Пътят към слънцето: Ранна пролет – ранна премиера

За недостоверните сцени. Ако сега аз посмея да твърдя, че с уважаемия заек доста често пием чай. После се включи втори читател и каже ама то и аз май съм пил чай с тоя заек. След него се включи трети и каже да да липов е нали, сигурен съм, че и вие ще се замислите. Абе дали и аз не съм пил чай с тоя заек? Не казвам да вярваме сляпо на всичко и като ни са обадят телефоните измамници да чупим даже касичката на детето. Просто имаме отчаяна нужда от нещо магическо в ежедневието ни. И докато майката на баба ми, вечер като е ставала да ходи до тоалетната е можела да види в полето хора да играят хоро облени в светлина и да чуе гайдите, ние сега като излезем на терасата на панелката не можем да видим елфи да се катерят по отсрещната панелка.

Единствените недостоверни неща според мен, пак да кажа, са развръзката в „Нов Дом“ и образът на Дикхед. Специално за Дикхед – запечати ми се като някак далечен на реалността митологизиран герой, когото не можеш да намразиш качествено до степен да свиваш заканително юмруци пред монитора и да гризеш клавиатурата от яд, защото ти седи като някакъв предозирания с отрицателни черти измислен персонаж от филмите, а не като реална личност с човешки качества. Малко го сравнявам (и визуално) с големия лош военен от Аватар

Бригадите са си таман на място и придадоха доста автентичена картина за живота на село. Поздрави, че си се наложил над редакторките за тази част! Идеална си е!
И другото ти редакторско опасение ми седи съвсем правдоподобно, на фона и на моите надлъгвания с военните изроди навремето. Една вечер лятото, тъкмо съм се стегнал за морето и телефонът ми звъни тревожно, а отсреща непознат глас, още не съм вдигнал и вече ми се кара сърдито: „Ти що се криеш? Утре да си 10 часа в окръжието!“ Пратили ми някакво известие, то не пристигнало и вече съм едва ли не беглец. После чичковците с пагоните деликатно ми намекнаха, че едва ли не съм изменник и придател, загдето съм предпочитал да следвам висше пред честта да служа на родината! Не думай! В края на краищата ги излъгах и ми се размина възможността да стана мъж…
Та такива ми ти работи. Много хубаво си го описал за надлъгването с военната машина. Дори когато им се виждаше края, пак се изживяваха като някакви тежки фактори в живота на обикновения млад мъж, за последно сякаш да го стъпкат, боклуците… Въобще много достойна позиция, в статиите за „руското пушечно месо“ – също.

Поздрави,
Аз искам да потвърдя за дикхед-ците,който все ощте са реални и винаги щте ги има,имал съм лично наблюдение над тях и съм се спречквал,да не казвам,че доста се доближавам до сюжета на книгата ти(която е невероятна в дълбокия си смисъл),аз като бях в казармата така ги нареждах,че свят им се завърташе и им виках самолети(така ги наричахме по освободените,поради факата,че търчат изправени и изпълнителни и дупедавци и т.н.),защото ощте докато бяха млади гледаха да се подмазват и изпълняват неволите на дикхедовете(който са биле като тях на тяхната възраст).и само ако ги докоснеш,дори по косъма и веднага се разплакват и ревът на дикхед старши и си викат само да взема заветната служба и звездичка,щте ви оправя „аз вече като дикхед“-а в превод се разбира за какво иде реч(който както иска да го превежда дик-хед).Човек като е с всичкия си и може хем да им играе по свирката и да е приготвил секирата,може да ги върти(дикхедовете)всякак и да направи това което трябва(перефразирам себе си и моето минало в казармата-която успях да се откопча след 45-я ден(след клетва),като успях да ги убедя,че съм с високо кръвно(без да подкупвам и да предлагам подкупи)чрез малко манипулаций и малко игра ).Това трябваше да стане след като успяха да се подиграя с моето семейство малко преди това,с моя брат,който е епелептик и все пак служи потчи цялата си служба и то не къде да е,а в Елхово,и да не споменавам за днешните времена,който са споменати в друга тема(за черната измет),акто се има на впредвид,че е инвалид по болест(епилепсия)(брат ми),че преди хаповете му бяха без пари а сега си плашта 30% от тях и да не казвам,че пенсията му е 100лв и т.н.,че се отплеснах.
Тука осъзнах доста работи Благодарение на теб Стопанино,и виждам все по сходни теми и нещта,за който аз съм чел,изживял,усетил и разбрал,но ми е интересно за едно нещо,което все повече осъзнавам,но не до там,че да съм сигурен,става дума или по точно дали става дума за един и същи човек,аз поне долувих,че има тук Човек,който е едновременно на 28,30 и на 32 год.,дали е така? а и като чета мненията всеки клони към неизвестното и се опитва да го разбере,дали щте се опита със снимка или просто му е интересно,кой стой зад тоя човек и как изглежда,това е както ти самия Стопанино си ни подсказъл за твоята книга още преди да излезе с твоите мнения(който аз лично съм прочел всичките),а всички искаха преди да излезне поне малко от нея,а то е стояло пред нас през цялото време.
Много ми се искаше,а и много се колебах дали да пиша и накрая реших,че още няма място тук това,защото няма нито една тема и дори загатване и обръщане на внимание по тоя въпрос тук,става дума за мюсюлманството,но това което исках да питам и ми беше интересно да знам,щте го оставя да се оталожи за време,когато му дойде реда,да оточня аз не съм мюсюлманин и не съм някакъв подръжник,просто много се случва около него преди и най-вече сега.

Живи и Здрави и много успехи,и дано да има продължение!!!!!