Сказки – vol.2

В света трябва да се воюва. Но с кого? Със смъртта. Обаче трябва да се разбира правилно това изкуство. Иначе постоянно ще ни следват грешките. Ще ви кажа как: Една майка, българка, праща сина си, мисля, в Германия да се учи. Била доста заможна жена, всеки месец пращала на сина си по 3–4–500 лева, но това било малко, парите не му стигали. Един ден той пише на майка си да му изпрати 1000 лева. Тя обаче му отвърнала: „Нямам пари, ще гледаш да намериш някоя малка работа.“ Но синът й заявява: „Ако не ми пратиш пари, ще се самоубия.“ Тогава тя, възмутена, му пише тъй: „Самоубий се, аз ще плюя на твоя гроб. Не искам син, който е страхливец, който не иска да работи, който се бои от работа в борбата с живота и иска да живее като баба.“ Думите не са точни, но са в този смисъл. Синът се опомня. И тази телеграма е поставена днес в рамки, а на въпроси той отговаря: „Тя ме спаси.“ Значи в света трябва да воювате с елементите на смъртта. А как ще победите? Само по един начин: като познаете Бога – началото на живота.

***

Един богат американец умрял и веднага се отправил към рая.
На райската врата го посрещнал свети Петър и го запитал:
– Къде отиваш?
– В рая. Докато бях на земята направих много добрини, заради които трябва да бъда в рая.
– Какви добрини си направил?
– Направих една черква.
– Какво получи за това?
– Всички вестници писаха за мене.
– Платено ти е. Какво друго направи?
– Направих едно училище.
– Какво получи за това?
– Нарекоха училището на мое име.
– Платено ти е. Друго?
– Помагах на различни дружества, които ме приеха за почетен член.
– Платено ти е. Кажи някое добро, за което никои не знае.
Американецът помислил и казал:
– Преди години отивах по работа в града, много бързах, а една вдовица само ми се молеше да й дам нещо. Накрая, за да се отърва от нея, й подхвърлих един долар.
Свети Петър рекъл:
– Това е друго нещо. Ще питам Господа какво да правя.
Отишъл  при Господа и разправил цялата работа.
Като го изслушал, Господ рекъл:
– Дайте му два долара и го изпратете на земята.

***

Виден художник нарисувал хубав портрет в естествена големина. Един обущар посетил изложбата, за да види този портрет. Като гледал портрета , той открил една погрешка в обущата и казал това на художника. Художникът веднага взел четката и изправил грешката си. Обущарят се насърчил от това и започнал да прави забележки на художника върху устата, носа, веждите на портрета. Обаче художникът му казал: „Тези забележки нямат място. Що се отнася да забележки върху обущата, ти имаше право, понеже си добър обущар, но други бележки не можеш да правиш.“

***

В един голям европейски ресторант се събрали четирима души от четири нации: французин, англичанин, германец и руснак. Като обядвали заедно, те забелязали, че някъде високо във въздуха се вие нещо. Французинът веднага станал, взел вестник и започнал да чете, какво пишат по това. Германецът взел шапката си и веднага отишъл да види, какво казват учените по този въпрос. Англичанинът извадил бинокъла си и почнал да гледа нагоре, какво се вие из въздуха. Руснакът обаче легнал на гърба си и спокойно казал: – Орли са това!
Тук виждаме четири нации, всяка със свое специфично проявление.

***

Преди столетия в Китай живял един философ на име Ку. Жена му била красива, добра домакиня. Те били бедни, но почтени хора. Един ден съпругата казала:
– Ето, изминаха десет години, откакто живеем заедно. Живеехме добре, защото ти си добър човек. Но дотегна ми тази сиромашия. Искам да поживея охолно и да не мисля за утрешния ден. Срещнах един богат търговец, за когото бих могла да се омъжа, ако ти ме освободиш.
Философът оценил нейната откровеност и понеже не желаел да й пречи, освободил я. Радостна и доволна, тя отишла при богатия търговец. През това време Китай преминал през голяма политическа криза. Трябвало да се избере нов управител. Като умен, честен и достоен човек, философът бил избран за този висок пост. Щом научила за това, жена му отишла при него.
– Направих голяма грешка, като се отделих от тебе.Ще може ли да ми простиш, ако се върна, и да заживеем отново добър и спокоен живот?
Философът я погледнал, помислил и вместо отговор взел една чаша, напълнил я с нектар и я обърнал надолу.Нектарът се разлял по пода. Тогава й казал:
– Ако можеш да събереш нектара от пода така чист, както беше в чашата, тогава и ние ще можем да се съберем, за да заживеем отново спокоен и
добър живот.

***

В Англия един велик художник искал да изрисува картина, в която да изобрази крайната беднотия. С дни и месеци обикалял той Лондон, за да намери субект, който да подхожда на идеята. Намира най-после едно окъсано дете, което му прилежнало на сърцето, и си казва: „Ето лицето, което ще послужи за създаване на картината!“ Приближава се до него, дава му своята картичка с адреса и му казва: „Елате след четири дена, има да ви говоря нещо“. Това дете, като вижда човека тъй облечен, дума си: „Как ще отида при него така, почти изпокъсано?“ И отива при познати да се пооблече и да се представи, както се представят на царете; намира дрехи, облича се и отива у живописеца. „Кой сте вие?“, попитал го художникът. – „Аз съм еди-кой.“„Я си вървете! Ако исках такива, облечени, има ги с хиляди. Вие ми трябвахте тъй, както ви видях тогава.“ И ние, когато Небето ни покани на работа, искаме да се облечем. Обаче силата не е в нашите дрехи, шапки, ръкавици и чепици, нито в яките, вратовръзките и часовниците – те не съставят нищо важно; силата е в нашия ум, в нашето сърце, в благородните пориви и стремежи да правим добро.

***

Ще ви кажа един пример за един математик от миналите векове. Той работил 20 години върху известни изчисления, по тях имал вътре в стаята си разхвърляни разни книжчета и винаги заключвал стаята си. Един ден забравил да я заключи, слугинята влиза да разтреби стаята, вижда много книжки разхвърляни по пода, взима ги всички листчета, хвърля ги в печката и ги изгаря – пречиства хубаво стаята. По едно време се връща математикът и пита:
– Къде са разхвърляните листчета?
– Турих ги в печката; вижте как сега е хубаво наредено.
– Такова нещо друг път да не правиш – това бил отговорът на математика.
Ние слугуваме като тая слугиня – събираме листчетата, това не струва, онова не струва, хайде в печката. Този учен човек, чийто 20-годишен философски труд пропаднал, не е постъпил както бихме постъпили ние, а е показал едно търпение за пример. Не направил друго, а само й рекъл: „Друг път да не го правиш!

***

Индус дава на сина си един орех и го накарва да направи изследване върху него; синът счупва ореха и го изяжда.
– Какво съдържа орехът? – попитал след това бащата.
– Нищо особено, малко ядки, приятни на вкус.
Индусът пита пак сина си:
– Не намери ли в този орех нещо друго?
– Нищо.
– Синко, в този орех се крие велика сила и ако не беше го изял, а беше го посадил в земята, би израсло от него голямо дърво, и ти би видял величието на туй малко нещо, което е зародиш на голямо нещо.

***

Едно куче минавало по мост и като видяло във водата, че друго куче носи кокал, пуснало своя и се хвърлило в реката да грабне другия кокал – изгубило своя кокал. Често и ние, по отражение, оставяме питомното, за да гоним дивото.

***

Изпълни Божията воля и не мисли. Бог има грижа за тебе. Ти не даваш и Бог не дава. Казваш за някого: “Ще се изправи тоя човек.” И Господ казва за тебе, че ще се изправиш.

***

В Испания имало един милионер, който заробил цели области. Всички се оплаквали от него и затова испанският цар заповядал да го затворят. В затвора, когато искал вода или хляб, взимали му по 1000 лева за чаша вода и късче хляб. „Това е най-голямата жестокост, която се върши спрямо мене“ – казвал затворникът. „Това е твоето наказание – отговорил царят. – Иди си сега и не прави друг път това, което не искаш и на тебе да правят.“

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.