Пантеона: роден от Слънцето и Земята

Автор: Любомир Цонев

Въведение от стопанина: Възможно ли е древен соларно-хтоничен култ да стои в основата на римския Пантеон? Или по-точно, не в основата, а на върха на тази постройка. Поредното археологическо пътешествие на Любомир Цонев ни отвежда до положителен отговор на този въпрос, като в хода на изследването се предлагат интересни данни за разпространението на този култ, включително и по нашите земи.


Ляво: Римският Пантеон; горе-дясно: Ню Грейндж, Ирландия;
долу-дясно: т.нар. Пещера-утроба в Родопите, България.

(1) В ДАЛЕЧНА ИРЛАНДИЯ
В книгата “Megalithic mysteries” от Michael Balfour (Parkgate Books, London 1992) се вижда, че в Ирландия има много специален праисторически обект – т.нар. Passage-tomb, Newgrange (Ню Грейндж). Той е изграден от грамадни груби плочи в суха зидария и може с известно колебание да се причисли към мегалитните обекти. Състои се от долменоподобна камера с размери приблизително 5х6 метра и много дълъг 19-метров коридор (Фиг.1). Цялото съоръжение е под грамаден могилен насип с диаметър около 100 м, опасан с укрепваща стена от типа на крепидите. Само в най-късия ден на годината, по време на изгрева, слънчев лъч може да мине по дължината на целия коридор и да докосне камерата в дъното му. Явлението продължава само 20 минути! Така се отбелязва началото на нарастването на деня.

Твърде вероятно е това странно и импозантно съоръжение, което напомня (имитира) каменна утроба, да не е само астрономично съоръжение, а да е свързано и с определени култове, които свързват Земята/Скалата/Камъка със Слънцето/Светлината. В дълбоката древност астрономията и религиозните вярвания са били неразделно преплетени.


Фиг. 1

Ето го входът (Фиг.2)…


Фиг. 2

…и вътрешен вид от покритието на купола (Фиг.3) на грандиозния строеж.


Фиг. 3

Твърде вероятно тогавашните хора са наблюдавали поведението на снопа слънчева светлина в тъмната каменна камера, т.е. взаимодействието на слънцето със скалата, не само около Коледа, а през цялата година, което е било своеобразен ритуал. По аналогия с термина “свещенодействие” можем да го наречем например “свещеногледане”.

Смята се, че древните са свързвали обожествената Скала с понятията за Великата Майка-Земя, от която произхожда целият живот с неговия ежегоден кръговрат, а Слънцето – с понятието за животворящия Бог, който активира и контролира природните процеси. Така че споменатото “свещеногледане” е някакво своеобразно съзерцание и поклонение пред връзката на земното и небесното начало в най-общ смисъл.
Ирландският обект има особеност, специална точка – моментът около Коледа или най-късия ден. Тогава настъпва кулминацията на ритуалното свещеногледане за годината. Но иначе може да бъде място за поклонение през цялата година. Не е ясна датировката на обекта – според албума се предполага краят на IV хил. пр.Хр.

(2) В НАШЕНСКИТЕ РОДОПИ
Много любопитно съоръжение, което най-вероятно е служело за същия ритуал и за същото свещеногледане, има и по нашите земи. Това е пещерата Тангардък-кая, недалеч от мегалитното светилище Перперек. Тук няма зидане, а се наблюдава очевидно допълнително изсичане и оформяне на съществуваща пещера с южно изложение. Добри снимки са публикувани в албума на Н. Овчаров “Перперикон. Цивилизация на скалните хора”.

В тази пещера идеята за свързването на земното и небесното (слънчевото) начало е моделирана по-непосредствено, по-нагледно, отколкото в Newgrange – като своеобразен свещен брак. Входът има формата на вертикално издължен процеп, разширен в долната част, с което напомня фалос (Фиг.4). Вътрешността пък има вид на тунел, в чието дъно се затваря от овално оформена стена, разполовена с вертикално издълбана плитка и тясна бразда (Фиг.5). Когато слънцето се издига над хоризонта, входният процеп се проектира по дъното на галерията-утроба като светло фалосовидно изображение. В един специален момент – около най-късия ден в годината и само тогава (евентуално с някаква археоастрономична корекция) – светлинният фалос докосва дъното на пещерата. Именно това специфично светлинно представление дава основание на археолозите да наричат тази пещера Пещера-утроба, т.е. да я тълкуват като нагледна проява на соларно-хтоничен култ към земното и небесното начало, чието взаимодействие е в основата на природния кръговрат.


Фиг. 4


Фиг. 5

Не е ясна датировката, но пещерата е дялана с не особено развити технически умения, което обикновено означава много ранна епоха. Едва ли е по-нова от времето на трапецовидните ниши (ТИРН), като почти сигурно е от времето преди долмените, които в българските земи се датират от времето 12-6 в.пр.Хр. Доколкото се разбира от литературата, в Източните Родопи има няколко пещери, подобни на Тангардък-кая. Можем спокойно да ги включим в предположението на В. Фол (2000г.), че подобни скално изсечени обекти се отнасят най-грубо към II хил. пр.Хр.

Нека вметна тук за пълнота едно сведение, с което се сдобих доста трудно от различни източници и си струва да съобщя на любителите на мегалити в България. Долмени в Родопите досега са открити само в източната част, а именно край следните села: Любеново/Брягово, Остър Камък, Бисер (по северните склонове на Източните Родопи), Аврен, Черничево, Гугутка, Железино, Плевун, Кобилино, Долно Луково (по най-южния хребет на Изт. Родопи, в българска територия). Има също така при селата Руса, Котрония и Кила (по най-южните склонове на Източните Родопи, но в гръцка територия).

(3) ЕКЗОТИЧНИ СКАЛНО-ИЗСЕЧЕНИ СЪОРЪЖЕНИЯ В РОДОПИТЕ
В книгата си “Мегалитни и скално-изсечени паметници в Древна Тракия” (С 2000) В. Фол дискутира много интересни скални обекти – праисторически скално изсечени помещения (кухини, хралупи), които ще бележа накратко ПСИП. Наричам ги “помещения”, понеже са достатъчно големи, за да поберат един или няколко човека. Освен това думата е функционално неутрална, тъй като засега ролята на тези обекти не е установена със сигурност. Най-много сякаш са в Източните Родопи, макар че ги има и на други места – Сакар планина, околностите на Провадия и т.н. Специално добавям и думата “праисторически”, понеже в случая не става дума за по-късните и доста по-популярни християнски скално изсечени ниши, параклиси, манастири у нас от рода на черквите край село Иваново, Русенско и Аладжа манастир край Варна. Повечето ПСИП са били само с 1 страничен отвор и днес най-приемливо звучи хипотезата, че те са били гробници (Фиг.6.).


Фиг. 6

Но изследователите са намерили в Източните Родопи и 7 по-особени ПСИП, които освен страничния отвор, имат още един отгоре, т.е. ПСИП с 2 отвора: 1 -с. Воденичарово/А/, 2 – с. Воденичарово/Б/, 3 – с. Овчево/А/, 4 – с. Овчево/Б/, 5 – с. Горни Веслец, 6 – с. Ягнево/А/, 7 – с. Ягнево/Б/. Съществува още един такъв обект и в околностите на град Провадия, т.е. засега по българските земи са известни общо 8.
Според В. Фол, ПСИП с 2 отвора (страничен и горен) не са били гробници, а храмове, които отбелязвам като праисторически скално-изсечени храмове (ПСИХ). Там малък брой посветени хора “свещеногледали” взаимодействието между сноп слънчева светлина и скалната кухина, т.е. изповядвали соларно-хтоничния култ. В. Фол твърди, че тези примитивни скални храмове нямали аналози нито в Мала Азия, нито в Микенска Гърция. Ето схема на ПСИП с 2 отвора от цитираната книга (източникът й не е посочен, но ако правилно съм осведомен, схемата произхожда от двутомника “Мегалитите в Тракия”, издаден навремето от Ал. Фол и колектив) (Фиг.7).


Фиг. 7

Прекрасни снимки на ПСИП с 2 отвора е публикувал Христо Тодев в следните сайтове: Връзка 1 и Връзка 2. Тук прилагам само 2 снимки от тях: с. Горно поле (Фиг.8) и с. Горни Веслец (Фиг.9). Обектът в село Горно поле е откритие на самия Христо и не се споменава в монографията на В. Фол. Като го добавим в общата сметка, стават общо 9 подобни обекта в България.


Фиг. 8


Фиг. 9

Христо Тодев е резервиран към тълкуването на ПСИП с 2 отвора като храмове (ПСИХ), понеже помещенията/камерите са твърде малки, а отворите в тавана им са доста големи, като човек има усещането, че такива пропорции не отговарят на храм. Но в праисторическата археология почти нищо не е строго доказуемо. Затова нека останем засега при единствената що-годе разумна хипотеза на В. Фол и да продължим разсъжденията.
Датировката на ПСИХ е трудна, но можем да рискуваме да ги датираме най-общо във II хил.пр.Хр. Таванските отвори са големи спрямо камерата, а формата на камерата е овална, така че в тези съоръжения очевидно няма специална точка, свързана  подобно на обектите (1) и (2) с най-късия ден в годината. Но дори да е така, пак остава възможна поне някаква най-обща форма за практикуване на соларно-хтоничния култ през цялата година.
Като заключение към досегашните наблюдения (1), (2), (3), може да се предположи, че в периода ІV-ІІ хилядолетие пр.Хр. са били създадени и други скални праисторически светилища от вида (1), (2), (3) из Европа, Средиземноморието, Мала Азия и Близкия изток. Би било невероятно схващането за “свещения брак” да е било разпространено САМО в прастара Ирландия и САМО в прастарите Източни Родопи!

(4) РИМСКИЯТ ПАНТЕОН: МЕЖДУ ИРЛАНДИЯ И РОДОПИТЕ
Наскоро четох романа “Шестото клеймо” от Дан Браун. Между другото там доста подробно се описва Пантеонът в Рим (Фиг.10). Той е огромна постройка с цилиндрична основа и сферичен купол с диаметър 43.6 м, равен на височината на цялата сграда. Създаден е през 2 в.сл.Хр. В цилиндричното тяло има 7 ниши (на мястото на осмата е входът). В нишите е имало скулптури на езически богове, но не знаем точно на кои, понеже при превръщането на езическия храм в християнски (в 609 година сл.Хр.) те са били изнесени и не е ясно дали изобщо са оцелели. Цялата сграда и по-специално куполът й са върхово постижение на римските строители.


Фиг. 10

БЕЛЕЖКА 1: Зданието всъщност е от тухли и бетон, но е облицовано отвън и отвътре с каменни плочи, за да се създаде впечатлението, че е каменно. Желанието да се създаде такова впечатление едва ли е случайно! Търсен е символичен смисъл или роля на камъка. Най-високата третина от купола е направена не от тухли, а от олекотен бетон, също покрит с тънки каменни плочи. По ниската част на купола навремето е имало допълнителна украса от бронз, но по-късно той е бил свален и употребен за други цели.

БЕЛЕЖКА 2: В луксозното илюстрирано издание на романа ме порази снимка от вътрешността на храма (Фиг.11). На върха на купола има кръгъл отвор с диаметър 8.9 м, наричан “окото” (occula). Той пропуска в сумрака на огромното каменно помещение да проникне мощен сноп слънчева светлина. Кръглият отвор не е конструктивно неизбежен, а е нарочно направен. Ако желанието на архитекта бе просто да освети вътрешността на зданието, това можеше да стане чрез многобройни отвори по стените и в долния дял на купола. Така пред архитекта би се открил примамлив простор за изключително разнообразно разполагане и комбиниране на отворите, с което ще се осъществи и една чудесна украса на постройката. На всичкото отгоре множеството малки отвори биха се осъществили конструктивно дори по-лесно и удобно. Щом е бил избран толкова нетрадиционен подход – един единствен голям кръгъл отвор точно на върха – който е предизвикателство за цялата строителна техника на времето, сигурно е имало доста специални съображения. Такава сграда не се строи случайно и току-така. В специалното осветление несъмнено е била търсена някаква символика.


Фиг. 11

БЕЛЕЖКА 3: Предполага се, че строител на римския Пантеон е архитектът Аполодор Дамаски. В тази връзка трябва да напомним, че през 2 в.сл.Хр. Римската империя обхваща огромни пространства в Европа, Средиземноморието и Близкия Изток. Слънчево-каменните и мегалитните култове по тези места са съществували от незапомнени времена, доста преди римската сила да обедини тези земи в една държава и да създаде условия за оживен културен и религиозен обмен между десетки народи.
Дамаск, от своя страна, е централно разположен в източния дял на империята – там, където се срещат и взаимодействат много плодотворно влияния откъм Двуречието, откъм Египет и откъм мегалитната култура на хетите в Мала Азия. Там (както и в Западна Европа) скалата е била изпълнена със символичен смисъл и обект на преклонение от най-дълбока древност. Да не говорим за преклонението към Слънцето.

КОМЕНТАРИ
След тези забележки мога да пристъпя към идеята, която бе повод да напиша настоящия материал. Казано накратко, считам, че в римския Пантеон е кодирана и реализирана много важна древна символика, свързана с описаните преди него 3 типа обекти. За да дам по-ясна представа за нея, ще цитирам един източник, който очевидно е съвсем независим от моите емоционални пристрастия към праисторическите епохи, когато чрез мегалитите и скално-изсечените паметници камъкът, скалата са били на особена почит. Цитирам енциклопедичното издание “Всеобщая история искусств”, под ред. на А. Д. Чегодаев, том І, М 1956:

“Пантеонът е нов тип храмова постройка. […] В римското храмово строителство външният облик на зданието имал – както и в гръцките храмове – много по-важно значение от интериора на зданието. В Пантеона за пръв път е поставена и решена нова задача – създаване на монументално храмово съоръжение, в чиято образна структура главна роля да играе обширното вътрешно пространство. […] Вътрешното пространство на храма не е изолирано от външния свят […] През кръглия отвор в центъра на купола се вижда синьото небе. През този отвор в храма проникват слънчевите лъчи, образуващи светлинен сноп, който се премества в съответствие с движението на слънцето. По този начин грандиозното куполно съоръжение, което само по себе си образно изразява идеята за небесния свод, царуващ над земята, сякаш се свързва с движението на небесното светило.”

Във връзка с този цитат може да се добави, че все пак той не е от монография, а от енциклопедия, т.е. отразява не личното мнение на даден учен, а едно, ако не общоприето, то поне преобладаващо мнение в научните среди.

ПЪРВИ КОМЕНТАР: Според това общоприето мнение, Пантеонът бил нов тип храм в сравнение с храмовете от класическа Древна Гърция и Древния Рим дотогава, понеже и доколкото не поставял ударението върху външността, а върху вътрешността на храма. Това е изумително твърдение! Масовото научно съзнание дотолкова се е самохипнотизирало от непрекъснатото вглеждане и описване на класическа Древна Гърция и Древен Рим, че не вижда някои очевидни неща наоколо. Обърнете внимание, че и трите вида съоръжения, които описах по-горе, са именно храмове от този, вътрешно-насочен тип, който уж бил нов – те се стремят да създадат определен ефект във и чрез своята вътрешна аранжировка, а не чрез своята външност. Но те са доста по-стари от класическата Древна Гърция и Древния Рим и нямат тяхната популярност, просто са извън рамките на стандартното мислене. През 5-10 века на грандиозно каменно строителство в класическа Древна Гърция и Древния Рим строителите дотолкова се прехласвали от ВЪНШНОСТТА на храмовете, че именно там съсредоточавали усилията си и там слагали ударението. И древният тип на вътрешно-насочените храмове е бил изоставен, забравен! Вътрешно насоченият тип храм не е открит чрез римския Пантеон, а е припомнен, преоткрит чрез него! Това е една отколешна и позабравена идея.

ВТОРИ КОМЕНТАР: В същия цитат за римския Пантеон е обобщено, че по гениален начин е осъществено впечатлението за връзката между земното и небесното, между недрата на Земята и топлината на Слънцето, които си взаимодействат в движение и моделират динамиката на мирозданието. Съгласен съм с тази оценка. Тя не е умозрителна, а е резултат от непосредственото впечатление на поразения зрител, след като влезе в храма. Тя предава неговото непосредствено потресение и възхищение. И именно това й позволява да надникне извън рутината, да се доближи до истинското впечатление, което архитектът е искал да постигне у публиката. Несъмнената прилика между поразителната гледка от вътрешността на Пантеона и замисъла на описаните преди това три типа праисторически обекти ми даде основание да предположа, че и в Пантеона основната цел на строителя е била да даде възможност на посетителя да наблюдава, да “свещеногледа” взаимодействието между светлината и камъка, между слънцето и скалата, което задвижва природния кръговрат и моделира Вселената и Живота.

Архиви за строителството не са запазени от онова време, но все пак е известно, че Пантеонът е граден като храм на всичките езически божества, почитани в рамките на Римската империя преди 4 в., откогато насетне християнството се налага в целия обществен живот на империята. Архитектът на Пантеона е получил конкретна императорска поръчка да построи храм на всичките стари богове. Хайде да се поставим мислено на неговото място. Той стриктно е изпълнил тази задача по един очевиден и за нас начин – като е разположил в храма многобройни скулптури на основните езически богове. Естествено е, обаче, доста дълго да е размислял в каква среда и на какъв фон да разположи статуите на конкретните езически богове, сиреч каква да бъде общата структура на сградата. И накрая е взел едно великолепно решение – на фона на Вселената! Нека си признаем честно, има ли нещо по-достойно от Вселената като фон на всичките основни езически богове?

Архитектът на римския Пантеон не е бил обикновена личност, а гениален високо образован майстор, който е работил на базата на огромно културно наследство. Това му е позволило да моделира Вселената не със скулптурни, а с чисто архитектурни средства. Сторил го е в съответствие с древната и велика идея, че светът се основава и движи чрез свещеното взаимодействие между каменната земна твърд и животворната слънчева светлина. И е бил наясно със съществуването на този величествен езически култ и хилядолетното му практикуване, независимо че в съвременния му Рим този култ е останал на заден план, поизместен от богатата съвкупност от човекоподобни богове, както се е практикувало в Древна Гърция, Месопотамия, Египет. Не е ясно дали неговите съвременници от римското общество са усещали и разбрали докрай грандиозния му замисъл, скрит в абстрактната геометрия на сградата. А може би и днешното човечество още не го е разбрало докрай? По ирония на съдбата името на архитекта не ни е известно точно, а само се правят догадки.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Дори ако се абстрахираме от твърде детайлната орфическа представа за хтонично-соларното взаимодействие под формата на т.н. “свещен брак”, разработена от Ал. Фол и В.Фол, забелязваме значително функционално подобие между съоръженията (1) – (4), независимо дали имат специална точка, отговаряща на най-късия ден, или не. Във всички случаи те са израз на някаква почит (“свещеногледане”) към:

(а) Скалата/Планината/Земята, символизирана чрез своя модел – “каменна кухина”, градена от каменни блокове или изсечена направо в скалата като пещера, към
(б) Слънцето, символизирано чрез неговия модел – конструктивно създадения светлинен сноп, както и към
(в) тяхното взаимодействие, моделирано чрез проникването на снопа в тъмната каменна кухина (със или без специална точка).

Обобщено, по всичко личи, че Пантеонът е едновременно възраждане, кулминация и завършек на древния соларно-хтоничен култ от района на Европа, Средиземноморието и Близкия Изток. В този езически по идеологията си храм споменатият култ се материализира по архитектурно най-съвършен начин и за последен път в историята. Оттам насетне подобни храмове са били немислими, поне в християнския свят.
Описаните тук праисторически обекти от типа на (1), (2), (3) от ІV-ІІ хил.пр.Хр., както и римският Пантеон от 2 в.сл.Хр., не са свързани пряко, а косвено: свързани са в смисъл, че са прояви по различно време на една и съща обща идеология, на един и същ основополагащ култ: соларно-хтоничното взаимодействие като основа и двигател на Вселената.
Анализът на (1), (2), (3) позволява по-новому да възприемем Пантеона (4) и да открием в неговата архитектура неподозиран смисъл. И обратното, Пантеонът (4) позволява да оценим подобаващо обектите от вида (1) и (2). Така попадаме на още една красива нишка, която свързва (макар и непряко) най-древната култура по нашите земи с културата на други земи и племена в Европа и наоколо – от праисторическите времена чак до началото на новото летоброене.

Споделете публикацията

Google1

За Сътрудници

В този раздел са поместени интересни преводни или авторски материали, писани или намерени от сътрудници и читатели на „От Извора“. Вие също можете да направите своя принос, като изпратите предложение за авторска публикация или собствен превод на is@otizvora.com.

Всички публикации

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.