Възможно ли е да има добра власт?

Преводен материал: За последните четири седмици много пъти писах за съдебното дело срещу учителката Тоня Крафт, която е обвинена за тормоз над деца. Стана убедително ясно, че обвиненията срещу нея нямат основания. Но властите могат да съсипват живота на невинни хора, което личи от стремежа им към съдебни преследвания от 20 години насам – резултатът е осъждането и пращането в затвор на много хора. Повечето от тези присъди междувременно бяха атакувани и отменени. Никой не е по-добър в разрушаването на животи и имоти от държавните власти. Както Р. Дж. Ръмел отбелязва в книгата си “Смърт от държавата” (Death by Government), през миналия век два пъти повече хора са били убивани от собствените си правителства, отколкото от чужди. Това е потискаща статистика, тъй като показва, че може би не трябва да сме чак толкова загрижени за враговете извън нашите граници, защото по-страшните врагове са сред нас.

Признавам, че имам възражения към цялата концепция за “добра власт”. Подобно на повечето хора, се възмущавам, когато виждам как държавни служители (в най-добрия случай) просто се отнасят лошо към хората, но понякога прибягват до мъчения и дори убийства. В серия от статии Уилям Н. Григ изобличи някои жестоки действия на полицията (извършени под протекцията на държавните власти) срещу хора, които не заслужават такова отношение. Знаем на какво са способни злите власти, но в същото време нещо в нас ни кара да вярваме, че властите могат да бъдат по-добри. Искаме “добро правителство”, въпреки че правителствата, които виждаме, дори не се доближават до представите ни за добро.

Всъщност можем да се запитаме дали терминът “добра власт” не е оксиморон. Може ли едно правителство да е добро? За жалост дори този въпрос е изпълнен с неясноти, тъй като определението за “добро” не е еднакво при всеки човек. Например тези, с които деля един офис – всички членове на факултета по политически науки – се определят като “либерални демократи”. Макар да харесвам колегите си, техните представи за “добра власт” включват едно правителство, което контролира всяка област от нашия живот. Те виждат “добрата власт” там, където правителството ни дундурка от люлката до гроба и ни “пази” (или “дава повече сигурност”) от “грабежите на частните големи предприятия” (корпорациите). За тях “пазарът” е нещо като юридическо лице, което потиска всички останали. Те вярват, че кризата на Уол Стрийт е следствие от това, че правителството не е било достатъчно бдително и не е предотвратило “пазарния срив”. По тази причина те искат правителството да има нужната власт за контрол на почти всяко наше действие.

И в същото време те открито негодуват на новините за (държавно одобрени) мъчения и (полицейска) бруталност. Те се възхищават на публикациите ми за съдебния процес, като не разбират, че това, което правя, е противно на тяхната идея за държавност. Тук и дума не става за лицемерие – просто за тях едно проявление на властта е приемливо, докато друго – не е. Проблемът, разбира се, е в това, че правителствата използват една и съща власт, за да вършат както приемливите, така и неоправданите дела. Приятелите ми се възхищават, когато държавата взима пари от едни и ги дава на други в името на благоденствието, но се вбесяват, когато държавата отнема дома на някого, за да може търговската верига Costco да си построи нов магазин на това място. Приятелите ми вярват, че е оправдано щатската армия да бомбардира Сърбия и да избива цивилни, но също така вярват, че не е добре, когато правителството избива цивилни в Ирак. С други думи, политическото оправдание зад всяко държавно действие определя какво ще е отношението на приятелите ми към това действие.

Преди шест години Рандал Холкомб написа полемична статия на име “Държавността: Ненужна, но неизбежна” (Government: Unnecessary but Inevitable), в която дава се разбере, че държавната власт определено не може да е “добра” с оглед на разбиранията за свободната воля на хората, но винаги ще я има. Нашата работа – казва той – е да бъдем постоянно бдителни и да опитваме, дори когато не отчитаме успехи, да държим тази власт ограничена. Не знам дали тезата на Холкомб е вярна, но определено съм съгласен, че не живеем в един добър свят, а също и че държавната власт винаги ще е наоколо. Както и да е, това, че нещо съществува, не го прави непременно добро, нито бдителността може да ограничи нечия власт. Стигнал съм до извода, че държавната власт не е нещо добро, но поне все още мога да го кажа открито.

Автор: Уилям Андерсън
Източник: Campaign For Liberty

Споделете публикацията

Google1

За Сътрудници

В този раздел са поместени интересни преводни или авторски материали, писани или намерени от сътрудници и читатели на „От Извора“. Вие също можете да направите своя принос, като изпратите предложение за авторска публикация или собствен превод на is@otizvora.com.

Всички публикации

7 коментара за "Възможно ли е да има добра власт?"

  1. Вилл  12.05.2010 г. | 22:14 ч.

    Eдин от проблемите,е че ни е втълпено да смятам,че трябва да има управляващи.То е било наложено още от времето на Месопотамия когато народът е слугувал на разни просветени и онези са си правили календар по техен избор кога да бачкат слугите. Системата в Америка в момента също според мен не е демократична, английската система с две традиционни партии не може да бъде никога истинска демокрация.

    Една от причината е,че хората по това не време са били ограничени.За древния човек света е бил много малък.
    Явно тея хора са тръгнали по свирката на други,които са в позицията на некъв авторитет.Именно тея хора създават сегашната реалност.Създават и илюзията за по-висш авторитет.Тогава проблема е бил,че всички са очаквали външна защита от този авторитет,но това в илюзия.Защитата е вътре във всеки нас.Реално държавата като институция и държавниците не искат морално устойчиво общество.Защото те искат контрол,а в едно морално общество в което всеки прави това което не иска да му направят държавата губи смисъл.Както и разделенията на нации.

    Парадокса е,че шепа управници – огромни маси народ. Едните пият и ядат,вторите плащат.Просто трябва да се обърат интересите и политиката да се замени с разбирателство и двете страни да са доволни.Управляващите да служат на народа.Системата, която съществува може преспокойно да се използва и да работи за народите,ако просто се спазва.

    Ако имахме реално управляващи добри хора щяха да ни водят към така нареченото морално общество.Но както казах това просто е един период който трябва да премине,за да еволюриме.Трябва да изучим какво става в момента да си научим грешките и да еволюрираме.

    Реално изхода от тази система поне за мен е пряка демокрация без лихварство.След това ако човека като вид се развие достатъчно можем да достигнем до системата за която се говори края на цайгайст 2 .

  2. Stanil  12.05.2010 г. | 22:32 ч.

    Пряката демокрация е не по-малко уродлива форма на управление от представителната демокрация. Някак не си представям баба Пена от Конаре да решава важни експертни въпроси със своя глас. А систамата, за която се говореше в Цайтгайст 2, е абсолютна антиутопия! Всъщност Стопанина имаше много хубава статия за този жалък, манипулативен филм.

    (Стопанина: http://www.ivanstamenov.com/2009/09/458/ – Вилл, вижте тази моя статия. Обърнете внимание на „Проект Венера“. Там достатъчно ясно съм изказал становището си. Не бих казал, че филмът е жалък или че в своята цялост е манипулативен, но определено имам възражения по първия му дял, както и „духовната закваска“, от която е ферментирало продължението Addendum. Колкото до това, че хората били излъгани за нуждата от управление, това пропагандира анархия. Има посветени, служещи на Черната ложа, има и такива, които са напътствали мъдро древните царе. Моля, не слагайте всички под общ знаменател.)

  3. Вилл  15.05.2010 г. | 13:51 ч.

    До Stanil

    Аз също смятам,че манипулативен филм съм съгласен,но има много верни неща.Сългасен съм,че проект Венера прилича на комунизъм.Аз лично говоря за едно морално общество.След време хората могат да мислята по-различен начин.Да стигнат до това морално общество.Тогава самите институции контролиращи нормите и законите ще загубят смисъла си или по-точно те ще ги има,но ще имат по-малко работа за регулиране.Естествено все ще се намери някой крадец,изнасилвач и т.н..
    Иначе сега ние е трудно да си възприемем свят в който морала ще е над закона.Да водачи трябва да има,но в едно такова морално общество те ще имат по-малка роля и по-малко работа.Управляващите да служат на народа.А не както е сега.

    Иначе има и добри управляващи.Кенеди беше такъв,но го убиха.

  4. Вилл  15.05.2010 г. | 21:30 ч.

    иначе баба Пена от Конаре може да взема решение стига да има по-добро образование.Сегашното образование е скапано …

  5. Стопанина  15.05.2010 г. | 21:35 ч.

    Ето още нещо за размисъл:

    Дори да е перфектно образованието, не може да има демокрация в страни с държавни тайни. А такива тайни имат всички държави. Истинският избор е само информираният избор. Едно нещо да не знаеш, изборът ти все едно е манипулиран. Хората не знаят хиляди неща.

    Демокрацията е илюзия.
    Не е възможна теоретично, камо ли да бъде приложена.

  6. Stanil  16.05.2010 г. | 03:23 ч.

    Баба Пена от Конаре не може да взима адекватни решения, защото каквото и образование да получи, пак няма да е компетентна по хиляди експертни въпроси. Няма по-голямо зло от пряката демокрация, особено за едно слабо образовано и лесно манипулируемо общество.

  7. Aha  16.05.2010 г. | 07:47 ч.

    Демокрацията е най-измислената форма на управление, при която има привидна свобода, а всъщност това е съвременна форма на робство и тирания. Там където има колективна отговорност има изключително колективна безотговорност. Да не се заблуждаваме, дори и така наречените стари демокрации (Зап. Европа) са опорочени и днес там е един цирк, не по-малък от нашия.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.