Българската сурвачка е древният кадуцей

Автор: Милош Сидоров

Външната визуална прилика между древния божествен атрибут, известен като кадуцей (жезъл на Хермес), и българската сурвачка (суровакник) ни накара да се запитаме: Има ли и други сходства по значение или по предназначение между двата древни сакрални предмета? Къде се среща и какво представлява древният кадуцей, известен още и под названията керикеон и тобахон? Кадуцеят е един от най-старите символи. Той е изобразен върху купата на краля Гудеа, владял древния Лагаш около 2600 година пр.Хр. Виждаме го и върху най-старите монети, които въобще човечеството познава  монетите на древните трако-пелазгийски народи: дероните, хоните и одрисите. Тук трябва да се отбележи, че кадуцеят е емблема на античния Хермес, който според Херодот е бил божество на тракийските царе. В египетската митология тракийският Хермес е известен като Тот, Теут (Техути). Нещо повече, преди да се установи в Египет, според Апулей, Хермес-Теут пребивава на Балканите. Мястото, където той пребивава, е известно като “Пелазгийски Аргос”.

Сурвачка, кадуцей, жезъл

Обр. 1. Българска сурвачка, жезъла на Хермес и
жезъла на архангел Габриел (Гавриил).

Античният географ Страбон с това название отбелязва пространството на Северна Тесалия и по-точно източните склонове на планините Пинд и Грамос. Когато Хермес-Теут напуска пелазгийския Аргос, отива в Египет и там предава всичките знания, с които разполага. Според легендата Хермес-Теут е дал на древните египтяни астрологията, числата (математиката), писмото, медицината, топенето на металите и магията. Това е причината египетският фараон Ху-фу (Хеопс) да построи в негова чест великата пирамида. Легендата, записана от Апулей, идва да ни подскаже превъзходството на палеобалканските (предгръцки т.е. пелазгийско-тракийски) цивилизации в сравнение с някои, които неоправдано се считат за най-стари. Пак у Херодот ще срещнем уточнението, че балканските Бръгои (по-късно се срещат и като Фръзи/Фриги, но и Връгарои) са най-стар народ на света, нещо което са признавали самите египтяни.

Тракийско-египетския Хермес-Теут в древно арийската и персийската митология се среща под названието Михр/Мер или в гърцизирания вид като Митра. В гръцката митология Хермес/Ермис е глашатай на Зевс (Дев), а в римската същото божество се явява под името Мер-куриос и неговата функция е принизена до защитника на пътниците и търговците. Тракийското име на бога Хермес/Ермис най-вероятно е гласяло Герман и като такова се е запазило и до днес в българския език. Запазил се е в многобройните топоними Герман, Джерман, Герма и Грамада на цялата ни етническа територия. Среща се в песенния фолклор и в някои обреди (Герман/Джерман градушкар и т.н.).

Кадуцеят най-често се изобразява като пръчка, около която са увити две змии в противоположни посоки. На върха на пръчката обикновено има малко сферично разширение (топка). На същото място понякога има кръст или разперени криле. Понякога пръчката се изоставя и тогава остават само двете змии. Така е изобразен върху трако-пелазгийските монети. В елинската епоха змиите имат криле, с което се подчертава космологичния аспект на този свещен предмет.

За символното значение на кадуцея в литературата се дават най-различни тълкувания, при което неизменно се подчертава двоичността (двойствеността). Прибягва се към обяснения, тръгвайки от такива от рода на алхимичните чифтове: “вода-огън”, “живак-сяра” и стигайки до модерните “структуралистични обяснения”: “мъжко и женско начало”, “две змии, които се чифтосват на издигнат фалос”, и т.н.
Особено привлече нашето внимание с космологичния си аспект едно любопитно тълкувание, което ни подсказа същинската смислова връзка на кадуцея с българския суровакник, както и сходното им ритуално предназначение. Тълкуванието дължим на Курт де Гебейн, който пък се позовава на Атенагора и Макробий. “Златната пръчка”, около която са увити двете змии, според този автор е небесният екватор. А какво представляват двете змии, които понякога се изобразяват и с криле? Почти винаги в древните изображения крилете символизират небето и времето. Общо взето и “извитите змии/змия” подсказват, че става дума за протичащо време. Но според упоменатия автор двете змии (“мъжка и женска”) в конкретния случай отразяват пътеките на слънцето (“мъж”, “ден”, “юг”) и на луната (“жена”, “нощ”, “север”) в ритмично протичащия ход на времето, разпределено по слънчеви години. Едната змия, по-конкретно “светлата”, “мъжката”, представя слънцето, т.е. неговия видим път на небето (еклиптиката) в течение на една година. Другата змия (“тъмната”, “женската”) символизира нощта. Тяхното отдалечаване от пръчката (т.е. от небесния екватор) означава увеличаване на деня и съответно намаляване на нощта по време на първата половина от годината, и обратния процес по време на втората половина.

В течение на една календарна (“слънчева”) година слънцето изгрява с всеки изминал ден все по на изток, минавайки през всички 12 зодиакални съзвездия, на които от древни времена е разделено пространството на екватора и еклиптиката. При това придвижване пътеката на слънцето в първата половина от годината е от едната страна на небесния екватор, а във втората половина е от другата страна. Примерно, през шестте “летни” месеца, т.е. започвайки от 21.03. (пролетното равноденствие) и свършвайки с 23.09. (есенното равноденствие), слънцето се придвижва по една пътека, която е разположена в “горната хемисфера” (северно от небесния екватор). Обратно, през шестте “зимни” месеца (от 23.09. до 21.03.) слънцето се придвижва по пътека в долната небесна хемисфера, т.е. южно от небесния екватор. Ако очертаем целогодишната пътека на слънцето през дванайсетте зодии, както са били преди приблизително 2200 години, и каквито се ползват до днес в астрологичните таблици, получаваме следната рисунка:

Фигура

Но, реално погледнато, разположението на зодиакалните съзвездия върху небето в днешно време в резултат на прецесионното придвижване дава изместване на слънчевата пътека с един знак на запад. Картината добива следния вид:

Фигура

Ако вземем, че вертикалната ос на графика на синусната функция означава дължината (времетраенето) на деня и нощта, то за една слънчева година получаваме тяхното ритмично увеличение и смаляване, както на рисунката:

Фигура

Българската сурвачка е един ритуален реквизит, който се употребява точно по време на обредите, съпровождащи празнуването на настъпващата нова година. Тук трябва да се припомни, че от известно време насам е възприето като начална точка на годината (“Нова Година”) да се взима точката на зимното слънцестоене. В наши дни има едно закъснение от седем денонощия. Вглеждайки се в последната рисунка, става ясно, защо се изработват и се ползват сурвачки тип “равноденствие (обр. 2А) и тип “слънцестоене” (Обр.3).

Фигура

Обр. 2. (от ляво на дясно) “Суровакник” тип “равноденствие” ;
Неговата разновидност “Суровиска” със спираловидно обелена кора;
Български “мартеници” със сходна календарна символика.

По време на римското владичество е проведена реформа, след която е прието не денят на пролетното равноденствие, а денят на зимното слънцестоене да се счита като пръв (или нулев) ден, от който се е отброявала новата година. Преди тази реформа за нашите предци траките, подобно на останалите арийски народи, новата година е започвала от деня на пролетното равноденствие. Този ден се падал на 1 март и се е казвал коленд, буквално: “който ражда”. С такива “раждащи дни” в римския календар е започвал всеки един от месеците. От там и понятието календар. Интересното в случая е, че само българите от европейските народи са запазили празнуването на старата “Нова година” (1 март), която се осмисля като изпращане на старото. Огньовете, които се палят на този ден, символизират изгарянето на старото, но и зараждането на новото. Празникът е известен и под названието “Летник”. Подобно празнуване на същата дата, с почти идентична обредност, е запазено у западните иранци (арии), етнически обособени като кюрди. Те са наследници на старите халдеи (колди/корди) и у тях празникът се нарича “нев роз”, което ще рече буквално: “ново лято”.

Календарен смисъл имат и другите мартенски празници: “Св. 40 мъченици” (или “Младенци”, на 9.03.) и “Благовещение” (или “Благоец”, на 25.03). Като обърнем внимание върху иконографията на архангел Гавриил, който съобщава “Благата вест” на Дева Мария, забелязваме, че в ръката има един по-особен жезъл, досущ приличащ на кадуцея на Хермес (Герман/Теут). Поне един, а най-вероятно и трите отбелязани празници, в различни епохи, съвпадали с деня на пролетното равноденствие. За празника “Баба Марта” (Летник) казахме, че е “коленд” (“раждащ”), за “Младенци”. Българският народ казва, че на този ден “слънцето се обръща” и още, че “забива 40 нагорещени шиша в земята”, докато свръзката на датата 25.03. (“благата вест” от архангела Гавриил за зачеването на Дева Мария, “Благовещение”) с “раждащата дата” 25.12. (народната “Коледа” т.е. “раждането на Синът-Слънце”), макар и три дни след “зимското слънцестоене” (22.12.), е повече от очевидна. Тук става дума за религиозно осмисляне на космическия цикъл, отбелязан чрез свръзката на пролетното равноденствие със зимното слънцестоене.

Суровакникът, предаден с рисунката (обр.3), визуално показва, че става дума за 6 плюс 3 месеца, или общо девет месеца, колкото време “Богородица” е бременна с “Божия син”, който е всъщност слънцето. Техният общ символ е кръста и като такъв далеч предхожда християнската епоха.

Фигура

Обр.3. Суровакник, изтъкващ “зимното слънцестоене”.

В случая на мартеницата (обр. 3) двата увити конеца символизират двете змии: червена (“слънце”) и сребърно-бяла (“луна”). Те точно препредават стария смисъл на ритмично повтарящото се календарно време, запазен и изразен и в българския суровакник. Двата усукани конеца-змии в мартеницата всъщност символизират двете пътеки на големите небесни светила т.е. двете времеви “линии” (“дневната” и “нощната”), ритмично повтарящи се с цикъла на соларната година.

ФигураОбр.4. Кадуцеят (суровакника), символизиращ точките на
пролетното и есенното равноденствие, както и на лятното и
зимно слънцестоене върху кръга на соларната година.

Можете да изтеглите статията в PDF формат.

Споделете публикацията

Google1

За Сътрудници

В този раздел са поместени интересни преводни или авторски материали, писани или намерени от сътрудници и читатели на „От Извора“. Вие също можете да направите своя принос, като изпратите предложение за авторска публикация или собствен превод на is@otizvora.com.

Всички публикации

23 коментара за "Българската сурвачка е древният кадуцей"

  1. Руси Иванов  03.11.2009 г. | 01:07 ч.

    Според мен сурукницата носи и символите на петте цикъла от щестдесетгодишния период на Българският календар:
    Прави се от Дрян – ДЪРВО
    Плодовете са червени – ОГЪН
    Цветовете жълти – ЗЕМЯ
    Слага се наниз от пуканки (бели) – МЕТАЛ
    и наниз от сушени сливи черни – ВОДА

  2. маруся  09.11.2009 г. | 17:53 ч.

    Поздравления за авторът и разпространителят!

  3. Руси Иванов  20.11.2009 г. | 14:17 ч.

    Интересно произведение и според мен не е свещник, а е по-скоро нещо по темата за Кадуцея. http://www.panoramio.com/photo/21516236

  4. ЖН  21.11.2009 г. | 07:15 ч.

    Руси това на снимките по-скоро е кактус в Перу.

  5. Руси Иванов  24.11.2009 г. | 09:36 ч.

    ЖН, това не е тинейджърски форум, а това на снимката коята аз имам предвид не е далеч от Сурвачките и ако наистина държиш на мнението си застани зад него с името си. Такива мнения има от други потребители на Панорамио http://www.panoramio.com/photo/14511611 но си личи че те нямат информация за тази статия под която пишем. Интересното е че ти Виждаш тази статия и пишеш така сякаш все едно че изобщо я няма и не разбирам защо са ти оставили коментара.

  6. мамалига  04.12.2009 г. | 12:19 ч.

    Руси, все пак ЖН има право, това наистина е „кактус“ (или подобие на такъв, може би един вид дърво на живота) в Перу. Въпросната картинка е от всеизвестаната Наска и не виждам тук каква връзка има тя с българската сурвачка. Не отричам, че тази картинка сама по себе си вероятно носи някаква символика, както и изображенията на маймуни, колибрита, паяци и подобие животни в перуанската пустиня, но ми се струва че тук сравнението ти е буквално изсмукано от пръстите, освен ако нашите хора не са можели и да летят, кой знае? Ако неандерталец надраска кръст по стените на пещерата, един много често срещан знак, означава ли това според тебе, че той е бил християнин?
    Що се отнася до кадуцея и неговата символика, ето и доста спекулативното, но интересно тълкувание на един от малкото добри изследователи на близкоизточните култури Закария Сичин, който прави връзка между желъза, познат ни и от множеството изображения по храмовете на Шумер, и ДНК, като според него ние сме плод от генното инженерство на високоразвита извънземна цивилизация… защо не?

  7. мамалига  04.12.2009 г. | 12:48 ч.

    Имам и малка забележчица към автора на тази статия относно древността и авторството на голямата пирамида, зашото ако се опитваме наистина да търсим истината, щяхме да избягваме и смешките, които се разпространяват от разни световни корифеи-историчари. има множество данни, че авторството на Пирамидата е изфабрикувано от нейния английски откривател, единствено доказателство за което е, картуша, сложена на абсолютно невидимо място в горната камера, написана погрешно според заблудата на тогава разпространен староегипетски речник (съмнявам се, че писаря на Куфу не е знаел как се пише името му) и с боя, която и до днес се използва в Египет, вместо издълбана в камъка, както би подхождало на такова величествено дело. Никакви други надписи….това е може би единствената египетска сграда без каквито и да е стенописи и изображение. Освен въпросната картуша има открита и миниатюрна статуетка на КУфу в близост до сфинкса, това са всички аргументи в полза на Хеопс, май са доста оскъдни и смешни. а ако това се окаже невярно, то и датировката на пирамидата става погрешна… от там и вашите изводи могат да поемат друга посока. поздрави

  8. Стопанина  04.12.2009 г. | 13:03 ч.

    Мамалига, изгубих си контактите с г-н Сидоров и не мога да му обърна внимание на забележката ти. Не знам и дали идва насам да чете. Опасявам се, че няма да може да ти отговори.

    По другия ти коментар за Закария Сичин – ами този човек не е никакъв експерт. Има някои основателни теории(!), но това за „извънземните анунаки“ от „планетата Нибиру“ е пълна дивотия. Анунаките са свръхсетивни (разбирай нематериални) същества, осъществяващи връзката между Нибиру („небето“, духовните светове) и земята (не планетата, а материалната вселена). Душите са от Бог, а кой и как точно е създавал материалните ни тела (при „експерименти“) е нещо, което няма да ме занимава сериозно в идните един милиард години от духовната ми еволюция. Има по-важни уроци за вземане.

  9. Руси Иванов  05.12.2009 г. | 20:31 ч.

    Още веднъж ви обръщам внимание – като казвате нещо заставайте с името си зад него (мамалига).Въпреки отричането на всичко българско България все още я има и ще я има защото не се гаси туй що не гасне.Датировките по Българския календар се наричат „Оброчни плочи с „Тракийски“ конници“ но на лъжата краката както се говори от време оно са къси.
    Стопанина, за да няма излишни глупости просто не публикувай подобни коментари. В статията става въпрос за произхода на традициите ни и нищо друго не трябва да „замърсява“ пространството.

  10. Руси Иванов  05.12.2009 г. | 20:47 ч.

    Какво имам предвид когато пиша за замърсяване? Мамалига пише че става въпрос за платото Наска – мръсотия. Това което се вижда на снимката е позиционирано на Гугъл Земя и се вижда че не е на платото, а на полуостров Паракас. Още веднъж моля такива дезинформации и глупости да не се публикуват!

  11. Стопанина  05.12.2009 г. | 21:04 ч.

    Руси, неизбежни са такива неща. Не мога да трия мнения, адресирани до теб и г-н Сидоров. Не и когато са написани любезно. А грешките (все едно дали са умишлени) можеш да ги игнорираш или поправиш, което си и направил. Досега съм трил само един коментар – на една ТЪПА, АМА ЧАК ВДЛЪБНАТА кокошка (без извинения за епитета), която се беше престарала в опитите си да ме провокира да си кажа дали имам медицинско образование, след като пиша за ваксините. Сещаш се, евентуалното „не“ да се ползва по още по-тъп начин като „аргумент“ срещу мен. Така си и остана без ясен отговор, тъй като „да“-то, което трябваше да й дам, щеше съвсем да я разстрои. 😉

  12. Руси Иванов  06.12.2009 г. | 09:56 ч.

    Точно това имам предвид, че не би трябвало да се публикуват вдлъбнати коментари в които някой обяснява какво не вижда и то на съвсем друго място при наличието на позициониране върху глобуса на Гугъл и всичкото това под тази статия.Такива неща се публикуват но в сайтове за вицове ( какво казал Шопа за жирафа ).

  13. Венелина Бербенкова  16.12.2009 г. | 12:04 ч.

    Огромно благодаря на Руси Иванов за двата линка, които публикува в „Децата на новото време“! То в тази група е общо взето детска градина, но лошо няма 🙂
    И тъй като принципът на синхронността или закономерните случайности си работи безспир, нужните ми информация и хора ми идват в точното време и на точното място. По всичко личи, че при вас се публикуват материали, които съдържат знания в областите, от които живо се интересувам. За първи път попадам на тази съпоставка на кадуцея на Хермес-Тот с нашите сурвачка и мартеница. Много ценна информация! Аз поназнайвам някои неща по въпроса за херметизма, за египетските посвещения и прочие…Освен това от малка някакси бях убедена, че ни е драснато на българите нещо голямо като предназначение. С израстването това ми вътрешно убеждение започна да се вплътнява чрез знания та за древните българи и Учението Път на Мъдростта.
    Благодаря ви от сърце!
    Между впрочем бяхте ли на ХІV-тата Историческа конференция „България в световната история и цивилизация – дух и култура“ на 21-22 ноември във Варна?
    Мир в пътя, светлина всърцето!
    Бъдеем! 🙂

  14. Руси Иванов  24.06.2010 г. | 19:03 ч.

    Тази статия има връзка с Българския календар. Няма го в образователната ни програма и няма специалисти които да се занимават с него но освен БЪЛГАРИТЕ няма кой друг. Писал съм по въпроса и ако мислиш че можеш да рискуваш публикувай го и на твоя сайт да се разпостранява, защото липсата на информация за него не ни позволява да го вържем с „Оброчните плочи на „тракийски“ конници“ и да разберем че те са всъщност датировки по този календар.
    http://www.facebook.com/group.php?gid=138830043878

  15. Стопанина  24.06.2010 г. | 23:37 ч.

    @Руси
    Какви са доказателствата, че този календар е изконно български? С подвъпрос: Какви са доказателствата, че е ползван преди смесването на аварската с българската аристокрация?

  16. Иван  27.06.2010 г. | 08:37 ч.

    Приятели, искам да ви споделя, че нещо ме човърка, когато изседванията поемат по посока на търсене на някакъв символизъм. Децата никога не задават върпос „Какво СИМВОЛИЗИРА това“. Те питат „Какво Е това“.

    Откриването на символизъм ми се вижда като едно упражнение за свободното време, един вид затвърждаване на наученото, чрез игра на асоциации. Понеже всичко е свързано с всичко, то е неминуемо във всяко нещо да откриваме нещо друго. Дали нещото ще го наричаме фрактал на Вселената, дали холограма или „каквото горе, такова и долу“, това са все едни и същи утвърждавания на една безспорна истина.

    Но мисля, че с тази игра ние оставаме в едно полусънно състояние, имитираме проучване, чиито резултати никога не ни удовлетворяват. Още като малък изпитвах някакво неудобсто, когато гледах научно популярните филми. Беше ми неудобно заради учените, които толкова малко са успели да разберат – колкото да опишат с по-сложни думички това, което и аз виждам. Толква разкопки направили, толкова книги чели и написали, а накрая ни представят едно филмче или учебник по история, в които намирам само залъгалки. Сериозно – точно като залъгалки ми звучаха историите с приспивния глас на диктора по време на научно популярните филми за траките – как сипвали виното в каменните корита, как заколвали кучето та кръвта му да изтече през еди кое си улейче и как свещенодействали. И си виках, кое аджеба му е свещеното. И защо никой в днешно време не свещенодейства. Имаме и кучета, и грозде, и вино.
    Какво са правили тези древни хора? Това ме интересуваше, не какво символизират действията или съдовете им.

    Само още един пример, който отдавна ползвам при подобни обсъждания, защото е достатъчно добър. При големите разкопки на древните Шумерски градове (Ур, Урук, …) в началото на миналия век, един археолог описвайки добросъвестно намерените предмети поставя на един от тях поредното номерче и етикет „култов предмет“. След като така класифицирания артефакт престоява около 30 години в музей, един ден при преместване на музея предметът попада ръцете на друг специалист, който случайно имал инженерно електротехническо образование. Съответно инженерът веднага познал, че държи батерия, от познатите ни днес – цинков цилиндър с графитно ядро и разрушен вече електролит между тях. Батерия на повече от 2500 години.

    И така, „какво е кадуцей“, „какво е суровачка“?
    Питаме като деца. Нека да отговорим като деца:
    1. Подпирачка за стари хора – жреците са все на възраст и се подпират на причудливия бастун.
    2. Респектиращ инструмент – за по-дивичките събратя на жреца, които ще имат едно наум при вида на страховитата тояга.
    3. Концентриращ инструмент – за по-напредналите събратя на жреца. Ще използвам понятия въведени от К. Кастанеда, които са класика. Кадуцея (суровачката), с необикновената и загадъчна форма, със сложността на изработката и използваните материали, приковава вниманието на присъствашите, премества позицията на събирателната точка. Ефект, желан от жреца за по-нататъшните му беседи.
    4. Суровачката е един чудесен масажор. По време на суроваки, когато с най-искрени и сърдечни пожелания ние налагаме нечия гърбина, суровачката помага да съчетаем словесните и безсловесни мантри с подходящо физическо въздействие по задния среден меридиан и областта на събирателната точка под дясната лопатка.
    5. Кадуцея (суровачката) са обемни резонатори – вълноводи, които изграждат първичния и вторичния тракт на генератор на ефирна енергия (както днес я наричаме „свободна“ енергия, а генератора „на Тесла“, заради това, че Тесла пръв от последните преоткри принципите). Т.е. жрецът държи едно забележително устройство, което е толкова полезно и впечатлително, че е възпято в изображения по цял свят.

    Можем още много да кажем какво Е суровачката, както можем и много да кажем какво СИМВОЛИЗИРА. Аз лично бих искал да знам какво точно Е изобразено и за какво точно Е използвано изобразеното на горните снимки.
    😉

  17. Руси Иванов  23.08.2010 г. | 15:40 ч.

    От кога сме на Балканите?

    Свастиката

  18. R.L.  12.12.2010 г. | 09:05 ч.

    Страхотна статия.

  19. AUDAN  18.12.2010 г. | 16:41 ч.

    Преди 10-ина години ми хрумна, че кадуцея и нашата суравакница (както е по – старото звучене) е едно и също. Тогава ми се присмиваха, но аз бях инат (както се полага ма един истински българин) и си държах на своето.

    Сега виждам, че и на други хора им е хрумнало същото, което значи, че най – вероятно това не е само предположение, а истина.

    А още повече се зарадвах, когато прочетох името – Милош Сидоров. пподкрепям версията за „Народът на Маговете“. Естествено, подкрепям и че суравакницата е запазения кадуцей.

    Намерих Ви случайно – търсех материали, за да сглобя статия със съдържание точно като горния материал. Радвам се , че друг ме е преварил. 🙂
    Пожелавам Ви все така да преварвате и други! Така Новото Българско Възраждане ще настъпи по – скоро.

    С уважение : Ивайло Й. Иванов – IYI

  20. Антоанета  29.12.2013 г. | 15:25 ч.

    Стопанина
    Руси, неизбежни са такива неща. Не мога да трия мнения, адресирани до теб и г-н Сидоров. Не и когато са написани любезно. А грешките (все едно дали са умишлени) можеш да ги игнорираш или поправиш, което си и направил. Досега съм трил само един коментар – на една ТЪПА, АМА ЧАК ВДЛЪБНАТА кокошка (без извинения за епитета), която се беше престарала в опитите си да ме провокира да си кажа дали имам медицинско образование, след като пиша за ваксините. Сещаш се, евентуалното „не“ да се ползва по още по-тъп начин като „аргумент“ срещу мен. Така си и остана без ясен отговор, тъй като „да“-то, което трябваше да й дам, щеше съвсем да я разстрои.

    А щото хората с медицинско образование само като ти покажат тапията си и трябва да им вярваш без изобщо да се замисляш. Както казал шопа „най-мразим да мислим“. Каква е връзката между аргументи за(против) ваксините и образованието??? Е само това не схващам. Това идва от факта, че хората смятат, че това дето им се говори по телевизора или го пише в учебниците и вестниците е истина от първа инстанция.

  21. Казакова  10.12.2016 г. | 02:53 ч.

    И аз се радвам, че някой е открил същото, което и аз … Наистина е много приятно усещане. Не е просто съвпадение, а колективно мислене, породено от … КОЛЕКТИВНА ПАМЕТ.
    В далечната 2004 трябваше да си измисля email и исках хем да е лесно за помнене, хем да е нещо свързано с космоса. Порових се известно време в нета и открих името ANALEMA. След 5-6 години по едни проекти, с които започнах да се занимавам, ми се наложи да намеря програма за изчисление на точния ъгъл на падане на слънчевите лъчи върху покривите на сгради. Намерих една любителска БЕЗПЛАТНА програма на себеподобен мислител-търсач 😉 , който се беше потрудил да мога да намирам търсения ъгъл на „ослънчаване“, с точност , която беше доста висока. Понеже се занимавах с изчисления на произведения фотоволтаичен ток от покриви на обществени сгради, трябваше много точно и по минути да смятам кога инсталацията работи така, че сградата да се самоиздържа. Тогава открих, че всъщност смятам …. ВИДИМИЯ ПЪТ НА СЛЪНЧЕВИЯ ДИСК ПО НЕБЕТО, ГЛЕДАНО В ЕДНО И СЪЩО ВРЕМЕ ОТ ЕДНА И СЪЩА ТОЧКА НА ЗЕМНАТА ПОВЪРХНОСТ. Т.е … смятах ANALEMA-та на Слънцето !!! Тогава ми стана ясно, че нищо случайно обикновено не е напълно случайно, а само съзнателно влечение към нещо, което ти се случва отподир 😀 Едва към 2012 започнах невероятно и странно да се увличам по теми, които не ме бяха вълнували преди. История, но не коя да е , а най-древна, писменост, но не коя да е , а възможно най-първата, знания, но не кои да е , а онези, забравените, които носим в себе си и ползваме, без да можем да обясним защо ги знаем, без да са ни предавани…. И изведнъж открих неща, които може би бяха открити от други Българи преди мен, но да си част от това е невероятно зареждащо и вдъхновяващо… Например свастиката си я представих, в един среднощен маратон по четене и я сънувах като Слънце с протуберанси, а обратната /сувастиката/ видях отстрани като Млечния път, бавно въртящ се обратно на свастиката…. Последваха шевиците, носиите, орнаментиката на обредните хлябове… снимки на антични предмети , снимки на хилядолетни рисунки, които уж трябваше да са правени от пещерни хора, а изумяваха със съвършенството на съвременни… Един ден, докато преди 2 години правех за връв път от много време сурвачка, разбрах, че тя е просто ANA;EMA – ГОДИШНИЯТ ПЪТ НА СЛЪНЦЕТО. Аналемата е характерна с точно тези точки от най-големия диаметър на двете различни окръжности /някъде ги правят като издължени елипси, което е по-близо до АНАЛЕМА/ – пролетното и есенното равноденствие и зимното и лятното слънцестоене. Всъщност във всички наши обреди има един елемент , който преди винаги ме е дразнел, но сега се радвам, че са го спазвали – НЕПРОМЕНЯЕМОСТТА. Не можеш да нарушиш традицията и да празнуваш в друг порядък или да промениш шевицата или да направиш сурвачката по друг начин. Сега не ме дразни ,защото знам, че това е единствения начин нещо да просъществува хилядолетия и да остане чисто като зание за потомците. Тези, които са искали да стигне до нас са знаели, че има много начини за съхраняване на информация и са използвали всички. Надписи върху камъни, фигури върху скали, естествени природни образувания, в които съвсем неестествено веднъж в годината Слънчето огрява процеп така, че точно на една от 4-те дати и само за определени часове да огреее , което са искали. Не само с това, ами с облекло, храна, приказки , песни, ритуали, та дори и с умения да лекуваш, се предават вече толкова хилядолетия знанията на тези, които са ни усъвършенствали. В килимите има една фигура, която досущ прилича на тези две окръжности /елипси/, но там са симетрични. Привличаше ме неистово , всяка вечер си я гледам на килима в хола , но преди година и половина бях направо омагьосана, не ми даваше мира – -КАКВО Е ТОВА?!?! Една вечер случайно разглеждах снимки на хромозоми и генният човешки код…. И О! Осмицата от фигурите по килима съвпадаше с една снимка от електронен микроскоп . Бяха снимали … хромозома в процес на рекомбинация /делене/….. Още на няколко фигури намерих обяснение и още няколко нощи не спах…. На практика и в цветовете има не просто символика а ПОЗНАНИЕ. Там пък открих, че иде реч за колко раси е имало по него време. Спомних си, че в индийската митология върховния бог е със синя кожа и се терзаех от мисълта, че „рисувачът „, който пръв го е нарисувал е бил пиян … Да де, ама в народните ни носии има само 3 характерни цветови комбинации и едната винаги е синя…. Всъщност открих, че в редуването на цветовете в носиите /женските/ се предава информацията за 3 основни Земни раси /бяло-бели хора, червено-индианци, жълто – азиатци и … синьо – хора извън тази планета… После си спомних, че едно генетично заболяване води до син оттенък на кожата и „посиняване “ на кръвта…. След тия две открития вече нямах неясноти каква е историята и защо най-тачената част от обществата са наричани БЛАГО – РОД/Е/НИ и защо имали „синя кръв“. А човешкият геном от килима само ми се усмихваше на прозрението….
    След известно време пък ми момадна един албум от конгрес на археолози , в който имаше само снимки с кратка анотация какво виждам и къде е намерено, с приблизителна датировка. Ей тогава припаднах, защото почти всички фигурки , които бяха намирали археолозите по древна история на територията на блгария и Европа представяха БОГИНЯТА МАЙКА С КРИЛА. Хайде сега, като сте посещавали уроците по биология и химия да ми кажете – как човек да не направи връзката: Жена – сама-потомство-генно инженерство-непорочно зачатие в епруветка-син на Жената, която понеже е долетяла естествено не е обикновена, а Богиня, синът е и той Божествено чадо-спасяване.
    В момента осъзнавам, че всички следващи съвременни преразкази на тази история, ги наричаме религии, а всъщност са измислени, за да подновят разказа. Кое му е важното на разказа?

    Ами думата „спасение“.
    До днес я възприемах буквално и ориентирано към нас, земните хора, дето я тъпчем и все още не ни е затрила тази Планета.
    А всъщност е ставало въпрос за историята ПО СПАСЕНИЕТО НА ЕДНА НЕЗЕМНА ЦИВИЛИЗАЦИЯ, която чрез биологично инженерство е успяла да се СПАСИ….. като не е забравила в отплата да даде на местните раси ЗНАНИЯ,

  22. виктория  05.01.2017 г. | 20:38 ч.

    Написах коментар, но не се публикува, защо ?

  23. Стопанина  05.01.2017 г. | 21:24 ч.

    Написах коментар, но не се публикува, защо ?

    Натиснахте ли бутона „Публикуване“?

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.