Десетилетието на деспотизма

Автори: Алекс Джоунс, Стив Уотсън и Пол Уотсън

През първите девет години на новото хилядолетие станахме свидетели на скоротечната ерозия на свободата. Изконните ни права систематично бяха омаловажавани и пренаписвани от все по-разпростираща се и организирана глобална диктатура. Десетилетието още не е свършило, предстои ни още една година, но масмедиите вече съставят свои списъци с най-важните събития, които оформиха света за изминалото десетилетие и които подготвят бъдещето. Сметнахме за нужно да съставим наш си списък. Също така е важно да подчертаем факта, че може наистина да преживяхме десет години на тирания, но също така видяхме и масово пробуждане – все повече се разпространява информацията за това, което наричаме Нов световен ред, като това води и до по-силна опозиция. И така, в хронологичен ред представяме най-важните събития на десетилетието. (Бел. стопанина: Въпреки че някои от тези събития засягат предимно американците, е препоръчително да се знаят по целия свят. Така смятам, затова се отказах от замисленото новогодишно обръщение и лигавите честитки и на тяхно място предлагам следния материал за размисъл.)


2001 година: 11 септември

11 септември беше предвестникът на всичко, което последва през десетилетието на тиранията. Незабавната инвазия в Афганистан показа, че САЩ може да започне война без нейното формално обявяване. Приемането на Патриотичния акт от днес за утре, въпреки че на членовете на Конгреса не им е било отпуснато време, за да го прочетат, проправи пътя за десет години напред на едно правителствено законотворчество, лишаващо хората от какви ли не свободи.

Бенджамин Франклин, един от основателите на САЩ, казва: “If we restrict liberty to attain securty, we will lose both.” (Ако ограничаваме свободата, за да имаме повече сигурност, ще изгубим и двете.)

Също директно вдъхновени от 11 септември са разрастването на мошеническата война срещу тероризма, оправдаването на голямо правителство, превръщането на държавата в полицейска, както и външната политика за интервенция (в чуждите работи). През всички тези години неуморно изобличавахме лъжите за събитията на 11 септември. Станахме свидетели на зараждането на едно движение, търсещо истината, което се дължи на усилията на малцина, опитващи да вършат работата на хиляди. Макар да няма съмнение, че 11 септември е повратната дата за началото на десетилетието на тиранията, истината за събитията на тази дата предизвика и мощно пробуждане, което продължава в наши дни.

2002 година: Създаването на Департамента за национална сигурност

Една от последиците на 11 септември беше пренареждането на властта в САЩ, когато правителството в сянка излезе наяве и се зае с първите дългосрочни действия от плана за заличаването на конституционните свободи. След приемането на Патриотичния акт в края на 2001-ва следващата голяма крачка към тиранията дойде с разширяването на федералното правителство чрез създаването на Департамента (или Министерството) за национална сигурност (ДНС). Този ДНС пое ролята на агенция от полицейска държава, като превзе всички големи правораздавателни агенции в държавата и ги подчини на един единствен офис.

Последваха куп доклади и телевизионни продукции, в които редовите американци бяха сочени като потенциални терористи. Така тази агенция, вдъхновена от антиутопичните книги на Оруел, само доказа, че няма нищо общо със сигурността, но има много общо с целите да се ограничават свободите на хората в страната.

2003 година: Инвазията в Ирак

Нападението над Ирак през март 2003-та беше война, основаваща се на планина от лъжи и измами, но повечето хора се подлъгаха от пропагандата, пропита от необуздана кръвожадност. Постоянните заклинания, че Садам Хюсеин има пръст в събитията на 11 септември, бяха нееднократно опровергавани – както преди, така и след инвазията – но пътят на войната беше предначертан.

Инвазията беше незаконна и се основаваше на изцяло измислен претекст, като не беше одобрена и от Конгреса. Така беше създаден прецедентът за противоконституционни предварителни атаки и на други места по света в името на “войната срещу тероризма”. Най-скромните сметки сочат, че бройката на жертвите от тази инвазия е около 655 хиляди души, но всъщност те са много повече, ако имаме предвид последиците от санкциите през предишните години (и имаме предвид последиците от оръжията с обеднен уран, които ще взимат жертви за много, много години напред – бел. пр.). Окупацията на САЩ превърна Ирак от държава в един гигантски гулаг, където стотици хиляди са пращани в затвори или концентрационни лагери заради кокошкарски престъпления.

Една картинка струва колкото хиляда думи:
Млади наивници осъществяват войните на стари мошеници.

Освен това окупацията на Ирак осигури възможността да се построят множество военни бази в ключовия геополитически регион, които да бъдат ползвани за бъдещи “предварителни атаки” във “войната срещу тероризма”.

2004 година: Скандалът с извращенията в “Абу Гариб”

Скандалът с мъченията в “Абу Гариб” беше шокиращ по две главни причини. Първата е самото отношение към затворниците, повечето от които са невинни хора, прибрани при случайни акции и за които днес се знае, че не са замесени в каквито и да било бунтовнически или терористични групи. Но снимките, които бяха разпространени по света, само повърхностно разкриват истинските ужаси, случващи се не само в “Абу Гариб”, но и продължаващи да се случват в десетки американски лагери за изтезания по света – “заподозрените” биват незаконно отвличани и просто по прищявка на “миротворците” са натиквани в тези затвори чрез процес, наричан със смекчаващото име “извличане” (rendition).

Вторият шокиращ аспект на скандала беше в това как масмедиите го отразяваха и как внимателно беше манипулирана реакцията на обществото. Бяха показвани само леки форми на мъчения – в действителност и те бяха отвратителни, но хората са навикнали на филми и телевизионни програми с насилие, пред които изглеждаха “леки форми” – докато истинската дълбочина на скандала, както разкрива военният доклад “Тагуба”, беше прикрита.

Скандалът “Абу Гариб” пробуди мнозина за факта, че мъченията не са нещо, което е присъщо само на отминалите времена с техните деспотични режими. А за тези, които са с напълно промити мозъци от пропагандата на тиранията, можем да кажем: “Практиките за изтезание на хора и щатското правителство са като дупе и гащи.”

Абу Гариб – леката форма на кошмара.

Дребните риби, замесени в скандала, се опариха, но техните началници, които са им наредили да ползват мъченията в разрез с нашата Конституция и Женевските конвенции, бяха под закрилата на Буш и неговата администрация. Продължават да са под протекцията и на Обама, който не спази предизборното си обещание, че тези виновници ще бъдат разследвани, а подобни затвори – например Гуантанамо Бей – ще бъдат премахнати.

2005 година: Маршът след урагана Катрина

Бедствието в Ню Орлиънс даде на федералното правителство идеалната възможност да разиграе сценария за въвеждането на военно положение. От десетилетия насам FEMA разработва планове за извънредни положения и разпоредби за действия, които внезапно бяха приложени на практика за сметка на основни свободи. Тъй нареченият Posse Comitatus Act* беше стъпкан от военни на активна служба, които маршируваха по улиците и подпомагаха на полицията да конфискува оръжия и да изпълнява разпоредбите за задължителна евакуация на хора. Този прецедент се наложи като норма при природните бедствия, като е предпоставка и за по-нататъшно погазване на установените закони и права. Последствията от урагана Катрина бяха замяна на основни свободи с репресивните механизми за държавен контрол.

(Бел. пр.: The Posse Comitatus Act е закон на САЩ, приет на 18 юни 1878 г., който значително ограничава правото на федералното правителство да ползва военни части за прилагане за законите. Военните подразделения Army, Air Force и State National Guard не могат да упражняват дейността например на полицията или други институции, занимаващи се с вътрешния “ред и закон”, особено когато става дума за собственост, която не принадлежи на федералното правителство.)

2006 година: Измамата с течните бомби

Една от най-раздухваните теми през 2006-та несъмнено беше инсценираният план за взривяването на самолети с течни бомби. Това доведе до по-строги ограничения на течностите, които пътниците могат да носят при полет и възвести следващата вълна от натрапчиви технологии по летищата, които ни изненадват с по нещо ново всеки ден.

Предполагаемите терористи, за които се твърди, че са съставили плана да взривят няколко самолета, са били следени месеци наред. Освен това не са имали билети за въпросните полети, нито дори паспорти. Но на 10 август беше обявено, че властите са осуетили плана – това стана точно в разгара на поредната пропаганда за продължаване на “войната срещу тероризма”. Нещо подобно наблюдавахме и тези дни в случая от Коледа, когато предполагаем терорист опитал да взриви самолет с бельото си.

Забранено внасянето на течности и гелове.

Според най-новите данни британските власти и техните тайни служби (MI5) са искали да изчакат поне седмица, преди да заловят терористите с течните бомби, макар вече групата да е била наблюдавана отвътре от агенти под прикритие, като даже един агент е бил внедрен в отряда бомбаджии. Като разгледаме в детайли хронологията и имаме предвид, че истинската атака е щяла да се състои на 16 август, стигаме до шокиращия факт, че MI5 са искали да оставят терористичната атака да се случи и чак седмица след това да арестуват извършителите.

И така, медиите изливаха потоп от страхотии и сееха параноя, докато безумните мерки за сигурност по летищата бяха необмислено въведени – стоят си и до днес, като имаме случаи, при които майки са принуждавани да отпиват от шишенца със собствената си кърма, за да докажат, че течността не е материал за бомби.

2007 година: Революцията Рон Пол – възходът на съпротивата

След години на безконечна война, икономически проблеми и погазването на изконни свободи дойде 2007-ма, когато настана мобилизация на съпротивата – резултат от наложителна промяна. В кандидат президентската кампания се включи конгресменът Рон Пол – народен представител с безупречно досие. Той се обяви против разгръщането на голямо правителство и в защита на потъпканите свободи. По начало беше слабо популярен феномен, поддържан само от селските райони на страната, но Революцията Рон Пол скоро стана всенародна тема за дебати, като конгресменът се превърна и в един от водещите кандидати за президентския кабинет на Америка.

Разбира се, многото пари и силата на монопола в крайна сметка победиха, като на изборите през 2008-ма марионетката на новия световен ред – Барак Обама, беше инсталирана в Белия дом. Все пак невероятните усилия на Рон Пол, започнали от 2007 година и продължили през кампанията му в 2008-ма, осигуриха платформата за възстановяване на свободите и доказаха, че изборният процес не е изцяло узурпиран от хората, които многократно показаха, че нямат нищо общо с народа си.

2008 година: Обирджийството, наречено “спасяване на банките”

През октомври 2008 година централните банки, които държат в ръцете си американското правителство, се захванаха с небивало плячкосване на народа – едно от най-големите в историята на страната – след като беше приет законът TARP за ваденето на банките от затруднение. Това плячкосване допълнително усложни и без това тежкото финансово положение и позволи на същия този “елит” да експлоатира икономическата криза, като я ползваше за повод да централизира контрола над световната икономическа система и да създаде нов световен ред и единна глобална валута.

Taxpayers – данъкплатци; Wall Street – Уол Стрийт; Markets – пазари.

Хенри Полсън – един от главните създатели на закона за плячкосването, който прибягна до финансов тероризъм, като заплаши Конгреса с военно положение и неминуеми въстания, ако законът TARP не бъде приет – безсрамно прибра 200 милиона долара от необлагаемите с данъци приходи на Goldman Sachs и раздаваше милиарди нечестно спечелени пари на банкстерските си другари.

Две картинки струват колкото две хиляди думи. В хеликоптера: (отпред) Бен Бърнанки – копой на частния Федерален резерв, който беше обявен от ортаците си в масмедиите за Мъж на годината (според сп. „Таймс“).

Веднага след като Барак Обама приключи с предизборната си компания през ноември 2008-ма, първата му работа като новия президент беше да направи крещящо ясно, че не носи никаква промяна, а ще продължи започнатото от администрацията на Буш. Той издигна плячкосването до нови висоти – според последните сметки хората са ограбени с над 23 трилиона долара, като тези данни не включват обирите за последните 6 месеца.

2009 година: Световно правителство на бързи обороти

2009-та е годината, когато планът за световно правителство беше открито обявен и същевременно действията за изпълнението му взеха да се случват с главозамайващата скорост. Глобалистите експлоатираха както дирижираната финансова криза, така и фалшифицираната идеология за глобалното затопляне – все средства за разгръщане на диктаторския контрол над планетата.

В една октомврийска статия на “Ню Йорк Таймс”, наречена “Можем да го постигнем”, Ки-мун (един от шефовете в Обединените нации – бел. пр.) пише, че усилията за налагане на ограничения в емисиите въглероден диоксид “трябва да включват валидно по справедливост (но не и по закон! – бел. пр.) глобално правителство”.

Новият президент на Европейския съюз – Херман ван Ромпой, заяви на пресконференция през декември, че срещата в Копенхаген е “първата стъпка към глобалното управление на нашата планета”. (Всъщност ван Ромпой определя срещата на Г-20 в Питсбърг за първата стъпка, а тази в Копенхаген е втората – бел. пр.) В аналогично изказване по-рано през годината Ал Гор пък каза, че опитите за регулация на въглеродните емисии ще се ръководят от “глобално управление и глобални споразумения”.

Ал Гор насред глобалното затопляне.

Въпреки че до голяма степен се провали в плановете за издигане на глобално правителство, споразумението в Копенхаген положи основите за въвеждането на глобален данък върху транзакциите, който ще бъде плащан на Световната банка – това е механизъм за трупане на богатство за новото световното правителство, докато се правят следващите стъпки за окончателното му установяване.

Само допреди десет години хората, които предупреждаваха за задаващия се нов световен ред, ръководен от глобално правителство, бяха наричани параноични конспиративни теоретици. Маршът към единно глобално правителство продължава ли да е някаква теория за междудържавен заговор, когато самите архитекти на това глобално правителство открито обявяват, че работят за установяването му?

Десетилетието на свободата?

Битката между тиранията и свободата представлява дългосрочни действия, извършвани в рисковани ситуации. С навлизането в 2010 година достигаме до изключително важен период от съвременната история. Човечеството трябва да реши дали да се включи в битката за свободата, или да приеме бъдеще под управлението на повсеместна тирания.

Превод и подборка на илюстрациите: Иван Стаменов

Източник: Prison Planet

Споделяне на публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

8 коментара за "Десетилетието на деспотизма"

  1. Obektiven  30.12.2009 г. | 19:36 ч.

    Tazi statia mirishe na kiselo grozde. Napisana e ili ot bezgrubna4ni amerikanci koito ne pravqt nishto osven da se oplakvat sreshtu vutreshni politiki koito nikoga ne buha imali kurazha da promenqt, ili ot takiva koito tursqt izvinenie za radikalni merki sreshtu shtatite. I v dvata slu4aia „Desetiletieto na despotizma“ ne spomenava nishto za Rusiq koqto pod shamara na Putin tochi zubi sreshtu vsi4ko na iztok ot Polsha – ot novi atomni uruzhiq, do energien sabotash na polovin evropa, do direktna agresiq sreshto o4evidno bezzashtitni oponenti. Lipsata na tazi gledna to4ka sama po sebesi unishtozhava kakvato i da bila validnost na argumentite na avtora. Postavena izvun kontekst, tazi statia mozhe samo da otvle4e vnimanieto ot istinskite diktatori na tova desetiletie, doka sveta ostava bezsilen da gi spre, bez nqkoi s realen korazh, muskul i dostatu4no dostoinstvo da ne tolerira zlo steshtu nevinni hora.

  2. Стопанина  30.12.2009 г. | 21:59 ч.

    Обективният, проучи Алекс Джоунс и братята Уотсън, а след това разправяй кой „не прави нищо“ и какво точно прави. Статията е от американци за американци, като засяга предимно вътрешните им проблеми. Косвено са проблеми и на целия свят, затова си направих труда да преведа материала. Естествено, че американците ще гледат в собствената си паница, а няма да търсят причините за проблемите си в Русия, защото Русия няма нищо общо с конкретните описани неща.

    Специално братята Уотсън имат прекрасни статии за Анна Политковска и правят удачни аналогии между руската, британската, американската и нацистката политика. Например оправдаването на войни заради „терористични нападения“ срещу блокове на спящи руснаци, срещу пътници в лондонското метро, срещу СТЦ, срещу Райхстага – все реално извършени от тайните служби на съответните държави. Именно Уотсънови са направили много повече за популяризирането на Политковска и изобличаването на руската политмафиотска клика от когото и да било друг на запад от Полша. Не ми благодари за лечението на невежеството ти – така подаръкът ми за теб е още по-ценен.

    „Lipsata na tazi gledna to4ka sama po sebesi unishtozhava kakvato i da bila validnost na argumentite na avtora.“

    Пишеш глупости. Я да те видим как ще свържеш Русия с описаната ситуация в Америка. Много ми е любопитно. И как реши, че „истинските диктатори“ се намират единствено и само в Кремъл? Ако ще отговаряш, моля, просвети ме на кирилица, а не на маймуница. Коментар, написан като твоя и с правописни грешки, е истинското нещо, което унищожава каквато и да било валидност на авторските аргументи. Щото е висша проява на неуважение към читателя.

    Да не си друсан? Или си пийнал, та затова ти мирише на ферментирало грозде? Не искам да те обиждам, ама колкото и да търся, не намирам адекватност в мнението ти. Търся обяснение на… странното ти включване. Утре може би ще искаш в статия за пустините на Афганистан да се говори за блатата в Полша?! Или в статия за пчелния мед да се говори за киселото мляко на баба Станка?!

  3. zhelyo  31.12.2009 г. | 16:24 ч.

    Чудя се, защо всеки път, когато някой се усъмни в „истината“ – такава, каквато ни се пробутва от презокеанските „господари“, веднага наскачат някакви неориентирани антикомунета и започват да квичат с едни и същи заучени фрази? Хайде вече изключете черно-белите телевизори от Студената война и опитайте да филтрирате антикомунистическата пропаганда, с която ви облъчват години наред, пък насетне поразсъждавайте малко „на чисто“, белким си размърдате залинелите мозъци и ви дойдат на акъла и други идеи за света.

    Драги ми смехурко от по-горе, ако тъй омразната ти Русия точи зъби на всичко що е на изток от Полша, то твоите любими „борци срещу злото“ са метнали кръвожаден поглед на три континента и половина. И докато ти и себеподобните ти овце чакате настъпването на Червената армия от изток, „спасителите на света“ изляха сума ти обеднен уран в западния ти двор, с всичките произтичащи от това (и за теб самия) последствия, да не говорим за безчинствата им по целия свят, в което броят на застигнатите от зло невинните хора (по официален протокол наричани „необходими жертви“) се измерва със 7-цифрено число.

    Явно трябва да ви се опре пищова в кухите тикви, за да ви се изясни откъде идва заплахата! И пак не е сигурно, че зад ухилената физиономия на Чичо Сам няма да видите някой предрешен Дядо Иван…

    Завършвам с една мисъл на любимия ми автор Ремарк (цитирам по памет): „Лошите хора не са страшни, защото виждаш лошотията им и се пазиш от тях, но как може да се опазиш от добрите хора…“

  4. Стопанина  31.12.2009 г. | 16:40 ч.

    Като изключим тотално неадекватното включване на Обективния, принципно е прав. Русия е била, е и ще бъде мащеха за България още само Бог знае колко време. Не помня кой от възрожденците беше казал следното (цитирам по памет), но е точно и актуално до днес: „Всяка победа за България е малка смърт за Русия.“

    Целият този конфликт „Изток срещу Запад“ е тотално менте и именно това е причината на сайта да акцентирам върху „алтернативата Запад“, с която се опитват да заменят „познатия до болка Изток“. За мене разлика между двете няма – може би само тази, че на Запад хищниците са по-хитри и умело се правят на част от стадата, които доят. Докато руснаците (по-точно политмафиотската им клика) са стръвници и пределно ясен бяс за стадото. Струва ми се подценяване на читателския интелект да обяснявам какво е Путиновата или Мечешката Русия за България.

    И най-важното: адски тъпо е от заплеснато гледане в чуждата паница и в чуждия двор да не видиш кой пали чергата в собствената ти къща. Може би по-точната алегория е наблюдаване на тези, които ВНАСЯТ БОКЛУЦИ в дома ти или КЪРТЯТ СТЕНИТЕ. Сиреч един добър стопанин си гледа собствения дом и тия, които го обитават. Затова и статията на Джоунс и Уотсънови е точно това, което би трябвало да бъде. Ако тръгна да пиша нещо срещу Русия, ще е индиректно – ще е за (по-точно срещу) българските рубладжии, които прокарват руската политика, преоблечени като анти-комунисти и евроинтегратори. Досега на мушката ми е бил (и все още е) „историкът“ Пламен Цветков. Имам и други такива български тъмнила на мушка – като цяло всички си ги знаем. Или поне би трябвало да ги познаваме по делата им.

  5. zhelyo  31.12.2009 г. | 17:42 ч.

    Целият този конфликт “Изток срещу Запад” е тотално менте и именно това е причината на сайта да акцентирам върху “алтернативата Запад”, с която се опитват да заменят “познатия до болка Изток”.

    Много добре казано. Точно това ми беше на клавиатурата преди малко, но го пропущих, афектиран от поредния неграмотно списан и несъдържателен антируски пасквил, на който попадам в последните дни. В крайна сметка Русия е другата глава на една и съща кръвожадна ламя, която се е разпльокала да паразитира върху Земята. Какво е това непрекъснато изкуствено противопоставяне, датиращо от Студената война и запазило се до наши дни, което идва сякаш винаги да оправдае дерибействата на една от главите?

  6. Kalcho  01.01.2010 г. | 20:31 ч.

    „В крайна сметка Русия е другата глава на една и съща кръвожадна ламя, която се е разпльокала да паразитира върху Земята.“

    А по мое скромно мнение ламята е триглава – Китай също е в играта. Веднага ми идва наум „триъгълната дипломация“ на лисицата Кисинджър – САЩ и Китай срещу СССР през 70-те.

  7. севда  09.01.2010 г. | 03:59 ч.

    Тя ако не се е „разпльокала“ на такава площ, досега 10 пъти да и бяха видели сметката. Щяха да представляват 10тина малки страни, всяка от които поотделно под4инена на САЩ и Англия, както целият свят. Според мен последните 15-20 години ясно виждаме на какво е способен монопола – финансов, полити4ески, индустриален, преди вси4ко военен. Горните събития само до доказват. Ако властта няма алтернатива/иви, няма да има конкуренция, няма да има нужда управляващите да си правят труда да пазят не4ии права, да ни се осигуряват нормални условия на живот, собственост, ще бъде ве4но робство, без алтернатива. Притежателите на земята и вси4ко в нея, ресурси, богатства, пари, комуникации, води и тн, спрещу …кого? Тези, които нямат нищо, защото им е отнето, как? Насила. Не са хартийките тези, които пазят имуществото и нормалният ни живот, а армията, силата, за жалост. Един поглед към трудната ни история ще ни убеди в това-дължим живота си само на силата на оръжието. Ако не беше Русия, оръжието ни и безмерният ни кураж, щяхме да сме в положението на Кюрдистан днес. А ве4е го нямаме…И нея може да я няма. В ръцете сме на изроди, не разбирате ли. Показвали са ни го толкова пъти в историята. А днешните политико-икон. елити, те ве4е с абсолютна безсрамност са на финала и ще си с4упят краката да изпълняват 4ифутските повели, дори не се стараят да прикрият намеренията си. Недейте да плюете срещу руснаците, елитът им е друго нещо, но знаете, 4е пове4ето са българи. И те го знаят. Много пъти сме си помагали, ние само Шипка знаем, но не е само това. Западът и Америка се управляват от банда превъртели педо- педи- и сатанисти. Ако това е елит, е….си м…ата, извинете.

  8. Стопанина  09.01.2010 г. | 15:06 ч.

    Политическите подбуди на Русия не са освободителски, а завоевателски. Няма значение с какво е залъгвано простолюдието тогава и до днес. Този научно налаган Стокхолмски синдром е нещо, от което е разумно да се излекуваме веднъж и завинаги. Същото е и с нещата от статията на тримата автори горе. Все едно да твърдим, че САЩ отиват да освобождават иракчаните – смехория за слепите маси. Никой не дава свобода даром.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.