Рудолф Щайнер за Манихеите – тяхното минало и бъдеще

„Тъмнината трябва да бъде преодоляна чрез Царството на Светлината; чрез смесването на доброто със злото, за да може злото да бъде поправено, но не чрез наказание“

За да разберем свободното масонство, трябва да проучим първоначалните духовни течения, с които то е свързано. Едно от тези духовни течения, което е дори по-важно от розенкройцерството, е това на манихейството. Темата за Фауст е свързана с него. Манихейството е основано от Мани около третото столетие след Христа, а негов най-изявен противник е Августин. Манихейството идва от област, намираща се в източната част на Мала Азия, която е била управлявана от царете на Западна Азия. От манихейството започва могъщ духовен поток, към който спадат средновековните албигойци, валдемците и катарите, по-късно и Орденът на тамплиерите, а след поредица от необичайни събития – дори свободното масонство. Масонството действително спада към тази група, макар да се обедини с розенкройцерите. Преданието гласи, че в Западна Азия живял изключително образован търговец, който бил автор на четири творби: (1) The Mysteries, (2) The Letters, (3) The Gospel и (4) The Thesaurus. Разправя се още, че след смъртта му книгите останали при неговата вдовица, която била персийка. Тя освободила един роб на име Мани – наричали го още “Сина на Вдовицата”. Неговите последователи пък се наричали Синове на Вдовицата.

Мани се определял като Параклит (Утешител) или като Светия Дух, обещан от Христос на човечеството – тоест въплъщение на Светия Дух, просто едно негово проявление. Ученията, които е проповядвал, са атакувани от Августин, когато последният става член на Католическата Църква. Той представя гледището на католицизма като противно на манихейското учение и създава персонаж на име Фауст, който е застъпник на манихейството.

Обикновено се смята, че особеното разбиране за злото, поддържано от манихеите, е това, което ги отличава от западното християнство. Твърди се, че манихейството е разглеждало злото като вечен принцип, каквото е и доброто; че няма такова нещо като (буквално) възкресение (на тленното тяло); и че злото няма да има край – то е със същия произход като доброто и след като няма начало, следователно няма да има и край. Ако имаме такива схващания за манихейството, то наистина ще изглежда нехристиянско и дори неразбираемо.

Нека разгледаме тези въпроси според преданията, за които се предполага, че започват от самия Мани. Една манихейска легенда ни дава началната точка на изследването. Това е Легендата за Храма. Всички духовни потоци (учения) се изявяват езотерично чрез легенди. Легендата за Мани е такава – тя ни предава свръхсетивни истини; тя е една могъща космична легенда.

Духовете на Тъмнината решили да нападнат Царството на Светлината. При атаката стигнали до границата между двете царства и не могли да постигнат нищо. След това се очаквало да бъдат наказани от Царството на Светлината. Но в това царство имало и има само добро. По тази причина Духовете на Светлината взели частица от своето царство и я смесили с Царството на Тъмнината. Така в Царството на Тъмнитата бил привнесен нещо като квас (като преобразуващ елемент) и се породила вихрушка – появила се смъртта, заради която Царството на Тъмнината се самоунищожава. А в Царството на Светлината се появил архетипният прачовек – човешката раса, която трябвало да се смеси с Царството на Тъмнината и да го преодолее.


Дълбоката и мъдра идея, която се съдържа в тази легенда, е следната. Тъмнината трябва да бъде преодоляна чрез Царството на Светлината; чрез смесването на доброто със злото, за да може злото да бъде поправено, но не чрез наказание. Друго схващане, което е заложено в легендата, е подобно на това в теософията, че злото е просто добро, проявено в неподходящо време. Например умението човек да поправя сръчно пианото е нещо добро, но ако този човек развърти чука си в концертната зала и пред публиката, ще извърши нещо зло. Това, което днес без никакво съмнение определяме като зло, в едно друго време и на друго място, би могло да е добро.

Когато нещо е много добро за дадено време или за определено място, но някой се старае да го запази, то става втвърдено и по този начин пречи на прогреса и на по-нататъшното развитие – то става зло. Редно е да тълкуваме манихейските възгледи в този дълбок смисъл – че добро и зло са едно и също по произход и по своя край. Ако го тълкувате по този начин, ще разберете учението на Мани. Все пак остава да обясним защо Мани наричаше себе си “Синът на Вдовицата” и защо последователите му бяха „Синовете на Вдовицата“.

В древните епохи – атлантската и лемурийската – цялото познание беше частично повлиявано и ръководено от това, което се намира над човечеството. Често съм споменавал онзи Ману (Велик Учител), който ще се появи през следващата коренна раса и който за пръв път ще бъде истински брат на хората. Истински брат, защото всички по-раншни Ману бяха свръхчовеци – нещо като божествени същества. Едва сега човекът е достатъчно зрял, за да има един от своите братя-човеци като свой Ману – човек, който е преминал с останалите хора през всички нива на развитие, като се почне от средата на лемурийската епоха.

Какво всъщност става през еволюцията на сегашната пета коренна раса? Ръководенето на душата от “горе” (свише) постепенно се оттегля – хората са оставени да вървят сами по пътя си и сами да се учат как да си бъдат водачи. В езотеричните науки душата е наричана Майката или Изида. Бащата е Учителят или Озирис, който олицетворява Божественото – онова, което прониква и което се излива. Той е този, който разбулва. Душата е тази, която зачева или получава. Душата е Майката. През сегашната пета коренна раса Бащата се оттегля. Затова можем да кажем, че душата овдовява или че става Вдовица. Всичко, което е от душевно естество, винаги е било изразявано с женски термини. Женският елемент, който в наши дни съществува само в зародиш и тепърва ще бъде напълно развит, е наречен от Мани с прозвището “Вдовицата”. И ето защо той нарича себе си “Синът на Вдовицата”.

Мани е този, който подготвя човешката душа за онази степен на развитие, когато човекът ще потърси собствената си вътрешна духовна светлина. Всичко, което идва от Мани, произлиза от светлината в душата и същевременно е един бунт срещу всичко, което не идва от човешката душа. Красиви думи са ни останали от Мани – те са били водещата тема на неговите последователи през по-късни времена. “Нужно е да се отърсите от всичко, придобито чрез външното откровение на сетивата; от всичко, привнесено във вас от външен авторитет (източник). Чак тогава ще узреете достатъчно, за да можете да гледате във вашата собствена душа.”

Августин проповядва точно обратното: “Нямаше да повярвам в истината на Евангелията, ако не беше авторитетът на Католическата Църква, която ме поощри да направя това.” Неговият манихейски Фауст казва: “Не би трябвало да приемате дадено учение заради нечий авторитет. Ние искаме да приемем дадена доктрина сами и по свободна воля.” Това е представено екзотерично и в Средновековните саги. Лутер е продължител на Августин – защитник на авторитета. Фауст (на Гьоте – бел. пр.), от друга страна, поддържа схващането за вътрешната духовна светлина на душата. Лутер хвърля мастилница по главата на дявола. Фауст сключва договор със Злото – това е аналогия на древната легенда, когато искрица от Царството на Светлината била изпратена в Царството на Тъмнината; когато тъмнината бъде проникната, тя спасява себе си. Злото може да бъде победено с благост.

Можем да обясним как животът и формите се сливат чрез сътрудничеството между доброто и злото. Животът става форма, когато среща противодействие. Животът не се проявява просто ей така във форма. Замислете се как животът препуска и се проявява чрез различните форми. Но самият живот е безформен и не може да прояви видимо своята същност, ако няма някакво ограничение, обвивка. Материалните форми на живот са ограничени форми на живот. Нямаше да има оживени форми, ако животът не беше ограничаван – ако не беше нещо като арестуван от силите, течащи във всички посоки. Гледано от едно високо ниво на духовно развитие, материалните форми на живот са едни окови на живота.

Какво се разбира под това, че Мани е смятан за Параклит (Утешителя), Светия Дух, Син на Вдовицата? Това означава, че е разглеждан като човекът, който ще подготви онази епоха, в която хората от шестата коренна раса ще се ръководят сами, благодарение на светлината в собствените им души. Мани постави основите на учение, което ще се засилва като течение и ще отиде по-далеч от течението на розенкройцерите. Течението на Мани ще се влее в шестата коренна раса, която е в процес на подготовка още от основаването на християнството. Християнството ще се прояви в съвършената си форма чак през шестата коренна раса.

Животът сам по себе си надживява всяка форма. Той се разпространява чрез външното (екзотеричното) християнство и живее във всички негови форми и вероизповедания (по-точно конфесии).  Този, който търси външния християнски живот, ще го намери. Но в добавка трябва да бъде подготвена и форма за вътрешния (езотеричния, душевния) християнски живот на шестата коренна раса. Определена бройка от човешки същества трябва да се оформи като общество – в една форма, чрез която да се прояви християнството на шестата раса. Това е обществото, основите на което са били положени от Мани. Целта е най-напред в това общество да бъде запалена искрата на вътрешното християнство.

И така, манихеите се стараят преди всичко да запазят чистота във външния живот. Манихейството подготвя човешките същества, които ще станат подходящи съсъди за християнството на бъдещето. Това е причината, поради която тъй силно се подчертаваше необходимостта от пълна чистота в мислите и делата през целия живот. Катарите бяха едно от разклоненията на манихейското течение, което се появи внезапно като метеорит през дванадесети век. Те наричаха себе си катари, защото “катарос” означава “чист”. Те се стремяха към чистота в начина си на живот и в морала си. От тях се очакваше да постигнат катарзис (пречистване) – както вътрешно, така и външно – за да могат да образуват едно общество, от което да излязат едни чисти съсъди за Христовия дух. Това е целта на манихейството. При манихейството идеята никога не е била да се развие чак толкова вътрешният (езотеричният) живот, колкото да бъдат развити външните форми, подходящи за живота на шестата раса.

В тази шеста коренна раса между доброто и злото ще има много по-голям контраст, отколкото те имат днес. Далече след появата на шестата раса лицата на хората недвусмислено ще показват и изразяват степента на духовното развитие. Ще има хора, които мощно ще проявяват Любовта и добротата (като светят отвътре – бел. Стопанина). Но ще има и други хора, които също ще са много и ще проявяват злото без никакви задръжки. Те открито ще възхваляват злото. Намеци за отявленото и несдържано зло в шестата коренна раса можем да намерим в творбите на мнозина съвременни гении – Русият звяр на Ницше е едно знамение за злото по времето на шестата раса.

Пълното и неподправено зло ще трябва да бъде изхвърлено от потока на човешката еволюция като отпадък. То ще бъде отнесено до Осмата сфера. Днес сме на самия праг на едно време, когато доброто съзнателно ще трябва да постигне споразумение със злото. Задачата на шестата раса ще е да изтегли злото от непрекъснатия поток на човешката еволюция, като го направи чрез благост. Тогава ще се роди едно духовно течение, което няма да се противи с насилие на злото даже когато това зло се проявява в света в пълната си демонична форма. Духовните продължители на Синовете на Вдовицата ще са със съзнанието, че злото трябва да бъде победено не чрез борба, а само чрез милосърдие. Задачата на манихейското духовно течение е да направи подготовката за това.

Това духовно течение няма да изчезне, а ще се проявява в много форми. То вече се появява във форми, за които мнозина може би се сещат, но които няма да разглеждаме днес. Ако това езотерично учение работеше само за развитието на вътрешните състояния на душата, то нямаше да постигне онова, което се очаква от него. А именно да се изрази в образуване на общества, които преди всичко ще възприемат спокойствието, любовта и пасивното противодействие на злото – това е техният модел на поведение; те ще разпространяват този възглед. Те ще трябва да създадат съсъди, едни форми за новия християнски живот, който се задава.

Августин изработи формата на Католическата Църква. Това е формата на настоящето, която е най-мощният противник на бъдещата форма. Докато Августин изграждаше формата на настоящето, “Фауст” (Мани) се стремеше да подготви съзнанието на човечеството за формата на бъдещето – това беше контрастът, противопоставянето през третото и четвъртото столетие след Христа. Това противопоставяне съществува до днес. Двете противоположни течения се проявяват в преобразена и в по-завоалирана форма в Западната култура – това са йезуитството (на Августин) и свободното масонство (клон на манихейството).  Ръководителите на тези две течения са напълно съзнателни за войната, която водят помежду си. Всички католици и иезуити от високите степени (на посвещение – бел. пр.) работят съзнателно. От другата страна – при тези, които водят битката в духа на Мани – само малцина са съзнателни, предимно водачите.

Йезуитството (продължение на Августиновата школа) и свободното масонство (едно от продълженията на манихейството) са потомци на древните духовни течения. Затова и при двете течения се наблюдава продължение на едни и същи церемонии, свързани с посвещението – тези церемонии се откриват и при древните течения. Посвещението на йезуитството е на четири степени: Coadjutores tomporales, Scholares, Coadjutohes spirituales и Profess. Тези в истинското окултно свободно масонство са същите. Двете съществуват паралелно едно с друго, но работят в коренно противоположни направления.

Лектор: Рудолф Щайнер

 

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

13 коментара за "Рудолф Щайнер за Манихеите – тяхното минало и бъдеще"

  1. Artemida  29.04.2010 г. | 09:41 ч.

    Много благодаря за превода!
    Беше изключително полезно за мен.

  2. patkan  02.05.2010 г. | 22:08 ч.

    bezbroi mnogo tlakuvaniq ima na tozi svqt-vseki vqrva ili ne vqrva v neshto,a istinata e nqkade tam mnogo silna tamna skrita i neobqtna…respecto

  3. Дорина  08.04.2014 г. | 18:51 ч.

    Благодаря за новия превод на Щайнер. Това е изключително значима лекция за мен. И звучи силно и актуално, дори и след четири години… Странното е, че когато се връщаме към определен текст на Щайнер след години, намираме още и още нещо, изживяваме го по различен начин…, ние сме променени, макар текстът да е същият. Това е факт! Тези откъси са буквално есенция, която директно визира моите изследователски интереси, които търсят в митовете, приказките и изкуството пътя на човешката душа. Благодаря!

    Имам въпрос: как смятате, какъв е пътят на манихейските души днес в Антропософското движение – в това, което Щайнер говори за течението на аристотелиците и платониците. А има и друго деление от последователи на Щайнер, освен тези двете, говори се за преливане на цели четири течения, освен тези двете…

    „Какво всъщност става през еволюцията на сегашната пета коренна раса? Ръководенето на душата от “горе” (свише) постепенно се оттегля – хората са оставени да вървят сами по пътя си и сами да се учат как да си бъдат водачи. В езотеричните науки душата е наричана Майката или Изида. Бащата е Учителят или Озирис, който олицетворява Божественото – онова, което прониква и което се излива. Той е този, който разбулва. Душата е тази, която зачева или получава. Душата е Майката. През сегашната пета коренна раса Бащата се оттегля. Затова можем да кажем, че душата овдовява или че става Вдовица. Всичко, което е от душевно естество, винаги е било изразявано с женски термини. Женският елемент, който в наши дни съществува само в зародиш и тепърва ще бъде напълно развит, е наречен от Мани с прозвището “Вдовицата”. И ето защо той нарича себе си “Синът на Вдовицата”.

    Мани е този, който подготвя човешката душа за онази степен на развитие, когато човекът ще потърси собствената си вътрешна духовна светлина. Всичко, което идва от Мани, произлиза от светлината в душата и същевременно е един бунт срещу всичко, което не идва от човешката душа.

    Какво се разбира под това, че Мани е смятан за Параклит (Утешителя), Светия Дух, Син на Вдовицата? Това означава, че е разглеждан като човекът, който ще подготви онази епоха, в която хората от шестата коренна раса ще се ръководят сами, благодарение на светлината в собствените им души. Мани постави основите на учение, което ще се засилва като течение и ще отиде по-далеч от течението на розенкройцерите. Течението на Мани ще се влее в шестата коренна раса, която е в процес на подготовка още от основаването на християнството. Християнството ще се прояви в съвършената си форма чак през шестата коренна раса.

    Този, който търси външния християнски живот, ще го намери. Но в добавка трябва да бъде подготвена и форма за вътрешния (езотеричния, душевния) християнски живот на шестата коренна раса. Определена бройка от човешки същества трябва да се оформи като общество – в една форма, чрез която да се прояви християнството на шестата раса. Това е обществото, основите на което са били положени от Мани. Целта е най-напред в това общество да бъде запалена искрата на вътрешното християнство.

    И така, манихеите се стараят преди всичко да запазят чистота във външния живот. Манихейството подготвя човешките същества, които ще станат подходящи съсъди за християнството на бъдещето. Това е причината, поради която тъй силно се подчертаваше необходимостта от пълна чистота в мислите и делата през целия живот.

    Задачата на шестата раса ще е да изтегли злото от непрекъснатия поток на човешката еволюция, като го направи чрез благост. Тогава ще се роди едно духовно течение, което няма да се противи с насилие на злото даже когато това зло се проявява в света в пълната си демонична форма. Духовните продължители на Синовете на Вдовицата ще са със съзнанието, че злото трябва да бъде победено не чрез борба, а само чрез милосърдие. Задачата на манихейското духовно течение е да направи подготовката за това.

    Това духовно течение няма да изчезне, а ще се проявява в много форми. То вече се появява във форми, за които мнозина може би се сещат, но които няма да разглеждаме днес. Ако това езотерично учение работеше само за развитието на вътрешните състояния на душата, то нямаше да постигне онова, което се очаква от него. А именно да се изрази в образуване на общества, които преди всичко ще възприемат спокойствието, любовта и пасивното противодействие на злото – това е техният модел на поведение; те ще разпространяват този възглед. Те ще трябва да създадат съсъди, едни форми за новия християнски живот, който се задава.“

  4. Дорина  08.04.2014 г. | 23:09 ч.

    Една интересна среща, която предстои в Сараево през май, току-що получих програмата. Ако някой желае да участва, пишете смело на дадения и-мейл! Организаторите са наши хора! 🙂

    https://drive.google.com/file/d/0B8ixxinWehqzZFpCZWJKSmd2ZDQ/edit?usp=sharing

  5. Дорина  09.04.2014 г. | 20:43 ч.

    Дорина

    „Какво всъщност става през еволюцията на сегашната пета коренна раса? Ръководенето на душата от “горе” (свише) постепенно се оттегля – хората са оставени да вървят сами по пътя си и сами да се учат как да си бъдат водачи… Душата е Майката. През сегашната пета коренна раса Бащата се оттегля.

    Мани е този, който подготвя човешката душа за онази степен на развитие, когато човекът ще потърси собствената си вътрешна духовна светлина. Всичко, което идва от Мани, произлиза от светлината в душата и същевременно е един бунт срещу всичко, което не идва от човешката душа.
    Какво се разбира под това, че Мани е смятан за Параклит (Утешителя), Светия Дух, Син на Вдовицата? Това означава, че е разглеждан като човекът, който ще подготви онази епоха, в която хората от шестата коренна раса ще се ръководят сами, благодарение на светлината в собствените им души… Течението на Мани ще се влее в шестата коренна раса, която е в процес на подготовка още от основаването на християнството. Християнството ще се прояви в съвършената си форма чак през шестата коренна раса.

    Определена бройка от човешки същества трябва да се оформи като общество – в една форма, чрез която да се прояви християнството на шестата раса. Това е обществото, основите на което са били положени от Мани. Целта е най-напред в това общество да бъде запалена искрата на вътрешното християнство.

    И така, манихеите се стараят преди всичко да запазят чистота във външния живот... силно се подчертаваше необходимостта от пълна чистота в мислите и делата през целия живот.

    Духовните продължители на Синовете на Вдовицата ще са със съзнанието, че злото трябва да бъде победено не чрез борба, а само чрез милосърдие.

    Това духовно течение няма да изчезне, а ще се проявява в много форми. То вече се появява във форми, за които мнозина може би се сещат, но които няма да разглеждаме днес. Ако това езотерично учение работеше само за развитието на вътрешните състояния на душата, то нямаше да постигне онова, което се очаква от него. А именно да се изрази в образуване на общества, които преди всичко ще възприемат спокойствието, любовта и пасивното противодействие на злото – това е техният модел на поведение; те ще разпространяват този възглед. Те ще трябва да създадат съсъди, едни форми за новия християнски живот, който се задава.“

    Ще ме извините за дългото цитиране, по принцип не го обичам, обаче от дълго време се опитвам да наредя в представите си именно „пъзела на човечеството“ и по-скоро какво точно се случва, в какво участвам, какво ме води, защо ме води, накъде ме води, каква е връзката ми с тази земя, в която съм се родила, защо там, където съм била из Европа определени места съм ги чувствала като „свои“ и т.н. и т.н…. Убедена съм, че всяка дума от горните думи на Щайнер и всяка дума от долните думи на Прокофиев всъщност са развитие на вълната на човешкото настояще и бъдеще. Да, ние сме оставени да бъдем свободни от Духовния свят и в тази свобода да узреем в една вътрешна и външна светлина и истинност. Обаче Духовният свят очаква нашето „просветление“ в мислите, чувствата и делата, и очаква нашето истинско сътрудничество в Духа с с Духа! Нашата новородена в светлина душа да се слее със светлинния етер, обитаван от Онези, които очакват нашето „порастване“… Това е изключително обнадеждаващо!

    Всъщност цялото ни „отделяне“ от Духовната утроба би било една екзистенциална трагедия, ако Духовните йерархии не бяха се погрижили да създадат този прекрасен свят, в който живеем – с цъфналите пролетни дървета, залюлявани от топлия вятър, или с неповторимия мирис на лятното пробуждащо се море, или с нежния ромон на есенните танцуващи листа………

    Нишката манихеизъм – богомилство – катарство – Антропософия -Учението на Учителя – Бъдещето на Човечеството, е нишката, която преминава през България и българските души.
    Разбира се, не откривам Америка! Но узрявам в годините именно за осъзнаването, че Антропософията ще бъде оплодена тук в България по един своеобразен начин и определено няма и не може да бъде прозападняшкия модел, който ми е до болка ясен. Също обаче ми е ясно, че тук в БГ имаме да вършим огромна работа!!!

    И така нека погледнем към С. Прокофиев и „За новите групови души“ като го съотнесем с казаното от Щайнер:

    „Към тези резултати от духовнонаучните изследвания на Рудолф Щайнер, които са от изключително значение, но за които е говорил малко, принадлежи неговото съобщение за новите групови души, съдържащо се в лекцията от 01. 06. 1908 година. В нея той казва, че в настоящето време в духовния свят земните хора очакват груповите души, т.е. йерархични същества, предназначени да ръководят различни групи вътре в човечеството, които за разлика от предишните групови души напълно се съобразяват с човешката индивидуалност и с достигнатата от нея степен на свобода.

    „В миналото всички групови души бяха същества, правещи човека несвободен. Обратно, новите същества (новите групови души) са съединими с пълната свобода и със запазване на човешката индивидуалност” (GA-102, 01. 06. 1908 г.). От казаното следва нещо изключително важно: с появата на такива групови души в йерархичния свят, за първи път в земното развитие е положена духовната основа за бъдещото съзнателно и свободно сътрудничество между хората и висшите йерархии, началото на което трябва да бъде положено в съвремената епоха на управление на Михаил в човечеството.

    В посочената лекция Рудолф Щайнер описва двете особености на новото обединение на хората така: „Хората, отново достигащи до духовната истина, както беше описано, ще се обединяват на основата на свободната воля”(GA-102, 01. 06. 1908 г.). Тук думите „духовна истина” сочат новата езотерична мъдрост, която днес се дава на човечеството от източниците на Духовната наука. А след това Рудолф Щайнер посочва неговата втора особеност: „Благодарение на това, че хората от свободната си воля позволяват на своите чувства да се слеят в единство, ще възникне нещо, което излиза извън границата на просто еманципираните хора…Чувствата, сливащи се по такъв начин в един център стават повод за съществата (от духовния свят) да действат като един вид групови души”(пак там). В тези думи се съдържа указание за чувствата на хората, „сливащи се в един център”, говори се за втората особеност на човешката общност, която е необходима за тяхното сътрудничество с новите групови души.

    … главното условие за такова сътрудничество с новите групови души е съвместно работещите хора да достигнат тези две основни качества, които изначално са свойствени на всички истински посветени на човечеството. По тази причина Рудолф Щайнер ги нарича Учители на мъдростта и хармония на чувствата. Но това, което в миналото само от отделни високо посветени е можело да се достигне, от момента на навлизане в земното развитие на новите групови души, чиято дейност съвпада в човечеството с началото на съвременната епоха на Михаил, сега трябва да се разпространи над всички хора.

    Споменавайки в своето съобщение за новите групови души на тези три импулса: морален, естетичен и интелектуален, Рудолф Щайнер косвено посочва стоящите зад тях същества от третата йерархия, сътрудничеството с които трябва да развие у хората силите на истината, красотата и добрината, а в социалните отношения – силите на свободата, равенството и братството, довеждащи до установяване на Земята на социална тричленост като единствен социален ред, отговарящ на степента на съзнателното взаимодействие на Боговете и хората също и в социалната сфера .
    Това ново сътрудничество между Боговете и хората ще стане възможно само в случай, че самите хора застанат пред Боговете и съзнателно поемат протегнатите им „духовни ръце”, иначе казано, ако на Земята се намерят достатъчно хора, подготвени за това чрез Антропософията и искащи да сътрудничат с йерархиите не само индивидуално, но и като нова човешка общност. Защото „това ще зависи от самите човешки души, дали ще дадат възможност на колкото се може повече по-висши (групови) души да слязът към хората, или няма да направят това”. И „колкото повече връзки бъдат създадени, и колкото по-силно бъде в тях възникващото от пълна свобода чувство за общност (Gemeinschafts die fuhle), толкова по-извисени същества ще слязат към хората” (GA-102, 01. 06. 1908 г.).

    … ако хората от своята свобода и духовно познание сами открият пътя за социално сътрудничество с Боговете, тогава цялата земна еволюция ще поеме посока, водеща към достигане на нейната главна цел, която Рудолф Щайнер в цитираната лекция формулира така: „Колкото повече висши същества се спускат надолу към хората, толкова по-бързо ще се одухотвори земната планета“

    Защото както в човешкия организъм сърцето е негов жизнен център, така във всяка истинска човешка общност трябва да се появи един вид център или „социално сърце”, където могат като в невидим „център” (Mittelpunkt) да се насочват всички най-добри и най-спиритуални чувства на общността.“

  6. Мислещ  09.04.2014 г. | 21:47 ч.

    Споменавайки в своето съобщение за новите групови души на тези три импулса: морален, естетичен и интелектуален, Рудолф Щайнер косвено посочва стоящите зад тях същества от третата йерархия, сътрудничеството с които трябва да развие у хората силите на истината, красотата и добрината, а в социалните отношения – силите на свободата, равенството и братството, довеждащи до установяване на Земята на социална тричленост като единствен социален ред, отговарящ на степента на съзнателното взаимодействие на Боговете и хората също и в социалната сфера .

    Все едно Рудолф Щайнер е чел нещата в моята душа. 🙂

    За съжаление, в сегашните времена наблюдаваме пълна противоположност на казаното от него. Има пълна подмяна на морала и ценностната система. Свободата става все по-ограничена, равенството е една илюзия, а братството, какво да говорим за него, при този масов егоизъм дето се шири…………… та хората ще се изтрепят за една крива дума, да не говорим за пари, земя и други материални придобивки.
    В дадени моменти си мисля, че съм сбъркал времето на въплъщението си тук на земята. 🙄

  7. Дорина  09.04.2014 г. | 22:25 ч.

    Нееее, Оги! Не е подмяна! Закономерност е. Влез в принципите на манихеизма и ще „виждаш“ нещата по друг начин. Развитието на социалните отношения идват малко след развитието на вътрешната светлина и вътрешното човешко израстване. Нито можем, нито имаме право да прескачаме огромни етапи. Дори и да го правим, ще се срутва. Във вътрешното израстване се ражда общението със светлите сили в душата – подаваме си на индивидуално ниво ръце с Духовните същества, след което това сътрудничество „трябва“ да импулсира социалния ни живот…

    Убедена съм, че още и още ще разнищваме горните думи…, поне аз за себе си. Велика картина е това! 😳

    Лека!

  8. Дорина  12.04.2014 г. | 15:13 ч.

    При мен посланията идват, когато и дошъл моментът. Така преди броени дни книгата на Малкълм Мъгържич „Нещо красиво за Бог“ – Майка Тереза, ме „потърси“ в една малка книжарничка в Смолян. Прочетох я на един дъх. Имах толкова силна нужда от нея! Излязох да се разходя сама, за да мога необезпокоявана от никой да си поплача скришом зад тъмните слънчеви очила – и за тази жена, и за онези, които не можем да спасим, а и изобщо да човечеството… Имах толкова силна нужда от нея!

    Искам да споделя някои силно докоснали ме редове от тази книга. Дълго се колебаех къде точно да го направя, защото в сайта има статии на Стопанина и на Петър, в които спокойно мога да сложа тези редовете. Те касаят темите за братството, за общността, за новия свят, за живота на тези, които ровят в кофите за боклук без цел и посока в този свят… Избрах обаче тази тема за манихеизма, защото смятам тук е истинският извор на реката, която се е разклонила в много посоки до днес. И от нас зависи дали ще пресъхне, или ще удвоим нейната сила във времената напред. Още повече че Майка Тереза е албанка, родена в днешна Македония. Тя по специфичен начин, според мен, представя Духът, който носи в себе си като душа, родена в земи на богомилите, и в същия момент Душа, която тръгва по пътя на Католицизма. Всъщност онова, което прави, общностния живот, цялата й философия, носи много силен отпечатък именно на нейния произход. Но… поне аз досега не съм прочела никъде, нищо по този въпрос. Обаче за мен връзката е явна.

    „Докато придружавахме Майка Тереза“, за да заснемем всички тези дейности – в дома на умиращите, при прокажените и изхвърлените деца, установих, че съм преминал през три фази. Първата бе на ужас, примесен с жал; втората – на състрадание, чисто и искрено. Третата надминаваше обикновеното състрадание; Това бе чувство, което не бях изпитвал дотогава – съзнаването, че тези умиращи хора, тези прокажени, с чуканчета вместо пръсти, тези нежелани деца не са жалки, противни и окаяни; те бяха мои ближни, братя и сестри. Как биха могли да се обяснят самата същност и тайнството на християнската вяра? Да милваш тези изстрадали и старчески глави, да държиш тези осакатени ръце, да прегръщаш тези деца, изхвърлени в кофите за смет, защото това са Неговата глава, Неговите деца, да които Той е казвал, че приемайки такова дете, човек приема Него в себе си“

  9. Дорина  13.04.2014 г. | 08:25 ч.

    Малкълм Мъгържич „Нещо красиво за Бог“ – Майка Тереза
    Из „Веруюто на Майка Тереза“

    За мълчанието
    „Ние трябва да открием Бог, но Той не може да бъде открит в шум и безпокойство. Бог е приятел на тишината. Вижте как природата – дърветата, цветята, тревата – расте безшумно; вижте как звездите, луната и слънцето се движат мълчаливо. Не е ли нашата мисия да занесем Бог при бедните в мизерните квартали? Но не мъртъв идол, а жив, любящ Бог. Колкото повече получаваме в мълчалива молитва, толкова повече можем да дадем в дейния си живот. Тишината ни е необходима, за да се докосваме до душите. Най-важното е не какво казваме ние, а какво Бог казва и учи чрез нас.Всичките ни думи биха били безполезни, ако не идват отвътре – думите, които не идват от Христа, увеличават мрака.“

  10. Дорина  13.04.2014 г. | 20:29 ч.

    „Описаните от Мани свойства на „Светлинната душа“ и на „физическата душа“ се отличават с изключителна чистота на аргументите и в този контекст дават практическа насока. Мани разпознава следните фундаментални различия: „Светлинната душа води началото си от силата на царството на Светлината, а душата на тялото – от същата тъмна материя, от която произлиза преходният свят. Двете души имат еднакви свойства, но се различават по това, как последните работят на практика. Става въпрос за следните свойства: обмисляне, мислене, интелект, интуиция, решение. Резултатите доказват фундаменталната разлика между двете души. В душата на тялото те се проявяват като негодувание, липса на вяра, желание, омраза, глупост. Във светлинната душа те пораждат търпение, вяра, цялостност, любов и мъдрост.
    Следователно като хора, които желаят да възстановят единството между Бог и вътрешния божествен елемент на основата на мисленето, чувствата и действието, ние можем да различим от коя душа живеем и действаме. По този въпрос Мани пише следното в един от своите химни:

    ХИМН НА МАНИ

    Какво да сторя, о Светлина, тъй що да живея истински?

    Дай покой на ръцете си и се облечи в истината чиста;
    дай любов на съзнанието си, а на ума си – вяра;
    дай съвършенство на мислите си
    и трайност на решението си,
    а на разсъжденията си мъдрост дай.

    Стори място в себе си за гълъба белокрил,
    и не туряй ти змия до него.
    На тъга и гняв място не прави.
    Победи желанието,
    издигни се над високомерието и арогантността,
    и не спирай да обичаш Бог.

    Чрез обновяване ставаш съвършен.
    С търпение на всичко ти ще издържиш.
    С помощта на Гносиса всичко ще разбереш.
    Придържай се към вътрешните принципи.
    Усъвършенствай делото си.
    Остани непреклонно верен на тези правила, завинаги.

    И ще живееш, моя душа”

    от сп. „Пентаграм”, бр. 1, 2010 г.
    http://lectorium-rosicrucianum.bg/e-magazine/4-Pentagram-01-2010/

  11. Дорина  14.04.2014 г. | 16:03 ч.

    Малкълм Мъгържич „Нещо красиво за Бог“ – Майка Тереза
    Из „Веруюто на Майка Тереза“

    За смирението

    „Нека в делото да няма гордост или суетност. Делото е Божие дело, бедните са Божии чеда. Отдай се напълно на Исус, за да внуши мислите Си в твоя ум, да извърши делото Си чрез твоите ръце, защото най-великата сила е тази, която ти дава Той.“

    За страданието

    „Без страданието делото ни би било обикновена социална дейност – много добре и полезна, но това не би било делото на Исус Христос, не би било част от Спасението. Исус е искал да ни помогне, като сподели живота, самотата, болката и смъртта ни. Той ни спасява като става един от нас. Ние можем да сторим същото; цялото страдание на бедните – и не само заради материалните им лишения, а и заради духовната им нищета – трябва да бъдат изкупени и споделени, защото само бидейки един от тях, ние можем да им помогнем, като доведем Бог в живота им и тях при Бог.“

  12. Дорина  15.04.2014 г. | 18:07 ч.

    Малкълм Мъгържич „Нещо красиво за Бог“ – Майка Тереза
    Из „Веруюто на Майка Тереза“

    За добротата

    „Бъдете добри и милостиви. Не допускайте никой, който е дошъл при вас, да си тръгне по-малко добър и щастлив, отколкото е бил. Бъдете живото олицетворение на Божията доброта: добротата в лицето ви, добротата в очите ви, добротата в усмивката ви, добротата в топлия ви поздрав. В копторите ние сме светлината на Божията доброта за бедните. За децата, за бездомните, за всички, които страдат и са самотни, винаги раздавайте радостната си усмивка – дарявайте им не само своята грижа, но и своето сърце.“

  13. Дорина  16.04.2014 г. | 20:29 ч.

    Малкълм Мъгържич „Нещо красиво за Бог“ – Майка Тереза
    Из „Веруюто на Майка Тереза“

    Дневна молитва за детското сиропиталище

    „Мили Боже, нека да Те виждам днес и всеки ден в лицето на Твоите болни и докато се грижа за тях, да свещенодействам в Теб.
    Дори да си скрит зад отблъскващата външност на дразнещите, капризните и лудите, нека пак да Те позная и да кажа: „Исусе под моите грижи, каква благодат е да ти служа.“
    Господи, дай ми тази просветлена вяра, за да не бъде никога монотонна работата ми. Аз винаги ще намирам радост, като угаждам на капризите и удовлетворявам желанията на всички страдащи клетници.
    О, обични болнико, колко мил си ти за мен, когато въплъщаваш Христос; и каква чест е да получа разрешението да се грижа за теб.
    Милостиви Боже, помогни ми да оценя величието на призванието си и множеството си задължения. Никога не допускай да го опозоря, като се поддам на хладина, грубост и нетърпение.
    И, Господи, докато си Исус, поверен на моите грижи, бъди търпелив към мен, прости ми грешките и виж само намерението ми, което е да обичам и да Ти служа в лицето на всеки Твой болен.
    Господи, подхранвай вярата ми, благослови усилията и работата ми сега и завинаги. Амин.“

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.