Духовете на мрака – лекция 4: Духовете на раждането и смъртта

Дорнах, 6 октомври 1917 г.

В предишните ни срещи вече казах, че занапред човечеството ще се изправи пред необходимостта да научи определени истини за скритите духовни причини на външния свят. Ако хората не приемат тези истини доброволно, в хода на времето те ще бъдат принудени да ги приемат под безмилостните удари на жестоки и страшни събития.

Но сега би могъл да възникне въпросът: След като тези истини са съществували и по време на миналите епохи и след като, общо взето, човечеството е съумявало да се предпази от тях, защо точно нашето съвремие ще трябва да изживее тази мъчителна среща? В Мистериите [16] подобни истини бяха охранявани най-строго, тъй като повечето хора не можеха да устоят пред страшния им лик. Впрочем ние често сме изтъквали: Тъкмо ужасът пред великите истини е причината те да бъдат отхвърляни от хората. Естествено тези хора, а днес те са твърде много, които живеят с ужаса от великите истини, биха могли да възразят: Защо човечеството да не остане и занапред в един полусън спрямо тези истини? Защо на тези истини трябва да се изложи точно това измъчено и невротизирано човечество?

Ние бихме искали да обсъдим именно този въпрос, бихме искали да обърнем вниманието върху един важен факт: Отсега нататък човечеството ще бъде така да се каже третирано от духовния свят по съвсем друг начин, отколкото в досегашните следатлантски епохи.

В предишните ни срещи вече споменах и за т.н. гранична област, с други думи за онзи духовен свят, който непосредствено граничи с видимия физически свят. Занапред човечеството ще черпи своето познание главно от този духовен свят. Обаче веднага щом пристъпи в сферите на духовния свят, човек изгубва всяка ориентация, понеже нещата там изглеждат съвършено различно. Там той трябва да се запознае с определени Същества, чийто изглед е скрит за неподготвените сили на човешката душа. Изобщо в този свят човешките понятия не съществуват. Защо впрочем досега човешкият поглед беше отклоняван от този свръхсетивен свят?

Това стана поради цял ред от строго определени причини. В тази гранична област, отвъд която са разположени още по-висши духовни светове, обитават Същества, които досега се откриваха на човека само при определени условия; Съществата, които имаха определена задача както по отношение на Космоса, така и по отношение на човешката еволюция. В тази гранична област има различни Същества. Днес искам да ви говоря за една категория от тези Същества и най-вече за онази категория, която има своите задачи при раждането и смъртта на човека. Естествено, раждането и смъртта на човека съвсем не са това, което знаем за тях от сетивното познание. Човек слиза от духовния свят и се инкарнира във физическия свят, после отново се прибира в духовния свят. В тези процеси активно участват и споменатите духовни Същества. Нека да ги означим (просто за да разполагаме с някакво име за тях) като елементарни духове на раждането и на смъртта.

На всички личности, които бяха посвещавани в Мистериите, най-строго се забраняваше да говорят за тези елементарни Духове на раждането и смъртта. За нищо друго забраната не беше толкова строга. Защото да се говори за съществуванието на елементарните Духове на раждането и смъртта, означаваше следното: Върху човека според духовно-душевното му развитие след атлантската катастрофа да се стовари разрушителната стихия на един буен и разяждащ огън. Бихме могли да си послужим и с друго сравнение. Ако човек вникне в тези елементарни Духове на раждането и смъртта с пълно и будно съзнание, той ще се сблъска с такива сили, които са непреодолимо враждебни спрямо живота в неговия вид тук на физическия план.

Дори само това трябва да се приеме от една нормално развита душа като опасна и разтърсваща истина: Че тези ръководещи божествено-духовни Същества, които са отговорни за раждането и смъртта на човека, са така враждебно настроени спрямо всичко, което тук на физическия план се явява за човека като здраве, благополучие и т.н. Ако човек осъществява само това, което му носи удоволствие и радост – да се движи удобно и сигурно всред физическия свят, да заспива и да се пробужда бодър и здрав, да ръководи делата си целенасочено и мъдро – ако духовните Същества действуваха в подобен смисъл, тогава раждането и смъртта просто нямаше да съществуват.

В далечното минало Боговете вече показаха, че за да се стигне до раждане и смърт, са необходими такива Същества, чиято вътрешна природа е подчинена на неудържимия порив да разрушава всяко благополучие, всяко благоденствие на човека в тукашния физически свят. Време е да осмислим идеята, че светът не е устроен според предпочитанията на хората, а че в света действа такава сила, която в египетските Мистерии беше наречена: Желязната необходимост. Към тази желязна необходимост принадлежеше и важния факт, че за да ръководят раждането и смъртта на човека, Боговете се нуждаеха от яростната враждебност на споменатите духовни Същества.

Да, виждате ли, сега ние надникваме в един свят, който граничи непосредствено с нашия физически свят. Този граничен свръхсетивен свят ежедневно и ежечасово прониква в нашия физически свят, понеже тук ежедневно и ежечасово се извършват процесите на раждането и смъртта. В мига, когато човек прекрачи прага на свръхсетивния свят, той попада в една безкрайна и несигурна подвижност, попада всред такива духовни Същества, които действат разрушително върху обикновения физически живот на човека. Досега тези тайни се охраняваха в Мистериите. И какво би се получило, ако за тези Същества бяха научили и хората от широките кръгове?

Би се получило следното. Хората, които бяха безпомощни пред своите инстинкти и влечения, пред своите страсти, щяха да си кажат: След като сме постоянно обкръжени от разрушителните сили на тези Същества, които Боговете използваха за целите на раждането и смъртта, ние ще се опитаме да ги приложим и в самия физически живот. Но ако хората биха познали удоволствието да действуват разрушително върху една или друга област, щеше да им се предостави и неповторимата възможност да превърнат тези Същества в свои “слуги”; това е твърде лесно. Ето как с опазването на тази тайна беше опазен от разрушителните сили на елементарните Духове всъщност и самият живот.

И сега неизбежно възниква следващият въпрос: Не е ли възможно за тези неща да се мълчи и занапред? Това обаче е невъзможно, скъпи мои приятели. Поради ред съображения това е изключено. Една от причините се крие в един велик световно-исторически закон. Бих желал да илюстрирам този световен закон не с абстрактни формули, а с помощта на неговите конкретни прояви в нашата съвременна епоха. Вие знаете, че от известно време в развитието на човечеството се намесват все повече и повече такива културни импулси, които по-рано бяха съвсем непознати. Или по-добре казано, изобщо не съществуваха.

Опитайте за миг да се пренесете мислено в някоя от онези древни епохи, които са сравнително близо до нас. Тогава ще се окажете в една епоха, която не познаваше парния локомотив, електричеството; епоха, в която велики мислители като Леонардо да Винчи се мъчеха да изобретят летателни машини и много други “фантастични” съоръжения. В сравнително кратък срок от време всички те бяха реализирани. Замислете се: Колко много зависими сме от приложението на парата, електричеството, самолетостроенето и т.н. Нека да се замислим върху всичко това, което през последните десетилетия нахлу в развитието на човечеството. Замислете се върху разрушителната сила на динамита и т.н., и лесно ще си дадете сметка за скоростта, с която се развиват нещата около нас. Ще си дадете сметка и за невероятните постижения, които човечеството ще има в близкото бъдеще. Вие лесно ще стигнете до извода, че занапред идеалът на човечеството съвсем няма да съответства на днешния идеал, според който е добре да се раждат повече хора като Гьоте или Едисон.

Впрочем съвременният човек вярва, че всичко – телеграфът, телефонът, парният двигател и т.н. – е постигнато без посредничеството на духовните Същества. Обаче това не е вярно. В по-нататъшното развитие на човечеството, дори и човек изобщо да не го подозира, ще се намесва и помощта на елементарните Духове. И това съвсем няма да става според представите на модерното материалистическо човечество – че човек “изтегля” от мозъка си определени мисли и те го довеждат до конструкциите на телефона и телеграфа, до парния двигател, самолетостроенето и т.н. Нещата съвсем не стоят така. При всяка своя крачка, при всяка своя мисъл, човекът е под въздействието на елементарните духовни Същества. Те действат и помагат навсякъде. В областта на научните открития човек не се движи сам, навсякъде в тази област той е, така да се каже, придружаван от тях. В лаборатории и изследователски центрове – навсякъде, където пулсира изследователският дух – вдъхновители са тъкмо тези елементарни духовни Същества.

Онези елементарни Духове, които дадоха формиращите импулси за нашата култура от 18 век насам, са от същата категория, от която са и елементарните Духове, необходими на Боговете за процесите на раждането и смъртта. Тази е една от тайните, които днешният човек трябва да опознае. И великият световно-исторически закон, както го нарекох аз, се състои в следното: Винаги Боговете са тези, които първоначално властват върху елементарните духовни Същества в някоя от техните духовни области. Обаче в хода на човешката еволюция става така, че след време хората сами навлизат в тези области и започват да си служат с елементарните духовни Същества. Докато през древните епохи, в общи линии, елементарните Духове на раждането и смъртта бяха “слуги” на Боговете, от нашата епоха нататък (впрочем от известно време този процес е вече в ход) тези елементарни Духове на раждането и смъртта ще се превърнат в “слуги” на техниката, индустрията, търговията, икономиката и т.н. Нека тази разтърсваща истина се осъзнае от нас в цялата и сила и интензивност.

Виждате ли, сега в нашата Пета следатлантска културна епоха се разиграва нещо, което е сходно с определени процеси от Атлантската епоха, за които аз често съм говорил. Тогава, и по-точно в Четвъртия период на атлантската културна епоха, Боговете (или божествено-духовните Същества, които насочваха развитието на човечеството) си служеха с определени елементарни Същества; те трябваше да си служат с тях, защото тогава те направляваха не само раждането и смъртта, както днес, а тогава те направляваха и нещо друго. Припомнете си някои описания на Атлантската епоха, които сте чували от мен – как например тогава човекът беше все още подвижен в своето материално устройство, в своите размери, как благодарение на душевните сили той можеше да израства като великан, или да остава джудже, как изобщо целият външен вид се определяше от душата. Припомнете си всички тези подробности.

Докато днес поне според външния изглед на нещата определени елементарни Същества на раждането и смъртта оказват несъмнена услуга на божествено-духовните Същества, навремето беше иначе – на Боговете служеха не само елементарните духовни Същества, но и самите хора, самият човешки живот можеше да изгражда външния вид на човека според неговата вътрешна същност. Когато Атлантската епоха навлезе в своя четвърти културен период, хората станаха, така да се каже, господари на самите елементарни Същества, с чиято помощ по-рано Боговете осъществяваха растежа и физиогномичния облик на хората. С други думи, хората станаха господари на определени божествени сили и започнаха да си служат с тези божествени сили. В резултат на това, приблизително от средата на Атлантската епоха, стана възможно, когато един човек е тласкан от силно и страстно желание, да вреди на другите по един ужасяващ и кошмарен за днешното съзнание начин. Човекът можеше да се намесва брутално в растежа на другите, да ги превръща в изроди или великани, да ги превръща в извънредно умни хора, или пък в безпомощни идиоти. И така, по средата на Атлантската епоха, хората овладяха една колосална сила.

Тази тайна обаче не беше опазена и вие сигурно си спомняте, че аз многократно съм подчертавал този факт. И все пак не трябва да си мислим, че причината за издаването на тайната лежи в някаква злоупотреба с нея. По силата на един световно-исторически закон, това, което преди беше работа на Боговете, сега трябва да стане работа на човеците. В хода на Атлантската епоха всичко това доведе до едно голямо безчестие, до един неописуем произвол. Единственият изход от създалото се положение беше пълното унищожение на атлантската цивилизация, а то започна още в нейния Четвърти, съответно Трети културен период. Така че в известен смисъл нашата култура е спасена от древната Атлантска епоха. Навремето обаче тя изживя неописуеми колизии. Достатъчно е да си при помните само това, което довърши Атлантската епоха.

Скъпи мои приятели, необходимо е да разберете, че от Петата следатлантска културна епоха нататък, респективно, за нейните последни две подепохи, божествените сили са препратени към човека, божествените сили са поверени на човека. Ние сме едва в началото на един период, когато елементарните Духове на раждането и смъртта ще разгънат своята активност в областта на техниката, индустрията, икономиката и т.н. Този процес ще става все по-силен, все по-решителен. Така е, скъпи мои приятели, и човечеството не може да бъде предпазено, защото културата трябва да напредва. Досега елементарните Духове на раждането и смъртта действуваха само при физическото появяване и умиране на хората. Характерът на нашата епоха и нашето бъдеще обаче е такъв, че тези елементарни Духове на раждането и смъртта ще навлязат в техниката, индустрията, икономиката. С това обаче е свързано нещо друго.

Аз вече споменах тези елементарни Духове са всъщност враждебно и войнствено настроени спрямо благополучието на хората. Но нека схванем нещата правилно, скъпи мои приятели, нека да не се заблуждаваме относно тяхното величие, относно техния напредък. Културата също трябва да напредва в технически, индустриален и комерсиален смисъл. Обаче културата, която напредва по този начин, изобщо не е в състояние да служи за благоденствието, за благополучието на хората във физическия план. Вярна на своята дълбока същност, тази култура може само да разруши човешкото благоденствие на физическия план.

Подобна истина е твърде неудобна за онези, които са неуморни в кухите си декламации за великия напредък на културата; те впрочем са само абстрактни сенки и подобия на хора; те не знаят нищо за редуващите се възходящи и низходящи фази от развитието на човечеството. Да, скъпи мои приятели, направете тази аналогия. Вече ви описах събитията, довели до гибелта на Атлантската епоха, която откри пътя за едно друго човечество, така и всичко, което днес все повече и повече тържествува като техническа, индустриална и търговска култура, ще причини гибелта на Петата културна епоха от следатлантския свят. Ясно вижда нещата само онзи, който разбира: Сега всички започваме да работим за това, което ще доведе до гибелта на света.

Ето кое е общочовешкото потъване в железните необходимости, скъпи мои приятели. Стремежът към удобство би могъл да възрази: Добре, след като е така, аз няма да ползвам електрическия транспорт и може би ще стигна по-далеч и т.н. Обаче всичко това би било безсмислие, едно истинско безсмислие. Защото тук не става дума да се избягват определени въздействия; тук става дума за това да извоюваме яснота и разбиране спрямо железните необходимости в еволюцията на човечеството. Културата не може да се развива в една устремена неизменно нагоре линия; тя може да се развива само в редуването на възходящи и низходящи фази.

Обаче може да настъпи и нещо друго, скъпи мои приятели; нещо за което съвременното човечество не иска да знае твърде много, но точно там е съсредоточено всичко, с което днешните хора трябва да се сблъскат. Ясно и дълбоко вникване в нещата, това е главното, което трябва да намери достъп до човешките души. За тази цел обаче са необходими големи промени в душевната нагласа на човека, големи промени в неговия светоглед. Човечеството трябва да се изпълни с вътрешни импулси, които сами за себе си са ужасяващи за удобния живот. Днес могат да бъдат посочени много понятия, много вътрешни импулси, които са ужасяващи за удобния живот. Позволете ми само един пример.

Съвременният човек, именно защото той иска да бъде един изряден човек, такъв който не иска нищо за себе си и съвсем безкористно поставя на преден план другите, се стреми напълно естествено към определени добродетели. Това също са железни необходимости. Разбира се, с всичко, което казвам, аз не искам да подценявам стремежа към добродетелност, и все пак хората не се стремят към самата добродетел. Да се стремим към някаква добродетел е нещо прекрасно, обаче хората не се стремят към самата добродетел. В нашата съвременност нещата изглеждат така особено ако надникнем в подсъзнателните пластове на душата – че стремежът към добродетелност е съвсем еднообразен и беден.

Много по-важно за човека е да изгради усещането. Ето, аз съм един безкористен човек и не върша нищо заради себе си! Аз съм един съвършен човек, един добронамерен човек; един човек, който не вярва в никакъв авторитет. След всичко това обаче, той хуква след всевъзможни и съмнителни авторитети. За днешния човек е безкрайно по-важно да си изгради приятното усещане, че притежава една или друга добродетел, отколкото да я упражнява във всекидневния живот. Удоволствието да знаеш, че си “екипиран” с добродетели – това е, което интересува човека. Но точно то отдалечава човека от важни тайни, свързани с добродетелите. И хората инстинктивно се отдръпват от тези тайни, не искат да знаят нищо за тях, особено когато те смятат себе си благодарение на току-що описания удоволствен механизъм за образцовите идеалисти на съвремието.

Днес се пропагандират всевъзможни идеали. Измислят се принципи, изготвят се програми как да се овладее тази или онази добродетел. Всички тези неща могат да изглеждат и красиви. Обаче, скъпи мои приятели, абстрактният израз “красиви” не води до никъде. Хората трябва да се научат да мислят в съответствие с реалността. Същото важи и по отношение на човешките добродетели. Доброжелателство, съвършенство – все красиви добродетели. Разбира се, всичко това е нещо красиво за външния и съвместен живот на хората. Обаче, скъпи мои приятели, когато някой казва “ние сме планирали да усвоим тази или онази добродетел, да постигнем това или онова съвършенство, да реализираме един или друг замисъл”, тогава общо взето той се ръководи от идеята, че тази добродетел е нещо абсолютно. И защо да не е красиво – пита днешният човек – да ставаме все по-съвършени и по-съвършени!

Работата е там, скъпи мои приятели, че всичко това изобщо не е в съгласие със законите на реалния свят. Естествено, да ставаме все по-съвършени, или поне да го искаме, е нещо добро; обаче когато се устремим конкретно към определение на съвършенството, след известно време този стремеж към съвършенство претърпява един пълен обрат и се превръща в несъвършенство; след известно време съвършенството се превръща в слабост. След известно време доброжелателството се превръща в поведение, изградено върху предразсъдъци. Ако се устремите към каквато и да е справедливост това е прекрасно; в хода навремето обаче тя ще се превърне в неправда. На този свят няма нищо абсолютно. Тази е истината: На този свят абсолютни стойности не съществуват! Ето, един човек е устремен към доброто; обаче в еволюцията на света, то се превръща в зло. Затова и стремежите трябва да бъдат постоянно обновявани. Тези човешки стремежи подлежат на една осцилация, на едно колебание; и нищо не е по-вредно за човечеството, отколкото вярата в абсолютни идеали, защото то е в противоречие с реалния ход на космическата еволюция.

Виждате ли, в определени случаи духовните понятия могат да се онагледят с помощта на естественонаучни понятия. Представете си едно махало, което е в покой. Ако го изтеглим встрани и след това го пуснем, то поема по обратния път към равновесието, към покоя. Защо поема то по обратния път? Защото върху него действа гравитацията – така казват хората. Да, махалото полита към точката на покоя. Обаче щом то стигне тук, долу, до тази точка, то не остава там. По време на своето падане, то е натрупало известна инерция и благодарение на нея се устремява в противоположна посока. После то отново се връща обратно. С други думи: докато махалото пада надолу, то натрупва в себе си такава сила, че благодарение на тази собствена сила, се устремява в противоположна посока. Предполагам, че сравнението е сполучливо.

Някой може и да казва: Няма значение каква точно е добродетелта –съвършенство, благоразумие, добронамереност – тя облагородява човека по неговия труден път; но идва един по-късен момент от еволюцията на света и нещата се преобръщат: Съвършенството се превръща в слабост, справедливостта – в неправда, любвеобилната добронамереност – в пародия на любовта. С такива понятия човечеството не може да продължава по своя път.

Днешният наивен филистер, представете си живо тази картина, мисли че основава някакво сдружение и вярва, че го прави според едни или други идеали. Но вътре в себе си ние имаме право да кажем: С този твой идеал, след като мине сравнително кратко време и се включиш в развитието на света, ти ще причиниш нещо съвсем обратно на твоя идеал; и тогава ти не би бил някакъв идеалист, а същински дявол. Защото стремежът към съвършенство не трябва да затихва никога. Съвременното човечеството трудно ще замени абстрактните и сухи понятия с живи и действителни понятия. Обаче то трябва да го направи; иначе едва ли ще успее да продължи нататък.

Човечеството трябва да е наясно и с друго: Самото културно развитие все повече налага да се работи с елементарните Духове на раждането и смъртта. По този начин човечеството е длъжно само да внесе един разрушителен елемент в своето развитие.

Скъпи мои приятели, антропософията е единственото средство да разберем тези неща дълбоко и правилно. И все пак тук или там съществуват хора, които макар и да не признават антропософията, инстинктивно се доближават до правилното обяснение на редица важни положения. Какво означава всъщност това, което ви откривам днес? То означава, че тези елементарни Духове на раждането и смъртта са пратеници на Ариман. Железните необходимости на космическата еволюция действат неудържимо. Но за да ръководят раждането и смъртта, Боговете трябваше да прибягнат до пратениците на Ариман. Все пак Боговете не допуснаха тези пратеници да се намесят непосредствено във физическия план. Обаче в низходящото културно развитие, и особено след Петия следатлантски период, трябва да се случи точно това. Човекът сам трябва да заработи с тези сили.

Пратениците на Ариман са заставени, безмилостно заставени, да предизвикат разрушението, от което ще се роди следващата културна епоха. Това е една ужасяваща истина, но е така. И срещу тази истина не може да ни помогне нищо друго, освен да се доближим до нея и да я познаем, да се вгледаме право в нейния лик. По този въпрос ще говорим още. И вие ще се убедите, че дълбокото разбиране на тази истина е просто една необходимост.

Както вече споменах, отделни хора стигнаха до тези неща инстинктивно. Имам предвид например Рикарда Хух [17]. Тази личност стигна инстинктивно до идеята за една добра съвременна книга и я написа; впрочем самата книга не би могла да бъде сериозно приета от антропософията. Забележителното в тази най-нова книга за Лутеровата вяра е инстинктът, не убеждението, а именно инстинктът, с който тя е написана. И ако прочетете първите глави на тази книга, ще откриете, така да се каже, настойчивия призив, че съвременното човечество отново ще трябва да научи нещо, което от Лутеровата епоха насам, независимо от атавистичните ясновидски прозрения в тази област, е напълно изгубено.

Рикарда Хух впрочем твърди, че най-неотложната и най-необходимата задача пред съвременното човечество е не друга, а да се научи да разпознава дявола. Според нея да се познава Бога не е толкова важно, много по-важно за съвременното човечество било да познава дявола. Естествено, Рикарда Хух не знае защо това е много по-важно. Обаче тя инстинктивно чувства, че трябва да изрази нещата тъкмо по този начин. И целият настойчив призив в първите глави на книгата, апелиращи към опознаването на дявола, е нещо извънредно съществено и симптоматично за съвременната епоха. Тя разсъждава така: Хората отново ще се издигнат до Бога, стига само да знаят, че дяволът е някъде около тях. Разбира се, хората които са все още твърде далеч от антропософията, търсят н почти винаги намират извинителни причини за подобни положения в живота.

Рикарда Хух ясно чувстваше: Дяволът от ново трябва да бъде опознат от хората като едно реално същество. Обаче тя веднага се отдръпва, като казва, че далеч не трябва, разбира се, да си представяме дявола като едно същество, което е забързано по улицата със своите рога и копита. Само че той е вече там! Ето в какво се състои работата! „Народът не вижда дявола даже когато той го друса за яката.“ Дори и инстинктивно да вижда желязната необходимост на определени неща, днешният абстрактен човек се нуждае от това – да ги извини, да ги оправдае. Обаче в основата на този настойчив призив, апелиращ към опознаването на дявола, лежи един добър, един верен инстинкт. Хората не трябва да израснат слепи и спящи в това, което желязната необходимост изисква от тях. Навсякъде – в лабораторията, завода, банката – навсякъде те трябва да се занимават и да работят с пратениците на дявола. Хората са длъжни да направят това заради напредъка на културата; те трябва да познават дявола; те трябва да знаят, че в мига, щом отворят железния сейф, в ръцете си държат ключ от дявола.

Рикарда Хух предусети всичко това благодарение на своя верен инстинкт. Обаче хората ще трябва да го знаят, защото само знанието ще ги отведе по правилен начин в епохата на бъдещето. И нека да припомним: От извънредно голямо значение е това, че хората, макар и инстинктивно, се приближават до световно-историческата необходимост. Ние не трябва да минаваме спящи покрай дявола, след като той става все по-силен и по-могъщ.

(Един друг момент е може би също показателен – казвам го между другото – а именно, че в Рая също имаше една женска фигура, която инстинктивно пренесе функциите на дявола вътре в този Рай. В областта на външната култура, според мен това не е твърде ласкателно за мъжете и изобщо едва ли е в подкрепа на тяхното реноме, е характерно да бягат далеч от подобно женско суеверие и постоянно да предоставят нещата в слабите ръце на жената. Може би и сега е характерно, че Рикарда Хух, именно като жена, призовава дявола, както и навремето Ева вкара дявола в Рая. Но това е само в скоби.)

Обаче на забравяйте, скъпи мои приятели, че този т.н. “дявол” е онова Същество, което трябва да бъде и ще бъде носителят на бъдещата култура. Това е една горчива, но важна истина. Тази истина е дълбоко свързана с разрушителните сили, които ще трябва да се намесят в културата на бъдещия свят. Ако всички тези неща се възприемат и приложат неправилно, за това ще говоря утре, тогава разрушителните сили ще се намесят във всичко, свързано с възпитанието. Разрушителните сили ще се намесят пряко във възпитанието на децата и т.н. Поради всеобщата култура, поради комерсиалния характер на нашия свят и поради естеството на човешките емоции, разрушителните сили ще обхванат целия социален живот на хората и най-вече ще подкопаят техните междуличностни връзки.

Днешният човек е длъжен да осъществи Христовите думи: “Където двама души се съберат в моето име, ще бъда и Аз между тях”. Обаче днешната технокрация, цялата днешна комерсиална култура, издига обратния призив: “Където двама или повече се карат, спорят и дразнят, ще бъда и аз между тях”. И тази атмосфера ще нахлува все по-дълбоко в социалния живот на хората; тук се корени и мъчителната трудност, която не позволява на съвременното човечество да се сплоти и да се бори в името на истината. Утре и в други ден ще продължим тази тема.

Сега нека отново подчертаем съотношенията между душевната нагласа на човека и начина, по който се посреща истината. По начало днешният човек не се обръща с доверие към истините, понеже изобщо не вярва, че истините са нещо, което може да слезе от духовния свят и да се намеси непосредствено в краткия му земен живот. Днешният човек вярва: Истината е нещо абсолютно и тя може да израсне единствено върху своите собствени основи. Днес един 20-годишен човек вече има едно или друго становище и не се нуждае от убеждение в името на истината; не се нуждае от откровенията на истината, той има свое становище.

Днес всеки има свое собствено становище, и всеки вярва, че абсолютната и единствено сигурна истина може да израсне върху каквато и да е неподготвена почва. Хората не са склонни да приемат истината, да я получават с трепет и благодарност; те се самопровъзгласяват за господари и собственици на истината. Тази е една от характерните черти на съвременната епоха.
Рикарда Хух не пропусна това обстоятелство и обърна внимание върху следното: Образованите мъже на Европа, които дълго време тънеха в шовинизъм, коригираха светогледа си и приеха ницшеанството. Хората станаха поклонници на Ницше. Забележете колко много хора станаха поклонници на Ницше! Ницше издигна идеала за “синеоките бестии”. Хората не разбраха твърде много от това, обаче Рикарда Хух каза: Всеки, независимо че нямаше дори заложбата да стане едно добро и примерно морско свинче, сега си внуши, че е от “синеоките бестии” в смисъла на Ницше.

Да, днес становището на филистера е точно това. Доброто и примерно морско свинче може да почака. Защото сега се издигна един толкова висш идеал, и този идеал е нещо. От мен не се иска нищо повече. От мен се иска не да развивам нещо, не да стана нещо, а само да съм нещо. Подобен възглед обаче раздробява човечеството на човешки атоми. Всеки има свое становище. Никой вече не може да разбере другия. Ето как в това особено настроение при което никой не може да разбере другия се намесват яростните разрушителни сили и подкопават самите социални опори на човечеството. Това отчуждава и раздалечава хората.

Дяволът, който изкуши хората с ницшеанството, беше вече самият той от “синеоките бестии”. Те обаче не успяха да го постигнат. Но ако те не успяха да станат “синеоки бестии” в смисъла на Ницше, тази участ сполетя самите разрушителни импулси на 19 век, които нахлуха с взлом в социалния ред на нашия 20 век. Впрочем утре ще продължим нашата тема.

––
БЕЛЕЖКИ:

[16] Виж Рудолф Щайнер, «Християнството като мистичен факт и Мистериите на древността», Събр. съч. № 8

[17] Рикарда Хух, 1864-1947 г.

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

Коментарите са заключени.