Пътят към слънцето: Ранна пролет – ранна премиера

@Станил

Относно благородната лъжа – становището ми е същото като за убийствата. Няма значение какви са мотивите. Лъжата е малко убийство, а в известен смисъл е и самоубийство. Идеята на надлъгването е да казваш истини, но по такъв начин, че събеседникът ти, който не се е научил да задава пояснителни въпроси, да се самозалъгва. Понякога надлъгването е манипулация, но определено не е лъжа. Манипулацията се изразява в изпитание както за надлъгваЩия, така и за надлъгваНия. До това изкуство се прибягва в крайни случаи, като мотивите задължително трябва да са чисти – самозащита или опазване на братя и сестри.

Медиите са наричани четвъртата власт. Това е световноизвестната метафора. Но не съм съгласен с номерацията. Журналистите могат да станат първенци, ако осъзнаят онова за „добрия политик“. Описал съм го тук. В изначалната си форма думата „политик“ значи „човек, който формира мнения (или цял мироглед)“. В днешните времена журналистите имат методи да общуват с хората и да им бъдат добри политици, каквито не е имало никога в стари времена. И пак от журналистите зависи дали и как „лошите политици“ ще лъжат стадото. Но повечето колеги са невежи шилета – глашатаи на „първата власт“, волни или неволни. Дали са си първата власт и се задоволяват с „четвъртата“.

Нямам други снимки от Козница с Еврейското кале. Имам на Казаните, на руините от манастира и на селото. Ако искаш, мога да пусна няколко от тези места.

@Станил
Ето:
http://www.ivanstamenov.com/?page_id=979
—
@Петър

Благодаря за всички коментари!
Моите коментари върху тях. Да караме поред…

За недостоверните сцени. Не знам кои имаш предвид. Например на редакторките ми до ден-днешен им се струва недостоверно, че още като начален ученик съм ходил на бригади да събирам картофи. Ходил съм, така беше в това село. Вижда им се недостоверна, да речем, и онази част, където военните искат преосвидетелстване три години след освобождаването от военна служба. Отново е биографичен факт.

За назидателния тон.
а) Героят действително прави грешки, включително с поведението и думите си, което е необходимо (за да се отбележат по-късно поуките от грешките) и е достоверно. Особено във втория дял и историята в „Нов живот“ – не случайно попада там; помисли какво е да си обезверен и донякъде озверен „проблемен младеж“. С напредването по Пътя героят осъзнава самозаблудите и самосъжаленията си, както и това, че на моменти се държи арогантно. Дори има няколко реплики, с които казва, че единствената му вярна преценка е била за Гълъбицата. Преценката му за нея е вярна до днес, като би казал същите неща на всички Гълъбици – от най-невежата мутреса, та чак до Първанова, първата дама. Може би не с тези думи, но ще са същите назидателни неща. И смятам, че ще е прав.
б) Трябва да се има предвид, че е обхванат живота на героя в периода 18-24-годишна възраст. От него не се очаква да е съвършен. Нито в първата, нито в последната страница. Книгата ще има едно или две продължения, където действието е много по-късно, така че нека дадем поле за развитие на момчето. Тепърва му почва ученето и ваденето на поуки (житейски и като писател ).

За цинизмите – написано си е в книгата. Ако търсим достоверност, не може без цинизми. Не мога да смекчавам естествена реч, за да галя ушите на читателя. Ще звучи нереалистично. А ако книгата отблъсква от цинизмите, още по-добре. Щеше да е проблемно, ако някой научи цинизъм от мене – не мисля, че ще стане. Това е становището ми.
Смяташ ли, че циничната Ванга е по-малко добър човек, отколкото щеше да бъде, ако беше вежлива и толерантна до глупост към всяка простотия, с която се сблъска? Нищо не е само добро или само лошо – важи и за парливите думи, ако се ползват правилно срещу правилните хора. Но има и друг момент – аз съм назидателен и отстоявам непреклонно позициите си. Също като баба Ванга. Нямам намерение да се правя на такъв, какъвто не съм – нито в книга, нито наяве. Никъде не съм претендирал да съм съвършен, велик посветен, Учител…

За мярката. В примерите, които даваш, смятам, че даже съм твърде мек към Кобурга. И му правя услуга, нищо че днес може би все още не се разбира. За посланията към немците си имах и своите колебания, особено за последните две изречения. Ще се съобразя и ще ги променя за „официалната премиера“ на 21 март.

Утре ще поправям и изостанали грешки тук-там, които един читател си беше направил труда да извади. Ако имате други критики, сега е моментът. Пуснах книгата по-рано, за да имам и тестови читатели, които НЕ ме познават лично. Мненията дотук и най-вече тези от писмата бяха много, много, много полезни. Отново благодаря на всички за първите отзиви.