Духовете на мрака – лекция 14: Към бъдещето

Дорнах, 28 октомври 1917 г.

В хода на нашите изследвания изяснихме какви важни събития са се разиграли от началото на 19 век, така да се каже, зад кулисите на световната история. В природата на нещата е, че ако искаме да избегнем сухите и абстрактни описания на неща, отнасящи се до духовния свят, ние винаги следва да прибягваме до охарактеризиране на тяхното отражение, на тяхното копие във физическия свят. Нещата, които стават тук във физическия свят, са именно отражения или копия на духовните събития.

Сега бих искал да насоча вниманието ви към това, какво всъщност става зад фасадата на нещата. Ние знаем, че приблизително в 1413 г., следователно в 15 век, стана преходът от Четвъртата в Петата следатлантска културна епоха. Към цялата досегашна характеристика на нещата нека прибавим и следното: Ръководството на земните събития беше поверено главно на определени свръхсетивни Същества от Йерархията на Архангелите. Отделни и важни подробности по този въпрос ще откриете в моята книжка “Духовното ръководство на човека и човечеството”. Не случайно казах “главно”, защото, представете си живо следното: Ангелските Същества вършат своята дейност в духовните светове. В резултат на тяхната дейност на Земята настъпват едни или други събития. А на Земята настъпва не друго, а това, което наричаме история, описваща човешкия живот през Четвъртата следатлантска културна епоха.

Йерархията на Архангелите е по-висша и тя има своите служители в лицето на Ангелите, обаче те им служат по такъв начин, че съотношенията между двете Йерархии оставаха в рамките на един чисто духовен, свръхсетивен процес, който засягаше човека твърде слабо. Обаче с настъпването на Петата следатлантска културна епоха нещата се променят – сега, що се отнася до ръководството на човечеството, Съществата от Йерархията на Ангелите станаха значително по-самостоятелни. Или с други думи: През Четвъртата следатлантска културна епоха хората бяха по-скоро директно ръководени от Архангелите; а сега е инак, през Петата епоха, в сегашната Пета епоха, простираща се до четвъртото хилядолетие ще настъпи едно директно ръководство от страна на Ангелите. Да, човекът ще бъде директно ръководен от Ангелите. Вече не можем да твърдим, че съотношенията между двете Йерархии са чисто духовни, свръхсетивни.

Обаче ние бихме могли да изразим този факт и по-материално, ако мога така да се изразя, понеже всичко материално е копие на духовното. Когато търсим околните пътища, по които Архангелите и Ангелите ръководеха хората през Четвъртата следатлантска културна епоха, трябва да кажем: Това ставаше чрез човешката кръв. И по този заобиколен път, т.е. чрез човешката кръв, беше създадена също и социалната структура, която по необходимост се опираше на кръвното родство, на кръвните връзки. Арената, където се подвизаваха както Архангелите, така и Ангелите, това беше човешката кръв. Да, кръвта не е просто това, което днешните химици анализират в своите лаборатории, кръвта е същевременно и арената, където се подвизават свръхсетивните Същества.

И така, когато говорим за Четвъртата следатлантска културна епоха, кръвта се явява като главната арена, където действат Архангелите и Ангелите. През Петата следатлантска епоха нещата се променят: Сега Ангелите завладяват главно кръвта. Имам предвид “нормалните” Ангели, тоест Ангелите на Светлината. А пък Архангелите действуват по-скоро в областта на нервната система.

Бих могъл да се изразя не по-зле и със старата терминология: През Петата следатлантска културна епоха Архангелите действат главно в мозъка, а Ангелите главно в сърцето. Или казано с езика на днешната физиология, Ангелите действат главно в кръвта, а Архангелите главно в нервната система. Виждате каква огромна промяна, е настъпила в човека и тя може да бъде проследена дори в материалната структура на неговото физическо тяло.
Обикновено хората си представят, че Ангелите и Архангелите витаят някъде из облаците. Обаче ако обхванем с поглед цялата нервна система, целия нервен живот на човека като място, като локализация, както и цялата кръвна система, също като локализация, и онова, което им принадлежи в свръхсетивните светове между смъртта и поредното ново раждане, тогава ние ще открием царствата на Архангелите и Ангелите.

През 15 век настъпи един особен период от планетарното развитие на Земята и свързаното с него развитие на духовния свят. И така, през 15 век за Архангелите, за нормално развитите Архангели, които търсеха прехода от кръвта към нервната система, притегателната сила на Земята беше най-голяма. Следователно, ако се върнем към 14, 13, 12, 11 век, ще установим, че притегателната сила на Земята става все по-слаба. Или с други думи: През 15 век Архангелите бяха посъветвани от по-висшите Духове да се привържат към земното съществуване и да го обикнат до най-голяма степен. Колкото и парадоксално да изглежда в очите на днешните грубо-материалистично мислещи хора, все пак е напълно вярно, че това, което става на Земята, е свързано с много от процесите, разиграващи се в духовния свят.

Как стана например така, че тъкмо тогава и по един толкова забележителен начин беше открита Америка? Как стана така, че тъкмо тогава започна завладяването на новите континенти? Отговорът е един: Защото през това време Архангелите бяха в най-силна степен привлечени от Земята. Благодарение на това, че те управляваха отчасти кръвта и отчасти нервната система, човекът започна, тръгвайки от своите културни центрове, да завладява цялата Земя. Несъмнено, за твърдоглавите материалисти нашите твърдения може да изглеждат абсурдни, но въпреки това те отговарят на истината: Хората откриха Америка, защото притегателната сила на Земята относно Архангелите беше най-голяма тъкмо в посочения период!

И точно тогава от страна на Архангелите започна един вид възпитание на Ангелите, предназначено към това те да овладеят човешката кръв, докато самите Архангели се насочиха към овладяването на нервната система. И така, в началото на 40-те години от 19 век нещата напреднаха до такава степен, че някои от изоставащите Ангели се опитаха да излязат извън зоната на кръвта и да заемат мястото на Архангелите в нервната система. Следователно, през 40-те години се разгоря една решителна битка, която, ако разглеждаме нейното отражение в материалния свят, се пренесе долу под формата на процеси, разиграващи се между човешката кръв и човешката нервна система.

Ангелите на мрака бяха изхвърлени от нервната система и потопени в човешката кръв, така че отсега нататък техният грохот се носи там, в кръвта. И понеже те бушуват в човешката кръв, настъпи всичко онова, което аз описах като едни или други проявления, инспирирани от Ангелите на мрака. Само понеже те бушуват в човешката кръв, се оказа възможно хората да останат толкова умни. Естествено,всичко това настъпи бавно и постепенно, но все пак преломният момент е през 1841 г., макар че целият 19 век беше вече засегнат от това, за което става дума тук.

В хода на тези лекции аз насочих вниманието ви към един особено важен факт: Жените ще запазят своята плодовитост едва до седмото хилядолетие; след този период, в областта на размножението ще настъпят големи промени. Ако нещата можеха да вървят според нормално живеещите в кръвта Ангелски Същества, физическото размножение щеше да продължи само до шестото хилядолетие. Способността за физическо размножение щеше да се запази едва до Шестата следатлантска културна епоха. Според мъдростта на Светлината размножителният импулс няма да има никакво бъдеще през следващата културна епоха. Обаче все пак физическото размножение ще продължи още известно време, включително и през седмото хилядолетие, а може би дори и след него. Защо ще се получи така? Защото тогава регенти на размножението, импулсиращи Същества на размножението, ще бъдат свалените на Земята Ангели. Този факт е от огромно значение.

Доколкото е импулсирана от Съществата на Светлината, през Шестата следатлантска епоха човешката плодовитост постепенно ще пресъхне. Само Съществата на мрака ще положат известни усилия за продължаване на физическото размножение. Ние знаем, че зародишът на Шестата следатлантска културна епоха се намира в Източна Европа. Европейският Изток ще развие у себе си една силна тенденция, според която физическото размножение няма да има шансове след Шестата културна епоха, понеже той, европейският Изток, ще тласне Земята към едно по-скоро духовно, психическо съществуване. А от Америка ще действат другите импулси за Седмата следатлантска културна епоха, в която размножителните процеси ще се насочват от Ангелите, свалени на Земята.

Помислете само, колко сложни са нещата. Тези неща – винаги се налага да подчертавам това – могат да бъдат установени само чрез непосредствено наблюдение в свръхсетивните светове. Тръгне ли по пътя на теоретичните разсъждения, човек по правило се заблуждава. Тогава той следва една определена посока и евентуално стига до твърдението, че тъкмо през Шестата следатлантска културна епоха физическото размножение на хората ще бъде преустановено. Единствено духовното наблюдение позволява на човека да проследи различните течения, чиито взаимодействия дават пълна картина на цялото. Необходими са много усилия, за да стигнем до този вид познание, за което става дума сега.

Да, човекът с право ще ви се стори твърде сложно устроен, когато си представите, че сега, през Петата следатлантска културна епоха, той представлява арена за действие както на Архангелите и Ангелите, така на абнормните Духове – съответно чрез неговата нервна система и неговата кръв. Точно тук си взаимодействат различните сили и Същества. Ако наблюдаваме външната страна на живота, ние виждаме, така да се каже, само външните очертания на морската вълна, но не и силите, които я изхвърлят на брега.

Впрочем Духовете на мрака, които бяха свалени на Земята през 1879 г., упражняваха своите въздействия от духовния свят и докато се намираха там. Припомнете си една подробност, за която вече стана дума – че като цяло, човечеството става все по-младо и по-младо. Ако се върнем назад към древна Индия, ще установим, че хората запазваха потенциалната си готовност за развитие до много по-напреднала възраст; а после, през Древно-персийската епоха, и още повече през Египетско-халдейската и през Гръцко-латинската епоха, тази възрастова граница непрекъснато се снижаваше, докато се установи накъде между 28-та и 35-та година. Днес потенциалната готовност за развитие се запазва само до 27-та година. Занапред тази възрастова граница ще се намали до 26-та година и т.н. Аз загатнах и за това, че една личност, от която днес за висят доста неща, може да бъде разбрана само чрез обстоятелството, че двадесет и седемгодишната възраст играе особена роля в нейния живот: Лойд Фжордж. Когато душевният живот съвпада с външния, това винаги означава нещо!

Фактът, че през нашата Пета следатлантска културна епоха хората запазват способността си за развитие до 20-те си години, е важна предпоставка за съвместното действие на Архангелите и Ангелите. Обаче нормалните Духове, Духовете на Светлината, искат да участват и в еволюцията на човечеството. И така: Човекът запазва естествената си способност за развитие до към 20- годишна възраст; Духовете на Светлината биха искали да се отнасят към тази способност по един интимен начин, така че тя да се проявява в човека без много шум, така че това, което става съвсем незабележимо във вътрешната организация, през 28-та година – и по-точно между 28-та и 35-та година – накрая да излезе наяве.

Помислете още веднъж. Онова, което става в човешката кръв до 28-та година, по-късно трябва да проникне и в себесъзнанието на човека, за да бъде отново върнато в кръвта. Следователно, според намеренията на нормалните Духове, Духовете на Светлината, човекът трябва да развива своя душевен живот, така да се каже, без много шум, съвсем безкористно. И чак после да го прояви под формата на едни или други външни действия. Чак после, след 28-та година, бих казал, да премине от “годините на учение” в “годините на странстване”.

Обаче Духовете на мрака не са съгласни с това. Те искат съвсем друго – човекът да се откаже от подобно вътрешно развитие през своята 20-годишна възраст и още тогава, още в тази възраст, да заложи всичко на интелекта, на външната активност.

Ето как изглежда връзката между едно социално явление и неговите духовни причини. Сред нас – живо си представете това – се разиграва една голяма битка: Духовете на Светлината искат да ни направят зрели едва след 28-та година. И то така, че да се проявим в социалния живот, да станем дееспособни. Духовете на мрака искат да изместят този момент преди 28-та година, те биха искали да въвлекат човека в социалния живот много по-рано. Ето какво се крие зад нашата социална действителност, когато например тук или там се предлага снижаване на възрастовата граница, необходима за гласуване, до 20 години. Или дори до още по-ранна възраст.

Естествено запознаването с подобни факти никак не е приятно. И все пак голяма част от събитията, които са инспирирани от Духовете на мрака, бяха инстинктивно, атавистично доловени от хората. Обаче това атавистично познание принадлежи към миналото. И все някога хората трябва да вземат решение за съзнателното възприемане на всичко онова, което до този момент те улавяха само инстинктивно. То впрочем се вливаше в душите им също и от древните Мистерии. Или с други думи: Да формират социалния организъм не слепешком или под влияние на емоциите, а с оглед на спиритуалните принципи! Защото Духовете на мрака постигат своите цели тъкмо тогава, когато хората проспиват духовните импулси, които насочват еволюцията на човечеството. И голяма част от неистината, която се шири по света, е тук именно с тази цел: Да държи човека в илюзии, да го потапя в сън, да го отклонява от действителността, понеже по този начин Духовете на мрака си играят с хората както искат. Предлагайки им неистини, Духовете на мрака ги отклоняват от всичко онова, което хората биха могли и трябва да изживеят в името на общочовешката еволюция.

Днес ние живеем в една епоха, когато хората сами трябва да се заемат със своето развитие. Но за да стане това, се налага едно сериозно задълбочаване в доста неща, което е възможно, след като сме проучили техните истински духовни причини. И така: През 19 век се случиха известни събития, за да бъдат хората отклонени от истината. Помислете само какво всъщност означава, че тъкмо в най-важните периоди от развитието на 19 век дарвинизмът пусна толкова здрави корени в човешкото мислене. А становищата на повечето хора относно тези важни неща са понякога направо куриозни.

Вземете например известия “Философски речник” на Фритц Маутнер [51]. Там пише: “Забележителното е не как Дарвин превъзмогна телеологията, т.е. учението за целесъобразността, а че изобщо я превъзмогна!” Понеже Маутнер е достатъчно умен и знае, че духовните сили далеч не са победени от Дарвин, той казва, че важното е не как той е сторил това, а че изобщо го е сторил. Или с други думи, Маутнер казва: Колко уместно е, че органическото развитие беше представено така, сякаш в него няма никакви духовни Същества, преследващи своите духовни цели.

Ако обаче човек вниква в нещата, те му изглеждат приблизително по следния начин: “Ето, тук имаме един впряг, един файтон, отпред е конят и конят тегли файтона.” Може би някой ще възрази: “Да, но кочияшът седи на капрата и той насочва коня в една или друга посока.” Но ако се абстрахирате от кочияша, вие бихте могли да проведете всякакъв род “научни” проучвания върху всички онези предпоставки, които позволяват на коня да тегли файтона, без да се съобразява с какъвто и да било кочияш.

Обаче Дарвиновото учение се опира тъкмо на такива основания. Дарвин не иска да знае за никакъв кочияш. Дарвинистите заявяват: “Отживели предразсъдъци са да смятаме, че кочияшът определя посоката, по която върви конят. Конят тегли файтона и това е ясно за всеки, понеже конят е впрегнат и се намира пред файтона.” Дарвиновата теория изцяло е изградена според правилата на тази логика. Благодарение на голямата си едностранчивост, тя може и да се е докоснала до някои важни подробности, но като цяло тя е допринесла най-вече за едно пълно затъмнение на нещата. Дори и днес безкрайно много естественонаучни хипотези страдат, така да се каже, от това, че хората не забелязват кочияша. Често се говори за причина и следствие, като обикновено причината за придвижването на файтона се търси в коня – нещо, което се смята за голям напредък. И хората изобщо не забелязват, че такава подмяна между коня и кочияша се прави във всяка област на днешната наука.

Простете ми този израз, но подобни “конски теории” днес се радват на голямо уважение. Техните погрешни изводи не могат лесно да бъдат оборени, понеже донякъде е вярно, че конят тегли файтона, само че тук ние търсим съвсем друг смисъл в думите “правилно” и “погрешно”. Ето защо материалистичните мислители винаги могат да оборят духовния мислител, който знае, че освен коня и файтона, съществува и кочияшът. Този пример ясно показва докъде може да ни отведе онази остроумна критика, която Духовете на мрака искат да подарят на човека. Никой не търси истината или цялостния облик на нещата; по-важно е те да бъдат разбрани според логиката, че конят тегли файтона.

Логиката може напълно да се еманципира от действителността. Може да си много логичен и в същото време напълно чужд на действителния свят. Но когато става дума за еволюцията на човечеството, тогава в съображение идва и следната важна особеност – а именно, че Духовете на мрака упражняват своята власт предимно над разума и интелекта. Те могат да обхванат, да контролират разума и интелекта, но не и емоциите, не и волята, преди всичко не и волевите импулси. Тук аз се докосвам до една много дълбока закономерност. Ние се убедихме, че през последните две, три десетилетия, обликът на най-важните социални стремежи до голяма степен беше определян не от истинското познание, не от фактите, а от пресата, от журналистиката. Ние всички бяхме засегнати от социално-политическите промени, които настъпиха в Европа и Америка.

Същественото е, че в тези социално-политически промени живеят само мисловните конструкции от края на 19 и началото на 20 век, обаче не и емоциите, не и волевите импулси. Тази подробност е изключително важна. Впрочем до подобни открития човек стига само след добросъвестни и честни изследвания в духовния свят. Хората, които през 40-те години на миналия век слязоха от духовния свят и се инкарнираха в човешки тела, а сега отново са горе, са добре запознати с тези факти – запознати са с тях от гледна точка на другия свят. А именно, че през последните десетилетия тук на Земята са в сила разумът и интелектът, които с оглед на времето бяха постигнали известна зрелост, обаче това не важи и за волевите импулси. Волевите импулси останаха на своето равнище от 40-те години. Защото в хода на общочовешката еволюция, волята се развива много по-бавно, отколкото мислите.

Моля ви да вникнете в тази изключително важна истина:
Волята се развива много по-бавно, отколкото мислите.

Например хората, които се оставиха на общоприетите навици и през 40-те години не застъпваха някакви революционни убеждения, а се подчиняваха на общоприетите навици, на простодушните патриархални навици от 30-те и 40-те години, те продължиха да живеят по същия начин и през следващите десетилетия. Обаче мислите напреднаха! И поради тази причина, в хода на еволюцията непрекъснато се получават противоречия между мисловния живот и волевия живот, макар и те да не засягат всички сфери на живота.

Тъкмо поради тази причина, през 19 век стана възможно нещо, което беше немислимо да се случи през нито един от миналите векове. Официалните историци могат да възразяват колкото си искат срещу това, което ще кажа сега, но техните възражения нямат никаква стойност. Ето за какво става дума: През последните исторически епохи от еволюцията на човечеството, разумът и интелектът никога не са действали положително в живота. Върнете се назад към въстанията на робите в древен Рим. В основата им бяха озлоблението, волевите импулси. Съвсем друго е положението през 19 и 20 век. Исторически съвременната социал-демокрация не може да се сравнява с въстанията на робите – тя е нещо съвършено друго, тя възниква от теорията, от такива теории като тези на Ласал и главно на Карл Маркс. От теорията за класовата борба.

Хората бяха изправени на крака от няколко фрази, от няколко чисто критически, чисто теоретически фрази, които ги заразиха дотам, че мнозина станаха агитатори на марксизма. Защо? Защото хората, които приеха марксизма с такъв агитаторски устрем, имаха същите волеви импулси, каквито бяха тези през 40-те години на 19 век. В сравнение с мисленето, волята изостана! Само благодарение на този факт стана така, че през 19 век определени сили доведоха едно чисто интелектуално движение до такъв бурен подем. Ето едно явление, което по-рано не съществуваше и което ще ви убеди в правотата на казаното от мен вчера.

Какво точно означава, че през този 19 век – отчасти, докато Духовете на мрака бяха горе, отчасти, след като бяха свалени на Земята – че през този 19 век Духовете на мрака искаха да развият само едното течение на разума, на материалния разум. И сега вие виждате как материалният разум завладява дори емоциите на 30-те и 40-те години, и то не само по пътя на разумното убеждение; сега вие виждате как разумът направо се изражда в агитаторство, в революция, в революционни копнежи и т.н. Никога досега разумът не е държал кормилото по този начин. Колко важно е да стигнем до разбирането на тези неща. Обаче за да ги разберем, ние трябва да надникнем в това, което става зад кулисите на така наречената световна история.

Попитайте някого, който не се интересува особено от нещата: Откога датира историята? Откога човечеството разполага с това, което днес наричаме “история”? Той ще ви отговори: “О, това е една много стара работа!” Обаче историята не е по-стара, да речем, от сто години. Онова, което днес наричаме история, не е по-старо от сто години. По-рано хората си отбелязваха забележителните събития, записваха си различни “истории”; обаче това, което наричаме световна история, проследяването на една или друга нишка през цялата еволюция на човечеството, то е не по-старо от около сто години.

Разгледайте само “историите” от миналите времена и ги сравнете с нашата “световна история”. Защо се получават толкова много различия? Защото по начало историята е нещо преходно! Имаме ли достатъчно основания да смятаме за една наука тази история, която се преподава днес в университетите? Е, добре, наистина съществуват известни основания за това, най-вече основанието, че толкова и толкова стотици професори по света са назначени в университетските катедри именно като професори по история! Обаче подобен род основания ми напомнят за следното: Преди време познавах един професор по наказателно право и той винаги започваше лекциите си с това, че искаше да докаже не друго, а човешката свобода. Всъщност той изобщо не търсеше основания, а направо казваше: “Уважаеми господа! Свободата трябва да съществува, защото ако не съществуваше свобода, не би съществувало и наказателното право. Но ето че аз съм професор по наказателно право, следователно съществува и човешка свобода!”

Колко често вие чувате днес да се разсъждава по един или друг проблем, свързан с еволюцията на човечеството, и колко често вие чувате поучителните думи: “Историята ни учи на това и това.” Разгледайте литературата, която описва сегашните събития, и вие почти на всяка страница ще срещнете една фраза, с която си служи всеки, който споделя своите безсмислици относно времето, което ще настъпи след сключването на мира. Колко често чувате: “Историята учи това и това.” После този човек продължава: “След Тридесетгодишната война се случиха тези или онези събития.”

Подобни “истини” приличат на онези твърдения, за които споменах наскоро. Хората са изчислили, че днес една война не може да продължи повече от 4 месеца. В действителност историята не ни учи на абсолютно нищо! Защото в материалистичен смисъл, научна дисциплина е само онази, която чрез точно повторение на определени процеси винаги може да възпроизведе миналото и да предвиди бъдещето, разбира се, само в своите строго определени рамки. Например химикът провежда даден експеримент и знае: Ето, сега той съединява точно определени вещества, от което произлизат точно определени химически реакции; ако след време бъдат съединени същите вещества, ще се получат същите реакции. Или пък един точно определен състав на облаците, напълно закономерно, всеки път поражда светкавици. Следователно, според днешната научна логика, не може да съществува никаква наука, ако тя не се гради на повторението, на повторяемостта. Размислете върху това.

Или с други думи: От материалистична гледна точка, историята не може да бъде научна, понеже в историята никога нищо не се повтаря, а непрекъснато възникват нови комбинации. Следователно, тук не можем да правим никакви умозаключения според метода, който е валиден за останалите науки. Повтарям: Като наука, историята възниква едва през 19 век. По-рано хората са записвали едни или други забележителни събития. Но нали когато някой записва една “семейна история”, това няма нищо общо с науката “история”? Дори думата “история” съвсем не е толкова стара. В другите езици тази дума – Geschichte, не съществува, понеже думата “Historie” има съвсем друг смисъл. По-рано германците са употребявали единствено число – “das Geschicht”, “das Geschicht der Apostel”, историята на апостолите и т.н., за нещо, което вече е станало. Едва по-късно се образува множественото число, “diе Geschichten”, което всъщност не е нищо друго, освен множественото число на думата “история”, “das Geschicht”. Днес трябва да казваме “die Geschichte”. Обаче в Швейцария още преди 150 години с “die Geschichten” означаваха множественото число на думата “das Geschicht”, а едва по-късно, с промяната на определителния член, се стигна до днешното звучене на думата.

Понятието “история” ще получи своя истински смисъл само тогава, когато бъдат обхванати и духовните импулси. Едва тогава може да се говори за това, което става в действителност, както и да се говори, естествено в много по-малък мащаб за това, което става зад кулисите на видимия свят. Този по-малък мащаб, респективно границите, в които бихме могли да се произнасяме за духовните събития, са съпоставими с нещата във физическия свят. Например да предвидим слънцестоенето през следващото лято, но не и подробности, свързани с атмосферното време. Естествено, и в духовния свят възникват събития, които се отнасят помежду си така, както атмосферното време през следващия летен сезон се отнася към съответното слънцестоене. Но общо взето, занапред хората ще могат да извличат познания, отнасящи се до цялостния ход на еволюцията, само от духовния свят. Следователно, днес историята е все още в своя ембрионален стадий – днес тя все още не е това, което трябва да бъде и което ще бъде, когато един ден тя разгърне своя стогодишен ембрион там, в разглеждането на онези духовни събития, които се разиграват зад кулисите на видимия физически свят.

За тази цел е необходимо най-вече следното: Хората да се пробудят за това, което става. Защото е достатъчно да засегнем само една не съвсем маловажна тема, за която току-що стана дума. Колко стара е историята? Да, и колко хора –това не е индивидуален упрек, а упрек към цялата учебна система – колко хора са стигнали до представата, че всъщност историята е съвсем млада наука и че следователно тя все още не е в пълно съответствие с действителния свят. Представете си само следното: Че естествената наука съществувала от сто години, а вие искате да я сравните с предишни състояния на естествената наука! Тези неща се насаждат неусетно в съзнанието на хората. Обаче хората ще стигнат до едно достоверно обхващане на живота само тогава, когато тези въпроси станат въпроси на възпитанието. От една страна хората още като деца трябва да бъдат запознавани с природния свят по такъв начин, както това е постигнато в отделни – повтарям – в отделни разкази, взети от книгата на Бремс, където човек действително успява да си изгради нагледна представа за процесите в животинския свят.

Тук следва да се прави важната разлика между описания, които са извлечени от самия живот, и такива, които съдържат всевъзможни повърхностни алегории и символи. В последния случай ние само бихме отчуждили децата от действителните природни процеси. Ако например разглеждаме живота на пчелите, не бива да правим това като зоолози, а като хора, които действително могат да се потопят в нещата с цялата си душа и без никаква излишна сантименталност. Несъмнено книгата на Метерлинк [52] за пчелите е много добра, но тя не би била подходяща за деца; по-скоро тя би могла да послужи като ръководство за написване на една детска книга за пчелите или мравките. Само че би трябвало да се избягват всякакви алегории, както и празни приказки за абстрактни духовни същества; нещата трябва да се назовават съвсем конкретно.

От друга страна, тази така наречена “история”, която – такава, каквато е – представлява истинска нелепост за детската душа, трябва да бъде изграждана така, че навсякъде да се усеща присъствието на духовния свят. Естествено, вие не можете да разкажете всичко, което се е случило през 19 век. За гимназистите и гимназистките обаче важното е друго: Как е замислен разказът, как са групирани събитията, каква тежест се придава на отделните подробности.
Историите от 19 век, които се разпространяват днес наляво и надясно, не дават никаква представа за действителните събития дори и у един човек в зряла възраст. Тук би трябвало да се напомни, как през 1-то, 2-то, 3-то, 4-то десетилетие постепенно се подготви нещо, чиято кулмииация настъпи през 40-те години. Важното е да се разказва така, че слушателите да получат едно непосредствено усещане за събитията в Европа и Америка от 40-те години: Че в тези събития “ври и кипи” нещо особено. После, когато стигнем до 70-те години – няма защо да се споменава, че Ангелите са свалени на Земята – но в описанието да проличи ясно и нагледно как в живота на 19 век настъпва един съвсем нов елемент.

Разбира се, Духовната наука може да съживи и много от по-ранните истории. Ние изучаваме духовно-научните импулси също и с тази цел, че те могат да съживят всички онези нелепости, които днес се предлагат на децата под формата на гръцка и римска история. Не е нужно да се изразяваме с духовно-научни понятия, достатъчно е така да по строим нашия разказ, че децата сами да се досетят за тяхното съдържание. Да, трябва отново да се приближим до това, от което хората отдавна са се отдалечили. Единствено по този начин хората могат да пробудят у себе си yceта за действителността. Защото днес усетът за действителността им липсва дори и по отношение на най-елементарни неща, както и по отношение на тяхното съизживяване.

Днес хората вярват, че са реалисти и материалисти, докато всъщност те са най-абстрактните теоретици, които можем да си представим – те са претъпкани с голи теории, заспали са в своето обкръжение от голи теории и нямат никакво желание да се пробудят. И когато някой случайно се пробуди – това не е случайност – но в говоримия език бихме могли да си позволим този популярен израз. Когато някой случайно се пробуди и каже нещо, изхождайки от своето будно съзнание, светът просто не го забелязва. Да, така вървят нещата днес.

Вероятно сте чували как някои хора непрекъснато тръбят: “Демокрацията трябва да обхване целия културен свят. Само в демокрацията е спасението; ето защо ние трябва да минем през огън и вода, но да разпространим демокрацията по света.” Да, ако хората продължават да живеят така, че да не се замислят за своите понятия, тогава те ще имат на разположение понятието “демокрация” в онзи смисъл, в който прозвуча наскоро една от дефинициите за човека: “Човекът е същество, което ходи на два крака и няма никакви пера, с други думи е един оскубан петел.” Защото приблизително толкова знаят за демокрацията онези, които днес я прокламират на всяка крачка. Те чисто и просто вземат понятията за действителност. Обаче в този случай им се набива в главите, че живеят демократично – те просто не забелязват, че теглят колата, но юздите са в други ръце. И тези няколко души държат юздите толкова по-здраво, колкото повече останалите си въобразяват, че държат юздите в собствените си ръце.

Ето как хората биват приспивани с помощта на абстрактни понятия и започват да вярват в обратното на това, което е действителният свят. А тъмните сили чакат само това! И когато някой се пробуди, светът не му обръща никакво внимание.

Колко учудващо е, че през 1910 г. някой изрече следното забележително изречение: “Ето как международният капитализъм успя да превърне демокрацията в най-действения и гъвкав инструмент за експлоатация на цялото човечество.” Обикновено хората си представят, че банкерите са противници на демокрацията – така пише въпросният автор – а това е една основна грешка. Напротив, те са нейни вдъхновители, те съзнателно й помагат. Защото тъкмо тя, демокрацията, представлява паравана, зад който те скриват експлоататорските си методи; в нейно лице те виждат най-доброто защитно средство срещу евентуални брожения на широките народни маси.

Но ето че човек се пробужда и установява: Важното е не да се прокламира демокрацията, а да не бъдем подведени от нейните лозунги, да виждаме истинския облик на нещата. Днес това е крайно належащо, понеже тогава хората биха видели колко малко на брой са центровете, които насочват събитията и упражняват над цялото човечество своята ужасна, кървава власт. Но хората се оставят да бъдат приспивани от европейската и американската журналистика и накрая потъват в онази лудост, според която народите воювали помежду си. Всичко, което се казва относно антагонизма и омразата между народите, се прави, за да бъдат скрити истинските причини.

До известен резултат може да се стигне не от журналистическите тиради, които само приспиват и объркват хората, а когато бъдат посочени конкретни личности. Само че това е твърде неудобно. Същият човек, който написа тези изречения през 1910 г., който следователно се пробуди, изложи в своята книга една доста неприятна равносметка. Той направи един списък от 55 мъже, които всъщност владеят и експлоатират Франция. Този списък се намира в книгата “Демокрацията и финансистите”, написана през 1910 г. от Франсиз Делези [53], от същия автор, който написа известната книга “Войната, която идва”. Тази книга беше написана през 1912 г., а “Демокрацията и финансистите” през 1910 г. В тази книга ще откриете забележителни мисли. Тук просто виждаме как един човек се е пробудил за действителния свят и как дава първоначални импулси за разгадаване на голяма част от днешните събития, но в същото време сякаш спуска плътна мъгла върху мозъците на хората.

Естествено, книгата остана неразбрана. Обаче тя повдига някои въпроси, които би трябвало да бъдат повдигнати в целия свят, понеже много хора биха извлекли поука за някои важни неща, които други се опитват да прикрият зад лозунги като “демокрация”, “автокрация” и т.н. В книгата ще откриете и едно твърде сполучливо описание на неудобното положение, в което се намират всъщност повечето парламентаристи. Хората например вярват, че един парламентарист винаги гласува според своето убеждение. Ако обаче бъдат проследени нишките, които свързват един такъв парламентарист с действителния свят, лесно можем да си отговорим защо в единия случай той казва “да”, а в другия “не”. Делези повдига точно такива въпроси. Имайки предвид един парламентарист, той пита: “Добре, и на коя страна ще застане бедният човек? Народът му плаща 3.000 франка годишно за ежедневни разходи, а акционерите му плащат 30.000 франка!”

Самото повдигане на въпроса, вече означава някакъв отговор. И така, като народен представител, добрият беден човек получава 3.000 франка от народа и 30.000 франка от акционерите! И сега, какво остроумие е, когато чуваме да се казва: “Да, прекрасно е, че един социалист, един човек от народа като Милеран, можа да намери място в парламента! Великолепно е, че в наши дни сме свидетели на такова постижение.” Но Делези пита и нещо друго. Той пита: “Добре, а доколко е независим един човек като Милеран, след като той печели 30.000 франка като представител на акционерните застрахователни дружества?”

Ето, тук един човек се пробужда и той много добре се досеща, как застрахователните дружества дърпат конците чрез своите представители. Обаче от подобни факти, разказани в пълна будност на съзнанието, днес не се интересува никой. Естествено, хората всеки ден слушат прекрасни отзиви за западната демокрация. Но ако трябва да им се каже истината, те следва да научат имената на тези 55 души, които според Делези владеят и експлоатират Франция. Усетът за реалните факти трябва да се пробуди и по отношение на действителния свят!

От Делези научаваме и нещо друго: Имаше някога един адвокат, свързан с всевъзможни застрахователни и финансови централи. Поради голямото си честолюбие, той подсигуряваше действията си не само чрез финансови покровители, индустриалци и едри търговци, но и чрез членове на Академията. Членовете на Академията могат да те издигнат направо в сферата на безсмъртието. Обаче ето че се намериха двама безсмъртни академици, които започнаха да въртят непозволени сделки от името на една или друга централа. Те си въобразяваха, че тяхната безсмъртна дейност много добре се съчетава с финансовите машинации, които впрочем бяха забранени от държавата. И тогава се появи един остроумен адвокат, който пое защитата на двамата безсмъртни академици, изкара ги съвсем чисти и те не бяха осъдени. На свой ред те го приеха в света на “безсмъртните”. И тъкмо науката, която се интересува не от преходните събития, а от вечността, от безсмъртието, стана защитник на този безкористен адвокат. Неговото име е Раймонд Поанкаре [54]. Делези разказва неговата история в гореспоменатата книга.

Подробности от този вид също са част от действителния свят и е много добре те да стават достояние на повече хора. Ако човек приеме антропософския светоглед, той по-лесно би могъл да изгради у себе си известен усет за истината. Докато според материалистичното образование на днешното време, в което се изливат безбройните канали на пресата, вниманието на обществеността трябва да се насочва не към действителните факти, а към всевъзможни лозунги, обещания и т.н. И когато някой като Делези се пробуди и започне да описва нещата такива, каквито са – колко хора узнават за тях? Колко хора чуват за тях? Те могат и да не чуят за тях, понеже пресата веднага ги погребва!

В своята книга “Демокрацията и финансистите” Делези показа трезво мислене и положи много усилия, за да си изясни нещата. Той не е сляп поклонник на парламентаризма, нито сляп поклонник на демокрацията. Той само предсказва, че подобни неща, каквито днешните хора си позволяват, рано или късно трябва да престанат. Същото важи и за така наречената от него “машина за гласуване”. Делези разглежда тази парламентарна “машина за гласуване” съвсем научно и напълно сериозно, понеже ясно вижда целия механизъм, който си поставя за цел да убеди всички: “Ето, тук едно здравомислещо мнозинство гласува срещу едно объркано малцинство.” Той знае: Ако искаме едно нормално развитие на обществото, тогава на мястото на тази машина за гласуване трябва да се появи нещо съвсем друго.

Днес това е все още невъзможно, защото хората биха били направо шокирани, ако узнаят какво би трябвало да измести машината за гласуване. Днес това познание е само по силите на посветения в Духовната наука. Машината за гласуване няма да бъде изместена от някакви форми на миналото. Вие не бива да се страхувате, че този, който говори от антропософските източници на познание, се застъпва за някакви консервативни или реакционни модели на управление, характерни за миналото. И все пак, те ще са толкова различни от днешната “машина за гласуване”, че хората наистина биха били шокирани. Да, те биха били сметнати за един вид умопобърканост. Въпреки всичко, те ще се влеят в еволюционните импулси на човечеството.

Делези добре знае: В хода на еволюцията често пъти продължават да съществуват безполезни органи, защото функциите им вече са отпаднали, така и нашите парламенти все пак ще продължат да гласуват известно време; обаче истинският живот постепенно се оттегля от тях! Вие знаете, че у човека са налице някои атавистични органи, които напълно са изгубили предишните си функции; има например хора, които движат ушите си. Точно така си представя Делези и парламента на бъдещето; парламентите ще се превърнат в същите ненужни, атавистични остатъци, понеже в общочовешката еволюция ще се влеят съвсем нови импулси.

Послужих си с книгата на Делези, която излезе неотдавна, през 1910 г., за да обърна вниманието ви върху следното: Всъщност има достатъчно много хора, понякога един е равен на хиляди, по отношение на които се иска само едно. Те да бъдат зачетени. И наред с това, че се опитвам да ви въведа в законите на духовния живот, в импулсите на духовния живот, аз приемам за моя задача да насоча вниманието ви към някои важни събития от нашето съвремие. Първоначално може би се получава така, че вие едва ли ще откриете (и то под същото име) там, във външния свят, визираните в моите лекции “важни събития”, ако те изобщо бъдат назовани от някого. Това, което развиваме всред нас, трябва основно и коренно да се различава от всичко онова, което се култивира във външния свят. Ние действително ще тласнем напред Духовната наука само тогава, когато вникнем в тези неща, и то в цялата им дълбочина, в цялата им сериозност.

––
БЕЛЕЖКИ:

[51] Фритц Миутнер, 1849-1923 г.
[52] Морис Метерлинк, 1862-1949 г., белгийски поет и писател
[53] Франсиз Делези, род. 1873 г., френски писател
[54] Раймонд Поанкаре, 1860-1934 г, президент на френската република от 1913 до 1920 г., известен с антигерманската си политика.

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

Коментарите са заключени.