Духовете на мрака – лекция 11: Задълбочаване в човешкото същество

Дорнах, 21 октомври 1917 г.

В тези лекции, а и занапред, моят стремеж ще бъде насочен към следното: Да направя максимално разбираемо доколко съвременният човек и човекът на близкото бъдеще израства в една културна епоха, която ще предяви съвсем специални изисквания към различните области на живота. От процесите, които се разиграват в дълбините на духовния живот, аз се опитах да обясня това, което фактически става в свръхсетивния свят, макар че то веднага се отразява и в нашия физически свят и все по-ясно ще се намесва в целия социален живот на хората. В хода на тези лекции ние посочихме, че занапред душевната природа на човека ще става все по-интровертна.

Когато говорим за предстоящата интровертност на човешката душевна природа, нека не забравяме, че тази интровертност, която е обусловена от подробностите, за които вече стана дума, в много отношения ще върви успоредно с една екстровертност в областта на културата и науката. Тук следва да отчетем, че фактически развитието никога не протича така еднопосочно, както би искало да си го представи модерното естественонаучно учение за еволюцията. Разбира се, неговата представа не е погрешна; обаче тъкмо представите, които са правилни, но едностранчиви, често пъти пораждат много по-голямо объркване, отколкото явно погрешните представи.

Тази основна представа на модерното еволюционно учение се свежда до следното: Тя чисто и просто приема, че съществува едно праволинейно развитие от несъвършените живи организми нагоре до човека. Но това не е така – развитието на човечеството, а и на света извън него, е такова, че на едно по-скоро външно направление винаги отговаря едно вътрешно направление. Или с други думи: Когато за известен период преобладава едно външно направление, успоредно с него върви и едно вътрешно направление (виж рисунката долу). Може би на пръв поглед това направление изглежда по-скоро материално или материалистично, но всъщност то е по-скоро духовно, спиритуално. После на повърхността отново излиза едно по-скоро спиритуално направление, докато материалистичното или материалното остава скрито в дълбините на човешката природа.

След време нещата отново се променят: тогава на повърхността излиза материалното направление, докато духовното направление отстъпва някъде навътре. Следователно, тъкмо в предстоящата епоха, когато външният живот ще протича по-скоро според червената линия (виж рисунката), т.е. в смисъла на материалните процеси, чувства и светогледи, в дълбините на човешката душа ще настъпи едно одухотворяване. А това може да стане по такъв начин, че дори хората да не искат и да чуват за него, одухотворяването ще настъпи.

Ако размислите внимателно, ще можете да разглеждате като едно цяло, така да се каже, две подробности, които занапред ще са изключително важни. Вчера ние казахме, че през 1879 г. ариманични Същества (по-скоро една тяхна разновидност) бяха отблъснати от духовните висини и свалени в царството на човешкото развитие – в областта на нашето духовно и душевно развитие. Тези Същества са вече тук, те живеят всред нас. Те са обхванати от стремежа да завладеят нашите глави, нашите мисли и чувства. Това са Същества от ангелската Йерархия, които не могат да се развиват по-нататък в духовния свят и които сега искат да си послужат с човешките глави, за да напреднат в своето развитие.

Ето защо следното ще бъде крайно наложително: Това тайно, това окултно душевно развитие (виж рисунката, синята линия), за което споменах и за което някои хора може би не искат и да чуят – защото те с удоволствие биха предпочели то да е останало долу, а те да се занимават само с материални неща – да бъде обхванато от ясното човешко съзнание. В противен случай ариманичните Същества жестоко ще засегнат споменатата интровертност на човешката душевна природа. Това е едното, което трябва да се има предвид.

Нека да сме наясно: Предстоящото културно развитие крие големи опасности и тъкмо в най-интимната “Светая Светих” на човешката природа ние трябва да сме непрекъснато будни по отношение на ариманичните Същества и техните въздействия. Занапред въпросите, свързани с възпитанието, ще придобият изключителна важност. Занапред интровертната тенденция в човешкото душевно развитие ще бъде най-силно изразена тъкмо през детството. Може би днес на хората ще се стори невероятно, но фактически от доста време нещата стоят точно така: Децата и младежите застават пред нас по такъв начин, че външните им проявления, външната фасада, престават да са намерило за нещата: Наред с червената линия (виж рисунката) протича също и синята линия, т.е. едно скрито направление, и ние трябва да обхванем с ясно съзнание тъкмо него. Ако не иска да отстъпи тази област на ариманичните Същества, възпитателят трябва да внимава много. Занапред възпитанието и обучението до голяма степен ще се превърнат в нещо съвсем различно от това, с което са свикнали днешните хора.

Откъде всъщност са извлечени принципите, според които се определя днешното възпитание на децата? Виждате ли, в хода на мировото развитие, някои неща винаги изостават и образно казано, те накуцват. През 18 век набра сили това, което наричаме “просвещение”. Дори през 18 век хората се опитаха да основат един вид религия на разума, опираща се на чисто логическите доводи и основания, на, така да се каже, измъчваните от глад научни дисциплини. И начинът, по който хората се отнасят към възпитанието и обучението на децата, се определи от един чисто рационален подход: “Нека всичко да представяме така, че детето да го разбере веднага, и да не го смущаваме с никакви по-дълбоки изживявания, след като сме му дали едно разумно обяснение.”

Рано или късно, хората ще се убедят, че този подход е чисто и просто безотговорен! С него се навлиза в една фатална крайност! Помислете само: В старанието си да дадем на детето само това, което е достъпно за неговото детско разбиране, ние не му осигуряваме “пътна дажба” за следващите години, защото тогава детето ще има нужда от по-дълбоко разбиране на нещата. С други думи, обръщайки се с към детското разбиране в детската възраст, ние постигаме единствено това, че през целия си живот човекът остава в рамките на своите детски разбирания. Резултатът от всичко това е вече налице! Голяма част от мисленето на днешните хора, смятащи себе си за културни и мъдри, по своето същество е подобно на детското мислене. Естествено, в областта на журналистиката никой не би допуснал, че там до голяма степен е в сила едно детско, едно детинско мислене, обаче истината е тъкмо тази. И това е свързано с факта, че в обществото се залага на детските представи, на детското мислене. Ето защо детското разбиране остава меродавно през целия живот на индивида.

Нещата трябва да се променят радикално. Като възпитатели, ние трябва да изпълним нашите души с чувството и със съзнанието, че в детската душа пулсира нещо скрито и на детската душа ние трябва да предложим голяма част от онова, което ще стане разбираемо едва в по-късна възраст, когато индивидът ще го извлича от своите спомени и ще си казва: “Да, преди време ти чу това тук или там, ти възприе тези думи, но едва сега ти си достатъчно умен, за да ги разбереш както трябва.” Занапред нищо друго няма да се отразява толкова оздравително върху човешкия живот, колкото това, че хората ще могат да извличат от своите спомени голяма част от посланията, от откровенията, които са приели в детските си години, за да ги разберат напълно едва в зрялата възраст.

Когато хората напреднат дотам, че да извличат от спомените си това, което не са могли да разберат в детските си години, те ще разполагат с един извор на здрав вътрешен живот. Далеч от тях ще остане онази вътрешна скука, онази пустота, която днес сграбчва душите, опразва ги и ги запраща в санаториумите, където те напразно се надяват да получат някакви външни стимули, но душите остават пусти и празни, именно защото възпитанието е пропуснало да внесе у тях нещо, за което те да си спомнят по-късно!

Тези лекции са свързани и с нещо друго. Всъщност при обстоятелствата, за които вече стана дума, нашата съвременна епоха окончателно изгуби съзнанието, че между човека и Космоса съществува една дълбока вътрешна връзка. Човекът днес вярва, че стъпва по Земята или пътува с влак по нея така, сякаш тя е един неодушевен предмет. Обаче това не е така. Между човека и Космоса има една дълбока връзка. Нека да размислим върху следното.

Тук имаме Земята. Около Земята се върти Луната; това тук е Лунната орбита (пунктираният кръг). Всъщност Земята далеч не е онази абстрактна минерална маса, както си въобразява днешната минералогия, геология, физика и т.н. Тя е едно живо същество и ние лесно бихме посочили една или друга форма на живот, що се отнася до Земята. Сега нека да посочим, че около Земята непрекъснато се носят различни течения. Тези течения се движат около Земята по всички възможни посоки. Те са от етерно-духовно естество и в себе си те носят един реален, субстанционален действен фактор. В тези течения непрекъснато има нещо.

Нека сега да се замислим откъде произлизат тези течения. В хода на времето ние ще говорим много по-подробно за тези неща, а днес ще са достатъчни само няколко думи. Когато проучвате моята книга “Въведение в тайната наука”, вие научавате, че в много древни времена Земята и Слънцето са образували едно тяло. Това, което днес представлява нашата Земя, е само едно небесно тяло, отделено от Слънцето. А теченията, за които споменах, са останали именно от Слънчевия живот. Те са, така да се каже, един продължаващ Слънчев живот в рамките на Земята. Следователно, цялата Земя все още е пронизана от Слънчевия живот.

Но през онези времена Луната също образуваше едно тяло със Земята. И това, което днес кръжи около Земята като Луна, също носи различни течения в себе си. Тези течения идват от едно по-късно време, което ние познаваме като Лунно развитие. Следователно, имаме два вида течения. Те съществуват като една жива действителност и са коренно различни едно от друго.

Нека да предположим, че едно живо същество, което се движи по определен начин по Земята, е пронизано от такива течения и че теченията на Слънчевия живот лесно преминават през него. Да си представим сега, че едно друго същество е устроено по друг начин и че през него минават Лунните течения. Понеже Слънчевите течения не са ограничени по място, те пронизват всичко. Следователно, на Земята може да има същества, които са пронизани от Слънчевите течения само в едната посока и то само от тези Слънчеви течения, а може да има такива същества, които от едната страна са пронизани от Слънчевите течения, а от другата страна са пронизани от Лунните течения.

Съществата, които могат да са пронизани само от Слънчевите течения, това са животните. Представете си едно четириного животно – то върви по Земята така, че неговият гръбначен стълб обикновено е успореден на земната повърхност. Слънчевото течение, което сега е станало Земно течение, може непрекъснато да преминава през този гръбначен стълб. Следователно, това същество е родствено на Земята.

При човека положението е различно. По отношение на своето тяло човекът постига онова положение, което животното има само по отношение на своята глава. Ако мислено си представите линията, свързваща тилната област на главата и челото, тогава тази линия следва посоката, която е характерна за животинския гръбначен стълб; тук през главата минава същото Слънчево течение. Но гръбначният стълб на човека е изправен и по този начин е изтръгнат от теченията, които се носят успоредно на земната повърхност, от Земно-Слънчевите течения. Поради факта, че е изтръгнат от тези течения, човекът стига до положението естествено, това до голяма степен зависи от географската ширина и т.н., но от тук идват и разликите между хората. При определени отношения Лунното течение минава през човека, но то минава не през главата, а през неговия гръбначен стълб.

Виждате ли, тук се докосваме до една огромна разлика между животното и човека. Това, което при животното преминава от Космоса през гръбначния стълб, при човека то преминава през главата. А това, което при животното според днешните представители на животинските видове няма никакво поле за действие, т.е. старото Лунно течение, при човека то преминава през неговия гръбначен стълб. Че съществува родство между човешкия гръбначен стълб, дори в неговия строеж, и Лунното течение, ще се съгласите и от това, че човекът има приблизително (а защо само “приблизително”, ще изясним по-късно) толкова гръбначни прешлени, колкото са и дните на Луната: Човекът има средно 28-31 гръбначни прешлени. Целият живот на гръбначния стълб и изобщо целият гръден живот [44] на човека е вътрешно свързан с Луната. Ритмичният Лунен живот на човека е скрит под Слънчевия живот, който протича на 24-часови ритми, в които се редуват бодърстване и сън.

И все пак това е едно елементарно разглеждане на връзките между човека и Космоса. Защото както теченията преминават през човешкия гръбначен стълб и се вливат в общото течение, което има връзка с Лунния живот, така в човека протичат и други течения, които имат нещо общо с другите планети на нашата Слънчева система. Това са във висша степен реални процеси. Обаче съвременната наука изобщо не подозира за тяхното съществуване. Ето защо тя няма и никакъв усет за следната особеност на човешкото същество: Тя се състои именно в това, че към външния съзнателен земен живот се прибавя и един подсъзнателен живот, който е свързан с гръдния живот, издигащ се от тайнствените дълбини на душата.

Този подсъзнателен живот трябва да бъде взет под внимание тъкмо във времето, пред прага на което сме застанали. Най-вече заради възпитанието, понеже в противен случай този подсъзнателен живот ще бъде завладян от враждебните ариманични Същества. И би се оказало фатално, ако човекът пропусне факта, че една важна част от неговия душевен живот (най-интимния, интровертен душевен живот) е застрашена да падне под властта на ариманичните Същества. Тази опасност нараства, ако този живот не бъде издигнат до съзнанието, ако не бъде ясно осъзнат и задълбочен чрез антропософското духовно-научно познание, чиито източници ни позволиха да се произнесем и върху такива области, до които официалната наука не може да достигне. Тези неща следва да бъдат разглеждани в техните конкретни съотношения.

Вземете официалната наука – какъв път поема тя? Тя поема пътя на всевъзможните абстракции; дори тя става най-полезна тъкмо поради това, че поема пътя към всевъзможните абстракции. Занапред хората ще се нуждаят от по-друга естествена наука, защото такава, каквато е тя днес, особено що се отнася до възпитанието, тази наука ще показва все повече и повече недостатъци. Занапред ще бъде изключено на децата да се преподава според абстрактните закони на днешната естествена наука. Напротив, от значение ще бъде да се утвърди едно изпълнено от симпатия разглеждане на животните и техните навици, едно образно описание примерно на мравките и на техния общ живот.

Както знаете, в някои книги като “Животът на животните” от Брем [45} има наченки на подобни описания, но те не са изградени докрай. Тези образни описания на животинския свят трябва да стават все по-ярки. Тук следва да намерят място и някои отделни случки. Ето как трябва да се преподава на децата, а не по онзи отблъскващ начин, по който пробутваме зоологията в учебните часове. Ние трябва да разказваме на децата за някои отделни постъпки на лъвовете, лисиците, мравките, майските бръмбари и т.н. Дали тези случки са станали или не, това не е важно – важното е те да са достоверни. А това, което днес се налива сякаш с фуния в детските глави като един вид екстракт от естествената наука, то следва да се преподава в по-късните години, когато децата ще са подготвени за него чрез онези образни описания на отделни случки от животинския свят, за които споменах току-що.

Особено важно ще се окаже по сходен начин да бъде разглеждан и животът на растенията – да заинтригуваме децата с отношението на розата към теменугата, за отношението на билките към плевелите, които растат около тях, да им разказваме увлекателни истории за подвижните духове над цветята, когато минаваме през една поляна и т.н. Ето как трябва да звучи ботаниката в ушите на децата. Същото важи и за минералите – на децата трябва да се разказва как зелените кристали се отнасят към безцветните кристали, как един кристал, който има формата на куб, се отнася към друг, който има формата на октаедър. Вместо една мъртва кристалография, която пробутваме на децата за тяхна беда, следва се стремим към едно образно описание на кристалите и техния живот в недрата на Земята. Ние ще оплодим нашите възгледи относно онова, което се разиграва във вътрешността на Земята само тогава, когато вникнем в антропософските обяснения на тези процеси.

Педантичното изброяване не е достатъчно; важно е друго: Нашите описания да изграждат такива представи, че да можем да говорим примерно за съвместния живот на диаманта и сапфира. Ако помислите върху тези неща, ще се досетите какво имам предвид.

Нека да не пропускаме и онези ужасни абстракции, които днес предлагаме на децата като “история”. Целесъобразно е в центъра на историческото развитие отново да поставим истинския живот, да пробудим трепета от онова, което човешката душа изживява в хода на развитието. Нека да потърсим такива разговори, които не се провеждат в сетивния свят, например разговори между един древен грък и един човек на Петата следатлантска културна епоха. За децата ще бъде много по-полезно, ако вместо исторически абстракции, пред душите им застанат подвижни и живи образи.

Вие разбирате какво искам да кажа. Тези подвижни и живи образи наистина трябва да застанат пред детските души, но така, че възпитателят да обхваща в своето съзнание всичко онова, което протича тайно и скрито в детското подсъзнание. И вие ще се убедите, че след като може да извлича от своите спомени такива образни описания, изграждани през детството с оглед на мировите закони, човекът не е така инертен в своя душевен живот. Сега вече той ще се стреми към истинско опознаване на природните закони, към една хармония между образните описания от детството и природните закони, докато в противен случай, признавайки само абстрактните закони, той потъва в нищета и безплодие. Ето как изглеждат само някои от насоките, в които може да бъде развивано възпитателното изкуство.

Естествено, много по-удобно е, когато днес хората се събират във всевъзможни формации и непрекъснато декламират: “Да, възпитанието следва да бъде индивидуализирано!” Това е много по-удобно, отколкото да вникнем в еволюцията на човека и природата и да намерим онези имагинативни разкази и описания, с помощта на които духовният живот ще бъде обхванат във формата, до която той ще се издигне в близкото бъдеще. Но за такъв прелом, независимо за кои области на живота става дума, хората ще имат нужда от антропософията. Единствено тя ще може да породи нещо ново от умиращите форми на съвременния духовен живот, което да насърчи детската душа.

Без импулса на антропософията учителят може да пресуши себе си, после да пресуши децата и нищо повече! Най-лошото би се получило, ако хората повярват на тези, които казват: “Идеалният вариант е този, когато човекът забравя максимално бързо всичко, което е научил!” Ако в по-късна възраст човекът не усеща липсата дори и на най-незначителното от това, което е получил през детските години, той ще изпитва не само радост, но и нови сили за живот. Ето върху какво моля да размислите.

Впрочем официалната наука също има нужда от антропософското духовно-научно познание. Вчера споменах колко трудно се прокарват мостове между антропософията и специалните научни дисциплини. Обаче занапред тъкмо тези мостове ще са най-важното. От редицата лекции, които чухме тук, би следвало да е напълно ясно: До днешните трагични събития се стигна именно поради обедняването на понятията.

В една от публичните лекции, изнесени в Базел, аз посочих: Хората, които се смятаха за компетентни, при започването на тази война заявиха, че войната не може да продължи повече от четири месеца. Тези хора повярваха, че са изучили социалната и икономическа структура на обществото, след което си изградиха и съответните представи. Обаче тези представи нямаха нищо общо с действителността и ето защо тя ги опроверга напълно. Странно е, че хората не са склонни да се поучават от събитията. След като някой сам е повярвал в собствените си научни представи, сега би трябвало да попита: “На какво се дължат моите погрешни заключения?” В този случай човекът действително би бил склонен да се поучи от своите грешки. Обаче той продължава да е като потънал в някакъв транс и от същите погрешни предпоставки вади нови заключения, които са в още по-голям разрез с реалния свят, понеже такъв човек чисто и просто не желае да вникне във връзките между нещата.

Когато се опитваме да си обясним тези връзки, се налага да преодоляваме онова неудобство, което днес се преодолява най-трудно именно от хората, занимаващи се с научни въпроси. Подобни личности изобщо не желаят да бъдат смущавани в тясната област, където работят, и не искат да прокарват никакви нишки към други сродни области. За известно време тази тясна специализация беше нещо добро. Обаче ако тя продължава и по-нататък, ако нашата студентска младеж непрекъснато бъде измъчвана с тези едностранчиви методи, произлизащи от една прекалено тясна специализация, тогава нещастията, идващи от бедните и чужди на реалния свят понятия, ще стават все по-големи и по-големи. Навсякъде в държавните и градски институции ще се настанят хора, които нямат представа от тези неща и ще искат да ги ръководят със закони, понеже понятията им са твърде бедни, за да обхванат действителния свят. Хората просто нямат предчувствие колко бедни са техните понятия и колко по-богат от тези понятия е действителният свят!

Ceгa на преден план идва следното: Така наречените “специалисти” не бива да узурпират тесните научни дисциплини, нито пък да бъдат задоволявани субективните, егоистични потребности в антропософията, а тези два полюса да бъдат свързани правилно. Или с други думи, да сме в състояние да оплодим едното чрез другото.

Ние непрекъснато се натъкваме на този факт. Вие също бихте го потвърдили, ако наблюденията ви са точни. Ако в тесните специалности се обръщаме към редовите антропософи, нещата веднага им доскучават! Непрекъснато трябва да се говори по централните теми: душа, безсмъртие, Бог и т.н. Несъмнено по този начин ще задоволим егоистичните религиозни потребности, обаче едва ли ще предложим на душите онова, от което занапред те остро ще се нуждаят, а именно да станат адекватни в условията на действителния свят. Ето защо следва да сме много внимателни, когато търсим връзките между духовно-научното познание и тесните научни дисциплини.

Аз вече посочих колко полезна е книгата на д-р Боос [46], озаглавена “Договорът в областта на общия труд според швейцарското право”. След като сега книгата може да се купи навсякъде, отново бих искал да изтъкна нейното значение, понеже тя е истински образец за прокарване на мостове между антропософското духовно-научно познание и една съвсем специална област, каквато е правото. Колко важно е, че нашите приятели не смятат подобни специални изследвания за нещо странично и чуждо, а ги провеждат с такова усърдие, понеже занапред голяма част от живота ще подлежи на едно или друго антропософско проучване. Ако внимателно прочетете и проучите тази книга, ще установите следното. Тя обхваща по един непосредствен и жив начин съвсем обикновени подробности от живота, обаче така, че за всеки става ясно как този всекидневен живот е пронизан от един познавателен импулс, отговарящ на мировите закони и откриващ далечни исторически перспективи.

Вие ще установите и още нещо: Колко огромна е разликата между римското право в тази област и германската взаимопомощ. Ето как в една тясно профилирана област пред нас застават някои от принципите, според които римското и германското право третират човешкото същество. Именно при едно подобно тясно профилирано проучване, каквото е това на д-р Роман Боос, за човека е важно да се извиси до прозрението, че занапред ще има нужда от мостове между живота, който се разиграва пред нашите сетива и на които ние градим нашите социални връзки, и живота, който се влива от духовния свят.

Препоръчвам ви също да прегледате и последния брой на списанието “Познание и живот”, където д-р Боос е публикувал своята статия върху “Основните проблеми на швейцарската политика”. Ще установите, че въпросите на швейцарската политика могат да бъдат разгледани и от по-друга гледна точка, различна от тази на журналистическите стандарти. Освен това ще се убедите, че съществува определена зависимост между културните прояви, например изкуството, и политическите форми на управление.

А сега, след като сте се запознали с духовно-научния подход, залегнал в основата на тази статия, хвърлете поглед и на уводната статия в същото списание: “Смисълът на Реформацията” от Адолф Келер [47]. Да, тук имаме един стар маниер на изразяване, който естествено вярва, че е съвсем нов. Така че в този брой от списанието ще намерите в непосредствена близост както новаторския, така и старомодния подход към нещата. Разбира се, старомодният говор се смята за умен, за изключително умен, разполагащ с превъзходна логика и остро мислене. Той ви описва Реформацията с най-високопарни фрази, които не са нищо друго, освен кухи, безсъдържателни абстракции.

Когато човек прочете статията на Адолф Келер, тя е добре замислена и спада към най-добрите публикации по тази тема, той изпитва умора от непрекъснатото повтаряне на едни и същи абстракции: “Реформацията поражда свобода на инициативата, свободата на инициативата идва от Реформацията”… И така, тази шумна канонада от абстракции ражда само няколко бедни, клети понятия, които нямат нищо общо с действителния свят. Ето кое трябва да бъде преодоляно: Тази жажда за абстракции, тези бедни и клети понятия, при които човек сякаш облизва пръстите си от удоволствие, понеже вярва, че казва нещо възвишено и умно, само защото си служи с няколко пълни абстракции.

Вие виждате: Периодически следва да се взема становище относно най-разнообразни проблеми на съвремието, понеже антропософията е тук, не за да ни пренася в някакви измислени светове, а за да ни помогне в овладяването на съвсем конкретни земни цели.

––
БЕЛЕЖКИ:

[44] В случая под този термин следва да се разбира ритмичната система на човека, съсредоточено в гръдната област, откъдето идва и другата образна представа за тази система: човекът-гърди (Brustmensch), която е подробно описана в “Антропософията като космософия”, II част, Събр. съч. № 208, лекция от 28 октомври 1921 г.

Идеята за троичното устройство на човека (част от което представлява ритмичната система) е загатната от Р. Щайнер най-напред през 1917 г. в книгата му “Върху загадките на душата” (Събр. съч. № 21): Там са описани:

а) нервно-сетивната система: носител на мисленето
б) ритмичната система: носител на чувствата
в) двигателно-веществообменната система: носител на волята

По този начин за пръв път в историята на човечеството става възможно действителното обхващане на съотношението между “тяло” и “душа”. Неизмеримото значение на това откритие ще бъде разбрано едва в бъдеще, когато на “троичното устройство” ще се гледа като на единствено възможната основа за съществуването на анатомията, физиологията и психологията.
Идеята за “троичното устройство на социалния организъм” е също толкова новаторска и по същество тя отхвърля монополистичната, централно управлявана държава като единствено възможна форма на съвместен човешки живот. Държавата или социалния организъм далеч не представлява едно единно цяло. В нея трябва ясно да бъдат съзнателно разграничавани три различни сили, сместването на които винаги ще води до един или друг вид деформация.

1. Силите на икономическия живот: Братството може и трябва да се осъществява единствено тук, в областта на икономиката.

2. Силите на духовния живот: Свободата може и трябва да се осъществява единствено тук в областта на духовния живот.

3. Силите на правовия живот: Равенството може и трябва да се осъществява единствено тук, в областта на правовия живот.

Днес, според Р. Щайнер, истинският еволюционен импулс на Средна Европа е не в областта на изкуството, религията или науката, а в жизнеспособността на идеята за “троичния социален организъм” и във волята за нейното осъществяване.

[45]  Алфред Брем, 1829-1884 г., пътешественик и зоолог.

[46] Д-р Роман Боос, 1889-1952 г., социолог, писател и лектор. Поддържа идеята на Р. Щайнер за “троичното устройство на социалния организъм”.

[47] Адолф Келер, род. 1872 г., протестантски теолог.

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

Коментарите са заключени.