За една конференция и един подарък

Автор: д-р Асен Чилингиров

На 24 и 25 ноември се състоя в София научна конференция на тема „Готската писмена култура и транскултурните отношения в късната античност”, организирана от Посолството на Швеция в България, Националния археологически институт с музей при БАН, Сдружението „Балканмедиа“ и Дом „Вулфила“ и Австрийската библиотека „Д-р Волфганг Краус“ при СУ «Св. Климент Охридски». Тъй като не участвах на самата конференция и нямам достатъчно пълна информация за нейната работа, няма да се занимавам с нея, а с един на пръв поглед незначителен и второстепенен въпрос, свързан с откритата в навечерието на конференцията изложба в Националния археологически музей в София и тържественото представяне на копие от ръкописа, съхраняван в Университетската библиотека и известен под названието Сребърен кодекс – но още по-известен от названието, което му се дава в науката: Библия на Вулфила. Масовите медии не закъсняха да оповестят това събитие, свързано тясно и с работата на конференцията. В техните съобщения се предава един и същ текст, по всяка вероятност изготвен от агенция „Фокус” – макар това име да не посочват всички интернетни издания, публикували текста почти без изменение. Ще го цитирам и аз, според органа на Българската православна църква, електронното списание „Православие bg”, което заедно със също така електронния орган на „Атака“ (!?) беше едно от първите, които публикуваха текста в интернет – ще цитирам обаче само четири изречения от него, свързани с тържественото откриване на конференцията и определящи нейния тематичен обсег:

„Копие на най-старата готска Библия бе представено на 23 ноември 2007 г. в 11 часа в Националния археологически музей на пресконференция. Това е факсимилно копие на най-старата готска Библия „Кодекс аргентеус” („Сребърната Библия”) от VІ век сл. Хр., която се съхранява в библиотеката на Университета в Упсала, Швеция, съобщиха от Националния археологически музей. „Сребърната Библия” е копие на Библията, преведена на готски език от Вулфила, живял в българските земи през ІV в. Името на Библията произлиза от сребърното мастило, с което е написана.”

Останалия текст, който не е много голям, може да прочете всеки, който ползва съвременните електронни медии и в него се казват по няколко думи за изложбата в Националния археологически музей, на която са показани „предмети, принадлежали на готите и на други германски племена, открити в българските земи и сега част от фондовете на музея”, както и за чуждестранните участници на конференцията.

Ако ползващият техническите възможности на съвременната наука, намерили съвършен израз в Интернет, поиска да се информира за тези две понятия – „преводачът Вулфила” и „Сребърната Библия, още по-добре известна под названието „Библия на Вулфила” – той ще бъде буквално залян с море от публикации, които се представят, както е известно, във вид на т. нар. «сайтове», и които той има възможност да «изтегли» на своя компютер и прочете или най-малко да се запознае с тяхното съдържание. В конкретния случай на запитването на «юзера», както се нарича ползващият тази техника, той получава незабавно отговор. И думата „незабавно” не дава и най-слаба представа за времето на получаването и за количеството на информацията, които в съвременната наука и техника са съвършено точно определени величини. При задаването на въпроса с латиница резултатът за Wulfila е 16000 информации, доставени за 0,09 секунди, а за Wulfila Bibel – респективно 807 за 0,08 секунди. При задаване на въпроса с кирилица информациите са съответно 857 за 0,09 секунди и 312 за 0,22 секунди. Естествено, да се прочетат или поне прегледат те е нужно значително повече време. Но това съвсем не е и нужно, защото още между първите информации ще се получат най-важните сведения – или по-точно сведенията, които се считат от съвременната наука за такива. Друг е въпросът доколко тези сведения са верни – а в дадения случай нито едно от тях не отговаря на истината и в това може да се убеди едва ли не всеки, запознат с най-елементарните изисквания от страна на историографията и на християнската религия.

Първото понятие, името на преводача „Вулфила“, е съчинено – или по-точно манипулирано от германските „учени”. При този „преводач на Библията на германски език” се касае обаче за една историческа личност и тъй като тази историческа личност е застъпвала идеи, несподеляни от официалната църква, последната се е погрижила да се заличат и унищожат сведенията за нея в съчиненията на историците и другите съвременни автори. А тези автори са били добре запознати с дейността на въпросния преводач, който при това е имал ранг на епископ с твърде голяма епархия и е играл видна роля в историята христянската църква. Но въпреки съзнателното и преднамерено унищожение на изворите, до нас са стигнали също и някои автентични сведения за живота му, предадени не от неговите противници, а от негови съмишленици. Нито един от съмишлениците или противниците му, които без изключение са писали по гръцки език, не е употребил за името му (или по-скоро за неговото просвище) думата Вулфила, а Улфила (???????) или Урфила (???????) – втората по всяка вероятност е по-вярна, тъй като се предава не само от най-сигурния източник за неговия живот, съмишленика му Филосторг, а също се съдържа и на един негов печат. Към името Улфила германските автори прибавят без каквото и да е основание в началото буквата «в», за да се получи дума, производна на познатата едва ли не на всеки германска дума «Wolf», т.е. вълк, като по този начин се „доказва“ неговия германски произход.

В своята унищожена през V век «История на църквата», от която са запазени само няколко откъса, скрити в тайния архив на патриарх Фотий (820-891), по-горе споменатият автор Филосторг пише и следните подробности за своя духовен учител: „…по това време (349 г.) Урфила довел в ромейската земя многоброен народ от отвъддунавските скити, наричани някога гети, а сега готи, които поради своето благочестие избягали от собствените си земи… …Той бил ръкоположен от Евсевий и неговите привърженици (т.е. арианите) за епископ на християните в гетската земя. Като се грижел и за другите техни работи, той им изнамерил собствена азбука и превел на техния език цялото Писание (т.е. Библията), с изключение на «Книгите на царете»…
Както се вижда от този откъс, духовният учител на гетите е превел „цялото (свето) Писание“, а не

Евангелието. А т.нар. „Библия на Вулфила“, т.е. Сребърният кодекс в Упсала, не съдържа нито един откъс от Светото Писание или Стария Завет, а само части от Евангелието, т.е. от Новия Завет. И това прави излишни всякакви спорове за автентичността на „Библията на Вулфила“. Междувпрочем, ако интересуващият се прочете съобщението на агенция Фокус в споменатото по-горе електронно издание на Българската православна църква, след него той ще намери и препратка към едно кратко сведение от свещ. Стоян Бербатов, озаглавено Има ли разлика между Евангелие и Библия?, поместено в същото списание, но явно непознато не само на редакторите на изданието, но и на десетки хиляди автори, писали за „Библията на Вулфила“. А в цитираната по-горе информация на агенция Фокус се съдържа и твърде куриозното (меко казано) съобщение, че „Името на Библията произлиза от сребърното мастило, с което е написана“ – и това също се цитира в електронния орган на Българската православна църква!

Както се вижда от свидетелството на Филосторг, но и от много десетки други исторически извори, които аз съм посочил или буквално цитирал в моите публикации, при така наречените готи не се говори за германски племена, появили се на нашите земи внезапно през ІV век и също така внезапно изчезнали от тях през VІ век, а за населението на нашите земи, което никога не е изцяло напускало земята си и не е измряло, за да бъде изместено нито от германци, нито от някакви инородни славяни, дошли от Задкарпатието, нито пък от някакви монголоиди-татари-прабългари, дошли от горното течение на Волга, Памир, или Алтай, или пустинята Гоби. И духовният водач на това население е превел Библията на неговия език, а не на западногерманския диалект, на който са написани откъсите в Сребърния кодекс.

Асен Чилингиров, Берлин, 26 ХІ 2007 г.

Споделете публикацията

Google1

За Асен Чилингиров

tschilingirov@mail.bg | Проф. д-р Асен Чилингиров е роден през 1932 г. в София. Завършва история, музика и история на изкуствата в България. От 1964 г. живее и работи в Берлин, Германия. Там завършва история на изкуствата. Автор е на над 400 научни труда. Между тях са „Голяма история на християнското изкуство в България“ и „Културна история на България“, издадени на немски език във ФРГ и ГДР. Преподава в Берлинския, Лайпцигския и Хумболтовия университет. Главен консултант е за Балканското изкуство в „Енциклопедията за средновековно изкуство“ в Рим за периода 1984 – 1995 г. Вижте книгите на проф. Чилингиров в архива на „От Извора“ »

Всички публикации

Коментарите са заключени.