Духовете на мрака – лекция 13: Действията на тъмните Духове сега и в бъдеще

Дорнах, 17 октомври 1917 г.

Нека да продължим нашето обсъждане и да си изградим една достатъчно добра основа за точна преценка на важните събития, които се разиграват днес пред човешките души. А човекът е вплетен в тях и те имат много по-голямо значение, отколкото някой предполага. Опитах се да обясня как скритият фон зад тези събития е свързан с ред драматични процеси в духовния свят. Посочих, как от началото на 1840-те години до началото на 1879 г. в духовните области на света се разрази една решителна битка – една от онези битки, които често се повтарят в еволюцията на света и човечеството и които хората са свикнали да представят под образа на Архангел Михаил или Св. Георги, борещи се срещу Змея.

Една такава победа на Михаил срещу Змея беше спечелена в полза на духовните светове през 1879 г. Духовете на мрака, които се противопоставяха на импулсите от Архангел Михаил, бяха свалени от духовното царство и оттогава те господстват, както казах, в чувствените, волевите и душевните импулси на хората. Така че ние можем да разберем сегашните събития само тогава, когато насочим душевния си поглед към тези, бих казал, бродещи сред нас духовни Същества.

Естествено, сега пред нас възниква въпросът: “В какво главно се състоеше тази битка, която се разрази в духовния свят от 40-те до 70-те години на 19 век? И в какво се състои другата битка, респективно, в какво се състои задачата на свалените долу Духове на мрака след ноември 1879 г.?” Само внимателните и точни описания ще ни позволят да надникнем зад кулисите на мировата история и да разберем какво всъщност лежеше в основата на тази битка. Нека днес да посочим как тази битка в духовните светове се отрази в земните, в човешките области. Аз често съм обръщал внимание върху следното: Как в началото на 40-те години от 19 век настъпи една повратна точка в развитието на съвременната култура, която даде решаващ тласък за утвърждаването на материализма. За тази цел бяха необходими решителни събития в духовния свят, които после бяха продължени и долу, в условията на физическия свят. Ако искаме да проследим земните последици от духовните събития, ние трябва да посочим две важни подробности.

Първо, до каква голяма степен напредна чисто материалната култура на разума през 50-те, 60-те и 70-те години на миналия век. Съвременното човечество едва ли може да си даде точен отговор, това ще сторят бъдещите поколения. Ние бихме могли да кажем: Ако някой проследява по-интимните особености на съвременното човечество, той ще забележи, че по отношение на понятията и тяхното формиране, по отношение на критиката и остроумието, в никоя друга епоха, освен в сегашната материалистична епоха, не е на стъпвал такъв подем, какъвто е налице през последните десетилетия. Защото цялото мислене, което се стреми към различни технически изобретения, към критични анализи и формиране на остроумни понятия, е по същество материално мислене, свързано с физическия мозък. Ако в качеството си на материалист някой поиска да изрази мнението си по този въпрос, той с чиста съвест би могъл да заяви: “Никога човечеството не е било толкова умно, колкото през последните десетилетия!”

Същото ще констатираме и ако вземем съвременната литература – тук аз нямам предвид само така наречената художествена литература. Никога досега не са били създавани толкова ясно очертани понятия и никога досега критичните анализи не са били толкова прецизни. Обаче всичко това, което се прояви в човешките души, е само отражение на онези Духове на мрака, по-точно на тяхната надежда за победа в духовните светове през 40-те, 50-те, 60-те и 70-те години на 19 век. Те се стремяха, ако мога да си послужа с този израз, да получат в ръцете си едно прадревно наследство на човечеството. В какво се състоеше това прадревно наследство?

Вчера аз прочетох: През миналите хилядолетия напредващите Духове на Светлината ръководеха човечеството с оглед на кръвните връзки и групираха хората според съответните семейни, племенни и расови връзки, така че събираха в малки или големи общности онези, които си принадлежаха в смисъла на една обща прадревна Карма, засягаща човечеството и света. Ето защо и самите хора виждаха в кръвните връзки едно от средствата, за да изпълнят своите задачи, свеждащи се до това, да внесат в общата Карма на човечеството всичко онова, което можеха да получат от Земята. А кръвните връзки идват не от другаде, а от Земята.

Ако насочим поглед към 20-те и 30-те години на 19 век, когато душите, които после се инкарнираха в човешки тела, все още бяха в духовния свят, ако насочим поглед към духовния свят от онова време, което предшестваше материалистичната епоха, ние ще установим, че тези души, които искаха да слязат долу, носеха в себе си определени импулси, а тези импулси водеха началото си от там, че в течение на хилядолетията, колкото пъти са слизали на Земята, съответните души са били свързани чрез кръвните връзки с тези семейства, с тези племена, с тези народи и с тези раси. С оглед на тези стари връзки, през втората половина на 19 век определен брой души трябваше да решат своето инкарниране в тези или онези човешки тела. Защото съответните Духове на Светлината, влагайки своите импулси в човешките души, насочват общочовешката еволюция именно според старите кръвни връзки.

Следователно, в човешките души, обитаващи духовния свят, бяха налице определени импулси, според които те трябваше да се включат по един или друг начин в старата Карма на човечеството и да се инкарнират в телата на онези хора, които се родиха в края на 19 и началото на 20 век. И така, Духовете на Светлината държаха в свои ръце развитието на тези души и го насочваха, бих казал, според старите критерии.

Но Духовете на мрака, за които вече стана дума, също претендираха за тази ръководна роля. Те искаха да отстранят Духовете на Светлината, респективно техните импулси, и да вложат в човешките души своите собствени импулси. Ако през 1879 г. Духовете на мрака бяха спечелили битката, тогава щеше да се утвърди една съвсем друга връзка между човешките тела и човешките души – коренно различна от тази, която е в сила за родените след 1879 г. Повечето души щяха да се инкарнират в други човешки тела и щеше да тържествува онзи еволюционен план, към който се стремяха Духовете на мрака. Обаче това не се получи. И причината, за да не се получи, е в победата на Архангел Михаил над Змея през есента на 1879 г.

Тази битка намери своето отражение на Земята през 40-те, 50-те, 60-те и 70-те години (на 19 век) под формата на една нарастваща критичност, на едно нарастващо остроумие и т.н. Често съм посочвал следното: Зад видимата фасада на нещата се прониква не чрез спекулация, а само чрез истинско духовно наблюдение. Спекулацията на ума никога не би могла да се досети, че току-що изброените душевни качества, са само един вид продължение на битката, разиграла се в духовните светове поради необходимостта от регламентиране на кръвните връзки, размножението и т.н. Тези неща трябва да бъдат внимателно наблюдавани. Защото ако някой вярва, че би могъл да си обясни истинските зависимости между физическия и духовния свят с помощта на мозъчното мислене, той дълбоко се заблуждава.

Обикновено хората стигат до напълно погрешни изводи, понеже прибягват до всевъзможни схеми и външни логически правила, които са заимствани от принципите на естествената наука. Обаче тези правила са валидни само за физическия свят; те не са валидни за съотношенията между физическия и духовния свят. Това беше едната важна подробност битката за кръвта.

Другата важна подробност, свързана с физическото отражение на въпросната духовна битка, се свежда до бурното процъфтяване на спиритизма през 40-те години (на 19 век). Определени и то не толкова тесни кръгове се опитаха да изследват духовните процеси с помощта на медиуми – с други думи, по един чисто материален начин. Ако тези експерименти бяха успели, тогава Духовете на мрака щяха да се окажат достатъчно силни, за да спечелят битката срещу последователите на Михаил през 1879 г., като тогава спиритизмът щеше да се радва на извънредно голямо разпространение по света. Защото спиритизмът не може да бъде импулсиран само от Земята, той има своите корени в другия свят, той е дирижиран от другия свят.

Нека да сме на ясно: Тук не важи принципът „или, или“, който е толкова удобен за днешните хора, които заявяват: “Ние или признаваме този факт, или го отхвърляме.” Нещата съвсем не стоят така. По същество това, което се разигра в областта на спиритизма, е една намеса на духовния свят, която много често се отразяваше по най-драстичен начин върху човешките съдби. И като цяло тя беше една последица от изгубената битка в духовния свят. Тук се крие и причината за онова настъпление, за онова корумпиране на спиритизма, за което стана дума. Ако Духовете на мрака бяха спечелили битката през 1879 г., спиритизмът щеше да се превърне в единствената връзка на хората с духовния свят.

В този случай днес ние щяхме да живеем в един свят на неописуемо остроумие, на едно остроумие, което би завладяло всички области на човешкия живот. Борсовите спекулации и ред други неща, които днес не са замислени по най-добрия начин, тогава щяха да стават с извънредна лекота. Това е едната страна. От друга страна обаче, хората – и то най-широки кръгове – щяха да поискат да задоволят духовните си потребности именно чрез медиумите, чрез спиритизма.

Следователно, от едната страна имаме материален разум, а от другата страна – форма за общуване с духовния свят, основаваща се на понижено съзнание. Ето какво възнамеряваха да постигнат Духовете на мрака. Преди всичко тези Духове на мрака искаха да попречат на това, което неусетно трябваше да настъпи след тяхното поражение през 1879 г: Действителната поява на духовни опитности, на духовни изживявания в човешките души.

Ако Духовете на мрака бяха спечелили битката, такива духовни опитности, каквито срещаме в антропософски ориентираната Духовна наука, щяха да бъдат невъзможни. Защото Духовете на мрака щяха да задържат този интензивен духовен живот горе в духовния свят. Непосредствените духовни опитности можаха да възникнат – а занапред те непрекъснато ще нарастват – те можаха да се появят като една друга възможност, наред с материалния разум и спиритизма, само поради поражението, което претърпяха Духовете на мрака.

Напоследък аз не случайно повтарям: Днешната епоха е в много по-голяма зависимост от духовните влияния, отколкото хората си представят. Колкото и материалистична да е нашата епоха, а тя се стреми да стане още по-материалистична, това не променя основното: Духовните светове ще се откриват на хората с все по-голяма сила във все повече области! Макар и днес това да не става по най-добрия начин, духовните влияния могат да бъдат доловени навсякъде. Днес повечето хора изпитват някакво неудобство спрямо духовните влияния и мнозина се срамуват да ги споделят с другите, макар че много от нещата, които хората вършат, много от техните начинания, се осъществяват само защото, да речем, те сънуват един или друг сън, а между образите на съня, се промъква едно истинско духовно влияние.

Запитайте днешните поети защо са станали поети. И може би те ще споделят с вас следната характерна опитност. Преди време като на сън те са усетили един полъх от духовния свят, а после този полъх се превръща в импулс за тяхното поетично творчество. Има и други хора, които например са станали основатели на вестник или списание. Попитайте ги защо са предприели тази стъпка. Аз ви съобщавам факти, а не предположения. Тези хора също ще се върнат към така наречените сънища, които обаче не са нищо друго, освен пренасянето на определени духовни импулси от духовните светове в условията на сетивния свят. Съществуват много примери и в други области, много повече, отколкото хората си представят, само че малко хора споделят тези духовни опитности, понеже знаят, че ако никой каже “аз предприех това или онова, защото насън ми се яви този или онзи”, в отговор ще чуе само подигравки и присмех.

Ето защо хората научават толкова малко за онова, което днес става между тях. Това, което наблюдаваме спорадично тук или там, е само авангардът на нещо, което все повече и повече ще нараства: Духовните пориви ще обхванат хората именно защото Михаил победи Духовете на мрака през 1879 г. Антропософията и нейната Духовна наука възникнаха поради същата причина. В противен случай съответните духовни истини щяха да останат в духовния свят и не биха намерили достъп до човешките мозъци, изобщо не биха съществували за физическия свят.

Ето как стигаме до съвсем нагледни обяснения за Духовете на мрака и техните намерения през 40-те, 50-те, 60-те и 70-те години (на 19 век) и за тяхната борба в духовния свят срещу привържениците на Михаил. Сега, от 1879 г. насам, те са тук долу, между хората. И все пак те не постигнаха онова, към което се стремяха. Спиритизмът не стана всеобщо убеждение на хората. От друга, материалистична гледна точка, хората не станаха чак толкова умни, че да се самоунищожат “от много ум”. Рано или късно, духовните истини ще пуснат корени сред хората.

Обаче Духовете на мрака са тук, сред нас. И за да забелязваме тяхното присъствие, ние трябва да сме напълно будни. Защото в близкото бъдеще най-опасното нещо ще бъде, ако несъзнателно се изложим на влияния, за които не подозираме, че са налице, тъй като, дали човек ги разпознава или не, това не променя тяхната реална същност.

По лицето на Земята се разиграват сложни процеси и събития и Духовете на Светлината участват в тях по един правилен начин, обаче Духовете на мрака се стремят да внесат в тези процеси и събития пълна обърканост, пълно безредие. Аз вече посочих един пример за такова безредие, и той е наистина парадоксален. Занапред човешките тела ще се развиват така, че те ще стават все по-отворени за влиянията на духовния свят, но на свой ред материалистичният светоглед, който ще се разпространява все повече и повече, следвайки указанията, идващи от Духовете на мрака, ще работи срещу тях, и то с материални средства. Ето защо Духовете на мрака ще инспирират своите, бих казал, хазяи – хората, в които те пребивават – да изнамерят такива лекарствени средства, с които да имунизират децата. Така че още в ранна възраст поривът към спиритуалност, към духовност, да бъде окончателно прекъснат.

Както днес телата биват имунизирани срещу една или друга болест, в бъдеще децата ще бъдат имунизирани с определена субстанция – тя ще бъде произведена на всяка цена, така че чрез тази имунизация хората ще бъдат предпазени от склонността да пораждат в самите себе си всевъзможните глупости, свързани с духовния живот. Естествено тук “глупости” е казано от гледната точка на крайните материалисти.

Тази тенденция е вече в ход, макар и най-вече в областта на литературата, където впрочем тя е безвредна. Наскоро споменах, че напоследък образовани медици издадоха свои книги върху патологията на различни гении. Главният стремеж е всичките – Конрад Фердинанд Майер, Виктор Шефел, Ницше, Шопенхауер, Гьоте – да бъдат разбрани чрез доказването на едни или други техни патологични особености. И най-фрапантното е, че такива хора се опитват да разберат от патологична гледна точка не друг, а Христос Исус. От патологична гледна точка се опитват да тълкуват самите Евангелия. Beче излязоха две книги, които обясняват възникването на християнството с това, че в началото на нашето летоброене една душевно и духовно ненормална личност се подвизавала в Палестина под името Исус, като впоследствие болестните му прояви заразили хората с това, което наричаме християнство. Да, вече са написани две книги върху патологията на Христос Исус.

Но това са, както казах, безобидни литературни опити. Обаче основната тенденция е ясна. Да се открият такива лекарствени средства, които след съответните имунизации ще блокират естествената склонност към духовни идеи, така че през целия си живот хората ще вярват единствено в сетивната материя. И както медицината е въвела масовата ваксинация срещу болести като туберкулозата, така в бъдеще ще се правят масови имунизации против влечението към духовния свят! Този е само един от парадоксите, които ще зачестят още в близкото бъдеще, за да се внесе обърканост във всичко онова, което Духовете на Светлината свалиха долу на Земята след тяхната победа в духовния свят.

Естествено, за целта трябва да бъде внесена преди всичко обърканост във възгледите, в светогледите на хората; преди всичко трябва да бъдат деформирани техните понятия, техните представи. Тук сме изправени пред една голяма, сериозна опасност и трябва да запазим пълно самообладание, пълна яснота на съзнанието. Точно в тази област от живота се подготвят бъдещите събития.

Аз преднамерено и много внимателно подбирам моите изрази. Казвам “подготвят” и имам ясното съзнание, че когато някой говори за “подготовка”, след като сме свидетели на всичко, което се случи през последните три години, в думите му следва да търсим едно сериозно предупреждение. Защото който прониква по-дълбоко в нещата, знае, че става дума именно за подготовка. Само повърхностният наблюдател може да вярва, че онова, което вече не е “война” в стария смисъл на тази дума, ще приключи утре или вдругиден с някакъв “мир”. Несъмнено, мнозина ще повярват на официалните изявления, когато външната обстановка се промени в една или друга посока, обаче хората така и няма да стигнат до това, което дреме под повърхността.

Колко вълнуващо е, независимо дали го правим в голям или в малък мащаб, да насочим поглед към десетилетията след 40-те години на 19 век. През изтеклите седмици ние стигнахме до една обща характеристика на събитията, която в известен смисъл ще се опитам да задълбоча и в днешната лекция. Когато разглеждаме някои забележителни, представителни личности – а в тях намират израз духовните импулси на общочовешката еволюция – тогава откриваме как дори и в най-малките подробности се потвърждава онова, което проблясва като общо познание у всеки един от тях. Ще си послужа с един наглед незначителен пример.

Досега много хора са коментирали “Фауст” на Гьоте. Много хора са обяснявали Гьотевия “Фауст”. Един от онези, които са го обяснявали и то не повърхностно, а в известен смисъл задълбочено, е Освалд Марбах [49]. Впрочем литературните историци са най-повърхностни в интерпретациите на “Фауст”, понеже тяхната академична професия е да разбират нещата, което често е пречка те действително да ги разбират. Освалд Марбах казва добри думи за Фауст в своята книга “Гьотевият Фауст, І и II част, коментиран от Освалд Марбах”, само защото той не беше литературен историк. Той е говорил върху “Фауст” в Университета на Лайпциг, където е изнасял основните си лекции по математика, механика и технология. Всъщност днес задълбочаването в механиката и технологията на Марбах е едно много по-добро средство за разгадаване на мировите тайни, отколкото “съвременната наука” на днешните литературни историци.

А при Освалд Марбах ние срещаме нещо твърде забележително. Той изнася лекции върху Гьотевия “Фауст” през 40-те години (на 19 век), а после изведнъж престава да говори на тази тема. Не говори по нея нито през 60-те, нито през 70-те години. Едва в края на 70-те и през 80-те години той отново започва да изнася лекции върху Гьотевия “Фауст”. В междинното време той изнася лекции само по математика, механика и технология – с други думи, посвещава се на онези дисциплини, при които всеки има възможност, особено през този период, да засили своето остроумие, своята критика. Много интересен е неговият предговор към книгата: “Моите лекции в Лайпциг върху Гьотевия „Фауст” са отпреди 30-40 години.” Книгата излезе през 1881 г. и “едва напоследък, през 1875 г., аз отново започнах да изнасям лекциите си върху Гьоте. Защо се получи толкова дълго прекъсване? Причините са много: външни и вътрешни, обективни и субективни. Аз остарях, академичната младеж – също; с всеки нов семестър идваха все по-намръщени и конфликтни студенти.”

Хората станаха по-умни, но за Марбах те станаха “по-намръщени” и “постепенно изчезна непосредственият интерес към Духа, навлязохме в една епоха, когато ползата измести красотата. След 30-те години, вслушвайки се по-скоро в нуждата, отколкото в моя собствен подтик, аз отстраних философията и поезията от моята академична дейност, ограничавайки се в точните науки: математика, физика, технология.”

Ето какво става в епохата на материалистичния разум. Това изречение от предговора е много, много интересно! Защото то ясно посочва една характерна особеност за онази епоха. Първоначално Освалд Марбах беше наясно: Да интерпретира “Фауст” или да чете лекции върху механиката – той върши това което иска. Сега обаче, когато отново се връща към “Фауст”, за да го интерпретира по нов начин, той признава пред себе си, че в миналото се е поддал на известни илюзии, докато сега вече може да се вслуша в Духа на времето. Да можеха и други хора да стигнат до познанието, че живеят в илюзии!

Ето как изглежда идеалът, към който се стремят Духовете на мрака, особено след 1879 г., когато те са вече долу и се намират сред нас: “Ние трябва да изплетем една здрава мрежа от илюзии и с нея да покрием човешките мозъци и човешките сърца!”

Интересна е и една друга подробност, когато разглеждаме един такъв човек (като Марбах), в чиито дела, така да се каже, намират видим израз свалените на Земята духовни сили. Той казва, а в това няма никакво съмнение, че когато през 40-те години говори в Лайпциг върху Гьотевия “Фауст”, той се спира главно върху първата част, а за втората част не споменава нищо. Когато после, т.е. след победата на Михаил над Змея, отново се връща към своите лекции върху “Фауст”, Марбах се спира главно върху втората част. Епохата на материалния разум, остроумието и критиката не беше подходяща за интерпретиране на втората част от Гьотевия “Фауст”, едно от най-важните завещания на гьотеанизма, е до голяма степен неразбираема за повечето хора. За да бъде разбрана, се изискват големи умствени усилия.

Днешните хора живеят в една среда, която никъде другаде не е третирана с толкова хумор, с толкова ирония, колкото във втората част на Гьотевия “Фауст”. Тази среда води началото си от 16 век; хората величаят само това, което беше постигнато оттогава насам, възхищават се от постиженията на нашето време. Обаче Гьоте, който с душата си живя не само в своето време, а с нея можеше да се пренася също и в 20 век, написа втората част на своя “Фауст” за 20 век, за 21 век, изобщо за следващите векове. Хората тепърва ще разберат това.

Но за тази цел той трябваше да обгърне в своя “Фауст” цялото развитие след 16 век от една страна със загадъчност, от друга – с широк, иронично-хумористичен замах. И ние виждаме как цялото това чудно развитие, започнало от 16 век насам, в което живо участват днешните културни народи, е тренирано от Гьоте по отношение на Фауст като една машинация от страна на Мефистофел. Гьоте третира като създание на Мефистофел както книжния призрак на гулдените, така и всички величествени постижения, радващи окото от 16 век насам. Все някога човечеството ще открие величествено-ироничния замах от втората част на “Фауст”, с който Гьоте описва постиженията на новото време; там срещу духовно устремения Фауст се изправят Духовете на мрака, респективно Мефистофел, който фактически изобретява всичко онова, към което човечеството се привърза, а и все повече и повече ще се привързва, особено през 20 век.

Голяма част от това, което може да помогне някому, е вече скрито в тази втора част на “Фауст”. А фактът, че един човек наднича в тайните на Гьотевия “Фауст” с помощта на физиката, механиката и математиката, че се усеща привлечен към втората част именно след победата на Михаил срещу Змея, след като десетилетия наред е говорил само за първата част, която тогава единствено е можела да бъде разбрана, този факт е от огромно значение.

През изтеклата година ние видяхме как Духовната наука ни води стъпка по стъпка до там, че вече можем да пробудим в душите си онова, което Гьоте първоначално можа да постигне в образи. Готови сме да търсим дълбокия смисъл, вложен във втората част на “Фауст”. Естествено Духовната наука не може да бъде изведена от “Фауст”, обаче когато Духовната наука е вече тук, тогава грандиозните образи от втората част на “Фауст” и великолепните описания от Вилхелм Майстер застават пред нас в своята истинска светлина.

Тук ние се докосваме до едното течение, което под влиянията, идващи от Духовете на Светлината, трябваше да се намеси и да ограничи аспирациите на Духовете на мрака; нещо което би могло да стане, само ако хората съзнателно вникнат в тези аспирации. Последните три години са като един призив за пълна будност, макар че броят на тези, които могат да го чуят, е все още съвсем малък. Защото всъщност навсякъде преобладава другото, противоположното течение. Тъкмо в началото на една потенциална готовност за духовен живот Духовете на препятствията се активизираха извънредно много. Ние преживяхме изключителни събития, ще преживеем и други. Но дори само загатването за тях днес може да породи единствено недоразумение след недоразумение.

Днес духовната атмосфера, в която живее човечеството, е толкова силно обременена с воля за погрешно разбиране, че изречените думи веднага биват тълкувани в обратен смисъл. Днес в преценките на хората бушуват национални страсти и когато се опитваме да охарактеризираме един или друг представител на този или онзи народ – просто като един човек, който живее на Земята – неговите сънародници започват да се сърдят, макар че тези неща изобщо не са свързани помежду си. Става дума за преценки, засягащи народите, и за преценки, засягащи хората. А в днешните събития, естествено, участват както едните, така и другите. Вярата, че сегашната катастрофа се дължи на публично обсъжданите причини, е не само безсмислена, но и вредна. Причините са много по-дълбоки и в известен смисъл – подчертавам това – в известен смисъл нямат нищо общо с националните аспирации.

Националните аспирации се използват от определени сили, за които обаче повечето хора не искат да знаят нищо, единствено поради тяхната ужасяваща леност. Ще трябва да чакаме още дълго време, за да настъпи обективност в тази област на живота. Днешните хора, отново поради лично удобство, признават за епохални и велики онези идеи, които са изработени в човешката глава, а тя не може да обхване повече от, примерно, един току-що завършил учител, който влиза в първия си учебен час, за да преподава своя предмет на учениците, а в случая на цялото човечество. Аз често споменавах: Не беше нужно да се стига до тези ужасяващи събития, за да си изградим една обективна преценка за Удроу Уилсьн.

Още през 1913 г., изнасяйки в Хелзинки моите лекции върху “Окултните основи на Бхагавад Гита” [50], аз подчертах както менторския план на Удроу Уилсън, така и повърхностните източници на неговата програма. Лично аз нямах нужда от последните години, за да си изградя точна преценка за този човек. Но тогава много хора биха окачествили подобни изказвания за Удроу Уилсън като неподходящи, въпреки че неговите гимназистки съчинения върху свободата, културата и литературата вече бяха преведени на повечето европейски езици. Изглежда, че още далеч е времето, когато хората ще се срамуват от гимназиста-политик Удроу Уилсън и че са го приемали сериозно.

Силите, които нарекох Духовете на мрака, са навсякъде и те се стремят да замъглят човешката душа. И когато един ден човечеството излезе от тази мъгла, в която то днес продължава да спи, то просто ще недоумява: “Как така не усетихме този позор, че в началото на 20 век всички ние се оставихме да бъдем водени за носа от един Удроу Уилсън и неговата мъдрост!” Момента на пробуждането ще настъпи едва тогава, когато се появи и чувството за срам, че всичко това можа да се случи.

Днес е много трудно да се каже това, за което човек е вдъхновен от истината, понеже то звучи в разрез с “убежденията”, които хората съвсем пасивно приемат в своите глави. Да, много трудно е човек да си изгради една свободна, независима преценка за нещата в тази атмосфера, която беше създадена не само през последните три години, а и чрез всичко онова, което в моите Виенски лекции обозначих като социален карцином, социална ракова болест. Относно тези неща трябва да породим у себе си пълна сериозност и да не ги обхващаме с онези понятия и идеи, които служеха за логически критерии на хората преди 20 век.

Един ден хората ще разберат: Сегашната действителност доказва цялата недостатъчност, цялата несъстоятелност на представите, с които живя досегашното човечество, както и че когато хората непрекъснато се съобразяват в своите разсъждения с формалните поводи, които предизвикаха днешните събития, това наистина представлява едно световно-историческо неприличие. Нима хората вярват, че ще коригират епохата с онези принципи, които ни докараха дотук?

Човечеството винаги носи със себе си определени културни постижения от миналото. Днес обаче те се изчерпват. Ежедневно ставаме свидетели как тези постижения се изчерпват, без да бъде създавано нещо ново. Днес малко хора имат усета, че тези неща трябва да бъдат проумяни докрай. Повечето хора днес разсъждават по същия начин, по който са разсъждавали през 1913 г. (преди началото на Световната война – бел. ред.). Според тях разумът, с който те са си послужили тогава, ще им е достатъчен, за да се ориентират и през 1917 г., без да имат елементарния yceт за действителността, а именно, че тъкмо този разум, пораждайки 1917 г., не може в същото време да предложи някакви спасителни мерки.

В наши дни не съществува никаква представа за коренната разлика в цялостното светоусещане на хората преди и след 1879 г. От голяма помощ тук е едно задълбочаване, примерно, във втората част на “Фауст”, понеже тя изобщо не можеше да бъде разбрана по времето на Гьоте, тъй като представлява една критика на онова, което Гьоте предварително изживя като съдържание на 20 век. Един много характерен симптом е, че човек като Освалд Марбах беше доведен до втората част на “Фауст”, след като Духовете на мрака изгубиха битката на Небето.

Да, ние живеем под тежестта на важни, решителни събития. Обаче нещата се свеждат не само до това да разберем тези събития, но и да излезем от тях. Но след като е налице толкова малко воля за вникване в същинските причини, в същинските импулси, които ни доведоха до това положение, скоро няма да се стигне до истинско разбиране на нещата. Не би трябвало да смятаме, че не биха се намерили хора, които са готови да разберат сегашната ситуация. Но нашите съвременници не искат да чуят гласа им, както не искат да чуят и за нещо като гьотеанизма, който от доста време звучи като един призив на 20 век. Хората ще разпознаят този призив само тогава, когато с пълна сериозност и истинско достойнство разберат най-важното, което стана чрез Духовете на мрака и тяхното поражение в духовния свят през есента на 1879 г.

Искат ли да разберат днешните събития, хората трябва да разберат духовния път на човечеството. Ето защо аз посочих примера с Освалд Марбах, за чиито прозрения в миналото и в бъдещето стана дума още през миналата година, когато ви припомних едно негово стихотворение, посветено на Гьотевата душа, когато тя влезе в известни отношения, които тогава все още означаваха нещо твърде различно от това, което те означават днес. На годишнината, когато Гьоте влезе в известни отношения с онези общества, наричани франкмасонски или нещо подобно и означаващи през 18 век нещо различно от тово, което означават те днес. От своята гледна точка Гьоте можа да прозре голяма част от онова, което пронизва света като тайнствени импулси, от онова, за което обикновените хора не искат и да чуят. Когато настъпи въпросната годишнина, Освалд Марбах напомни със своите стихове за пребиваването на Гьоте в духовния свят.

На теб, баща и брат, учител възвишен!
Към когото вече столетие цяло
протягаме с доверие ръце
в знака на вярност и обич.

От Духовете най-велик и всред свободните
най-свободен,
към когото се стремим, за да постигнем
прилика далечна.
На теб се посвещаваме, и себе си, и синовете наши,
така че нявга самото съвършенство да увенчае
нашето дело!

Ти устремен бе тъй, както и ние, но твоят устрем
към себепознание, преливащо в мъдрост,
бе изпълнен от първично здраве,
от творческите сили, преливащи в дела велики,
в творби, насочени към светлината,
и с блясъка на красотата осветени:
Като Израел ти с Бога се бори,
а накрая сам себе си срази!

Това, което с теб тъй тайнствено ни свързва,
за непосветените остава загадка пълна.
Но нека пред народа цял да възвестим
чрез любовта пречиста на дела,
чрез светлината ясна, що дух във дух запалва,
чрез живота вечен в кълнове зелени.
Напред, учителю! По твоя път далечен
тегли ни копнежът вечен!

Ето какво настроение трябва да бъде пробудено в човешките души!

––
БЕЛЕЖКИ:

[49] Освалд Марбах, 1810-1890 г.
[50] “Бхагавад Гита и Посланията на апостол Павел”, 5 лекции в Кьолн, 1912 г., Събр. съч. № 142.

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

Коментарите са заключени.