Newsweek: Белите деца да бъдат възпитавани с вина

Автор: Иван Стаменов

Даже бебетата на белите дискриминират – се казва в статията “See Baby Discriminate” на Newsweek. Материалът е за проучване на Birgitte Vittrup, направено през 2006 г. сред 5 до 7-годишни бели деца. Всичките хлапета са на стотина семейства от Тексас. Не се разбира защо проучването за дискриминацията е направено само сред бели деца. Учудващо е и защо “представителната извадка” е само от семейства в една област на Тексас – южняшки американски щат, който е пословичен с расизма и историческите си “подвизи” в робовладелческата епоха на САЩ. Странният избор на изследователите се изяснява от поставените цели. Преди да оповестят целите си, изследователите посочват примери за детски “расизъм”, като цитират резултатите от проведената анкета. Сред въпросите, които самите редактори на Newsweek определят като “blunt” (тъпи, глупави), са били такива като:

1. Колко от белите хора са мили?
(почти всички) (много) (някои) (не много) (николко)

2. Колко от черните хора са мили?
(почти всички) (много) (някои) (не много) (николко)

Въпросите не само са тъпи, но и манипулативни. Нормално е едно бяло дете, което расте под грижите на бели родители, баби и дядовци да каже, че повечето бели са мили. Твърде вероятно е детето да не познава добре други бели, освен тези в най-близкото си обкръжение. И обратно – детето може изобщо да не познава черни хора, като отговорът, който дава, може да е напълно произволен. Манипулативни са и самите отговори, които са пет за всеки въпрос, без да има ясна граница между тях. Каква е разликата между “някои” и “много” или “не много”? Това неясно разделение също е своего рода покана за произволен отговор. Има ли разлика между “почти всички” (които хлапето познава – това може да са общо 10 души) и “почти всички” (бели хора като цяло)? Има разлика и тя е огромна, но е премълчана.

Оставете децата на мира!

Друг от въпросите е бил:

“Родителите ти харесват ли черни хора?”

На първо място е изтъкнат(!) отговорът “Не, родителите ми не харесват черни хора”, даден само от 14% на “представителната извадка”. Към този рядък отговор не са били предвидени пояснителни въпроси, които можеха да изяснят кое кара децата да мислят, че родителите им не харесват чернокожи. Отговорите можеха да бъдат, че родителят е декларирал расизъм като цяло. Но по-вероятно е впечатлението на детето да идва от спонтанна реакция на родителя към конкретен случай (лично отношение към само един чернокож, бил той съсед, крадец, политик или дори звезда от шоубизнеса). С други думи, няма никакви гаранции, че наблюденията на децата са следствие от правилно разбиране за сложните отношения между възрастните. Най-честият даван отговор е бил “Не знам”, който най-ясно ни дава представа за “разбирането” на децата и евентуалните произволни отговори, които са следствие на това незнание и опитите им да интерпретират разни изказвания и действия на родителите си.

Newsweek пише още, че някоя си Филис Катц от Университета на Колорадо също е изследвала склонността на децата към расизъм. И отново проучването е било само сред бели деца. Тригодишни хлапета е трябвало да си изберат приятелче по снимка. 86 процента са посочили дете, цитирам, “от своята раса”. Изразът в кавичките заблуждава, тъй като проучването е направено само сред бели деца, като щеше да е интересно да знаем как би избрало едно дете на чернокожи. Кое ни кара да мислим, че би избрало различно?

След като тези проучвания ни “убеждават”, че белите деца са расисти още от 6-месечни бебета (защото на тази възраст вече отличавали цвета на кожата; ами черните – те слепи ли са или далтонисти?!), материалът става откровено политически. Newsweek пише:

“The election of President Barack Obama marked the beginning of a new era in race relations in the United States—but it didn’t resolve the question as to what we should tell children about race.”
(Избирането на президента Барак Обама бележи началото на нова епоха в отношенията между расите в Съединените щати – но не решава въпроса какво трябва да казваме за расите на децата.)

На страница 4 и 5 от материала изследователите предлагат решения, след като имали следните наблюдения. На бели ученици били давани биографиите на исторически чернокожи личности, в които подробно са описани страданията, причинени им от бели. Резултатите били, че децата се променяли, което било добре, тъй като, нека цитирам: “Това (четенето на такива книги) ги накара да чувстват известна вина. Това събори величавото им виждане за белите.” („It also made them feel some guilt. It knocked down their glorified view of white people.“)

Ако това не е чудовищно само по себе си, има и още един цитат: “Ужасяващо е да си представим деца, които се гордеят, че са бели” (“It’s horrifying to imagine kids being proud to be white.”) В един момент статията с резултатите от изследванията става откровено шизофренична, след като научаваме, че “черните деца трябва да бъдат изпълнени с етническа гордост” (black children should be built up with “ethnic pride”).

Вина за едни, гордост за други. Това, казват, било предпоставка за "равенство".
Обобщено, тези изследователи твърдят, че проблемите с расите трябва да се решават, като на белите деца целенасочено им се вменява потомствена вина със съответното понижаване на самочувствието, докато в същото време чернокожите хлапета целенасочено биват изпълвани с етническа гордост. Благодарим за новите постижения в извращението на научната мисъл!

Особено смущаваща е идеята, че белите деца трябвало да бъдат възпитавани в “правилната рамка на развитие” (right development window) още от 3-годишна възраст. Това било задължение на белите родители, като на същите родители им се вменява вината, че само 25% от тях говорят за расите пред потомците си, докато тази практика била 75% сред чернокожите. Щеше да е хубаво все пак да разберем как чернокожите учат децата си за расите. А също и какви са резултатите от това възпитание – например от едно безсмислено проучване със същите тъпи въпроси, направено само сред тъмнокожи.

Безсмислено, защото, както самите изследователи признават, до късна възраст децата не разбират смисъла на много думи. Една от тези думи, която даже е цитирана в статията, е “равни” (equal). При това в контекста на расите и в конкретен, много показателен случай. Безсмислени са и упражненията за “вината” и “гордостта”, възпитавани в училищата, тъй като след напускането на образователната система вече порасналите деца се сблъскват с нещо повече от тенденциозно подбрани биографии – например със статиските на съотношенията между бели и черни в затворите; със същото съотношение в правораздавателната, образователната и политическата системи. Съвсем не са безсмислени обаче изводите и предложенията за практики, които се вадят от безсмислените проучвания – сами по себе си тези проучвания са гадни експерименти с умовете на децата. По-важното е, че са опасни в дългосрочен план и по никакъв начин не помагат на хлапетата да разберат значението на думата “равни”.

Когато не знаеш какво точно правиш, е по-добре да не правиш нищо. Универсално решение на „проблема“: Оставете децата на мира! Те имат право да виждат цветове, да си избират приятелите, да се гордеят с каквото си искат и да четат каквото им харесва. Важи не само за социологическите и психологически упражнения в САЩ и тамошните проблеми между черните и белите, но и за аналогичните проблеми у нас.  Но не… явно психологията вече е поела ролята на нова религия на вината, след като светските „християнски“ Църкви изгубиха престижа си, ако изобщо някога са го имали. Ама като се замислим и за психологията в този аспект, май и тя открай време е нещо като Църква, която работи против хората. И задължително обслужва силните на деня.

Споделяне на публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

7 коментара за "Newsweek: Белите деца да бъдат възпитавани с вина"

  1. Владимир Помаков  21.09.2009 г. | 13:22 ч.

    Чудесни коментари на това тъпанарско изследване, г-н Стаменов! Сещам се за думите на Достоевски за това че „Россию погубят не анархисты и не коммунисты, а проклятые либераллы!“ Е те тия либерални изроди май наистина са най-опасните за човечеството днес. Благодарение на тях се родиха какви ли не изродски организации и институции – за правата на малцинствата, правата на изродите, правата на опасните психопати, на тия, на ония и май липсва единствено, което да се грижи за обикновените, нормални хора които крепят днеска човечеството като цяло и самите тия изродски образувания. И всичко това в пълен разрез с Божите закони по които трябва да се ръководи изграждането и на човешкото общество и на планетата като цяло.
    Преди малко слушах по Хоризонт как циганите се готвели да дадат отпор на държавата, която искала за премахне незаконното им гето в един квартал на Бургас. И как циганозащитни организации едва ли не от цяла Европа са мобилизирани да защитят „милите, бедни мангали“ от расистки посегателства от страна на българската държава! И нито дума че това е едно почти 100% паразитно, разрушително във всяко отношение малцинство, което е един от факторите за упадъка на българите и България (може да не е № 1, но е фактор!). С пхоловин уста и тихичко се спомена между другото, че те заграбват частни и общински земи и както днес имат коптори с по 20 души вътре, така след няколко години започват да израстват цигански палати. Ако някой не вярва – нека посети Факултето в София! Или с. Йоаким Груево, Пловдивско, или селото на цар Киро и т.н. Защо поне не ги накарат тогава да си платят терените? Абе….
    Поздрави!
    Владимир Помаков

  2. брат  20.12.2009 г. | 01:03 ч.

    мнение… е, добре ще изкажа мнение макар че съм на градус.относно гсин Помаков.уважаеми г-ине очевидно не сте наясно с целта и посланието на сайта.туй не е място където всякакви недорасляци изпускат парата… имам предвид вас самия.ако нещо не е наред в тази държава – една абстрактност, която така или иначе не е реална – то това не са малцинствата,а мнозинството!просто си го набийте веднъж завинаги в тъпите глави.проблема е в в „лошите“ хора.тоест ако не сте успели да забележете, че всяко стадо си има мърша – това е абсолютно ваш проблем, а не проблем на Иван Стаменов…

  3. Стопанина  20.12.2009 г. | 02:02 ч.

    Брат, защо атакуваш Помаков, за да ме „защитаваш“, след като не е казал нищо против мен?!?! Ако имам сигурен съмишленик по много въпроси, това е именно Помаков. Нямам проблем с него, не искам да си имам и с тебе. Вярвай ми, мога да се защитавам сам и да браня сайта си, като последното от седмица насам включва и по-фино сито на коментарите. Пуснах това ти мнение само защото сам признаваш, че си го писал на градус.

    Моля, не се дрънкайте, а ако ще дискутирате кой е по-големият проблем – малцинството или мнозинството – не ме намесвайте!

    Моето мнение е, че има проблеми както с малцинството, така и с мнозинството. Само дето тези проблеми са от различен характер. Малцинството е тъпо, крадливо и с различна култура от българите – съответно има искри на напрежение. Вместо да се решава този проблем, едно друго малцинство – държавният „елит“ (също тъп, крадлив и с различна култура от българите) – ползва първото малцинство за своите елитно-малцинствени нужди.

    Какъв е проблемът на мнозинството? Въпрос на гледна точка.
    Виждам две решения на проблемите, идващи от мургавото и от елитното малцинство. Горещото решение са сопите, брадвите и кървищата. Силно нецелесъобразно решение, въпреки че при внимателно планирана операция може да се окаже здравословно. Пускането на малко кръв е прадревен начин за лечение на всевъзможни болежки. Важи и за държавни болежки. А хладнокръвното решение е да гледаш на тези две тъпи, крадливи и инородни малцинства с езотерично-християнското убеждение, че няма по-готино място за духовно израстване от блатото. Където има блато, там има елитни крякащи жаби, които се мислят за принцове, и разни комари-кръвопийци. Важното е да има и лилии.

    Да, лилиите виреят и в блатна, и в чиста изворна вода.
    Всичко останало са оправдания за нежеланието за растеж.

  4. чавдар  28.08.2010 г. | 14:00 ч.

    Брат,съгласен съм,че всяко стадо си има мърша,НО…циганската глутница(не стадо)е съставена от 95% мърша.Отиди и поживей малко в плевенското село мечка и ще го проумееш

  5. Стопанина  28.08.2010 г. | 22:02 ч.

    @Чавдар

    Цигански му работи:

    http://www.ivanstamenov.com/2010/03/976/

  6. Виктор  09.02.2011 г. | 14:16 ч.

    Мисля, че никой не се бори срещу расизма, а само срещу белите хора и в частност – белите мъже. Защото белите мъже са виновни на всички – на педерасти, на лесбийки, на феминистки, на негри, на кого ли не…и в същото време когато негри изнасилят бяла жена, къде са феминистките ? Мълчат! Когато негри убият бяло семейство с цел грабеж, къде са анти – расистите да гракнат, че това е изстъпление на расова основа ? Спотайват се. С една дума – целта е белият мъж хетеросексуален християнин да бъде унищожен! И тъй като аз съм такъв, плюя и отделям всякакви физиологични секреции върху всички негри, феминистки, педерасти и прочие „защитени“ малцинства, искам ДА ГИ НЯМА. Чувствата ни с тях са взаимни, удовлетворен съм, благодаря.

  7. Стопанина  09.02.2011 г. | 14:22 ч.

    @Виктор

    Съмнявам се, че дълбоко в себе си вярваш в последните изречения, които си написал. А ако вярваш в тях, не бих се сетил, че си християнин.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.