Добро и зло: подбрани мисли – vol.1

Сегашните хора живеят в един свят на големи противоречия, в който злото царува, а доброто слугува. Докато злото царува, страданията и нещастията са неизбежни. Сега се създава нов свят с нов ред и порядък, в който доброто ще царува, а злото ще слугува. Някои очакват вече да дойде този свят, очакват го да дойде преждевременно. Злото не иска да отстъпи царството си, то има още работа, има да взима от света. Докато не си получи своето, злото няма отстъпи. (Божественият и човешкият свят, Рилски беседи от Учителя, 1940 г.)

Най-голямото зло е за светиите, за гениалните хора. За тях това е голяма привилегия. Мъчениците минаваха през огън, но те пееха и славеха Бога, смятаха, че всичко е за добро. И първите християни бяха бити, но те се радваха, че Бог ги е удостоил да минат през този огън. Когато изгубиха новото разбиране, Духът Божи се оттегли от тях. (Начало на мъдростта, Лекции пред общия окултен клас, 1931-32)

Това, което осакатява и изопачава човешкия ум, е зло. Това, което подобрява състоянието на ума, сърцето и волята, е добро. Ако не можеш да различаваш доброто от злото, ти нямаш никакво знание. (Вечното благо, Съборни беседи, 1943)

Злото е това, което ограничава ума, сърцето и волята на човека. Злото не може да ограничи душата, но може да й причини страдания. (Начало на мъдростта, Лекции пред общия окултен клас, 1931-32)

Като знае своята разрушителна сила, злото само пази да не прояви всичката си сила. (Начало на мъдростта, Лекции пред общия окултен клас, 1931-32)

Злото и грехът са две различни неща. Грехът е резултат на злото, а злото е разумна сила, която разрушава и ограничава. И то има свое предназначение. Някого злото е било сила на ограничение, но днес, според работата, която извършва, минава за отрицателна сила. Като знаете това, не се занимавайте със злото, не мислете за него. (Начало на мъдростта, Лекции пред общия окултен клас, 1931-32)

Злото е разумна сила. Ако попаднеш под неговото влияние, ще изгубиш свободата си и няма да се проявиш правилно. Ако попаднеш под влиянието на доброто, ще запазиш свободата и здравето си. Бъди добър и външно, и вътрешно, за да разбереш сам, че вървиш по пътя на доброто. (Начало на мъдростта, Лекции пред общия окултен клас, 1931-32)

Казвате: “Голямо е злото в света.” Отговарям: И доброто е голямо. Злото и доброто са две сестри. Едната е грозна, а другата – красива. Няма по-грозно същество от злото. Няма по-красиво същество от доброто. Видиш ли някога злото, повече няма да пожелаеш да го срещнеш. Видиш ли доброто, винаги ще искаш да го виждаш. Злото е грозотата в човека. (Начало на мъдростта, Лекции пред общия окултен клас, 1931-32)

Човек трябва постоянно да проявява доброто като основа на своя живот. Човек е добър дотолкова, доколкото възприема доброто в себе си и го проявява. (Начало на мъдростта, Лекции пред общия окултен клас, 1931-32)

Ако яденето, което ядеш, е горещо и изгори устата ти, яденето ли е лошо, готвачът ли е виновен или ти сам си си виновен? Грешката е в готвача, ако не те е предупредил. Грешката е твоя, ако ядеш бързо. Яденето обаче е добре сготвено. Това, което хората наричат зло, не е нищо друго, освен горещо ядене. Не бързай, почакай малко, за да изстине яденето, и тогава яж. (Новото начало, Утринни слова, 1943-44)

Кое е дошло по-рано в света – доброто или злото? Доброто е проявена реалност на нещата, а злото – сянка на тази реалност. Значи доброто е дошло по-рано. Доброто представлява клоните на дървото, а злото – корените. Те смучат хранителни сокове от земята и ги изпращат в стъблото и клоните. Сладките, вкусни плодове се раждат на клоните. Между доброто и злото съществува такова отношение, каквото между корените и клоните на дървото. Те взаимно си помагат. (Опорни точки на живота, Съборни беседи, 1942)

В една от миналите беседи казах, че злото и доброто са сили, които действат вън от човека. А коя сила действа в човека? Любовта. Ето защо, когато е нужно да се придобие или постигне нещо, трябва да се започне от центъра – отвътре, от Любовта. Доброто и злото са сили, които действат като външни условия, а Любовта действа отвътре. Ще кажете, че злото е по-силно от доброто. Не е така. Злото отстъпва пред доброто, а още повече пред Любовта. Като срещне същество, което не прилага Любовта, злото го мачка и мъчи, докато най-после го изяде. То обаче отстъпва пред Любовта. То коленичи пред краката на Любовта – ближе ги, моли се, плаче, докато тя го изпрати на работа. Тя му казва: “Доведи ми всички онези, на които отне живота.” И пред Любовта застават осакатени, измъчени, нещастни души. Тя вижда какво им е отнето и го връща двойно. Следователно, когато някой пита защо са го изяли, защо са му причинили зло, ще знае, че всичко това е допуснато, за да получи двоен дял. В това се заключава философията на живота. Вън от нея злото няма никакво оправдание. В заключение на това казвам: Всеки човек, върху когото се излива доброто, има един дял от Божиите Блага. Всеки, върху когото се излива злото, получава два дяла от Божиите Блага. Когато хората слизат на Земята, Бог ги запитва: “Един дял ли искате или два дяла?” Който иска един дял, поставят го при такива условия, че доброто да работи върху него. Който иска двоен дял, оставят злото да работи върху него. (Събуждане, Лекции пред общия окултен клас, 1931-32)

Какво представлява злото? Много просто: злото е половината на доброто. Какво е тогава доброто? Това е цялото на злото. Значи злото се отдели от доброто, което е цяла единица, и съставлява неговата половина. Доброто пък, като цяло, превръща всичко в добро. […] Така че не се смущавайте, когато се натъкнете на злото. То е част от доброто, а частта е по-слаба от цялото. (Събуждане, Лекции пред общия окултен клас, 1931-32)

Отдалечаването на човека от Бога е зло, а приближаването му до Бога е добро. (Вечното благо, Съборни беседи, 1943)

От Божествено гледище зло не съществува. Злото съществува само в човешкия свят и причинява нещастия на хората. (Начало на мъдростта, Лекции пред общия окултен клас, 1931-32)

Злото представлява съвкупност от разумни същества, които не са разбрали дълбокия смисъл на живота, вследствие на което вървят в път, съвършено различен от пътя на добрите същества. Тази е причината, поради която съзнанието на лошите същества винаги влиза в стълкновение със съзнанието на добрите. (Учителю благи, Неделни беседи, 1929)

Всяко нещо, което дава условие за растене, е добро. Всяко нещо, което спъва растенето в живота, е зло. Всяко нещо, което разкрива доброто, е светлина. Всяко нещо, което разкрива злото, е тъмнина. (Ни мъж, ни жена; Неделни беседи, 1927-28)

Не мисли за доброто и злото, защото никога няма да ги разрешиш. Какво представлява злото? Зелен и недозрял плод. Доброто? Зрял плод. Злото е горчивото в живота, а доброто – сладкото. Горчивото изсушава, сгъстява, ограничава човека, а сладкото го разширява и обновява. Горчивото съкращава човешкия живот, а сладкото го продължава. (Вечното благо, Съборни беседи, 1943)

Злото е налягането, а доброто – напрежението. Ако злото не действа отвън, при сегашните условия – при сегашната фаза на развитие на човечеството – доброто по никакъв начин не би могло да се прояви. Външното налягане е причината за проява на вътрешното напрежение – премахне ли се налягането, човек ще се разпръсне на хиляди частици и ще отиде някъде в пространството. (Новият ден, лекция за ООК, 17.1.1940)

Злото е спирачка в живота. Когато човек се намира пред голям наклон, Господ му туря спирачката, за да не падне. В такъв случай злото е особен род търкане, което предпазва човека от падане. Една българска поговорка казва: “Ела зло, че без тебе по-зло!” (Затова се родих, Неделни беседи, 1926-27)

Нашата цел не се състои в това да се занимаваме с греховете на хората, но човек трябва да знае, че всичко, което върши, се пише върху него. Като знае това, той трябва да изучава себе си, да изучава своя ближен. Да познава човек себе си, тоест да познава доброто в себе си, това е истинската наука. Злото пък не представлява никаква наука – то е само условие за придобиване на Божествената наука. В този смисъл зло, лош живот, не съществува. Истински живот е само доброто, тоест добрият живот. Когато добрият живот претърпи някакви отклонения, тия отклонения наричаме лош живот. В действителност обаче лош живот не съществува. Добрият живот подразбира разумни, правилни отношения между хората. Когато животът на човека е добър, той не може да се лиши от благата на този живот. (Крадецът и пастирът, Неделни беседи, 1929-30)

Когато доброто и злото работят заедно, те ту се привличат, ту се отблъскват. Ако полюсите на злото станат положителни, а на доброто – отрицателни, те се привличат. След време полюсите на злото стават отрицателни, тогава доброто отблъсква злото от себе си. Значи злото се е преляло в доброто. Това става по Закона, според който разнородните сили се привличат, а еднородните – отблъскват. С други думи казано: злото се стреми към доброто, докато има условия да се храни от него. Когато доброто престане да го храни, става разединяване, отблъскване и злото отива на друго място, където то има условия за живот. […] С този Закон се обяснява превръщането на положителните енергии в отрицателни и на отрицателните – в положителни. Така се обясняват смените на състоянията в човека. Когато еднородните енергии в него се отблъскват, той става лош и недоволен от себе си. При това положение не му остава нищо друго, освен да прояви доброто в себе си, за да превърне еднородните сили в разнородни. Това значи неутрализиране на енергиите. Човек се успокоява, утихва и казва, че е намерил себе си. Не минава много време, смущението отново идва. Силите се преливат една в друга, докато се отблъснат. Тогава казваме, че силите или енергиите в човека са еднородни. Той отново се бори, пада, става, недоволен е от себе си, докато стане разединяване. Тогава положителните и отрицателните енергии се привличат, човек се успокоява и утихва. (Събуждане, Лекции пред ОКК, 1931-32)

Злото винаги обещава и нищо не върши. Доброто никога не обещава, а всичко върши. […] Когато казвам, че доброто не обещава, аз го уподобявам на извор, който постоянно тече. Злото пък уподобявам на пресъхнал извор, който едва прокапва, едва тече.  (Вехтото премина, Неделни беседи, 1926-27)

В природата съществува Закон за единството, който трябва да се спазва. Като имате това предвид, не питайте защо съществуват противоречията и злото. Те са в самия човек. Ако минавате по пътя и се натъкнете на десетки и стотици здрави шишета, вие ще минете покрай тях, без те да ви причинят вреда. Представете си обаче, че тези шишета са начупени на ситно и пръснати по целия път. Който е бос, ще се набоде и ще нарани краката си. Целият свят е пълен с надробени мисли и чувства, които причиняват безброй страдания. (Делата Божии, Неделни беседи, 1930)

Къде е злото? В самия човек, във вътрешните условия. Като не разбира Законите на живота, човек се е отклонил от своя път и сам е отворил вратата си за злото. Много време трябва да работи той върху себе си, за да се върне в пътя, от който се е отклонил. Дали иска да работи, или не, това не е важно. Когато го налегнат страданията, болестите и нещастията, той ще започне да търси път за освобождение. Единственият път, който води към освобождение, е пътят към доброто. Приеме ли пътя на доброто, човек естествено се отказва от злото. Човек сам си е създал болести, сам трябва да се излекува. Като се освободи от всички отрицателни желания, лекуването става естествено. (Делата Божии, Неделни беседи, 1930)

Като се натъкват на злото, съвременните хора го разглеждат като постъпка, като действие. Не, злото е сила, принцип в света, а не постъпка. Постъпките могат да се разглеждат като добри и лоши, но нито добрите постъпки можем да наречем добро, нито лошите – зло. Представете си, че някой отива да убие един добър, благочестив човек, но на пътя го среща друг, който го удря силно в крака и го счупва. Щом кракът му се счупи, той се отказва вече от намерението си да убива. Лоша ли е постъпката на този, който му е счупил крака? За предпочитане е да се счупи крака на един човек, отколкото да се отнеме цял живот. Следователно в дадения случай постъпката на този, който е счупил крака на престъпника, е добра. В такива случаи българите казват: “Ела зло, че без тебе по-зло!” Зло е да се счупи един крак, но по-голямо зло е да се убие един човек. (Да ви даде, Неделни беседи, 1929-30)

Всяко нещо, което поставя живота за основа, е добро. Всяко нещо, което поставя смъртта за основа, е зло. (Опорни точки на живота, Съборни беседи, 1942)

Всяко нещо, което в началото на своето проявление дава на човека свобода, а в края му отнема свободата, е зло. Тъй че всяко нещо, в което човек губи свободата си е зло, а всяко нещо, в което придобива свободата си, е добро. (Ценното из Книгата на Великия живот, Съборни беседи, 1932)

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

14 коментара за "Добро и зло: подбрани мисли – vol.1"

  1. Галин  20.04.2010 г. | 15:28 ч.

    Много мъдри думи събрани на едно място,така добиваме сбита представа за казаното от Дънов по въпроса !
    Антропософската Духовна наука също дава много ценни факти за опознаване на доброто и злото в дълбочина. Трябва да се опитаме да помогнем с цитати ,но събирането им не е лека задача. Ще се опитам да намеря някои неща и да ги цитирам,защото въпросът за доброто и злото е пряко свързан човешките симпатии и антипатии,както и със същността за изживането на свободата . Благодаря за мъдрите цитати още веднъж!

  2. Стопанина  20.04.2010 г. | 16:19 ч.

    Имам материал за още три пъти по толкова цитати само по въпроса за доброто и злото. Изобщо занапред ще пускам цитати, групирани в теми. Например вече качих за Възкресението, в още две публикации ще приключа с доброто и злото, после ще започна предопределението, после цитати за България и българите, после за… Има материал за години, години напред.

  3. sprihav  23.04.2010 г. | 20:16 ч.

    Абсолютна загуба на време са разсъжденията на тема добро и зло.
    Кой ни казва кое е добро и кое зло?
    Доброто за мен може да е зло за друг, и в повечето случаи е така.
    Има обаче една универсална сила, която не търпи възражение и от нея черпим информация кое е добро и кое зло- моралът.

    А за това, какво е морал може много да се говори. Моралът вчера не е моралът днес, а днешният може да се различава много от този утре.

  4. Стопанина  23.04.2010 г. | 20:23 ч.

    „Моралът вчера не е моралът днес, а днешният може да се различава много от този утре.“

    Да, вчера не е било морално да затваряш хора без съд и присъда, както и да ги изтезаваш законно, докато издъхнат. Правено е винаги, но на тъмно – защото не е било морално! Днес това е морално и се прави на светло в името на „борбата с тероризма“.

    Причината за извращението на вчерашния морал в днешния „морал“ – убеждението на такива като теб, че е загуба на време да се мисли върху доброто и злото. Без ясни определения за добро и зло не можеш да имаш никакъв морал, а само някаква преходна и изменчива култура.

  5. sprihav  23.04.2010 г. | 20:46 ч.

    Лош пример даде, пък и лошо ме разбра.
    Но хайде да почнем от цитатите, които си дал:
    „Всеки човек, върху когото се излива доброто, има един дял от Божиите Блага. Всеки, върху когото се излива злото, получава два дяла от Божиите Блага.“

    Какво излиза- по добре да правиш зло на другите, защото щели да получат по 2 дяла от божиите блага. Тоест, по този начин правиш добро.

    В крайна сметка- зло или добро правя?

  6. Стопанина  23.04.2010 г. | 20:56 ч.

    Мога да дам и друг пример, щом намираш този за лош. Вчерашният морал изисква децата да се пазят от информация за интимните занимания на възрастните. Днешният морал е децата да учат за фистинг в шести клас и за педерастията още в предучилищна възраст, а родителите, които не са съгласни с новия морал – да бъдат глобявани или социалните да им взимат децата. Надявам се новият пример да ти дава по-ясна представа защо променливият морал не е никакъв морал. Има само един морал – този, който е базиран на определения за добро и зло.

    На въпроса ти – правиш зло. Това, че Бог ще компенсира този, на когото си направил зло, не променя факта, че ти си му направил зло. Ти правиш злото, Бог го поправя чрез друг човек. Примерно ти открадваш на някого 10 лева, а Бог прави така, че друг да даде 20 лева на ограбения човек. Това, че някой ще върне двойно откраднатите пари и ще направи добро, не променя факта, че ти си направил зло. Накратко, злото поражда добро, но само по себе си не е добро.

    Много лесно можеш да разбереш кое е зло: зло е това, което не искаш да правят на тебе. Едно универсално определение, което може да бъде разбрано от хора с всякакъв морал и „морал“.

  7. sprihav  23.04.2010 г. | 21:17 ч.

    „зло е това, което не искаш да правят на тебе“

    Именно!
    В исляма да биеш жена си не е зло. Самите жени не го възприемат като такова.
    Ранните християни са се радвали на изпитанията, защото са вярвали, че бог им ги праща. И в днешни дни въждаме самобичувания и самонаранявания.

    Точно затова казах, че моралът определя представите ни за добро и зло. И върху него трябва да разсъждаваме, не върху доброто и злото.

  8. Стопанина  23.04.2010 г. | 21:28 ч.

    „В исляма да биеш жена си не е зло. Самите жени не го възприемат като такова.“

    Смеят ли да се оплачат? Може би са щастливи и заради това, че нямат право да си избират съпрузите? Или са щастливи заради женското обрязване? Или заради това, че трябва да стоят навлечени и с фереджета на плажа, докато мъжа им се плацика в морето? Да, правят го, не се оплакват, може дори да разправят, че го намират за нормално, но не ме убеждаваш, че тези жени не се чувстват унизени или че не гледат на несправедливостите спрямо тях като на зло.

    Религиозната и/или културната норма за насилието над жените няма нищо общо с морала. Ако приемем, че злото е това, което не искаш да ти причиняват, изобщо няма значение дали жените се радват да ги бият. По моето определение трябва да набием мъжете така, както те бият жените си. После можем да питаме напердашените мъже дали сме им причинили нещо добро или нещо зло.


    „Точно затова казах, че моралът определя представите ни за добро и зло.“

    Аз пък продължавам да настоявам, че твърдите представи за добро и зло определят кое е морално и кое не е. Продължаваш да бъркаш морала с културните и религиозните норми и с духа на даден отрязък от време.

  9. sprihav  23.04.2010 г. | 22:20 ч.

    А откъде човек си изгражда тия представи? Само не казвай, че се ражда с тях!
    Помисли! Ако се беше родил в семейство на ескимоси, да кажем, как щеше да си изградиш тези възгледи, които имаш сега? Щеше да имаш възгледите на ескимосите, или щеше да си ескимоският бунтар. Но с подобаващите логика и изказ.

  10. Стопанина  23.04.2010 г. | 22:39 ч.

    „А откъде човек си изгражда тия представи? Само не казвай, че се ражда с тях!“

    Добре, няма да го кажа. Ще отговоря на въпроса ти с въпрос. Ако човек не се ражда с тези представи, как ще обясниш, че още като 3-годишно хлапе съм се скъсвал от рев заради безсилието да поправя несправедливостите, които са ме заобикаляли? Кое ме е карало да смятам, че нещо е несправедливо? Откъде съм имал тези представи за добро и зло, ако предпочиташ – откъде ми е този морал, менталната закваска? Откъде-накъде някакъв хлапак, който още се напикава в гащите, може да определя кое е справедливо и кое – не е?! Кое или кой ме е направил такъв, какъвто съм?

    Не можеш да го обясниш с възпитание и културната среда. Защото майка ми е атеист и медик – например до днес с нея сме на различно становище за ваксините и редица други медицински въпроси. Имай предвид, че бях с вродено отвращение към ваксините – не съм се подчинявал да ми слагат МАНТУ на наборните комисии. Това беше много преди да чета по темата ваксини и да пиша по въпроса. Интуитивно съм усещал, че служат за зло, без да ЗНАМ защо и как се ползват за зло. С майка ми сме се карали като цигани, когато прекъснах следването си по медицина, след като във ветеринарния факултет оставиха един болен кон да умре от глад и жажда, за да му правят студентите аутопсия.

    Баща ми е бивш военен офицер и атеист – именно някои негови постъпки са били първите, които съм определял като несправедливи или твърде сурови за моя вкус. Не познавам дядовците си, но и двете ми баби бяха атеисти, като живата и до днес е върла комунистка. Защо не съм като родителите си или хората в обкръжението ми?

    Твърдя, че имам интелекта на баща ми и милосърдието на майка ми – но начините и посоките на проявление на тези качества нямат нищо общо с тези посоки, в които ги проявяват родителите ми. Трудно ми е да се идентифицирам и със „средностатистическия българин“. Първо, защото не съм православен – още 4-годишен имах първите си откъслечни спомени за живота в Ленинград. Самият факт, че „по рождение“ знаех за прераждането, ме прави неправославен.

    В трети клас, когато ни заведоха на екскурзия до Казанлъшката гробница, имах прозрението, че българите са преимуществено потомци на местното население със силното подозрение, че чичковците историци грешат и че „славяни“ е просто друго име за „траки“. Едно усещане за произход, което не поддържат „средностатистическите българи“, смятащи се за потомци на някакви пришълци от Полесието и други пришълци от (избери си) Сибир, Алтай, Китай, Памир, Тара Булга в Австралия…

    „Само не казвай, че се ражда с тях!“

    И така, не го казвам. Оставям на тебе да кажеш кое ме е направило толкова „ненормален българин“? Защо нямам възгледите на ескимосите или българите, а имам някакви си мои възгледи? И то от най-невръстна възраст.

  11. sprihav  24.04.2010 г. | 01:18 ч.

    Защо мислиш, че си „ненормален“?
    Аз също нямам нищо общо с характерите на родителите ми, нито приятелите са ми на моя акъл, но съм чел достатъчно и не спирам да чета, като сам си съставям мнение за света. Но това мнение няма противоречия с моя морал, който е изграден на традиции и личен опит.
    Да промениш морала- за това са загинали доста хора. Някои са успяли.
    Днешният морал е на нивото на древния Рим. Само миг го дели от пълно унищожение, а с него и всички принципи, традиции, църкви, догми и т.н.

  12. Стопанина  24.04.2010 г. | 01:31 ч.

    „Защо мислиш, че си “ненормален”?“

    Защото нормите се определят от мнозинството. Ако твърдя, че аз съм нормален, а над 80% от българите (православните и атеистите) – ненормални, би било арогантността на арогантностите. Не знам за колко арогантен ме мислиш, но не съм ЧАК толкова. 😉 Виж, запазвам си правото да се изживявам като последна инстанция – аз съм правият, въпреки че съм малцинство, а пък нека заблуденото мнозинство се има за нормално. Мен ме устройва, дори ако под „ненормален“ се разбира „луд“. Важното е, че съм прав и съм готов в огъня да скоча за убежденията, които отстоявам.

  13. sprihav  24.04.2010 г. | 01:52 ч.

    Може и да си прав, но не си последна инстанция.

    Изказването на различно мнение не те прави ненормален. Средновековието мина отдавна (за твой късмет). 🙂

  14. сомати  29.04.2010 г. | 20:47 ч.

    Злото е нееволюирало добро. (Ваклуш Толев)

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.