Духовете на мрака – лекция 2: Дисхармония между интелект и морал

Дорнах, 30 септември 1917 г.

От вчерашната ми лекция несъмнено сте разбрали, че нашата епоха изисква от човека да промени в значителна степен своите мисли, чувства и воля. Насоките на душевния живот трябва да се променят из основи. И тези обновени форми на мислене и чувства трябва да изместят тъкмо най-съкровените трепети на душата – древните, наследените, свещените трепети на човешката душа. Това е едно неумолимо изискване на епохата. Предполагам, че след вчерашните ми думи за хаоса в нашия видим физически свят и за необходимостта от духовно обновление на човечеството, всеки от вас е изпитал известно вълнение.

Защото нека да се замислим още веднъж, че под впечатленията от подобни истини, ние сме принудени, позволете ми този израз, да изграждаме с мъртвите една социална общност. И едва тогава ние усещаме с остра болка събитията, които стават на физическия план; обаче от друга страна не трябва да забравяме, че онези души, които през последните десетилетия не успяха да се включат в един истински духовен живот, просто копнеят за разрушителните процеси на физическия план, понеже от тези разрушителни процеси те черпят сили за духовно-душевния живот след смъртта. Оттук следва и едно чисто практическо съображение: да стимулираме по всякакъв начин единствения фактор, който занапред ще смекчи и укроти разрушителните сили всред човечеството, а именно истинския духовен живот. Освен това трябва да бъдем съвсем наясно, че през миналите хилядолетия нещата не изглеждаха така; тогава далеч не беше задължително една материалистическа епоха непременно да предизвика война и опустошения. Обаче занапред ще е точно така.

Човечеството, скъпи мои приятели, страда под бремето на много илюзии, наследени от миналото. Досега тези илюзии не бяха толкова опасни, но в хода навремето те ще стават все по-опасни. В общи линии можем да заявим, че душите на съвременните хора все още спят и много от големите проблеми на нашата епоха остават незабележими за тях. Обаче все пак нещо се промъква в тези души плахо, неуверено, инстинктивно. И все пак повечето хора не са готови да навлязат навътре в духовната проблематика, в духовните тайни; липсват им сили, липсва им енергия.

Малцина от нашите съвременници обърнаха внимание на една подобна тайна, на една подобна загадка. Тя се откри ясно едва върху фона на разрушителните събития в Европа през последните години. Повечето хора са напълно безпомощни пред тази загадка. Според мен тази загадка се състои в несъответствието, в дисхармонията между интелектуалното и морално развитие на човечеството. Материалистично настроените дарвинисти първи забелязаха с някой неща, Хекел също посочи своите съображения. Но сега, през тези тежки военни години, дисхармонията между интелектуалния и морален живот на човечеството, се превърна наистина в една трудно обяснима загадка.

Хората с право казват: Какъв огромен скок направиха интелектът и разумът! За мнозина този напредък е индентичен с науката, което обяснява и експанзията на материалистичното светоусещане. Какъв невиждан напредък в изучаването и овладяването на природните закони, в техниката, в изобретенията. (Макар и днес да се изобретяват предимно машини за убиване). Изхождайки от своята наука, хората ще продължат да размишляват и върху други неща. Те ще анализират произхода на хранителните вещества, ще се опитват да произвеждат синтетични храни, без да имат никакво предчувствие, че макар и химически еднакви, природните продукти не могат да се сравняват с химическите.

И така, интелектуалното или научно развитие напредва по една възходяща линия. Обаче моралното развитие на хората не напредва със същите темпове.

И ако моралното развитие на хората беше напреднало както интелектуалното им развитие, скъпи мои приятели, щеше ли тогава да настъпи днешната световна катастрофа? Тъкмо защото моралното развитие на хората не напредва, тъкмо затова тяхното интелектуално развитие доби оттенък на неморалност и предизвиква хаоса. И днес вече много хора забелязват дисхармонията между моралното и интелектуалното развитие на човечеството. Нашето време не позволява на човека да обхване правилно основните проблеми на еволюцията; днешният човек не може да навлезе в дълбоките пластове на своето мислене и поведение, не може да ги обясни, тъй като в него различните и йерархично степенувани въздействия на Космоса са в пълен безпорядък.

Вярно е, че днешната официална наука държи човека пред себе си: Физическото тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз-а [8], само че всички те са в безпорядък, примесени и слети в една обща и недиференцирана маса. Науката не може да ги разграничи. Но как изобщо се стигна до тази наука, която претендира, че разбира всичко, а не вниква в основните съставни части на човешкото същество, нито пък в тяхната свързаност с различните сфери на Космоса? С нашето физическо и етерно тяло ние стоим здраво тук, във физическия свят; с нашето астрално тяло и нашия Аз всяка нощ ние прекарваме в един съвсем друг свят, в един свят, който засега няма нищо общо с предметния свят на нашето дневно съзнание. Тези два свята действуват съвместно само дотолкова, доколкото те са обединени в природата на човека.

Замислете се обаче колко по-млади са човешкият Аз и човешкото астрално тяло от физическото и етерното тяло! Първата заложба на нашето физическо тяло ние получихме по времето на Стария Сатурн [9], тя е минала през четири етапа: Старият Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна и Земята, т.е. днешното планетарно развитие на нашата Земя. Етерното тяло е минало през три етапа, астралното тяло – през два етапа. Азът възниква едва на Земята, той е най-младият; това впрочем е в съответствие със съвършено различната космическа ситуация през последните хилядолетия. От друга страна обаче, целият механизъм, цялата „апаратура“ на нашия интелект, е тясно свързана с нашето физическо тяло. Само благодарение на това, че нашето физическо тяло е минало през етапите на Сатурн, Слънце, Луна и Земя, то е превърнато в онзи съвършен инструмент, който откриваме в развитието на нервната система, мозъка, кръвоносната система и т.н. За да функционира, нашият интелект има нужда от този съвършен инструмент.

Вие добре знаете, че аз многократно съм изтъквал: човекът е много по-сложен, отколкото обикновено се мисли. Нека отново обобщим: Физическото тяло не е нещо монолитно, то идва със заложбите, които носи още от Сатурновата епоха. После идва етерното тяло и слага своя отпечатък върху физическото тяло, т.е. става елемент от физическото тяло; после астралното тяло става елемент от физическото тяло. Така, че това физическо тяло е съставено от четири елемента – една част от физическото тяло е подчинена на самото него, друга част е подчинена на етерното тяло, трета на астралното тяло, и четвърта на Аза. Нека за миг да се абстрахираме от етерното тяло, което впрочем е съставено от три елемента, от три члена – единият е поверен на самото него, вторият на астралното тяло, и третият на Аза.

С други думи, нека останем при физическото тяло. Тогава ще установим, че през нощта, докато спим, онази част от физическото тяло, която е поверена на самата себе си, продължава несмущавано да живее; онази част, която е поверена на етерното тяло, също продължава да живее, понеже етерното тяло по време на съня не напуска физическото тяло. Обаче как стоят нещата с онази част от физическото тяло, която е поверена на астралното тяло (защото по време на съня то се отделя от физическото тяло), и с онази част, която е поверена на Аза? През нощта Азът също е навън. Тези две части ние наричаме „астрално физическо“ тяло и „Азово физическо“ тяло. Практически по време на съня те са напуснати от силите, които ги организират и ги ръководят. Защото през нощта нашият Аз и нашето астрално тяло са навън в Космоса.

Така че докато сме в този свят между раждането и смъртта, всяка нощ оставяме нещо в леглото, което се оказва незащитено и лишено от грижи, така да се каже „занемарено“ от онази част, на която то беше първоначално поверено. Впрочем тези сили действуват по различен начин нощем и денем. През деня това „нещо“ (което нощем оставяме в леглото) е пронизано от астралното тяло и Аза, но през нощта не. Всъщност съвременният човек е безразличен към тези важни подробности, защото той все още не различава елементите на своето физическо тяло, за него те все още са смесени и слети в една обща, недиференцирана маса.

Но сега ви моля да обърнете внимание на следното: Онази част от човешкото физическо тяло, която нарекохме „астрално-физическо“ тяло, нощем разполага и действа с такива сили, които са много близки със силите на живака, със силите, които правят живака течен и т.н. Докато онази част от физическото тяло, която е поверена на Аза, нощем действува като „сол“. По време на съня човекът е пронизан от живак и сол.
В годините преди 14 век алхимиците се отнасяха към тези неща извънредно сериозно. После настъпи едно израждане, едно затъмнение, появиха се алхимиците-сектанти, появиха се книгите. Но при един човек като Якоб Бьоме [10] все още можеше да се намери нещо вярно за солта, живака, сярата и т.н.

Да, тези неща са част от тайната на човешката природа. И това, за което сега става дума, може да бъде определено още по точно: погледнем ли зад това, което оставяме нощем в леглото, ние виждаме едно живачно-солево тяло. Обстоятелството, че тялото става „живачно“ има важни последици, на които може би ще се спрем още тази седмица. А че тялото може да се превърне в „солево“, според мен може да се констатира от всеки в мига на утринното пробуждане.

Какво обаче означава това? Просто нещата са устроени така, че в „солевата“ или минерална структура, но още повече в „живачната“ структура са съсредоточени онези живачни или оживотворяващи сили, на които при събуждането стъпват Азът и астралното тяло, след като по време на нощния сън са пребивавали в духовния свят. По този начин в съприкосновение влизат такива сили, които по време на нощния сън са пребивавали в различни светове. Ето как в това взаимодействие е заложена възможността, скъпи мои приятели, на земния свят да се свалят определени енергии и сили, които са присъщи на духовния свят. Ето, тук са живакът, солта; сега в тях нахлува Азът и астралното тяло, като ги пронизват с това, което са изживели в духовния свят. По този начин инструментът на физическото тяло, което е започнало своето развитие още от Сатурновата епоха, се обогатява и усъвършенства.

Ако от една страна във физическото тяло имаме необходимия, изпитан в цели четири епохи инструмент за нашата интелектуална дейност, от друга страна благодарение на процеса, който току-що описах, в нашата епоха постоянно навлизат въздействия от духовния свят. Ето защо днес хората развиват инструмента на своя интелект, като черпят сили от духовния свят, ето защо интелектът е така добре развит в нашата съвременна епоха.

Обаче светът, в който ние пребиваваме от заспиването до пробуждането, има една характерна особеност; той изобщо не е свързан с морала, там няма дори и следа от морални закони! Да, скъпи мои приятели, това е една добре проверена истина: от заспиването до пробуждането вие пребивавате в един свят, където няма дори следа от морални закони. Този свят е такъв, че ако мога да се изразя така, още не е станал морален. Когато се пробуждаме, ние сваляме долу определени импулси, които обхващат физическото и етерното тяло, така че укрепват интелекта; но от духовния свят не могат да бъдат свалени импулси, които да укрепят човешкия морал. Това е напълно изключено, понеже в духовния свят, където пребиваваме между заспиването и пробуждането, не съществуват морални категории, не съществуват морални закони.

Възможно е тук и там хората да казват: много по-добре би било, ако Боговете бяха устроили нещата така, че човекът да нямаше нужда от физическия свят. Само че те допускат една огромна грешка, тъй като в този случай човекът никога не би могъл да изгради какъвто и да е морал. Човекът изработва моралните категории именно по време на своя живот тук на физическия план. Хората могат да бъдат морални само тук, на физическия план. И така, от духовния свят ние сваляме достатъчно мъдрост в нашето физическо тяло, обаче не и морални импулси. Това обстоятелство е изключително важно.

Изключително важно за нас е да разберем защо хората изостанаха в своето морално развитие, докато в същото време Боговете напълно обезпечиха техния интелект, като не само подготвиха през епохите на Сатурн, Слънце, Луна и Земя физическото тяло и мозъка, но им предложиха, ако позволите този израз, дори и „премии“ под формата на еженощно проникване в духовния свят. Подобни състояния, при които нощем ще се свързваме с един морален свят, ние ще познаем едва във втората половина на онази предстояща епоха, назовавана в антропософията като „Бъдеща Венера“.

Наред с всичко останало, този факт показва от какво огромно значение е да видим, че рано или късно нашият социален живот също ще бъде проникнат от морални импулси.
Обаче съвременното човечество не иска да слуша подобни неща. Понякога то инстинктивно се доближава до тези тайни, но съвсем плахо и несигурно; дълбокото прозрение е за него все още мъчително и неудобно. Хората са свикнали да приемат „състоянието“, а не „развитието“; те не се замислят, че вътре в човешкото същество са вложени импулси, които го свързват с необятните простори на Космоса – импулси, които рано или късно ще надхвърлят времето и пространството; импулси, които ако останат неразпознати, ще нарушат цялостната еволюция на човека и Космоса.

Този факт е наистина от колосално значение: Сънят работи в полза на интелекта, дори и в полза на гения (защото геният също взема от съня определени импулси, влага ги в своето „живачно солево“ тяло и подготвя гениалните си пориви и открития). Но в областта на моралното развитие е другояче: Тук човекът трябва постоянно да се прониква с опитностите си от физическия свят, постоянно да изработва това, което е всъщност моралът.

За Земното човечество средищният пункт на моралния живот е Христовият Импулс. И затова е от решително значение (многократно съм го изтъквал, макар и от друга гледна точка), че човекът трябва да срещне Христовия Импулс тъкмо на физическия план. Тази истина трябва да бъде обхваната от най-различни гледни точки. И тогава, скъпи мои приятели, ще стане съвсем ясно, че един човек може инстинктивно да се изпълни от импулси на мъдростта, на знанието (защото те се излъчват от духовния свят по време на съня), че той може да изобрети най-сложни машини и устройства, да оглавява научно-техническия прогрес и в същото време да не се нуждае от никакъв морал, да няма дори капка морал, защото моралът извира от съвсем други сфери.

Днес хората трудно осмислят тези неща, трудно ги приемат. Но ако ние искаме да излезем от хаоса, който е обхванал нашия свят, тези истини трябва да бъдат разбрани. Към тези истини трябва да се отнесем извънредно сериозно. Ако тези истини не бъдат разбрани и приложени в земния живот, еволюцията на човечеството не може да продължи нататък. Защото Боговете искат да направят хората не просто автомати, те не искат да ръководят хората автоматично, а пожелаха да ги направят свободни същества, които сами могат да разберат какво е нужно, за да вървят напред. Така че възражението: „Защо Боговете са безучастни, защо не се намесват?“ е лишено от всякакви сериозни основания.

Днес човекът трябва сам да се доближи до духовното познание. И ако един от опитите му не сполучи, хората не следва да бързат с погрешни обобщения. Напротив, съвременниците трябва да уловят още по-здраво импулса за издигане в духовния свят и да вложат в него своите собствени сили, а не своите разлагащи съмнения.

През последните години трябваше да отделя доста внимание на един такъв опит, за който не бих казал, че е напълно успешен. Става дума за първата част на една моя статия, която бях задължен да напиша за списанието «Дас Райх». Статията е върху «Химическата сватба на Кристиян Розенкройц през 1459». Тази книга е написана в началото на 17 век; през 1603 г. се появи за първите си читатели, а през 1616-а беше вече отпечатана. Авторът се казваше Валентин Андреа; впрочем Йохан Валентин Андреа [11] беше написал и други книги, например «Фама фратернитатис» и «Конфесио». Изобщо забележителни книги, по чиито адрес хората измисляха всевъзможни римувани или неримувани коментари.

Днес не бих искал да обсъждам тези книги, ще си позволя само да изтъкна: Макар и да създаваха впечатление да са сатирични, те съдържаха в себе си един велик импулс, импулсът да се задълбочи духовно това, което наричаме природознание, да се задълбочим до онази степен, която в природните закони открива вече и първообразите на социалните закони, първообразите на съвместния човешки живот. Но точно в тази област, скъпи мои приятели, хората изключително трудно разграничават действителността от Майя. Онези мотиви, които смятаме, че са в основата на нашите действия, или които другите ни при писват, не винаги са истинските. Хората обаче се дърпат като опарени от подобни изказвания, но фактът е неопровержим: Тези мотиви не са истинските. От друга страна становищата, които хората защитават във външния социален живот, също не са верни. В повечето случаи един човек съвсем не е такъв, какъвто се представя в своята социална роля.

А колко силно вярват хората, че когато вършат едно или друго действие, те се ръководят от този или онзи мотив! Мнозина смятат, че се ръководят от благородни и безкористни мотиви, докато истинските им мотиви не са нищо друго, освен брутален егоизъм. Обаче те дори не подозират това, понеже спрямо себе си и спрямо своите социални импулси, живеят в Майя. И за да вникне в истинските съотношения, човекът трябва да положи не малко усилия. Между другото Йохан Валентин Андреа се стремеше точно към това, да проникне зад булото на Майя. Естествено той не беше повърхностен драскач, който вярва, че може да постигне тази цел с онези звучни тиради на днешните педагози и социолози. Той добре знаеше, че най-напред трябва да изостри своя поглед, така че зад закономерностите на природния свят да съзре очертанията на Духа.

Едва тогава човекът открива златоносните нишки към духовния свят. Едва тогава узнава и исторически необходимите социални закони. Един днешен естественик, един човек с естественонаучно мислене не може да навлезе в социалната проблематика, понеже неговият поглед е повърхностен както по отношение на природата, така и по отношение на социалния живот. Йохан Валентин Андреа гледаше дълбоко навътре както в природния свят, така и в социалния живот. Нека с тази плътна линия означим границата между Майя и действителността. Така от една страна ще разполагаме с тесния процеп на „шпионката“ към природния свят, а от друга страна с тесния процеп на „шпионката“ към социалния живот. Но ако се вгледаме още по-навътре, ще установим, че двете гледни точки се обединяват в една.

И все пак хората не смеят да проникнат навътре. Те предпочитат да останат на повърхността, да наблюдават природните закони на повърхността и след това, черпейки от своите повърхностни усещания, да се произнасят вещо и мъдро за социалния живот. По този начин обаче не може да се появи никакъв Йохан Валентин Андреа, по този начин, позволете ми да назова нещата с истинските им имена, може да се появи най-много един Удроу Уилсьн [12]! И нещата остават на повърхността, остават без взаимна връзка! Обаче Йохан Валентин Андреа се стремеше към дълбочината, към взаимните връзки между нещата.

Този стремеж скрито пулсира във «Фама фратернитатис» и «Конфесио розикруци». Книгите на Й. В. Андреа бяха адресирани към князете, към тогавашните държавници; те представляваха един опит да се основе нов социален ред, съответствуващ на истината, а не на Майя. През 1614 г. се появи «Фама фратернитатис», през 1615-а «Конфесио розикруци», през 1616-а «Химическата сватба на Кристиян Розенкройц» (написана още през 1603 г.), през 1618-а започна тридесетгодишната война, която практически унищожи най-добрите идеи на Й. В. Андреа.

Днес живеем в друга епоха. Поради нарасналата унищожителна сила на армиите, една година война се равнява примерно на 10 или 20 години; така че днес ние имаме зад гърба си една друга тридесетгодишна война. Скъпи мои приятели, приемете този разказ като един опит да ви въвлека в идеалите на 17 век, унищожени от събитията на тридесетгодишната война. Вече казах: Ако един опит за издигане от духовното познание излезе неуспешен, хората не трябва да се отчайват, а да впрегнат всичките си сили за един нов опит. За тази цел обаче е необходимо животът да се познава основно.

А сега, скъпи мои приятели, бих желал да свържа тези мисли с нещата, които изнесох тук през миналата и в началото на тази година. Обърнах вниманието ви на един забележителен факт от еволюцията на човечеството. Припомних ви, че докато индивидът израства и после остарява в естествения ред на години те: 1, 2, 3, 4 години, после 30, 35, 40 години и т.н., при човечеството като цяло нещата стоят точно обратно. Като цяло, човечеството беше първо старо и става все по-младо и по-младо. Нека да се пренесем в миналите културни епохи. За непосредствените ни цели е необходимо да се пренесем до древната Атлантска епоха и до епохите, през които човечеството мина след атлантската катастрофа. Това са Древноиндийската и Древноперсийската епохи.

Дори и външно погледнато, тогавашният живот беше съвсем друг. Като цяло човечеството можеше да се развива и след 50-та година, т.е. хората запазваха годността си за развитие и след 50-годишна възраст. Днес ние можем да се развиваме само в детската и в част от юношеската възраст: Телесното развитие протича успоредно с душевно-духовното развитие. В Древноиндийската епоха обаче, в своето душевно-духовно развитие хората оставаха зависими от телесното си развитие дори и след 50-годишна възраст. Тогавашния човек израстваше като едно голямо дете и завършваше развитието си като старец. От тук произлиза пълното с обич, безусловно уважение към старите хора.

После дойде Древноперсийската епоха. Древните персийци можеха да се развиват само до началото на 50-те си години; древните египтяни – до началото на 40-те си години. През следващата Гръцко-римска епоха хората можеха да се развиват само до своята 35-та година. Вие знаете, че Гръцко-римската епоха започна в 8 век преди Мистерията на Голгота; междувременно човечеството като цяло можеше да се развива само до своята 33-та година (тогава точно стана Мистерията на Голгота). В своята гранична 33-годишна възраст човечеството се изправи пред 33-годишния Христос на кръста.
Впоследствие човечеството ставаше все по-младо и по-младо. След изгрева на Петата следатлантска епоха, през 15 век човечеството съхрани годността си за развитие до 28-та година; днес оставени сами на себе си хората не могат да надхвърлят 27-та година.

Докато през древните епохи хората можеха да се развиват до дълбока старост, съвременният човек, ако той не се вземе сам в ръцете си и не се открие за определени импулси от духовния свят, т.е. ако се подчинява само на душевно-духовното развитие, свързано с физическото тяло, тогава той ще приключи своята истинска еволюция на 27-годишна възраст. Изобщо хората, които днес не успяват да приемат импулси от духовния свят, остават 27-годишни, макар и да са станали столетници! Това означава: В себе си те носят признаците и характеристиките на 27-годишния човек. За това и днес, след като хората непрекъснато се отклоняват от духовните импулси, ние имаме една култура, един социален живот, които по своето същество са 27-годишни. В нашия външен социален живот ние не надхвърляме 27-та година.

Отличителните признаци на 27-та годишна възраст са истинската характеристика на нашата епоха. В хода на историята човечеството ще слезе до 26, 25, 24 години, в Шестата следатлантска епоха до 21-та година, а по късно до 14-та година. Ние трябва да вникнем правилно в тези неща; трябва да ги приемем не с песимизъм и страх, а по такъв начин, че те да пробудят у нас импулса за проникване в духовния свят, защото онова, което природата не може да ни даде, ние трябва да го породим и развием самостоятелно.

Този факт ни показва колко необходими са духовните импулси и в света на културата. Типичните хора, които определят културната среда на нашата епоха, не са надхвърлили своята 27-ма година. Те са меродавни, те определят нещата! И какви са последиците от това, скъпи мои приятели? Ето, нека да приемем, че днес се ражда един нормален, подвижен и буден човек, който не позволява на средата и традицията да се намесят решително в неговите душевни заложби, т.е. той държи повече на това, което блика от самия него! Разбира се после идва възпитанието и то може да нюансира нещата твърде богато и сложно.

Обаче нека да спрем вниманието си на един характерен случай, когато даден човек израства в духовно-ограничена среда, в случайно и посредствено възпитание или направо без възпитание, когато поема в себе си типичните признаци на съвременната епоха, с други думи един човек, който е „рожба на своето време“. Тогава този човек би израснал като едно будно дете, тъй като за днешната епоха, особено в 7-та, 24-та, 21-та година са характерни именно будна и подвижна деятелност, така че до 21-та година той би бил един твърде енергичен човек. Ако обаче той не пробуди в себе си импулса за духовно развитие, ако остане един типичен човек за своето време, тогава той ще застине на своята 27-годишна възраст. И ако той наистина остане типичен представител на своята епоха, може да се случи например следното: Много е възможно тези 27 години да оставят траен отпечатък в целия му по-нататъшен живот, т.е. всички отношения, които този човек би пренесъл нататък, ще останат белязани от 27-та година. Самият той преустановява развитието си, замръзва на 27-та година, защото е отхвърлил импулсите от духовния свят и се задоволява с Майя.

А в днешните европейски условия лесно може да се стигне до там, че подобен човек, един вид „самоиздигнал“ се в живота с огромна енергия, проникнат с всевъзможните импулси от непосредствената действителност, но не по горе от своите 27 години, да бъде избран в един парламент. И тъй като парламентът е идеал за съвременната епоха, нещата нататък са ясни. Благодарение на своите неизменни 27 години, този човек ще отхвърля всичко, което е длъжно да се развие и да израсне в близкото и далечно бъдеще; той е застинал в своята 27 година. Занапред този 27-годишен човек може да се прояви като активен и съобразителен член на парламента, след време да се издигне до министерски пост или по-нагоре, да стане първият човек на съвремието. Обаче не повече: Със своите неизменни 27 години, той може да оглави една или друга общност само за нищожен срок от време.

Лесно е да посочим един такъв човек, израснал не в рамките на традицията, а в непосредственото силово поле на епохата, която благодарение на това стана един напорист и силен мъж, един мъж, който през първите 27 години от живота си не се спираше пред нищо. Точно на 27 години той беше избран в парламента; там организира опозицията и се превърна в неудобно лице; издигна се бързо и се превърна, така да се каже, в „шлагера“ на нашата съвременност – това е Лойд Джордж [13]. За нашата съвременност няма по-типичен представител от Лойд Джордж! Този човек, който сам проби пътя си в живота, беше избран в парламента точно в седмицата на своя 27-ми рожден ден; неговият живот се оказа типичен пример за онзи стил на живот, на който трябва да се сложи край, иначе 27-годишната възраст ще остане заключена за импулсите от духовния свят.

Ето как може да се вниква в събитията и фактите на живота, да, човек не трябва да ги проспива. За този, който истински вниква в същината на своето време, е извънредно поучително, че един самоиздигнал се човек беше избран в парламента точно през 27-та си година. Скъпи мои приятели, ако хората постепенно вникнат в тези факти, ако се научат да ги наблюдават и да ги разбират, те ще вникнат и в дълбоките причини на живота. Разбира се, днес тези факти са все още твърде неудобни за хората, те са неудобни, защото хората предпочитат да изживяват света инстинктивно, да го изживяват в името на своите емоции и страсти, а не в името на своето познание.

–-
БЕЛЕЖКИ:

[8] Още с първите си опити да разшири познанието ни за човешкото същество антропософията обръща внимание, че всъщност човекът се състои от четири съставни части:

1. Физическо тяло – неживо, веществено, „минерално“
2. Етерно тяло или „жизнено тяло“, „растително“
3. Астралното тяло лежи в основата на сетивната организация и чувствата, „животинско“
4. Аз-овата организация лежи в основата на индивидуалните духовни качества

Взаимодействието между тези съставни части в човешкия организъм намира израз именно в неговото функционално морфологично троично устройство, включващо:

1. Нервно-сетивната система – носител на мисленето
2. Ритмична система – носител на чувствата
3. Системата „веществообмен-крайници“, носител на волята

[9] Според антропософската наука за Духа, сегашната планета Земя е минала през три предходни планетарни състояния, на всяко от които се развива и съответната степен на човешкото съзнание. На Земята й предстои да премине през още три състояния (инкарнации):

1. Старият Сатурн (трансово съзнание)
2. Старото Слънце (спящо съзнание)
3. Старата Луна (сънищно или образно съзнание)
4. Земя (настоящо състояние, будно или предметно съзнание)
5. Бъдещ Юпитер (имагинативно съзнание)
6. Бъдеща Венера (инспиративно сьзнание)
7. Бъдещ Вулкан (интуитивно съзнание)

Планетарното състояние Земя включва седем епохи:

1. Полярна епоха
2. Хиперборейска епоха
3. Лемурийска епоха
4. Атлантска епоха
5. Следатлантска епоха, настояща
6. Шеста епоха, предстояща
7. Седма епоха, предстояща

На свой ред Следатлантската епоха се състои от седем културни епохи:

1. Първа следатлантска културна епоха (Древноиндийска), 7227-5067 г. пр. Хр.
2. Втора следатлантска културна епоха (Древноперсийска), 5067-2907 г. пр.Хр.
3. Трета следатлантска културна епоха (Египетско-халдейска), 2907-747 г. пр. Xp.
4. Четвърта следатлантска културна епоха (Гръцко-римска), 747 г. пр. Хр.- 1413 г. сл. Хр.
5. Пета следатлантска културна епоха (Съвременна, западна или англо-германска), 1413-3573 г. сл. Хр.
6. Шеста следатлантска културна епоха (Източноевропейска, Славянска),  3573-5733 г. сл. Хр.
7. Седма следатлантска културна епоха (Американска), 5733-7893 г. сл. Хр.

[10] Якоб Бьоме, 1575-1624 г., обущар в Гьорлиц и забележителен мистик, „Аврора и изгряващата утринна заря“, Издателство „Христо Ботев“, 1995 г.

[11] Йохан Валентин Андреа, син на лутерански пастор, роден през 1586 г. във Вюртенберг. След 1610-а пътува из Европа като член на езотерично общество. Последовател на херметизма. През 1614 г. е ръкоположен за свещеник в градче недалеч от Щутгард, където преживява спокойно Тридесетгодишната война (1618-1648).

[12] Удроу Уилсьн, 1865-1924 г., президент на САЩ (1913-1922).

[13] Лойд Джорж, 1863-1945 г., министър-председател на Англия (1916-1922)

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

Коментарите са заключени.