Духовете на мрака – лекция 10: Влиянието на падналите ангели

Дорнах, 20 октомври 1917 г.

Едва ли бихме могли да твърдим, че нашето съвремие е лишено от идеали. Напротив, то има много, много идеали. Обаче тези идеали не са активни, не са действени. Защо те не са действени? Представете си – моля да ме извините за необичайното сравнение, но то отговаря на истината – представете си, че една кокошка е готова да измъти едно яйце. Но вие взимате това яйце и го поставяте на изкуствена топлина. Всичко това е напълно възможно, но ако вие предприемете тази намеса, поставяйки яйцето в безвъздушно пространство, във вакуум, мислите ли, че новоизлюпеното пиле би могло да оживее? Или казано с други думи: В случая са налице повечето важни условия, необходими за развитието на новоизлюпеното пиле, с изключение на едно – ние не сме осигурили естествената среда за неговия живот.

Приблизително така стоят нещата и с всички онези красиви идеали, за които толкова много се говори в наши дни. Те не само звучат красиво, сами по себе си те са изключително ценни. Обаче съвременната епоха не смята за нужно да се запознае с реалните условия за естественото протичане на еволюцията. И става така, че възникват най-различни общества, където се застъпват всевъзможни идеали, а накрая от всичко това не излиза абсолютно нищо. Защото в крайна сметка началото на 20 век действително обогати света с достатъчно много общества. Обаче едва ли бихме могли да твърдим, че през последните три години идеалите на тези общества се осъществиха по един или друг начин. Хората действително трябва да извлекат поука от онези факти, за които често става дума в хода на нашите антропософски лекции.

В лекцията си от миналата неделя аз се опитах да очертая част от картината на духовното развитие през последните десетилетия. Помолих ви да вземете под внимание, че онова, което става на физическото поле, всъщност се подготвя продължително време в духовния свят. Във връзка с това напомних за съвсем конкретни неща. Обърнах внимание на това, че през 40-те години на 19 век в духовния свят, който непосредствено граничи с нашия физически свят, започна една война, една метаморфоза на онези войни, които обозначаваме с помощта на един древен символ като войната на св. Михаил със Змея. Аз посочих как тази война в духовния свят продължи до месец ноември 1879 г., как тук ние сме изправени пред една война в духовния свят, пред една война на Михаил със Змея. Ние добре знаем какво следва да разбираме под този образ и пак в края на ноември 1879 г. Михаил победи Змея, т.е. победи ариманичните сили, като ги свали на Земята, в царството на човеците. Къде се намират сега тези ариманични Същества?

И така, помислете добре: Онези Същества от школата на Ариман, които от 1841 до 1879 г. водиха една решаваща битка в духовния свят, през 1879-а бяха свалени долу, в царството на човеците; и оттогава те имат своята крепост, своето поле за действие специално що се отнася до епохата, в която живеем – не другаде, а в мислите, в чувствата и във волевите импулси на хората.

Представете си нагледно: Каква огромна част от човешките мисли, чувства и воля днес са пронизани от ариманичните Същества. Подобни съотношения между духовния и физическия свят са просто заложени в целия миров порядък и ние следва да се съобразяваме с тези конкретни факти. Какъв смисъл има, ако хората останат застинали в своите абстракции и казват: “Да, човекът трябва да се бори срещу Ариман.” С една такава абстрактна формула не се стига никъде. Понякога днешните хора изобщо не усещат в атмосферата на какви духовни Същества се намират. Сериозното значение на този факт все някога трябва да бъде разбрано.

Нека да напомня само това: Като членове на Антропософското общество, вие имате възможност да превръщате тези факти в съдържание на вашите мисли, на вашите чувства. Ето защо пред душите ви застава цялата сериозност на тези факти и вие разбирате: От вашите чувства и усещания според мястото, което заемате в нашата толкова загадъчна, толкова съмнителна и объркана епоха, се поражда една голяма задача.

Представете си например следното: Ако тук или там се събират няколко души, които изграждат приятелското си общуване по един естествен начин; ако този кръг от хора знаеше за подобни духовни връзки, каквито описах пред вас; и ако, от друга страна, повечето хора не подозират за наличието на такива връзки, бъдете уверени: В случай че този критичен кръг вземе добре мотивираното решение да постави в служба на някаква кауза резултатите от едно или друго духовно познание, тогава този oграничен кръг често, без самите му привърженици да осъзнават, се оказва много по-силен спрямо онези, които нямат никаква представа за подобни духовни връзки.

Още през 18 век имаше определен кръг от хора, изграден според принципите, за които става дума. Този кръг съществува и днес. Определен кръг от хора знаеше за фактите, които описах пред вас. Знаеше, че нищо подобно ще се случи през 19 и 20 век. Този кръг от хора обаче се зае още през 19 век да осъществи своите, така да се каже, користни цели. И оттогава той систематично преследва тези цели.

Днес повечето хора живеят в огромни маси като спящи, лишени от мислене човешки същества, които изобщо не обръщат внимание на това, което става около тях. Днес хората са в плен на всевъзможни илюзии. Помислете само как разсъждават днешните хора: “Ах, колко забележителни са съвременните съобщителни средства! С каква лекота всеки от нас се свързва с другите! Колко напред е отишла нашата епоха!” Да, припомнете си тези отличителни белези. Достатъчно е само да се замислим върху отделните факти и ще установим, че в това отношение нашата епоха показва доста странни особености.

Кой би повярвал например – нека да си послужа с това доказателство – че днес големите литературни творби съвсем не стават достояние на широката общественост чрез пресата, която разбира всичко и се намесва във всичко? Кой би по вярвал днес, че големите епохални литературни творби могат да останат непознати за широката общественост? Хората все пак би трябвало да научават за тях. Но ето че през втората половина на 19 век онова, което днес наричаме (с известен респект) “преса”, намери своите трайни очертания.

Стигна се дотам, че някои литературни произведения се оказаха много по-възхвалявани от най-забележителните творби на писатели като Шпилхаген, Густав Фрайтаг, Паул Хайзе и т.н. Питам: Има ли сред вас хора, които да не са чували за книгата “Тринадесет липи” от Вебер [39]? Ето как пресата се намесва в живота на хората. Макар че в това съчинение са вложени наистина забележителни идеи. Да, те живеят днес в стотици и хиляди сърца.

Послужих си с този пример, за да покажа, че всъщност е напълно възможно широките човешки маси да се окажат незапознати с други, решаващи събития, които стават около тях. Бъдете сигурни: Ако тук се намира някой, който не е прочел книгата “Тринадесет липи”, а аз допускам, че сред нашите приятели има и такива, те задължително са срещнали в своя живот поне трима или четирима, които са прочели въпросната книга. Но между хората често се издигат невидими стени и те не споделят помежду си нищо. Дори най-близките хора не споделят помежду си нищо. Примерът, с който си послужих, е една дреболия с оглед на историческото развитие. Но същото се отнася и за най-важните и решителни събития. В света непрекъснато се разиграват събития, които в голямата си част остават неразбрани от хората.

По сходен начин през 18 век едно малко общество подготви определени мисли, определени възгледи, които успяха да се промъкнат в душите на хората, превръщайки се в действени сили тъкмо в областта, към която подобни общества се стремят. А като преминаваха после в социалния живот, определиха как хората да се държат едни спрямо други. Хората съвсем не знаят откъде идват силите, които пулсират в техните емоции, в техните усещания и волеви импулси. Обаче онези, които са наясно с логиката на развитието, добре знаят как да бъдат предизвиквани тези импулси, тези емоции. Така стоят нещата, може би не със самата книга, но с основната идея на тази книга, която излезе от средите на едно такова общество през 18 век и в която се посочва какъв дял има ариманичната същност в различните животни. Естествено, ариманичната същност е назована с името “дявол”, така че по същество става дума за различните степени на дяволското присъствие в отделните животински видове.

Както знаем, 18 век беше епоха на просвещението, която продължава и до днес. Но какво стана тогава? Всички онези умни хора, явно представители на уникалния вид, произлизащ от пресата, се задоволиха с твърдението, че еди кой си, тук слагам многоточие, е написал една книга, в която се доказва, че животните са разновидност на дявола! Добре, обаче да се пропагандират такива идеи през 18 век, за да се промъкват в човешките души и да се смесват с истинските еволюционни закони на човечеството, всичко това оставя след себе си винаги последици! И никак не е случайно, че когато през 19 век възникна дарвинизмът, една голяма част от хората вече бяха приели идеята, че животните са дяволи, а друга голяма част от хората беше приела идеята, че човекът се е развил постепенно от животните. Връзката между тези два факта е забележителна. Това са неща, които съществуват реално! Обаче хората съчиняват всевъзможни теории, които съдържат всичко друго, но не и реалните, действени сили.

Това, което трябва да се вземе под внимание, е следното. Както естествената жизнена среда на животните е въздухът, а не вакуумът, предизвикан от пневматичната помпа, така и естествената жизнена среда на идеите се получава само тогава, когато хората се потопят в действителната атмосфера на духовния живот. Обаче за тази цел духовният живот трябва да застане пред човека в своята реалност. Но днес хората все още предпочитат общите приказки. И по този начин те лесно пропускат нещо, а то е един несъмнен факт – след 1879 г. ариманичните Същества трябваше да слязат от духовния свят в царството на човеците. Тези Същества трябваше да нахлуят в човешкия интелект, в човешките мисли, усещания и мирогледи. Но хората не се държат адекватно с тези Същества, като издигат абстрактния лозунг: “Ние трябва да се борим срещу тях!”

Добре, и какво предприемат хората, за да се борят срещу тези Същества? Те не предприемат нищо друго, освен това, което прави онзи, който увещава печката да го стопли, без да е сложил дърва в нея и без да ги е запалил. Сега, след като тези сили и Същества са вече слезли на Земята, ние следва да сме наясно, че те са вече тук и хората трябва да живеят заедно с тях. Хората не бива да си затварят очите пред тях, защото те стават най-силни тъкмо тогава, когато хората си затварят очите пред тях. Точно това е същественото, че тези ариманични Същества, които вече са обхванали човешкия интелект, стават най-силни тогава, когато човек не иска да знае нищо за тях, когато не иска да научи нищо за тях.

Идеалът на много хора е да се изучават само естествените науки и от естествените науки да се извличат социалните закони, да се зачита само “реалният свят”, под което се разбира сетивният свят, и да отпадне интересът към духовния свят. Ако този идеал се утвърди сред широките човешки маси, тогава ариманичните сили ще спечелят огромна победа, защото в този случай хората няма да стигнат до никакво предчувствие за тяхното съществуване. Тогава хората ще основат една монистична религия в Хекелов смисъл и ариманичните ще постигнат най-доброто поле за своята работа. Защото най-доброто за ариманичните сили е хората да не знаят нищо за тях, като по този начин те биха могли да работят в областта на човешкото подсъзнание.

Следователно, ариманичните Същества получават истинска помощ, ако хората се стремят към една на пълно натуралистична религия. И ако Давид Фридрих Щраус [40] беше постигнал своя идеал, основавайки подобна филистерска религия, заради която Ницше написа книгата “Давид Фридрих IIIpayc: вероизповедникът-писател”, тогава ариманичните Същества щяха да се чувстват много по-добре, отколкото се чувствуват те днес. Да, обаче ариманичните Същества черпят сили за устояване и от още нещо: А именно, когато съвременните хора изпадат в предразсъдъци, незнание и ужас пред духовния свят. С нищо друго хората не насърчават ариманичните Същества така, както с предразсъдъците, незнанието и ужаса пред духовния свят!

А сега погледнете нещата право в очите и вижте колко много съвременни хора си поставят именно тази задачата да поддържат у себе си предразсъдъци, незнание и ужас пред духовните Същества. Вчера в публичната лекция [41] аз казах: Обвиненията срещу Коперник, Галилей и Кеплер бяха снети едва през 1882 г. Следователно, до 1882-а на католиците беше забранено да проявяват какъвто и да е интерес към Коперниковия светоглед. Насърчавано беше именно невежеството относно тези неща. Ариманичните Същества едва ли биха могли да мечтаят за по-добра услуга! Ето как те успяха да се подготвят за кампанията, която последва след 1841 г.

Към току-що казаното бих искал да прибавя още нещо. Става дума за няколко изречения, които никой не би се осмелил да изрече, дори и да е посветен в тези неща. Но ако доловите основния замисъл в тези изречения, може би ще стигнете до едно далечно предчувствие за това, което имам предвид.

Естественонаучният светоглед е една чисто ариманична работа. Обаче борбата срещу него е невъзможна, ако ние не искаме да чуем нито дума за Ариман. Борбата срещу Ариман е възможна само ако успеем да го изучим добре и да го обхващаме все по-ясно в нашето съзнание. От друга страна, ние не можем да направим на Ариман по-добра услуга от тази да игнорираме естественонаучния светоглед. Който отправя безпочвена критика към естественонаучния светоглед, той не води борба срещу Ариман, а го насърчава, защото внася мрак и измама там, където би трябвало да внася само светлина.

Постепенно хората трябва да се издигнат до степен, в която да разберат, че всяко нещо има своите две страни. Естествено, днешните хора са твърде умни, безкрайно умни, а тези наши умни съвременници заявяват: “През Четвъртата следатлантска епоха, тоест през Гръцко-латинската епоха, хората все още бяха толкова изостанали, толкова суеверни, че смятаха за напълно възможно да отгатват бъдещето според полета на птиците, според вътрешностите на животните и т.н.” Естествено, да се вярва в подобни неща, е пълна глупост!
Обаче нито един съвременен човек, който се присмива над тези неща, всъщност не знае за какво става дума. Нито един наш съвременник не се различава от онзи човек – спомнете си за примера от моята предишна лекция – който трябваше да признае: “Да, пророчеството дойде от съня!” Но после бързо добави: “Caмо че това стана съвсем случайно!”

В условията на Четвъртата следатлантска епоха действително съществуваше наука, занимаваща се с предвиждане на бъдещето. В тогавашната епоха хората изобщо не биха повярвали, че могат да постигнат някакъв социален напредък с помощта на принципите, с които си служат днешните хора. Древните гърци не биха виждали никакви перспективи за социалното си развитие – няма значение дали никой е съгласен с това или не – ако не разполагаха със своята наука за бъдещето. Изобщо не се съмнявайте: В областта на социалния живот и политиката днешните хора все още извличат определени сили тъкмо от последиците, които са останали от древната наука за бъдещето.

Естествено, тази наука за бъдещето не се опира на външни, сетивни възприятия. До нея никога не може да се стигне според образеца на естествената наука, защото по същество това, което може да се наблюдава чрез сетивата, е наука на миналото. И сега аз ви напомням за един много важен, много съществен закон на Вселената: Наблюдавайки света единствено с физическите сетива, какъвто е подходът на естествената наука, вие се изправяте пред продължението на миналите закони. Вие се изправяте, така да се каже, пред космическия труп на миналото. Естествената наука изучава мъртвия живот.

Представете си, че тук, на горната рисунка, (бяло) схематично е изобразена областта на сетивното наблюдение, т.е. онова, което се простира пред нашите очи, уши и т.н. Представете си още, че тук (жълто) са съсредоточени всички естественонаучни закони, които биха могли да бъдат открити. В този случай целият сбор от естественонаучни закони остава като нещо втвърдено, като нещо, което има отношение единствено към миналото. Но извън сферата на тези закони задължително попадате на онова, което не подлежи на сетивно наблюдение – на онова, което очите не могат да видят и ушите не могат да чуят: един втори свят от закони (виолетово). И в действителност този втори свят е тук, вътре, само че той сочи към бъдещето.

Има известна аналогия между световните събития и това, което наблюдаваме при растенията. Статичният, моментен образ на растението никога не съдържа цялата истина за него. По един тайнствен начин то винаги крие в себе си нещо, което все още не може да се види, нещо, до което очите ще стигнат едва през следващата година: развитието, метаморфозата. Обаче тази скрита еволюционна способност е вече там, вътре в растението, само че под невидима форма. По сходен начин изглежда и светът около нас. Вътре в него е спотаено невидимото бъдеще, цялото бъдеще. Там е спотаено и миналото, но то е вече повехнало, изсушено, мъртво; то е като един вид труп. Всеки естественик, всеки природоизследовател стига само до миналото, до образа на трупа. Несъмнено, когато човекът е обърнат към духовния свят, това минало може да му липсва, това е вярно. Обаче пълната действителност следва да включва в себе си и невидимото.

И ето как от една страна хората създават Кант-Лапласовата теория, а от друга страна говорят за края на света, подражавайки на професор Dewar. Спомнете си за вчерашната ми публична лекция – той конструира в главата си един край на Земната планета, когато хората ще четат своите вестници при температури от няколко стотин градуса под нулата, като стоят сред стени, намазани със светещ белтък. Бих искал да зная как ще бъде издоено млякото, за което се казва, че ще бъде в твърдо агрегатно състояние. Това са нелепи представи, както всъщност и цялата Кант-Лапласова теория. Веднага, след като човек се опита да приложи тези теории в непосредственото си наблюдение върху света, те отказват да му служат. Защо? Защото те са теории, възникващи от трупове, от мъртвото минало на света.

Днес умните хора казват: Гръцките и римски жреци, приносители на жертви, са били или мошеници и шарлатани, или суеверни личности, защото никой разумен човек не може да вярва, че от полета на птиците, от жертвените животни е възможно да се узнае нещо за бъдещето. Да, обаче тъкмо бъдещите хора ще се взират надолу към представите на нашите съвременници, с които те толкова се гордеят, и към мнимото им превъзходство над римските жреци, и ще възкликват: “Кант-Лапласова теория! Dewar! Но тези хора са били роби на изключително суеверни представи! В продължение на няколко хилядолетия те са наблюдавали планетарното развитие на Земята и от това са направили някакви заключения относно началото и края на Земята! Какво глупаво суеверие е съществувало някога! Колко странни и суеверни хора са живели никога те наистина повярвали че от някаква първична мъглявина се отделят Слънцето и планетите, които после започват да се въртят!”

Бъдещите хора вероятно ще се произнесат още по-категорично относно Кант-Лапласовата теория, относно представите за началото и края на Земята, и тяхната преценка ще е много по-осъдителна, отколкото мнението на нашите съвременници за древните, които се опитваха да надникват в бъдещето по полета на птиците, жертвените животни и т.н. Колко издигнати се чувствуват днешните хора от това, че са възприели духа и принципите на естествено-научното мислене, с какво снизхождение гледат те надолу, към древните митове, към тези измислици! Детска епоха от развитието на човечеството, когато хората са смесвали сънища и действителност! Напротив, колко напред сме стигнали ние днес: Днес ние добре знаем, че всичко се определя от едни или други каузални закони!

Обаче всички, които разсъждават така, не знаят само едно: Че цялата тази днешна наука изобщо не би съществувала в сегашния си вид, ако не беше предхождана от митическото мислене. Да, без древните митове ние бихме разполагали с една такава наука, която прилича на едно растение, съставено от стъбло, листа, цветове, но не и от корени! Който говори за днешната наука като за нещо опиращо се единствено на самото себе си, той прилича на човек, според когото едно растение би могло да съществува само с онези свои части, които се издигат над почвата. Цялата днешна наука е израснала от митовете; митовете са нейните истински корени. И когато днешните извънредно умни професори се обръщат с такова високомерие към древните митологии, към древните митове, към всички прояви на древното “суеверие”, без да имат усета, че цялата им ученост е израснала тъкмо от тези митове, че без тях те не биха имали в главите си нито една правилна мисъл, у известни елементарни Духове [42], които наблюдават нещата от други светове, това предизвиква пристъпи на гръмогласен и язвителен смях.

И нещо друго предизвиква у същите елементарните Духове един гръмогласен, сатанински смях. Тук с пълно право можем да кажем, че гръмогласният смях идва от ада, защото за ариманичните Същества всеки подобен случай е добре дошъл. А именно, когато хората вярват: Сега ние имаме учението на Коперник, на Галилей, както и този толкова съвършен закон за съхраняването на енергията! Тези постижения на разума никога няма да загубят своята валидност. Обаче подобни разсъждения са признак на истинско късогледство! Както митовете се отнасят към нашите представи, така ще се отнасят и научните представи от 19 и 20 век към онова, което ще се появи няколко века по-късно. Да, научните представи от 19 и 20 век ще бъдат превъзмогнати, както бяха превъзмогнати и митовете. Нима допускате, че през 2900 година хората ще разсъждават за Слънчевата система по същия начин, по който правят това днес? Това би било едно професорско суеверие, което няма нищо общо с антропософските възгледи.

Обстоятелството, че днешните хора могат да ръководят своите мисли – нещо, което действително им придава известно величие в нашата епоха – се дължи на това, което в древна Гърция можа да възникне под формата на гръцка митология. Естествено, за един образован представител на нашето съвремие не би имало нищо по-примамливо от това, да си каже: “О, колко щастливи щяха да са древните гърци, ако разполагаха с нашата модерна наука!” Обаче ако гърците разполагаха с нашата модерна наука, тогава нямаше да възникне нищо от онова, което с право смятаме за проява на тяхното величие – легендите за гръцките Богове, света на Омир, Софокъл, Есхил, Платон, Аристотел. Вагнер би бил един Фауст спрямо Вагнеровците, които днес биха кръжали навсякъде около нас. Човешкото мислене би се оказало празно, пусто и мъртво! Защото самата жизнена сила на нашето мислене се корени именно в гръцките митове, изобщо в митовете на Четвъртата следатлантска епоха. И който смята, че митовете са били нещо погрешно, за разлика от днешното мислене, той прилича на един човек, според когото е ненужно розите да бъдат откъснати от розовия храст, ако искаме да си наберем букет от рози: Не е ли по-добре розите да растат направо във въздуха?

Всички тези представи, с които живеят днешните хора, са чисто и просто недействителни. В основата на нашата съвременна цивилизация е тъкмо тази Четвърта следатлантска епоха с нейните митове и представи, които за днешния човек са по-скоро сънища в сравнение с рязко очертаните и точни естествено-научни представи. Обаче това, което днес ние можем да развием в мисленето, то на свой ред също ще залегне в основата на следващата епоха, разбира се, ако то бъде развито не в посока на умъртвяването, а в посока на оживотворяването. Но живот се вдъхва само тогава, когато се стремим да издигнем в съзнанието си всичко онова, което вече е съществувало. Или с други думи, когато пробудим и разширим нашето съзнание.

От 1879 г. положението е следното. Когато някой тръгва на училище, там той възприема естественонаучното мислене и вече е сигурен: “Действително е само онова, което се намира в сетивния свят. Всичко останало е игра на фантазията.” Колко много хора днес мислят по този начин. А пък Ариман печели състезанието, защото на ариманичните Същества им порастват криле! Но какво представляват тези ариманични Същества, които от 1879 г. се настаниха в човешките души като в свои крепости? Ясно е, че те не са човеци; те са Ангели, обаче изостанали в своето развитие. Ангели, които са се отклонили от нормалния ход на своята еволюция и са забравили как да изпълняват своите задачи в онзи духовен свят, който се намира в непосредствена близост до физическия. Ако те можеха да изпълнят своите задачи, те нямаше да бъдат свалени тук долу през 1879 г. А те бяха свалени, именно защото не можеха да се справят със своите задачи горе!

И какво става сега? Сега те искат да изпълнят своите задачи с помощта на човешките мозъци, на човешките глави. Тъкмо в човешките мозъци те попадат на едно по-ниско равнище, отколкото беше предвидено за тях. Всичко онова, което днес наричаме монистично мислене, в действителност то не е дело на човеците. Цялата национално-икономическа наука от рода на тази, чиито автор наскоро оповести, че сегашната война ще приключи за четири месеца – една теза звучи сериозно, когато е научно издържана, а не когато после започне да бъде повтаряна до безкрайност – всичко това са мисли на изостаналите Ангели, които са се загнездили в главите на хората.

Да, човешкият разум ще бъде все повече и повече завладян от подобни свръхсетивни Същества, чиято цел е да развиват собствения си живот. Ние не можем да се противопоставим на тази опасна тенденция, като заравяме глави в пясъка. Ние можем да се противопоставим само тогава, когато обхващаме тези неща с ясно и будно съзнание. Срещу тази тенденция не постигаме нищо, когато избягваме да знаем какво мислят например монистите; напротив, редно е да знаем, но редно е да знаем и още нещо – цялата тази наука е наука на Ариман, наука на изостаналите Ангели, които свиват гнездата си в главите на хората.

Естествено, тук ние си служим със съответните изрази и говорим за ариманични Същества, защото се отнасяме към тези неща с необходимата сериозност. Вие добре знаете, че навън, където хората са неподготвени, не може да се говори по този начин. Тук неусетно възниква една преграда и ние не можем току-така да протегнем ръка на външните хора, но можем да потърсим средства и пътища, за да им говорим така, че истините да станат достъпни за тяхното съзнание. Ако нямаше места, където да споделяме нашите истини, тогава не би съществувала и никаква възможност да предложим тези истини на официалната наука. Трябва да има поне отделни места, където антропософските истини да бъдат изразявани в тяхната първична форма.

Обаче никога не бива да забравяме, че за днешните хора често пъти е извънредно трудно, дори след като са се присъединили към антропософската Духовна наука, да прекарат някакъв мост и да излязат извън царството на ариманичната наука. Срещал съм доста личности, които бяха много добре запознати с тази или онази област от ариманичната наука, добри естественици или добри ориенталисти и т.н., които след време се присъединиха към нашата антропософия. Да знаете само колко трудно беше за мен да ги потикна към прекарването на такъв мост! Какво би се получило, ако един физиолог или един биолог, разполагащи с цялото специално знание, което може да се натрупа днес в тези области, подложат на основна преоценка своите дисциплини, и то в наистина духовен смисъл, а не само заради нашата специфична терминология!

Аз се опитах да сторя това при някои ориенталисти. Несъмнено, от една страна хората могат да са добри и последователи на антропософията, но от друга страна те си остават ориенталисти и вършат нещата така, както ги вършат оринталистите, и не могат да прекарат мост между едното и другото. А точно от това се нуждае нашата съвременност, ето кое е крайно необходимо за нея. Защото, както казах, ариманичните Същества се чувствуват много добре, когато естествената наука се развива така, че остава само едно копие на външния свят. Обаче ариманичните същества съвсем не се чувствуват толкова уютно, когато хората отстояват възгледите на нашата антопософската Духовна наука. Антропософията обхваща целия човек; с нейна помощ той се научава да чувства и действува по друг начин.

Вярно е това, което посветените винаги са казвали: Когато хората са проникнати от духовните истини, от духовната мъдрост, това поражда голям ужас сред ариманичните Същества. А в мрака, в който тези Същества живеят, лумва един разядащ огън. За ариманичните Ангели е много удобно да живеят в главите, които днес са изпълнени с ариманичната наука, обаче човешките глави, които са приели духовната мъдрост, пораждат сред ариманичните Същества един разяждащ огън – един истински ужас от страна на Мрака.

Нека сериозно се замислим върху тези подробности и тогава ще усетим: Когато се изпълваме с духовна мъдрост, ние напредваме през света така, че изграждаме едно правилно отношение към ариманичните Същества, а с нашите действия подготвяме това, което трябва да се утвърди в света. Да, по този начин ние изграждаме местата, където заради спасението на света разяждащият жертвен огън подема своето дело – местата, от които ужасът на Мрака сковава опасните намерения на ариманичните Същества. Ако е възможно, изпълнете душите си с такива идеи, с такива усещания! Тогава вие ще се пробудите и ще видите нещата в тяхната истинска светлина.

Фактически през 18 век угаснаха последните останки от древната атавистична наука. Последователите на “неизвестния философ” Сен Mapтин [43], ученикът на Якоб Бьоме, все още притежаваха нещо от древната атавистична наука, обаче наред с него те притежаваха и един вид предварителното знание за онова, което предстоеше да се случи, което в нашата епоха е вече факт. И в тези кръгове често ставаше дума за следното. От последната третина на 19 век и първата половина на 20 век ще засияе едно такова познание, което блика от същите извори, от същата почва, където се коренят и определени човешки болести. През последната седмица аз говорих тъкмо за това – така че занапред там ще се налагат възгледи, които се коренят в лъжата и чувства, които се коренят в егоизма.

Проследете с виждащ поглед, с очи, проглеждащи чрез усещанията, за които говорихме днес, какво точно пулсира в самата същност на съвременната епоха! Може би някои подробности ще наранят сърцето ви. Но това няма да попречи, понеже ясното познание, дори когато предизвиква болка, донася добри плодове, щом с негова помощ се опитваме да излезем от хаоса, в който е затънало човечеството.

Първото, или едно от първите неща, трябва да бъде науката за възпитанието. И в областта на възпитанието един от основните принципи е този, спрямо който днес се допуска една всеобща грешка. Много по-важно от всичко, на което съзнателно ще научите едно момче или момиче, един младеж или една девойка, е онова, което по време на израстването им се влива в тях несъзнателно. На вчерашната си публична лекция изтъкнах, че паметта е като нещо, което изграждаме в подсъзнанието като един вид успоредно явление на съзнателния душевен живот. Ето върху какво следва да се обърне внимание при възпитанието. Възпитателят трябва да предложи на душата не само това, което детето разбира, но и онова, което детето все още не разбира, но което може да се влее в душата му по един тайнствен начин и на което, нещо много важно, след време човекът винаги ще може да разчита.

Ние все повече и повече се приближаваме до онзи момент, когато хората – и то в продължение на целия си живот – ще имат все по-голяма и по-голяма нужда от своите младежки спомени. Спомени, които те ще извикват в съзнанието си на драго сърце. Спомени, които ще ги правят щастливи. Ето към какво трябва систематично да се стреми възпитанието. Когато занапред хората ще си спомнят как са се измъчвали през учебната година и изобщо в хода на цялото им възпитание, когато ще си припомнят училището с истинско неудоволствие, понеже този период от тяхната младост не е успял да се превърне за тях в един извор, от който да могат да учат, да учат, да учат! Обаче ако човек е изучил като дете всичко онова, което може да се извлече от учебната програма, тогава за по-късно не остава вече нищо.

Когато отново се замислите за тези неща, ще се убедите, че жизнените директиви на бъдещето ще изглеждат съвсем различно от това, което днес се смята за правилно. Колко добре би било за човечеството, ако трагичният опит на настоящето не бъде проспан от толкова много хора и ако те си послужат с този трагичен опит, за да се проникнат от идеята: “Много, много неща трябва да се променят!” Напоследък човечеството е станало прекалено самодоволно, за да обхване тази идея в нейната огромна дълбочина и преди всичко в нейната огромна интензивност.

––
БЕЛЕЖКИ:

[39]  Фридрих Вилхем Вебер, 1813-1894 г.

[40] Давид Фридрих Щраус, 1808-1874 г., философ и теолог

[41] Включена в Събр. съч. № 72, “Свобода-Безсмъртие-Социален живот”

[42] Над човека се издигат Йерархиите на Ангели, Архангели, Архаи и т.н. Всички те са по-съвършени от човека. Но има и такива свръхсетивни Същества, които не разполагат с физическо тяло и са на по-низша еволюционна степен от тази на човека. Те живеят в елементарния или “етерен” свят, който за нашата планета има същото значение, каквото има нашето етерно тяло за нашето физическо тяло. Рудолф Щайнер нарича тези Същества “елементарни Духове” или “природни Духове”, макар че подобни имена според самия него са “крайно неподходящи”.

Елементарните Духове нямат свой Аз и са лишени от морална отговорност. Те действат по-скоро автоматично, най-вече в четирите елемента на Земята. Гномите в елемента “земя”, Ундините в елемента “вода”, Силфите в елемента “въздух”, а Саламандрите в елемента “огън”. Народните легенди имат предвид същите тези Същества, когато говорят за “джуджета”, “коболди”, “феи”, “елфи” и т.н. В древните епохи на инстинктивното ясновидство хората непосредствено са възприемали тези Същества в природните царства.

[43]  Луи Клод де Сен Мартин, 1743-1803 г.

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

Коментарите са заключени.