Мегалитите в България през погледа на един физик (2/3)

(ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ ПЪРВА ЧАСТ)

ІІІ. КОНСТРУКТИВНО РАЗВИТИЕ НА ТРАКИЙСКИТЕ ДОЛМЕНИ

Конструктивно долмените се развиват поне по три причини: (а) усъвършенстване на строителните умения; (б) растеж на общественото богатство; (в) развитие на общественото съзнание и митологията, което изисква създаване на по-сложни и естетически оформени съоръжения. Впрочем, по същите причини към 5 в. пр. Хр. строежът на мегалити отмира завинаги по целия свят и се заменя с градежи от квадри (сравнително малки паралелопипедни каменни блокове) или от тухли. Развитие на долмените в България се забелязва поне в 5 посоки: (1) по вертикала; (2) по хоризонтала; (3) лицевата стена; (4) фасадата; (5) обработката на плочите. Тези критерии ни позволяват да дадем относителна датировка на обектите, като приемем, че с течение на времето строежите се усложняват. В такъв случай можем да твърдим, че по-сложните долмени непременно са по-късни, а простите могат да са както ранни, така и късни (в такъв случай трябва да се вземе предвид качеството, с което са обработени плочите).

ІІІ-1. РАЗВИТИЕ НА ТРАКИЙСКИТЕ ДОЛМЕНИ ПО ВЕРТИКАЛА

Да се спрем най-напред върху стените на долмените.

Илюстрация

Долмени тип 1 (напр. в м. Бегликташ, Странджа) и тип 2 (напр. в м. Евджика, с.Хлябово, Сакар) са т.н. протодолмени и се предполага, че са най-ранни конструкции. Едната или двете надлъжни стени са от матерна скала, а похлупакът и евентуално едната от стените са плочи, дялани от човек. Долмените от тип 3 са класически и най-многобройни – всичките им стени са монолитни плочи (напр. в м. Райков чукар, Странджа). Най-сложният и вероятно най-късен вариант са долмените тип 4 – всяка от надлъжните стени е съставена от две плочи, положени една върху друга, като контактуват по страничния си ръб (напр. в м. Бялата трева, с. Българска поляна, Сакар). Вероятно строителите са имали намерение да увеличат височината на камерата, но големите плочи се намират и изработват изключително трудно. Затова е предпочетено комбиниране на две плочи по височина. Комбинират се от две плочи само надлъжните стени, но никога предната и задната. Предполагам, че долмените от тип 1, 2 и 3 могат да съществуват достатъчно устойчиво без всякакъв насип наоколо, докато при долмените тип 4 е препоръчително допълнително укрепване с насип. Няма нужда насипът да покрие целия долмен, достатъчно е да покрие поне долната част от страничните стени.

Могилните насипи около долмените заслужават специален коментар. При най-простите долмени няма следи от насип. Голям брой от по-сложните имат частичен насип. Само един единствен е покрит изцяло с могила (в м. Мангъра, Сакар). Тя е разровена едва в началото на 21 век, и то не от ерозия, а от иманярски изкопи.

Илюстрация

Тогава общата картина на развитието изглежда по следния начин. В периода 12-6 в. пр. Хр. по нашите земи се строят само долмени, които или изобщо нямат, или пък имат (по-сложните, вероятно по-късните) само частичен укрепващ насип. За периода 6 в. пр. Хр. – 2 в. се строят само класически тракийски подмогилни храмове или гробници от квадри или тухли, които винаги са изцяло покрити с могила (Казанлък, Старосел, Мезек, Свещари и т.н.). Тъй като ерозионното рушене на могилите е много бавно в такъв археологичен период (растителността ги предпазва много успешно!), можем да предположим, че идеята за пълно покритие на сакралните обекти се е появила на късен етап в Тракия и се е превърнала в канон едва при държавното консолидиране на одриските племена.

В развитието на долмените по вертикала можем да вмъкнем и отсъствието или наличието на подова настилка от хоризонтално положени плочи.

Илюстрация

Капакът (покривът) на долмените винаги е от една единствена плоча, т.е. изцяло е монолитен. Това обстоятелство ограничава напречните размери на съоръжението. Капакът има основна заслуга за стабилността на цялата конструкция, понеже страничните стени са наклонени навътре. Отхлупването прави долмена податлив на ерозия. Повечето долмени у нас днес са отдавна отхлупени и са оцелели само заради това, че с течение на времето след отхлупването вътрешността им е била запълнена с пръст, която е поддържала страничните стени вместо капака. При разкопки археолозите изгребват изцяло запълващата пръст, за да дирят в нея дребни артефакти. За жалост после никога не запълват отново долмена, а освен това и никога не го захлупват отново, дори капакът му да е запазен някъде наблизо. Така археолозите подпомагат разрушаването на долмените. Явлението, за съжаление, е масово.

Подобна грешка е допусната при разкопаването на кромлеха при с. Старо Железаре, Пловдивско. Насипът във вътрешността е бил изгребан изцяло, вътре не е било намерено нищо и накрая – вместо насипът да бъде възстановен поне наполовина, за да се укрепят менхирите, обектът бил изоставен. За няколко години подкопаните из основи каменни блокове са рухнали или хлъзнали в тревата. На фона на такава немарливост изключително висока оценка заслужава подходът на Р. Рашев при разкопките около менхирите-девташи край Плиска. След завършването на дълбоките разкопки археологът не изоставя обектите беззащитни, а насипва пръстта обратно в изкопите и я трамбова. Така прекрасните древни паметници са останали запазени до ден днешен. Отделен въпрос е унищожаването им от местните хора.

ІІІ-2. РАЗВИТИЕ НА ТРАКИЙСКИТЕ ДОЛМЕНИ ПО ХОРИЗОНТАЛА

ИлюстрацияТиповете 1 и 2: само маркират камерата, без да я затварят (напр. в м. Евджика до с. Хлябово, Сакар; в с. Изворово, Сакар; до с. Остър камък, Харманлийско). Такива конструкции принципно са неподходящи за погребения, т.е. такива долмени не могат да изпълняват роля на гробници. Следват по растяща сложност: тип 3 еднокамерен без дромос (напр. до музея в Хасково, пренесен е там от Южен Сакар); тип 4 еднокамерен с дромос, обикновено покрит (напр. в м. Нивите на ДЗС, с. Звездец, Странджа); тип 5 двукамерен без дромос (напр. до музея в Бургас, до с. Белеврен, Странджа); тип 6 двукамерен с дромос – най-сложният единичен долмен в Тракия (напр. с. Голям Дервент, Странджа); тип 7 двойка долепени двукамерни долмени (днес у нас има запазена само една двойка от нееднакви (м. Нъчеви чаири, с. Хлябово, Сакар; до втората половина на 20 век е имало още една двойка, но от еднакви долмени – в Странджа, която била разрушена в 1970-те години).

ІІІ-3. РАЗВИТИЕ НА ЛИЦЕВАТА СТЕНА НА ТРАКИЙСКИТЕ ДОЛМЕНИ

САМАТА СТЕНА

ИлюстрацияВ най-ранните и примитивни долмени изобщо няма лицева плоча (1 – напр. с. Изворово, Сакар) или тя е плътна, т.е. в нея изобщо няма отвор (2 – напр. до музея в Хасково, пренесен там от Южен Сакар). Навярно идеята за отвор се появява по-късно. Съществуват долмени тип 3, чийто лицев отвор не е пробиван, а е с форма на неправилен процеп, създаден от две плочи (с. Заберново, Странджа; с. Плевун, Изт. Родопи). Преобладават долмени тип 4 с пробит и правилно оформен лицев отвор, най-често правоъгълен, със заоблени върхове (напр. в м. Бялата трева между с. Хлябово и с. Българска поляна, Сакар). Съществуват и долмени тип 5 с такъв отвор, но украсен по периферията с прекрасен декоративен плитък жлеб (напр. в м. Мангъра, южно от с. Хлябово, Сакар).

Според някои археолози жлебът показвал, че отворът някога е бил запушван с каменна запушалка, тапа, чиято периферия е малко по-голяма от отвора и е потъвала в жлеба. Проблемът е, че в Странджа, Сакар и Източните Родопи не са били открити поне парчета от такива тапи; има ги при кавказки долмени. Изненадващо, точно същите по форма и размери отвори, също обрамчени с жлебове, се наблюдават при скално-изсечените долмени в резервата Яйлата край с. Камен бряг. Там обаче до днес са оцелели и няколко плочи, които са затваряли отвора като капаци. Техният релеф отговаря на жлеба в лицевите плочи.

До с. Голям Дервент, Зап. Странджа, Д. Агре изследва в 2007 г. уникален за Тракия долмен тип 6: той е сложно оформен с художествена каменна резба – двуостра царска брадва, подобна на владетелски герб, и фризове, наподобяващи меандър и преплетени змии.

ЛИЦЕВИЯТ ОТВОР

Наричам отвора „лицев”, понеже не съм сигурен, че е входен или изходен в прекия. Както споменах, най-често е правоъгълен със заоблени върхове. Размерът типично е 35х55 см, не повече! От една страна никак не е удобен за вкарване или изкарване на човешки тела с нормални размери – той има не физическа, а символна функция. От друга страна има долмени с доказано многократно погребване (вж. напр. Д. Агре: НБУ, Годишник на Департамент Археология, т. 6/2004, С 2005, стр. 181-183) и те са заварени от археолозите отхлупени, а в останалите си части – неразрушени. Затова предполагам, че при второто, третото и прочие погребване труповете са вкарвани в долмена не през лицевия отвор, а през покрива, т.е. като се отмести капакът. Така можем да си обясним защо често срещаме отхлупени долмени, които иначе не са съзнателно рушени и ограбени от иманяри. Проникването отгоре не е било с цел грабеж – просто след последното погребение долмените са били изоставени, а капакът не е бил наместен по някакви моментни причини. Отхлупването е единственото възможно отваряне, което не съсипва веднага и непоправимо долмена, доколкото повторното захлупване го възстановява напълно! Отварянето на лицева или странична стена обаче би довело до незабавно разрушаване на долмена. Тогава възстановяването му би било равносилно на повторно сглобяване…

РАЗПОЛАГАНЕ НА ОТВОРА В ЛИЦЕВАТА ПЛОЧА

ИлюстрацияПравоъгълните пробити отвори имат различно разполагане в лицевата стена. Този факт може да се обясни със съчетанието между практически еднаквите размери на отвора 35х55 см (±3 см) и нееднаквите размери на лицевата плоча в различните долмени. Когато лицевата плоча е достатъчно голяма, отворът може да се разположи в центъра й, без да има риск от счупване на плочата – «плоча тип О». Когато плочата е по-малка, за да остане здрава, се налага отворът да се дълбае странично («плоча тип П») или ъглово («плоча тип Г»). Примери: за тип О – Белевренските долмени в Странджа; за тип П – долмени при с. Черничево/Крумовградско и с. Котроня/Гърция в Източните Родопи; за тип Г – по-малкият от двойката долмени в м. Нъчеви чаири между селата Хлябово и Българска поляна, Сакар планина.

ІІІ-4. РАЗВИТИЕ НА ФАСАДАТА НА ТРАКИЙСКИТЕ ДОЛМЕНИ

ИлюстрацияФасадата при тракийските долмени се е развила най-слабо. Тя се гради от вертикално забити големи плочи, които се допират по страничните си ръбове и са наредени така, че да образуват декоративна стена, перпендикулярна към осевата линия на долмена. Наличието на фасада свидетелства, че долменът е бил замислен още при строежа да бъде видим и почитан, а не изцяло затрупван. Пълното затрупване се среща само при 1 от около 100 долмена в България и вероятно е осъществено по-късно от самия строеж. Този въпрос може да се изясни с помощта на луминесцентното датиране, за което ще стане дума в част V от настоящата статия.

Доста долмени тип 1 изобщо нямат фасада – вероятно те са по-ранни (напр. м. Остър камък, Харманлийско, Изт. Родопи). Повечето имат проста линейна фасада от изправени плочести скални късове – тип 2 (напр. с. Заберново, Странджа). Съществува и един случай на уникална фасада – коридор, съставен от две успоредни каменни редици, тип 3. Тя краси двойката долепени двукамерни долмени в м. Нъчеви чаири между селата Българска поляна и Хлябово, Сакар. Сложен и доста късен архитектурен елемент, при това с неясна функция.

ІІІ-5. РАЗВИТИЕ НА ОБРАБОТКАТА НА ПЛОЧИТЕ В ТРАКИЙСКИТЕ ДОЛМЕНИ

Доста долмени са сглобени от плочи, които са съвсем груби, взети наготово от находища, чиито скали са напукани по геологични причини и след отцепването не са били обработени изобщо (с. Изворово, Сакар; с. Крайново, Странджа). При значителен брой долмени стените и покривът са твърде грижливо загладени и оформени – както за постигане на правоъгълно, трапецовидно или клиновидно очертание, така и за постигане на плоскопаралелност. Има и един уникален случай при с. Голям Дервент. Лицевата плоча на долмена там е много грижливо двустранно загладена, в нея е пробит централно лицевият отвор, а около него има чудесни декоративни фризове. Тя рязко контрастира с всичките останали стени и покритието на същия долмен, които са доста грубо отцепени от матерната скала. Не е ясно дали лицевата стена е била монтирана по-късно, дали е била само дообработена по-късно или по-късно е заместила оригинална лицева стена от основния градеж.

ІV. ОРИЕНТАЦИЯ НА ДОЛМЕНИТЕ В БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ

ІV-1. ДОЛМЕНИ И КЛАСИЧЕСКИ ТРАКИЙСКИ ХРАМОВЕ И ГРОБНИЦИ

Както вече беше отбелязано, официалната датировка на тракийските долмени, основана на намерени погребения, бележещи последното им ползване, е 12-7 в. пр. Хр. От 6 в. пр. Хр. насетне населението по нашите земи престава да ползва мегалитната техника при строеж на храмове и гробници (долмени) и възприема изненадващо бързо – в разстояние само на един век – т.н. микролитна техника: зидане от малки дялани камъни, квадри или печени тухли. Новата техника е вдъхновена навярно от Гърция и Персия. Техниката се сменя, но идеологията в общи линии се запазва – самите храмове и гробници по хоризонталната си планировка силно напомнят късните конструктивно развити долмени, макар че съдържат и редица нововъведения (лъжлив купол, цилиндрични сводове). Този вид паметници престават да се строят някъде към ІІІ в. сл. Хр., когато след римското нашествие в Тракия и последвалото покръстване на населението по цялата империя масово почват да се строят християнски храмове, чиято ориентация е канонически унифицирана в източна посока.

В посочения смисъл тракийските племена ни дават една възможност, която е уникална в историята на древната архитектура. Те осъществяват в исторически много къс срок (само 1 век) и в един сравнително малък район (главно днешните български земи) преход между два силно различаващи се строителни подхода: мегалитен и микролитен. Заедно с това тракийското население и паметниците, изградени от него, са сравнително добре документирани в писмени източници. Така по примера на населението в нашите земи може доста подробно да се изучава преходът между много стара традиция и нови строителни техники в неговата непрекъснатост – нещо, което не се среща никъде другаде по света. Една възможност за подобно изучаване ни дава измерването на ориентацията на долмените и на класическите тракийски подмогилни храмове.

ІV-2. ОРИЕНТАЦИЯ НА ДОЛМЕНИТЕ В ЗАПАДНА ЕВРОПА

Ориентацията по принцип е географска характеристика. Тя добива археоастрономично значение едва тогава, когато оста на археологичния обект се окаже свързана с позицията на някакво небесно тяло – Слънце, Луна, звезда. Първите опити за установяване на такава връзка са правени в Западна Европа. Паметниците Стоунхендж (Англия) и Ню Грейндж (Шотландия) днес са световно прочути именно с несъмнена и точна астрономична ориентация. Подобна връзка е намерена и в три доста различни по своето разположение долмена в Ирландия и Франция: Labby Rock (A), Faldouet (B) and Porz Guen (C): и трите сочат към точката на изгрева при зимното слънцестоене, т.е. към началото на най-късия ден в годината, при това точните им посоки са различни, тъй като са съобразени с различната им географска ширина.

Споменатите тук факти подбуждат голям интерес към археоастрономични измервания. Резултатите от масовите измервания обаче се оказават донякъде разочароващи: осите на големи съвкупности от еднотипни древни обекти в даден географски район в никакъв случай не са точно еднопосочни, а са пръснати в немалък азимутален интервал. Това затруднява тълкуването им. Принудени сме да заключим, че в мегалитната епоха (а) принципът за астрономична ориентация не е универсален нито по време, нито по място; (б) когато го има, той се прилага в комбинация с други съображения или изисквания за ориентация; (в) най-сетне самият процес на ориентиране не винаги е бил технически достатъчно съвършен и точен.

ІV-3. ОРИЕНТАЦИЯ НА ДОЛМЕНИТЕ В ТРАКИЯ

На този фон е любопитно да обърнем отново поглед към мегалитните тракийски долмени (12-6 в. пр. Хр.) и непосредствено следващите ги класически подмогилни микролитни тракийски храмове (6 в. пр. Хр. – 3 в. сл. Хр.). В своята PhD дисертация (София, 2005) Н. Дерменджиев обобщава публикуваните дотогава ориентации за около 60 долмена в Тракия и стига до извода, че долмените най-често са ориентирани на юг в много широк ъглов сектор, без да са свързани категорично със специални позиции на слънцето при изгрев или залез. Двете археоастрономични експедиции през 2006 и 2008 г., за които стана дума по-горе, имаха за цел непосредствено да измерят ориентацията на възможно най-много тракийски долмени и да проверят горните заключения. Изследователите посетиха и документираха пряко 80 долмена. Общият извод потвърждава тезата на Дерменджиев, но картината се попълни с доста важни детайли, открити при анализа на определени групи долмени. Най общо наблюденията се изразяват в следното (вж. фигурата по-долу).

Първо: Очевидно липсва силно изразена астрономически значима посока. Има само слаба тенденция на юг, но тя не изглежда да е строго правило. Всичките долмени са ориентирани грубо към южния полу-хоризонт, т.е. строителите на долмените са се опитали да запазят поне слаба връзка със Слънцето (с Бога-Слънце), когато то е относително високо над хоризонта. Разпръсването на данните би могло да се дължи не само на аморфност на строителните принципи, но и на тяхната еволюция (т.е. на промяна на строителния критерий с времето). За жалост тази хипотеза не може да се провери коректно, тъй като засега нямаме надеждни данни за възрастта на долмените.

Второ: Максимумът в азимуталното разпределение (около 200-220?) се дължи главно на приноса на странджанските долмени и е свързан по-скоро с посоката на максималната височина на слънцето над хоризонта, отколкото с посоките на изгрев или залез! Ориентацията на долмените в другите два типични района е практически равномерна между юг и югозапад, без да е забележим ясно изразен максимум. В този смисъл ориентационните ситуации в трите типични географски района се различават.

Трето: Няма нито един долмен, ориентиран в азимуталния интервал от -60 (или 300) и 80?, т.е. северният полу-хоризонт е изключен по принцип от създателите на долмените. Чисто източната ориентация се среща много рядко – само при някои долмени в Източните Родопи.

Четвърто: Изучавайки конкретните обекти, с изненада открихме, че понякога няколко съвсем близо разположени долмени имат силно различни ориентации. Следователно изграждането им едва ли може да бъде резултат от един и същ принцип.

Обобщено, долмените в България нямат категорично изразена астрономична ориентация.

Все пак възможността за такава ориентация не може да се отрече напълно, понеже азимуталните сектори за изгревите на Слънцето и Луната са достатъчно широки. Налага се да потърсим допълнителни ориентационни съображения. В много случаи долмените „гледат” към някакъв хълм или връх, разположен някъде в обобщения южен сектор от хоризонта. Така се демонстрира своеобразен „топоцентричен” подход. Както изглежда, в светоусещането на създателите важно място заема специалната почит към „върха”, „планината”, „скалата” (доколкото тези хълмове или върхове често са скалисти). Но въпросът защо е бил избран даден конкретен хълм, а не някой от многобройните в съседство, засега си остава открит. Комбинацията от астрономични и топоцентрични съображения е необходимо, но недостатъчно условие, за да си обясним реалната ориентация на всеки конкретен долмен, тъй като обикновено съществуват множество хълмове, удовлетворяващи тази комбинация.

Многобройната група на долмените в Северен Сакар в землищата на селата Българска поляна, Хлябово и Сакарци ни демонстрира друго изключително любопитно свойство. Докато някои от долмените наистина са обърнати към определен хълм в обобщена южна посока, други са насочени към съседни долмени! Бихме могли да наречем тази особеност в ориентирането „съседски подход”. Той води до предположение за някаква йерархия, субординация. Можем да предположим още и относителна датировка: долменът-мишена би трябвало да е изграден по-рано от долмена-наблюдател. В някои случаи между двата долмена няма пряка видимост, като тогава възниква и нов въпрос: как е трасирана посоката при строежа на долмена-наблюдател?

За съжаление дори комбинацията от астрономичен, топоцентричен и съседски принципи не може да обясни винаги наблюдаваната ориентация и разположение на долмените. Комбинацията от няколко ориентационни принципа поражда сложния въпрос за тяхната йерархия и за допустимите компромиси между тях. Налага се да се търсят и други възможни съображения. Например за някакви индивидуални предпочитания, които едва ли някога ще разберем. Неприятната подробност е, че досега са били разрушени толкова много долмени, че в „мрежата” на оцелелите има твърде много празни места, което силно затруднява изучаването им. А положението ще става все по-лошо…

ІV-4. ОРИЕНТАЦИЯ НА КЛАСИЧЕСКИТЕ ТРАКИЙСКИТЕ ПОДМОГИЛНИ ХРАМОВЕ

В търсене на нова информация и нови възможности за анализ, реших да съпоставя ориентационната хистограма на тракийските долмени (12-6 в. пр. Хр.) с подобна ориентационна хистограма на градените веднага след тях класически тракийски подмогилни храмове или гробници (6 в. пр. Хр. – ІІІ в. сл. Хр.). Има достатъчно съображения и доказателства, че строителите на двата типа обекти са от едно и също население и етническа група – т.нар. траки. Данните за ориентацията на долмените и храмовете са показани на фигурата по-долу и са взети от литературата по темата. Резултатът е изключително интересен и поучителен. Оказва се, че хистограмата за по-късните обекти изяснява донякъде хистограмата за по-ранните обекти. Виждаме както някои прилики (които илюстрират културната приемственост, традицията), така и някои разлики (израз на културно развитие). Сравнението позволява да направим следните заключения:

Първо: По-ранната мегалитна строителна техника е била заменена в 6 в. пр. Хр. от нова микролитна строителна техника, но сакралното, религиозно, идеологично съдържание на храмовете (отразено в ориентацията) се е запазило в новата историческа епоха. Основният принцип – ориентация, съобразена най-вече с Бога-Слънце – и то в неговата най-висока дневна позиция и по-рядко с изгрева и залеза при равноденствията – е останал същият и в новата епоха. Така много нагледно се доказва по още един начин културната продължителност в живота на Древна Тракия.

Второ: От втората хистограма се вижда, че освен от посоката на дневния максимум, строителите на подмогилните храмове са били привличани, макар и по-рядко, от посоките на слънчевите изгреви и залези, но не в най-дългия или най-късия ден, както мнозина очакват, а при равноденствията. Предполагам, че тези две допълнителни посоки са били уважавани и от долменните строители, макар че в първата хистограма не са достатъчно подчертани. Причините може да бъдат поне две: (а) долменните строители не са разполагали с достатъчно точни техники за ориентация; (б) долменните строители често са комбинирали основния принцип (неизменна, макар и нестрога, връзка със Слънцето, т.е. с обобщената южна посока) с различни допълнителни, незадължителни и вероятно често локални принципи (топоцентризъм, съседство, лични предпочитания и т.н), чиято йерархична схема е твърде сложна и засега недостатъчно изяснена.

Трето: По-късната хистограма има по-висок контраст, отколкото по-ранната. Това обстоятелство може да е предизвикано не само от усъвършенстването на ориентационната техника при строежа, но и от развитието на идеологията. По-съществените култови идеи, практики, обичаи (изразени в ориентацията) са подчертани за сметка на по-малко съществените. Храмовата хистограма е опростена и астрономически значимите посоки са подчертани. Ролята на допълнителните, локалните ориентационни принципи от долменната епоха е отслабнала, а основният принцип (Богът-Слънце в неговата максимална сила) вече доминира. Култът към Слънцето е претърпял своеобразно пречистване и опростяване. Този процес е демонстрация на паралелно протичащите процеси на териториална, икономическа и политическа консолидация сред тракийските племена, който достига кулминацията си в създаването на Одриското, а по-късно и на Гетското държавно обединение.

Илюстрация

След включването на Тракия в границите на Римската империя и след покръстването (официално от ІV в. сл. Хр. нататък) вече се строят само християнски храмове. Те никога не са покрити под могили, а ориентационният им принцип е радикално променен – единствено точната източна посока е догматично утвърдена и задължителна по цялата територия на Империята. Представеният тук анализ сочи убедително, че архео-астрономичните измервания и техният анализ могат да дадат допълнителна обективна и много интересна информация за състоянието и развитието на древните общества.

<< ПЪРВА ЧАСТ | ТРЕТА ЧАСТ >>

Споделете публикацията

Google1

За Сътрудници

В този раздел са поместени интересни преводни или авторски материали, писани или намерени от сътрудници и читатели на „От Извора“. Вие също можете да направите своя принос, като изпратите предложение за авторска публикация или собствен превод на is@otizvora.com.

Всички публикации

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.