Духовете на мрака – лекция 9: Битката между Михаил и Дракона

Дорнах, 14 октомври, 1917 г.

След като сме се докоснали до нови антропософски истини, непрекъснато се налага да ги извикваме пред нашия душевен поглед, за да проникнем още по-дълбоко в тях. В хода на последните лекции ние се запознахме с някои основни представи, с чиято помощ бихме могли да си обясним, разбира се, само до известна степен настоящите събития, както и техните причини. Разполагайки с тези нови представи, бихме могли да се обърнем към някои основни истини, които донякъде познаваме от определена гледна точка, за да се занимаем отново с тях, вече подготвени по един съвсем нов начин.

Аз често обръщах вниманието ви върху това, че средата на 19 век и особено 40-те години, представляват един забележителен отрязък от духовното развитие на европейското и американското човечество. Обръщах вниманието ви върху това, че точно тогава материалистичното развитие на разума достигна своята връхна точка на Земята. Достигната беше връхната точка в развитието на онова чисто умствено разбиране на външните мъртви факти, които не желаят каквото и да е доближаване до сферата на живота.

И днес ние се намираме под външните последици на тези събития и несъмнено още дълго време ще се налага да се съобразяваме с тях – те имат своите дълбоки корени не другаде, а в някои точно определени процеси, разиграващи се в духовния свят. Когато изследваме процесите на духовния свят, намерили своя външен израз в току-що казаното, ние трябва да отправим поглед към една борба, към един вид битка в духовния свят, започнала в споменатото време и завършила през един период от време, за който често сме говорили – а именно през есента на годината 1879. Следователно вие ще си изградите една точна представа за тези неща, ако се замислите, че тази война, тази битка в духовния свят, започна през 40-те години на 19 век и завърши през есента на 1879 г.

Борбата, за която става дума, представлява една борба от страна на онези духовни Същества, които бяха групирани около онова Същество от Йерархията на Архангелите, което можем да наречем с името Михаил [35]. Да, това беше една борба на Михаил и неговото войнство срещу определени ариманични сили. Следователно, моля ви да си представите тази борба като едно събитие, разиграващо се в духовния свят. И всичко, което възнамерявам да споделя с вас, се отнася към тази духовна битка между Михаил и неговото войнство, от една страна, и ариманичните сили – от друга страна. Искате ли да приложите тази представа към живота в настоящата епоха, ще постъпите добре, ако спрете душевния си поглед върху начина, по който човешките души, родени през 40-те години на 19 век, преживяха първите фази на тази борба между войнството на Михаил и ариманичните сили, докато се намираха все още в духовния свят.

Хората, родени през 40-те години на 19 век, имаха възможност да наблюдават тази духовна борба още преди своето физическо раждане. Размислим ли се върху това обстоятелство, ще стигнем и до едно истинско разбиране за външните и вътрешните съдбовни изживявания на тези хора, до тяхната истинска душевна организация. И така, тази борба настъпи през 40-те, 50-те, 60-те, 70-те години и завърши през есента на 1879 г. с победа на Михаил и неговото войнство над определени ариманични Същества. Какво означава всичко това? Виждате ли, когато искаме да вникнем в подобни неща, винаги можем да си послужим с един чуден образ, който се е запазил в хода на общочовешкото развитие: Борбата на Михаил със Змея. Борбата на Михаил със Змея изпъква в най-различни периоди от историята.

Да, често в историческото развитие ние се натъкваме на тази борба между Михаил и Змея. И можем да охарактеризираме нещата така, че всеки път, когато се появи една такава борба между Михаил и Змея, тя се развива по такъв начин, който е близък до този на 40-те години от миналия век, въпреки че през миналите епохи борбата се е водела в името на други цели, в името на други блага и щети. Важното е друго: Че определени ариманични Същества непрекъснато се стремят да постигнат нещо в развитието на света и непрекъснато се оказват побеждавани. Така те бяха победени, както вече казахме, в духовния свят и през есента на 1879 г.

Но какво означава това, че силите на Змея, тези ариманични войнства бяха, така да се каже, свалени от Небето, за да попаднат в царството на хората? Изгубването на тази борба от ариманичните Същества означава, че те вече не могат да бъдат открити на Небето. За сметка на това обаче, те могат да бъдат открити в царството на хората. Или с други думи: В края на 70-те години (на 19 век) човешките души бяха обхванати, що се отнася до определени познавателни способности, от подчертано ариманични импулси. Тъй като по-рано тези ариманични импулси разгръщаха своите сили в духовните сфери, те оставяха хората на мира, но сега те бяха свалени от Небето и попаднаха в човешките глави! И ако се запитаме: Какво проникна тогава в човешкото царство след свалянето на ариманичните сили? Отговорът е: Лично оцветеното, забележете добре, лично оцветеното ариманично, материалистично светоусещане!

Несъмнено материализмът беше стигнал своята върхова точка още през 40-те години (на 19 век). Обаче тогава неговите импулси нахлуваха в човеците по-скоро инстинктивно. Тогава ариманичните войнства насочваха своите импулси към човешките инстинкти от духовния свят. Едва от есента на 1879 г. тези ариманични импулси станаха лична собственост на човеците, едва от есента на 1879-а те се превърнаха в сили на познанието и в сили на волята. Всичко, което до този момент беше един вид всеобщо притежание, сега се превърна в лична човешка собственост, в индивидуални човешки способности. И така, ние бихме могли да кажем, че от 1879 г. насам, чрез намесата на тези ариманични Същества в царството на хората, възникна личната амбиция, личната тенденция за материалистично обяснение на света. И ако проследите някои събития, произтекли от личните амбиции на хората, ще установите, че основното тук е именно следното – чрез Архангел Михаил ариманичните войнства бяха прогонени от царството на Духа и свалени тук долу, на Земята.

Този процес е от огромно значение. Деветнадесети век, както и нашето време, съвсем не са склонни да насочват вниманието си върху подобни процеси в духовния свят и тяхната връзка с физическия свят. Обаче до тези процеси, разиграващи се на Земята, ние стигаме, ако вникнем в техните духовни причини. Нека да сме наясно: За да попита някой “Какво означава с оглед на вечността, че толкова и толкова тона органическа субстанция ще бъде унищожена в хода на удължените военни действия?”, за тази цел е необходимо значително количество материализъм, и то оцветен, така да се каже, идеалистично. Да, подобно светоусещане има своите дълбоки корени там, в ариманизма. А философията за “тоновете органическа субстанция”, тази измислица на философа Лихтенбергер [36], е само един от многото примери, с които бихме могли да илюстрираме ариманичния начин на мислене.

Следователно онова, което живее като най-дълбок импулс в душите на толкова много хора след 1879 г., е било свалено долу в човешкото царство, като преди това е съществувало като ариманична сила в духовния свят. Полезно е да потърсим също и други представи в подкрепа на нашата теза, като в случая ги търсим в материалния свят, разбира се, под формата на имагинативно-символни представи. Защото всичко онова, което днес пролича по-скоро в духовната, в душевната област, през миналите епохи се е проявило в материалната област.

Материалният свят е само една разновидност на духовния свят. Ако се пренесете назад в най-древните епохи от развитието на Земята, ще установите, че тогава между Михаил и Змея се е разиграла друга една борба, подобна на тази, която стана през 19 век. Аз вече посочих: Такива борби непрекъснато са се повтаряли; разликата е само тази, че те са се водили в името на различни цели. В миналите епохи от нашето планетарно развитие ариманичните войнства вече са губили битката с Михаил и са били отстранявани от духовния свят. Но те непрекъснато са подновявали своите атаки. Имаше например една такава битка, след която ариманичните войнства, вече повалени долу на Земята, породиха онази популация от микроорганизми, която днешната медицина нарича с името бацили. Всичко онова, което бацилите носят като болестотворна сила, идва като последица от факта, че някога ариманичните Същества бяха изхвърлени от Небето и свалени тук долу на Земята.

Както някога Змеят беше победен и в резултат на тази победа се появиха бацилите, така от края на 70-те години на 19 век човешките умове бяха завладени от един ариманично-мефистофелски начин на мислене. Така че ние сме в правото си да кажем: В материалната област бактериалните болести имат същия произход, какъвто има съвременният материализъм в душевно-духовната област. На едно по-високо равнище тези два процеса показват едно извънредно голямо сходство.

Ние можем да сравним тези събития от 19 век и с още нещо. Нека да посочим една важна подробност, която вече познавате от “Тайната наука”. А именно отделянето на Луната от Земята. Ние знаем, че някога Луната е принадлежала към Земята, а впоследствие е била отделена от нея. Това отхвърляне на Луната от царството на Земята означава на свой ред и възникването на определени Лунни влияния. Тези Лунни влияния също са настъпили като последица на една от победите на Михаил над Змея. Или с други думи: Всичко онова, което е свързано с определени действия, настъпващи успоредно с фазите на Луната, въобще с импулсите, пренесени от Луната на Земята, всичко това води своя произход от една подобна битка между Михаил и Змея.

Тези неща действително си принадлежат взаимно и извънредно поучително е да ги съпоставим, понеже тяхната принадлежност е от огромно значение. Определени личности развиват една неудържима склонност към умствен материализъм, само защото тук нещата опират до един личен съюз със сваления Ариман. Тези личности неусетно обикват импулсите, които Ариман е пробудил в техните души, и започват да ги смятат за нещо възвишено и величествено. Върху тези неща ние трябва да се произнасяме с напълно ясно съзнание. В противен случай никога не бихме могли да се ориентираме сред тях.

От всичко това лесно възниква една голяма опасност и срещу тази опасност, така да се каже, ние трябва да се изправим със студен поглед и с хладнокръвие. Тези неща трябва да бъдат гледани право в очите. Обаче ние можем да сторим това, само ако сме наясно, че човекът е застрашен от точно определена опасност. И тази опасност се състои в това, че тук възниква тенденцията да се съхрани нещо, което не трябва да бъде съхранявано! Всичко, което става на света, има своята добра страна. Благодарение на факта, че чрез победата на Михаил ариманичните сили проникват в нас, ние отново овладяваме част от човешката свобода. Всичко е свързано тъкмо с това, че войнствата на Ариман са проникнали у всички нас. Ние отново овладяваме част от човешката свобода. Важното е да не губим този факт от нашето съзнание! Ние не трябва да позволяваме на ариманичните Същества да вземат надмощие над нас, ние не бива да се влюбваме в тези ариманични Същества.

Това е извънредно важно.

Защото сега възниква друга опасност: Хората да запазят тази склонност към материализъм, към материалистично-ариманичния начин на мислене и да го пренесат в една епоха, когато всъщност е предвидено неговото преодоляване. Тогава онези хора, които не съумеят да се освободят от материалистично-ариманичното мислене, а биха искали да останат свързани с него, ще влязат в един съюз с всичко онова, което възниква на Земята по един или друг начин чрез победата на Михаил над Змея. Или с други думи: Те биха се свързали не с духовния напредък на планетарното Земно развитие, а с чисто материалния напредък. И тогава, в определен период от Шестата следатлантска културна епоха, тези хора ще намират удоволствие единствено в живота сред процесите, които тогава ще се осъществяват чрез бацилите, чрез тези микроскопични врагове на човечеството.

Към този род подробности ние трябва да прибавим и още нещо. Тъкмо поради своята собствена последователност, поради собственото си величие, естественонаучният начин на мислене е застрашен от това, да влее в ариманичния начин на мислене. Не само моралният начин на мислене, но и естественонаучният начин на мислене е силно застрашен от това, да бъде погълнат от този ариманичен, материалистичен начин на мислене. Помислете само как например разсъждават учените в областта на зоологията. Те проследяват формата на Земната повърхност, останките и т.н., как в отделни пластове живеят или са живели определени животни; откриват всевъзможни подробности. Така природоизследователите стигат до своите научни възгледи, създават Кант-Лапласовата теория за първичната мъглявина и започват да ни убеждават как е изглеждала Земята преди толкова хиляди и милиони години.

Природоизследователите си изграждат също и определени представи, които от физична гледна точка са напълно точни за бъдещите епохи от планетарната еволюция на Земята. Понякога тези представи са извънредно остроумни. Но на какво се опират те? Виждате ли, те се опират на следното твърдение: Ето, планетарната еволюция е била внимателно наблюдавана и после следват изводите как е изглеждала Земята преди милиони години, респективно, как ще изглежда след милиони години! Но какво всъщност правят тези природоизследователи?

Виждате ли, те постъпват по същия начин, както би постъпил някой, който наблюдава примерно едно дете на възраст седем, осем, девет години – как постепенно тези детски органи се изменят – за да изчисли после как биха се изменили те в хода на две, три години. Накрая той умножава получения резултат и достига до резултати, които биха се получили след две или три столетия. Следователно, той изчислява как е изглеждало детето преди сто години, а от друга страна, умножавайки резултатите, стига до изводите как ще изглежда детето след 150 години. Това е точно същият метод, който днешните геолози прилагат, за да си създадат някаква представа за миналите периоди от живота на Земята; същият метод, благодарение на който те стигат до теорията на Кант-Лаплас и т.н. Това е съвсем същият метод, с помощта на който днешните материалисти предвиждат какво ще стане със Земята според физическите закони.

Но всички вие ще се съгласите, че при човека тези закони не са валидни, защото преди сто години седемгодишното дете изобщо не е съществувало и че след 150 години то също няма да е тук на Земята, не и като нормално човешко същество. Но така изглеждат и нещата със самата Земя. Земята е възникнала много по-късно, отколкото показват изчисленията на Тиндал, Хъксли и Хекел, а много преди да настъпи онова време, когато хората ще натриват белтък по стените, за да четат на светлината, която той ще излъчва, Земята ще бъде просто един мъртъв труп. Несъмнено е лесно да се изчисли, че някога чрез чисто физически средства хората ще натриват белтък по стените и понеже белтъкът ще излъчва светлина, подобна на електрическата, те ще четат на тази светлина своите вестници. Поради чисто физически изменения, това е напълно възможно, нали? Обаче фактически това време никога няма да настъпи, както е невъзможно да настъпи времето, когато едно седемгодишно дете ще има съответните изменения след сто и петдесет години, според тъканните изменения на неговите стомах, черен дроб и т.н.!

Тук вие забелязвате твърде странни неща и противоречия в нашата епоха. Представете си един сериозен природоизследовател, който слуша моите думи. Той положително ще възрази: “Но това са глупости, пълни глупости!” Обаче представете си един духовен изследовател, който вижда зад нещата… Той също ще прецени становището на природоизследователя като чиста глупост! Защото всички хипотези относно началото и края на Земята са недомислия и глупости, те не са нищо друго, освен глупости, въпреки че са съставени твърде остроумно.
Виждате, следователно, колко подсъзнателно изграждат хората своите мирогледи. Обаче ние се намираме във времето, когато тези неща трябва да бъдат разглеждани с най-голяма точност. Днешният човек трябва да свързва своите представи съвсем ясно, съвсем точно.

Земята отдавна ще се е превърнала в един труп, преди да е настъпило времето, когато ще сме изменили до такава степен нашите материалистични представи, че да се издигнем до едно по-скоро духовно съществуване. Ние няма да можем да търсим такива физически инкарнации, както правим това днес върху една Земя, която вече няма да ни носи. Обаче онези хора, които остават свързани с материалистичния начин на мислене и не успяват да се освободят от него, те ще допълзят в бъдещите си форми по тялото на Земята и ще търсят своите занимания в това, което ще възникне от действията на бацилите, на туберкулите и т.н. Понеже тогава тези същества ще са част от трупа на Земята. Сега те са само, бих казал, далечни пророци на всичко онова, което занапред ще се случи с цялата Земя.

А после ще настъпи една епоха, когато привържениците на материалистичния разум ще се свържат с Лунните Същества и заедно с Луната ще кръжат около Земята, която ще се е превърнала в шлака, в труп. Защото тези същества, тези човеци, които остават свързани с материалистичния разум, не искат нищо друго, освен да приковат живота тук, долу на Земята, да останат окончателно свързани с живота на Земята, без да търсят освобождаването си от трупа на Земята, без да се стремят към новия душевно-духовен облик на нашата планета.

Обаче днес всички тези ариманични и материалистични сили намират израз в духовните представи на хората, в техните морални импулси, а днес те с лека ръка кръщават какво ли не с името “морални импулси”. Занапред тези сили лесно могат да прераснат в такива импулси, които ще приковат човека – и то по негова собствена воля! – към планетарното тяло на Земята. Тези неща трябва да бъдат разбрани в тяхната истинска светлина. Особено внимание заслужават процесите, които сме склонни да смятаме като нещо самопонятно. Това се отнася и за много от природните закони, които днес биват разглеждани като нещо самопонятно. Всеки, който не ги признава, бива смятан за дилетант или за глупак.

Определени морално-политически постулати се приемат като нещо самопонятно и върху тях се устройват цели “Уилсониади”. Всички тези неща носят в себе си потенциалната готовност да прераснат в онези тенденции, за които споменах току-що. Да, аз не случайно казах, че онези хора, които се родиха през 40-те години на миналия век, станаха свидетели на началните фази от борбата в духовния свят и то при твърде особени обстоятелства. После те слязоха на Земята. И ние разбираме извънредно много от душевния живот на тези хора, особено ако те имат духовни стремежи, от техните борби и съмнения, ако вземем предвид всичко онова, което те са взели със себе си като импулс от духовния свят през 40-те години на миналия век и началото на 20 век.

С тези неща е свързано и едно друго явление – едно явление, което не трябва да се изпуска от внимание, макар че хората правят точно това. Виждате ли, днес хората са убедени, че духовните Същества и техните действия нямат никакво отношение към установения от човеците порядък на Земята. Хората не обичат да говорят за духовните причини на събитията, които се разиграват сред човечеството. Обаче онзи, който е запознат с действителните процеси, които се разиграват днес, знае: Всъщност днес се упражняват – и то в изключително голям размер – психически и духовни въздействия от духовния свят върху хората, които живеят тук долу на Земята. Днес има доста хора, които биха могли да ви разкажат (макар обикновено да не разбират това, за което става дума), че са стигнали до една или друга своя дейност чрез някакво съновидение или нещо подобно.

Важното в случая е, че нещата опират до някакъв духовен процес. Днес хората са насърчавани чрез подобни психически въздействия много повече, отколкото допуска материалистичното мислене. И ако човек има възможност да проследи тези неща, той ще намери потвърждение буквално на всяка крачка. Ако се обърнете към поетичното творчество на известните поети и направите статистика колко стихотворения са възникнали по рационален път, по един път, който може да бъде обяснен рационално, и колко много стихотворения са възникнали в резултат на един вид внушение, в резултат на явно въздействие от страна на духовния свят, което съответният човек изживява като съновидение или нещо подобно. Вие ще се учудите какъв огромен процент заема директното влияние на духовния свят! Днес хората се намират под влиянието на духовния свят в много по-голяма степен, отколкото те сами до пускат. И тъкмо най-важните събития, които на пръв поглед са дело на хората, всъщност се извършват под въздействията на духовния свят.

Ето например, че тук или там хората се запитват: Защо е основан този или онзи вестник? Неговият собственик го е основал, защото е получил този или онзи импулс от духовния свят. И ако той имаше доверието да сподели с вас без каквото и да е предубеждение своите вътрешни импулси, щеше да ви разкаже едно от своите съновидения: Ето какво трябва да ви разкаже той, ако го запитате за истинските причини! Ето защо преди известно време аз трябваше да се изразя тук по следния начин: Ако един ден историографията се произнесе относно избухването на тази война, служейки си с документи, както прави това историкът Ранке, тя няма да стигне до най-важното, защото най-важното от 1914 г. стана тъкмо поради въздействията от духовния свят.

1841 г.: Събитие в духовния свят
1917 г.: Събитие на материален план

Виждате ли, нещата настъпват циклично, на известни периоди от време. И това, което става тук на физическото поле, всъщност винаги е един вид проекция – един вид сянка от нещо, което става в духовния свят. Само че това, което става в духовния свят, винаги се случва по-рано. Представете си, че тази линия тук (виж рисунката) представлява прага, или граничната линия – граничната плоскост между духовния свят и физическия свят. Така че това, което казах току-що, би могло да бъде охарактеризирано по следния начин. Представете си, че нещо, което може да бъде наречено “духовно събитие”, например битката между Михаил и Змея, първоначално става в духовния свят. Като последица от тази битка идва свалянето на Змея тук долу на Земята. Сега, в условията на Земята, това събитие протича по такъв начин, че всъщност се затваря един пълен цикъл. Или с други думи, приблизително в същия момент след събитието, чрез което Змеят е свален на Земята, на същата отдалеченост по време, тук долу на Земята се разиграва съответствието на първоначалното духовно събитие.

Бихме ли могли да добавим: Първото начало, първият тласък на тази битка между Михаил и Змея, беше през 19 век и по-точно през 1841 г. Особено силно битката се разгоря през 1845 г. От 1845 до 1879 г. изтекоха 34 години, а като прибавим още 34 години след 1879-а, ние стигаме до физическото отражение на въпросното духовно събитие: Вие имате годината 1913, която предшества 1914-а. Виждате, че през 1913-а на физическото поле се разиграва отражението на духовното събитие, т.е. неговото земно съответствие. Замислете се върху тази последователност на годините: 1841, 1879, 1917! Решаващата година на 19 век беше 1841, а нейното отражение е 1917 г. И никой не бива да се учудва от някои неща, които стават, ако вземе предвид, че онези усилия, които започнаха горе през 1841-а с борбата на ариманичните Същества срещу Михаил, имат своето физическо отражение тъкмо в годината 1917! Събитията на физическия свят могат да бъдат разбрани само ако знаем, че фактически те се подготвят в духовните светове.

Но този безспорно важен факт не трябва да причинява безпокойствие у хората и да предизвиква хаос в главите им. Тези неща следва да бъдат само един вид предизвикателство за постигане на ясен и точен поглед в духовния свят, чиито събития не бива да проспиваме. Ето защо тъкмо през тази 1917 г. в нашите антропософски среди се наложи непрекъснато да повтаряме: Необходима е будност, истинска бдителност относно онова, което става; не бива да проспиваме събитията.

Нещата, за които става дума, понякога могат да бъдат загатнати само с помощта на образи. Вчера аз изтъкнах какви бяха последиците от някои събития за Източна Европа. Когато Западните хора искат да опознаят до известна степен външните събития и какво по-точно живее в източно-европейските души, тогава най-доброто средство се оказва, ако човекът вникне в душата на Изтока, тръгвайки от позицията на философа Соловьов [37], въпреки че това съвсем няма да е достатъчно. Защото истинска представа за същността на руския народностен Дух, за мисията на руския народностен Дух, е възможна само с оглед на онези данни, които изнасяме вече десетилетия наред под формата на лекции и лекционни цикли в рамките на нашето Антропософско oвижение.

Отправим ли поглед към философа Соловьов, ние можем да добавим и следното. Вие знаете, че Соловьов почина на границата между 19 и 20 век, следователно той е починал отдавна. Естествено, западните хора не обърнаха кой знае какво внимание на неговата философия. Те нямаха достатъчно възможности да се запознаят с нея, нито път положиха някакви усилия да видят в лицето на Соловьов един истински посредник на европейския Изток. Както е известно, преди няколко години само един професор се изказа, че не е редно, ако даден човек е професор по философия в някой университет, да не знае нищо за Соловьов. Впрочем той предложил на един кандидат за докторска титла да напише дисертация за Соловьов, като си помислил: Кандидатът ще проучи въпроса за Соловьов, а после аз ще прочета готовата дисертация!

Впрочем, позволете ми да прибавя към тази тема следното. Ако хипотетично си представим, че Соловьов е още жив и днес преживява цялата тази война заедно със своя народ, какво би направил тогава той като руснак? Естествено, на такива неща може да се отговори само хипотетично; обаче ние бихме могли да сме напълно сигурни – като руснак, Соловьов би изхвърлил всички свои книги, написани преди войната, би ги унищожил по някакъв начин, за да напише всичко отново! Защото той би разбрал необходимостта да ревизира всички свои възгледи. Неговите възгледи се кореняха във времето. Ето защо той би усетил стремежа да преработи всички свои книги. Така той би направил за себе си само един извод, какъвто впрочем си направи целият европейски Изток.

Ясно е, че подобни твърдения звучат парадоксално. И все пак, ако днес някой поиска да чете Соловьов, той ще го разбере най-добре, в случай че проумее следното: Соловьов съвсем не би казал “да” на онези неща, в които е бил сигурен по-рано. Всичко това е по-скоро един признак за будност, изразяваща се в основно ревизиране на най-важните представи, които през последните години се оказаха пълен абсурд. Несъмнено, 2×2=4 и така трябва да си остане, но редица други неща трябва да бъдат основно ревизирани. Само ако имаме съзнанието за тази необходимост от основно ревизиране на нашите представи, само тогава ние ще сме будни в живота.

На човечеството беше поднесено нещо важно именно през 1917 г., 38 години след 1879 г., а 1879-а е на разстояние 38 години от 1841. Защото същественото в сегашните събития е не онова, което хората направиха през 1914-а. Същественото е да излязат от положението, което те създадоха. Основният проблем е как да се излезе от това положение. И ако хората не пожелаят да разберат, че за тази цел са нужни нови представи, понеже старите представи са вече негодни, те ще допуснат огромна грешка. Онези, които вярват, че от ужасните беди на днешното положение може да се излезе с помощта на старите представи, са на погрешен път. Хората трябва да си изработят нови представи, което е възможно само с оглед на разбирането на духовния свят.

Днес аз се опитах да ви представя скритите духовни причини на събитията, които обсъждахме през последните лекции. Вие виждате: Ако поискаме да разберем духовния живот в неговите конкретни проявления, тогава трябва да се откажем от общите фрази, от мъгливия пантеизъм, според който зад физическия свят чисто и просто се простира един духовен свят. Общите и мъгливи разсъждения за Духа не водят до никъде. Ние трябва да обхванем съвсем конкретни духовни събития и духовни Същества, които са разположени зад прага на човешкото съзнание. Защото както тук събитията не са нещо общо, а нещо съвсем конкретно, същото се отнася и за събитията в духовния свят.

Аз не допускам, че има много хора, които утре ще се пробудят от сън и ще си кажат: Ето сега аз излизам през вратата на моя дом и попадам в единния, всеобщ свят. Естествено, те няма да си кажат това, а ще си представят своите съвсем конкретни задачи, срещи и т.н. Същото се отнася и за дълбоките причини, лежащи в основата на общочовешката и мирова еволюция: Ние стигаме до тези причини само тогава, когато си представиме нещата отвъд границите на физическия свят по съвсем определен, конкретен начин, а не с помощта на мъгливи, пантеистични фрази като Вселена, провидение и т.н.

Да, ние бихме могли да почувствуваме много неща, когато гледаме числата 1841 и 1917, представени на рисунката. Но ако искаме да разберем какво става в действителност, тогава трябва да превърнем тези чувства в един истински живот, който е достъпен за нашето съзнание.

––
БЕЛЕЖКИ:

[35] Виж Бел. 25.

[36] Хенри Лихтепбергер, 1864-1941 г.

[37] Владимир Соловьов, 1853-1900 г., руски поет и философ

[38] Ариманичната школа (наричана още “подземна” или “подсетивна”) е създадена през 15 век като един вид отговор от страна на Ариман спрямо “свръхсетивната” Михаилова школа. При свръхсетивната Михаилова школа сме изправени пред едно духовно събитие, което обединява в областта на Слънцето определени свръхсетивни Същества от Йерархията на Ангелите, Архангелите, както и неинкарнираните човешки души, чиято Карма ще им позволи да се включат по-късно в Антропософското движение.

Ариманичната школа подготвя материалистичното светоусещане на днешното човечество, изразяващо се в подчертан интелектуализъм, разцвет на банковото дело и индустриализацията, подем на откривателството в областта на материалния свят. Р. Щайнер говори за “грандиозни магически изкуства”, за “технологическо магьосничество”, към което бихме могли да причислим някои съвременни открития като новите енергийни източници, тоталния компютърен контрол, трансплантацията на органи, генното инженерство и т.н.

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

Коментарите са заключени.