Мегалитите в България през погледа на един физик (3/3)

(ПРОДЪЛЖАВА ОТ ПЪРВА и ВТОРА ЧАСТ)

V. ДАТИРАНЕ НА БАЛКАНСКИТЕ МЕГАЛИТИ

V-1. ПРОБЛЕМИ ПРИ КОНВЕНЦИОНАЛНОТО ДАТИРАНЕ

(1) АРТЕФАКТИТЕ

Менхирите, където и да се намират по света, засега се датират по степента на обработка на скалния блок и по крайно оскъдните артефакти, открити наоколо. Артефактите, напълно разбираемо, не дават сигурна датировка на обекта, тъй като е възможно да са попаднали в почвата и доста по-късно. Между тях и забиването на камъка няма доказуема синхронност. Менхирите на Балканите не правят изключение. Големите групи се намират около Плиска и Одрин. По идеологически и неубедителни съображения историците в съответните страни обявяват северната група за ранно-българска (т.е. ранно-средновековна 7-8 век), а южната – за ранно-турска (т.е. средновековна 14-15 век).

При долмените конструкцията дава някаква основа за поне приближено относително датиране. Освен това наоколо се намират повече керамични и метални артефакти, така че дори конвенционалната датировка е по-надеждна, отколкото при менхирите. По официално мнение българските долмени са построени в интервала 12-6 в. пр. Хр. По такъв начин те се оказват доста по-млади не само от Западноевропейските, но дори и от Кавказките. Ето само един пример за артефакти в странджански долмен.

Илюстрация

По повод на конвенционалната датировка могат да се изтъкнат следните възражения:

1) Артефактите датират само последното използване на мегалитите, а не момента на изграждането им.

2) Не всеки долмен е бил използван като гробница. Например долмените тип „маса”, които са доста разпространени в Западна Европа, изобщо не образуват затворено пространство и практически са негодни за погребения. Същото се отнася за долмените тип „камера” – у нас и по света – които имат само 2 или 3 стени. А в Странджа при с. Звездец съществува еднокамерен долмен с дромос, който е разположен на не повече от 2 метра над равнището на р. Велека. Тъй като реката доста често приижда, долменът съответно често е заливан от водите. Следователно той също не е пригоден за погребения. В по-големия от двойката мраморни долмени при с. Заберново, Странджа, са открити останки от няколко нахвърляни безразборно тела, а самият долмен е отхлупен много отдавна. Тази ситуация поставя въпроса дали изобщо при строежа долменът е бил замислен като гробница, или е бил използван като такава доста по-късно.

(2) КОНСТРУКТИВНО РАЗВИТИЕ

Вторият проблем при датирането възниква при сравняването на трите основни долменни групи в Европа и Средиземноморието. Западноевропейските долмени са общо взето най-стари XL-XX в. пр. Хр. Поради големия интервал на строителството там се наблюдават както най-примитивните конструкции (долмени тип „маса”), така и най-сложно планираните грандиозни долменни храмове (например на о-в Малта). Кавказките долмени са официално датирани в XXV-XV в. пр. Хр. Там се срещат освен типичните долмени тип „камера”, също така и твърде сложните долмени от цилиндричен тип, чиито стени всъщност са по-скоро зидани от квадри, отколкото сглобени от огромни плочи – а това е типично по-късна строителна техника. На Балканит: в Тракия не се наблюдават нито най-примитивните долмени тип „маса”, нито най-сложните конструкции тип „цилиндър”, а само най-традиционният междинен тип „камера”. Естествено е да очакваме, че конструктивната междинност на тракийските долмени ще е свързана със съответното междинно датиране. Изненадващо обаче, конвенционалното датиране ги обявява за най-млади: 12-6 в. пр. Хр. Тук има противоречие между естественото развитие на конструкцията от просто към сложно и конвенционалното непряко датиране.

(3) МОГИЛИ ПРИ ДОЛМЕНИТЕ И КЛАСИЧЕСКИТЕ ТРАКИЙСКИ ХРАМОВЕ

Странна е ситуацията с могилното покритие на сакралните строежи в Тракия. Всичките немегалитни класически храмове от периода 5-3 в. пр. Хр. са били покривани изцяло с могили още в момента на строежа. До днес, т.е. след около 25 века, ерозията не е разрушила забележимо тези могили, като добре ги опазва и поникналата растителност. Долмените в България (с едно единствено изключение) днес или изобщо нямат, или имат частичен насип, който изобщо не достига покривната плоча. Ако допуснем, както приемат доста археолози, че са били изцяло покрити при строежа, излиза, че те са много по-стари от класическите храмове – поне с няколко хилядолетия, за да се обясни ерозионното снижаване на предполагаемите оригинални могили. А конвенционалната датировка дава съвсем близка стойност 12-6 в. пр. Хр., т.е. последните долмени би трябвало да са построени практически по същото време, когато и първите класически тракийски храмове.

(4) ДРЕВНИТЕ ПИСМЕНИ ИЗТОЧНИЦИ

Четвъртият проблем с датирането е свързан с възникването на писаната история в Европа и в частност по Средиземноморието. По конвенционални данни последните долмени в Тракия възникнали в 6 в. пр. Хр. По същото време първите гръцки летописци (Херодот, Тукидид и т.н.) започват да описват народите и историята им на Балканите. Учудва следният факт. Макар че летописците описват сравнително подробно технически по-примитивните (и по-ранни) скално-изсечени светилища на Балканите, те изобщо не споменават технически по-сложните (и по-късни) мегалитни постройки, каквито са долмените в Тракия. Допустими са поне 4 причини:

а) Летописците не са се интересували от архитектура или специално от тракийската.

б) Летописците не са виждали мегалитните паметници в Тракия.

в) Мегалитите и съответната им идеология са били чужди за древните гръцки летописци.

г) Тракийските мегалити са много по-стари от VІ в. пр. Хр. и по това време вече са били анахронизъм, а е възможно да е било изобщо забравено началното им значение.

Която и да е вярната причина, тази странност изисква да бъде изяснена.

Всичките споменати обстоятелства изискват по-точно пряко датиране на източноевропейските мегалити с физични методи. Подходяща за тази цел е т.н. оптически стимулирана луминесценция (ОСЛ), свързана с кварцовите зърна, съдържащи се в скалните блокове, от които са сглобени повечето мегалити.

V-2. ПРЯКО ДАТИРАНЕ НА МЕГАЛИТИ ЧРЕЗ ОПТИЧЕСКИ СТИМУЛИРАНА ЛУМИНЕСЦЕНЦИЯ

(1) ПРИНЦИП

Датирането чрез оптически стимулирана луминесценция (ОСЛ) се основава върху способността на кварцовите зърна в скалите, от които се градят мегалитите, да акумулират енергия от радиоактивния фон във формата на латентна (скрита) луминесценция. Лъченията от т.н. радиоактивен фон често избиват електрони от стандартните им места в кварцовите песъчинки. Повечето от така възбудените електрони практически веднага изсветват излишната си енергия и се връщат по обичайните си места в кристалната решетка. Малка част от тях, мигрирайки в кристалчето, попадат в т.н. уловки – дефекти в природния кварц – и могат да останат там милиони години, запазвайки наднормената си енергия. Ако някакъв външен фактор ги активира и стимулира, т.е. им придаде малка допълнителна енергия, те излизат от уловките и се връщат по стандартните си места в кристала. При това излъчват акумулираната наднормена енергия като светлина – стимулирана луминесценция.

Външните стимулиращи фактори са два типа: термичен и оптичен. Според стимулатора говорим за термо- или за фотолуминесценция. На практика стимулацията се случва по следните начини. Термичната стимулация се осъществява при загряване до температури около и над 500 ?, например при изпичане на античната керамика или при пожар в някакъв античен обект. Оптичната стимулация се осъществява при осветяване на кварцовото зърно със светлина, която съдържа зелена или синя компонента, каквато е слънчевата светлина. Това може да се случи, когато дълго време се обработва каменен блок на дневна светлина, преди да се употреби за изграждане на някакво съоръжение.

С течение на времето – при отсъствие на стимулация! – уловките в кварцовите частици акумулират възбудени електрони, които образуват своеобразен запис. Това е запас от енергия, която радиоактивното облъчване е предало на възбудените електрони и който се съхранява в кварцовите зърна под формата на латентна (скрита) луминесценция. Тя може може да се превърне в действителна (явна) луминесценция при стимулация на кварцовите песъчинки. Възможността да се изтрие (нулира) този запис и да почне натрупването на нов запис превръща песъчинките в своеобразен дозиметър – по луминесценцията им може да се съди за погълнатата археологична доза.

(2) КОНКРЕТИЗАЦИЯ

При дългата геоложка история на скалата, песъчинката е погълнала геоложка доза RG от фона и е натрупала геоложки луминесцентен запис LG , който е отдавна е стигнал до насищане. В даден исторически момент хората отцепват скален блок, обработват повърхността му и го преместват, за да го използват за създаване на мегалит. При тези операции слънчевото осветяване изтрива записа от кварцовите зърна по повърхността на блока (слой с дебелина от порядъка на 100 микрона). От момента на сглобяването или забиването обаче определени части от повърхността на блока остават в тъмнина и там започва от нулата акумулиране на нов запис под въздействието на радиоактивния фон. Този запис ще наречем археологична доза RA, респ. археологичен луминесцентен запис LA.

Ето кратко описание на операциите, които екипът от специалисти по датировката трява да извърши. Забележете, че става дума за цял интердисциплинарен екип, а не за учени с еднаква квалификация!

[1] Най-напред на терена трябва да бъде отчупено неголямо парче от скалния блок, при това именно от онези участъци, които от момента на сглобяването са били все на тъмно, т.е. или от подземните части на блока, или от контактната зона между покрива и стените на долмена. Операцията трябва да се извърши в условията на почти пълна тъмнина, за да се избегне нежелано активиране на луминесценцията преди лабораторното й измерване.

[2] В геохимична лаборатория от парчето се извличат внимателно кварцовите песъчинки.

[3] В спектроскопска лаборатория се измерва запасената в тях луминесценция LA. Предварително в същата лаборатория е била построена калибровъчна крива L = L(R). Именно тя дава възможност на физиците по измерената луминесценция LA да пресметнат археологичната доза RA, погълната от повърхнинната песъчинка от момента на сглобяване на мегалита до момента на извличане на пробата.

[4] После дозиметристите определят едногодишната доза RY, която песъчинката поема в мястото, където се намира мегалитът.

[5] Накрая възрастта на мегалита Т се определя като частно: Т = RA / RY. Точността на резултата зависи по-силно от точната стойност на знаменателя – годишната доза, затова се изисква особено дозиметрично внимание и майсторство. В добрите случаи грешката е 5-7%.

Снимка на съвременната апаратура за луминесцентно датиране:

Илюстрация

Тя се произвежда от датския изследователски център RIS?, съвсем компактна е (побира се върху 1 бюро) и струва около 150 000 евро. Не е много за една толкова богата древна култура, каквато наблюдаваме по българските земи. Стига да има политици, които да разбират това…

(3) ПЕРСПЕКТИВИ

ОСЛ-датировката на мегалитни обекти е развита в детайли в работите на проф. Янис Лирицис (Егейски университет, о-в Родос, Гърция) в началото на 21 век. За щастие повечето мегалити на Балканите са от гнайси и гранити, които съдържат кварцови зърна. Макар и рядко, се срещат долмени от шисти (в Източните Родопи) и от мраморни плочи (в Странджа – с. Заберново), за чието датиране са нужни други подходи. Научно-изследователски групи по ОСЛ датиране вече съществуват от десетилетия в Солун, Ксанти, Родос, Истанбул. В България дори не е почвала работа по този метод, т.е. много сме изостанали от света и в частност от съседите ни. Само от смелите и интелигентни решения на ръководните фактори в науката и държавата ни зависи дали изпуснатото ще се навакса или не. Ако учени от трите балкански страни обединят усилия, има надежда балканската група мегалити да бъде прецизно вместена в хронологичната рамка на огромния европейско-средиземноморски мегалитен район.

Любомир Цонев (Институт по физика на твърдото тяло – БАН)

Димитър Колев (Институт по астрономия – БАН)

Споделете публикацията

Google1

За Сътрудници

В този раздел са поместени интересни преводни или авторски материали, писани или намерени от сътрудници и читатели на „От Извора“. Вие също можете да направите своя принос, като изпратите предложение за авторска публикация или собствен превод на is@otizvora.com.

Всички публикации

3 коментара за "Мегалитите в България през погледа на един физик (3/3)"

  1. Avatara  26.11.2009 г. | 12:48 ч.

    Имам съвсем конкретен въпрос.

    До колкото имам информация за науката са познати мегалити, намиращи се в южните части на България.
    Имате ли информация за подобни находки в района на Централна Стара планина? Визирам околностите на следните села: Батошево, Градница, Яворец.
    За разкопките в района на Хоталич (над гр.Севлиево) имам непосредствени наблюдения, но там няма мегалити, а само няколко атерфакта, които се съхраняват в местния музей. Интересни са и записките на екипа извършил първоначалните разкопки в древното селище.
    Възможно ли земите ни да са нбили люлка на високоразвита древна цивилизация, за която знаем много малко?

  2. Любомир Цонев  26.11.2009 г. | 23:28 ч.

    Засега най-северно разположените мегалити или подобни обекти у нас, за които имам информация, са 2:
    (1) Квазимегалитна гробница при с. Врани кон край гр. Омуртаг (ако искате ще ви пратя данните за статията, където е публикувана);
    (2) За долмени се съобщава че има край с. Тича на 8-10 км северно от гр. Котел (карта в том 1 от луксозната многотомна История на България, от която засега са излезли май само 8 тома).
    За жалост още не съм успял да ида по тези места и да удостоверя дали наистина там има такива обекти и дали са оцелели до днес. Би могло да се каже, че с известна условност и двете места са в Източна Стара планина. За мегалити в Централна Стара планина не съм чел и чувал. Срещал съм само данни за скално-изсечени обекти, наричани светилища. По причини, които засега не мога да си обясня, мегалитните обекти у нас се намират в източната половина на страната. Докато скално-изсечени обекти като че ли има и в Западна България.
    Колкото до последния въпрос – за голямо щастие земите ни люлеят една чудесна цивилизация вече поне 5-6 хилядолетия, която си има своите върхове и спадове, но никога не прекъсва развитието си. За голямо нещастие много от паметниците се рушат завинаги. Би било прекрасно, ако някой направи обзор на тази история, но така че да включи и най-новата, най-актуалната информация, разкрита до 2009 г., да речем. Ще дам само 1 пример за подобна книга: Мара Цончева „Художественото наследство на тракийските земи“.

  3. dediac  16.10.2012 г. | 13:08 ч.

    Съвсем наскоро открих сайта на проекта за Балканските мегалити. Изумява ме безхаберието на Българската държава към това уникално културно-историческо наследство. За съжаление никой, никога не е взимал сериозно под внимание туристическия потенциал на всички тези паметници. В интерес на истината между Перник и Трън в последните години археолозите маркираха не един некропол. Със сигурност още много интересни находки чакат да бъдат открити и заебани (с извинение).
    Прави ви чест че „вдигате шум“. Истината е че това е най-правилното нещо, което може да спаси тези паметници от разрушение и набези на иманярски форми на живот. Надявам се скоро сайтът на проекта за Балканските мегалити да се сдобие с английска версия, което ще е от голяма полза за хора, които имат интерес да посетят тези места, но са изгубени без каквато и да е насока на език, който разбират.
    Интересно е че в съседна Македония хората са много по-отговорни към подобни забележителности. Ето един доста добре стопанисван обект:
    http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BA%D0%B8%D0%BD%D0%BE_(%D0%BC%D0%B5%D0%B3%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%BD%D0%B0_%D0%BE%D0%B1%D1%81%D0%B5%D1%80%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F)

    Това е мегалитното светилище в близост до село Кокино.
    Силно подозирам че на територията на Западните покрайнини може би има подобни обекти, за които в България не сме чували.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.