Аримановата измама

Лектор: Рудолф Щайнер
Превод от немски: Димо Даскалов

Като държим тази публична беседа по най-важния въпрос на нашето съвремие, има голямо значение дали говорим с едно познание за по-дълбоките сили на световно-историческата еволюция, тоест като посветени, или без такова знание. Сравнително лесно е да говорим по съвременни въпроси, ако се основаваме само върху данни от външното знание, които се смятат за научни, практични и прочие. Но е изключително трудно да говорим от гледната точка на посветени – от която наистина се извлича всичко, с което се занимаваме на събрания като днешното. Така е, защото онзи, който говори от такава гледна точка, знае, че опонентите му няма да са само хора от публиката със случайни мнения. Такъв лектор знае още, че голяма част от човечеството днес вече е под контрола, в малка или голяма степен, на Аримановите сили от космическо естество, които стават все по-силни и по-силни. За да обясня какво имам предвид, ще направя един исторически преглед на доста дълъг период от човешката история.

Рудолф Щайнер

Рудолф Щайнер

От различните изказвания, правени тук, които ще намерите и в някои от моите лекционни курсове, знаете, че трябва да поставим началото на нашата съвременна епоха в началото на 15-то столетие (сл. Хр.). Винаги сме наричали този период – на който всъщност сме едва в началото – Петата следатлантска епоха. Тя следва Гръко-латинската епоха, която беше от 8-то столетие преди Христа до средата на 15-то столетие; а още по-назад имаме Египетско-халдейската епоха. Просто го отбелязвам, за да си припомним къде в човешката еволюция, като цяло, се намираме ние, съвременните хора.

Знаете, че в края на първата третина от Гръко-латинската епоха стана Мистерията на Голгота. Вече сме правели характеристика от много различни гледни точки какво дойде за човешката еволюция чрез Мистерията на Голгота – всъщност за цялата еволюция на Земята. Днес в този обширен исторически преглед ще поставим различни въпроси, отнасящи се до човечеството, които са свързани с тази Мистерия. Като имаме това предвид, нека отправим поглед назад в далеч по-ранни времена, да речем – в епохите около началото на 3-то хилядолетие преди Христа. Съзнавате колко малко е казано във външната историческа традиция за тази ранна еволюция на човешката раса на Земята. Знаете, че външните документи сочат към Азия, към Далечния Изток. От много антропософски източници сте наясно, че колкото по-назад отиваме в човешката еволюция, толкова по-голяма разлика откриваме в устройството на човешката душа и откриваме нещо като древна първична мъдрост, лежаща в основата на цялата човешка еволюция. Освен това ви е известно, че някои практики на древната мъдрост на човечеството бяха запазени в затворени, тайни кръгове дори до 19-то столетие. Те са запазени и до наши дни, но в по-голямата си част вече не са истинни.

Когато един съвременен човек узнае нещо от тази първична мъдрост, е учуден от дълбочината в разбирането за действителността, която изследваме вече от много години. Тази широко разпространена мъдрост на древните времена винаги трябва да бъде поставяна в контраст с разбирането на живота и за света, което беше присъщо на древния еврейски народ и което носеше напълно различен характер. С известно основание широко разпространената първична мъдрост се описва като “езическа”, като форма на безверие и на това се противопоставя юдейското, еврейското светоусещане. От външните традиции и литература е ясно как християнският елемент изниква от юдейския.

От тези външни факти можете да разберете нещо, което ви моля да държите в ума си – а именно, че за човешката еволюция беше от важно значение да противодейства на древния езически елемент и неговата мъдрост чрез еврейския елемент, от който частично еволюира християнството. Първичната езическа мъдрост в своята цялост не беше замислена да има единственото влияние върху по-нататъшната еволюция на човечеството. И сега възниква въпросът: Защо трябваше древната езическа мъдрост, която в много отношения е толкова чудесна, да премине в нова форма, да се трансформира чрез юдаизма и християнството? Този въпрос е неизбежен.

Отговорът се дава само при посвещение – чрез един много, много важен факт, засягащ събитие, което се случи далеч в Азия в началото на 3-то хилядолетие от предхристиянската епоха. Ясновидството разкрива, като се гледа назад във времето, че там е станало въплъщение на свръхсетивно същество в едно човешко същество, като това въплъщение е аналогично на въплъщението на свръхсетивното Христово същество в човека Исус от Назарет. Въпросното въплъщение стана в началото на 3-то хилядолетие преди Христа и е извънредно трудно да бъде проследено дори с науката на ясновидството, на посвещението. То даде на човечеството огромен блясък, който имаше широко въздействие. Онова, което това въплъщение даде на човечеството, казано накратко, беше прадревната мъдрост

Ако я погледнем външно, бихме казали, че тази мъдрост е проникваща дълбоко в действителността: студена, основаваща се само на идеи, малко проникната от чувство. Реалното вътрешно естество на тази мъдрост може да се прецени само като се върнем към това въплъщение, което стана в Азия в началото на 3-то предхристиянско хилядолетие. И тогава на ретроспективното ясновидство се разкрива, че това беше човешко въплъщение на Луциферовата сила. Във въплъщението на Луцифер сред човечеството намираме произхода на широко разпространената древна мъдрост, основавана на Третата следатлантска цивилизация.

Имаше и други последствия (дори и през гръцки времена) от всеобхватния културен импулс, произтичащ от това азиатско Луциферово човешко същество. Луциферовата мъдрост беше от много голяма полза за човека през онази епоха на еволюция – блестяща в известен смисъл, усвоена по различен начин от народите и племената, сред които се беше разпространила. Тази мъдрост се разпостряни през цяла Азия, след това в египетската цивилизация, вавилонската цивилизация и дори в културата на Гърция. Всичко, което беше възможно за човечеството по онова време в областта на мислите, поезията и делата, беше донякъде оформено чрез навлизането на този Луциферов импулс в човешката цивилизация.

Разбира се, някой с по-слабо разбиране за същността на събитието може да каже: “Това е било въплъщение на Луцифер, значи трябва да бягаме от него!” Някои ограничени хора вероятно наистина са бягали от красотата и величието, което дойде за човечеството от Луциферовия импулс, тъй като плодовете на гръцката култура с цялата им красота произтичат, както вече се каза, от този поток на еволюцията. Цялата гностична мисъл, съществувала по времето на Мистерията на Голгота, е една значителна мъдрост, разпръскваща светлина дълбоко в космическите реалности – цялото това гностично знание беше вдъхновено от импулса, идващ от Луциферовите сили. Следователно не може еднозначно да се каже, че гностичната мисъл е била фалшива; тя просто, тъй да се каже, беше проникната от луциферовите сили.

След това, над 2000 години след Луциферовото въплъщение, стана Мистерията на Голгота. Хората, сред които се разпространи импулсът на тази Мистерия, все още бяха напълно проникнати в мислите и чувствата си от онова, което дойде от импулса на Луцифер. И ето че в еволюцията на тогавашното цивилизовано човечество навлезе един напълно различен импулс – импулсът, произтичащ от Христос. Често сме говорили за това, което този Христов импулс означава за цивилизованото човечество. Може да се каже, че той светеше във всичко най-хубаво, което беше дошло в човека от Луцифер. През първите векове след Христос хората разбираха Христос чрез онова, което те бяха получили от Луцифер. На тези неща трябва да се гледа без предразсъдъци. В противен случай ще е невъзможно разбирането за особения начин, по който Христовият импулс беше получен през първите векове на нашата ера.

А когато все повече и повече започна да избледнява Луциферовият импулс, хората все повече бяха неспособни да приемат Христовия импулс по правилен начин. Погледнете колко много неща са станали материалистични в наши дни. Ако се попитате какво по-точно е станало материалистично, приемете един отговор: голяма част от съвременната християнска теология. Защото една голяма част от тази теология се поддаде на най-вкочанения материализъм, когато престана да вижда Христос в човека Исус от Назарет. Теологията вижда само едно човешко същество – “простия мъж от Назарет”; човекът, когото всеки може да разбере само ако издигне себе си до някакво по-висше разбиране. Колкото повече човекът Исус от Назарет е смятан за обикновено човешко същество – за човек, принадлежащ към редиците на други забележителни личности – толкова по-силен става материалистичният уклон в съвременната теология. От свръхсетивния елемент на Събитието на Голгота съвременната теология е склонна да признае малко, твърде малко.

Импулсите, навлизащи в човечеството от Луциферовия източник, постепенно потънаха надолу в душата. От друга страна обаче, един друг импулс, който наричаме Ариманов, все по-силно и по-силно нараства в днешните времена. Той все повече ще се засилва в близко бъдеще и през идните векове. Аримановият импулс произтича от едно свръхсетивно същество, различно от Христовото същество и това на Луцифер. Влиянието на това същество става особено силно през Петата следатлантска епоха. Ако разгледаме обърканите условия през последните години, ще открием, че хората са подведени към такива хаотични състояния главно чрез Аримановите сили.

Скулптура по архетипните характеристики на Ариман, направена от Р. Щайнер.Скулптура на Ариман по архетипните му характеристики, направена от Р. Щайнер.

Както имаше въплъщение на Луцифер в началото на 3-то предхристиянско хилядолетие, както имаше Христовото въплъщение по времето на Мистерията на Голгота, така ще има едно въплъщение на Аримановото същество на запад, скоро след нашето съвременно земно съществуване – очакваме го през 3-то следхристиянско хилядолетие. За да си съставим правилно разбиране за еволюцията на човечеството в течение на прибл. 6000 години, трябва да си представим, че на единия полюс стои Луциферовото въплъщение, в центъра е въплъщението на Христос, а в другия полюс е Аримановото въплъщение. Луцифер е силата, която задвижва у човека всички фанатични, всички фалшиво-мистични сили, всичко, което физиологически клони да доведе кръвта в безредие и по този начин да издигне човека над и вън от самия него. Ариман е силата, която прави човека сух, прозаичен, еснаф – силата, която го втвърдява и довежда до суеверието за материализма. А истинското естество и същество на човека се изразява в усилието му да държи баланс между силите на Луцифер и Ариман. Христовият импулс помага на съвременното човечество да постигне това равновесие.

Така тези два полюса – Луциферовият и Аримановият – непрекъснато присъстват в човека. Гледайки исторически, откриваме, че Луциферовият е преобладавал в известни течения на културното развитие в предхристиянската епоха и е продължил през първите векове на нашата епоха. От друга страна, новото влияние е започнало да действа от средата на 15-то столетие и ще се увеличава по сила до фактическото въплъщение на Ариман сред западното човечество. За едно въплъщение е характерно, че то дълго се подготвя. Аримановите сили подготвят еволюцията на човечеството по такъв начин, че да стане жертва на Ариман, когато той се яви в човешка форма в западната цивилизация (която едва ли би могла да се нарече “цивилизация” от наша гледна точка). Както някога Луцифер се появи като човек в Китай, както веднъж се появи Христос като човек в Мала Азия, ще дойде и Ариман. Излишно е човек да си прави илюзии за противното. Ариман ще се появи в човешка форма и единственият въпрос е дали ще намери човечеството подготвено. Дали неговите приготовления са му осигурили за последователи цялото човечество, което днес нарича себе си цивилизовано, или ще намери едно човечество, което ще му даде отпор. Никак няма да ни е от помощ да си създаваме илюзии.

Съвременните хора бягат от истината и човек не може да им я разкрие в цялост, тъй като ще й се присмеят и ще я подиграят. Това, че хората отхвърлят подобни неща, е едно от средствата, които Аримановите сили ще ползват и които ще дадат на Ариман възможно най-много последователи. Отхвърлянето на най-важните истини е точно онова, което ще проправи пътя към успеха на въплътения Ариман. Единственото, което ще ни помогне да си създадем разумно отношение към ролята на Ариман за човешката еволюция, е непредубеденото проучване на силите, чрез които се проявява Аримановото влияние. Само така ще се научим и да разпознаваме силите, чрез които човечеството да се въоръжи срещу изкушението и срещу подмамването му встрани от правилния път.

Затова днес ще очертаем различни неща, които биха дали подкрепа на Ариман и които неговите сили, работещи от свръхсетивните светове чрез човешките умове на земята, ще използват, за да наберат за Ариман колкото се може повече последователи. Едно от тези неща е невъзможността да осъзнаем какво важно значение за човека имат някои видове мисъл и понятия, преобладаващи в нашето съвремие. Знаете каква голяма разлика има между начина, по който човек усещаше себе си в целия Космос през Египетската епоха и дори по времето на Гърция, и как той се чувства от началото на съвременната епоха след приключването на Средновековието.

Представете си един добре обучен древен египтянин. Той е знаел, че неговото тяло е съставено не само от съставките, които съществуват тук на Земята и се намират също в животинското, растителното и минералното царство. Знаел е още, че силите, които вижда горе в звездите, работят в неговото същество като човек; той се е усещал гражданин на целия Космос. Усещал е целия Космос изпълнен не само от живот, но и одушевен и проникнат от Дух; в неговото съзнание е живяло нещо от Духовните Същества на Космоса, от душевното естество на Космоса и неговия живот. Всичко това е изгубено в течение на човешката история.

Днес човекът гледа нагоре от своята Земя към звездния свят и за него той е изпълнен с неодушевени звезди, слънца, планети, комети и пр. Но с какви средства изследва всичко, което гледа надолу към него от космическото пространство? Разглежда го с математиката, с науката за механиката (Бел. ред.: може би по-удачна дума за превод е “физиката”; да се има предвид и по-нататък в текста.). Онова, което лежи около Земята, е ограбено от Духа, ограбено от душата, ограбено дори от живота. То е един огромен механизъм, който може да се схване само с помощта на математиката и механичните закони. С помощта на тези математически и механични закони ние го схващаме великолепно! Обаче несъмнено само един ученик на Духовната наука е този, които можеше да оцени постиженията на един Галилей, на Кеплер и др. И все пак онова, което навлиза в човешкото разбиране и съзнание чрез откритията на тези велики духове в човешката еволюция, показва Вселената само като един огромен механизъм.

Какво е значението на това се открива само на онзи, който е в състояние да схване човека в цялото негово естество. За астрономите и астрофизиците е много добре да представят Вселената като механизъм, който може да се разбере и изчисли чрез математически формули. Това е и онова, което човек вярва от събуждането си сутрин до заспиването си вечерта. Но в несъзнателните дълбини, до които не достига със своето будно съзнание, но които все пак принадлежат на неговото съществуване и в които живее, докато спи, в душата му протича нещо съвсем различно относно Вселената. В човешката душа живее знание, което може и да е непознато за будното съзнание, но присъства в дълбините и оформя душата – знание за Духа, за живота на душата и за живота на Космоса. Макар че в своето будно съзнание човек не знае нищо за общението си с Духа, душата и живота на Вселената, докато спи в душата нещата съществуват; те живеят вътре в нея. И много от голямата дисхармония, усещана от съвременния човек, произтича от дисхармонията между онова, което душата реално преживява, и другото, което будното съзнание смята за свой мироглед.

А какво казва за такива неща антропософската Духовна наука? Тя казва: онова, което идеите на Галилей и Коперник са донесли на човечеството, е велико, но не е една абсолютна Истина – в никакъв случай не е абсолютна Истина. Това е само едната страна на Вселената, едната страна от една известна гледна точка. Само поради високомерието си съвременните хора днес казват: „Птоломеевата световна система е детинска; това беше за хората, когато те все още са били деца. Ние сме направили толкова големи крачки, до самите звезди, и това е, което сега вземаме за абсолютно.“ То е толкова малко абсолютно, колкото и Птоломеевата система не беше абсолютна, то е само едната страна.

Eдинствено правилният възглед според Духовната наука е да се осъзнае, че всичко онова, което се приема за световна математика и система на един механичен ред, не дава на човека абсолютната Истина за Вселената, а само една илюзия. Що се отнася до съвременното образование, илюзиите за математическото естество на Вселената са ни необходими – трябва да ги придобием, но трябва да знаем и че са илюзия. И стават особено могъща илюзия, когато ги прехвърляме в ежедневието ни и в заобикалящата ни среда; когато в унисон с атомната или молекулярната теория се стараем да създадем един вид астрономия за веществата на Земята. Едно правилно отношение към цялата съвременна наука, дотолкова, доколкото тя мисли в тази насока, ще спомогне да осъзнаем, че нейното знание е една илюзия.

И тъй, за да постигне голям успех при своето въплъщение, Ариман има голям интерес ние, хората, да се усъвършенстваме във всичките илюзорни съвременни науки, без да знаем, че са илюзия. Ариман има възможно най-големия интерес да обучава хората в математиката, но не и да разберат, че математичните и механичните понятия за Вселената са само илюзия. Той е крайно заинтересован да достави на хората (познания по) химия, физика, биология и пр., но е още по-заинтересован хората да вярват, че тези неща са абсолютни истини, а не просто гледни точки – подобно на едната страна на снимка. Ако фотографирате едно дърво от едната страна, това може да е правилна фотография, и все пак тя не ни дава представа за цялото дърво. Ако обаче го фотографирате от четирите страни, можете да си съставите една цялостна идея за него. За Ариман е много важно да прикрие от човечеството, че в модерната интелектуална и рационална наука (с нейната добавка: суеверния емпиризъм), човек борави с една велика илюзия, една измама. Ще бъде един истински триумф за него, ако научното суеверие, което е обхванало всички кръгове и чрез което хората дори желаят да организират своята социална наука, преобладава и през третото хилядолетие. Той би имал възможно най-големия успех, ако тогава дойде като човешко същество в Западната цивилизация и намери това научно суеверие все още валидно.

Но аз ви моля да не си вадите фалшиви заключения от това, което току-що казах. Би било едно фалшиво заключение, че трябва да се избягва съвременната наука; това е едно от най-фалшивите заключения, които могат да се направят. Ние трябва да опознаем науката; би трябвало да получим точно знание за всичко, което идва от това направление – но с пълното съзнание, че възприемаме една илюзорна страна, една илюзия, необходима за нашето образование като хора. Ние не се предпазваме от Ариман, като избягваме съвременната наука, а само като се научим да познаваме нейния характер. Съвременната наука ни дава една външна илюзия за Вселената и ние се нуждаем от тази илюзия. Не си мислете, че нямате нужда от нея. Ние обаче трябва само да я допълним от една съвсем друга гледна точка – на действителната реалност, придобита чрез духовно изследване. Трябва да се издигнем от илюзорния характер до истинската реалност.

Ще откриете много споменати неща в редица от моите лекционни цикли за това, което говоря днес, и ще видите как винаги опитвам да навляза напълно в науката на нашето съвремие, като я повдигам до област, откъдето може да се види нейната действителна стойност. Не бихме желали да се освободим от дъгата, защото е илюзия от светлина и цвят! Няма да я разберем, ако не осъзнаем нейния илюзорен характер. Същото е при всичко онова, което дава съвременната наука за въображението и знанията за Вселената. Тя дава само илюзии и това трябва да се осъзнае. И само когато човек се самообразова с познания извън тези илюзии, той достига до реалността. Следователно това представлява едно от средствата, ползвани от Ариман, за да направи своето въплъщение колкото е възможно по-резултатно – а именно да държи човека в обсега на научното суеверие.

Второто средство, което ползва, е да подтиква онези емоции, разделящи хората на малки групи – групи, които взаимно се нападат една друга. Само погледнете всички борещи се партии, съществуващи днес! Ако сте непредубедени, ще осъзнаете, че обяснението за това не се намира само в човешката природа. Ако хората честно се опитат да си обяснят тази т.н. Световна война чрез човешките дисхармонии, ще осъзнаят, че не могат да я обяснят само с онова, което намират във физическото човечество. (И точно тук са работили свръхсетивни сили, Ариманови сили. Тези Ариманови сили всъщност работят винаги, където възникват дисхармонии между група хора. Възниква въпросът какво е основанието за това, което разглеждаме сега? Нека започнем с един много характерен пример.

Съвременният пролетариат има своя Карл Маркс. Наблюдавайте добре как доктрините на Карл Маркс са се разпространили сред пролетариата, като марксистката литература е достигнала неимоверна популярност. Ще откриете, чи всички методи на съвременната наука са използвани в тези книги: всичко е строго доказано, толкова строго доказано, че мнозина, за които никога не бихте предполагали, са станали жертва на марксизма. Каква беше фактическата съдба на марксизма? Първоначално той се разпростря, както знаете, сред пролетариата и беше твърдо отхвърлен от университетската наука. Днес вече има доста университетски учени, които са се обърнали на 180 градуса и признават марксистката логика. Те се придържат към нея, защото нейната литература е доказала, че неговите заключения са в превъзходен унисон, както и че от гледната точка на съвременната наука марксизмът може твърде добре да се докаже.

За съжаление, буржоазните кръгове не са имали свой Карл Маркс, който да докаже противното за тях. А така, както може да се докаже идеологичният характер на правото, моралността, теорията за предадената стойност и материалистичните исторически изследвания от гледна точка на марксизма, така е възможно да се докаже убедително и тяхната противоположност. Един буржоазен Карл Маркс щеше да е напълно способен да докаже точно противоположното по същия строг ред. И нямаше да има никаква измама, никакво фразьорство за това; доказателството щеше да бъде съвсем правилно.

Откъде произтича това? То идва от факта, че съвременното човешко мислене, съвременният интелект се намира в етап на съществуване, при който не може да достигне до реалността. Затова човек може да докаже нещо много твърдо, например да докаже спиритизма, от една страна, и материализма – от друга. И хората могат да се борят един срещу друг, тъй като са еднакво прави – съвременният интелект е в една по-горна област на реалност и не слиза долу до дълбините на съществуването. Същото е и с партийните мнения. Човек, който не гледа по-дълбоко, а просто влиза в някаква партия – поради образованието си, наследствеността, жизнените обстоятелства и държавата – твърде честно вярва (или поне така си мисли) във възможността да се докажат основните принципи на дадената партия. А после – после се бори срещу някой друг, който със същите подбуди е влязъл в друга партия! И едната е толкова права, колкото и другата. Това предизвиква хаос и объркване за човечеството, което постепенно ще става все по-голямо и по-голямо, ако хората не го осъзнаят.

Ариман използва това объркване, за да може да подготви триумфа на своето въплъщение и с все по-голяма сила да покаже по трудния начин онова, което на хората им е толкова мъчно да осъзнаят – а именно, че чрез интелектуалното или съвременно научно размишление човек може да докаже всяко нещо, а също така добре да докаже и неговата противоположност. Ние трябва да осъзнаем, че всичко може да бъде доказано, и поради тази причина да изследваме доказателствата, които днес ни дава науката. Само в естествената наука реалността е показана чрез факти; в никоя друга област не може да се приемат интелектуалните доказателства за валидни. Единственият начин да се избегне опасността от уловките на Ариман и желанието му да натика хората все по-дълбоко и по-дълбоко в илюзиите е чрез антропософската Духовна наука – и най-вече да се осъзнае, че човешкото знание трябва да бъде търсено в един по-дълбок слой от онзи, в който възниква валидността на нашите доказателства.

И тъй, за да създаде разногласия, Ариман използва и развиващото се от старите условия на наследствеността, която като цяло човек е надрасъл в нашата Пета следатлантска епоха. Аримановите сили използват всичко, което може да се извлече от старите обстоятелства, свързани с наследствеността, за да постави хората едни срещу други в разни спорове. Всичко, което идва от старите различия на фамилии, раси, племена, народи, се използва от Ариман, за да се създаде объркване. „Свобода за всеки народ, дори и най- малкия…“ Това бяха чудесно звучащи думи. Но силите, които са враждебни към човека, винаги употребяват чудесни думи, за да внесат объркване и да постигнат нещата, които Ариман желае за своето въплъщение.

Ако попитаме – кой подбужда народите един срещу друг? Кой повдига въпросите, които направляват човечеството днес? – отговорът е: Аримановата измама, която се вмъква в човешкия живот. А в това поле хората много лесно се оставят да бъдат измамени. Те не желаят да слязат до по-ниския слой, където се намира реалността. Ариман много изкусно се приготвя за своята мисия: от Реформацията и Ренесанса насам икономистите бавно се налагат като представители на управляващите в съвременната цивилизация. Това е един действителен исторически факт. Ако се върнем в древните времена, дори към онези, които охарактеризирах като Луциферови, кои са управляващите тогава? Посветените. Египетските фараони, вавилонските царе, азиатските управители – всички те са били посветени. След това възниква жрецът като управител; и свещеникът беше управител до самата Реформация и Ренесанса. Оттогава насам реформистите се разпореждат.

Властниците всъщност са подчинени – слуги на икономистите. Човек не бива да си мисли, че политиците в съвременния свят са нещо друго, освен подчинени на икономистите. И всичко това, което е произлизало чрез закон и справедливост – човек трябва да го проучи много внимателно – е само следствие от онова, което са мислели икономически ориентираните хора. През 19-то столетие “икономическият” човек е заменен за първи път от човека, мислещ с банкерски термини. И през същото столетие беше създадена организацията на финансите, която залива (бел. пр.: определя?) всички други отношения (бел. пр.: политически?). Човек може само да се поинтересува от тези неща, за да ги проследи емпирично и практично.

Жокер за проучванията от преводача.

От редактора: Жокер за проследяванията и проучванията на банкерите и икономистите, движещи на земен план политиката на Ариман.

Всичко, което казах във втората публична лекция (”Социалното бъдеще”, октомври 1919 год.) е дълбоко истинно. Може само да се пожелае то да бъде проследено във всички подробности; тогава би се видяло колко основно верни са тези неща. Но само защото е възникнало това управление на “символа на твърдата стока” (тоест парите – цитат от споменатата лекция), Ариман разполага и с друго съществено средство за измама на човека. Ако хората не осъзнаят, че правовата държава и духовният живот трябва да бъдат противопоставени на икономическия ред от икономистите и банките, тогава Ариман ще намери важен инструмент за подготвяне на своето въплъщение.

Неговото въплъщение без съмнение ще се случи и тази липса на проникновение ще му даде възможност да го подготви триумфално. Такива средства могат да бъдат използвани от Ариман за известен тип хора. Но има и друг тип – всъщност двата често са смесени в една личност – та този тип също, от друга страна, дава на Ариман лесен начин за успех. Житейски факт е, че пълните грешки не са толкова вредни, колкото полуистините или четвърт истините. Пълните грешки бързо се забелязват, докато полуистините и четвърт истините заблуждават хората. Те живеят с тях, като тези частични истини стават част от живота им и причиняват най-ужасяващи отклонения.

Днес има хора, които не осъзнават колко едностранчив е Галилео-Коперниковият мироглед, или поне такива, които не виждат неговия илюзорен характер или ги мързи да го проучат. Както отбелязах, подобен мироглед е нецелесъобразен. Но има и хора, всъщност безброй хора, които виждат дадена полуистина – да речем, една много значителна полуистина – и не поставят въпроса доколко е оправдана дори като хипотеза. Колкото и странно да изглежда на мнозина, също толкова едностранчиво е да се гледа на света само през очите на Евангелието и да се отхвърля всяко друго търсене на истинската реалност. Евангелието беше дадено за онези, които живееха в първите векове след Христа и да се вярва, че днес Евангелието може да даде цялото християнство, е просто една полуистина. Това е една друга полугрешка, която заблуждава хората и така предлага на Ариман най-доброто средство за постигане на целите му и за триумфа на неговото въплъщение.

Колко са онези, които си мислят, че говорят с християнско смирение, а реално проявяват ужасна арогантност, като казват: “О, ние не се нуждаем от духовна наука! Интимността и простотата на Евангелията ни водят до онова, от което хората имат нужда за вечността!” Ужасяващата арогантност, изразена в подобна смиреност, много добре може да бъде ползвана от Ариман – защото не бива да забравяте, че във времето, от което са Евангелията, хората са били все още проникнати в мислите, чувствата и общите си възгледи от Луциферовия импулс, както и че са могли да разберат Евангелието чрез известен Луциферов гносис. Обаче схващането на Евангелието по този стар смисъл не е възможно днес. Не може да се придобие никакво истинско разбиране на Христос, ако човек само се обляга на Евангелието, особено във формата, в която то е дошло до нас. Днес няма никъде по-малко истинско разбиране за Христос, отколкото в различните вероучения и изповедания.

Евангелието трябва да се задълбочи от Духовната наука, ако искаме да придобием фактическо схващане за Христос. Тогава е интересно да проучим отделните Евангелия и да достигнем до тяхното действително съдържание. Да приемем Евангелието такова, каквото е, или така, както повечето хора го приемат днес, да не говорим как е преподавано днес – това не е път към Христос; това е път, отдалечаващ се от Христос. До какво понятие за Христос идва човек, който приема Евангелието и само Евангелието, без да има дълбочината на Духовната наука? В края на краищата той стига до някакъв Христос – но това е най-многото, което може да достигне само чрез Евангелието. Това не е реалността за Христос, тъй като днес само Духовната наука води до нея. Онова, до което води Евангелието, е една халюцинация за Христос, една действителна вътрешна картина или видение, но все пак само една картина.

Евангелието днес дава начин да се дойде до едно видение за Христос, но не и до реалността за Христос. Точно това е причината, поради която съвременната теология е станала толкова материалистична. Критиците на теологията и пояснителите на Евангелието си задават въпроса: Какво в края на краищата да правим с Евангелието? Те решават, че от тяхна гледна точка резултатът е подобен на онова, което човек получава като изследва случая на Павел пред Дамаск. И тогава тези теолози, които би трябвало да утвърдят християнството, докато всъщност го подценяват, казват: Павел просто е бил болен, страдал е от нерви и преди да влезе в Дамаск, е имал видение.

Проблемът е, че чрез самото Евангелие човек може да дойде само до халюцинации, до видения, но не и до реалности. Евангелието не ни дава действителния Христос, а само една халюцинация за Христос. Истинският Христос днес трябва да бъде търсен чрез всичко, което човек може да придобие от едно духовно знание за света. Самите хора, които се кълнат само в Евангелието и отхвърлят всякакво действително духовно знание, образуват началото на една ариманова тълпа – същата, която Ариман ще увлече, когато се яви в човешка форма в съвременната цивилизация. От тези кръгове, от тези членове на вероизповедания и секти, които отхвърлят конкретното знание, донесено от духовно усилие, ще се развият цели войнства от последователи на Ариман. И това вече е започнало да се проявява. То е тук, то работи в съвременното човечество и ако човек говори днес на хората със знание от Духовната наука, значи говори в тяхна защита, независимо дали говори на социална, или пък на друга тема. Той много добре знае къде лежат враждебните сили – че те живеят свръхсетивно – както и че хората са техните нещастни жертви. Ето как говори такъв посветен към човечеството: “Освободете се от всички тези неща, които съставляват толкова голямо изкушение, за да не допринесете за триумфа на Ариман!”

Много хора усещат, че трябва да постъпят така. Но все още им липсва смелост да стигнат до по-пълно разбиране за исторически значимите импулси на Христос и Луцифер, както и за идващия от Ариман. А разбиране трябва да има, и то да се придобие в скоро време по ясен начин – необходимо е, както подчертаваме в антропософията. Дори онези, които имат някаква идея за това какво е необходимо, не отиват достатъчно далеч. Нека видим примери, при които има някакво знание, че материалистичната наука със своя Ариманов характер трябва да бъде проникната от Христовия импулс, а също и че Евангелието трябва да бъде осветено чрез обясненията на Духовната наука. Помислете колко хора се борят да хвърлят светлина в едно от тези две направления посредством знанието на Духовната наука! И все пак човечеството ще придобие правилно отношение към земното въплъщение на Ариман само ако разбере тези неща, но и ако има смелостта, волята и енергията да освети както светската наука, така и Евангелието чрез Духа. В противен случай резултатите са винаги повърхностни.

Спомнете си как кардинал Нюман – един просветен човек, следващ съвременното религиозно развитие – каза по време на ръкополагането за кардинал в Рим, че за да продължи християнското католическо учение, е необходимо ново Откровение. Обаче нямаме нужда от ново откровение: времето на откровенията в стария смисъл е отминало. Необходима е една нова наука – наука осветена от Духа. И хората трябва да имат смелостта за такава нова наука.

Да вземем за пример и едно литературно явление, проявяващо се в движението „lux mundi“ – то се основа в края на 80-те и началото на 90-те години на изминалото столетие от някои известни теолози, членове на английската висша Църква. Заниманията им включваха серия проучвания, целящи да се изгради мост от светската наука към съдържанието на догмите. Това може да се нарече лутане насам-натам, без да има никакво смело схващане на светската наука и без никакво осветяване на тази наука с Духа. Нямаше и непредубедено изследване на Евангелието, съпроводено със знанието, че самото Евангелие не е достатъчно за нашето време и че то трябва да бъде изяснено и осветено. Човечеството трябва да бъде смело в двете направления и да каже: Светската наука сама по себе си води до илюзия. Евангелието само по себе си води до халюцинации. Средният път между илюзия и халюцинация може да се намери само, като се схване реалността чрез Духа.

Рудолф Щайнер
Трябва да се виждат тези неща. Чисто светската наука ще доведе хората до пълно подчинение на илюзията; всъщност в крайна сметка ще вършат само глупости. Достатъчно голяма глупост се извърши вече – катастрофата, наречена Световна война, беше огромна глупост! И все пак в нея бяха въвлечени мнозина, които напълно бяха наситени с официалната светска наука на нашето време. И ако обърнете внимание какво забележително психологическо явление изниква, когато някоя секта поставя едно от четирите Евангелия на преден план, тогава по-лесно ще разберете това, което говорят днес за тези Евангелия. Помислете колко силно склонни са към всевъзможни заблуди сектите, които подчертават важността само на Евангелието на Йоан, или пък само Евангелието на Лука! За щастие има четири Евангелия, които външно си противоречат, като това засега предпазва от голямата вреда, която би нанесла една пълна едностранчивост.

Тъй като Евангелията са четири, хората не затъват прекомерно в едно от тях – имат и другите, за да ги възпират. Дадено Евангелие се чете в неделен ден, а друго – следващата неделя. И така илюзорната сила на едното се уравновесява от тази на другото. Голяма мъдрост има в това, че тези четири Евангелия са дошли до съвременния цивилизован свят. По този начин човек е предпазван от поток, който би го обсебил напълно, подобно на случаите с толкова много членове на секти.
Всъщност днес е важно човек да се откаже от редица свои заблуди – такива, към които е привързан и които смята за набожни или умни. Човечеството преди всичко трябва да търси универсалност и смелостта да гледа на нещата от всички страни.

Реших да ви кажа тези неща днес, за да съзнаете, че това, което се старая да внеса в човечеството, има наистина по-дълбоки основи, отколкото предполага субективният предразсъдък. Всъщност може да се каже, че това е било предопределено и че то е трябвало да бъде оповестено.

* * *

“Аримановата измама” – лекция пред членовете на Антропософското общество, състояла се на 27 октомври 1919 година в Цюрих, Швейцария. По стенографски записки, непрегледани от автора. Превод от немски: Димо Даскалов. Публикацията в “От извора” е по нередактирания превод @ Антропософско общество – България. Редакция на превода: Иван Стаменов. Подробности по темата ще намерите и в статията „Идването на Ариман“.

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

10 коментара за "Аримановата измама"

  1. Тиранозавър Рекс  05.12.2009 г. | 19:41 ч.

    Благодаря- за първи път чета нещо от Щайнер и ме стимулираш да прочета повече. Проблема ми е, че съм със западен тип мислене (или поне така си въобразявам) и писанията на източни хора (от хиндуисти та до будисти) често са ми непонятни или откровено ми се струват празни приказки, за сметка на това високопарни- докато писанията на този господин са учудващо ясни и подходящи за човек вече „увреден“ от науката.

  2. Стопанина  05.12.2009 г. | 20:57 ч.

    Пак заповядай! Може би ще пусна и още няколко от материалите за Ариман – те ми се виждат сред най-важните за нашето съвремие. Моят проблем пък е, че преводите на г-н Даскалов са на направо архаичен български и без редакция трудно се четат. Редакцията пък ми отнема адски много време и сили. По-лесно ще ми е да си направя собствен превод – ама и това, да му се не знае, иска време, време, време…

  3. Аrtemida  06.12.2009 г. | 00:28 ч.

    Стопанина, поздравления!
    Статията ми хареса, много.
    –––––––––––
    Тиранозавър Рекс, за начало вземете- „Еволюцията от гледна точка на истината“ и “ Тайната наука“ на д-р Щайнер.

  4. bobI  06.12.2009 г. | 00:45 ч.

    Поздрави и от мен,стопанино.Статията е супер.Сега,мисля,че е момента да се замисля над доста неща.Благдаря ти за статията.

  5. Стопанина  06.12.2009 г. | 02:05 ч.

    Артемида е права, без „Въведение в Тайната наука“ е трудна ориентацията в разните епохи и същността на еволюцията – била тя човешката, или на свръхсетивните същества. Ето тук книгата:

    http://www.aobg.org/book.php?ln=1&id=177

    Хе хе, антропософите имат да ме черпят.

  6. Тиранозавър Рекс  06.12.2009 г. | 21:50 ч.

    Благодаря- ще я взема в печатен вид- имам роднина, който има доста внушителна библиотека с такава литература (на Щайнер има доста и на български и руски издания)

  7. Петър  09.01.2010 г. | 13:07 ч.

    Някой знае ли какво е човешкото име на роденото в Китай свръхсетивно същество 3000 г. пр.н.е.?

  8. Стопанина  09.01.2010 г. | 15:19 ч.

    Петре, на мен също ми е любопитно. Щайнер отказва да го назове, както и да даде истинското име на свръхсетивното същество от третото предопрелено въплъщение. За второто го разбирам, за първото – също. Не е важно името, как е изглеждал и други такива работи – важна е същността на събитието. Има ли значение например дали второто свръхсетивно същество се е въплътило в Йешуа, Исус, Иисус, Джизъс, Хесус…? Важно е какво представлява, какво е направил и какво ще прави. Останалото са просто любопитства, подхранващи илюзорни представи и нецелесъобразни култове към една личност.

  9. Петър  09.01.2010 г. | 21:54 ч.

    Учителите казват: „ПРОВЕРЯВАЙТЕ! Нищо на доверие“. Оттам любопитството. Превъртях в ума си някои познати ми имена на личности от определени култури в посочения регион, но всички те са много по-късно родени. Според Щайнер въпросното въплъщение е определящо за цели хилядолетия напред и няма как тази личност да остане в сянка, както не е останал анонимен Йешуа, Исус, Иисус, Джизъс, Хесус…
    Не се съмнявам в казаното от Щайнер, доколкото имам достатъчно на брой основания да му вярвам, но опитът ми подсказва всичко да подлагам на поне тройна проверка.

  10. Стопанина  09.01.2010 г. | 23:20 ч.

    В най-добрия случай ще стигнем до силно митологизирана личност като египетския Хермес Трисмегист (късно гръцко прозвище) или индийския законодател Ману (също прозвище, а не лично име).

    Има един китайски персонаж на име Кангджи (Cangjie или Тсанг-чи), живял ок. 2500 години преди Христа. За него се твърди, че наблюдавал природата и правел интелектуални(!) заключения за същността на нещата. На него се приписва и първата китайска писменост, намерила по-широко разпространение. Това чудесно се връзва хронологически с казаното от Щайнер, но и по отношение на интелектуалния импулс, внесен в човечеството чрез въплъщението на Луцифер.

    И все пак това не са проверки, а спекулации.
    Днес логически човек може да отхвърли реалното съществуване на Трисмегист, Ману, Кангджи, Христос, Ахил, на всеки! Като казват да проверяваме, Учителите по-скоро имат предвид да изпитваме учението им в живота си, а не дребни подробности, които нямат съществено отношение към самото учение.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.