Автор: д-р Асен Чилингиров
Едва ли в цялата съвременна историография би могла да се посочи някоя друга тема – или по-скоро комплекс от теми, свързан с тъй много заблуждения и неверни интерпретации на исторически извори и документи, но също и на паметници на материалната култура – като комплексът от теми, на който е посветено настоящото изследване. Напълно произволно се манипулират, подменят и интерпретират имена и понятия с определено и установено от много столетия значение – имена на исторически личности, за чийто живот и дейност днес науката разполага с писмени документи и свидетелства на съвременници на историческите събития, за които досега никой не е намерил основания да оспори. Но това не пречи на известни институции да идеологизират принципи и схващания, които практически засягат всички области на живота, на духовната и творческата дейност, на религията и мисълта, на културата и изкуството и техните традиции в индивидуалното и колективното творчество на един народ в продължение на цялото негово съществуване в течение на много хилядолетия. А този народ е нашият! На територията, която обитава от най-дълбоката позната на съвременната историография древност, той е оставил свои следи от всички исторически епохи, за които имаме сведения.
Тези следи включват не само първите зачатъци на земеделието и на художествената обработка на благородни метали, но и първите писмени паметници на нашия континент. И което всички историци оспорват, независимо от данните на историческите извори и на материалната и духовната култура: създаването на първите християнски църковни общини в Европа, учредяването още в първия век на нашата ера на християнска религиозна общност по цялата централна, западна и източна част на Балканския полуостров, създала до края на ІV век такъв брой църкви, какъвто останалата част на Европа няма да притежава дори половин хилядолетие по-късно. Но също така и богослужебна книжнина на своя език и със своята писменост, която ползва от незапомнени времена и която книжнина той дава и на останалите народи от същата езикова общност, за които е прието обозначението «славянски народи» – повечето от тези народи я използват за своето християнско богослужение и до сега.
Личността, на която е посветено това изследване – Урфил, играе централна роля в нашата – и само в нашата! – духовна и културна история. Но не и в историята на германския народ, с която няма и никога не е имала нещо общо. Тя се появява в много важен момент от нашата история – втория по-важност след протеклото три века преди това основаване на първите църковни общини по цялата територия, заемана от нашите предци, включваща и Североизточното Причерноморие с Дунавската низина до Егейско и Адриатическо море. Този момент е свързан с изграждането на единна църковна общност на нашия народ, с определянето на нашата духовна идентичност в изповядването на учението на Христа и неговите апостоли, която през цялото средновековие до ХІХ век очертава насоката на неговия път в историята на човечеството, в която той със своя език и със своята писмена и образна култура ще изиграе решителната роля при разпространението на християнството сред народите, обитаващи Източна Европа и далече отвъд нейните граници.
Германските учени от съвременната епоха присвояват тази личност за тяхната история, съчиняват ѝ биография, съответна на техните представи, без да разполагат с каквито и да било потвърждения и основания в историческите извори и дори я назовават с име, което не знае никой неин съвременник – Вулфила. А както беше отбелязано, в случая става дума за една историческа личност, добре позната на нейните съвременници, играла важна роля в духовния, религиозния и политическия живот на своето време и оставила дълбоки следи в културата и историята на човечеството до ден днешен, а и далече отвъд нашето време.
Нейното истинско име са познавали всички историци и хронисти на епохата – независимо от техните политически и религиозни убеждения. То е отбелязано на важни документи. А някои от тези съвременни автори споменават в своите трудове и редица подробности за произхода, живота и дейността на Урфила и дори дават несъмнено автентичен препис от неговото идейно и религиозно верую, съдържащо се в духовното му завещание към бъдните поколения – християнското верую на неговия народ, което той ще отстоява от тук нататък в своята история. За това верую хиляди, обявени от неговите врагове за еретици и противници на „правата“ вяра, са предпочитали през следващите векове да изгорят на кладите, отколкото да се откажат от убежденията и от вярата си.
Целият материал в PDF формат с библиографски бележки.
Статията е част от сборника „Готи и гети – изследвания II“.
Книгата може да се поръча от цялата страна от „Български книжици“.
Други материали, които ще харесате:
» Цар Симеоновият Съборникъ – изследвания II: допълнено издание
» Цяла книга: „Мадарският конник“ от Петър Георгиев
» Цар Симеоновият Съборникъ - изследвания I: допълнено издание
» „Убий Сабазий, убий българина“: второ допълнено издание
» Кой е дарителят на Ивановските стенописи (2011)
» Вулканите, наводненията, археологията и политиката - допълнения
» Готи и гети, изследвания II, второ допълнено издание
» Цяла книга: «Праславянските племена» от Чавдар Бонев
» «Убий Сабазий, убий Българина» - нова цяла книга
» Православната църква
10.01.2010 г. в 21:36 ч.
Не можах да разбера от материала дали има запазен оригинал или препис на превода на Урфил. Това: http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/0/08/Wulfila_bibel.jpg явно не е оригинал, а доста по-късна фалшификация. Любопитно ми е каква графика на изписване е имала изнамерената от Урфил азбука и от какво езиково семейство ще да е езика, на който е бил написан неговия превод? Гети = траки или това са благите българи, за които споменава Учителя?
11.01.2010 г. в 18:40 ч.
http://www.spiralata.net/bb/viewtopic.php?t=605
14.01.2010 г. в 16:08 ч.
Стопанино, дай малко повече инфо за въпросните гети според А. Чилингиров.
14.01.2010 г. в 16:42 ч.
Виж статиите тук:
http://www.ivanstamenov.com/?tag=getae
Още по-изчерпателно в книгите.
Чилингиров те похвали за съждението за благите българи.
14.01.2010 г. в 20:32 ч.
В своя постинг Петър поставя два въпроса, които изискват моя отговор – макар че са засегнати изчерпателно от мене както в това изследване, така и още в много други мои трудове, отнасящи се към същата тема. Това не пречи да повторя още веднъж отговорите, с надеждата, че ще бъдат разбрани.
Първият въпрос се отнася до отъждествяването на така наречената „Сребърна Библия“ от библиотеката в Упсала с превода на Урфил, който е засвидетелствуван от мнозина негови съвременници. И още: този препис единствен ли е, или има и други запазени преписи от въпросния превод.
Отговорът на този въпрос и на неговия подвъпрос са ясни и еднозначни: не е известен никакъв оригинал, нито друг препис, който би могъл да се свърже по някакъв начин с превода на Урфил. Макар за ръкописа от Упсала да са писани стотици, ако не и хиляди съчинения, нито един от авторите им не е представил доказателства, потвърждаващи автентичността му, освен с нищо не потвърдените твърдения, че той представлява препис от „Готската Библия“, чийто превод античните автори отнасят към дейността на епископа на готите.
Нещо повече: този ръкопис не съдържа никакви части или откъси от Библията, под което название както в миналото, така и днес се разбира Старият Завет – за разлика от Новия Завет. А тъй като днес дори между образованите читатели се намират мнозина, които не правят разлика между двете книги, явно се налага да посоча в какво се състои разликата: Старият Завет представлява юдейското свещено писание и съдържа учението на юдейските духовни водачи и историята на юдейския народ. Новият Завет, от зруга страна, известен още под названието Евангелие (= Блага вест), съдържа Христовото учение и учението на Христовите апостоли, като тези текстове се използват в християнското богослужение, независимо от конфесията на богомолците.
Смесването на двете понятия при превода на Урфил не е възможно – античните автори изрично отбелязват, че този превод е съдържал всички части на Стария Завет, освен четирите книги Царства, за които пък е известно, че не са се съдържали и в приписвания на светите братя Кирил и Методи превод, а преводът им е бил изготвен в Преслав около края на ІХ или в първите години ва Х век. При това приписваният на Урфил превод е изготвен още преди Библията да бъде преведена на латински и дори на арменски език и по тази причина привлича вниманието на античните църковни историци.
Само от това обстоятелство се вижда, че всякакви спорове относно автентичността на Сребърната Библия са напълно излишни – дори този ръкопис да е бил изготвен през VІІІ век, в което същите авторитетни автори искат да убедят лековерните си читатели. Освен това историята на този ръкопис, тъй както ни я предлагат неговите изследователи, говори достатъчно ясно, че при него се касае за най-обикновен фалшификат – също както и цялата съчинена и натъкмена история на мнимите „скандинавски готи“, довели до края на Западната римска история и поставили началото на Новата, следантична епоха.
Вторият въпрос на Петър също е във връзка с обявяването на ръкописа от Упсала за препис от превода на Урфил. Също както липсват доказателства за отъждествяването на текста в Сребърната Библия с превода на Урфил, така липсват и доказателства, че ръкописът от Упсала е на готски език. Досегашните изследвания на този текст го свързват със значително по-късни западногермански наречия, които тези изследователи датират не по-рано от VІІІ век. Независимо от това, цялата германска филология се основава на мнимия „готски език“ от текста в този ръкопис, за който език липсват каквито и да е други текстове. Германските езиковеди налагат и това свое схващане, без да имат за него никакви доказателства. Че готите са германци и техният език е готски, те считат за разбиращо се от само себе си – също както факта, че езикът на французите е френски и езикът на англичаните – английски. Че и това твърдение не е вярно, съм доказал въз основа на сведенията от историческите извори и на резултатите от изследванията на археолозите – а това е темата на моите два сборника с изследвания под заглавие “ГОТИ И ГЕТИ” и тяхното съдържание, свързано с протеклата в течение на много хилядолетия история на нашия народ, не може да се предаде на половин страница.
Там съм се опитал – макар във възможната най-кратка форма – да посоча някои от главните особености на нашия език. За този език с неговите фонетични и граматични особености се твърди също от „учените“, че е „славянски“ език и че бил произлязъл както полския, чешкия и руския език от един общ „праславянски“ език. Те твърдят също така, че ако за „превръщането на червея в маймуна и на маймуната в човек са били нужни на еволюцията много милиони години, обособяването на отделните славянски езици с тяхната фонетика и граматика от праславянския език произлязло само за три-четири века“ – и то в началото на Новата ера. Противно на това твърдение, изследванията на палеолингвистиката и на старите писмености показват, че и то не почива на истината. Защото независимо от развитието на нашия език, както и на всеки език, цяла поредица фонетични и граматични особености остават в течение на хилядолетия непроменени. Тези негови особености го различават от всички останали европейски и неевропейски езици. Те не се срещат в никой от сегашните славянски и неславянски езици.
През последните години някои съвременни руски изследователи ги откриват при дешифрирането на стари писмени паметници и ги считат за особености на своя език, макар че те не се съдържат в техния съвременен език, а явно не са се съдържали и преди. Също както и много думи от нашия език, запазени в течение на хилядолетия в собствените имена и в топонимите по местата, където народът ни живее от хилядолетия.
15.01.2010 г. в 12:16 ч.
Дълбоки благодарности към д-р Асен Чилингиров, за отделеното за пояснения време. Признавам, че нямам сили и физическа възможност да изчета всичко по темата поради общата си натовареност.
Фалшифицирането на историята не е патент само на една нация или на група учени. Всъщност, на обикновения човек никак не му пука за истината.
Странно е, че в различни исторически периоди са ни наричали готи, скити, хуни и дори власи. Обикновено това се обяснява с надменността на византийски и др. хронисти и желанието им да ни принизят към чергарските некултурни племена. За мен многото ни имена са чиста загадка. Загадъчна е дори историята около създаването на нашата писменост. Там също витаят много теории, някои от които са взаимоизключващи се. Интересно ми стана, четейки материала, дали няма някаква връзка между писмеността, ползвана или изнамерена от Урфил с глагололицата или с кирилицата и къде се вписват в тази теория солунските братя? Съгласете се, че ако той е превел и записал на същия език Светите писания, особено ако след това е имало и по-късни преписи, то няма как тази писменост изведнъж да изчезне. Възможно е да са ползвани и адаптирани гръцки букви…
16.01.2010 г. в 00:59 ч.
+ Моят въпрос към Асен Чилингиров е дали може да постави факсимиле на Името на ОР+ФИЛА?!? Защото ако автентичното му ИМЕ е ОР+ФИЛ/А, то означава : ЧОВЕКО ЛЮБЕЦ! ОБИЧАЩИЯ ХОРАТА!
16.01.2010 г. в 15:41 ч.
В началото бе Словото и Словото бе от гърците… Това е заложено в общоприетото тълкуване на европейската писмена, а и всяческа, история. Произход на азбуки и пантеони бива свързван недвусмислено с гръцкия етнос.
Според мен, многообразието на имената български не се дължи на някакво снизходително или умишлено подценяващо отношение на хроникьорите (било то гръцки, латински, или германски, та дори и руски) към нас, тъй названите в момента, българи.
Една идея, за да се утвърди или за да уцелее, трябва да смени няколко кожи. Другояче казано, всяка идея, която държи на първата си (първоначална) кожа, е обречена.
Каква е идеята наша, да речем българска? Нека, за сега, всеки сам си отговори.
Една догадка: http://www.institutet-science.com/bg/gradeshnitzab.php
17.01.2010 г. в 16:30 ч.
+ Гергана, за братята Цветан и Стефан Гайдарови сме чули и видели! Имам книгите им и ги прочетох! Оставам с противоречиво мнение, въпреки че има зрънце истина! Много интересен поглед, но за сега не желая да коментирам!
17.01.2010 г. в 22:45 ч.
Аз също ще се въздържам от многозначителни коментари.
Не съм вездесъща:)Въпрос на лична дисциплина е.
Важното е да не преставаме да търим.
А нямам и нищо против събирателното гръцко/елинско културно наследтво.Радвам се само, че в момента въпросите превишават отгворите, както на брой, така и по съдържателност.