Връзката между инфлация, цени и жизнен стандарт

Автор: Ростислав Иванов

За да разберем връзката между инфлация, цени и жизнен стандарт, трябва да започнем с изясняване на същността на инфлацията. Повечето съвременни автори под инфлация разбират „процес на увеличаване на общото равнище на цените на всички стоки и услуги” или „процес на спад на покупателната способност на парите”, което на практика е едно и също. Ако разгледаме процеса на възникване на инфлация, бихме могли да видим по-добре връзката й с цените и жизнения стандарт.

Парична стълбица

1. Инфлация
Инфлация в краткосрочен план може да възникне от увеличаване на търсенето спрямо предлагането на дадени стоки и услуги в една икономика. Много рядко обаче може да има увеличаване на съвкупното (агрегирано) търсене на стоки и услуги в една икономика, което да доведе до по-значителна инфлация. Освен това, във втория случай производителите се адаптират към новото търсене и увеличават съвкупното предлагане. Това няма да позволи инфлация в дългосрочен план.

Инфлация в дългосрочен план може да бъде причинена само от създаване на пари. Затова следва да обърнем внимание на този процес. Парите имат три основни функции – средство за обръщение; мярка на стойност; средство за спестяване. В миналото парите са възниквали по естествен път от размяната на стоките. В наши дни всяка държава е приела със закон функционирането на книжни пари в обръщението. В България това е записано в Закон за Българската Народна Банка:

Чл.25.
(1) Българската народна банка има изключителното право да пуска в обръщение банкноти и монети.

(2) Банкнотите и монетите, издадени от банката, са законно платежно средство и задължително се приемат за плащания в пълната им номинална стойност без ограничения.

Характерно за книжните пари е, че тяхната номинална стойност е многократно по-висока от тяхната реална стойност. Те нямат връзка с определен ценен метал и собственикът им няма право да ги обмени например срещу злато. Това ги отличава от паричните сертификати – банкноти, които са били напълно покрити от резерви (злато, сребро). Поради факта, че книжните пари не са обезпечени с нищо, тяхното създаване е изключително лесно – нужна е само печатарска преса. Или както заявява настоящият председател на Федералния Резерв на САЩ Бен Шалом Бернанке:

„Доларът, също като златото, има стойност дотолкова, доколкото неговата наличност е стриктно ограничена. Но американското правителство има технология, наречена печатарска преса (или в наши дни нейният електронен еквивалент), която му позволява да произведе колкото си иска долари, на практика без никакви разходи. Увеличавайки броя на доларите в обръщение, или само заплашвайки по правдоподобен начин да го направи, американското правителство може да намали стойността на долара спрямо стоките и услугите, което е равнозначно на увеличаване на цените в долари на тези стоки и услуги. Заключаваме, че при система на книжни пари едно решително правителство винаги може да създава по-високо харчене и следователно положителна инфлация.” (Bernanke 2002)

Производството на книжни пари има сходни черти с производството на други стоки – и за него са нужни труд и производствени средства. Характерно за всяко производство на стоки е, че новопроизведените продукти облагодетелстват в най-голяма степен техния производител. Същото важи и за парите – новите пари носят най-голяма печалба на първия собственик – на производителя. Той се облагодетелства чрез сеньоража – разликата между разходите за отпечатване на новата емисия пари и тяхната номинална стойност. Стопанските агенти, които получат новонапечатаните пари първи от банката, също са в изгодно положение, защото минава време докато пазарът се адаптира към новото количество пари и те се обезценят.

Този процес освен печелещи (централните банки и институциите около тях) създава и губещи – тези стопански агенти, чийто приходи не се увеличават веднага, и които трябва да платят по-високите цени, наложени от постепенното навлизане на новите пари в икономиката.

Изложените наблюдения важат и за производството на пари от благородни метали. Разликата между производството на книжни пари и производството на други стоки, в частност на пари от благородни метали, е, че разходите за производство на книжните пари са много ниски спрямо номиналната стойност, която им се определя. Стопанските агенти са задължени от закона да приемат създадените по този начин банкноти и монети в пълната им номинална стойност.

В създаването на пари освен централните банки участват и „други парично-финансови институции”, според класификацията на БНБ (Парична статистика, ноември 2008 г., стр.45). Това понятие включва търговски банки, дружества за електронни пари и фондове на паричния пазар. На практика в България, както и навсякъде по света, в създаването на пари основно участие имат търговските банки. При нас, макар че сме във валутен борд, на БНБ са оставени няколко функции, които й дават право да регулира производството на пари:

– Допускане в баланса на БНБ на депозити на държавни институции. Тези депозити формират така наречения фискален резерв. Това позволява на правителството при желание да провежда парична политика, чрез изтегляне на част от депозита си в БНБ или чрез увеличаване на внесените в БНБ средства.

– Право да определя задължителни минимални резерви на търговските банки.
БНБ използва тази своя функция. На 27 ноември 2008 г. прие Наредба за изменение и допълнение на Наредба №21 за задължителните минимални резерви (ЗМР), които банките поддържат при централната банка, с която, считано от 1 декември 2008 г., се намаляват минималните задължителни резерви по всички привлечени средства на банките от 12% на 10%. От 1 януари 2009 г. се намаляват минималните задължителни резерви върху привлечените от банките средства от чужбина от 10% на 5%. Освен това от 1 януари 2009-та няма да се начисляват минимални задължителни резерви върху привлечените средства от държавния и местните бюджети.

Банкиране чрез минимални задължителни резерви днес има на практика в цял свят. Основна негова характеристика е, че банките раздават много повече кредити, отколкото биха раздавали, ако трябваше да кредитират със свои собствени пари. Колкото по-ниски са задължителните минимални резерви, толкова повече заеми се раздават. Лихвите по тези заеми създават пари. Това са депозитни пари, които се емитират посредством депозитно-кредитната дейност на търговските банки. Превръщането им в книжни пари става по следния начин. Търговската банка закупува активи, които биха могли да съставляват „брутен международен валутен резерв” на БНБ (най-често това са държавни ценни книжа, емитирани от чужди държави). След това предоставя тези активи на БНБ, която в замяна предоставя на търговската банка нови книжни пари. Това означава, че колкото по-ниски са задължителните минимални резерви, толкова повече пари се създават.

2. Цени

Както вече писахме, инфлацията бива причинена от създаване на пари, което води до покачване на съвкупните цени. Имаме официални подробни данни за цените в САЩ през цялото съществуване на държавата. По-долу представям графика, която показва нивата на цените в САЩ за периода 1774-2006 г.

Графика 1:

Графика 1

Важен момент в световната история е премахването на златния стандарт през 1971 г. Дотогава са важали принципите на споразумението от Бретън Уудс от 1944 г., според които цената на долара спрямо златото е била фиксирана на 35 долара за тройунция злато. Валутите на останалите държави са били фиксирани спрямо долара. Американските правителства обаче не спазват задълженията си за поддържане на стабилен курс на долара, като печатат все повече и повече банкноти за да финансират различни свои инициативи, най-значителната от които е войната във Виетнам. Както се вижда на графиката, ръстът на цените в САЩ след 1971-ва е изключително стръмен в посока нагоре. Това е моментът, след който парите по света вече нямат никакво покритие с ценни метали. Оттам насетне цените растат с темпове, невиждани преди в историята.

В днешната ситуация стопанските агенти са длъжни да се съобразяват с очакваната инфлация. Производителите са принудени да взимат предвид инфлацията при ценообразуването, което значително усложнява процеса.
Един от факторите, които влияят на инфлацията – минималните задължителни резерви на банките – води до т.нар. „бизнес цикли”. Когато задължителните резерви са примерно 10%, банките могат да раздадат кредити на стойност 9000 лева, като за целта ползват само 1000 лева, които държат като резерв. Икономическите субекти действат с мисълта, че това са реални пари и консумират повече, отколкото биха консумирали в други условия, или пък ги инвестират в дейности, в които иначе не биха ги инвестирали. Наличието на повече пари води до по-ниски лихвени проценти, което също стимулира хората да взимат кредити и да ги ползват за начинания, за които не биха ги ползвали, ако първо бяха спестили парите си.

Периодът на ниски лихви и висока консумация се нарича „растеж”, а когато лошите инвестиции пропаднат и дойде време хората да ограничат консумацията си, говорим за „криза” или „рецесия” (Mises 1996, стр. 575). Ефектът на бизнес циклите върху цените е, че в периода на „растеж” инвеститорите се ориентират към някой определен сектор, в който цените набъбват поради увеличеното търсене. До неотдавна например имаше бум на недвижимите имоти почти по целия свят. Рано или късно идва моментът, в който надутият балон на цените се спуква, и следва период на „криза”.

Бизнес циклите обикновено включват и банкови или финансови кризи. Поради възможността на правителствата да печатат неограничени количества пари, те се намесват и подпомагат близките до тях финансови институции. Това в крайна сметка води до още по-високи цени.

3. Жизнен стандарт

Важно е да се знае, че увеличаването или намаляването на количеството на парите в обръщение по никакъв начин не променя качеството и количеството на стоките и услугите в една икономика. Парите служат като средство за обръщение, мярка на стойност и средство за спестяване. Всякакво количество пари би могло да служи за тези функции. Така че простото увеличаване или намаляване на парите – например случаите, когато се премахнат няколко нули от банкнотите – не води до промени в жизнения стандарт. Но в днешния свят на книжни пари тяхното печатане се осъществява по начин, който води до промяна в жизнения стандарт на едни за сметка на други. Ще се опитам да разгледам този процес и да установя кои са печелившите и губещите от повишаването на цените.

Както вече споменах, новите пари носят най-голяма печалба на първия собственик. Нека видим за начало кой е първият собственик на новите долари. За целта трябва да отбележим основните моменти в създаването на долари:

• Правителството решава, че има нужда от пари. Ковчежникът на САЩ (Treasurer of the United States) депозира държавни ценни книжа на стойност нужната сума, а в замяна получава нови долари от финансовия министър (Secretary of the treasury). (United States Code, Title 12, Chapter 3, Subchapter IX, § 341)

• Държавните ценни книжа на САЩ носят определена лихва на притежателя и са задължение за правителството да плати определена сума на определена дата. Когато дойде времето за плащане на лихвите, американското правителство ги изплаща чрез нови долари, получени срещу нова емисия на държавни ценни книжа.

• Тази система по своята същност представлява една финансова пирамида. Заемодателите на правителството получават парите си обратно с лихва, но тези пари не идват от някаква печалба на правителството или събрани данъци, а от парите на новите заемодатели. Докато се намират купувачи за държавните ценни книжа, пирамидата ще функционира. На графика 2 съм показал геометричното нарастване на държавния дълг на САЩ.

Графика 2:

Графика 2

•  Важни събития са включването на САЩ в Първата световна война, когато държавният дълг нараства от около $3 милиарда в началото на 1915 г. до над $27 милиарда през 1919 г. Следва период на постепенно изплащане на дълга през 1920-те години – намалява до $17 милиарда през 1929-та. Тогава настъпва Голямата депресия и правителството постепенно решава, че няма смисъл да изплаща дълга, след като може да го увеличава без проблеми при наличието на предостатъчно желаещи да купуват държавни ценни книжа – поради златното покритие на долара. Към края на 1934 г. дългът вече се превръща в перманентен (Garbade 2008, стр. 14). После идва Втората световна война, когато дългът отново скача около 6 пъти и достига $260 милиарда през 1945 г. До 1971-ва дългът расте ($400 милиарда), но с умерени темпове, ако имаме предвид предстоящия. Федералният резерв вече е напечатал долари на стойност по-висока от всичкото злато, което има по света тогава. След премахването на златния стандарт американското правителство е с отвързани ръце да финансира всякакви проекти чрез печатарската преса, а проектите включват и войни в Панама, Персийския залив, Югославия, Афганистан, Ирак и др.

След като проследихме процеса на създаване на долари, можем да стигнем до заключението, че първият собственик на новите долари е американското правителство. То се облагодетелства в най-голяма степен от печатането на пари. Оттук отговорът „чий жизнен стандарт се променя от инфлацията” е очевиден:

1. В положителна насока се променя стандартът на личностите и групите, свързани с американското правителство.

2. В отрицателна насока се променя стандартът на всички останали. Като особено потърпевши можем да изтъкнем жителите на държавите, срещу които воюва американското правителство, както и хората с фиксирани доходи и пенсионерите, живеещи в САЩ или в други държави, чиято валута е фиксирана спрямо долара.

Българската народна банка, която е отговорна за инфлацията в България, не може да печата пари за българското правителство така, както го прави Федералният резерв в Америка. Но за сметка на това правителствата на държавите-членки на еврозоната на практика прилагат почти на 100% американската пирамидална схема.

Графика 3:

Графика 3

Емитирането на ДЦК естествено се финансира с емитиране на нови евра.

Графика 4:

Графика 4

Печатането на пари води до повишаване на цените.

Графика 5:

Графика 5

В условията на валутен борд, на всеки напечатан лев трябва да съответства установено от закона обезпечение. Към 30.XI.2008 г. нетните чуждестранни активи на БНБ възлизат на 27 935 911 000 лева, от които 21 970 776 000 са ценни книжа в евро (Парична статистика, ноември 2008, стр.14). Останалите чуждестранни активи почти изцяло са депозити в евро и каса в евро. Това означава, че геометричното нарастване на цените в еврозоната се отразява и на нас, защото левът е фиксиран към еврото, а обезпечението му са главно ценни книжа.

Европейската система на централните банки, начело на която е Европейската Централна Банка, е почти точно копие на федералната резервна система, начело на която е Федералният резерв. Следователно наблюденията за ефекта на доларовата инфлация върху жизнения стандарт важат и за инфлацията на еврото.

Освен правителствата, които са първият облагодетелстващ се от инфлацията, има и други стопански агенти. Те могат да бъдат установени. Търговските банки, опериращи с минимални задължителни резерви, създават депозитни пари. Освен тях, други печеливши от създаването на нови пари са така наречените „първични дилъри” на държавни ценни книжа. Това са финансови институции, които първи закупуват ДЦК от правителствата и след това ги препродават на вторичния пазар. Не всеки може да стане първичен дилър – за целта е нужно освен изпълняване на определени критерии, също и правителствено одобрение. Затова в САЩ в момента има 17 първични дилъри, а в еврозоната за всяка държава броят им леко варира, като например във Франция са 19, в Холандия са 13 и т.н. Прави впечатление, че имената на някои първични дилъри се повтарят в много държави, това са например Barclays Capital, BNP Paribas, Citigroup, Credit Suisse, Deutsche Bank, Goldman Sachs & Co., HSBC, J. P. Morgan, UBS.

Когато обсъждаме ефекта на инфлацията върху жизнения стандарт, нужно е да отбележим, че тя премахва едно от трите основни качества на парите – те би трябвало да са средство за спестяване. Постоянно повишаващите се цени „изяждат” спестяванията и принуждават стопанските агенти да не използват книжните пари за тази цел. Това влияе отрицателно на жизнения стандарт на тези хора, които биха искали да спестяват, но са лишени от тази възможност. Те биват принудени да отделят от времето си, за да търсят алтернативни начини за запазване на средствата си в дългосрочен план – да следят цените на акции, да плащат на инвеститори и др.

4. Заключение

Инфлацията в дългосрочен план се дължи само и единствено на увеличение на паричната маса. То води до постепенно адаптиране на цените към новото количество пари в обръщение. Производството на нови пари облагодетелства производителя и близките до него стопански агенти, които първи се възползват от новите емисии. Най-големият облагодетелстван традиционно е правителството. Но по-голямата парична маса не променя количеството и качеството на стоките и услугите, следователно не подобрява жизнения стандарт на населението като цяло. Инфлацията само преразпределя дела на консумация на потребителите.

Както показахме, стопанските агенти, които имат най-бърз достъп до новонапечатаните пари, получават достъп до повече стоки и услуги, следователно те подобряват жизнения си стандарт. Това става за сметка на стопанските агенти, които нямат достъп до новонапечатани пари – техният жизнен стандарт се понижава като следствие от по-високите цени. Освен тези най-явни последици, в дългосрочен план инфлацията води до негативни резултати като бизнес цикли, задлъжнялост, намаляване на спестяванията и други, които също оказват влияние на жизнения стандарт.

10 януари 2009 г.

– – – – – –
Литература:

• Българска Народна Банка, Парична статистика, ноември 2008
• Bernanke, Ben. 2002. “Deflation: Making Sure ‘It’ Doesn’t Happen Here”. Remarks by Governor Ben S. Bernanke Before the National Economists Club, Washington, D.C. November 21, 2002
• Garbade, Kenneth D. 2008. Why the U.S. Treasury Began Auctioning Treasury Bills in 1929.
• H?lsmann, J?rg Guido. 2008. The ethics of money production.
• Mises, Ludwig von, 1996, Human Action
United States Code

Споделете публикацията

Google1

За Сътрудници

В този раздел са поместени интересни преводни или авторски материали, писани или намерени от сътрудници и читатели на „От Извора“. Вие също можете да направите своя принос, като изпратите предложение за авторска публикация или собствен превод на is@otizvora.com.

Всички публикации

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.