Духовете на мрака – лекция 6: Новата духовност

Дорнах, 8 октомври 1917 г.

Ако искаме да напреднем по правилния път на нашето досегашно обсъждане, трябва отново да отправим поглед към същността на човека и неговото историческо развитие. Нека най-напред да се замислим, че човекът притежава в себе си една интелектуална сила или определени интелектуални способности. Откъде идват тези интелектуални способности? Те идват от там, че ние мислим. Обаче ние не винаги си даваме сметка откъде идват нашите мисли. Докато сме в будно състояние, мисловният живот ни съпровожда на всяка крачка; освен това ние имаме усещането, че когато например вървим, стоим или вършим нещо, ние сме насочвани от нашите мисли, че ние следваме нещо, което предварително е вложено в нашите мисли. Дали това действително е така, ще се опитаме да проследим в хода на днешната лекция.

Засега искам само да констатирам това, което имаме в обикновеното дневно съзнание: нашите мисли. Обаче с мисловният свят като такъв, нещата са съвсем други. И ние едва ли ще разберем отношението на човека към неговите мисли, ако не си изработим представа за самия мисловен свят.

Където и да се намираме във външния свят, независимо дали се движим или стоим, ние сме поставени не само в света на въздуха, светлината и т.н., а също и в един изпълнен и преливащ от мисли свят. Най-добре можете да си представите това по следния начин: Като обикновен човек от плът и кръв, вие прекосявате дадено място, вие го прекосявате, като дишате; вие минавате през едно изпълнено с въздух пространство. Обаче по същия начин вие се движите и през едно пространство, изпълнено с мисли, с мисловна субстанция. И тази мисловна субстанция далеч не е едно аморфно море от мисли, далеч не е нещо като небулозен етер, както често си го представяме. Тази мисловна субстанция всъщност е това, което ние означаваме като “елементарен свят” [24].

Когато говорим за естеството или за Съществата на елементарния свят в широкия смисъл на думата, ние стигаме до заключението, че този свят е съставен именно от субстанцията на мислите, именно от мисловната субстанция. Само че има една съществена разлика между онези мисли, които се носят и движат навън, тъй като те са всъщност живи Същества, и мислите, които ние имаме в себе си. В моята излизаща скоро книга, за която вчера споменах, ще откриете важни подробности от тази съществена разлика. Сега вие бихте могли да поставите въпроса: След като там – в мисловното пространство, имаме определени елементарни Същества, а в себе си също имаме мисли, как тогава се отнасят моите мисли към мисловните Същества, които са навън в мисловното пространство?

Ще получите вярна представа за съотношенията между нашите собствени мисли и мисловните Същества навън в пространството, ако си представите съотношението между един човешки труп, след като животът в този човек е угаснал, и един жив човек, който се движи навън по улицата. Нашите мисли са всъщност мисловни трупове. Мислите, които ние извличаме от външния сетивен свят в будното си съзнание, са всъщност мисловни трупове – те са безжизнени, умъртвени мисли. Извън нас тези мисли са живи – тази е разликата.

Ето как сме поставени в елементарния мисловен свят: извличайки нашите възприятия от сетивния свят и преработвайки тези възприятия в мисли, ние убиваме живите мисли. И когато после боравим с тези мисловни трупове, ние казваме, че “мислим”. Ето защо нашите мисли са толкова абстрактни. В основата си нашите мисли стават абстрактни, защото ние убиваме живите мисли. Практически с помощта на нашето съзнание ние убиваме живите мисли и ги носим в себе си като мисловни трупове, означавайки ги като наши мисли, като наши представи. Така изглеждат нещата в действителност.

Обаче живите мисли, които са навън, те не са безучастни към нас, те са дълбоко и живо свързани с нас. Ще обясня веднага естеството на тази връзка, само че не трябва да се ужасявате от гротескния вид на нещата: Представете си, скъпи приятели, че е ранна утрин и лежите още в леглото. Съществуват два начина да станете. Обикновено не забелязвате разликата между тези два начина, защото едва ли обръщате внимание върху момента на ставането и защото двата начина се преплитат много тясно. Обаче е така – вие можете да станете от леглото не по един начин, а по два. В единия случай изобщо не се замисляте и ставате по навик. В другия случай изграждате императива: Сега аз трябва да стана. В общи линии двата начина са тясно преплетени. При повечето хора първо действа навикът, необходимостта да се стане от леглото, а после неусетно се оформя мисълта: Сега аз трябва да стана. Вече споменах, че двата начина съществуват “инабстракто”; те са крайните случаи.

Вие можете да станете машинално, без никакво мислене, или пък напълно съзнателно. Разликата обаче е огромна. Когато ставате машинално, т.е. по силата на навика, вие следвате импулсите на Елохимите, Духовете на Формата [25], които в началото на Сътворението създадоха човека като Земен човек. Обаче замислете се внимателно: Ако изключите вашите собствени мисли и ставате от леглото като програмирана машина, това означава че сте изключили само вашите собствени мисли. Обаче зад обективния факт, че можете да станете от леглото, в цялата последователност или “форма” от движения се намират не субективно, а обективно определени мисли. И те не са вашите мисли – те са мислите на Елохимите, Духовете на Формата.

Ако сте един ужасно ленив човек, ако в даден момент ставате от леглото насила, ако ставате след упорита вътрешна борба и само в резултат на субективната мисъл, тогава вие следвате ариманическата духовност; вие следвате само вашата глава; в този случай вие следвате Ариман. Както вече казах, в обикновения живот тези неща са смесени. Но както стоят нещата при ставането, така стоят и във всичко, което човекът върши. Защото човек действително се състои от тези две Същества, които външно, физически, се разграничават така, както се разграничават главата и останалата част от тялото. Човешката глава е един извънредно важен и много по-древен инструмент, отколкото останалата част от тялото. Според устройството на своята глава, човек е продукт на Лунното развитие. Днес човекът е минал през епохите на Сатурн, Слънце и Луна. Но ако в условията на Земята би поискал да се изгради, изхождайки единствено от Лунното си развитие, тогава човекът не би станал такъв, какъвто е днес. Ако хората биха се гледали един друг, те щяха да виждат нещо съвсем различно, а не това, което са те днес.

Или, казано схематично: Човекът би бил един вид призрак, от чиято фигура би изпъквала ясно само формата на главата; останалата част от тялото просто не трябваше да бъде толкова видима, колкото е тя днес. Тези неща рано или късно трябва да бъдат видени, иначе цялото развитие на човека върху Земята остава неразбираемо. Останалата част от тялото би трябвало да се представлява от самата елементарна същност; и тогава в неговата глава би действало всичко онова, (да го наречем: А), което е наследствен дял от продължаващото на Земята Лунно развитие. Така че това, което аз нарекох А, т.е. наследственият дял от предишното Лунно развитие, това е всъщност човекът. В действителност човекът е преди всичко глава, към която функционират незначителни добавъчни части.

Обаче наред с това, човек притежава и нещо друго (да го наречем: В). За нас то е най-вече проявлението на Духовете на висшите Йерархии, така да се каже “под” Духовете на Формата; сякаш от лоното на космическите Йерархии човекът подчертава онова, което е станало от него след Сатурновата епоха. И ако вие мислено одухотворите екстрацефалната природа на човека, т.е. тази природа, която не се гради върху главата, за тази цел трябва да одухотворите и самите себе си. Или поне да се олекотите с елемента “въздух” – тогава всъщност ще имате телата на космическите Йерархии.

А сега в цялото това развитие нахлу луциферическото изкушение. То доведе до там, че елементарната до тогава телесност на човека се сгъсти до плътността на останалото човешко тяло. Ето как вие получавате една представа за действителната същност на човека. За човека главата е неговата собственост от миналото развитие. И ако ние погледнем човека независимо от неговата глава, ако се абстрахираме от неговата глава и ако тялото му не беше обвито с материална сетивна плът, този човек за нас щеше да е всъщност самото външно проявление на Елохимите. Да, само поради луциферическото изкушение се стигна до там, че външното проявление на Елохимите се сгъсти до степента на човешкото тяло.

По този начин обаче настъпи нещо извънредно забележително, върху което често съм говорил като за една важна тайна: Човекът стана образ и подобие на Боговете тъкмо в онези свои органи, за които е прието да се мисли, че са с по-низша природа. Само че това “подобие на Боговете”, тази близост с Боговете, доколкото човекът се развиваше в условията на физическия план, пропадна! Тъкмо това, което беше по-висшата част в човека, това, което човек беше длъжен духовно да усвои от Космоса, тъкмо то се превърна в негова низша природа. Моля ви да не забравяте тази важна тайна за естеството на човека. Всичко, което човек днес има като своя низша природа, е пропаднало само поради намесата на Луцифер. Поначало то беше определено да бъде неговата висша природа. Тук се корени основното и трагично противоречие на човешкото същество. И ако тази тайна бъде разбрана правилно, пред нас ще се открият много от загадките на света и живота.

Обаче развитието на човека продължи напред по такъв начин, че поради намесата на Луцифер, човек превърна в низша природа тъкмо онези сили, които непрекъснато струяха към него от Космоса. Ръководителите на древните Мистерии имаха съзнанието за тези неща. Изобщо те не бяха толкова цинично и филистерски настроени, както съвременните хора. И ако тези истини най-после се проумеят, много от историческите събития ще получат единствено вярното си обяснение. Например определени символи на древните народи, които днес се разглеждат само в сексуален смисъл, символи които са взети от низшата природа, могат да бъдат правилно разбрани едва тогава, когато си дадем сметка, че ръководителите на древните Мистерии, които си служеха с тях, имаха всъщност да изтъкнат именно висшия смисъл в низшата природа на човека.

Вие виждате колко прецизно трябва да се отнасяме към тези неща, които са съхранени под формата на символи. А днешният човек е толкова лекомислен. Той дори не предполага, че носи в себе си нещо повече от един еволюиращ сетивен апарат, който всъщност е проникнат от луциферическото естество на висшата природа. Ето защо човек лесно може да изпадне в грешка и да си създаде съвсем погрешна представа за историческите символи. В известен, и то благороден смисъл, древните символи могат и трябва да се тълкуват като свързани с висшата, а не с низша природа. От тази гледна точка ще си обясните и нещо друго – че мислите от елементарния свят, т.е. живите мисли а не абстрактни и мъртви мисли, които възникват в главата прииждат от целия човек. И това не става просто чрез умуване и размишление. Днес хората вярват: Ако започнем да размишляваме, ние винаги стигаме до определени мисли. Днес хората вярват: Стига човек да размишлява достатъчно, той може да мисли за всичко, за което пожелае. Обаче това е пълно безумие.

Истината е съвсем друга: Човешкият род е в едно непрекъснато развитие. Мислите, до които стигнаха например Коперник или Галилей, преди това беше невъзможно да се стигне до тях с помощта на каквото и да е размишление. Защо? Защото с помощта на размишлението човек фабрикува само онези мисли, които са в главата. Когато обаче се появи една световно-историческа мисъл, и когато ти дойде като удар или озаряваща мълния, за да тласне напред цялото човечество, тогава целият човек получава тази мисъл от Боговете. След като преодолее луциферическия елемент, а това става в пределите на целия човек, индивидът съсредоточава мисълта преди всичко в главата. Надявам се, че ме разбрахте правилно. Ето защо в определени епохи човек може да се надява и да очаква едни или други мисли: Защото той не стига до тях с усилие и размисъл, мислите не идват като някакво “съобщение” за неговите очи или уши; а става така, че от йерархичния свят се инспирират и влагат определени истини в цялото му тяло, в цялото му същество, което е образ и “подобие” на Йерархиите.

Ако добре си спомняте, вчера говорихме за същите неща. Ние живеем в такъв период от Петата следатлантска културна епоха, през която човекът се “оттегли” навътре от външния свят и напълно изгуби приликата си например с древния грък, за когото външното обкръжение беше пълно с духовни Същества. Обаче вътрешният живот има нужда от целия човек, за да посрещне мислите. В Четвъртата следатлантска епоха Боговете бяха в непосредствена “пространствена” връзка с хората. Днес човекът стана много по-дълбок, по-интимен; той се “отдръпна” от външния свят. Човекът непрекъснато общува с Боговете, само че неговата глава не знае нищо за това, именно защото главата стига само до мисловните трупове. Като цялостен човек, индивидът се крепи на постоянното си общуване с Боговете, но в нашето съвремие това общуване стана много по-нежно, по-дълбоко, по-интимно. Затова и природата на днешното ясновидство [26] навлезе в други отношения с Боговете и изобщо с екскарнираните духовни сили, отколкото през миналите епохи.

Когато днес човешката душа общува с Духовете или с мъртвите, връзката между тях е много по-нежна. И общуването с духовните Същества е от такъв порядък, че аз бих могъл да кажа: Така общуват и нашите мисли с нашата воля. Тези душевни процеси са дълбоко интимни. Тази интимност напълно съответства на днешното време. Тя съответства както на живите, така и на мъртвите, които днес прекрачват Портата на смъртта и влизат в духовния свят. Обаче за да можеше да настъпи тази интимна връзка, отношението на човека към Космоса трябваше да претърпи известна промяна. Днес съществуват много хора, чието отношение към духовния свят може да се изрази по много по-интимен начин, отколкото преди. За да се развият правилно тези интимни връзки, определени човешки качества и способности трябва да отпаднат.

По време на Гръцко-римската епоха, а и в Средновековието, хората все още можеха да приемат духовни откровения от външния свят; те не виждаха както днес материални цветове, не чуваха материални звуци, в цветовете и звуците те виждаха определени духовни Същества. Освен това те притежаваха и една друга способност, притежаваха нещо, което днес се превърна в нашите хаотични съновидения. Древните хора можеха да използват тази способност като средство за да проникват в духовния свят, и то по един сравнително прост и отчетлив начин. Бих желал да повторя: През миналите епохи общуването с духовния свят беше много по-грубо, отколкото е то днес. Преди беше сравнително лесно да се влезе в контакт с Духовете и мъртвите. Днес обикновените сънища нямат вече тази стойност; от Средновековието насам нещата се промениха.

Разбира се, определени хора запазиха тази способност. Древните възприемаха всички явления около себе си именно в елементарния мисловен свят, какъвто го описах пред вас, само че те бяха в полусън. Човекът все още не беше обособен и консолидизиран в силовите сфери на обгръщащия го отвсякъде духовен свят; човешкото същество се извисяваше в духовния свят и после пак се прибираше. Макар и смътно, човекът осъзнаваше този факт и в съответствие с него определяше своето поведение.

Естествено, днес хората приемат тези неща, сякаш им се говори за някакво древно суеверие. Обаче когато от това древно суеверие изведнъж бликне нещо съществено и важно, тогава официалната наука се оказва безпомощна. Бих искал да посоча само един пример: известната историческа личност Симон имаше приятел на име Естофилос; а Естофилос разбираше от тълкувания на сънища. Преди похода към Египет, този Симон беше сънувал едно разярено куче. Тогава Естофилос му предсказа: След като си сънувал разярено куче, това означава, че при този поход ти ще намериш смъртта си. Това разказва Хораций [27].

Един умен човек от нашето съвремие, който е писал доста неща върху сънищата, но в материалистичен смисъл, вярва следното: “Да, Симон е имал един обикновен сън, а мошеникът Естофилос му го “разтълкувал”.” Обаче този наш учен прибавя следната многозначителна забележка: “И съвсем случайно пророчеството се е сбъднало.” Аз бих могъл да Ви посоча много книги, където по този въпрос се казва същото: “И съвсем случайно…“ Цитираният пример е един от многото. Впрочем днес хората вярват, че душите винаги са били такива, каквито са днес. Тази вяра изключва каквото и да е развитие на душите.

Нещата в миналото бяха други; както външните сетивни възприятия бяха много по-духовни, така и всичко, намиращо се в непосредствена връзка с елементарния мисловен свят, беше много по-образно, много по-имагинативно. Сънищата имаха стойност на имагинации, които насочваха към бъдещето. Както спомените насочват към миналото, така и имагинациите насочват към бъдещето, разбира се, не по един и същ начин. Изобщо ние трябва да си представим душевното устройство през миналите епохи като нещо съвсем различно от душевното устройство на днешния човек.

През миналите епохи обикновеното дневно съзнание беше сякаш пронизвано от подвижни и променливи съновидения, които обаче сочеха към съвсем реални факти от живота на елементарния свят. Ако ми позволите този израз, материалният свят на сетивните възприятия все още не беше минерализиран. Духовните сили бликаха от цветовете и звуците. В онези далечни времена човекът все още можеше, така да се каже, да сънува в будност, само че тези будни сънища бяха същевременно неоспорими истини в елементарния, в обикновения мисловен свят. За да се постигне и утвърди свободата на човека, той трябваше да бъде “отдалечен” от пронизания с духовни Същества външен свят, и неговият вътрешен живот стана интимен и дълбок.

Обаче ние трябва да разберем и друга, много важна подробност. С помощта на обикновения интелект човек може да разсъждава върху всякакви природни явления, обаче с помощта на обикновения интелект, човек не може да разсъждава върху социалните явления; това той не може! Днес човекът все още вярва: Моето мислене ми позволява да разсъждавам върху видимите процеси на сетивния свят, същото се отнася и ако аз приложа мисленето върху социалните проблеми, за да открия едни или други политически импулси. Да, човек постъпва по този начин, но и импулсите му струват толкова!

Вземете например част от римската история; предполагам че за вас тя не е просто сборник от измислици и легенди. Там ще прочетете, че когато имал да решава важни държавнически въпроси, Нума Помпилиус [28] се допитвал до нимфата Егерия. Да, когато трябвало да вземе важни решения, Нума Помпилиус се допитвал до Боговете. Да изградиш политически структури с помощта на обикновеното мислене, с помощта на интелекта, разума и т.н., навремето това се смятало за нещо невъзможно. Днес човек предполага, че отделният индивид не може да предложи сам една или друга приемлива политическа структура. Но когато образованите парламенти, които си въобразяват, че са двигатели на модерната демокрация, свикат своите триста умни глави, тогава вече те могат да измислят това, което единият не може! Колко много противоречи това на Роседжър, когото често съм цитирал: “Единият е човек, повечето – хора, многото – животни!”

И помислете си още, какво би казал модерният образован свят, ако един ден се разпространи новината, че не в древния свят, а в нашето съвремие, Удроу Уилсън се съгласил да бъде инспириран от нимфата Егерия, за да обнародва един или друг декрет. Днес хората може и да се усмихват на тези неща, скъпи мои приятели, обаче истината е тази: В страдания и болки човечеството трябва да се извиси до съзнанието, че само инспирацията от духовния Космос ще му даде мечтания социален ред. Наред с това ние загатваме по един дискретен начин и за нещо друго, което ще бъде все повече и повече необходимо за човечеството: Хармония и ред в социалния хаос на човечеството ще настъпят едва тогава, когато човек разбере, че отново трябва да се устреми към духовния Космос, за да внесе там едно царство, което не е от този свят, макар да е пронизано от край до край с елементите на този физически свят.

За тази цел впрочем се налага и нещо друго. Човекът трябва да преодолее неудобствата, които се пораждат на първо време от едно по-дълбоко и интимно проникване в духовния свят. В най-важните сфери на човешкото познание ще трябва да настъпи сериозен напредък и вдълбочаване по отношение на древните връзки между човека и околния свят през Четвъртата следатлантска епоха, за да се разбере ясно, че навремето човекът беше съвсем друг. Всичко това подлежи на проучване и сериозна проверка. Веднъж завинаги трябва да се преодолее тази легенда – легенда в лошия смисъл на думата – която днес се нарича “историческа наука”. По отношение на историческата действителност ние трябва да се върнем поне до Мистерията на Голгота. А това може да се осъществи, ако външното историческо изследване се оплоди от духовно-научното или антропософско изследване. За тази цел обаче, хората трябва да приемат поне част от антропософските истини.

Днешните истини и понятия са от такова естество, че когато човек започне да навлиза в духовния свят, нещата там му се явяват в твърде гротескен вид, защото той инстинктивно се придържа към представата, че духовният свят трябва да изглежда също като сетивния свят. Той и не очаква да намери там нещо друго, освен един изтънчен, богато нюансиран сетивен свят. А че духовният свят го посреща по най-изненадващ начин, дори и в най-незначителните си подробности, това днешният човек не иска да разбере. Така е, скъпи мои приятели, споделям с вас неща, които са напълно верни.

Представете си за миг един днешен философ, един съвсем нормален университетски професор по философия. Представете си, това би било едно малко чудо, но все пак нека приемем, че чудото става реалност. Представете си, че в продължение на пет минути, благодарение на една инспирация, той е доведен до положението да отправи въпрос към духовния свят дали той е истински философ, дали е философ по призвание. И приблизително какъв ще бъде според вас отговорът? В отговор този човек би получил една имагинация и тази имагинация би била истинският отговор, само че имагинациите трябва да се разбират правилно, това е едно важно условие. Това, което ви разказвам, е ставало стотици и хиляди пъти. И така, в отговор този философ би получил имагинацията, че е увенчан с магарешки уши. И от тази имагинация той би трябвало да извади заключението: “Ето, аз съм един истински философ.” Това не е никаква шега, а се основава върху факта, че на определени представи от физическия план отговарят съвсем противоположни представи от духовния план. Да имаш магарешки уши на физическия план, това не е никакво отличие; обаче в духовния план, скъпи мои приятели, да имаш магарешки уши като имагинация означава много повече от най-високото отличие за един професор по философия тук на физическия план.

Обаче представете си, че никой, който е свикнал само с физическия план, изведнъж става ясновиждащ с помощта на едно чудо и се вижда украсен с магарешки уши; той би повярвал, че е подигран, измамен; и дори само по тази причина той би сметнал всичко това за една обикновена илюзия. В духовния свят дори и най-малките подробности са съвсем различни, отколкото тук на физическия свят. Ето защо е необходимо това, което изживяваме в духовния свят, да го тълкуваме и “превеждаме” правилно, да посочваме истинските му съответствия във физическия свят. Аз далеч не искам да превърна епизода с магарешките уши в един виц. Разгънете старите хроники и ще откриете, че там наистина са записани сънищата на онези философи, които искаха да се убедят в своето призвание, в своята професия; и сънят който ви посочих е изключително характерен. Да, след като се виждаха украсени с магарешки уши, философите най-после разбираха, че философията е истинското им призвание!

И ако хората положат известно усилие и отново си припомнят своеобразията на духовния свят, те несъмнено ще трябва да изживеят доста изненадващи и фрапиращи неща. Ако прочетете “Химическата сватба на Кристиян Розенкройц от 1459 г.”, ще получите усещането: Колко забавна, колко гротескна и смешна е цялата тази история. И въпреки това нещата са изключително дълбоки; пътят, описан там, далеч не е сантиментален, той е описан с един превъзходен хумор!
Вече казах: Дори и в по-късните столетия би могла да се търси известна аналогия с отделни примери от римската история – например с Нума Помпилиус и нимфата Егерия. Виждате ли, днес нещата не се откриват така непосредствено на хората и затова те смятат цялата история за една общоприета басня, за една измислица.

Припомнете си, че в края на 16 и началото на 17 век се появи мистичният Якоб Бьоме [29], чиито дълбоки интуиции загатваха за една много по-древна епоха. Към учениците на Якоб Бьоме спадаха и много хора от по-късните времена; един от последните съзнателни ученици на Якоб Бьоме беше Сен Мартин. Особено в своята книга “За грешките и за истината” той се опира изцяло на Якоб Бьоме, макар и същността на учителя да е вече твърде разводнена, макар и ако ми позволите този израз там Якоб Бьоме да е вече твърде “изветрял”. И все пак спомените от миналото бяха толкова силни, че Сен Мартин знаеше: Ако човек иска да има правилни идеи за социалната структура, ако иска да има точни и ръководни политически идеи, той не може просто да ги измисли. Тези идеи трябва да му бъдат предадени от духовния свят. Ето защо в своята книга “За грешките и за истината” Сен Мартин даде не просто идея за външната природа и нейното разнообразие, не просто идея за историята и нейния ход, а политически идеи, съвсем конкретни политически идеи.

Днес, когато единствените политически структури на света са държавите, бихме могли да наречем идеите на Сен Мартин “държавнически”. Обаче в неговото изложение откриваме една съвсем конкретна и същевременно удивителна представа. Накратко, той говори за “първичното човешко прелюбодеяние”. Разбира се, това прелюбодеяние е станало навремето, преди още да е можело да се говори за сексуални отношения между мъжа и жената. И така, той няма предвид едно обикновено прелюбодеяние; той има предвид нещо съвсем друго; той има предвид нещо, което твърди и Библията, когато казва: “И Божите Синове, като гледаха, че човешките дъщери бяха красиви, ги вземаха за жени.” Точно това събитие е причина за настъпилия хаос в атлантския свят; то се намира в една загадъчна връзка и с обстоятелството, че човекът превърна своята духовно-елементарна природа в един грубо-сетивен свят. Събитието, което Сен Мартин загатва, не може да се опише по-точно, то наистина е само загатнато.

Обаче важното е друго: Сен Мартин разбра, че ако човек иска да размишлява върху политиката, той не трябва да се спира върху външните човешки отношения, както е на мода днес, а е необходимо да проумее онези древни времена, когато, за да извоюва някакво познание за човека, окултният кандидат трябваше да се пренесе от сетивния свят в духовния свят. Принципите на политическото мислене са заложени в духовния свят. Сен Мартин знаеше това още в началото на 18 век, защото той умря в 1804 г. А всичко, което той казва в своята книга “За грешките и за истината”, е преведено на немски. Книгата излезе и в Германия. Впрочем това не е безинтересно да се спомене, защото срещу нашите усилия за духовно обновление на човека, се противопостави и един известен пастор, който се изрази така: “Ние решително трябва да се освободим от антропософските приумици; достатъчно е например да си спомним за простодушния и мъдър Матиас Клаудиус.” И той веднага цитира една строфа от Матиас Клаудиус, за да опровергае цялата антропософия.

Само че тъкмо Матиас Клаудиус беше този, който преведе книгата на Сен Мартин “За грешките и за истината”, понеже искаше да направи достъпно на своя народ онова, което в тогавашната епоха съответствуваше на Духовната наука, на антропософията. Така този пастор показа своето чудовищно неразбиране спрямо Матиас Клаудиус, като изключим и това, че той се задоволи да цитира само една строфа, защото ако беше цитирал следващата строфа, щеше да влезе в противоречие със самия себе си. На него си му беше достатъчна и само една строфа.

И така още през 18 век Сен Мартин знаеше, че за да стигне до конструктивни политически идеи, човек трябваше да намери моста между обикновеното мислене и духовното познание. А никое предишно столетие не беше толкова много изоставено от Бога, както 19 век и началото на 20 век. Тази подробност е изключително важна, скъпи мои приятели. Но и друго е вярно – нито едно предишно столетие не гледаше с такова безразличие на своята изоставеност от Бога. Впрочем ако тези “умни” хора, които претендират за високите постове и бързат да се намесват в съдбата на света, ако всички те бяха прочели това, което Сен Мартин пишеше за държавното управление, стомасите им щяха да се обърнат наопаки. Защото днешната тенденция е повече от ясна – минимум внимание спрямо това, което действително е около нас! Днес нищо не е по-лесно от това: Човек да задраска духовните и живи мисли от своето съзнание и да се научи да борави единствено с мисловните трупове.

Обаче човешките действия не се ръководят от мисловните трупове; когато хората действат, те следват импулсите на живите мисли. И когато със своите мисловни трупове хората не искат да следват живите мисли, тогава идва хаосът. Днешният хаос трябва да бъде преодолян. Точните и ясни възгледи, за които става дума в тези лекции, са необходими именно за тази цел. Съвременният човек трябва да извърши един пълен обрат в своето мислене и да вникне в това, което е скрито зад днешните истини и идеали. И този обрат е належащ преди всичко в онази област, която непосредствено засяга всички – и млади, и стари – или с други думи това е областта, която подготвя възпитателите на човечеството. Защото никъде другаде човечеството не е потънало в ужасите на материализма така, както в областта на възпитанието.

Позволете ми накрая да формулирам онази мисъл, която ще ни занимава и в бъдеще, защото тя е поучителна и много важна за всички хора. Обаче позволете ми да я формулирам по такъв начин, че тя да промени нещо във вашите собствени души, така че след време да се окажете колкото е възможно по-добре подготвени за нея. Ние трябва да гледаме на децата, които днес израстват край нас, с ясното съзнание, че външната представа за тях е нещо закостеняло и мъртво, и че дълбоко в тях е скрито това, което е истинският човек; нещо, което е съвсем различно от това, каквото представляваше то до 15 век. Ние трябва да сме наясно, че тъкмо при детето този вътрешен човек не може да израсне докрай в естествените детски изживявания, чувства и мисли. Именно външното положение на нещата тук ни показва пределно ясно, че вътрешният човек не може да израсне току-така от детските качества и опитности, от детската душевност.

Днес детето е нещо съвсем различно от това, което изглежда то външно. На пръв поглед децата могат да изглеждат като невъзпитани нехранимайковци, но все пак здравата основа в тях да ги превърне утре в достойни и пълноценни хора. От друга страна, стотици и хиляди послушни, възпитани деца, които не създават никакви проблеми и се учат добре, може би също ще станат добри граждани според днешните понятия добри учители, директори на банки, добри юристи и т.н. Само че те няма да са истински надеждните хора, те няма да са, така да се каже, годни за далечните цели на бъдещето, защото няма да са открили вътрешната хармония между себе си и обкръжаващия ги истински свят.

Именно педагогиката и възпитанието трябва да покажат на хората, че днес човек далеч не е това, което нашите сетива възприемат за него. За тази цел обаче педагозите и възпитателите се нуждаят от други принципи, които нямат нищо общо с днешните. Един ден ще назрее необходимостта от такова провеждане на изпитите в педагогическите факултети, което ще осигури предимството на кандидатите с интуитивна и пророческа дарба, така че другите които нямат интуитивна и пророческа дарба, да не стават възпитатели, колкото и много да знаят. Днес при обучението на педагозите ние сме твърде далеч от изискването за пророчески дарби. Обаче ние сме твърде далеч и по отношение на много от онези неща, които тепърва ще се намесят в живота на човечеството.

Рано или късно човечеството ще бъде заставено да приеме тези принципи. Изобщо не трябва да се учудваме, скъпи мои приятели, ако днес един или друг материалистично настроен мислител окачестви тази идея като налудна: “Педагозите ще трябва да станат пророци.” Обаче подобни хора забравят, че нещата никога не остават едни и същи. Рано или късно хората ще бъдат заставени да приемат новите истини на антропософията.

––
БЕЛЕЖКИ:

[24] Елементарният свят е част от висшите светове, описани най-вече в “Теософия” (Събр. съч. № 9) и “Въведение в Тайната наука” (Събр. съч. № 13). Тези описания претърпяват известна промяна още в “Прага на Духовния свят” (Събр. съч. № 17) и изнесения по същото време лекционен цикъл “Тайните на Прага” (Събр. съч. № 147), като акцентът пада върху това, че “свръхсетивните светове” могат да станат обект на познание още по време на земния живот на човека. Душевният свят от “Теософия” е идентичен с по-късното название “елементарен свят”.

[25] В своята “Тайна Наука” (Събр. съч. № 13) Рудолф Щайнер обозначава висшите Йерархии, към които принадлежат Елохимите, по следния начин:

(Отдясно са имената им според езотеричното християнство)

1. Серафими – Духове на Любовта
2. Херувими – Духове на Хармонията
3. Престоли – Духове на Волята
4. Господства (Кириотетес) – Духове на Мъдростта
5. Сили (Динамис) – Духове на Движението
6. Власти (Ексузиаи, евр.: Елохими) – Духове на формата
7. Архаи – Духове на Личността
8. Архангели – Духове на Огъня
9. Ангели – Духове на Здрача (Синове на Живота)

Рудолф Щайнер често говори за тези Същества, като ги групира в:

Първа Йерархия: Серафими, Херувими, Престоли
Bтopa Йерархия: Господства, Сили, Власти
Tpeтa Йерархия: Архаи, Архангели, Ангели

Йерархията на Архангелите включва:

1. Орифиил с период на действие от 200 г. пр.Хр. до 150 сл. Хр.
2. Анаил – от 150 до 500 г.
3. Захариил – от 500 до 850 г.
4. Рафаил – от 850 до 1190 г.
5. Самаил – от 1190 до 1510 г.
6. Гавраил – от 1510 до 1879 г.
7. Михаил – от 1879 до 2300 г.

[26] Немислимо е човек да започне, макар и едно бегло изучаване на антропософията, без да си зададе въпроса: Какво представлява ясновидството? Под това понятие Рудолф Щайнер разбира способността да се възприема духовният свят под формата на образи. През древните културни епохи, още преди понятийното мислене и опиращото се на него днешно съзнание, сумрачното или смътно ясновидство е представлявало природно качество, присъщо на всички хора. Дори и днес в изолирани случаи то може да се наблюдава в примитивни племена и народи, а в отделни случаи – като атавизъм и сред отделни представители на европейския свят.

Това естествено или природно ясновидство се осъществява в областта на имагинативните възприятия и не трябва да се смесва със съответните им степени на Посвещение. Наред с имагинативното познание, съвременното Посвещение изисква да бъдат развити и следващите две степени на свръхсетивното познание: Инспиритивното и интуитивното.

В предхристиянските епохи често пъти ясновидството е съществувало отделно от Посвещението. С други думи, даден човек би могъл да е ясновидец, но не и Посветен: От друга страна, Посветеният, за да прониква в духовния свят, не винаги е бил длъжен да притежава ясновидство. Днес тази природна дарба, която съвсем закономерно е угаснала в хода на еволюцията, трябва да бъде отново извоювана чрез определени упражнения, протичащи при ясно и будно сьзнание. Ясновидство и Посвещение отново се приближават едно към друго, но на качествено ново равнище от човешката еволюция.

От “биологична” гледна точка ясновидството е свързано със световно историческата тенденция на човешкото етерно тяло да се “разширява”: То вече не се покрива с очертанията на физическото тяло и се стреми да води свой собствен живот, независимо от законите на физическото тяло. Ето защо все повече хора ще имат опитности “вън” от своето физическо тяло. Този прост факт е в основата на опасно и епидемично нарастващите “екстрасензорни” феномени, които днес биват обяснявани по съвсем произволен, високомерен и дилетантски начин. Тяхното истинско обяснение може да бъде обект единствено на свръхсетивното познание.

На старото смътно ясновидство Рудолф Щайнер противопоставя съвременните методи за окултно обучение, при които човек може да постигне така нареченото “екзактно ясновидство” или “изследователско ясновидство”. То позволява на ученика да има възприятия в духовните светове при ясно и будно съзнание, а не в “транса”, характерен за старото Посвещение.

[27] Същата история срещаме и при Плутарх в “Животът на Кимон”, гл.18

[28] Виж Тит Ливий, “Римска история”, 1 книга, 19 глава

[29] Виж Бел. 10.

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

Коментарите са заключени.