Готските извори VS германските тълкувания

Отговор на статиите във в. „Новинар” и в. „Сега“ за „германско присъствие по българските земи през античността“

Автор: д-р Асен Чилингиров

Авторите на двете статии цитират д-р Росен Милев, ръководител на „Научна група за изследване на германски влияния в нашата страна през късната античност“, според когото за българския етногенезис „най-голямо значение имат немските племена готи”, като се обосновава с някакво си „масирано присъствие на древни германски племена по нашите земи в периода ІV-VІ век“, както и с някакви „исторически сведения за готски общини в средновековна България дори през ХІ век”.

Нито историческите извори, нито паметниците на материалната култура по нашите земи, нито лексиката и етимологията на нашия език, ни дават и най-малкото основание за такива твърдения. А думите, посочени като думи от германския език, в това число скала, лек(ар), хребет, късмет, бряг, дол, утро, залез, снага и пр. са исконни български думи, като това го знае всяко хлапе.

На снимка са показани три фибули. И това е единственото, което може да се покаже след седемдесет години търсене на германски следи у нас. А как стои въпросът дали тези фибули, които ни се представят, изобщо са германски? През 378 година готите са вече на римска територия и би трябвало в районите, където са живели по-рано, повече да не се произвеждат такива фибули. По-долу поместваме карта за разпространение на фибулите през V–VI век при така наречената „Пенковска култура” и една по-обща карта.

От картите ясно се вижда, че дори през V–VI век фибули продължават да се произвеждат там, където повече няма готи, намерени са и матрици. Също се вижда, че южно от Дунав, там, където вече са готите, считани за германци, находките се броят на пръсти.

А що се отнася до сходните типове фибули от този период, археолозите са склонни да виждат в тях произведения на два етноса – антски и готски. Антски фибули са намирани и в Крим, и то в райони населявани от готи. При това някои от фибулите носят надписи с руни, но не на германски език, а на езика на местното население, който пък днес руските изследователи наричат праславянски.

По-интересен обаче е друг момент – времето II–III век, когато „готите“ наистина са били там. Това време е известно с така наречената „Черняховска култура”, която е заемала същата област. За сто и петдесет години се появява и изчезва култура, „представляваща изключително важно явление, без което е невъзможно да се построи историята на източна Европа в първото хилядолетие на новата ера”. Така след изчезването на Черняховската култура грънчарското колело ще се появяви отново в Киевска Рус едва в девети век, а майсторството на занаятчиите-черняховци ще бъде достигнато чак през седемнадесети век.
Тогава, през ІІ-ІІІ в., са въведени ралото с железен палешник, мелничният камък и грънчарското колело. Всичко това руските историци наричат „трако-дакийско влияние”. Жилищата са от нов тип: вместо полуземлянки, масово се появяват наземни постройки, изградени от дървени пръти обмазани с глина, глинен под и огнище (не каменна печка), нещо, което и сега може да се намери точно в този си вид в България.
Керамиката е от сива глина, примесена с пясък. Също такава е тракийската керамика по българските земи. Селищата не са укрепени, намират се на бреговете на реки, липсва оръжие, въпреки наличието на много пещи за металолеене.

В Северното причерноморие досега са намерени над хиляда съкровища на монети, съдържащи стотици сребърни императорски монети, някои с общо тегло достигащо 20 кг. Голяма част от тях е от I век, времето на император Траян, т.е. именно когато нашите земи се включват в Римската империя. Всичко това говори за поселения на бегълци със стари традиции в земеделието и в паричното стопанство, а не за външни „трако-дакийски влияния”. Тези бегълци се заселват там след римските завоевания на територията на Балканския полуостров, Дакия и Илирия.
С други думи това е тракийско население, напуснало родината си, за чието преселване имаме сведения и от писмените исторически извори.

Една голяма част от населението на този регион е наречено по-късно анти – така е и според Йордан: „антите са между Днепър и Днестър“. В това население по времето на дакийската война през І в. най-вероятно са влизали и готите, наричани още гети, а също и с по-общото траки. По-късно помежду им настъпва разрив, при който хуните убиват техния водач Божа със синовете му и седемдесет от войводите. След нападението на хуните настъпва краят на Черняховската култура и готското присъствие. На нейно място идва Пенковската култура, която запазва само някои от елементите на Черняховската.

Владимир Щербаков в книгата си „Века Трояновы” изброява десетки украински имена, сродни с тракийските – а това са имената, които нашият народ използва от най-дълбока древност, та до ден днешен. Знаейки всичко това, ще разберем думите на руския летописец в „Повесть временных лет“:

„Преди много време уседнаха славяните на Дунав, където сега е земята Угорска и Българска. Тези славяни се пръснаха по земята и си сложиха имена по местата, на които уседнаха.“

Следите от това население ще намерим в безброй топоними по целия Балкански полуостров до най-южните му части, но също и на север и североизток от него. И те не са донесени през VІ-VІІ век, а са запазени от най-дълбока древност, както и личните имена на това население.

Що се отнася до данните на историческите извори, писани от всички антични автори, сред които Филосторг, Павел Орозий, Св. Йероним, Касиодор, Йордан, Евсевий, Амиан Марцелин, Йоан Лидийски, Прокопий, Клавдий Клавдиан – ГОТИТЕ СА ГЕТИ. Повечето от тях си правят труда ясно да разграничават германците от готите:

Йордан: „готите разорили страната на германците, която днес заемат франките”
Приск: „готите не са германци“.
Теофан говори за победи на Константин Велики над германци, сармати и готи, както и че „готи, беси и други тракийски народи“ представлявали могъща военна сила по времето на имп. Анастасий.
Книгата си Йордан е озаглавил „За произхода и деянията на гетите“ – а не на някакви си германски готи, както искат да ни убедят германските историци. И за образец е взел труда на Дион Хризостом от началото на ІІ век под заглавие «GETICA».

Урфила, Учителят на гетите, превежда Библията на езика на своите сънародници – гети. И нито един исторически извор не го нарича Вулфила – както германските автори манипулират името му. Също така това име не означава както те твърдят „вълче“ или „вълченце“ (да не говорим за „глиганската“ им интерпретация), а произлиза от старинния пратракийски език и означава Учител на Божия Закон, каквото значение е имало и името (или по-скоро званието) Орфей: Учител на траките. А ръкописът, който ни се представя като „Библия на Вулфила“, всъщност е много по-късен немски превод на Евангелието, т.е. на Новия Завет, и не съдържа текста на Библията или Стария Завет, за който се знае, че е преведен от Урфила, Учителя на гетите.

* Въпросните статии са:
Димитър Николов, БЪЛГАРИТЕ СА ОТЧАСТИ ГЕРМАНЦИ. Немските племена готи са четвъртият най-важен елемент в нашата история, в. Новинар, Брой 23 (4877) от 28 Януари, 2008 г.
Проф. Румен Теофилов, СРЕБЪРНАТА БИБЛИЯ – ГОРДОСТТА НА ШВЕЦИЯ, съботна притурка на в. Сега от 15 ХІІ 2007 г.

Споделете публикацията

Google1

За Асен Чилингиров

tschilingirov@mail.bg | Проф. д-р Асен Чилингиров е роден през 1932 г. в София. Завършва история, музика и история на изкуствата в България. От 1964 г. живее и работи в Берлин, Германия. Там завършва история на изкуствата. Автор е на над 400 научни труда. Между тях са „Голяма история на християнското изкуство в България“ и „Културна история на България“, издадени на немски език във ФРГ и ГДР. Преподава в Берлинския, Лайпцигския и Хумболтовия университет. Главен консултант е за Балканското изкуство в „Енциклопедията за средновековно изкуство“ в Рим за периода 1984 – 1995 г. Вижте книгите на проф. Чилингиров в архива на „От Извора“ »

Всички публикации

3 коментара за "Готските извори VS германските тълкувания"

  1. Александър Мошев  03.02.2008 г. | 19:52 ч.

    Категорично подкрепям написаното в статията! Между другото, въпросната Черняховска култура се определя от някои „изследователи“ като „германска“, само защото се откриват и писмени знаци, които единствено германците използвали в Източна Европа по това време!? Както се казва: „Благодарим за подобна логика!“ В книгата на Ч. Бонев „Праславянските племена“ има аргументи в подкрепа на тезата за миграцията на тракийско население на север от Дунав след римското нашествие. Става ясно, че термините „славяни“ и „траки“ се отнасят до едно и също или най-малкото сходно население. Крайно време е да спре кражбата на нашата история и подмяната на реалната картина със „славянски“, „тюркски“, а напоследък и „немски“ теории!

  2. плямпало  01.08.2008 г. | 01:04 ч.

    Крайно време беше да се направи връзка между завоеванията на Траян (цар Траян има магарешки уши) и българската история. Единствено тук, в древна България (Стара Велика България), Рим преминава на север от Дунав. Има толкова много исторически свидетелства че Рим завладява българи през края I и началото на II век; че българите са се съпротивлявали както в рамките на Римската империя, така и че освобождават земите си след няколко века. Крайно време е да се нарече този период с истинското му име – първото Римско робство.

    А „славяни“ е нямало никога, няма и сега; „славянски“ език е нямало никога няма и сега. Термиан „славяни“ е късна измисшльотина – през XVIII век.

  3. Стопанина  02.08.2008 г. | 15:42 ч.

    Не съм съгласен, че е удачно да се говори за „Римско робство“, след като една камара от т.нар. римски императори са именно от местното население. Една част от обикновеното население преследва военна и политическа кариера в империята.

    Да, както и сега, българският народ много обича да се дели. Друга част от това население гони своята политическа независимост, като главната цел на войните обаче са религиозни. Защото имаме разделение не само в политическите възгледи, но и в духовните – в разбирането на християнството.

Коментарите са заключени.