Сказки – vol.1

Един ден докато се разхождал из царството си, царят видял на полето една крава. Тя му се сторила толкова красива, че пожелал да я купи. Изпратил един от слугите си да говори със собственика. Собственикът се оказал влъхва, мъдър старец, който отказал да продаде кравата, тъй като млякото, което давала, било единствената му храна. Слугата се върнал с отговора и тогава царят решил да постигне целта си със сила. Изпратил няколко члена от свитата си да му доведат добичето, но светецът просто вдигнал ръката си и ги парализирал, след което ги пуснал да си вървят, като им заръчал: “Кажете на господаря си, че той няма нужда от моята крава, той е богат и влиятелен, така че нека остави мен и кравата ми на мира, тъй като тя е всичко, което имам.” Царят побеснял и пратил цяла армия да му отнеме кравата, но магът отново ги приковал на място и ги отпратил. Царят започнал да си мисли: “Този старец трябва да притежава необикновени познания, откъде иначе има тези сили? Ще отида и ще открадна тайните му.” Царят се дегизирал и се представил на мъдреца: “Уважаеми старецо, вие сте известен в цялата околност за вашата велика мъдрост и аз дойдох да се уча от вас. Моля ви, приемете ме за ваш ученик.” Разбира се, мъдрецът познал царя и прочел намеренията му, но не казал нищо и се съгласил да го приеме за ученик. Царят останал при него години, учил се да медитира, да се моли и диша, постил и се молил… И един ден, като си спомнил за кравата, осъзнал, че повече няма никакво желание да я притежава! Самият той станал мъдрец.

* * *

Един американски младеж отишъл в Германия да следва философия.
Той се срещнал с един знаменит професор по философия и го запитал:
– Господин професоре, имате ли някакъв кратък курс по философия? Аз искам да свърша курса по философия за шест месеца.
Професорът се замислил и отговорил;
– Имаме кратък курс по философия, но да знаеш, че когато Природата иска да създаде една тиква, употребява шест месеца. Когато иска да създаде дъб, употребява сто години.

* * *

Един прост овчар живял на уединен остров. Той всякога се молел на
Бога по свой начин: слагал си тоягата на земята и я прескачал. Като я
прескачал от едната страна, казвал:
– Господи, това правя заради тебе.
Прескачал я от другата страна и казвал същото. Това била неговата
свещена молитва. По едно  време един параход спрял случайно на
острова. Един архиепископ слязъл от парахода да разбере защо този
човек прескача тоягата, ту от едната, ту от другата страна.
– Какво правиш, божи човече?
– Моля се на Бога.
– Така не трябва да се моли човек. Ето, аз ще те науча на една молитва.
Започнал да го учи на молитвата „Отче наш“. Архиепископът чете, овчарят повтаря след него. Като се убедил, че овчарят е научил вече молитвата, архиепископът се отправил към парахода, който скоро отплавал.
Щом останал сам, овчарят започнал да казва молитвата, но останал
огорчен, че я забравил. Моментално се спуснал към морето. По едно време архиепископът чул някой да го вика. И що да види, овчарят ходил по вълните.
– Какво искаш, Божи човече?
– Отче свети, забравих молитвата, искам да ме научиш.
– Върни се на острова и бъди доволен от твоята молитва. Това, което ти можеш да правиш, аз не мога да го направя.

* * *

Едно магаре се похвалило на един породист кон:
– Знаеш ли колко много икони на Христа пренесох аз?
И гордо тръснало глава.
– Както виждам, светия не стана – отговорил конят спокойно. – Пак магаре си остана…

* * *

Един учен човек влязъл в лодката на прост моряк да се разходи по морето. Той запитал моряка:
– Знаеш ли нещо по математика?
– Нищо не зная.
– Много из изгубил.
– Знаеш ли нещо по астрономия?
– Нищо не зная.
– Много из изгубил
– Знаеш ли нещо по естествени науки?
– Нищо не зная.
– Много из изгубил
В това време в морето се явила голяма буря.
Тогава лодкарят се обърнал към учения с думите:
– Ти знаеш ли да плуваш?
– На зная.
– Всичко си изгубил. Със своето невежество аз ще запазя живота си, най-ценното за човека, а ти със своето  знание всичко ще изгубиш.
Много от сегашните хора знаят всичко, но едно не знаят – да плават в живота.

* * *

Паяците чули, че слонът ще мине през тяхното царство и се сговорили да го спрат, за да не ги смущава. Решили да изплетат паяжина и да препречат пътя му. Събрали се всички паяци и започнали да изкусно да плетат. Работили дни и нощи, а когато барикадата им била готова,
слонът пристигнал. Той преминал през паяковата крепост. Когато запитали слона какво усетил, той спокойно махнал с опашката си и отвърнал: „Нищо не усетих.“

* * *

Трима млади се влюбили в една красива и умна мома, и всеки искал да се ожени за нея. За да провери любовта им, тя ги поставила на следния изпит:  направила една преграда от картон, която изглеждала стоманена и в нея забила три остри ножа. Кандидатът трябвало да дойде с велосипед до стената и да я премине.Който от тях се реши да направи това, той ще притежава красивата мома. Първият кандидат се засилил, но като дошъл до стената и видял трите остри ножа, веднага отстъпил назад:
– Не искам да умра.
Вторият  кандидат се засилил, но като дошъл до стената и видял трите остри ножа, си помислил:
– Какво ще получа от момата, ако направя тази жертва за нея?
При тази мисъл той се разколебал и отстъпил назад.
Третият   кандидат се засилил, без да мисли за последствията.
Какво се оказало? Преградата и ножовете били от картон. Той пробил стената и спечелил любовта на красивата мома. Като видели това , двамата кандидати казали:
– И ние можехме да направим същото.
Бъдете смели и решителни.

* * *

Целия ден ще мязате на онзи българин, който казал на жена си така:
– Жено, аз ще отида на лозето.
Казва жена му:
– Ако е рекъл Господ.
Той казва:
– Казал, неказал Господ, аз ще ида с мотиката на лозето, това да знаеш, Стоян Пинджурски ти казва.
Било турско време. Хванали го турците, когато тръгнал на лозето с мотиката, разкарвали го целия ден. Дошъл на вратата посред нощ и казва на жена си:
– Жено, ако е рекъл Господ, отвори!

* * *

Една рускиня в Русия се молила за пари. Молила се Господ да й помогне. Слушал я един болшевик и й казал:
– Какво се молиш в своето невежество? Няма Господ! Пари нали искаш?
Изважда една торба и й дава. И казва:
– Вземи! Аз ти давам парите.
А пък тя казва:
– Господи, колко си чуден, че накара тези безверници да дадат пари, да работят за Тебе, да дават пари!

* * *

Един се оплакал, че кръстът, който носел, бил много тежък; Господ рекъл: „Вземете му го“, и го въвел в една голяма зала, и му рекъл: „В тази зала има големи и малки, златни, сребърни, железни и каменни кръстове, избери си един!“ Човекът, като ходил, ходил, намерил един малък кръст и рекъл: „Туй кръстче искам.“„Ами че това е кръстът, който ти носеше досега; този кръст бях ти дал“, рекъл Господ. Та често ние преувеличаваме нашите страдания. А те са пътят на нашето възлизане към Бога.

* * *

Един цар оставил своите дванадесет министри да управляват, дал им воля, а той отишъл за десет години в странство. Те като останали, започнали да ядат и пият, да си правят, каквото искат. Той се предрешил като бедняк и ходил при тия министри да проси, да види как ще се обходят. Отишъл при един министър, той му дал една съдрана шапка, друг – съдрани обувки, съдрани ризи, някой – сухо парче хляб. Всичко това той насъбрал и като се върнал след десет години, посрещнали го. Царят направил голям банкет, поканил всичките министри и щял всичките да ги надари с големи подаръци, които носел от странстването. На банкетът царят раздал всекиму това, което той го дарил – съдрани обувки, риза, шапка и т.н. Това било угощението. И вие, като идете на онзи свят, ще намерите всичките подаръци, които сте дали на Господа.

* * *

Един светия, който живял в манастир, мислил дълго време за онзи свят и си казал: „Какво ще правят хората на небето; година, две ще прекарат хубаво, ами после?“ Един ден в манастира прелетяло много хубаво птиченце и светията пожелал да го хване. Започнал да го гони, тичал дълго време подир него. Изведнъж му дошло на ума, че закъснял. Като се върнал в манастира, намерил големи преобразувания, големи промени в хората, и никой не го познал.
Този светия е изгубил 400–500 години, за да гони едно птиченце, а колко години ще са потребни за някоя велика мисъл? Така че когато животът е осмислен, той никога не омръзва.

Сказките са от беседите на Учителя Беинса Дуно.

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

Един коментар за "Сказки – vol.1"

  1. Viktor  22.01.2010 г. | 11:10 ч.

    4 Не отговаряй на безумния според безумието му,
    Да не би да станеш и ти подобен нему.
    5 Отговаряй на безумния според безумието му,
    Да не би да се има мъдър в своите си очи.
    (Притчи Соломонови 26: 4, 5)

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.