Учителя Беинса Дуно (говори) за себе си – пета част

Един път пътувам с трамвая и един господин ми казва: «Много зле пишат вестниците за вас. Защо не ги дадете под съд?» Нищо, аз се радвам. «Защо?» Радвам се, че за да пишат вестниците зле срещу мене, това говори, че не съм ги подкупил. Ако пишеха добре, щяха да ме обвинят, че съм ги подкупил. Благодаря на вестниците, че са честни и почтени, че пишат без пари. Тъй, че щом хората говорят за теб лошо, ще знаеш, че тези хора са искрени, не са подкупени, пишат от сърце.

Преди години ме среща един познат и ми казва: «Знаеш ли какво пишат вестниците за тебе?» Не зная и не се интересувам. «Лоши работи пишат.» Каквото и да пишат, едно зная положително, а именно, че не са подкупени от мене. В това отношение те са напълно безкористни – пишат, без да им е платено от наша страна. Други може да са им платили – това е друг въпрос. За това ние не отговаряме, то е човешка работа. Ние не сме против старото, нямаме намерение да го рушим. Ние се интересуваме за новото, което съгражда нещата. Ако новото гради, то ще съгради нови къщи за хората. Щом видят своите нови къщи, от само себе си те ще се откажат от старите и ще ги оставят на ония, които се държат за старото и не отстъпват от него. Старите къщи ще останат за слугите на новите хора. Ние не сме за онези, които събарят старото, без да градят новото. Ние сме само за онези, които едновременно събарят и градят. (КРАДЕЦЪТ И ПАСТИРЯТ, НБ, 1929-30)

Среща ме един и ме пита: «Ти знаеш ли какво пишат за тебе във вестниците?» Зная. «Ами защо не им отговориш?» Не съм толкова учен, за да им отговоря. В много неща може да ме обвините, но в едно нещо не можете да ме обвините, а именно: досега още не съм подкупил пресата. И вестникарите са честни хора, пишат от убеждение. «Ама може да са подкупени от други?» За другите не зная, но колкото се отнася до мен, честен съм в своите намерения. Вестникарите са най-благообразните хора – отлични са те, много добре просвещат хората. Те са деветото колело на седмото или на осмото чудо. Каквото напишат – това става. Като вдигнат врява, че война ще стане, и война става. Като вдигнат врява, че мир ще стане, и мирът дохожда. Като вдигнат врява, че на еди-кого си трябва да се помогне, и му се помага. Като вдигнат врява, че хората трябва да станат религиозни, и те стават религиозни. Каквото кажат – става. Те имат магическа сила, служат си с едно масло от най-хубавата есенция, в която има златни примеси. Като се намаже перото им с това масло, то пише и много хубави работи написва. Още отдалеч благоухае това масло! Туй не се отнася само до вестникарите, защото и те са излезли от средата на хората. (ЗАВЕДОХА ИСУСА, НБ, 1925-26)

Мнозина четат вестниците „ФАКЕЛ“, „ПАСТИРСКО СЛОВО“, в които пишат лошо за мене и за Новото учение. Свободни са да пишат каквото искат, но не знаят как да пишат. Който иска да пише нещо против мене, нека дойде да се срещнем лице с лице – да не говори зад гърба ми. Аз ще му отговоря на всички въпроси, които го интересуват. Като ги питат отгде знаят тия неща, те отговарят: «Ние сами нищо не знаем, но пишем това, което чуваме от хората.»  Така постъпват всички хора, водят се все по лъжливи доноси. (КОЙТО ДОЙДЕ ПРИ МЕНЕ, НБ, 1924-25)

Мене не ме смущават вестниците, защото за нас има други вестници. Христос казва: „Радвайте се и веселете се, когато заради Господа кажат някаква лъжа за вас.“ Защо да се радваме? Защото има друго едно обществено мнение в света. То е общественото мнение на съзнателната Любов, на всички добри хора, които живеят на Земята. Аз наричам тези хора светии, а източните народи ги наричат адепти, наричат ги още учители, ангели хранители, аз ги наричам: Големите Бели Братя на човечеството. Аз бих желал да имам тяхното добро мнение. И аз ги познавам, познавам ги като хора.

Защо изопачават [във вестниците] думите ми? Защото само външно, механически ги разбират. (КОЙТО ДОЙДЕ ПРИ МЕНЕ, НБ, 1924-25)

Не се интересувам нито от лошото, нито от доброто, което се говори за мен. Който говори добро или лошо за мен, това си остава за негова сметка. В края на краищата и в двата случая аз придобивам нещо ценно – и от двамата се уча. Аз влизам в положението и на двамата и ги разбирам.

Аз съм от тези хора, които от всичко се ползват – зло, дявол, всичко впрягам на работа. Когато дойде един дявол да ме лъже и изкушава, казвам „благодаря Ти, Господи“, и питам дявола какво ще спечели, като се занимава с мене да ме лъже и изкушава, като същевременно го пращам да отиде на друго място, а не да си губи времето с мене. Не хуквам да бягам от дявола, а разговарям с него върху неговата дейност. Но ако той поиска да му се поклоня, за да ми даде това или онова, аз тогава му казвам: Махни се от мене, защото ти си един бедняк. (УЧИТЕЛЯ ЗА СЕБЕ СИ, с. 61)

Нито дяволите, нито адът ме смущават. Бог е създал и ангелите, и дяволите. Зная, че всичко, което Бог е създал и допуснал, си е на място, има своето предназначение и няма защо да ме смущава. Като дойде дяволът при мене, аз му казвам просто и ясно: Твоята философия е за тебе, моята – за мене. Не се разправяй с дявола. (УЧИТЕЛЯ ЗА СЕБЕ СИ, с. 105)

Ако кажа на хората какво има да става, вестниците веднага ще затръбят против мене, че заплашвам хората, че смущавам духа им. Ако видя, че сто ладии се готвят да влязат в морето да ловят риба, а моят барометър показва буря след 4-5 часа, нямам ли право да предупредя тези хора? Ако не им кажа нищо, те ще се намерят на дъното на морето. Ако са влезли вече в морето и им кажа „скоро на брега“, заплашване ли е това? Ако след 2-3 години стане земетресение в София и аз предскажа това, има ли нещо лошо в моето предсказание? Аз искам да предупредя хората да излязат по това време от къщите си, за да не ги затрупа. Мога и да си мълча, но какво ще постигна с мълчанието си? Всички ще останат под развалините. Казвам на управниците: Оправете еди-коя си линия, защото не е сполучливо направена; утре ще стане голяма катастрофа, от която ще пострадат хиляди хора. «Не ни плаши! Знаеш ли, че работите ни ще останат назад?» По-добре работите ви да останат назад, отколкото вие да пропаднете. В света съществуват разумни закони, които трябва да се спазват. Ако ги престъпите, ще се натъкнете на големи катастрофи. Между евреите имаше много пророци, които им предсказваха какво ще стане. Ако днес един такъв пророк предскаже на сегашна Европа, че така, както върви и както се развиват събитията в нея, я очаква голяма катастрофа, има ли нещо лошо в това предсказание? Щели да се уплашат европейците! Нека се уплашат, но да подобрят живота си. Йона отиде в Ниневия да предскаже на жителите й, че ако не подобрят живота си, очакват ги големи страдания. Те се стреснаха, разкаяха се, и Бог отмени решението си. Скоро обаче те забравиха обещанието си и пак продължиха лошия си живот, заради което бяха наказани. Предсказанието не е заплашване. То напомня на хората за съществуването на разумни закони, които трябва да се спазват. Ако не се спазват, човечеството е осъдено на големи нещастия и страдания. (КОЙТО ДОЙДЕ ПРИ МЕНЕ, НБ, 1924-25)

Не зная дали има човек в България, който да е получил толкова хули и обиди, колкото мене. Каквото престъпление да стане, все мене търсят виновен. Някой умрял, аз съм виновен. Някой не искал да плати дълговете си, аз съм виновен. Някой полудял, аз съм виновен. Някой напуснал жена си, аз съм виновен. Двама души се били, аз съм виновен. Някои се съдят, пак аз съм виновен. Понеже за всичко съм виновен, реших да оправя света, да изправя живота на всички хора, на всички майки, на всички съдии и управници, да не оставя човек на Земята да прави грешки и престъпления.

Аз зная защо ме хвалят и защо ме укоряват – този въпрос за мене е решен. Ако някои хора ме укоряват, казвам: Възможно е с моите идеи, с моето учение да нарушавам интересите на тези хора. Имат право. Ако някои ме хвалят, те са видели някое добро от мене. И едните, и другите имат някакъв интерес. Аз бих желал да намеря хора незаинтересувани. Ако десет души ви похвалят, други десет ще ви укорят. Има един закон, в който няма нито похвали, нито укори, там можеш да бъдеш сам. Но понеже хората не искат да бъдат сами, искат да бъдат двама, те напускат този закон и затова се явяват всички страдания. Ето защо трябва да бъдем доблестни, да понесем без страх всички страдания. (ДВАТА ПРИРОДНИ МЕТОДА, НБ, 1923-24)

Преди няколко време дойде един брат и ми каза, че някои говорели лошо за Братството. Казах му: Това движение не съм почнал аз по Моя воля, а по нареждане на Бога. затова туй движение не е човешка работа, а Божествена. И затова всяко препятствие, което ще се постави на пътя на това движение, ще бъде пометено.

В сегашното общество, както тук в България, вестниците искат да пречат, създават от една страна реакция, от друга страна духовенството създава разни спънки, с които искат да спрат едно движение – туй движение да го спрат или най-малко да го опорочат. Ние знаем всичко какво се върши. Аз зная защо тия хора искат това – те искат да отнемат спечелената енергия. Те искат да се съсипе това общество и те да опапат всичко и да станат наследници на тази енергия. Но това няма да го бъде! Аз съм казал: Нито пет пари няма да вземат, а ще платят голяма глоба. Нищо няма да им дадем. Докато съм в България, ще има плодородие; като напусна България, пустиня ще стане, като Палестина. И вие, учениците, като напуснете, тъй ще стане. Така е писано в един Божествен Закон.

Божественото не може да се събори, разбирате ли? Божественото не може да умре, но ще възкръсне десет пъти по-силно, отколкото е било първоначално. Там е Бог, в доброто. Той може да те умъртви, но ще те възкреси.

Тия, които са се съмнявали в мене, природата ги прави инвалиди. Не ги уморява наведнъж, а в продължение на 20, 30, 40, 50 години ще те направи инвалид, ще те прекара през всички страдания, които знае.

Ще бъдете смели и решителни! Ние ще завъртим колелото и като завъртим туй колело, всички вестникари в България ще скачат из въздуха нагоре. И ние ще научим вестникарите какво да пишат за в бъдеще. Тия вестникари ще направя да станат всички неврастеници, да не могат да спят, най-лошите болести ще дойдат отгоре им, те знаят ли това? Няма да могат да ядат сладко. Да не мислят, че се играе шега с Бога? Те трябва да употребят своето перо за Истината. Един вестник да пише лъжа, не му се прощава. На един свещеник, учител, майка или баща да говорят лъжа, това не им е простено.

Аз следя от 20 години насам  какви ли не хули се пишат [за мен] във вестниците. И това е една културна България, която иска да се повдигне! Като слушат за това учение, свещениците казват: «Туй не е Истината, тук се крие някаква лъжа.» Казвам: Кажете тогава Истината! Аз нямам нищо против – излезте вие да кажете Истината! Който и да е тук, в България, а и навсякъде другаде, нека излезе да каже Истината! Защо са се явили българите на Земята? За да станат велик народ ли? Не, българите са слуги на Бога и те трябва да слугуват на Бога на Любовта – нищо повече! Защо са се явили англичаните, французите, русите? Всички народи са слуги на Бога и трябва да слугуват на великата идея – Любовта. Защо са тия свещеници и владици? И те са служители на Бога, те трябва да носят тази велика идея и да учат хората на Великата Истина. Защо са тия проповедници? Защо са тия управници, които пишат законите? Защо са тия млади и стари? Вие се намирате пред една велика фаза на човешкия живот  няма да измине много време и вие всички ще преминете през Огъня. Цялата земя ще бъде в пламъци. […] Ще кажете: «Дано не е в наше време!» В наше време ще бъде. […] Земята е опетнена. Всички нечистотии, които съществуват от хиляди години не само у хората, а и у животните, всички човешки мисли, желания и чувства ще минат през пречистване, ще се дезинфекцират по най-добър начин. Ами какво ще каже онази певица, която днес има хубав глас, но не минават 5-6 години и не ще може да пее? Какво ще каже онзи цигулар, който днес свири хубаво, но след като му направят операция на ръката, повече не може да свири? Поетът пише от немай-къде; цигуларят свири от немай-къде; певицата пее от немай-къде; проповедникът говори от немай-къде. Всички служат насила – никой не служи от любов. Ще ме извините за тия думи – не искам да разберете, че аз съм единственият, който служи от любов; поне в Евангелието се казва, че има 144 хиляди души, които служат на Бога [ОТКРОВЕНИЕ НА ЙОАН БОГОСЛОВ: 7; 4, 14; 1, 3]. От толкова хиляди години 144 хиляди души изявяват Божията Любов и направляват своите мисли към Бога с едно сърце, с един ум, с една душа, с един дух. Това са 144 хиляди души, на които ние знаем имената! Ако река сега да ви ги изброявам, трябва да направя един поменик, както правят свещениците. Аз ще оставя това за друг път – те не са сто, не са и хиляда. Колко дни трябва да ме слушате, за да ви ги изброявам? И то само имена! (ЗАВЕДОХА ИСУСА, Неделни беседи, 1925-26)

Сега хората говорят лошо за мене – това аз даже не трябва да го правя на въпрос, не трябва да го считам за обида. Когато аз седя като един фар и показвам пътя на всички хора, по сухо или по море, моята длъжност е да осветлявам пътя на хората. И аз трябва да бъда тъй благороден, че да изпълня тази задача. Нека се сипят хули върху мене! Нека се сипят – защо не? Похвалите и хулите имат едно и също значение. Един човек, който може да те похвали, може и да те укори, да ти каже най-горчивите думи. Има нещо по-високо от похвалите и по-високо от укорите. Това аз наричам Закон на Любовта. (ДВАТА ПРИРОДНИ МЕТОДА, НБ, 1923-24)

Казвате: «Дошъл е един човек, който иска да заблуди народа ни.» Никой не може да заблуди човека – всеки сам се заблуждава. Никой човек не може да заблуди цял народ. Това никога не е било в човешката история и никога няма да бъде! Човек трябва да вярва в Христа, в Христовото учение, което е Божествено, т.е. Учение на Бога. Бог иска да повдигне всички хора и да ги освободи от страданията им. Какво донесоха Мойсей и Буда на света? И те, като Христа, донесоха Божественото Учение. (ЗАТОВА СЕ РОДИХ, НБ, 1926-27)

Когато казват за мене, че заблуждавам хората, отговарям: Възможно е. «Ама той лъже хората!» И това е възможно. Да ви кажа истината: Дяволът не обича да го лъжат – той сам лъже, но не обича да го лъжат. (УСЛОВИЯ ЗА РАСТЕНЕ, НБ, 1930)

Сега съм дошъл в България. Много пъти съм казвал: Аз мога и на друго място да работя. Ако не ме искат българите, казвам: Другаде ще отида. Ако българите мислят, че аз нося зло на България, че искам да я разруша, казвам: Ако мислите тъй, че аз ви желая злото и не мисля за вашето щастие, аз съм готов да напусна дома си и да отида другаде – нямам нищо против. А ако моето присъствие ви носи благословение, ако ви направи свободни, да не пострадате като народ, не пропускайте случая. Аз си казвам: Зная, имам си знания, опитност имам, но трябва време. Имайте търпение, във вестниците не пишете, чакайте, опитайте. На лъжата краката са къси, казва българската пословица. Какво ще понася историята? Ако едно дело е обществено, то ще успее. Това е дело, което ние поддържаме – ако е вярно, и Земята с главата на долу да се обърне, то ще успее. То е дело на Любовта. И сега идва една възвишена култура на Любовта.

В своите изследвания из България, аз не срещнах нито едно семейство, в което мъжът или жената да не са си казали една лоша дума един за друг. […] Не съм срещал нито един свещеник или владика, който да вярва в Христа както трябва. Това може да се каже не само за българите, а и за чужденците. (ВЕХТОТО ПРЕМИНА, НБ, 1926-27)

Често си казвам: Слушай, на тези хора не можеш да предадеш Истината – те криво те разбират. И досега съм изменял постоянно методите и все съм оставал неразбран. Понякога вие ме слушате и очаквате нещо ново. Но новото в света не идва – новото идва от една запалка. Мога да ви запаля, но има друга опасност, казвам си: Ако ги събудя и запаля с този огън, ще запалим света отвън, а няма кой да го гаси. Сегашното положение е по-добро. В бъдеще пак ще има огън – ако светът има да гори, ще гори. Не трябва да палиш със свещен огън същества, които не са готови. (УЧИТЕЛЯ ЗА СЕБЕ СИ, с. 189)

Сегашните хора искат да знаят Истината. Истината не може да се каже на сегашните хора. При това разбиране, което те сега имат, може да им се кажат само известни факти, но не и самата Истина. Да ви кажа Истината, значи да ви освободя, значи да ви направя щастливи. Това за мене е Истината. Някой ми говори, че това станало, онова станало. Това са само факти, които не носят никакви блага. Кой от вас не е казал, че е готов да се жертва за онзи, когото обича? Това са празни думи. Ще се пожертва за мен! Аз го виждам, че е изял хиляда кокошки, а ще се пожертва за мен! Аз виждам колко агнета са станали негова жертва. Такъв човек не може да се пожертва за мен. Онзи, който се жертва за човечеството, идва веднаж на две хиляди години. Беше предопределено Христос да се пожертва, за да изкупи човечеството. Ако Христос разбираше живота като вас, неговата жертва нямаше да има смисъл. Той разбираше целокупния живот и направи жертва за цялото. (УЧИТЕЛЯ ЗА СЕБЕ СИ, с. 288)

Аз исках да направя едно добро на българите – да им покажа как да намерят елексира на живота. Но сега вече нищо няма да им дам. Досега съм бил много снизходителен към тях, бях готов да им покажа елексира на живота, затова им говорих за Слънцето, за посрещането на зората на Слънцето, но те повдигнаха цял въпрос за това, нарекоха ме какъв ли не – идолопоклонник, самозванец. Ругаха ме и затова да правят каквото искат – повече не се интересувам от тях. Употребих близо 12 години, за да изследвам българската глава, но я намерих много дебела. В дебелата глава няма много ум – това не е за докачение, а факт. Исках да напиша нещо върху тези изследвания, което щеше да ползва българите – това ще си остане за мене. И за това, колкото научни данни съм събрал, ще ги задържа за себе си – може да ги дам на някои посветени, за да ги ползват. Още две хиляди години българинът ще си блъска главата, докато узрее. (УЧИТЕЛЯ ЗА СЕБЕ СИ, съст. Л. Кръстева, София 1997, с. 45)

Може би аз съм най-опасният човек в света. Докато съм още между вас, не е толкова опасно, но като замина, всичко ще стане на пух и прах. От сегашния ред и порядък, от лъжите на хората, от сегашната земя няма да остане помен. Така е решил Господ. И това ще стане скоро. Не ви плаша – това са закони, които действат. […] Ще кажете, че ви заплашвам. Ако говоря от само себе си, нищо не съм, но чрез мен говори цялото Небе. Моето Слово е живо. Разбирате ли – Божието Слово е и мое. Като го проектирам, колкото по-навътре влиза, толкова повече се разгаря. (НОВИЯТ ЧОВЕК, НБ, 1921)

Аз не искам да внеса смут в душите ви и казвам: Дръжте това, което имате. Аз сега сея като един земеделец; след 4-5 години посятото от мене ще израсте. И тогава, ако това, което израсте ви хареса, вземете го и гозадръжте за себе си. Ако не ви хареса, дръжте старото, което имате. Ако посятото от мене ви хареса, то ще бъде за вашето лично благо. Ако пък го изровите преждевременно, то вече си е ваша работа. Христос казва: «Трябва да внесем в душите си нови идеи.» Сега всички се съмняват и казват: «Трябва да се държим за старото.» Ако е да се държим за старото, защо дойде Христос на Земята? Старото е това, което се даде в рая. След старото дойде Мойсей, дойде и Христос. И сега се казва, че Христос щял да дойде за втори път на Земята. Няма да дойде само Христос, а с Него заедно ще дойдат и много напреднали същества, много светии. Той няма да дойде тъй, както църквата разбира. Всеки ще възприеме Христа тъй, както може да Го схване и разбере – всеки според разбирането си. (ЗАВЕДОХА ИСУСА, НБ, 1925-26)

Казвам: Вие трябва да търсите Истината, която е вложена във вашата душа. Не ви убеждавам, а казвам, че тази Истина е много ценна за мене, а същевременно е много ценна и за вас като души. Словото Божие, което представлява тази Велика Истина, се състои от безброй семенца, които за да посадя, избирам специален метод. Този метод е следният: Аз предварително проучвам почвата, и като видя, че тия семенца не биха се развили на тая почва, не ги сея. Някой казва: «Сей в тази почва!» Не, в тази почва ще сея други семенца, а тия, ценните, няма да сея. Най-ценните семена ще сея в най-хубавата почва. (НАСТАНАЛО Е ЦАРСТВОТО БОЖИЕ, НБ, 1924-25)

Аз искам само да ви осветля, без да очаквам нещо от вас. В пътя, по който вървите, ще ви натъкна на известни мъчнотии, на хора, с които ще изживеете редица неприятности. Вие трябва да знаете всичко това, за да избегнете ония неща, които ще ви спънат в живота. Ако срещнете един хиромантик или физиогномист, той ще ви каже всичко, каквото ще ви се случи в живота – от най-малките, до най-големите неща. Трябва ли да съжалявате за това? По линиите на ръцете и по чертите на лицето, те ще ви кажат, че на еди-кой си ден, час и минута, като минавате покрай някое здание, от него ще падне някоя греда и силно ще ви нарани. Или на еди-коя си година, като пътувате с влак, той ще дерайлира, и ако не слезете на някоя по-предна гара, ще пострадате. Лошо ли е да знаете това? Ако сте разумни и държите връзка с Бога, всичко това може да се избегне. (НИ МЪЖ, НИ ЖЕНА, НБ, 1927-28)

Всички ще бъдете братя и сестри на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата, Добродетелта и Милосърдието, и всички ние ще славим Господа. Тъй ще бъде. И аз вярвам във вас, че каквито и грешки да имате, сами ще ги поправите и ще станете от мен по-добри. Христос казва на едно място „ще правите по-големи чудеса, отколкото Аз правя“. Вие ще имате в бъдеще условия да правите по-големи чудеса – не че по-добри ще станете, а ще имате условия вашите добродетели да се изяват повече в света. Аз сега не съм толкова добър – ако някой човек се облече добре, а този хвърли отгоре му кал, онзи хвърли кал, тогава? И аз трябва да се преоблека. И като мина из вашата улица, децата ме нацапат и казвате: «Този човек няма култура!» Не зная аз ли нямам култура, или вие. А когато дойдете да живеете пак в света, няма да има цапане – вие ще бъдете отлични. (СИЛА И ЖИВОТ, НБ, 1922)

Ние сме творители на света; ние градим, ние създаваме великото, красивото в света. Докато ние сме в България и работим, българите могат да бъдат сигурни за своето съществувание и благоденствие. В който ден напуснем България, от нея нищо няма да остане – България ще се превърне в пустиня; това всички трябва да знаят! Нека се напишат тези мои думи в Божествената Книга! Всички трябва да знаят, че туй дело е Божие. Ако българите не изпълнят Волята Божия, те ще изпитат на гърба си Закона на непослушанието. Мнозина искат да докажа това. Няма какво да го доказвам – вие ще бъдете свидетели на това време и ще видите какво ще стане, и тогава ще си спомните че моите думи са били верни. Тогава всички ще разберат, че Божиите Закони не се изменят. (НИ МЪЖ, НИ ЖЕНА, НБ, 1927-28)

За себе си казвам: Слязох от Небето като голям светия и оставих мястото си празно. Който от вас иска, може да заеме моето място. Един ден като напусна Земята, моето място тук ще остане свободно. Който иска това място, може да го заеме. Дали съм на Земята или на Небето, мен ми е еднакво приятно. На Небето съм голям светия, заемам първо място. На Земята заемам последното място. По-последен на Земята от мене няма. Значи, заемам и първото, и последното място.

Човешкото казва: «Заеми първото място!» Божественото казва: «Заеми последното място!» И аз ви казвам: Стойте на последните места. Ако си на първо място и къщата, в която си влязъл, гори, мъчно ще излезеш от пожара. Ако си на последно място, ще излезеш пръв навън. Затова е казано в Писанието: „Първите ще бъдат последни, а последните – първи.“ Практично е да заемаш последното място. И тогава, като те поканят на угощение, домакинят на къщата ще каже: «Моля, заемете първото място!» От Божествено Гледище добре е всякога да бъдеш последен. Бъди последен богат; бъди последен учен. Само така ще имаш условия да бъдеш един ден пръв. Докато не заемеш последното място, никога няма да се освободиш от противоречията. (НОВАТА МИСЪЛ, Лекции пред ООК, 1932-33)

Аз говоря заради България, говоря заради вас – не говоря заради себе си, понеже не мисля да живея в България. Аз не мисля даже да живея на Земята. Един ден ще се върна в своето отечество и от друго място ще ви гледам. И тогава няма да правя добро, както сега – няма да ви проповядвам. Щом видя, че някой плаче, ще го утеша, без той да ме види – ще бъда невидим. Ако вярвате в моите думи, ще бъде добре за вас – тъй ще стане. А ако не вярвате, ще станете на сухи дървета. Нищо повече! Вие ще опитате всичко това. Туй богатство, което ви давам, това са закони, които вие трябва да приложите. Бог е говорил през всички векове: трябва да дадете абсолютна свобода на вашия ум! Обикнете ли Бога, главният въпрос в света е решен – вие ще влезете в областта на безсмъртието. (ЗАТОВА СЕ РОДИХ, НБ, 1926-27)

Аз казвам: Не съм християнин – вие сте християни, изпитвам ви сега. Изпълнили ли сте Учението на Христа? Аз съм комисия тук, в света, и ще дам такъв доклаяд, какъвто никой не е давал. И като го дам, Земята ще се обърне с главата надолу! Няма да си поплюя – ако трябва и главите на всички хора да хвръкнат, ще го дам. И на Земята не трябва да има престъпници, а свободни хора. (СИЛА И ЖИВОТ, НБ, 1921-22)

Две хиляди години християните не можаха да приложат Христовото учение. Те не го приложиха и затова в света ще дойдат най-простите хора и те ще го приложат. Туй е решение. (СИЛА И ЖИВОТ, НБ, 1921-22)

Един ден българите ще познаят, че аз съм им бил голям приятел. Но когато си замина, не искам никакви паметници, и ако ми направят такива, ще ги разруша. Любов иска Бог – всички да се обичат като братя и сестри. Това са паметниците на бъдещето. (СИЛА И ЖИВОТ, НБ, 1921-22)

Ако българският народ един ден се намери в затруднено положение, само моите думи ще го спасят. Вие можете да преустроите живота си само върху моите думи. Това е наука! Аз не говоря за хатъра на когото и да е. Това, което ви говоря, е нещо Божествено, нещо велико. (ЗАТОВА СЕ РОДИХ, НБ, 1926-27)

Някои хора имат към мене неприязнени чувства, но аз ще им се отплатя с Любов. Не само на тях, но на всички българи ще се отплатя според Великия Божи Закон – Законът на Любовта. Даром съм взел – даром ще дам. (ДА ВЪЗЛЮБИШ ГОСПОДА, НБ, 1916-1920)

Мнозина казват: «Докато Учителят ви е жив, вашите работи ще вървят добре. Какво ще правите, като умре един ден?» И да умра аз, учението ще живее – то е Божествено Учение, а Божественото винаги живее. Светът страда от човешки учения. И те са на място, но аз говоря за себе си. Ако ви преподавам човешко учение, няма защо да ви уча – вие имате такива учения. Ако ви преподавам обикновена философия или ви запознавам с обикновена музика, нищо ново не съм ви дал – и без мене вие знаете тези неща. Има нещо необикновено в света – то е Божественото. С него искам да ви запозная, за него ви проповядвам. То се разбира по особен начин. За да го разберете, трябва да стъпите на почвата на Любовта. «Няма ли да се излъжа?» Ако се съмняваш, няма нищо да разбереш. Който се съмнява, не може да намери Истината. Застани на почвата на Любовта и знай, че Този, Който е създал света, никога не може да те измами. Имай абсолютна вяра в Бога! Мисли за Него не както хората мислят отвън, а както ти мислиш в себе си. Всичко, което носиш в себе си – заложби, способности, дарби – се дължи на Бога. (ЖИВИЯТ ГОСПОД, НБ, 1922)

Често ви питат: «Като умре Учителят ви, кой ще го замести?» Това е неразбиране на на нещата. Никой не може да ме замести. И вас никой не може да замести. (НАЧАЛО НА МЪДРОСТТА, Лекции пред ООК, 1931-32)

Често хората ме запитват, вярвам ли в Христа. Аз не отговарям на този въпрос, а се стремя да правя добро на всички, които искат нещо от мене. Като им направя добро, казвам им: Вложете Бога, т.е. Любовта в сърцето си и всичките ви работи постепенно ще се наредят. Христос казва: Аз и Отец Ми ще дойдем и ще направим жилище в сърцето ви. Когато Бог направи жилище в човешкото съзнание, тогава всичко ще се оправи. (ОПОРНИ ТОЧКИ НА ЖИВОТА, Съборни беседи, 1942)

Аз съм готов да ви помогна  ще ви светя и вие ще вървите след мене. Днес съм с вас, и в бъдеще пак ще ви срещна. Ако учите, ако сте готови да изправите живота си, ще се застъпя за вас пред Господа, да ви запише отново за ученици. (ВЕЛИКИТЕ УСЛОВИЯ НА ЖИВОТА, НБ, 1919)

Когато дойдат мъчнотиите, това, което ви говорих, ще ви помогне. (УЧИТЕЛЯ ЗА СЕБЕ СИ, с. 148)

Няма да изминат и сто-двеста години и ще видите, че това, което сега ви говоря, ще стане наука. Ще кажете, че това са илюзии. Не, илюзии са само онези неща, които не съществуват в природата.  Това, което съществува в природата, е реалност. (УСЛОВИЯ ЗА РАСТЕНЕ, НБ, 1930)

Това учение ще почнете да го разбирате след хиляди години. И българите ще разберат след хиляди години какво добро съм им направил. (УЧИТЕЛЯ ЗА СЕБЕ СИ, с. 281)

Аз искам да ви извадя от този затвор. Сега вие сте като Петър, разтривате си очите: «Дали това е вярно, дали този човек говори Истината, или ни заблуждава?» И тъй, като излезете на улицата и аз изчезна, тогава ще познаете. И когато аз си замина от България, тогава българите ще познаят. И втори път няма да дойда вече! Десет милиона свещи ще ми запалите, няма да дойда! Разбирате ли? Свещи не ми трябват. Искам човешките сърца да бъдат запалени. Любов искаме ние! Църкви не искаме, каменни църкви не искаме. Искаме сърца да се любят. Хармония, ред и законност във всеки дом, във всяко училище  това се иска днес от света.

Един ден ние пак ще се срещнем, но не тук в ада, а горе.

Желая в бъдеще да не се срещаме на Земята, а вие да дойдете при мене на Слънцето и да се убедите във вярността на всичко това, което ви говоря. Слънцето е стомахът на Слънчевата система. Там ще ни предложат богат обяд и като се нахраните, ще решите, на Слънцето ли ще останете, или ще отидете другаде да работите и помагате на по-малките от вас.

Един ден ще се срещнем в друга обстановка, в един друг свят, другояче устроен. (УЧИТЕЛЯ ЗА СЕБЕ СИ)

Споделяне на публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

Коментарите са заключени.