Учителя Беинса Дуно (говори) за себе си – четвърта част

Мнозина ме питат: «Ти вярваш ли в това, което проповядваш? Ходил ли си на оня свят, та говориш за него?» В оня свят не съм ходил, а живея в него. При Бога ходил ли си? Не съм ходил, а в Него живея и Го изучавам във всичко – в камъните, в растенията, в животните, във водата, във въздуха, в светлината. Бог е във всичко живо. Виждам Го и в най-малкото, и в най-голямото; радвам се и се веселя, като чувам Неговия тих глас. Има ли нещо чудно в това? Вие очаквате да видите Бога след смъртта си. Ако живеете по човешки, и като умрете, пак ще бъдете на Земята. (ДА ВЪЗЛЮБИШ ГОСПОДА, НБ, 1916-1920)

Ако наистина черквата е необходимост за душата, питам: Коя беше първата черква, в която Адам се молеше? Можете ли да кажете дали тя беше православна, евангелска, католическа, теософска или друга някаква? Имаше ли черква по това време? Къде се молеше Адам? Имаше ли икони и кандила? Адам признаваше само един Жив Образ, на Когото се кланяше. Всяка сутрин Бог посещаваше Адама и го извикваше: «Адаме, тук ли си?» Той излизаше пред Бога и Му се покланяше. Когато Адам съгреши, Бог го извика за последен път, но той се скри от Лицето Му, не смееше да се покаже. Следователно, когато някой каже, че е религиозен човек, питам го: Ти чуваш ли всяка сутрин Гласа на Бога в твоята райска градина? Ако имаш райска градина, в която да чуваш Гласа на Бога, ти имаш и религия. Когато хората изгубиха рая, те си направиха черква, за да се забавляват. Под думата „църква“ се разбира общение на душата с Бога. (ПРАВЕДНИЯТ, НБ, 1926-27)

Трябва ли да се пие вино?  Аз не препоръчвам абсолютно въздържание, не препоръчвам и абсолютен морал. Защо? Ако препоръчвам на хората абсолютно въздържание, ще излезе, че не вярвам на тяхната сила да се владеят. Ако им препоръчвам абсолютен морал, ще излезе, че ги считам за неморални. Ако ви уча на нещо, ще излезе, че сте глупави, че нищо не знаете. Аз само разисквам пред вас някои въпроси така, както са в разумната природа. (ДА ВЪЗЛЮБИШ ГОСПОДА, НБ, 1916-1920)

Господ никога не е отговорил нито на една моя молитва, докато не изпълня всички условия, изисквани от мен. (ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНИТЕ СРЕЩИ НА ВЕРИГАТА, 1906-1915, 16 (29) VIII 1912 г.)

Като изстина и помисля за Бога, стоплям се. (УЧИТЕЛЯ ЗА СЕБЕ СИ, с. 32)

С недостатъци не се занимавам. За мен недостатъци в природата не съществуват, а съществува една неорганизирана материя, която трябва да се организира. (УЧИТЕЛЯ ЗА СЕБЕ СИ, с. 32)

Някои, които ме слушат сега, ще кажат: «Хубаво говориш, но знаеш ли какви са съвременните условия? Ти ял ли си попарата на нашите хора?» Че аз съм ял попара от всички – няма попара, която да не съм ял, която да не съм опитал! Питат ме: «Ти мост ставал ли си?» Да, ставал съм, всичко съм опитал, всички са минали по гърба ми. Казва се в Писанието: „С какво не са орали хората по гърба ми!“ Въпросът обаче не е там. Любовта забравя всичко  и аз твърдя това. Но при какви условия? Когато онзи, който ме е обидил, когато онзи, който е извършил всички престъпления по отношение на мене, ме възлюби тъй, както аз го любя. И кога Господ ще забрави всичките ни грехове и престъпления? Когато ние любим тъй, както Той люби; когато ние почнем да мислим тъй, както Той мисли; когато ние почнем да чувстваме тъй, както Той чувства, и когато ние почнем да действаме тъй, както Той действа. Само тогава Бог ще заличи всичките ни грехове и няма да ги споменава. (ЗАВЕДОХА ИСУСА, НБ, 1925-26)

Няма грешка, която да не съм опитал. Какви ли не мисли, желания, чувства са минали през мене. Защо? Защото съм ви изслушвал. След това е трябвало да се чистя, да не остане по мен от човешката нечистотия. Всичко в света се е отразило в мене. И след това ще говоря, че съм голямо величие? Не е важно какъв съм по отношение на хората. Важно е какво съм по отношение на Бога.

Не мислете, че някои от вас ще ви надхитрят, да мислят, че ще бъдат по-умни, по-хитри от мене. Не, аз съм и в двете ложи – и в бялата, и в черната. Мен никой не може да ме използва. Зная законите и правилата на едните и на другите, зная и последствията, зная го от опит. И горе съм бил, и долу съм бил.

Аз познавам и бедността и богатството, минал съм през всички режими. Аз познавам и студа, и топлината. Спал съм при отворени прозорци, при течения над главата ми, и пак не съм се простудил отколкото при студ. Аз съм дошъл до следното заключение: Докато съзнанието на човека е будно, никаква болест не е в състояние да го хване.

Аз ви давам стимул, както и на мене са давали. Това, което съм придобил, не е дошло наготово, не е отгоре паднало. Ако вие минете през изпитанията, които аз съм минал досега, главата ви 10 пъти да е побеляла. Вие нямате представа какви трудности се срещат в живота, но те са красиви. Зад всяка мъчнотия се крие нещо грандиозно и красиво.

Аз съм минал през всички области на живота  от най-ниските, до най-високите. Научих всичко, каквото животът може да даде. Разбрах човека във всичките му прояви. Кучета ме лаяха, но аз останах тих и спокоен, правех своите изследвания. Нападаха ме всякакви дяволи, но и с тях се справях. Един дявол се опълчи против мене, друг се опълчи. Аз хвана единия за опашката, хвана другия и спокойно продължавам работата си. «Не се ли страхуваше от нещо?» Когато страхът е на мястото си, той има смисъл. Страхът трябва да влезе като елемент на безстрашието; безверието трябва да влезе като елемент на вярата; песимизъмът – като елемент на надеждата. Всички отрицателни елементи да станат основа на положителните сили и върху тях да се гради. (РАБОТА НА ПРИРОДАТА, Лекции пред ООК, 1932-33)

Преди години, когато правех своите научни изследвания в България, навсякъде си пробивах път, защото търсих само добродетелите на хората. Казвах им, че се интересувам от добродетелите, а не от недъзите им. Те познават недъзите си по-добре от мене, но добродетелите си не познават. За тях именно им говорех. Като изнасях добрите черти на хората, не срещах никакви противоречия. Казвал съм понякога недъзите и отрицателните им черти, но само когато могат да ги изправят. Иначе няма смисъл да се занимавам с отрицателните сили в природата. (ВЕЧНОТО БЛАГО, Съборни беседи, 1943, с. 322)

Целта на моите беседи не е да изнасям недъзите на хората. Да знаеш недостатъците на хората, нищо не те ползва. Да критикуваш, това е голямо изкуство – да бъдеш критик, значи да си учен и свят човек. Ако не си светия, ще мълчиш, няма да даваш мнението си. (НОВОТО НАЧАЛО, Утринни слова, 1943-44)

Аз съм опитал и фарисейското, и садукейското учение, познавам техните плодове. Аз лекувам и фарисейството, и садукейството – имам лек за лекуване на всички болести. Името му е Любов и Мъдрост. (МИСЛИ ЗА ВСЕКИ ДЕН)

Някои казват за мене, че съм искал да заповядвам. Аз съм преживял и това време; сега на никого не заповядвам. Казвате, че минавам за владика. И това съм преживял. Аз не искам да бъда нито владика, нито цар, нито майка, нито баща – това оставих за хората. «Какъв искаш да бъдеш сега?»  Аз искам да бъда служител на Бога. Останалите хора ще бъдат и царе, и владици, и майки, и бащи. Тази е моята философия. (УСЛОВИЯ ЗА РАСТЕНЕ, НБ, 1930)

Аз съм минал по такива пътища, по каквито човешката душа никога не е минавала. Не желая нито един от вас да мине по тези пътища – те не са за минаване. Достатъчно е, че аз съм минал по тях, няма нужда други да минават. Аз желая да минете по този път, по който аз сега минавам. (УЧИТЕЛЯ ЗА СЕБЕ СИ, с. 227)

След време вие ще бъдете там, гдето съм аз днес. Важно е да се извърви този път. Светът сега се изменя и аз уча. Това, което уча си, остава за мене. Това, което вие научите, си остава за вас. Един ден, като се върнем при Бога, ще се съберем заедно и всеки ще донесе своята опитност. Тогава ще ни се дадат много блага. Аз не мога да имам вашата опитност, нито вие моята. Всеки ще разбира любовта по специален начин. Вие сте остарели от безлюбие. Аз дойдох да ви подмладя. Любовта осмисля живота и подмладява.

Аз говоря само онова, което съм опитал, проверил и в което живея. Дигам ръцете си нагоре и веднага влизам в съобщение с Божествения Свят. Искам да сляза долу в ада, веднага слизам. И с възвишените същества се разбирам, и с нисшите същества се разбирам. Като сляза в ада, веднага ме канят да пием. Сядам заедно с тях, турят своята оканица пълна с вода и започваме да пием. Те пият вино – аз вода. В края на краищата те се опиват, изгубват всичко. Аз съм трезв, бодър, придобивам знания, научавам един урок от тях и си заминавам. Те започват да ме търсят тук-там, но не могат да ме намерят. Защо? Аз съм дегизиран. Не само те не могат да ме познаят, но и вие не бихте ме познали. Как ще ме познаете в онзи свят? Мислите ли, че там ще имам брада и мустаци, както тука? С брадата и мустаците си аз опитвам ума ви, както децата в училище се изпитват. На Земята, колкото и да сте възрастни, вие сте още деца. Аз се занимавам с вас и ви уча, защото обичам да работя с децата.

Някои болни идват при мен и мислят, че ще ги излекувам, за да повярват в мене. Аз съм готов да им помогна, но ако те повярват в Бога, а не в мене. Аз виждам, че те още не са си научили урока, затова казвам: Нека да поболедуват още, за да залюбят Бога. Ако някой иска първо да го излекувам и после да повярва в Бога, никога няма да го излекувам. (ЗАВЕДОХА ИСУСА, НБ, 1925-26)

Аз обичам да се моля за хората, преди да са се оженили. Аз се моля за хората, преди да са умрели  като умрат, не се моля за тях. В църквата сега се молят за умрелите, но аз не се моля за тях. Онзи Бог, в Когото вярвам, не е Бог на умрелите, а е Бог на живите. (ЖИВОТ, СВЕТЛИНА И СВОБОДА, Неделни беседи, 1931-1932)

Тук имаме сестри, които ходиха в странство, в Италия, да обърнат хората. Мислеха си, че като кажат няколко думи, ще ги обърнат. Не се обръщат така тия хора! Пише един брат от Америка, казва: Да напишем една история на Учителя – откъде е роден, на колко години е, къде се е учил, че да разпространим Учението. Няма нужда! Ако е за историята на един Учител, вземете историята на Христа. По-хубава история няма – историята на Христа, на Исуса, как идват мъдреци от Индия да му се покланят. Каква друга история ще пишете? Ще кажете сега за тщеславие, че някой Учител се родил в България. В България никой Учител не се е родил. Учителите не се раждат! Тъй си говорят хората. (НЕ ОГРАНИЧАВАЙ БОЖЕСТВЕНОТО, Лекции пред ООК, 1936-37)

Ако някой ме пита българин ли съм, отговарям: Аз съм мислещо същество, което първо принадлежи на Бога, после на човечеството, на своя народ, на дома си и най-после на себе си. Този е логическият път на правата мисъл на всеки, който иска правилно да разреши дълбокия смисъл на живота. (ВСЕ ЩО Е ПИСАНО, НБ, 1917)

Вие ми казвате, че много неща зная. Това е вярно. Когато отивам на Слънцето, аз се движа с бързина по-голяма от тази на светлината. Вечер, когато искам да изучавам световете, излизам, ходя там, където човешки крак не стъпва и човешко око не прониква. И след това пак се връщам. Имам апарат, с който могат да се видят и най-отдалечените слънца. Всички можете да опитате тези неща. Кога? Когато развиете в себе си тези дарби, които Бог е вложил във вашата душа. Но за това от вас се иска разумност.

Аз живея в този свят и в онзи свят едновременно. Царят трябва да се облече в най-скромна дреха, за да не бие на очи.

Аз мога да бъда в тялото си и извън тялото си. Аз съм в този салон, аз съм и извън този салон. Аз съм в Слънчевата система. аз съм в Космоса, аз съм и извън Космоса. Разбирате ли какво значи това? Разбирате ли каква е тази философия? Ще я разберете. Извън Земята съм, извън Слънчевата система съм, извън Космоса съм. Къде съм? Моето Царство не е от този свят.

Някой път виждам, че вашите работи са объркани. Какво правя тогава? Взимам цигулката и започвам да свиря такива парчета, които оправят обърканите работи на хората. Щом се оправят и вашите работи, оставям цигулката настрана. Някога оправям обърканите ви работи с наглеждане на плодните дървета или с чукане на камъни. Плодното дръвче ми казва: «Бъди като мене!» Аз с години търпя това положение и се уча от всичко. Камъкът ми казва: «Бъди като мене!» Аз понасям студа, горещината и не се оплаквам; понасям всичко с твърдост. Като отида при водата, тя ми казва: «Бъди като мене!» Аз използвам всички условия. Като видя най-малкия наклон, веднага започвам да слизам надолу и да се движа. Като видя най-малкия отвор, започвам да тека капка по капка. Не се стремя да постигна всичко изведнаж. Казвам: Да бъдеш съвършен, това значи да излезеш от един ред на нещата и да влезеш в друг. Можеш ли да бъдеш съвършен между лоши хора? Не можеш. Ти ще напуснеш лошите хора и ще отидеш при добрите. Какво ще стане с лошите хора? Бог ще ги оправи. Той има грижа за всички. Той има определен план, по който постъпва. Всеки трябва да си каже: «Бог е създал света – Той ще го оправи.» Моята задача е да имам правилни отношения към Бога. Отношенията ви към Бога трябва да бъдат любовни, т.е. синовни. Ще държиш в ума си светли и красиви мисли за Бога. (НАЧАЛО НА МЪДРОСТТА, Лекции пред ООК, 1931-32)

Минавам през едно село. Отдалеч още виждам няколко кучета, които се готвят да ме лаят. Понеже не искам да ме лаят, бъркам в джоба си, изваждам един геврек, и като дойда до тях, начупвам геврека, давам на всички по едно парче. Те ме поглеждат недоверчиво, с което искат да кажат: «Вярно ли е това? Наистина ли ни даваш геврек, или ще последва нещо друго? Много пътници са минавали през селото ни, но са ни давали такива ритници, от които хълбокът ни още носи техните следи.» Казвам им: Опитайте ме – ще видите как ще постъпя с вас. Те взимат геврека и с погледа си ми говорят, че още не вярват. Много пъти трябва да мина през селото, за да разберат какъв човек съм, от един път не си вадят заключение. Вярвам, че ще имат възможност да ме опитат. Колкото пъти мина през тяхното село, все ще им дам по нещо. (НОВОТО НАЧАЛО, Утринни слова, 1943-44)

Много неща съм ви казал, но не съм срещнал нито един българин, който да изпълни това, което съм казал. Той всякога ще внесе нещо и от себе си. (УЧИТЕЛЯ ЗА СЕБЕ СИ, съст. Л. Кръстева, София 1997, с. 184)

Когато направя нещо, Господ е пред мен и аз виждам Лицето Му. Като река да каже нещо, аз Го виждам. И като ме погледне, не че ме е страх от Господа, но си казвам: Господ е бил толкова добър към мене и тъй ме е търпял, аз сега няма да опетня Неговото Лице. Заради тази Любов аз ще бъда готов да изтърпя всичко – и лишения, и богатство, и имот, и съм готов да се помиря с хората. Всичко съм готов да направя заради тази Любов. (ТИХИЯТ ГЛАС, извънредни беседи, 1924-30)

Много време е нужно на човека, докато познае Господа. За мен Бог е велика реалност. Той е по-реален, отколкото сте вие, които виждам днес пред себе си. Ще кажете, че си служа със силни думи. Ако бих намерил по-силни думи, бих си послужил с тях, за да обясня какво представлява Бог. Той може да бъде и за вас толкова реален, колкото и за мен. Вие можете да Го познаете в продължение на много години, но може да Го познаете и в един миг. (ДА ВЪЗЛЮБИШ ГОСПОДА, Неделни беседи, 1916-1920)

Питате ме къде е Господ. Аз никъде не Го търся – досега никъде не съм търсил Господа. За да Го търся, трябва да съм излязъл извън Него – трябва да съм Го загубил, за да Го търся. Той е вътре във всяка душа – душата е в Бога и Бог е в душата. (УЧИТЕЛЯ ЗА СЕБЕ СИ, с. 53)

Ние в този живот искаме да ви съединим по един естествен начин, както се казва в Писанието: „Да станете сънаследници с Христа.“ Да станете сънаследници по естествен път, та туй наследство, което ще приемете, да може да го използваме. Да ликвидирате правилно с вашата карма. Но някой път аз нямам време. Тогава ще поканя един жител от Невидимия свят да дойде той да ви държи една лекция вместо мен. Ще кажете: «Една привилегия е това!» Да, но времето на този, който ще дойде, е скъпо и знанието, което ще ви предаде, трябва да го възприемете. Ако не сте готови, какво ще се ползвате? Това е, дето се казва там: „Духът ще те научи.“ Ще бъдат изпратени много такива възвишени същества, както тука изпращат някои професори по естествените науки, по музика, по математика. Те като дойдат, ще държат своите лекции и ще си заминат. Онези, които са спокойни, възприемат лекциите.

Аз не съм всякога в тялото си. Някога дохождам на събранието и вие мислите, че съм при вас. Аз не съм между вас. Аз съм извън времето и пространството. Само тялото ми е при вас. Вие виждали ли сте ме? Ще кажете, че съм проповядвал нещо. Нищо особено не съм казал. Когато кажа нещо, светът ще се оправи. Засега само ви забавлявам. Днес около мене се повдига цял въпрос. Искат да противодействат на моето учение. Ето какво ще ви кажа: Когато Божественото Учение се приложи, навсякъде ще се появи огънят – 35 милиона градуса. Всичко ще изчезне – свещеници, владици, министри, царе, майки и бащи, всичко около вас ще се стопи и ще се създаде нов свят. Тогава всички ще кажат: «Благодарим Ти, Господи, че ни освободи от всички заблуждения. Можем да живеем вече по братски.» Какво по-голямо благо от това, да може всеки свободно да живее и да се радва. Казвам: Иде огън в света. От 20 години вече говоря на българските държавници, да не прилагат насилието, да бъдат искрени един към друг, да се обичат като братя.

Аз мога да излизам и влизам в тялото си, когато пожелая. Аз не го правя сега, то е защото, направя ли го пред вас, всички ще избягате. Ако неочаквано влизам и излизам от стаята ви, ще кажете: «Дали и тази вечер пак ще дойде?» Не искам да ви смущавам. Тъкмо сте се затворили в стаята си и се занимавате, като ме видите, ще се изплашите. Нужно е взаимно доверие между хората. Аз искам да предам това изкуство на всички, та като почна да се явявам пред вас и да изчезвам, да кажете: «И ние знаем това изкуство.» Тогава аз ще се явя, ти ще изчезнеш. И ще кажем: Майстори сме и двамата! Вляза в стаята на една млада мома и тя веднага изчезва. После тя влезе в стаята ми, аз изчезвам. Значи, и двамата владеем това изкуство.

Аз обичам вечерно време да ходя за вода на извора – когато всички са заспали, ходя да си пълня стомната. Денем все някой рече: «Учителю, чакайте, аз ще Ви донеса вода.» Затова си казвам: Те денем, аз вечер. Имам лампи, които ми показват пътя. Особено обичам в тъмни нощи да ходя, да гледам звездите, да си усилвам зрението. Понякога така нагласявам мозъка си, че да виждам всичко в мрачината, за да не вляза в някой трап. (УЧИТЕЛЯ ЗА СЕБЕ СИ, с. 51)

Къща нямам, но имам сърце, в което бих прибрал всички. (УЧИТЕЛЯ ЗА СЕБЕ СИ, с. 180)

Какво става в света? Един създава нещо, друг го разваля. Така постъпват и с мене. Аз градя, други правят опити да развалят, но не успяват. Това дело се базира на един велик закон и който се опита да го събори, ще си счупи главата. Цял свят да се опълчи срещу него, няма да може да го събори. По-скоро той ще се разруши, отколкото да развали това велико Божествено Дело. (МИСЛИ ЗА ВСЕКИ ДЕН)

Искам да ви предам Любовта от един висок свят. Ще ми бъде приятно, ако вие разберете това, което ви предавам и приложите поне една хилядна от него. (УЧИТЕЛЯ ЗА СЕБЕ СИ)

Аз искам да ви дам пример как да любите Господа – това е моята задача. Ако сполуча – добре; ако не сполуча – пак добре. Желанието ми е да изчезнат недоразуменията и раздорите между вас. (УЧИТЕЛЯ ЗА СЕБЕ СИ, с. 9)

Аз говоря истини, които всички ще проверите. Говоря на онези, които не сега са се родили, а са били родени в миналото и сега пак се явяват в света. (УЧИТЕЛЯ ЗА СЕБЕ СИ, с. 16)

Аз ви предадох едно учение на Христа,  учение на Живота, не на буквата; учение не на сектантство, а учение на Мъдрост и Любов, което може да обнови целокупния живот. (ИСКАЙТЕ СИЛА, ИМАЙТЕ ВЯРА, извънредни беседи, 1914-19, 26 VIII 1917 г.)

Аз не говоря за онзи, лъжливия господ, говоря за Господа, Когото познавам. Не само Аз го познавам, но и хиляди още. Той въздига народи, общества, фамилии, всички хора. Всички блага се дължат на Него  Знания, Мъдрост, Истина, Свобода. Всички велики хора, които съществуват, са един поток от Божия Дух. Бог е, Който иска да внесе Любовта, Мъдростта и Истината.

Господ, за Когото ви говоря, е жив в цялата природа, действащ във всички същества. Той говори във всяка душа, във всяко сърце. Аз ви говоря за Него, с Когото всякога съм в общение, познавам Гласа Му, държа Учението Му, върша Волята Му, слушам Духа Му и радостта ми е в Неговото Живо Слово. (ИСКАЙТЕ СИЛА, ИМАЙТЕ ВЯРА, извънредни беседи, 1914-19, 26 VIII 1917 г.)

Аз идвам да оповестя една нова епоха, която предстои да дойде в света – тази епоха вече идва с всичката си сила. И без да говоря, тя пак ще дойде. Не искам да ви казвам, че като пее петелът, Слънцето ще изгрее – то ще изгрее и без петел. Дори добре е, че Слънцето изгрява, за да пее петелът. (МИСЛИ ЗА ВСЕКИ ДЕН)

Няма никой от вас, който да е помагал толкова, колкото аз съм помагал, и пак считам, че нищо не съм направил – толкова съм помагал и нищо не съм направил! (УЧИТЕЛЯ ЗА СЕБЕ СИ, с. 63)

Аз гледам  като говоря тук от толкова време, някои от хората, които идват да ме слушат, са големи психолози, измерват ме от главата до краката. Като ме гледат, че чета с тази лупа, казват си: «Той омагьосва тези хора с лупата.» Не, аз и без лупа мога да чета, и с лупа мога да чета. Но какво представлява в дадения случай тази лупа? Тя е четириъгълна и онези, които разбират законите, знаят, че тя представлява една мярка, с която се мерят нещата – кои са правдиви и кои не. Всички страни на тази лупа са перпендикулярни една на друга. После гледат ме как си държа главата – на едната или на другата страна. Всичко това омагьосвало хората. Други пък следят как съм си вадил кърпичката и как съм си изтривал носа. Всички тия неща, както ги предполагат, са възможни, не се сърдя за това, защото и един фокусник си има своите долапи, от които вади едно или друго нещо. За един фокусник може всичко да се предполага, но за един човек, който разбира законите, нещата стоят малко по-другояче. Ако аз си изтривам носа с тази бяла кърпа, с това искам да кажа: както е бяла тази кърпа, тъй и вашият нос да стане чист, та да можете да мислите правилно; мислите ви трябва да станат чисти поне като кърпата. Синият цвят по края на кърпата показва, че вие трябва да имате любов към Истината – поне толкова, та като ви дойде някоя болест, да викате само един лекар и да му вярвате, а не да викате по няколко лекари, дори десетина. (ЗАВЕДОХА ИСУСА, Неделни беседи, 1925-26)

Че чета с лупа, с това показвам на хората каква е сегашната култура. Мен ме е страх да чета без лупа. Искам да покажа на хората, че техните мисли трябва да преминат през една чиста среда, като стъкло. Всички ваши мисли, всички ваши желания и чувства трябва да преминат през една съвършено чиста среда – през средата на Любовта, и там да се пречистят. Някои, като ме виждат с лупа, казват: «Този човек прави някаква магия, той омагьосва хората.» Та всички хора сега са омагьосани, никой не знае какво върши. Дяволът ги е омагьосал. Досега аз не съм срещал човек, който да не е омагьосан. (ИЗНОВО, НБ, 1931-1932)

Който веднаж се е срещнал с мене, работите му започват да се уреждат. (КРАСОТАТА НА ДУШАТА, Утринни слова, 1937-38)

Като държа кърпата на носа си, казвам: Господи, пази ме да не скърбя за този мой приятел! Нека мисълта ми бъде тъй светла, тъй чиста, както тази кърпа! Някои, като гледат моята кърпа, казват: «Този човек прави някаква магия.» Да, магия правя, но на себе си. Казвам си: Да говориш на тия хора Истината тъй, както Господ на тебе я говори! (ЗАВЕДОХА ИСУСА, НБ, 1925-26)

Ние сме пратени на Земята не да оправяме света, а да работим. (ДА ВЪЗЛЮБИШ ГОСПОДА, НБ, 1916-1920)

Някой път вие ми казвате: «Та ти ли ще оправиш света!» Не, аз пея на света, аз свиря, аз говоря на хората. (ЗАВЕДОХА ИСУСА, НБ, 1925-26)

Аз се приближавам към тези, които са компрометирани пред мене – извършили някое престъпление или са се проявили в нещо. В мене има стремеж да се приближавам повече към слабите, безразлично дали са бедни или богати – принципът е същият. Аз всякога имам съчувствие към слабите хора, искам да им помогна. А някои хора нямат нужда от мене. Казва се за някого: «Той е чист, той е свят.» Други забелязват: «Защо с нас не постъпваш тъй?» Нямате нужда от мене. Тъй е постъпил и Христос. Той не е дошъл за праведните, а за страдащите – за болните, слабите и бедните. Един ден и с вас ще се съберем. Аз другояче зная – при болните ще отида с аптеката си, а като дойда между вас, ще нося само цигулката на гърба си и щом вляза в дома ви, ще свиря. И всичките ви деца, и вие ще ме слушате и ще кажете: «Много хубави неща свириш – от Бетховен, от Моцарт, от Бах. Я изсвири още нещо.» Казва: «Тръгнал да оправя света с цигулка!» Ако с цигулка не мога да оправя света, ще взема перото и ще стана поет. До там съм дошъл – още веднаж ако дойда в света, или музикант, или поет ще стана. Това са двете неща, които ще оправят света, само те са останали: музиката и поезията. Те са още неопетнени, всичко друго е оцапано. (СИЛА И ЖИВОТ, НБ, 1922)

Не съм проповедник, но обичам да проповядвам. Когато хората са весели, аз съм тъжен, а когато те са тъжни, аз им пея. Майката пее, когато детето е тъжно. (ДА ВЪЗЛЮБИШ ГОСПОДА, НБ, 1916-1920)

За себе си казвам: За умрели хора не се моля. Казвате: «Бог да прости нашите умрели!» Няма защо да ги прощава. Бог прощава на живите, а не на умрелите. Смешно е да се молиш за умрял кон, който мирише – моли се за живи хора! Да се молиш за умрели хора, е заблуждение, което няма нищо общо с християнството. Който върши добро, е жив; който върши престъпления, е умрял. (ДА ВЪЗЛЮБИШ ГОСПОДА, НБ, 1916-1920)

Плачете за някого, че е умрял. Защо не плачете за човека, когато греши? Умирането е преструване. Аз не плача за хората, когато умират, а плача за тях, когато не се обичат. Плача за хората, когато живеят в безправие, в зло. (УЧИТЕЛЯ ЗА СЕБЕ СИ, с. 73)

Много съм страдал, много съм теглил и гладувал, но не съм плакал, не съм си прахосвал сълзите. (П. Дънов, УЧИТЕЛЯ ЗА СЕБЕ СИ, съст. Л. Кръстева, София 1997, с. 72)

На това място, на което съм, Господ ме е поставил. Цял свят да се събере и да се опълчи против мене, няма да ме отмести от мястото ми, защото не с мен ще се бори, а с Господа. (УЧИТЕЛЯ ЗА СЕБЕ СИ, с. 79)

Ако има човек в България, който говори Истината, който изнася нещата, както са в целокупния живот и в разумната природа, това съм аз. Как ще постъпят българите с мене, какво отношение ще вземат към идеите, които проповядвам, за мене е безразлично. Важно е, че хората са малодушни, не се решават да приемат Новото учение. Отдето и да е обаче, от водата, от въздуха или от Светлината, те трябва да приемат това учение. Аз не искам хората да тръгнат след мене, както момите, които се влюбват в един момък. Влюбили се 400 моми в един момък и всички тръгнали след него – всяка мома искала да го срещне, да си поговори с него. Това би било най-голямото нещастие за мене. Това не са последователи. Истински последовател е онзи, който с цялото си същество приема учението и го прилага. (ДА ВЪЗЛЮБИШ ГОСПОДА, НБ, 1916-1920)

Ще дойде някой философ да ме пита какво понятие имам за Бога. Бог е Любов, Мъдрост и Истина – три големи, велики свята, за изучаването на които ми е нужна цялата вечност. За да науча какво представлява Любовта, Мъдростта и Истината трябва да имам на разположение цялата вечност и като се върна, ще ви разкажа какво представляват тези три свята. (ЗАТОВА СЕ РОДИХ, НБ, 1926-27)

Не е нужно да се възхищавате от моите беседи, нито от мене. Важно е да приемете учението, да го приложите и да решите задачите си. Аз още не съм видял вашите решени задачи. Никой от вас не е решил задачата на Любовта. Тая задача не е решена дори и по отношение на близките ви. Ако днес дойде Христос между вас, на всички би писал двойка върху задачата на Любовта. Аз ще Го поканя някой ден да ви изпита. (ДА ВЪЗЛЮБИШ ГОСПОДА, НБ, 1916-1920)

Аз не казвам, че Любовта идва от мене – аз ви нося тази любов, аз отварям душата си, за да дойде тя. Любовта идва от един велик безграничен Източник на Вечността – от ония велики светове на цялата вселена, на тия слънца и светове, от туй Божествено Съзнание, което ни обгръща. Този, Великият Господ, работи, за да създаде тази хармония в света. И сегашните наши страдания, и всичко, от което сме недоволни, един ден ще изчезне, когато Господ положи ръката си върху вас, и вашите лица ще бъдат красиви като ангелските. Красиви като ангели да бъдете! И сърцата да бъдат красиви, и умовете красиви, а не черни! Някои от вас ще кажат: «Красиви са тия работи, но условията…» Условията ли? Знаете ли каква е вашата работа? Майката на едно дете му дала една връв много дълга, 40-50 метра, то вързало връвта за едно дърво и около гащите си и почнало да обикаля, че най-после забравило на коя страна да се развива, седи и плаче, оплело се. Какво да прави? Пита го тя: «Кой те върза? То лъже: «Е, другарчетата.» Не, то само се е завило, но не му е дошло на ума да се развърже. И майка му казва: «Както си се увил, сега ще се и развиеш!» И вие сега сте такива братчета, увили сте се и плачете: «Условията такива.» Не са условията такива – я се развий назад, като въртелешка! Сам ще се развържеш от туй въже, както си бил майстор да се вържеш! И аз вярвам, че вие ще се развържете. (СИЛА И ЖИВОТ, НБ, 1922)

Аз мисля да ви предам Божията Любов, тя е един голям Извор, не е моя и тази Любов трябва да я пусна тъй да върви.

Когато говоря за един извор, това значи, че аз съм бил при него, пил съм от водата му, изследвал съм я и я познавам. На връщане аз напълвам шишето си от водата на извора и я донасям пред вас, като казвам: Аз бях на извора и нося тази вода оттам. Много от съвременните хора седят и чакат да им дойде нещо наготово. Нещата не могат да дойдат наготово. Станете, вземете шишето си и сами идете на извора, за да си налеете от него чиста, кристална вода. (КРАДЕЦЪТ И ПАСТИРЯТ, НБ, 1929-30)

Според Мене няма по-велика наука от Любовта: Да възлюбиш Господа, Бога своего. При това положение, когото срещнеш, ще виждаш Бога в него.

Между всички проповедници в България, аз се отличавам по това, че зная на кого служа, че моето учение е Божествено. Аз няма да защищавам това учение, не съм дошъл за това – има кой да го защищава. И който се опълчи срещу мене, ще срещне Бога. (ПЕТИМАТА БРАТЯ, НБ, 1917-38)

Това, което говоря е Божественото, а то няма да се ограничи и не може да се ограничава. Ако вие ограничите Божественото в себе си, вашият живот е свършен. Аз бих желал всички свещеници да се обърнат към Бога. Те са длъжни сега, непременно сега са длъжни. Те са в последния момент. Господ им дава последен срок и пред тях стои една велика отговорност, каквато никога досега не е лежала, не само българското духовенство, но духовенството в целия свят, всички носят една велика отговорност.

Малките извори са само за малки хора, а големите извори са за големи хора. Седиш при чучучрката по половин час и не даваш на другите да пият, но като дойда аз и пусна крана, отворя най-широката тръба, тогава ти ще седиш насреща. Аз съм решил да направя големи тръби, да пусна такова голямо течение, че всички ще помните. Бистра вода ще протече. Аз казвам: Господ ме е пратил – като отворя този кран и като мине през обществото, всичко ще очисти и умие. И аз съм решил да пусна този кран. Първо ще има кал, но след това калта ще се очисти, всички ще бъдат доволни и ще има изобилие. Аз искам, щом дойде тази вълна, да бъдете готови, да не се уплашите и да не бягате, че идел голям порой и че ще се удавите, а да застанете на краката си и да кажете: «Слава Богу, че тази вълна иде!» (СИЛА И ЖИВОТ, НБ, 1922)

Като ме слушате, мнозина ще кажат: «Този човек говори против нас.» Аз не говоря против вас, но от Невидимия свят отдавна са заговорили против вас. Те изпращат армия от петстотин милиона духове, добре въоръжени със своя модерна артилерия. Знаете ли какво ще стане с вас, като излезе тази армия насреща ви? Огнищата на всички хора по лицето на Земята ще изгаснат, дърветата ще престанат да раждат и по цялата Земя ще се образува такова силно течение, че няма да остане нито една здрава къща – всичко в света ще бъде пометено! От философията и религията на съвременните хора няма да остане и помен, и те няма да имат време да облекат своите одежди, с които извършват службите си. И от хората, които мислят само за забавления, също няма да остане и помен. Какво ще остане тогава? Ще останат само пашкулите на хората. Ще кажете: «Страшно нещо е това – да останат само пашкулите на хората!» Да, така ще бъде. Хората ще се излюпят и от тях ще останат само проядените пашкули. Някои ще кажат: «Дано това не стане в наше време!»  Именно във ваше време ще стане. Казвам: Светът няма да се свърши, а ще се преобрази. Ние не говорим за свършване на света, а казваме, че светът ще се преобрази и прероди. По същия закон и хората няма да умрат, а ще преминат от живот в смърт и от смърт в живот. Те ще преминат две състояния: първо ще съблекат физическата си дреха, ще излязат от гъстата материя и ще влязат в по-рядка материя, където ще облекат духовната си дреха – духовното тяло. И тогава ще изчезнат всички противоречия от човешкия ум и ще се родят нови, хармонични действия. (ЗАТОВА СЕ РОДИХ, НБ, 1926-27)

Ако всички културни хора, които днес са на власт, ако всички учители и професори приемеха и въздигнеха в себе си това знание, знаете ли какъв културен народ щяхме да бъдем? Ако всички майки и всички бащи, ако всички свещеници приемеха това учение, какво поколение щяхме да имаме! А не като сега  всички се смеят и мислят какви средства да намерят срещу сектантите. Не, за Бога няма сектанти в света. Че какво е Христовото учение тогава? Ако те са истински християни, нека ни покажат най-добрия си пример! Няма да презираме Името Божие! Ние срещаме един българин евангелист, друг – православен. По какво се различават те? Само по името се различават. Не е името обаче, което прави човека, а човекът прави своето име. Ако онези, които са в православната църква, живеят един възвишен и благороден живот, те ще въздигнат православната църква и ще я направят светла. И тогава ще се отворят стените на тази църква, и няма да има вече кръстове, няма да има вече каменни църкви. Всеки човек ще е един кръст, който ще свети. Аз бих желал всички църкви да светнат така, че като има две църкви в един град, да няма нужда от електрическо осветление. Ние сме светлина – имаме ли кръстове, значи ние имаме страдания. Всички онези народи, които са подложени на най-големи страдания, са кръстовете на храма. Цяла Русия днес е само кръстове и всички тия кръстове дойдоха върху живите хора. Не кръстове, а разумност и търпение са нужни сега в света. (ЗАВЕДОХА ИСУСА, НБ, 1925-26)

Мнозина казват: «В България се появиха много нови течения, много религиозни движения и секти, има опасност да ни опропастят.» Питам: Кой е бил причината за досегашните опропастявания на България? Нима България само един път е пропадала? Тя е пропадала много пъти, но религиозните движения ни най-малко не са били причината за нейното пропадане. Нека българските учени, възпитатели и управници се погрижат да всадят в душите на младото поколение стремажа към идеен живот. Нека всеки българин се стреми да бъде честен, добър, умен и справедлив! Ако всеки българин развие в себе си тези четири качества, това значи той да стане добър гражданин, дълбоко проникнат от националната идея. Казват за някого: «Този човек много обича народа си.» По какво познавате, че той обича народа си? «По това, че работи много за неговото прославяне.» Да изтезаваш народа си така, че повече да не е готов да служи, само за да го прославиш, това не е никаква обич, никаква любов. Много българи днес искат да бягат от България. Те казват: «Дойде ни вече до гушата – не може да се живее повече тук, искаме да отидем някъде в странство. Поне ще знаем, че сме при чужди хора.» Питам: Каква Любов е тази да изтезаваш своя ближен, за да го прославиш? (ЗАТОВА СЕ РОДИХ, НБ, 1926-27)

Сега в България искат да кажат, че това е една секта и искат да убедят и вас. Защо?  За да станете изменници на българския народ – ако вие не се ученици на тая Школа, вие сте изменници. И всички, които не са ученици на тази Школа, ги считам изменници. Не само изменници на българския народ, а изменници на човечеството, понеже спъват великата Божествена Енергия, която приготвя новия път на човечеството. […] Какво могат да ни кръщават, това е едно, а какво сме ние, това е друго. Ние не сме секта, ние сме цялото, в което всички секти живеят. Тъй, че ако на нас е добре, и на тях ще бъде добре. Никой не може да спре събранията. Духовете правят събранието. Ние не може да спрем събранията. Бог е, Който събира хората. Не сме ние, които се събираме, Бог е, Който събира хората и ги разпръсва. […] Ние не сме секта, а партия на Доброто и няма нищо по-хубаво от тази идея. (ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНИТЕ СРЕЩИ НА ВЕРИГАТА, 1906-1915, 20 август (2 Септември) 1912 г.)

Моето достойнство се заключава в това, което правя за своята душа; моето достойнство се заключава в Истината, на която служа; моето достойнство се заключава в Любовта, която нося в душата си; моето достойнство се заключава в Живота, който е даден на мене и на всички хора. (ДА ВЪЗЛЮБИШ ГОСПОДА, НБ, 1916-1920)

Като изнасям известни истини, мнозина казват за нас, че не сме с всичкия си ум. Кога хората са приели Истината на своето време? Не донесе ли Христос една Велика Истина на своето време на света? И какво направиха с Него? След Него дойдоха апостолите, но и те бяха гонени. Така постъпват с всекиго, който иска да внесе една нова идея – било в науката, било в религията, било в обществения живот. Какъвто и да е този човек, все ще го гонят.

Аз вече от 20 години насам говоря тук, между българите, и някои ми казват: «Говори ни Истината!» Чудно ми е, че след това те пак се съмняват. Някои казват: «Знаеш ли, за тебе това говорят, онова говорят.» Казвам: Е, това е развлечение за мене – една препоръка е то. Казва се в Евангелието на Матея, глава 5: „Радвай се, ако кажат за теба някоя лъжа!“ Казвам: Ако е лъжа, то е в моя полза. […] Един ден ще се срещнем с тези, които са говорили за мен лъжи. Нека не мислят, че тъй ще мине. Не, има Видовден! (ДВАТА ПРИРОДНИ МЕТОДА, НБ, 1923-24)

Аз дойдох в България да кажа на българите Истината, да им посоча правия път. И вместо да ме послушат, те ме накичиха с различни епитети: лъжец, самозван пророк и др. Като се върна на Слънцето, ще взема със себе си всички епитети, там ще напиша книга с бележки и впечатления от прекарването ми в България. От моята книга ще зависи бъдещето на България и на българския народ. Ако ме питате кой съм всъщност и какъв съм, покрай многото епитети, дадени от вас, казвам: аз съм един екскурзиант. Може да питате и за Христа кой беше и откъде дойде. Това не е моя работа. Аз мога да говоря само за себе си. Казвате: Какъв е произходът на фамилията, в която дойде? Фамилията ми е Дънов, но това е псевдоним. Бащата на моя дядо бил много як, здрав човек, като дъно. От тая дума произлиза прякорът Дънов. Дъно има и бъчвата, и реката, и морето – интересно е за кое дъно се отнася. Навсякъде има дъно. Горко на оня, който няма дъно! Ето защо, когато ви наричат дъновисти, ще знаете, че не сте мои последователи, а сте хора с дъно. След всичко това трябва ли да ви наричат дъновисти? Аз не съм ви турил дъно. Думата „дъновизъм“ е прозвище. Ако се говори за чешма, желая тя да няма дъно, а ако се говори за човек, желая той да има не едно, не две, а много дъна. Горко на оня, на когото се запушат гърлото и червата! Отде ще излезе храната? Нещастен е оня, който има само по две дъна – в ума и сърцето. Едно от дъната на човека трябва да бъде плоско. Върху него Бог ще се проектира като светлина, за да осветява човешките умове. (ДА ВЪЗЛЮБИШ ГОСПОДА, НБ, 1916-1920)

Споделяне на публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

Коментарите са заключени.