Добро и зло: подбрани мисли – vol.2

Слабите хора създадоха злото и противоречията в света. Силните хора – хората на безсмъртието – създадоха доброто. Когато в човек се явят лоши, отрицателни чувства, той трябва да знае, че е слаб. Как може човек да се освободи от тия чувства? Като стане силен. Когато в сърцето на човека се явяват положителни, красиви, мощни чувства, той е силен човек, той ражда доброто в себе си. Той е подобен на извор, от който доброто изтича. Изворът на доброто в човека трябва да полива всички треви и цветя и да им помага да растат. Тъй че става ли въпрос за силен човек, ще знаете, че силен е онзи, който ражда само доброто – който ражда злото, не е силен човек. “Ама аз вярвам в Христа!” – Ако твоята вяра може да те застави да раждаш доброто, тя е на място, но ако вярата ти те заставя да раждаш злото, тя не е на мястото си. Ако във вярата ти си фанатик и преследваш този-онзи, защото не вярвали в Бога и в Христа както тебе, тя не е на мястото си. Ако твоята философия, с която си обясняваш причините и последствията на нещата, ражда злото в света, тя не е на мястото си. Тази философия е философия на слабите хора. (Крадецът и пастирът, Неделни беседи, 1929-30)

Когато човек жертва висшето, Божественото, за човешкото, за нисшето, това е зло. А когато жертва нисшето, човешкото, за Божественото, за висшето, това е добро. (Заведоха Исуса, Неделни беседи, 1925-26)

Злото в света е граница на преходното състояние в развитието на формите. Материята се разлага – това е зло, но след това се освобождава животът, като минава в една нова фаза. Значи на първо време се образува линията на деформацията, а след това се образува линията на формирането. (Настанало е Царството Божие, Неделни беседи, 1924-25)

Всяко добро, което не се връща при вас, не е добро. Трябва да знаете, че всяко добро, което вие направите и не се връща при вас, не е добро. Всяко зло, което не се връща при вас, и то не е зло. Две неща има, с които може да контролирате (отличавате) кое е добро и кое е лошо: Щом доброто се върне при вас, то е добро, то е прието от Бога; щом злото се върне при вас, и то е прието от Бога. Тогава имате два различни резултата – доброто и злото, които сте направили, се връщат при вас. Доброто произвежда радост, а злото – скръб. Питам: Вашето зло, като е отишло при Бога, какво е произвело? Когато вашият ангел писал едно писмо, вие без да искате сте направили една грешка и тази грешка е оцапала писмото, оцапала е съдържанието му. (Съзвучие, Лекции пред ООК, 1937-38)

Съвременните хора се питат какво представлява доброто и какво – злото. Всяко добро нещо, което човек мисли в себе си, но не се решава да го направи външно, е зло. Всяко добро нещо, което човек отвътре мисли и външно може да го направи, е добро. Външният, физическият свят е отражение на Божествения. Ако през ума на човека е минала една Божествена идея и той не се решава да я реализира, той върши зло. Реализира ли тази идея, той върши добро. Умен и добър човек е онзи, който изпълнява Божията воля отвътре навън, тоест от Божествения свят в себе си към външния Божествен свят. Умен и добър човек е онзи, който изпълнява Божията воля отвън навътре, тоест от външния Божествения свят към вътрешния Божествен свят. (Крадецът и пастирът, Неделни беседи, 1929-30)

Както не може да се говори за злото, така не може да се говори и за доброто. Не искайте да ви обясняват какво представлява доброто и как е произлязло. Мислете за доброто, желайте го, но не го обяснявайте. Ако искате да си обясните какво представлява доброто в широк смисъл на думата, ще спънете своето развитие, ще се разрушите, ще се преситите – пресищането подразбира обяснение на нещата. Когато човек иска да му се сипе повече, отколкото трябва, той се пресища. Любовта не обича лакоми хора – колкото ти сипе в паничката, бъди доволен, не искай повече. (Затова се родих, Неделни беседи, 1926-27)

Мнозина питат защо е допуснато злото в света. Злото е допуснато по единствената причина да превъзпита човека. Когато човек се качва на луд кон, злото веднага хваща юздите на коня и го управлява. Започне ли човек да борави с експлозиви, злото веднага ще излезе на преден план. Употреби ли човек някъде насилие, злото веднага ще дойде при него. Като пострада, човек научава урока си и вече знае как да се справя със злото, тоест как да живее. Добрият, разумният човек всякога намира начин да се справи със злото. (Естествен ред на нещата, Лекция пред ООК, 1929-30)

В света съществуват две течения – на доброто и на злото. Кои са причините за тях, няма да ви обяснявам. Никога не може да се разреши въпросът откъде са произлезли и защо съществуват. От всички векове, откакто свят светува, колкото и учени да са минали покрай него, никой не го е докоснал. Който се е опитал да го докосне, да го разреши, той е изчезнал от лицето на Земята, нищо не е останало от него. В съвременната епоха само един културен адепт се е опитал да го докосне, да го разреши, но и той е изчезнал от лицето на Земята и никой не е могъл да го намери. Кой е този адепт, вие сами можете да намерите името му, то е записано някъде. Всеки, който се е опитал да разреши този въпрос, е изчезнал. Не е въпросът да се обясни какво представляват доброто и злото. Това са неща неизясними. Който иска да знае същината на доброто и същината на злото, той ще изчезне. Ние ще оставим настрана въпроса за същината на нещата. Едно трябва да се знае – човек е свободен. Човешката свобода се заключава в това, че злото не се налага. Човек сам и доброволно приема доброто и злото. Доброто и злото са две съзнателни сили, които действат извън човека, а човек по своето естество е абсолютно свободен. Само така вие ще видите отношението, което съществува между доброто и злото. Доброто и злото са две велики мощни сили в природата, които творят. Целият космос, както е поставен в материалния свят, е подложен на действието на тези две сили. Тези сили съществуват в една или друга форма – не само в тези форми, които виждате в човека. Те се заплитат във всички други форми, които виждате. Сега аз засягам въпроса другояче. Човек е абсолютно свободен. Злото и доброто са вън от човека и следователно по свободата на своята воля той възприема едната или другата сила. В този смисъл никой не може да се оплаква от злото и от доброто. Злото съществува вън от нас, а не и вътре в нас. Влиянието иде отвън, но вътрешно ние сме абсолютно свободни кое от тях да избираме. И ако някой приеме злото вътре в себе си, това вече е друг въпрос. (Изново, Неделни беседи, 1931-32)

Запитали Хермес, великия учител на Египет, защо съществува злото. Той само свил устни, затворил уста и нищо не отговорил. (Да възлюбиш Господа, Неделни беседи, 1916-1920)

Често хората се спират върху проявите на живота, върху явленията в природата, и се запитват защо Бог е създал така света, защо е допуснал злото заедно с доброто. Същият въпрос бил зададен на Хермес, но той само стиснал устните си и нищо не отговорил. Значи един от великите светила на стария Египет затворил устата си и дума не казал по въпроса, зададен от учениците му. След този отговор обикновените хора продължават още да питат защо Бог е създал света по този начин. Ако продължават още да задават този въпрос, светът не само че няма да се оправи, но още повече ще се влоши. Като говорим за света, ние имаме предвид човешкия свят. Не трябва да се задава въпрос защо Бог е създал света така, а не по друг начин. Всеки трябва да се запита: “Живея ли в съгласие с Божите Закони и със законите на разумната Природа?” Ако е искрен в себе си, човек ще види, че между него и разумната Природа съществува известна дисхармония. Като се вглежда в своите прояви, човек забелязва, че в него има желание да живее добре, да бъде щастлив, да не страда. Добро е това желание, но същевременно той трябва да обръща внимание и на другите хора – живеят ли те добре, щастливи ли са и т.н. Следователно, докато мисли само за себе си, човек е пуснал злото в своя живот. Егоизмът е началото на злото. Значи доброто включва целия живот в себе си, а злото – само част от живота. (Делата Божии, Неделни беседи, 1930)

Защо съществува злото – краен отговор на този въпрос не може да се даде. И Онзи, който е създал света, не може да ни даде отговор за делата си. (ООК II, 2, с. 3)

Защо съществува злото в света – това е въпрос, който и досега не е разрешен и няма да се разреши. Докато живее в разрез с Божите Закони, с разумните закони на природата, човек постоянно ще се натъква на злото. Докато човек се опитва да коригира законите и порядъка на великата Природа, злото винаги ще се промъква в неговия живот, както апашът в къщата му. Гърнето не може да коригира грънчаря – ако то се осмели да коригира своя създател, последният или ще го надроби на части, или ще го употреби като съд за нечистотии. (Да ви даде, Неделни беседи, 1929-30)

Злото не е определено само за вас, то съществува независимо от всичко друго, но защо съществува, никой не знае. Няма философ или учен, който да е обяснил причините за съществуването на злото. Досега са дадени хиляди обяснения от старите и от новите времена, но нито едно от тях не е самата истина. Факт е, че злото и доброто съществуват. Защо и за какво – не е важно. Важно е, че тези две сили са станали причина човек да съществува, тоест да се прояви. Ако злото изчезне, човек не може да се прояви. Ако доброто изчезне, човек пак не може да се прояви. Следователно злото и доброто съществуват, за да се прояви човекът – обект на доброто и злото в космоса е човекът. (Синове на Възкресението, Неделни беседи, 1927-28)

Защо Господ е допуснал злото. На български се казва: допусна. Да допуснем, значи да отпуснем. Злото е било вързано и вие от голяма милост сте го пуснали. Отпуснали сте го да върви с вас и да си играе около вас. Това зло, като излязло, е започнало да играе около вас и е направило една пакост. Тогава Господ казва тъй: “Децата, които не са си научили уроците в училището, не ги изваждайте от училището навън, защото ще ви направят пакост.” Зло правят онези деца, които не са си научили урока – като излязат навън, ще направят пакост. Какво ще правиш, като направиш едно зло? – Ще убеждаваш другарчето си да се върне пак в училище, за да си научи урока. Вие мислите, че това е лошо, че това е дявол. Няма тук никакъв дявол – това е един ученик, излязъл преждевременно от училището. А той си мисли, че е учен, че е много способен, че има много знания, че повече знания не му трябват – затова е и излязъл от училището и си мисли, че няма какво повече да учи, че всичко му е ясно. Мисли си, че това, което е научил за хиляди и милиони години, му е ясно и достатъчно; за сегашната култура не дава и пет пари. Ако вие му говорите за Божията Любов, той казва: “В наше време беше така.” И го заглажда отгоре. (Съзвучие, Лекция пред ООК, 1937-38)

Понякога вие питате защо злото съществува в света. Ако бяхте на мястото на някоя овца, как щяхте да си обясните положението на крадеца, който влиза в кошарата? Какви са подбудите, с които той влиза в кошарата? Има интерес. Вие може да запитате какво зло сте му направили, той мрази ли ви. Той не ви мрази, обича ви, от голяма обич влиза в кошарата и ви задига! На същото основание и някоя мисъл, когато влиза във вас, може да ви причини пакост – има живи мисли, които влизат като живи същества и причиняват големи вреди. Всяка мисъл, която влиза като този крадец, си има свой стремеж, има своя цел. Как можете да разпознавате добрите от лошите мисли? Всяка мисъл, която влиза във вас и ви причинява пакост, не влиза през вратата. Например вие сте напълно убедени, че Бог ви обича. Но някой дойде и ви каже, че един ваш приятел говорил лошо за вас. Без да проверите това, вие свиете вежди, начумерите се, свиете устни, разположението ви се разваля, започвате да мислите защо така е говорил. Не сте проверили, а започвате да се заканвате в себе си: “Аз ще му дам да разбере! Как си позволява да говори така!” Хората са много лековерни – на истината не вярват, а на едни слухове вярват; готови са да повярват на каквато и да е лоша мисъл. (Венецът на живота, Лекции пред сестрите, 1917-1932)

Бог е допуснал злото, но Той не го е създал. (Все що е писано, Неделни беседи, 1942, с. 143)

Злото и страданието не са от Бога. Който казва, че злото е от Бога – греши. И когато някого сполети някаква нещастие и той възроптае – греши. (Протокол от годишната среща на Веригата в Търново, 29.8.1912)

Злото в света съществува като условие да се прояви доброто. (Мнозина казваха, Неделни беседи, 1927-28)

Откъде иде злото в света? От доброто. Като не знае как да приложи доброто, вместо да предизвика силите на доброто, човек предизвиква силите на злото и става нещастен. (Мисли за всеки ден)

Коя е причината за появата на микробите в света? При създаването на живота микробите съществуваха ли? Някои учени казват, че микробите се създадоха след отклоняването на човека от правия Път на неговия живот. (Затова се родих, Неделни беседи, 1926-27)

Понякога в ангелския университет засягат земния живот и разглеждат научно въпроса защо хората грешат, защо страдат и се мъчат, и т.н. Между всички учени не се е срещнал досега нито един такъв, който да е обяснил истинските причини за злото в света. Има обаче учени хора, които нищо не са писали по този въпрос, но знаят причините за злото в света и могат да ги обяснят. Онзи, който знае причините за произхода на злото, той ще може и ще знае как да го поправи. Всеки лекар, който може да обясни причините за развитието на някоя болест, ще знае и как да я лекува. (Затова се родих, Неделни беседи, 1926-27)

Защо хората не обичат злото? Защото то им причинява редица пакости. Защо злото пакости на хората? Защото не го обичат. Следователно това, което хората наричат зло, е зло само по отношение на тях. Ако те обикнат злото, то също ще измени поведението си по отношение на тях – няма да бъде вече зло. (Учителю благи, Неделни беседи, 1929)

Когато хората противодействат на Волята Божия, те създават злото. Иначе само по себе си злото не съществува. (Вехтото премина, Неделни беседи, 1926-27)

Вие не сте дошли на Земята, за да решавате въпроса за правото и кривото, кой как постъпва. Защо съществуват злото и грехът в света, не е ваша работа. Изучавайте злото като факт, а въпросът защо то съществува, оставете настрана. Прилагайте Божията Любов в живота си като смисъл на целокупния живот. (Учителю благи, Неделни беседи, 1929)

Като ви говоря за злото, това ни най-малко не значи, че вие можете и трябва да се заемете с преобразяването на хората, нито с превръщането на злото в добро. Вашата единствена задача е да се обърнете към Бога. Щом вие се обърнете към Бога, ще помагате и на другите хора да се обърнат към Бога. По този начин те ще излязат от условията, при които сега живеят. Останалата работа – преобразяването на хората – е задача на Бога. Не се занимавайте с работи, които не са по силите ви. А щом се натъкнете на условия да помагате, не се обленявайте. (Учителю благи, Неделни беседи, 1929)

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.