Aethicus Philosophus Cosmographus

Етик Истер – нашенец или ирландец?

Автор: д-р Божидар Пейчев

Едва ли при изследването на старобългарската и старославянската традиция в областта на философията може да възникне по-труден, заплетен, но пък толкова по-интересен и значителен въпрос от този, който се поставя в настоящата студия. Трудността идва не само от предмета на проучването в случая, а и от крайната нужда да се преборим за първи път с натрупания от западната наука от едно столетие насам опит, по силата на който тя счита вече за утвърдено, че смятаният навремето за славянски философ, учен и писател от ІV век Етикус Истер, роден в пределите на днешна Добруджа, не е славянин, а при всички случаи западноевропеец.

Така се е стигнало дотам, че, оставен без защита, единственият славянски мислител от толкова ранно време поради ревнивостта и настойчивостта на цял отряд западни изследвачи в края на краищата е бил провъзгласен дори за ирландец, само и само да не остане такъв, какъвто е бил.

Св. Йероним

1. История на въпроса за философа Етикус Истер (Ethicus Ister)

През 1852 г. един френски учен издава за пръв път немалък ранносредновековен латински текст с философско и географско-етнографско съдържание.1 Авторът е Етикус (Ethicus). Столетие по-късно се появява трудът, който претендира окончателно да деславянизира този автор, като го обяви за ирландец.2 За да се стигне дотам, в течение на сто години редица изследвачи са прибавяли усилие след усилие, тласкайки Етикус от изток, от родната му Добруджа, все по на запад, за да дойде ред да му вменят като родина островите около ирландския бряг. Първи Кунстман3 и Рот4 оспорват автентичността на съчинението на Етикус, издадено повторно от Вутке,5 който излиза със защита.6 В същата 1853 г. Пертц прави друго издание на текста,7 в което, макар и едновременно с Вутке,8 но много по-обстойно, обосновава нашироко извода за славянската принадлежност на Етикус. Веднага обаче този извод се оспорва, между другите и от известния навремето петроградски професор Куник.9 Няколкото издания само за една-две години на произведението на Етикус, многобройните рецензии, спорове и дискусии по цяла Европа ни показват какъв интерес е предизвикало това научно събитие. Но напредва стремежът Етикус да се обезславяни и философско-космографският му оригинален труд да се прибави към западноевропейската литературна традиция. Гутшмидт10 се опитва да докаже, че съчинението е възникнало през VІІ век в държавата на франките, а Круш11 – през VІІІ век; в дисертацията си Хилковиц (или Хилкович)12 отстоява, че творбата е създадена след 768 г. Авторът се търси вече към Британия.13

Същевременно се отхвърля14 дори допускането трудът на Етикус да има гръцки прототип, каквото мнение поддържа Буш.15

И така идваме до най-крайния и характерен изследвач на въпроса, посочения Льове, който се присъединява към теорията, че Етикус е ирландец и схваща целта на проучването си по въпроса така: като изхожда от времепоява на съчинението не по-ранна от 768 г., да определи кой се крие зад авторското име и къде точно е написано самото произведение?16 Льове увенчава досегашните усилия на западноевропейската наука да обезсили основното доказателство, че философската и космографска творба на Етикус Истер е написана от славянин през ІV век: това доказателство е засвидетелствувано текстуално в съчинението, където фигурира сведението: Incipit Liber Ethici translato e philosophico edito(s) oraculo A Hieronimo presbytero dilatus ex cosmographia it est mundi scriptura; Edicta Aethici philosophi cosmographi;17 Suos characters litterarum quos adinvenit, ita distinxit18. Explicit liber Aethici philosophi cosmographi natione Schitica nobile prosapia parentum. Ab eo enim ethica philosophia a reliquis sapientibus originem traxit.19

С други думи, Льове, както своите предходници, се бори срещу следното: 1. Че съчинението на Етикус не е всъщност от автор под такова истинско име, а това в най-добрия случай е полупсевдоним на по-късен с векове писател; 2. Тъй като творбата е написана в края на VІІІ в., невъзможно е да е преведена от някакъв друг език (т.е. славянски) на латински, като е съкратена от посочения вътре в нея Блажени Йероним, защото този прочут християнски учен, както е известно, е изживял по-голямата част от живота си през ІV век (331, Стридон, Далмация – 30.09.420 г., Витлеем). Тъкмо водени от изричното сведение в самия текст, че Йероним го е превел и съкратил от оригиналния му език на латински, цитираните Пертц и Вутке например приемат за времепоява на творбата ІV век – т.е. века на Йероним. Това приемане е естествено и единственото възможно, след като той е извършил преработката и превода. А оттук следва, че първоначалният автор на оригинала, посоченият и именуван тъкмо от Йероним Етикус Истер, родом скит, е бил съвременник на далматинския писател. Да се приеме всичко това значи просто да се доверим на приведените съответни текстове от съчинението, които са налице във всичките му познати латински версии. Ако пожелаем да не приемем това сведение – тогава трябва да отхвърлим цялото произведение на Етикус–Йероним като фикция, за да бъдем последователни, като разпространим недоверието си към една от частите му върху цялото.

Пътя към такова действие, въпреки цялата му несъстоятелност, поема Льове. Той се стреми да заобиколи данните в текста за неговия автор като единствено положителни и сигурни, и ни предлага едно свое построение със следното съдържание: съчинението е написано в края на VІІІ век направо на латински език от ирландеца Виргил, епископ на Залцбург, под псевдонима Етикус Истер като алюзорна и пародична негова полемика срещу съвременника му, учения Бонифаций. Особена тежест на доводите си Льове търси в позоваването на палеографския анализ на най-стария запазен препис на съчинението, който възхожда по редакция и написание към баварската литературна школа на епископ Арбео от Фрайзинг (764 г. – 783 г.).20 И следващите по време особено важни преписи също са баварски според Льове, както и изобщо за него Бавария е центърът на размножаването на версии от Етиковото произведение.21 Авторът – ирландец, местопоява на труда му – Бавария, време – краят на VІІІ век, и ето че оставеното от Йероним сведение в преведеното от него съчинение за автора–скит от ІV век Етикус Истер като че ли напълно изгубва сила . . . Нашата задача е да му я възвърнем. Тази задача е много по-реална, защото ако Льове си е поставил непосилната цел да обезсили чрез разсъждения един положителен факт, ние ще докажем, че фактът си остава достоверен, а опитът да бъде изкаран фалшив е погрешен и порочен.

2. Възражения срещу унищожителите на Етикус Истер

Изхождайки от обстоятелството, че в нашата научна литература въпросът за Етикус не е поставян и е непознат, ние предвиждаме, че читателят би ни казал: “Дотук се говори за един неизвестен автор на голям труд. Може ли да се приеме едно или друго за него, без да знаем самия труд?” Така че ние ще публикуваме и труда на Етикус, по-точно отнасящата се към непосредствените ни интереси негова философска част. Но съчинението на Етикус е втората поред проблема и затова го оставяме като предмет на втората половина на студията ни. Първата проблема е кой е Етикус Истер, за да имаме представа струва ли си оттук нататък да се занимаваме и с произведението му? Защото ако наистина е прав Льове – тогава трябва да отстъпим изучаването на целия този въпрос на историята на баварската, ирландската или изобщо западноевропейската култура. От това, дали ще съумеем да запазим славянската принадлежност на Етикус, зависи и интересът ни към неговата творба като първа по време проява на славянската теоретична мисъл. Ето Защо преди всичко трябва да докажем, че Етикус е славянин от много ранна епоха и оттук – че съчинението му влиза в кръга интереси на историята на славянската култура. Това ще извършим чрез система от “възражения” на противните мнения и “доводи” в полза на нашето.

Първо възражение

Дълбоко заблуждение е да се смята като Льове22, че трудът на Етикус става известен на науката и предмет на изследване от 1852 г. насам. Защото в неотпечатания за жалост ръкопис по история на българите от известния българо-хърватски учен от ХVІІІ век Фр. Кс. Иван де Пеячевич (1707 – 1781 г.), на страница 89** намираме част от съчинението на Етикус под заглавие Ex Aethici Cosmographia (Из Космографията на Етикус – к.м., Б.П.).

Тук Пеячевич използва онова място от космографската част на съчинението, където се говори за много ранни свидетелства за прабългарите. Това се вижда от изнесените встрани на страницата термини, на които ние ще се върнем отново във връзка с критиката на метода на Льове за дешифриране на специфичните етнографски понятия на Етикус. Важното е друго – че един авторитетен на времето си учен и професор като Пеячевич не се съмнява в автентичността на името Етикус и в труда му, след като се е запознал с него, а го привлича като източник по ранната история на Кавказкия регион, прабългарите и пр. После – фактът, че Пеячевич ползва Етикус като извор за прабългарската история, показва, че той правилно и един век по-рано от съответните западноевропейски учени е схванал действителната връзка между месторождението на Етикус сред най-североизточната част на Балканския полуостров и произтичащите от това негови интереси към свързаните с тази територия етнични общности. Ето защо наличността на фрагмент от Етикус в труда на професор Пеячевич, десет години канцлер и два пъти ректор на университета в Грац, не може лесно да се омаловажи като доказателство, че през ХVІІІ столетие съчинението на Истер и самият той са били възприемани като автентични и действителни, и толкова по-зле, че науката по-късно, чийто съвременен и краен представител е Льове, се оказва неосведомена за такъв значителен факт. В заключение – Пеячевич, въпреки че това не е било знайно досега, приема напълно автентичността на Етикус Истер.

Страници: 1 2 3 4 5

Споделете публикацията

Google1

За Сътрудници

В този раздел са поместени интересни преводни или авторски материали, писани или намерени от сътрудници и читатели на „От Извора“. Вие също можете да направите своя принос, като изпратите предложение за авторска публикация или собствен превод на is@otizvora.com.

Всички публикации

5 коментара за "Aethicus Philosophus Cosmographus"

  1. Стопанина  22.04.2012 г. | 18:55 ч.

    Днес научих, че д-р Божидар Пейчев е починал преди три месеца. Завършил е две книги на компютъра си, които никой от семейството му не може да намери, а не е ясно и дали имат намерение да ги издават.

    Жалко – и за човека, и за труда му.

  2. Авес  23.02.2017 г. | 13:56 ч.

    Много жалко!
    Бог да го прости!

    Към Стопанина:
    Дали не можете да издирите роднините? Такива роднини не се интересуват особено от трудовете на своите близки. Спокойно може труда на човека да отиде в небитието. Тъй като поста е от 2012 г., знаете ли дали няма добра развръзка с книгите в компютъра на доктор Божидар Пейчев?

  3. Стопанина  23.02.2017 г. | 14:23 ч.

    Авес,

    Доколкото ми е известно, д-р Асен Чилингиров се е обадил на съпругата на д-р Пейчев във връзка с тези материали. Жената е проявила интерес и се е опитала да влезе в компютъра на покойния си съпруг. Машината обаче е била защитена с парола.

    Принципно може да се направи „байпас“ на кода от технически специалисти, но съпругата не е била ЧАК толкова склонна да си усложнява живота. А предполагам и че не е убедена дали някой няма да се възползва по кофти начин от незавършените материали на Пейчев.

  4. Авес  24.02.2017 г. | 18:10 ч.

    Благодаря за отговора. Кода може да се разбие, стига жената да допусне някой спец. в дома си.
    Искате ли да попитам мои колеги, които са на ти с хакерството?

  5. Стопанина  24.02.2017 г. | 19:10 ч.

    Минали са пет години от кончината на човека. Съмнявам се, че пазят компютъра му. И да го пазят, не ми е известно Чилингиров да поддържа контакт с жена му.

    Според мен не е било писано тези материали да видят бял свят.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.