На финалната права съм. Финалните щрихи по книгата се нанасят добре и (струва ми се) седят още по-добре. Ако до онзи ден съжалявах, че пуснах обявлението и се ангажирах с дебют на „Пътят към слънцето“ за пролетното равноденствие, това вече не е така. Не съжалявам. Мисля, че ще се вместя в срока, който сам си поставих. Другата добра новина е, че – о, чудо небивало – от Google ми пратиха първия чек. Любимите ми реклами за три месеца изкараха ЦЕЛИ петнайсет щатски долара – това означава, че сайтът ще го има поне още година, защото току-що си плати домейна. Шегувам се, разбира се, както съм отбелязал в тази статия, въпросът е просто принципен. А пък най-най-хубавата новина е, че – е това вече наистина е чудо невиждано! – вдъхновявам някои от читателите си. Г-н Антон Ачев пише, че му дошла музата от една моя статия и се родило следното стихотворение:
Tи виждаш мен,
но мен не виждаш ти.
Виждаш мойто тяло и лице,
но не и моите очи.
И как те светят озарени от блясък на душа,
а ти се струва, че съм опиянен от пари и празнота.
Кому са нужни тези безсмислени импулси,
лишени от съдържание, празни в духа си.
И как според теб доказвам се аз,
нима с материални облаги или власт.
А как разбираш ти, че аз съм и човек,
че имам и душа и че се чувствам лек,
че мога да летя в зеления простор,
и да напиша нещо за моя кръгозор.
Благодаря ти, Боже, че мене си спасил,
душата ми остави, за да не ходя гнил.
И когато всички говорят за пари,
поспри и им се усмихни.
За тях надежда има, дано го разберат,
дано да имат сила, да намерят своя път.
Защото само душата се в стихове излива,
и само тя товара премахва от гърдите.
АМИН.
Благодаря на г-н Ачев за стихчето. Както аз съм го вдъхновил да го напише, така той ми върна жеста, като ме вдъхнови да поработя тази вечер върху последните две глави от книгата. Има един всемирен Закон, че подобното привлича подобно. Действа – то и затова е Закон! Ако авторът на горното стихотворение мине насам, моля, да напише в коментара към настоящата статия коя от статиите ми го е заредила с тези мисли. Чисто любопитство. Няма да е лошо и да му сложим заглавие на това хубаво стихче, но не е мое и не смея да своеволствам. 
До скоро…
Други материали, които ще харесате:
» Можеш ли да си представиш...
» „Върви народе възродени“: Върви по дяволите или върви по Бога
» Велинград: Стопанина гостува в земите на бесите
» Елбетица, кръстато пиле и Сур елен
» Покана за регистрация на всички Изворчани (+ допълнения)
» Странните гърмежи и проблясъци в Уисконсин - плюс запис
» Подбрано от Мрежата: Защо се върнах в България
» Милиони американци се подготвят за предстоящи бедствия
» Благодаря за помощта: „От Извора“ в ТОП 1 МЛН. на Alexa.com
» В стихове: Страдание святого Архангела Михаила
10.02.2010 г. в 02:06 ч.
Подобното привлича подобно,е законът на привличането.Само че ,този закон е част от още десет закона.Не знам защо са ги скрили от нас,но този закон,не ,,работи,,без останалите закони.Аз ги прилагам всичките заедно и при мен ,,работят,, перфектно.НО!!!заедно,сам по себе си ,законат на привличането не действа.Ако,някой не ги знае останалите,мога да му ги напиша.
10.02.2010 г. в 09:40 ч.
„Подобното привлича подобно,е законът на привличането.“
Законът на привличането е този, при който например се притеглят две тела с противоположен заряд. Законът, който имах предвид, е друг: Законът за резонанса. Той гласи, че трябва да се настроиш на честотите на трептения на друго същество, за да го забележиш, да му обърнеш внимание… Както радиото се настройва за различни радиостанции, които съществуват едновременно в пространството, но са „невидими“ една за друга. Законът действа и за познанието, и изобщо за всичко.
„Само че ,този закон е част от още десет закона.“
По-скоро в комплект с тях.
„…този закон,не ,,работи,,без останалите закони.“
Законът си работи постоянно, защото и останалите са непрекъснато в сила. Независимо дали винаги си даваме сметка за това.
10.02.2010 г. в 13:39 ч.
http://www.slovo.bg
ПЕСЕНТА НА ВЕЧНОТО ДЕТЕ
от Румяна Йорданова Симова
Във Всемирния Хаос дойдох подредена
и обзета от детски възторг.
Обожавах небето, тревите зелени,
бях трошичка, по-лека от корк…
Не потъвах във блатото. Ходех по него,
но не лепнех от тиня и кал…
Чувах песни на влюбени (в славата) лебеди,
покорени от Блатния крал.
И играех в тръстиките с мънички жабки,
те ми дадоха Златно ключе,
аз заключих във себе си детството кратко
и останах с душа на дете.
Все така обожавам Всемирния Хаос,
Той е Висшата форма на Ред.
Съвестта ми до днеска не е натежала.
Аз пътувам със детски билет.
ИСТОРИЯТА НА ЕДНА ДУША
(ИЗ ЗАПИСКИТЕ НА ПСИХОАНАЛИТИКА)
от Румяна Йорданова Симова
В едно отминало прераждане бях бард…
Мечтаех в рими и разказвах.
По път издъхнах. Беше март…
Змия се вмъкна в топлата ми пазва.
След време – преродих се в мелничар.
Раздавах без пари брашното…
Загинах от ръката на хлебар.
Не му вървеше бизнесът, защото.
Във следващия си живот пък бях бунтар
и пеех по парижки барикади…
Не доживях да стана много стар
и не получих никакви награди.
Духовник също бях веднъж…
И вярвах… Боже, колко вярвах!
Бях благ и мъдър, девствен мъж…
Умрях от чума – страшна като Дявол.
Сега си спомням всичко подсъзнателно
и обитавам женско тяло…
Анализирах пътя си внимателно.
Реших… Започвам отначало!
22.12.2010 г. в 00:47 ч.
Това е второто ми стихотворение и си мислех че вече няма да го видя, тъй като не можах да го намеря в пощата си, а го нямах запазено на компютъра
Много се радвам че пак го виждам. Името му е: Душа
Благодаря Ви добри хора, благодаря и на Бог че ви има.