Израил и Българин

“Това е живот вечен, да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога.” Като махнем думата “вечен”, остава стихът: “Това е живот, да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога.” “Каквото вържете на Небето, вързано ще бъде и на Земята; каквото развържете на Небето, развързано ще бъде и на Земята.” Това се отнася за онези хора, които са познали Бога, а не за онези, които не са Го познали. Това се отнася до онези зрънца, които са на нивата, а не за онези, които са в хамбара. Сега аз ще говоря за две положителни неща: за вярата, която е подтик към знанието, и за Любовта, която носи живот. Без вяра човек не може нищо да придобие. Без вяра човек не може да угоди на Бога. Всеки подтик в душата ви показва, че вярата се проявява. Това, което съвременните хора наричат “вяра”, е материалистично схващане за вярата. Някой казва: “Не зная дали това, което хората учат, е нужно.” Всякога можеш да го провериш. Храната, която ядеш, всякога можеш да провериш – добра ли е или не е; въздухът, който дишаш, всякога можеш да провериш; светлината, която влиза в очите ти, всякога можеш да я провериш; пътят, по който вървиш, всякога можеш да го провериш – прав ли е или е крив.

Дошло е време вече, когато трябва да посеем нашето знание. Всичко е важно, но в даден случай не всичко е полезно. Когато посеете житното зърно, на първо време не се интересувате от него. Щом израсте, върже плод и започне да зрее, вие се интересувате от него: събирате го на снопи, овършеете го и го туряте в хамбара. От време на време вадите от житото в хамбара и го употребявате. Част от него отива за тялото ви, част – за сърцето ви, и част – за ума ви. Онези, които не знаят как да ядат, изпращат житото само към тялото си, вследствие на което напълняват. Те ядат повече, отколкото трябва. Има други, които също не знаят как да се хранят, вследствие на което приемат по-малко храна, отколкото трябва. Затова те са слаби. Човек не трябва да бъде нито слаб, нито пълен. Когато наливате някаква течност в един съд, внимавайте да не го напълните догоре, нека остане малко празно място. Някои искат да бъдат пълни – да знаят всичко. Те искат да бъдат пълни бурета. Защо им е толкова знание? Ако има малко пространство, човек може свободно да се движи. Ако няма никакво пространство, той не може да се движи.

Сега вие не трябва да се спъвате от думите “пълнота” и “празнота”. Всяка дума има свои елементи, от които е съставена. Разглеждайте тези елементи и ще намерите значението на тия думи. Вие сте българи, но не знаете какво означава думата “Българин”. Първият елемент в тази дума е буквата “Б”, която означава посяване на семето. Вторият елемент е буквата “Ъ”, която означава товара, който българинът носи. Третият елемент – “Л”, означава това, което българинът носи от горния свят. Четвъртият елемент – “Г”, е вечното начало, за което българинът се е хванал. Петият елемент е буквата “А”, която показва, че българинът е бременен с нещо. Шестият елемент – “Р”, показва, че като се хване за нещо, Българинът не се отказва от него. С девет чифта волове да го теглиш, той не се отказва от идеята си.

На физическия свят българинът се нуждае от една хомеопатична доза надежда. В духовния свят той се нуждае от хомеопатична доза вяра. А в Божествения свят – от любов. Щом има надежда, той ще бъде здрав, ще се бори геройски с всички болести. Ще хване една болест, ще я тупне на земята и ще й каже: “Знаеш ли кой съм аз? Българин съм!” Който има вяра, той ще се справи с всички противоречия в духовния свят, ще ги стъпче на земята и ще каже: “Знаеш ли кой съм аз? Българин съм!”

Какво означава думата “Израил”? Кои са елементите на Израил? Израил е онзи, който излиза от Рая, из Рая, а пък Българин – който влиза в Рая. Първоначално сте били Израил, излезли сте от Рая; после ще станете Българи – ще влезете в Рая. Така се примиряват противоречията.

Колко малко е нужно на човека, за да бъде щастлив. Днес българите са щастливи, че им върнаха Добруджа. Цял празник е това. Досега българинът беше вън от Рая, затова беше Израил. Сега стана Българин. Значи, той е вече в Рая. Който влезе в Рая, всичко взима без война – по приятелски начин.

Сега аз ви проповядвам за вярата. Вярвайте в онова, което Бог е вложил във вас. Досега вие сте излизали от душата си, но като българи трябва да влезете вече в душата си, да не въздишате повече. Душата е Раят на човека. Всеки, който е вън от душата си и въздиша, той е и вън от Рая. Който е престанал да въздиша, той е в Рая. Който въздиша, е Израил. Който не въздиша, е Българин.

Сега, ако се проповядва на хората за Бога, мнозина ще кажат, че това са нереални работи. Кои неща са нереални и кои – реални? Това, което се губи, е нереално. Това, което се придобива, е реално. Ако губиш мислите, чувствата и постъпките си, те са нереални. Ако ги придобиваш, те са реални. Следователно, когато губиш нещата, ти си Израил. Когато ги придобиваш, ти си Българин. Който губи, който се обезсърчава, който страда, който не може да живее с ближния си, той е Израил. Когато Христос дойде сред израилтяните, приеха ли го? Не го приеха. Не само това, но те го разпнаха. Те мислеха, че без Христа ще се повдигнат повече. А всъщност повдигнаха ли се? Те не приеха Онзи, който носеше Божието благословение, но не се издигнаха, както очакваха.

Следователно, ако имате в себе си една Божествена идея и я хвърлите настрана, мислите ли, че и вашето положение ще бъде по-добро? Щом влезе в ума ви една Божествена мисъл, вие ще я приемете – нищо повече. В нея се крие вашето бъдеще щастие. Щастието на човека седи в това да стане Българин. Днес всички сте в Израил. Няма човек, който да не е в Израил. Значи, всички сте извън Рая и отсега нататък трябва да влезете в Рая, да станете Българи. Засега първи вкарват в Рая българите. Как ги вкарват? С камшик.

Всеки човек, бил той германец, француцин, англичанин, който се справя със своите мъчнотии, е Българин. Ако не може да се справя с мъчнотиите си, не е Българин. Какво представлява българинът на физическия свят, не е важно. Ние разглеждаме елементите на Българина в духовния свят. От физическо гледище думата “българин”, според някои, е произлязла от думата “булгур”, което показва, че някога българинът много употребявал булгура за храна. На физическия свят българинът пее и играе, движи се и работи. Каквото вижда, той все си дава мнението, затова главата му страда. Той мисли, че ако стане министър, ще оправи света. Всеки българин мисли, че може да оправи света. Това е Израил. Като дойде истинският Българин и каже на камъните да станат, те ще станат. Онзи, който казва на камъните да станат, а те седят на мястото си, той е Израил. Онзи, който казва на Добруджа да се върне и тя се връща, той е Българин. Ако каже, а Добруджа не дойде, той е Израил.

Аз взимам думата “Българин” в смисъл на човек, роден от Любовта. Всички европейски народи трябва да се родят от Любовта. Моето почитание към всички народи, но те трябва да повярват в онова, което Бог е вложил в тях. Само тогава може да стане истинско опознаване на народите. Това не е за насърчение, но истина, която един ден ще проверите. Например думата “любов” не е еднаква във всички народи, но идеята, която Любовта преследва, навсякъде е една и съща. С каквото име да кръщавате Любовта, тя носи навсякъде едни и същи елементи. Същото можем да кажем и за вярата. Тя не е еднаква във всички народи, но елементите, които носи, навсякъде са едни и същи.

Съвременните народи могат да се кръстят с едно общо име – Божествен народ. И при това положение пак ще има един български Божествен народ, турски Божествен народ, руски Божествен народ, френски Божествен народ, английски, италиански и т.н. Едно е важно – в бъдеще всички народи трябва да принадлежат към един нов народ, който ще обедини всички народи в себе си. Ние не поддържаме идеята, че на едно дърво трябва да има само един клон или едно листо. Едно дърво може да има хиляди клончета, но колкото по-големи стават те, толкова са по-малочислени. Що се отнася до листата на дървото, те са многобройни. Обаче дървото не може да роди толкова плодове ,колкото листа има. Листата представят умствения свят на дървото. Колкото повече листа има дървото, толкова е по-умно. Плодовете на дървото пък показват степента на развитието, до което е достигнало. Наистина, дървото се познава по плодовете си. Ако плодовете са кисели и стипчави, дървото има едно развитие. Ако плодовете са сладки и ароматни, дървото има друго развитие, друга култура. Плодовете на човека са неговите постъпки. От постъпките на човека съдите за неговото развитие и култура.

А Той им рече: „Кой от вас, ако има една овца, и тя падне съботен ден в яма, не ще я улови и извлече? Колко пък човек е по-ценен от овца! И тъй, в събота (също) е позволено да се прави добро.“

Днес много хора търсят Бога, но не знаят къде да го намерят. Всеки човек може да бъде прозорец за Бога. Бог създаде Слънцето и Земята, но самият той не е в Слънцето, нито в Земята. Казват, че Бог е навсякъде. Наистина, той е в човешките мисли, чувства и постъпки. Той е и в страданията, и в радостите на хората. Бог присъства в разумните страдания и радости. Някой страда. Защо? Имал един приятел, който заминал за другия свят. Нека се радва, че заминал. Бог го обикнал и го повикал на гости при себе си. Като минавал по Земята, Бог харесал твоя приятел, дал му карта да го посети. Той отива на гости при Бога, а ти плачеш и страдаш за него.

Всички хора се нуждаят от ново разбиране на живота. Някой път се ражда дете в някой дом и не знаете защо се е родило. То може да бъде момче или момиче. Ако в един дом се родят три-четири момчета, родителите искат да имат и едно момиче. Защо? Защото момчетата носят един от най-твърдите елементи в себе си.

И тъй, ако човек ражда само мъжки мисли, ще предизвика втвърдяване на мускулите, на мозъка, на дробовете си. За да не става това, човек трябва да прави смяна на мислите си – първо да приеме една мъжка мисъл, после една женска и най-после една детска. От друга страна, ако в ума на човека се роди една мисъл, непосредствено след нея в сърцето трябва да се роди едно желание, а във волята – някаква постъпка. Правилната обмяна между мисли, чувства и постъпки подразбира правилно развитие на човешката душа. Ако умът, сърцето и волята не раждат, те са осъдени на страдания. Кои турци са измъчвали българите – бедните или богатите? Богатите. Защо? Защото те не раждат, тоест не дават нищо от себе си. В това отношение те приличат на безплодни дървета. Кои дървета отсичат – плодните или безплодните?

Един от недъзите на съвременните хора е, че избягват да раждат. По много причини те се страхуват от раждането. Мъжът казва: “Добре, че не съм жена да раждам.” Като се е родил на земята, по един или друг начин, човек все ще ражда – не може да се освободи от раждането. Ако е мъж, с ума си ще ражда. Ако е жена, със сърцето си ще ражда. Ако е дете, с тялото си ще ражда. Ако си господар или слуга, цар или царица, пак ще раждаш. Каквото и положение да заема човек на земята, непременно ще мине през процеса на раждането. Човек живее, докато ражда. Щом престане да ражда, животът минава през други процеси.

Сега, като говоря за раждането, аз нямам предвид онова състояние, придружено със страдания. Имам предвид онова раждане, което е придружено от радост и веселие. Не говоря за раждане, придружено с мъчение, а за онова раждане в човешкия ум, което се изразява в радост. Говоря за онова раждане в човешкото сърце, което носи любов, здраве и разположение. Говоря за онова раждане във волята, което прави човека свободен. Където и да ражда човек – в ума, в сърцето или във волята, не е лесно да роди. Условия са нужни за раждането. Земята ражда само ако се намира под влиянието на слънчевите лъчи. Ако не е под тяхно влияние, раждането е невъзможно. Освен това важно е положението на Земята спрямо Слънцето. Тази е причината, поради която полюсите на Земята са почти безплодни.

Малцина се интересуват от въпроса за раждането в трите свята – умствен, сърдечен и волев, затова питат какво да правят, за да станат богати. Придобиването на богатството е последен процес. Човек не може да стане богат изведнъж. Бързото забогатяване е изкуствен процес. Както бързо е забогатял човек, така бързо и ще осиромашее. За да придобие вечното богатство, човек трябва да забогатее едновременно в трите свята – в умствения, в духовния и във физическия. Когато всички хора станат богати по този начин, Земята ще се превърне в Рай.

Да се върнем пак към символичното понятие “Българин”. Всеки българин, който е познал Бога, може да влезе в Рая. Всеки българин, който може да връзва нещата на земята и на небето или да ги развързва на земята и на небето, живее в Рая. Него можете да го слушате. Защо? Защото Бог го е кръстил. Името “Българин” не е произволно дадено. То съдържа в себе си велика Божествена идея. Който е готов да приеме тази идея, той вече носи това име. Ще каже някой, че е българин. Това не е достатъчно. Българинът трябва да съдържа три елемента в себе си – тяло, което се ръководи от надеждата и работи без никакви ограничения; ум, който се ръководи от вярата и работи без никакви ограничения; и сърце, което се ръководи от Любовта и работи без никакви ограничения.

Следователно, като знаете какво може да бъде българинът, трябва ли да се обезсърчавате? Трябва ли да роптаете, че сте се родили българи? Когато духовният свят иска да кали човека – да му придаде повече твърдост – той пак го изпраща на земята, за да се роди българин. Който иска да се справя с мъчнотиите, да придобие твърдост, става българин. Българинът е професор по твърдостта. В това отношение, що се отнася до установяване на някаква Божествена идея, човек трябва да бъде българин.

Изобщо, за да се домогне до нещо, човек трябва да съдържа в себе си съответно качество. Каже ли, че иска да бъдат простени греховете му, той трябва да отговори срещу това с друго нещо. С какво? С щедрост. Законът за щедростта подразбира изобилие. За да бъде щедър, човек преди всичко трябва да бъде вътрешно богат – да не се страхува от никакви лишения и ограничения. Може ли да се нарече “богат” онзи, който има милиони килограми жито в хамбара си, а се страхува да не настане глад, да не се влошат условията на живота? Колко жито му е нужно за една година? Като прекара спокойно една година, следващата пак ще донесе своето благо.

Днес вие сте се събрали да чуете нещо за настоящия момент. Това, което наричате “настояще”, е минало. Вие още не живеете в настоящето. Вашите идеи са на миналото,  в тях няма никаква реалност. Те са бентове, които всеки порой, всяка по-силна вода може да отнесе. Една от идеите на миналото е човек да стане велик. Чудно нещо! Човек е велик, но като не съзнава това, стреми се към някакво въображаемо величие. Слонът е велик, голям, но може ли да заповядва на човека? Човекът – малкото същество – се качва на гърба на слона и го управлява. Защо? Защото е по-умен и по-добър от него. Той възсяда слона, управлява го и му говори: “Голям и велик си, но си изпратен при мене да те уча.” Така постъпват и всички ония, които ядат кокошки, патици, агнета и др. Те ги колят, ядат и казват, че ги пращат на училище в своя стомах – там да се учат.

Като не познават себе си, хората искат да притежават качества, за които даже не подозират, че се крият в самите тях. Някой например иска да бъде добър. Щом иска да бъде добър, той се стреми към физическия свят, иска да изучава неговите закони. Щом пожелае да влезе в духовния свят, човек вече се стреми към Истината и Свободата. Обаче нито Доброто е истинско добро без Свободата, нито Свободата е ценна без Доброто. Ако човек не може свободно да приложи Доброто, все едно хамбарът му е пълен с жито, а стомахът му е разстроен, не може да работи. Как ще се ползва от това жито? Как ще се ползва той от Доброто, лишено от Свобода?

Човек трябва да бъде здрав, да превръща енергията на житото в работа. Житото прави човека поет, музикант, художник, учен, родолюбец и т.н. Без жито нищо не можеш да постигнеш. В духовен смисъл житото подразбира идеята, която Христос изказал в стиха: “Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си.” С други думи казано: “Ако не разбирате това, което е вложено в житното зърно, и ако не знаете как да го отправите към своя ум, към своето сърце и към своето тяло, вие не можете да приемете Божествения живот.” Като придобие Божествения живот, човек излиза от света на постоянните промени. Той гледа на всичко от добрата страна. Дали приятелят му е добре разположен, или не, за него е едно и също. И на облачното, и на ясното небе той гледа с еднакво разположение.

Следователно, докато живеят в света на промените, хората често изпадат в заблуждения. Например когато имат радости, те казват, че Бог ги обича, грижи се за тях. Щом дойдат страдания, казват, че Бог ги е забравил, че нещо се е изпречило на пътя им. Това е заблуждение. Бог не забравя хората – те забравят него. Майката не забравя децата си, но децата забравят майката. Казано е в Писанието: “Ако баща ви и майка ви забравят за вас, аз ще си спомня.” На друго място е казано: “Написах ви на дланта си.” Като погледне към дланта си, Бог вижда къде е мястото на българина и си спомня за него. Всички могат да тъпчат българите, но като погледне към дланта си, Бог казва: “Тук са те.” Заслужава човек да бъде тъпкан от хората, но името му да бъде написано на Божията ръка. Това значи да бъдеш под зоркото око на Любовта.

„Бог не забравя хората – те забравят него.“

“Каквото вържеш на Земята, вързано ще бъде и на Небето.” Кога? Когато челото, носът и устата ти са правилни и красиви. Вярата е създала челото, Любовта – носа, а Надеждата – устата. Значи, чрез челото, тоест чрез мозъка, човек възприема енергии от висшите светове, чрез носа – духовни енергии, а чрез устата – енергии от физическия свят. Човек не може да разбере законите на Земята, ако надеждата му не е развита. Щом разбира тези закони, той гледа съзнателно на фазите, през които минава човешкият живот, и разумно ги използва. Човек е бил млад и пак ще бъде; той е бил стар и пак ще бъде. Обаче, за да се използват всички възрасти като условия за работа и учене, нужно е будно съзнание.

Сегашните хора се страхуват от старостта и като дойдат до 50-60-годишна възраст, те не смятат да предприемат никаква работа, нищо ново, понеже мислят, че тяхното време е минало вече. Кой ще работи тогава? Младите и децата. Това е заблуждение. Сегашните хора проявяват живота на миналите поколения. Техният живот е резултат на миналото. Животът на бъдещото поколение пак ще бъде резултат от настоящия живот. Тогава, какво наследство ще оставите на бъдещото поколение, ако тъй рано се откажете от работа? Бъдещото поколение ще покаже какви сте били вие и какво сте им оставили.

Стремете се към новото, в което няма остаряване. В какво се заключава новото? Новото подразбира светъл ум, пълен с добродетели; чисто сърце, пълно с добродетели; и здраво тяло, пълно с добродетели. Ще кажете, че тялото умира. Има едно тяло, което всякога върви с човека – и на този, и на онзи свят. Това тяло никога не умира. То само съблича старата си дреха и като е свободно от нея, продължава своя път. И в Божествения свят не приемат човека без тяло. В никой свят не приемат човека без ум, без сърце и без тяло. Той остава някъде в Космоса, но при страшно мъчително състояние. За да не изпада в това мъчително положение, човек трябва да пази физическото си тяло, да не нарушава неговата чистота и цялост.

Какво ще стане с още млечната ядка на ореха, ако преждевременно пострадат горните две покривки? Орехът е осъден на смърт. Той не може да продължи своето съществуване. Като се запазят горните покривки, орехът се развива правилно. Всяка покривка пада с времето си и като се посади орехът, от него излиза нов живот. Казано е в Битието: “И Земята беше неустроена и пуста, и Дух Божи се носеше над бездната.” Духът Божи – това е Светлината на света. Следователно, докато Слънцето на живота грее, използвайте светлината му, за да организирате своята земя, тоест тялото си, като го превърнете в Рай. В Божествения свят Слънцето грее всякога и осветява всеки, който иска да се ползва от него.

Сега аз говоря на онези Българи, които са в Божествения свят. Има Българи и в духовния свят. Когато се намерите в известно затруднение и не можете сами да си помогнете, обърнете се към Българите от духовния свят – те ще ви помогнат. Ако те не могат да ви помогнат, обърнете се към Българите в Божествения свят. Те непременно ще ви се отзоват. Дали вярвате в това, или не вярвате, не е важно. Ако е вярно, за моя сметка остава, аз печеля; ако не е вярно, ще благодарите, че съм ви дал едно богато угощение.

Сега, вярвайте в онова, което е Бог е вложил във вашия ум, във вашето сърце, във вашата душа и във вашия дух. В тях се крие Великият в света. Те произлизат от Него. Служете на духа и на душата си, на ума и на сърцето си, като учители на вашия живот. Ако тях не слушате, кого можете да слушате? Ако някой дойде отвън да ви въздейства, вие казвате: “Не ставам роб на никого!” Който не служи на Бога, само той е роб. Който не люби, който не вярва, който не се надява, само той може да бъде роб. Всеки, който е възприел Истината, той е свободен. Който е възприел Любовта, Знанието, той е свободен човек. Не е лесно да приложи човек принципите на Любовта и на Свободата, да се откаже от старото. Тъкмо сядате пред приятен, хубав обяд и при вас дохожда един гладен човек. Нещо ви нашепва: “Раздели обяда си с този човек!” Погледнеш към обяда си, погледнеш към бедния човек, не ти се дава. Пак нещо ти нашепва: “Раздели обяда си с този беден. Повикай го при себе си, Бог е в него. Ако не споделиш обяда си с него, ще съжаляваш.” След дълго увещание ти се съгласяваш да дадеш нещо от себе си на своя беден брат. Не се стопява лесно коравото човешко сърце.

Не е въпрос да правим добро, с което да се показваме пред хората. Аз съм за онова положение, когато човек почувства присъствието на Бога, да стане на крака с всичкото си уважение и почитание. От хиляди години насам Бог те е подкрепял, давал ти е всички блага на разположение – ще станеш и ще Му се поклониш. Заради Него ще извършиш всичко с любов. И най-малкото да направиш за Него, ще получиш благословението Му. И цар да си, бъди готов на всякакви жертви за Бога. За предпочитане е да бъдеш последен човек в света, но с Бога, отколкото пръв и без Бога. За предпочитане е да бъдеш последен слуга, но с Бога, отколкото пръв цар без Бога. Ако и царят е с Бога, още по-добре. Ако си мъж и Бог е с тебе, радвай се. Ако си жена и Бог е с тебе, радвай се. Ако си дете и Бог е с тебе, радвай се. Изобщо, в каквото и положение да се намираш, важно е Бог да е с тебе.

Когато влезе в къпалнята и намери онзи, който от 38 години лежеше болен, Христос го изцери. Защо само него излекува? Защото само той очакваше Христа. Дълбоко в душата си той се уповаваше на Бога. Значи, в Израил по онова време имало само един, който очаквал да го избави някой. Вас кой ще избави? Днес и вие сте в къпалнята, но ако не можете да се излекувате, ще влезете в лоното на смъртта. Кой ще ви избави оттам?

Христос и болния в йерусалимската къпалня (Витезда).

Един ден наблюдавам как един сокол се спусна върху един косер, който спокойно си пееше, и го сграбчи. Веднага отправих мисълта си към сокола, казах му: “Ще пуснеш косера!” Той го пусна и отлетя. При друг случай наблюдавам как един кълвач чука с клюна си по едно дърво, кълве и търси червейчета. Работник е кълвачът, върши своята работа. Зададе се отнякъде сокол и право върху кълвача. “Слушай, това е работник, който върши работата си. Пусни го и не го смущавай.” Той пусна кълвача. Много соколи има в живота. Един от тях е човешкото безверие. Като дойде при вас, то казва: “Не е е време за тази работа. Можете да я отложите за малко.” Щом работата е добра, не слушайте безверието, но го вържете.

“Каквото вържете на Земята, вързано ще бъде и на Небето. Каквото развържете на Земята, развързано ще бъде и на Небето.” Какво ще вържете на Земята? Ще вържете вашето безверие, безнадеждие и безлюбие на Земята, за да бъдат вързани и на Небето. Какво трябва да развържете на Земята? Развържете Вярата, Надеждата и Любовта си на Земята, за да бъдат развързани и на Небето.

Пожелавам ви сега, като българи, да бъдете образец на всички народи. Какво представляват българите? Те не са нито избраниците на Бога, нито ония първенци, които под различни предлози се отказаха да присъстват на царската вечеря: че си купили ниви и ги засяли, че воловете си опитвали, че се женили. Когато званите се отказаха от поканата на царя, той каза строго на слугата си: “Иди по кръстопътищата и ми доведи всички хроми, клосни, сакати и слепи, да ги облека в нови премяни, да седнат с мене заедно на трапезата.” Това са Българите. Хроми и сакати са те за греха, за престъпленията. Слепи са те за злото – не го виждат. Те са осиромашели за стария и грешен живот. Те са се отказали от всички заблуждения и търсят новия светъл ден, в който Слънцето вечно грее, а Правдата строи нови пътища.

Благословен е онзи народ, за когото може да се каже: “Който не беше мой народ, намери ме. Моят народ, обаче, остана вън.” Прочетете сега “Добрата молитва”, която ще бъде символ на новото верую в света.

26. беседа от Учителя, държана на 8 септември 1940 година в София – Изгрев.

Добрата молитва

Господи, Боже наш, благий ни Небесен Баща, Който си ни подарил живот и здраве да Ти се радваме, молим Ти се, изпроводи ни Духа си да ни пази и закриля от всяко зло и лукаво помишление. Научи ни да правим Твоята Воля, да осветяваме Твоето Име и да Те славословим винаги. Осветявай духа ни, просвещавай сърцата ни и ума ни, да пазим Твоите заповеди и повеления.

Вдъхвай в нас с присъствието си чистите си мисли и ни упътвай да Ти служим с радост. Живота ни, който посвещаваме на Тебе, за доброто на нашите братя и ближни, Ти благославяй. Помагай ни и ни съдействай да растем във всяко познание и мъдрост, да се учим от Твоето Слово и да пребъдваме в Твоята Истина.

Ръководи ни във всичко, което мислим и вършим за Твоето Име, да е за успеха на Царството Ти на Земята. Храни душите ни с Небесния си хляб и укрепявай ни със силата си, да успяваме в живота си. Като ни даваш всичките Твои благословения, приложи и Любовта си да ни е вечен Закон. Защото на Тебе принадлежи Царството, Силата и Славата завинаги.

Амин.

Бел. Стопанина: Настоящата публикация е по фототипното печатно издание на изд. “Хелиопол” от 2001 г. Освен осъвременяването на текста, при което не ползвах междувременно отпадналите букви от азбуката, си позволих и по-съществената редакция да ползвам капитализирано и малко “Б” в думата “българин”. Защото в текста става дума за народ българи и духовно понятие Българин, като е нужно разликата да бъде подчертана.

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

13 коментара за "Израил и Българин"

  1. Гошко  22.03.2010 г. | 14:46 ч.

    Стопанина: „…Той е и в страданията, и в радостите на хората. Бог присъства в разумните страдания и радости. Някой страда. Защо? Имал един приятел, който заминал за другия свят. Нека се радва, че заминал. Бог го обикнал и го повикал на гости при себе си. Като минавал по Земята, Бог харесал твоя приятел, дал му карта да го посети. Той отива на гости при Бога, а ти плачеш и страдаш за него.“

    Като прочетох това, се присетих, че съм чел за един забравен наш обичай, не само да плачем при смърт на близък човек, а и да се радваме. Това, което четох бе от книжка на Д-р Ганчо Ценов от 1907г. Той цитира Йордан(Юрданъ), който описва погребението на нашия Княз Атила. Накрая описанието на Йордан завършва така:“…Следъ като го оплакаха по тоя начинъ, те дадоха на гроба му страва (strava) както те сами я наричатъ съ безбройно много еденета и следъ като се свързаха и противоречия, плачьта се смеси съ изразъ на радостъ“.
    Забравили сме, че чувствата-тъга и радост при Земната смърт вървят ръка за ръка. Останали са само рев и после едене.

    Казвали сме:“Отиде на гости при Дядо Боже.“
    Кой друг народ е чувствал Бог толкова близо до сърцето си, че да Го нарича Дядо?

  2. Zdrdim  22.03.2010 г. | 14:57 ч.

    1/ Какво включва духовното понятие българин?
    2/ Има ли разлика между духовното понятие българин и българин като народност?

  3. Стопанина  22.03.2010 г. | 15:23 ч.

    @Гошко
    Описанието на Атила не е първото, не е и последното. Херодот пише, че траките изпращали мъртъвците си с радост. И оплаквали новородените, тъй като били души, дошли да се мъчат на света. Виж и описанията за погребението на цар Управда-Юстиниан… Днес разбиранията са съвсем други, ако изобщо има разбиране за същността на смъртта и дали изобщо има такова нещо като смърт.

    @Zdrdim
    Прочете ли текста?

  4. З......  22.03.2010 г. | 16:07 ч.

    Ако седнем и го определим то вече няма да е духовното понятие българин. Ако кажем, че включва всички македонци, сърби, румънци и унгарци без помаци, турци и цигани ще го сложим в рамка и то вече няма да е духовно понятие ще бъде етническо. Дънов е бил Българин, говорил е пред Българи нормално да ползва Българин като определение ако беше от друга народност би ползвал Буда (Буден, Просветен, Просветлен, Санясин или нещо си там друго). Но тогава нямаше да бъде Дънов щеше да бъде някой друг. Така е смятал, че ще бъде разбран по добре, от Българите. Вместо примерно да им говори с неясни термини като тия отгоре.

  5. Стопанина  22.03.2010 г. | 17:09 ч.

    Смятам, че цялата беседа на Учителя дава определение на Българина. Имаме дори разбиване на духовния термин Българин на отделни букви – дадени са и значенията на отделните букви: всяка от тях е част от определението. Успоредно с това е уточнено, че Българин като духовен термин и (етническият) българин на физически план не са непременно едно и също. Но могат да станат едно и също, когато българинът осъзнае, че е Израил, и почне да работи да е Българин.

    Беседата едва ли се нуждае от особени тълкувания. Едва ли има друга беседа, в която нещата да са казани толкова директно и толкова подробно. Има заложени и някои окултни значения на думите – например онова за семето в хамбара, в което виждам повече значения от изброените – но това е отделен въпрос.

    Зи, когато преценя, че си за изтриване, ще те трия.
    Не ми трябва позволението ти. 🙂 Но сега не си за цензура.
    Как изобщо можа да ти хрумне, че си?!

  6. З......  22.03.2010 г. | 18:11 ч.

    Ем да той им дава определение колкото да задоволи интелектуалното им любопитство, колкото да им говори нещо защото ако мълчи те ще се разотидат. Но той същевременно им дава нещо много по ценно самото му присъствие ги повдига, отваря им очите ако мога така да кажа. Така са постъпвали всички просветени учители така е постъпвал Христос, Буда, Ошо, Лао дзъ, самото им присъствие самата им енергия е била толкова силна, че е било достатъчно само да пребиваваш покрай тях за да се учиш е разбира се ако имаш нещо повече от интелектуално любопитство към тях. Дори Лао Дзъ не е говорил изобщо на учениците си, те го питали нещо искали нещо да им разясни той им казвал няма нищо за приказване просто присъствайте вдъхвайте от мен, осъзнавайте света това е достатъчно.

  7. Стопанина  25.03.2010 г. | 23:07 ч.

    Разчистих коментарите. Поеха в такава насока и се засегнаха такива теми, че в един момент ми стана неприятно да отварям тази страница. Архивирал съм всяко от мненията – ако някой желае лог, ще му го пратя. Но нека спестим горчилката, агресивността и конспиративните отклонения на читателите, които тепърва ще отварят тази статия.

  8. Владимир Помаков  13.04.2010 г. | 20:40 ч.

    Не виждам с какво Петър Дънов е по-различен от Иисус Христос (Йешуа)в напътствията си какви да бъдем и как да гледаме на света, на себе си и на това, което е у нас и не е ясно на повечето от нас. Освен може би, че Дънов казва нещата лично, дето се вика в плът и кръв пред своите ученици, а за Иисус знаем само от писаното от Неговите ученици. Доколкото знам Той не е написал нито една буква дори, нали? Та, Петър Дънов тълкува казаното от Иисус (според евангелистите), сиреч прави го по-достъпно за разбиране за по-несхватливите от нас, така ли е? Аз лично май не изпитвам нужда някой да ми разяснява и да посредничи между мен и Бог – тая е много лична връзка и всеки трябва да си намери начина за осъществяването й, ако иска и чувства че има нужда от нея. И следователно – не ми трябва някой като Петър Дънов да ми казва какво да правя и как. Но пък може би има хора, които се нуждаят от неговите слова и напътствия, знам ли…

  9. sprihav  13.04.2010 г. | 23:06 ч.

    Към Владимир Помаков:
    Доста противоречиви разсъждения, направо втората част изключва първата и обратно.
    Относно сравнението между Дънов и Исус- изключително неуместно е, при положение, че Дънов не казва нищо повече от това, което вече е казано.

  10. Стопанина  13.04.2010 г. | 23:32 ч.

    @Владо П.
    Можеш ли да разясниш това изречение: „Аз лично май не изпитвам нужда някой да ми разяснява и да посредничи между мен и Бог – тая е много лична връзка и всеки трябва да си намери начина за осъществяването й, ако иска и чувства че има нужда от нея.“

    Не знам дали си искал да напишеш точно това, но в този му вариант звучи абсурдно. Все едно Дънов, Буда и Христос са излишни, защото трябвало сами да намерим начина. И все едно не е нужно да ходим на училище, след като сами можем да се научим да четем и пишем, да смятаме, да рисуваме, да откриваме Менделеевата таблица и да преоткриваме континентите… Да, вероятно ще можем и сами. Но нужно ли е всеки от нас да преоткрива топлата вода, вместо да се УЧИ как и за какво да я ползва?

    @Сприхав
    Къде е казано съдържанието на няколкото хиляди беседи, протоколи от срещи и лекциите на окултните класове? Дънов може и да не казва нищо различно от Христос, но от думите на Христос до наши дни са се запазили само избраните цитати в Евангелията, докато от Дънов имаме хиляди пъти повече текст.

  11. sprihav  14.04.2010 г. | 01:09 ч.

    В никакъв случай не искам да умаловажавам приноса на Петър Дънов, извинявам се, ако така съм разбран. Има какво да се научи от неговите лекции.
    Надявам се, не мислиш, че Христос е водил протоколи на срещите си и е записвал лекциите си, та да се чудим сега къде са се загубили тия документи.

    (От Стопанина: Ставаше дума, че запазеното до наши дни Слово от Христос е много по-малко като обем от Словото на Беинса Дуно. А ти казваш, че „Дънов не казва нищо повече от това, което вече е казано.“ Това твое твърдение е нелепо, независимо какво мнение имаш за Дънов. Ако нещо не съм разбрал смисъла на изречението, моля за извинение. Но както е написано сега, говори именно за омаловажаване, при това гротескно.)

  12. sprihav  14.04.2010 г. | 13:26 ч.

    Не знам за какво спорим. Никъде не съм твърдял обратното на това, което казваш. Естествено, че запазеното Слово на Дънов е повече като обем от това на Христос, причините смятам за излишно да коментирам.
    Това обаче не е причина да приравняваме Дънов с Христос, каквото се стремите да внушите.
    Ако мога да си послужа с алегория- ако Христос е написал оригинала, Дънов е изпял кавъра. Често кавърите са по- богати на звуци, но в крайна сметка смисълът се запазва.
    Така разсъждавам аз, поправи ме, ако греша.

  13. Владимир Помаков  15.04.2010 г. | 15:58 ч.

    Е,няма как да не се сетя за Георги Гурджиев при това развитие на разговора. И за неговото твърдение, че той, като заклет материалист, „всъщност изповядва истинското, езотерично християнство!“ Защото казва какво трябва да прави всеки отделен човек, как трябва да живее и т.н. за да постигне нещо от и за себе си. Защото тоя, който е дал началния тласък за появата и развитието на всичко, което ни засяга (целия и цялостния ни живот) изобщо нито се интересува от, нито има възможност да се намесва по какъвто и да било начин в нашия живот. Т.е. всичко е в нашите ръце образно казано. И че са нужни много усилия на волята на индивида, както и физически упражнения при които подчиняваме тялото на ума, на духа, за да направим нещо повече от това, което сме по рождение. А общоприетото християнство като че ли ни оттървава именно от тая отговорност, да полагаме максимални усилия – физически и интелектуални – за нашето усъвършенстване. Ако го искаме,разбира се.
    В.П.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.