Всяка фалшива надежда тука оставете…

05.01.2010 г.

И приемете истинската надежда (а после и коментарите от Стопанина)

Лесно е да си скептичен. На практика всичките ни политици са корумпирани. Вижте това, това и това. Големите банки режисират шоуто. Здравната реформа, пробутвана в Конгреса, е поредният опит да се налеят пари във финансовата система, а професорите от юридическите факултети твърдят и че е против Конституцията. Америка постоянно е на военна нога, въпреки че както на народа, така и на войниците вече им се гади от войни. Гражданските ни права бяха отнети, а ето че това (отказване от права) не ни направи по-сигурни. Отличени учени, икономисти и еколози са единодушни, че екологичните закони, приемани в Америка и по целия свят, са измама, която няма да намали емисиите CO2, а само ще направи още по-богати големите финансови играчи, които съсипаха икономиката. Обама продаде всички ни. И наистина ли няма нещо, което можем да направим?

Ами, всъщност – както и по-рано съм посочвал – нещата в действителност могат много бързо да се променят, ако достатъчно хора започнат да събуждат простолюдието. Ироничното тук е, че ако всички тези, които се мислят за циници или скептици, почнат да вдигат шум, нещата веднага ще се променят към по-добро. С други думи, милионите хора, които се самоопределят като циници, скептици или „реалисти“, не събуждат простолюдието за измамите, извършвани от банките, корупцията в политическата ни система или беззаконията и империалистичната арогантност на военно-индустриалния ни комплекс – защото тези хора мислят, че нещата не могат да се променят.

Но само заради това, че си мълчат, на практика създават условията, заради които нищо не се променя.

Ако милионите циници осъзнаят факта, че са огромна група – особено в комбина с тези, които вече активно работят за възстановяването на демократичната република – ненадейно ще осъзнаят, че заедно можем да променим нещата, и то за нищо време. Не ми вярвате? Вижте какво казват Дениъл Елсбърг и Дийн Бекър.

И помнете, че надеждата как Обама ще промени нещата е „хипнодежда“*. Трябва да излезем от хипнодеждата – добрите татенца и героичните водачи няма да ни спасят. Трябва сами да се спасяваме. (*Бел. пр. Оригиналната дума е „hopium“. От hope = надежда; и от opium = опиум.)

Истината е, че:

а) надеждата никога не се процежда отгоре-надолу; тя винаги израства отдолу-нагоре

б) време е да спрем с очакването на надежда, която да ни спуснат отгоре, а е време да започнем да я издигаме нагоре – от нейните корени.

Истината е, че реалната надежда е проявление на волята. Истинската надежда е като мускул, който трябва да бъде развит. Истинската надежда е проявление на свободата, откритото неподчинение и куражът пред лицето на властта, корупцията и тиранията. Скептицизмът, цинизмът и „реализмът“ са прояви на страха, малодушието и апатията. Защото ако скептиците просто си размърдат задниците и почнат да вдигат шум, нещата ЩЕ се променят.

И така, всяка фалшива надежда тука оставете – нещо, което скептиците правилно са и направили. Но почнете да трупате мускули, правете нужните стъпки за промяна на нещата и приемете поне някаква реална надежда.

* * *

Коментар на вашия (често) безнадежден Стопанин:

Следното е за читателите, които ми пишат разни ел. писма, в които се чудят (и дори ме упрекват), че се занимавам с американските работи, а не акцентирам върху българските. Заменете американските президенти Клинтън, Буш, Обама и Следващия с „нашите“ Костов, Царчока, Бойко и Следващия. Ако пак не разбирате колко илюзорно нещо е надеждата, не мога да помогна повече. Ръководният ми принцип е: „Мисли глобално – действай локално!“

И още няколко принципни положения: Не съм съгласен с автора, че има такова нещо като истинска надежда. Това е оксиморон, противоречие… Голата Истина е съблечена от всякакви илюзии. Надеждата е винаги за нещо, което се отнася за неопределено време в бъдещето. Сиреч за Следващия след Бойко, за По-следващия след Следващия, и т.н. Волята и действията, за които говори авторът на статията, винаги трябва да са СЕГА, иначе изпускаш момента. Оставиш ли волята ти за работа да отлети, ще трябва пак да я търсиш и събираш. Волята, Истината и упованието в Бога и собствените сили са врагове на илюзорните надежди (каквито са всички надежди!) и лъжеучението за случайностите (което е против учението за Божия ред).

Надежди много и разни по цвят, мирис и консистенция.
Надеждите са вируси за умствения софтуер, които
изопачават вижданото от очите, шума от сърцето,
желаното от душата…

Волята, истинолюбието, упованието в Бога и собствените сили са ВЪТРЕШНИ процеси и качества, които нямат отношение към ВЪНШНАТА бройка на съмишлениците. Дори най-дребните разногласия между двама съмишленици могат да разтурят цялата работа. А най-лесното за силите, срещу които би воювало едно движение, е да похитят ръководните позиции, както става обикновено. Неусетно ще се стигне дотам, че тези от по-долните нива на йерархията или пак ще осъзнаят, че „нищо не могат да променят“, или неусетно други ще служат на това, срещу което първоначално са воювали. Истинската промяна и истинската са воля са индивидуални вътрешни процеси, а не външни.

Наистина всеки може да промени (поне) себе си и нищо от външния свят няма да го спъне, освен ако човек сам не спъне развитието си. Човекът с вътрешна воля и сам си е войска. Колко души наброяваше войската на Христос? Дванайсет, които първоначално дори не го разбираха…

И нещо много важно, което е пропуснато в статията. Авторът сравнява „истинската надежда“ с трупане на мускулна маса. Приемам го с условието, че не става дума за надежда, а по-скоро за воля. Сиреч казано по нашенски – трябва да си каляваме волята. Това не става без болки и изпитания. Когато почнеш да си тренираш мускулите, първото, което идва, е мускулната треска. Аналогия в политиката са събитията, организирани от тъмните сили, за да сеят смут в редиците на ентусиастите и за да откажат мнозина от тях да продължават напред.

Какво се случи, след като Христос беше качен за назидание на кръста? Войската му се разпиля, преди да се събере отново, когато научи, че дори и кръстът не е бил случаен, а и в него е имало смисъл. Търпението рано или късно разкрива смисълът, какъв е бил висшият замисъл – Божията воля.

Качено на 05.01.2010 г., 20:12 ч., в Власти и страсти.