Нова книга: Готи и гети – изследвания II

Излезе второ допълнено издание на „Готи и гети – изследвания II“ от д-р Асен Чилингиров. Книгата е вече на пазара, а официалното й представяне от автора ще бъде на 11 юни, четвъртък, от 16 часа в библиотеката на БАН (пл. „Народно събрание“).

koricagg22

Из предговора: Също както при първата част от този сборник, новото издание и на втората част се наложи не само поради нейното бързо изчерпване, но и от нуждата да се добавят още някои материали, с които обемът на книгата беше значително увеличен. Тези добавки засягат преди всичко писмените извори, в които са включени всички сведения за присъствието на „етнически германци“ по нашите земи и изобщо по Северното Причерноморие през късната античност и средновековието. Но също и още писмени извори за най-старата история на нашия народ.

Всеки народ се идентифицира със своята история, с приноса си към културата на човечеството, и няма по-ефикасно оръжие срещу един народ от унищожаването на неговата история и идентичност. В цялата световна история не познавам друг народ, освен нашия, срещу когото това оръжие да е прилагано по-целенасочено и по-последователно, и то в течение на хилядолетия. До ден днешен. Гонили са го от неговата земя, при това многократно; опитвали са да го подчинят и да го претопят, но той е устоял на всички изпитания от природни бедствия и многобройни вражески нашествия, без да загине и изчезне, като е запазил своите характерни особености – добри и лоши. А неговите врагове и покорители са се претопили и изгубили сред него. Без никакъв остатък. И в най-далечното, и в не тъй далечното минало. Унищожавали са плодовете на неговия труд и на неговия дух, горили са на клади неговите синове и дъщери, изгаряли са неговите книги, събаряли са камък по камък църквите и палатите му, а с техните безценни съкровища сами са се кичели. И се кичат до ден днешен. Тези съкровища, плодове на неговото изкуство и на неговия творчески дух, изпълват музеите на всички континенти – по света няма и нито едно голямо книгохранилище, в което да не се съдържат остатъци от неговата книжнина, запазили се по чудо невредими до днес, за да служат на цялото човечество. А както показаха извършените неотдавна генетични изследвания и неговите гени не само че не са били унищожени с многократното и систематично изтребване и прогонване на синовете и дъщерите му, но са се пръснали по цялата наша планета до нейните най-далечни краища, като са пренесли там и неговата физическа субстанция.

Задачата на това изследване е да възстанови поне малка част от историята на нашия народ със средствата на съвременната наука – а тези средства съвсем не са тъй ограничени, както постоянно се втълпява в съзнанието му с твърдението, че за неговата история не са запазени никакви документи и му се подхвърлят фалшификати, представящи в невярна светлина не само миналото му, но и поставящи под въпрос цялото му съществувание в продължение на много хилядолетия. За сметка на народите, които са си присвоили и си присвояват до днес неговата история, неговата древна култура и заслугите му пред човечеството.

Това изследване има за цел да покаже, че съществуват многобройни писмени свидетелства за историята на нашия народ с несъмнена автентичност и че тези свидетелства се потвърждават от всички помощни науки на историографията – от археологията и палеолингвистиката до палеогенетиката. А и че техните изследвания са достъпни за всекиго в днешния век на информатиката, когато вече не може да се злоупотребява с данните им в полза на една или друга политическа доктрина.

* * *

Първият сборник с изследвания „Готи и гети“ имаше за цел да даде общ поглед върху една тема, подложена през последните години на големи манипулации във и извън България. Това е темата за т.нар. древногерманско присъствие в нашата родина. А тези дезинформации засягат някои от най-важните периоди от историята на Югоизточна Европа, включващи епохата на римското владичество, ранното християнство и столетията, предшестващи създаването на българската средновековна държава.
Тъй като не е възможно този огромен комплекс от идеи да бъде напълно изяснен в една неголяма книга, някои от неговите аспекти са разгледани в настоящата втора част. Това са резултатите от археологическите изследвания, историческите извори и въпросите на ранното християнство, като се обръща особено внимание на демографските проблеми, свързани с етногенезиса на населението в нашата родина и така наречените готи.

Готи и гети - изследвания II

ПРЕДГОВОР
Подготвеният и отпечатан преди три години сборник с изследвания „Гoти и гети“ имаше за цел да даде общ поглед върху една тема, подложена през последните години на големи манипулации от страна на известни фактори и институции във и извън нашата страна, заинтересувани по един или по друг начин за разпространението на дезинформации относно миналото на нашия народ: темата за така нареченото германско присъствие в нашата родина. A именно тези дезинформации засягат някои от най-важните, но и най-малко изследваните периоди от историята на населението на нашата родина, включващ епохата на римското владичество и ранното християнство, както и последните столетия, предшестващи създаването на българската средновековна държава. Tъй като не е възможно този огромен комплекс от проблеми да бъде изчерпателно разгледан и изяснен в една неголяма книга, някои от неговите аспекти – нa първо място засягащите резултатите от археологическите изследвания, но също и историческите извори – бяха засегнати само най-общо. Toвa нaлoжи издаването на втора част, в която да се обърне особено внимание именно на тях, но и на демографските проблеми, свързани с етногенезиса на населението на нашата родина и на така наречените готи.
Възприетата от науката теория за Великото преселение на народите не може да реши някои от най-важните проблеми на историята. A това са:

1. Oткъде идват и къде отиват многобройните народи с тяхното многочислено население по време на своето с нищо недоказано преселение и по какъв начин изчезва предишното население нa дотогава относително гъсто населените райони на Средна и Югоизточна Европа – нo също така какви следи оставят новите заселници в своята предишна и нова родина.
2. Kaкви са доказателствата на лингвистиката за такова преселение.

Tъй като тези два въпроса могат да се решат само в тяхната взаимна връзка, нека започнем с археологическите и лингвистичните данни. Aкo сведем огромния и многослоен въпрос за така нареченото Велико преселение на народите само до нашата родина и нейното население, ще се натъкнем на цяла поредица нерешени и неразрешими от гледна точка на тази теория въпроси. Защо от германските преселници, в чието съществуване са убедени голям брой предимно германски учени, в нашата родина не са останали следи нито в лексиката и топонимията? Защо няма следи нито от тяхната материална и духовна култура, нито от техния фолклор?

Твърденията на някои мними учени, че били открили такива следи в исконни български думи като скала, лек(ар), хребет, късмет, бряг, дол, утро, залез, снага не могат да се приемат сериозно, a aртефактите от материалната култура, включително произведенията на художествените занаяти, са същите, каквито срещаме у нас през цялата античност и чието развитие можем да проследим в течение на много хиля-долетия. А този въпрос засяга и т.нар. славянските преселници: Защо „изселилите се от блатата на Полесието в Южна Полша славяни“ не са оставили в „своята бивша родина“ никакви следи от своя език с неговата тъй странна и необичайна за останалите славянски езици фонетика и граматика и както се получава на практика, са взели всичките си думи и топоними със себе си, без да оставят нито една в своята “прародина”. А взетите при изселването си думи и топоними пръснали по целия Балкански полуостров до най-южната му част. При това тук не става дума за 10, 100 или 1000 топоними.

Известният германски филолог-славист Макс Фасмер изброява само в границите на кралство Гърция до Първата световна война над 3000 такива топоними, и то без да се съобразява с данни от историческите извори и дори с географски карти от XIX век. А че броят на тези „славянски топоними” в южната част на Балканския полуостров е бил многократно по-голям показва гръцкият изследовател проф. Федон Малингудис, който само в един микрорайон на Пелопонес открива над 4 пъти повече такива топоними от Фасмер, при които към имената на населените места се прибавят и многобройни имена на местности, реки, потоци и какви ли не други географски понятия. А според същия учен на тези следи от „славянски” език отговарят откритите при археологически разкопки по цялата територия на Гърция, опустошена от „славянското нашествие“, само няколко „славянски“ погребения и парчета от няколко счупени „славянски“ грънци. При това всичките топоними са свързани с бита на уседнало земеделско население, а не на някакви си „ловци и събирачи“, каквито са били и останали още дълго жителите на Полесието, а много от тях са непроизносими както за гърците, така и за останалите славяни.

Oзначава ли това, че археологията е неспособна да реши въпроса за преселението на „скандинавските готи-германи“ от Скандинавия до Северното Черноморие и нашата родина, на който се основава цялата наука на готоведите? А това твърдят видните германски археолози Хахман и Бирнбауер след продължилите много десетилетия най-интензивни археологически изследвания. Тъкмо напротив: именно археологията решава със съдействието на помощните науки ясно и категорично този въпрос – макар и не в желания от германските изследователи смисъл. Такова преселение не е имало никога и следователно от него няма и не може да има никакви следи. И тези археологически изследвания показват ясно и категорично какво население, кога и къде се е преселвало. Защото то нe само e oставило навсякъде следи oт своята материална и духовна култура, както и от своя език и от своята писменост, нo и неговото присъствие е било отбелязвано от историците и географите на всички народи откакто има такива науки, но и през всички времена.

Заедно с археологията, писмените извори също ни дават изчерпателни сведения за произхода и етническия състав на населението на нашата родина – но не и данни за миграция на някак-ви си „скандинавски готи“. А тези сведения ни дават автори, живели в непосредствено съседство с нашия народ и общували непрекъснато с него в течение на хилядолетия. Следователно, за да знаят кой е той, те не са имали нужда да четат какво са писали за него и как са го наричали старите автори, както твърдят мнозина съвременни историци, за да оправдаят своите безсмислени теории.

Историческите извори и археологическите артефакти ни показват също и какъв е бил езикът на населението на нашите земи. А това е бил езикът, говорен от най-дълбока древност по целия район на Северното, Южното и Западното черноморие, а не на някакви пришълци, били те славяни, турци, или персийци. В продължение на много хилядолетия този език се е развивал както всеки друг език, обогатявал е своята лексика от общуването на населението с други народи, но е запазил особеностите на гра-матиката си, отличаваща се от граматиката на съседните му народи и свидетелствуваща за неговия древен произход. А тази негова стара култура и писменост води началото си в зората на човешката цивилизация.

В този сборник е засегнат още един въпрос, по който са извършвани и продължават да се извършват също много манипулации, и то независимо от данните на историческите извори и на археологическите изследвания: въпросът за началото на християнството в нашите земи, най-тясно свързан и с дейността на Урфил или Улфила – Учителя на гетите-траки. И за него, както и за неговата дейност и неговия произход, историческите извори са ясни и категорични. Но и за неговото име, което нито един съвременен извор не назовава Вулфила – име, съчинено от германските историци. И следователно то няма нищо общо с думата „вълк“ или „вълче“ – при това съвсем неподходяща за един от най-бележитите християнски мисионери на всички времена. Не-говото име – или по-скоро прозвище – означава на древния език на неговия народ УЧИТЕЛ НА БОЖЕСТВЕНИЯ ЗАКОН – същия корен на думата срещаме и в прозвището на Учителя на траките Орфей, а и в названието на свещения град Урфа – града на Авраам, основан от Хермес Триждевелики, Учителя на халдейците. А Константин Велики назовава Урфил „нашия Моисей“ във връзка с мисията, която му възлага: да преведе своя народ в течение на 40 години през „пустинята“ – както Моисей е превел юдейския народ през Синайската пустиня – и го върне в родината му, но вече прочистен и просветлен в Христовата вяра.
Берлин, октомври 2008 г.

Споделете публикацията

Google1

За Асен Чилингиров

tschilingirov@mail.bg | Проф. д-р Асен Чилингиров е роден през 1932 г. в София. Завършва история, музика и история на изкуствата в България. От 1964 г. живее и работи в Берлин, Германия. Там завършва история на изкуствата. Автор е на над 400 научни труда. Между тях са „Голяма история на християнското изкуство в България“ и „Културна история на България“, издадени на немски език във ФРГ и ГДР. Преподава в Берлинския, Лайпцигския и Хумболтовия университет. Главен консултант е за Балканското изкуство в „Енциклопедията за средновековно изкуство“ в Рим за периода 1984 – 1995 г. Вижте книгите на проф. Чилингиров в архива на „От Извора“ »

Всички публикации

3 коментара за "Нова книга: Готи и гети – изследвания II"

  1. Ivan  29.08.2009 г. | 19:35 ч.

    Tazi kniga q nqma v nito edena knijrnitza.Imam 1vata i ne moga da si namerq vtorata chast.Bqh v Pengvninite,Helikon i Booktradint.Molq pomognete.
    Izvinqvam se za latinitzata,no na tozi comp v momenta nqma drugo.

    Pozdravi!

  2. стопанина  30.08.2009 г. | 10:06 ч.

    Потърсете я в „Български книжици“, София, ул. Аксаков 10. Ако и там я няма, пишете пак, за да обмислим друг начин как да я получите.

  3. Добромир  03.01.2011 г. | 18:13 ч.

    Аз пък вече си я поръчах . Не мога да накарам близки и познати да четат в нета подобни публикации и сега ще имат КНИГА на която ще се изпитваме 🙂

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.