Тракийската Мона Лиза

Автор: Любомир Цонев

Прекрасният стенопис, за който ще разкажа тук, е публикуван от Георги Китов в книжката “Долината на тракийските царе”, изд. Славена, в 2003 г. Тракийските подмогилни зидани постройки, обикновено наричани в България гробници, са не повече от сто и повечето от тях са полуразрушени. Двайсетина такива гробници са открити в казанлъшкото поле. Това даде основание на прочутия археолог да нарече долината на розите още и Долина на тракийските царе.

Впечатляващата стенописна украса е запазена в култовия комплекс в могилата Оструша, открит на 13 април 1993 г. Съоръжението е датирано към средата на ІV век пр.Хр. и е много сложно. На площ от 100 кв.м са обединени 6 помещения – 5 правоъгълни и 1 кръгло. Според Китов храмът в Оструша в оригиналното си състояние е бил надземен и само гърбът му е опирал в могилния насип. Представлявал е внушителна постройка с представителни фасади, фронтони и архитектурни детайли по тях, например 6 антефикса (украшения за крайните точки на фронтоните). До днес са запазени само основите на съоръжението, както и централната монолитна камера. Върху антефиксите са издялани ветрилообразно разположени палмети – линии, напомнящи въпросителен знак или развита, недовършена спирала. Любопитно е, че абсолютно същите ветрилообразни палмети украсяват и фронтона на хероона в местността Мишкова нива – перлата на тракийските старини в Странджа планина!

Гробницата Оструша била ограбена още през ІV век сл.Хр. и едва тогава била изцяло засипана със земя, с което се оформила днешната могила. Тя е разположена на десетина километра северно от Казанлък, в подножието на Балкана, по средата между селата Крън и Шипка, шосето между които е част от главния път Казанлък – Габрово. Централно за храма е едно от правоъгълните помещения, което е монолитно – издялано е от един огромен каменен блок с размери 2.5 х 3.5 х 2.5 м и тежи над 60 тона. Покрито е с монолитен капак. Подобна камера има и в храма в Голямата Косматка, само че без стенописна или релефна украса. (Фиг.1)

Фиг.1: Монолитна камера с монолитен капак от храма в Голямата Косматка.
(Снимката е взета от материала Загадката на тракийските мегалити в Голяма Косматка и Оструша, публикуван на 15.02.2008 г.)

Смятам, че и в двата случая монолитните камери са израз на стародавната местна мегалитна традиция, която се проявява в долмените, менхирите и кромлехите, пръснати южно и северно от Балкана и датирани ІІ-І хил.пр.Хр. Нейната същина се състои в стремежа да се градят съоръжения от минимален брой много едри монолитни колони или плочи, т.е. да се сглобява, вместо да се зида. Тя определено е свързана с траките от племенното обединение на одрисите и се проявява най-силно в земите, обитавани от тях (от района на днешния Одрин на юг до подбалканските полета и Същинска Средна гора на север).
В по-късната римска епоха 2-5 в.сл.Хр. тази мегалитна традиция се модифицира и се изразява в изработка на доста разпространените у нас саркофази. Градежът на долмени допуска по-примитивна техника, понеже изисква само отцепване и евентуално оглаждане на плочи за стените и за похлупака. Монолитните камери в Казанлъшко и сетнешните саркофази изискват доста по-напреднала техника, понеже става дума за качествено издълбаване на огромен паралелопипеден каменен блок.

За разлика от тавана на монолитната камера в Голямата косматка, таванът на монолитната камера в храма Оструша е релефно фасетиран, като фасетите имат различни форми и са дълбоки 10-15 см. Те са били изпълнени със стенописи – портрети, сцени с хора и животни, растителни и геометрични орнаменти. (Фиг.2)

Фиг.2: Фасетният таван на монолитната камера в Оструша.
(Снимката е взета от материала Загадката на тракийските мегалити в Голяма Косматка и Оструша, публикуван на 15.02.2008 г.)

Китов не съобщава размерите на стенописите, но предполагам, че поне портретите са в почти естествена големина, т.е. квадратните фасети (кесони) са с размери от порядъка 30х30 см. Тук за пръв път в Тракия е използвана рядко срещаната техника стенописите да се инкрустират със злато! Макар че ефектът е изключителен, този подход се оказал фатален – когато грабителите проникнали в гробницата, за да изтръгнат златото, те разкъртили мазилката и повредили живописта.

Поразителното изображение на женска глава, което си позволих да нарека „Тракийската Мона Лиза”, е публикувано в книжката “Долината на тракийските царе” като фиг. 17 със следния надпис: “Портрет на млада жена с остатъци от златни обеци и огърлица. Стенопис в Оструша”. (Фиг.3)

Фиг.3: Тракийската Мона Лиза.
Стенопис от тавана на монолитната камера в Оструша.

Ако се вгледаме внимателно, ще забележим, че при изтръгването на инкрустираната огърлица стенописът не е пострадал, но при изтръгването на обеците е отчупено парче мазилка. Ще забележим подобно отчупване и върху челото на жената – там вероятно е била апликирана златна диадема.

Най-напред искам да споделя, че този великолепен портрет може да се постави наравно с такива световно признати шедьоври, като например бюста на Нефертити (ХІV век пр.Хр.) и Фаюмските портрети (І век сл.Хр.) от Египет, бюста на богинята Церера/Деметра от елинистичната и римската епоха (ІІ век сл.Хр.), ранноготическия скулптурен портрет на ктиторката Ута (ХІІІ век сл.Хр., Наумбург, Германия), стенописния портрет на ктиторката Десислава (ХІІІ век сл.Хр., Бояна), женските портрети на Рафаело и Леонардо (ХVІ век сл.Хр.), на Рембранд, Рубенс и Вермеер ван Делфт от времето на барока (ХVІІ век сл. Хр.), на Реноар, Модиляни и Шагал в по-ново време (ХІХ-ХХ век) и т.н. Списъкът, естествено, не може да е пълен.

Портретът на знатната тракийка от храма в Оструша впечатлява преди всичко с несъмнената мяра във всичките компоненти на изпълнението, която отличава великите творби. Убедително и точно предава чудесното излъчване на едно интелигентно младо женско лице. Замислено, но не толкова дълбоко, че да се откъсне от околния свят. Сериозно и умно, но без да е затворено в себе си. Общително, но без да губи достолепието си. Същевременно портретът е достатъчно пестелив, за да даде простор на нашето въображение да довърши творбата, като я съпреживее. Стенописването е изпълнено с поразителна акварелна лекота, подобна на Леонардовото сфумато.

Цветовете не са многобройни, преобладават червеното и бялото, но нюансите им са изненадващо разнообразни. Съчетанието от бледорозовите тонове на лицето и червеникавите тонове на косата и дрехата, обогатено от синия фон и от блестящия златист цвят на апликираните златни бижута, води до изключително изискан колорит, който е далеч от пъстротата. Портретът създава впечатление за личност, която се е радвала на уважението и на любовта на съвременниците си. Неизвестният художник е подходил към модела си със забележителна деликатност и ненатрапчивост, които явно са били присъщи и на самия модел.

Изразителността на портрета е постигната главно чрез композицията – дискретен наклон на главата – непринудено наведена встрани, към рамото, докато погледът, който издава нежност и съчувствие, е отправен напред, без да се крие от зрителя, но и без да се насочва пряко към него. Така се избягва фронталността, която би могла да внесе нежелано дистанциране. Творецът сполучливо е избегнал и онова величие и съвършена идеалност, които придават студенина на повечето Леонардови женски портрети. Лицето на непознатата тракийка е вглъбено, одухотворено и обвеяно от нежна тъга. Възвишено, но и земно. Земно, но и възвишено.

Поразително е, че това лице и днес е абсолютно жизнено. Макар леко повредено от грабителите, то не е изгубило нищо от вътрешната си стойност като произведение на изкуството. Нали сме единодушни, че именно безпощадната проверка на времето е най-точният критерий за шедьоврите? Е, тук става дума за цели 24 века! Мисля, че всички ние трябва да сме щастливи, че такъв портрет е бил сътворен по нашите земи. Дано да го оценим по достойнство и да го съхраним, за да можем винаги да се радваме на красотата, излъчвана от него. Красота, която ни е безкрайно нужна – днес и завинаги.

Любомир Цонев

21 март 2005 г.,
с допълнения от 09 декември 2008 г.

Споделете публикацията

Google1

За Сътрудници

В този раздел са поместени интересни преводни или авторски материали, писани или намерени от сътрудници и читатели на „От Извора“. Вие също можете да направите своя принос, като изпратите предложение за авторска публикация или собствен превод на is@otizvora.com.

Всички публикации

2 коментара за "Тракийската Мона Лиза"

  1. pkdey  30.08.2009 г. | 16:16 ч.

    ако това беше открито в друга държава щеше да има световна премиера и такава слава! за съжаление или ние не умеем да правим реклама изи съзнателно ни игнорират за да ни унижават!

  2. ванн  04.05.2010 г. | 08:57 ч.

    Унижават ни или поне си мислят, че го постигат.
    Помислете, какво американците направиха с индиаците!!

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.