Из „Расите на Европа“

Автор: Карлтън Кун
Превод: Иван Стаменов

Средният ръст на българите е между 166 и 168 сантиметра (през 1939-та, днес е ок. 173 см. – бел. И.С.) в зависимост от различните области. Най-висок ръст се наблюдава в Македония, а също и в най-североизточните части на България. Сред населението на България се наблюдава ясно изразен долихокефален тип, достатъчно очевиден, за да говорим за мезокефалия на населението като цяло. Най-силно изразена е тази тенденция в южните области и извън настоящите предели на българското етническо землище. Брахикефалният тип се среща само при македонските българи, които живеят в контакт с албанците.

Българите, които живеят на територията на България, имат глави със среден размер, със средна дължина от 189 мм и широчина от 150 мм. В това отношение са съизмерими с гърците от долихокефален тип. Но все пак лицата на българите са по-тесни от тези на повечето балкански народи. Подобно на гърците, челюстта е по-широка от челото, като и двете широчини, обаче, при българите са по-тесни в милиметри от тези на гърците. Височината на лицето е 121 мм и е от среден тип, с лицев индекс – 87. От друга страна, горният индекс на лицето – 55, е относително висок. Съотношението между двата лицеви индекса дава средиземноморския тип. Назалните диаметри – 55 мм на 36 мм, оформят среден тип “лепторин” (с характерни тесни и дълги носове – бел И.С.) с индекс 65.

Дотук стойностите поставят повечето българи в групата на средновисоките и високите на ръст средиземноморци. Пигментацията на българите е по-светла от тази на гърците, но все пак е преимуществено тъмна. Около 25 процента имат напълно черни очи, около 15 процента са със светли или пъстри, а останалите – мнозинството – са с различна степен на тъмни (кафяви) очи. Косата е тъмнокафява или тъмночервеникавокафява при почти цялата изследвана група. Дори сред децата комбинацията от категорично руса коса, светли очи и кожа не надхвърля 10 процента. Сред възрастните русите коси са рядкост. При лицевото окосмяване обаче се забелязва същата тенденция към по-светли (от косата) бради, каквато се наблюдава при албанците, черногорците и критяните, но не и при гърците. По-тъмните цветове доминират с 90 процента в косите и само в 50 процента при брадите. Светлокафявите и русоляви бради са болшинството от останалия процент.
Сред българите прави впечатление пълната липса на пепеляво-рус тип.

Повечето българи имат правилен назален профил. Чипите форми се откриват главно в северозападните области, съседни на сръбските територии, където достигат до 12 процента. Гърбавите носове са редки, като почти отсъстват в Македония. Чипият нос, който е характерен за северните и източните славяни, не е съвсем липсващ, но е рядкост.

При българите се наблюдава следната смесица от расови елементи, които ясно се открояват:

(а) средновисок и висок на ръст атланто-средиземноморски тип.
(б) частично рус новодунавски тип с типичния чип нос.
(в) нордически тип
(г) динарски тип с обичаен (плавен) преход към тип алпин
(д) брахикефален централноазиатски туранид или татарски тип.

От всички тези елементи първите два са най-съществените, като първият доминира над втория.
Наличието на напълно категоричен атланто-средиземноморски тип от неолита при всички народи от южните Балкани е безспорен. На територията на България този тип е концентриран в южните етнически области и при българските поселения в чужбина, например Крим.

* Статията е публикувана със съкращения – бел. пр. И.С.

Извадката е от „Расите на Европа“, 12 глава / област 15 – БЪЛГАРИЯ

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.