Ново предизвикателство на девташларите

Още за древните менхири край Плиска

Автор: Любомир Цонев

Не мога да не споделя с любознателните читатели едно ново обстоятелство, свързано с менхирите-девташлари край Плиска, регистрирани от К. Шкорпил в 1905г . и официално датирани в 8-9 в. сл. Хр. Става дума за още един факт, който доста убедително свидетелства за старинния произход на тези паметници. В основния текст на есето за тях споменах, че Шкорпил ги дели на два вида: правилни (подредени в квадратни решетки) и неправилни (забити в относително прави редици, които са изолирани, т.е. не са групирани на свой ред в решетки). Твърдението ми беше, че менхирите – независимо дали правилни, или не – са типични само за една твърде древна скално-ориентирана култура, която включва както скално-изсечени, така и мегалитни паметници. Тя се е развивала по света между 40 и 5 век пр. Хр., след което окончателно и завинаги отмряла навсякъде. Специално около Средиземноморието най-много менхири има в Западна Европа (Франция, Ирландия), а те се датират от сериозната наука в периода 35-20 века пр. Хр.

Наскоро попаднах на един албум: Енцо Бернардини, „Книга за архитектурата”, изд. Рива, С 2007, превод от италиански. Там на стр. 38 е репродуцирана акварелна рисунка на менхири край Карнак, Бретан, северозападна Франция.


(кликнете тук за по-голяма версия)
Ж.Б. Дебре: Акварелна рисунка на
менхирите в Карнак. Специално е отбелязано
двумерното им подреждане в правоъгълен
масив, завършващ с полукръг!

Удивителното е, че художникът специално е начертал върху самата рисунка система от пресичащи се равноотстоящи успоредни прави, за да подчертае, че менхирите са наредени не просто в успоредни редици – каквато е популярната представа за Карнак, добита от албумите – а по възлите на правоъгълна решетка! Досущ като менхирите-девташлари край Плиска, скицирани от К.Шкорпил!


(кликнете тук за по-голяма версия)
К. Шкорпил: Графична скица на
„подредените девташлари”. Специално е
отбелязано двумерното им
подреждане в квадратни масиви.

Приликата в групирането на менхирите в тези две доста отдалечени места е толкова поразителна, че реших да проверя доколко може да се разчита на наблюдателността и достоверността на художника. Името му е Жан-Батист ДЕБРЕ (Jean-Baptiste DEBRET). В българския превод на албума то е погрешно предадено като ДЮБРЕ. Всеки може да направи справка за него в интернет. Той е художник от 18/19 век, ученик е на прочутия Жан Луи ДАВИД и принадлежи към т.н. официално академично направление в тогавашната френска живопис. Имал е специални интереси в областта на етнографията и историята, като е оставил многобройни рисунки в тази сфера, които и до днес се смятат за сериозен документален източник за живота по онова време.

Следователно, нямам основание да се съмнявам в качеството и добросъвестността на наблюдението му и в точността на рисунката му (от първата половина на 19 в.), както по същия начин не се съмнявам в свидетелствата на Карел Шкорпил от 1905 г. за девташларите. И двамата не са били професионални археолози (тогава тази наука едва се е зараждала!), но това не им пречи да бъдат сериозни изследователи и да фиксират на хартия достоверни факти.

И така:
(1) Поразителното сходство в подредбата на менхирите в северозападна Франция и менхирите в североизточна България за мен е още един аргумент, че това са прояви на еднотипна култура и дотолкова произхождат от една и съща епоха. С други думи, менхирите-девташлари най-вероятно не са по-нови от ІІ хил. пр. Хр.

(2) Обърнете внимание, че и на двете места менхирите си приличат дори по степента и начина на обработка на каменните блокове!


(кликнете тук за по-голяма версия)
„Място на камъните“ – каменното поле Льо Менек
наброява 1099 монолита, подредени в 11-12 редици
с дължини повече километър.


(кликнете тук за по-голяма версия)
Менхирите-девташлари край Абоба-Плиска.
Снимка: 1905 г.

След публикацията на първата статия за менхирите край Плиска ми бе обърнато внимание на древността и разпространеността на самата идея за подреждането – било в отделна права редица (каменните глави от Великденските острови в Тихия океан), било в двумерна правоъгълна или квадратна решетка (теракотните войници на китайския император).


(кликнете тук за по-голяма версия)

* * *

Биографично

Жан-Батист Дебре: автопортрет

Жан-Батист Дебре е роден на 18 април 1768 г. в Париж. Френски живописец и график с интереси към историята и етнографията.
Брат на архитекта Франсоа Дабре и братовчед на прочутия художник Жак-Луи Давид (1748-1825 г.), чийто ученик става във Френската академия за изящни изкуства. Дебютира в Художествения салон в 1798 г. и спечелва втора награда. Създава много платна в жанра на официалната историческа живопис от периода на Империята.
След смъртта на сина му, която съвпада с крушението на Империята, Дебре приема предложението на португалския крал Жоао VІ, живеещ в изгнание в Бразилия, да се включи във Френска артистична мисия, която да положи основите на художествения живот в Бразилия.
Пристига там в 1816 г. Проявява силен интерес към историята и етнографията на страната. В периода 1816-1831 г. създава многобройни графики, акварели и рисунки на тази тема. След връщането си във Франция ги публикува в монументален труд, озаглавен „Художествено и историческо пътуване из Бразилия, или пребиваването на един френски художник в Бразилия” (1834-39 г.). До днес този труд си остава най-важният извор на графична документация за живота в Бразилия в първата половина на ХІХ в. От 1831 г. Дебре е член на Френската академия за изящни изкуства.
Умира на 28 юни 1848 г. в Париж.

Споделете публикацията

Google1

За Сътрудници

В този раздел са поместени интересни преводни или авторски материали, писани или намерени от сътрудници и читатели на „От Извора“. Вие също можете да направите своя принос, като изпратите предложение за авторска публикация или собствен превод на is@otizvora.com.

Всички публикации

Един коментар за "Ново предизвикателство на девташларите"

  1. stan  01.04.2012 г. | 14:48 ч.

    През цялата история на човечеството, при коя и да е степен на развитие на технологиите, само две области оправдават такова мащабно съоръжение – военна и монументално строителство. Изключено е ритуално строителство. Това са временни защитни съоръжения за пехотата – стрелци с лъкове. Зад такова укрепление са недосегаеми. На чуждата конница ще и е много, много трудно да го премине. И пехотата ще се види в чудо. Изграждали са се на опасните направления. След даване на бой при такова укрепление са се изтегляли в крепостите. Стори се много по-лесно от крепостна стена, няма нужда да се обработват особено камъните. При нужда се изоставя лесно.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.