притежавайки всички възможни средства за достигане до масите, тези конгломерати имат властта да създават в човешките представи една-единствена и съгласувана картина на света, водеща до “уеднаквяването (стандартизирането) на човешката мисъл”.

Дори движенията и стиловете, смятани за коренно различни от останалите, в действителност се оказват разклонения на общоприетото мислене. Масмедиите произвеждат своите собствени противници, които определено изглеждат като такива, но са само част от установения ред и изобщо не поставят този ред под въпрос. Артисти, творби и идеи, които не се вписват в общоприетото мислене, безпощадно биват отхвърляни и пренебрегвани от конгломератите, което практически ги кара да изчезнат и от общественото съзнание. Както и да е – идеите, които са оценени като стойностни и желателни да бъдат приети от обществото, майсторски се продават на широките маси, докато се превърнат в ясни от само себе си (неоспорвани) норми.

През 1928 г. Едуард Бърнайс вече е виждал огромния потенциал на киното за стандартизиране на мислите:

“Американските филми са най-подмолният преносител на пропагандна в днешния свят. Те са чудесен разпределител на идеи и мнения. Филмите могат да уеднаквят идеите и навиците на една нация. Тъй като са създавани, за да посрещнат изискванията на пазара, те отразяват, подчертават и дори преувеличават широките обществени тенденции, вместо да стимулират създаването на нови идеи и мнения. Филмите печелят само от идеи и факти, които са модни. Както вестниците се стремят да разпространяват новини, така и киното се стреми да разпространява развлечение.“ – Едуард Бърнайс, “Пропаганда“

Тези факти са били посочени като заплаха за човешката свобода през 30-те години на миналия век от мислители на Франкфуртската школа като Теодор Адорно и Хърбърт Маркюз. Те са изложили три главни проблема на културната индустрия. Индустрията може:

1. да принизи човешките същества до положението на една биомаса, като възпрепятства развитието на самостоятелни индивиди, способни да взимат разумни решения;

2. да измести естествения импулс към самостоятелност и самоосъзнаване чрез удобния мързел на конформизма и пасивността (безделието);

3. да утвърди идеята, че хората всъщност искат да избягат от абсурдния и жесток свят, в който живеят, като се изгубят в едно хипнотично състояние на самозадоволеност.

Идеята за бягството е дори още по-основателна днес при възхода на онлайн видеоигрите, 3D филмите и системите за домашно кино. Масите, непрекъснато търсещи последния връх в развлекателните технологии, закупуват скъпи продукти, които само най-големите медийни корпорации в света могат да си позволят да произвеждат. Тези продукти съдържат внимателно пресметнати съобщения и символи, които ни повече, ни по-малко са една пропаганда. Обществеността е дресирана да ОБИЧА тази пропаганда до такава степен, че е готова да харчи трудно спечелените си пари, за да бъде изложена на пропагандата. Пропагандата (използвана в политическия, културния и търговския смисъл) отдавна не е принудителната и авторитарна форма на комуникация, която намираме при диктаторските режими – тя е станала синоним на развлеченията и удоволствията.

“Що се отнася до пропагандата, първите защитници на повсевместната грамотност и свободната преса си представяха само две алтернативи: пропагандираното или е истина, или е лъжа. Те не можеха да предвидят това, което фактически се случи предимно в нашите западни капиталистически демокрации. Разви се огромна масова комуникационна индустрия, загрижена не за това кое вярно или лъжовно, а за недействителните събития – тези, които в една или друга степен нямат никакво значение. С други думи, те (първите идеалисти) не включиха в сметките си неутолимия апетит на човечеството към нещата, които отклоняват вниманието (от същественото).“ – Алдъс Хъксли, предговор към “Един смел нов свят”

Само една медия не може да окаже траен ефект върху човешката психика. Масмедиите обаче, тъй като присъстват навсякъде, създават жива обстановка, в която ние всекидневно се развиваме. Те определят нормите и изключват нежеланото. По същия начин, по който товарните коне носят наочници (капаци), за да гледат само пътя напред, така и повечето хора виждат само нещата, които се очаква от тях да виждат.

“Възникването на масмедията прави възможно използването на пропагандни техники в общонароден мащаб. Дирижирането на пресата, радиото и телевизията за създаването на една непрекъсната, трайна и цялостна обстановка прави така, че влиянието на тази пропаганда да остане незабелязано, именно защото се проявява в толкова непроменлива обстановка. Масмедията осигурява съществената връзка между индивида и изискванията на технологичното общество.” – Жак Елул

Една от причините масмедията да влияе успешно на обществото са множеството изследвания в областта на когнитивните науки и върху човешката природа.

ТЕХНИКИ ЗА МАНИПУЛАЦИЯ

“Връзките с обществеността са умишлен опит да се управляват възприятията на обществото върху даден обект. Тези обекти включват хора (например политици и художествени дейци), стоки и услуги, организации от всякакъв вид и произведения на изкуството и развлекателната промишленост.“

Стремежът да се продават продукти и идеи на масите доведе до безпрецедентно нарастване на изследванията върху човешкото поведение и психика. Когнитивните науки, психологията, социологията, семиотиката, лингвистиката и други такива науки бяха и все още са развивани всеобхватно чрез добре финансирани изследвания.

“Никоя група от социолози не може да се мери с рекламните агенции, що се отнася до събирането и обработката на полезна социална информация. Рекламните агенции имат на разположение милиарди (долари) годишно за изследване и тестване на отзиви и техните продукти са величав израз на събрания материал за споделения опит и чувства на цялата общност.” – Маршал Маклуън, The Extensions of Man

Резултатите от тези изследвания се ползват за реклами, филми, музикални клипове и други медийни форми, за да ги направят колкото се може по-въздействащи. Маркетинговото изкуство е високо пресметнато и научно, защото трябва да достигне едновременно до индивидуалното и до общественото съзнание. При високобюджетните културни продукции един видеоклип никога не е “просто един видеоклип”. Образи, символи и послания се разполагат стратегически така, че да предизвикат желания ефект.

“Със знанието за човешкото същество, неговите тенденции, неговите желания, неговите нужди, неговите психически механизми, неговите автоматизирани действия, а също и с познанията в областта на социалната психология и аналитичната психология, пропагандната машина усъвършенства своите техники.” – Жак Елул, “Пропаганда”

Днешната пропаганда почти никога не се позовава на рационални и логически аргументи. Тя директно задълбава в най-първичните човешки нужди и инстинкти, за да предизвика емоционална и нерационална реакция. Ако винаги разсъждавахме разумно, може би нямаше да сме купили и 50% от това, което притежаваме. Бебета и деца непрекъснато се появяват в реклами, насочени към жените, поради една специфична причина: изследванията показват, че детските образи отпушват у жените инстинктивни грижовни и защитни реакции, което предизвиква и благоразположено отношение към рекламираните продукти.

Реклама на 7 Up, ползваща очарованието на бебетата.

Сексът присъства навсякъде из масмедиите, тъй като привлича и задържа вниманието на зрителите. Той директно играе върху животинските ни нужди за размножение и веднъж отприщен, този инстинкт веднага засенчва всички други рационални мисли в нашия мозък.

Обезчувствяване

В миналото, когато бяха налагани промени на населенията, те излизаха на улицата, протестираха и дори прибягваха до метежни средства. Главната причина за подобни сблъсъци беше обстоятелството, че промените бяха ясно оповестявани от управляващите и съответно ясно разбирани от населението. Промените бяха внезапни и ефектът им можеше да бъде точно осмислен и оценен. Днес, когато елитът има нужда част от намеренията му да бъде приета от обществеността, той върши това чрез обезчувствяване. Намеренията, които може да са срещу интересите на общността, бавно, постепенно и неуморно биват въвеждани в света чрез филми (включване в сценария), чрез музикални клипове (които правят намеренията някак готини и секси) или чрез новините (които представят съответните намерения като разрешение на днешните проблеми). След няколко години постепенна обработка на масите елитът открито представя на света своята концепция и благодарение на осъщественото ментално програмиране, тя се посреща с общо безразличие и се възприема пасивно. Този похват е вдъхновен от психотерапията.

“Техниките на психотерапията, широко практикувани и признати като средства за лечение на психологическите разстройства, са също и методи за контрол на хората. Те могат систематично да бъдат използвани, за да повлияят на отношенията и поведението. Систематичното обезчувствяване е метод, който се използва, за да разнесе тревогите така, че пациентите (обществеността) да не се чувстват повече притеснени от някакъв специфичен страх, например страха от насилие. […] Хората се приспособяват към плашещите ситуации, стига достатъчно често да са изложени на такива.” – Стивън Джейкъбсън, “Мисловен контрол в Съединените щати” (Mind Control in the United States)

Целенасоченото програмиране често може да се намери в жанра на научната фантастика. То дава определена представа за бъдещето – желаната от елита – като в крайна сметка тя придобива в съзнанието на хората един неизбежен характер. Преди едно десетилетие публиката беше обезчувствявана за война срещу арабския свят. Днес населението постепенно е изложено на идеите за съществуване на мозъчен контрол, трансхуманизъм и елит от илюминати (просветени). Излизайки от сенките, тези концепции сега доминират поп културата. Случва се това, което Алис Бейли описва като “проявяване на йерахията” – тоест скритите управници бавно се разкриват.

В ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Тази статия разгледа главните мислители в областта на масмедията, силовата структура на медиите и някои техники, използвани за манипулиране на масите. Смятам, че тази информация е жизнено важна за дълбокото разбиранет на темите, обсъждани от “Бдителният гражданин” (The Vigilant Citizen – сайтът, на който е публикувана статията в оригинал). Разделението на хората на “масово население” и “управляваща класа”, описано в много статии, не е “конспиративна теория”, а една действителност, заявена отчетливо в работите на някои от най-влиятелните личности на 20-и век.

Липман, Бърнайс и Ласуел – всички те вкупом заявяват, че обществеността не може да решава собствената си съдба, нещо, което е вътрешната цел на демокрацията. Вместо това те призовават за криптокрация – едно скрито правителство, една управляваща класа, отговаряща за “обърканото стадо”.Става ясно още, че невежеството в обществото не е грижа и проблем на управляващите: дори напротив, то е ЖЕЛАНО и всъщност необходимо за осигуряването на тотално господство. Едно невежо население не знае правата си, не търси по-дълбоко разбиране на проблемите и не поставя под въпрос властите. То просто следва насоките.

Попкултурата доставя и обслужва невежеството чрез постоянното предлагане на затъпяващи развлечения и излагането под светлината на прожекторите на дегенерирали знаменитости, които стават обект на идолизиране. Много хора ме питат: “Има ли начин да спрем това?” Да, има: СПРЕТЕ ДА ИМ СЕ ВРЪЗВАТЕ НА ГЛУПОСТИТЕ И ПРОЧЕТЕТЕ НЯКОЯ КНИГА.

“Ако една нация очаква да бъде едновременно невежа и свободна, това не е било и няма и да го бъде.” – Томас Джеферсън

Автор: Бдителният гражданин

Източник: The Vigilant Citizen

* * *

Превод: Гергана Мълчанова

Коментари от Стопанина: Статията е публикувана със съкращения, направени по преценката на преводача. Те засягат главно окултната символика, втъкана в продукциите на масмедиите – аз също съм на мнение, че в тези абзаци Бдителният гражданин се е изказал за неща, от които си няма представа или които нямат пряко отношение към разглежданите въпроси. Принципно не съм съгласен и с други аспекти от статията – редовните посетители на “От извора” вероятно ще се сетят за какво става дума.

Огромни благодарности на Гери, че е откликнала на призива ми и други самодейци да се включат в просветителската дейност, като правят преводи или пишат авторски материали. Ето един хубав превод, който би ми отнел свободното време за цял ден и който щеше да е за сметка на друга публикация на сайта. Не отказвам помощ – нека се знае. Предлагам редакторска помощ и терен за публикуване. Преди да се заемете с превод или писане на свой материал, е добре да го обсъдим по e-mail, тъй като не гарантирам публикуване на всяко предложение. Имам си политика за сайта – ако не сте сигурни дали идеята ви се вписва, пишете ми, за да я обсъдим.

Споделете публикацията

Google1

За Гергана Мълчанова

geri@otizvora.com | Преводач на свободна практика за „От Извора“. „Истината е предпоследната духовна вълна, с която се влиза в Свободата.“

Всички публикации

7 коментара за "Теории и техники за масов контрол, ползвани от масмедиите"

  1. Kalcho  09.05.2010 г. | 11:32 ч.

    „Принципно не съм съгласен и с други аспекти от статията – редовните посетители на “От извора” вероятно ще се сетят за какво става дума.“

    Уважаеми Стопанино ако имаш желание и свободно време би ли пояснил това си изказване за един по-недосетлив читател като мен 🙂
    Благодаря предварително.

  2. Kalcho  09.05.2010 г. | 11:35 ч.

    Иначе и аз не съм съгласен цялата поп музика да се слага под един знаменател. Например вчера случайно преоткрих една отлична според мен българска поп песен.
    http://vbox7.com/play:61a2a4e5&al=1&vid=

  3. Стопанина  09.05.2010 г. | 13:35 ч.

    Ами ето три неща, с които не съм съгласен:

    1. Карл Юнг ще ме прощава, но архетипните символи не се наследяват и не са вградени в колективното несъзнателно. Тези символи изобщо не принадлежат на материалния свят. Те са просто тукашен израз на идеи от горните, невидимите духовни светове.

    Хората от различни части на Земята рисуват едни и същи символи, но не защото имат кръвни или културни връзки (в повечето случаи нямат), а защото получават символите в състояние на транс, при съновидения, като интуиция, изобщо по нематериален път. Хората ги получават направо от „горе“, а не например (както твърдят някои) с посредничество на „атланти“, които разнесли културата си по целия свят, преди да се затрият.

    Виж примера със знака, за който пише Юлия Боева.

    Авторът никога няма да се съгласи с мен, защото ненавижда окултното с неговите знаци, не търси произхода му, не иска да знае същността му. За него, подобно на всеки православен или католически фанатик, окултното е синоним на зло. С това просто демонстрира невежеството си. И нещо по-лошо: показва нежелание за учене и лечение на това невежество. Ако не си окултист, никога няма да разбереш делата и намеренията на окултистите. Затова и окултната част на статията е тотална плява. Да не говорим, че сама по себе си тази статия също филтрира информацията и манипулира публиката.

    2. На едно място в текста авторът роптае срещу твърдението, че „обществеността не може да решава собствената си съдба, нещо, което е вътрешната цел на демокрацията.“

    Не се сещам за по-отвратителна форма на управление от това, което минава днес за „демокрация“. Авторът, както изглежда, я смята за върхът на сладоледа. Ако хората можеха да решават съдбите си, нямаше да живеят скотски и да се поддават на елементарните манипулации, от които авторът на статията опитва да ги предпази. Той смята читателите си за невежи и се опитва да ги просвещава. В същото време той сякаш очаква, че индивидуалното невежество на хората поражда нещо колективна мъдрост в условията на демокрацията. Например се събират 200+ невежи в парламента и като сбор от индивидуалности те уж стават една мъдрост. Пълен абсурд!

    И разбира се – при демокрацията човек гласува за това, което иска, за да получи това, което не иска.

    3. Накрая казва: „Спрете да им се връзвате и прочетете някоя книга.“ Авторът май не е наясно, че от памтивека се пишат поръчкови книги, които с нищо не отстъпват на манипулациите на масмедиите. Не е въпросът просто да се изкажеш снобски в подкрепа на книгите. Трябва да можеш и да посочиш някои, които са стойностни. На мен „някоя книга“ не ми върши работа. Може ли конкретна книга? 😉

  4. Kalcho  09.05.2010 г. | 16:24 ч.

    Да съгласен съм с възраженията ти, Стопанино. Въпреки че гледната му точка за окултното ми е по-близка. В смисъл че изкушението от злоупотреба с такова познание е като че ли доста честа практика с доста неблагоприятни последици. Но аз не съм отрицател на окултното по принцип както такъв е бдителният гражданин. А това че демокрацията като система на управление е просто фасада е ясно.
    Колкото за книгите мисля че не си прав. На сайта си той препоръчва сестрински сайт който очевидно е тясно свързан с неговия където има много езотерична литература.
    http://knowledgefiles.com/


    (От Стопанина: Възражението ми е срещу израза „някоя книга“, който не предполага конкретна книга и сам по себе си не е препратка към сестринския сайт. Аз го разбирам в смисъл: „Която и да е книга е стойностна книга.“ За това ставаше дума.)

  5. Kalcho  10.05.2010 г. | 09:34 ч.

    Стана ми ясна гледната ти точка, Стопанино.

  6. Алиса  09.06.2010 г. | 20:45 ч.

    Хубаво е че в морето от мрак и невежество, все пак има зрящи и грамотни

  7. Вилл  17.06.2010 г. | 15:41 ч.

    http://vbox7.com/play:014b998f

    Ето един клип как се прави в България !

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.