Учителя Беинса Дуно (говори) за себе си – трета част

Един ден, след беседа, излизам от салона. Идва при мене един от правоверните християни, голям критик, и ми казва: «Вие не проповядвате Христа!» Аз се отказах да Го проповядвам като вас – видях резултата от вашите проповеди и се отказах от тях. Как проповядвате днес Христа? На първо място е пар?та. Ако отидете в Америка, ще видите, че най-красноречивите проповедници си имат вили, живеят като царе, с всички удобства. След всичко това проповядват, че Христос умрял на кръста. И това не е лошо, по-добре е да проповядват Христа по този начин, отколкото да вършат грехове и престъпления. Според мен сегашното проповядване на Христа, в сравнение с истинското проповядване, е особен вид разбойничество. И аз, като проповядвам, се запитвам: Как проповядвам Истината – като честен човек или като престъпник и разбойник, който лъже и обира хората? Под „разбойник“ разбирам човек, който иска да вкара хората в крив път. И съвременните вярващи трябва да се запитат как проповядват Христа. (УСЛОВИЯ ЗА РАСТЕНЕ, Неделни беседи, 1930)

Казват хората за мен: «Той там омагьосва тези хора, омотава ги.» Не, аз казвам на хората: Бъдете съвършени! Омотавам хората в Истината, а ги размотавам от лъжата. Омотавам хората в Любовта, а ги размотавам от омразата. Омотавам хората в Мъдростта, а ги размотавам от тяхната глупост и от безумието им. Туй върша аз, а да ми казват, че омотавам хората в лъжа, в безумие, в глупости – не приемам! Аз не съм от тези, които могат да внушат това. Аз зная Истината. И всеки от вас трябва да бъде честен в себе си. Това е човещина – честен трябва да е човек! (ЗАВЕДОХА ИСУСА, Неделни беседи, 1925-26)

Казвате: «Ама този човек ни омагьоса!» Как, вие вярвате в магия? Чудно нещо – съвременните учени на ХХ век да вярват в магия. Те отричат Господа, отричат Вечния Живот, отричат душата, а вярват в магия! Щом приемат магията, нека приемат и другите неща! Аз не зная какво да мисля за тия хора, които не вярват в Господа, не вярват във Вечния Живот, а вярват в магията! (ЗАТОВА СЕ РОДИХ, Неделни беседи, 1926-27)

Казват, че аз съм хипнотизирвал хората. Чудно нещо! Хипнотизирането е насилие, а аз проповядвам Любовта, която изключва всяко насилие, всякакъв хипнотизъм. Ако е вярно, че аз хипнотизирвам, първо щях да хипнотизирам онези, които говорят против мен. А както виждате, те са свободни да говорят против мене каквото си искат. Какво ще говорят за мене? Аз оставям хората свободни, понеже служа на Любовта. (КОЙТО ДОЙДЕ ПРИ МЕНЕ, НБ, 1924-25)

Не ме е страх от лошите езици. Лошите езици изпускат лоша вода навън, а за тази вода аз имам пясъчни пластове – тя става чиста, освежена, годна за пиене. (УЧИТЕЛЯ ЗА СЕБЕ СИ, съст. Л. Кръстева, София 1997, с. 135)

Ще бъде смешно, ако някоя муха остави своите извержения на върха Мон-Блан и си мисли, че това ще опетни тази планина. Не, като дойдат водните капки, ще изчистят всички и върху планината няма да остане никакво петно. Възвишеният, чистият човек, който вярва в Бога, е като планина, и тия плюнки на мухите ще го оцапат толкова, колкото са в състояние да оцапат и Мон-Блан. Някои ми казват: «Ти не знаеш ли какво говорят хората за тебе?» Казвам: Какво говорят мухите ли?  Знам, то си е тяхна работа, а моята работа е друга. Мухите ще си правят своето, и аз – своето. И така светът ще си върви. «Ами защо мухите правят това?» С този въпрос не се занимавам. «Ама трябва ли да правят това?» И с този въпрос не се занимавам. То е тяхна длъжност – нищо повече! (НАСТАНАЛО Е ЦАРСТВОТО БОЖИЕ, Неделни беседи, 1924-25)

Казват ми: «Молете се за българския народ.» И да се моля за един народ, който ще яде и пие, ще разсъждава има ли Господ или не, ще подозира всички в престъпления, също като евреите, каква полза? Аз виждам какво се върши в църквите, в училищата, шантаните, домовете. Не ме интересуват хорските клозети, нито банките, дето турят парите си, за да се осигуряват. Да чакам хората да ме гледат с мили очи и да ми дадат една крина жито – това е смешна работа! (УЧИТЕЛЯ ЗА СЕБЕ СИ, с. 29)

И аз си правя опити да видя колко мога да издържам. Тъкмо работя нещо, чувам няколко сестри да се карат – всичко объркват и всичко около мен се обърква. Сядам отново да туря ред и порядък във всичко. Взимам четките, боите, за да поправя развалената рисунка. Едва поправя рисунката – отново се скарват и разбъркват четките и боите. Смешна е моята работа – ту рисувам, ту поправям! Ако постъпвам по човешки, ще ги разгона с бастуна. Важно е да разреша въпроса по Божествен Начин. Отново поставям всичко в ред. Това е наука, която се отнася до всички, а не само до мен. (ПЪТ НА МИСЪЛТА, 6 неделни и извънредни беседи, 1920-22)

Някои ме питат: «Защо побеляха косите ти?» От вашите убийства. По силата на Закона на кармата и аз съм замесен в тях. И вашите коси побеляха по същата причина. Всеки момент, когато стават престъпления, аз ги чувствам – взимам участие в страданията на хората. Виждам как се забива нож в гърдите на някого, чувам как тоя човек вика, плаче, моли се, докато издъхне. Някъде убиват жена или дете. А тия с одеждите минават край страдащите и казват: «Да пукнат тия от Новото учение, които разрушават държавата.» Лошото е, че аз няма да пукна. Защо? Защото ще изкарам всички дяволи от българите, от свещениците, от владиците. Няма да оставя в България нито един дявол. Щом дяволите си отидат, кой ще ме гони тогава? Дяволите ме гонят, но лесно ще се справя с тях. (НОВИЯТ ЧОВЕК, Неделни беседи, 1921)

Ние проповядваме на човечеството една положителна философия, едно ново учение. Кой ще го приеме, не е важно – то е за всички. Казвам: Пътят, по който вървите, е крив. Това се отнася и за управниците, и за управляемите. В нас няма пристрастие. И леви, и десни – всички сте на крив път. Това не е култура! Не искаме да прикриваме нещата – ние вдигаме глас против всяка неправда. Не е въпрос за моето учение, но българите трябва да се ръководят от следния девиз: В България не се позволява никакво убийство! Нека всеки свещеник, всеки войник или стражар си каже: «Аз написах в душата си, че не съм съгласен с никакво убийство.» Мислите ли, че при това положение Бог няма да бъде на страната на българите? След всичко това някои ми се сърдят, че съм ги обиждал. Още ще ги обиждам! Аз едва съм започнал. Моята глава побеля, но и вашите ще побелеят. Моите коси опадаха, но и вашите ще окапят. (НОВИЯТ ЧОВЕК, Неделни беседи, 1921)

Казвате: «Знаете ли какви са задълженията към държавата?» Да, зная ги. А държавата знае ли какви са задълженията й към мене? Това е общонародно право. Следователно, колкото право има държавата, толкова право имам и аз. Същите отношения ще съществуват и между две държави. Аз ще зачитам законите на държавата не тъй, както тя ги коментира, а тъй, както аз ги разбирам. Защото законите на държавата са изобретени от хората. Ако нейните закони са Божествени, аз ще ги зачитам, а ако не са Божествени, още утре може някой да ме подкупи да извърша престъпление. Според законите на Бога аз мога да служа безкористно на своя народ, без да мисля, че утре отечеството трябва да ми направи паметник заради моите услуги. Дали ще ми направи паметник или няма да ми направи, това за мен не е важно. За мен, като човек, е важно да туря в ума си идеята да бъда чист пред Бога и пред хората. (ЗАВЕДОХА ИСУСА, Неделни беседи, 1925-26)

Всички съвременни хора, и религиозните в това число, казват като онези 400 пророци по времето на израилския цар „ти лъжеш, не те е пратил Господ – каквото ние казваме е верно.“ Казват: „Кой те е пратил тук да ни говориш, смущаваш?“ Аз ще им отговоря тъй: Вашата кола скоро тук, на пътя, ще се счупи, а там някъде има друг път, по удобен. Аз съм се явил, за да ви предпазя. След като изпълня своята длъжност, ако ме послушате – добре. Ако ли не – от собствената си опитност ще се научите. (СИЛА И ЖИВОТ, Неделни беседи, 1922)

Иде Господ в света  аз Го виждам, как иде намръщен, с тояга в ръка. Той размахва тоягата по гърба на всички. Всички раса, калимавки, саби – ще хвърчат във въздуха. Всички свещеници, военни, съдии ще бъдат бити на общо основание. След това Бог ще ви пита защо сте дошли на Земята – да се учите или да смущавате Небето? (НОВИЯТ ЧОВЕК, Неделни беседи, 1921)

Българинът трябва да знае как да разполага със силите си. Когато аз понякога искам да обясня правилно тези неща, да им дам научно обяснение, започват във вестниците да пишат за мене туй-онуй. Те мислят, че аз съм някой попарко – не, аз не съм попарко, а трябва да знаете, че това, което ви давам, е за самите вас. Аз нямам никакъв интерес от туй нещо. То е за доброто на българския народ. Вие сте българи, вие искате да повдигнете вашия народ, вашите жени, братя, сестри. Ето, аз ви казвам: Желая вашето щастие и ще ви дам един метод – приложете го само! Опитайте дали е верен и тогава говорете. Защо ще говорите предварително туй или онуй за мене? Казвам ви: Ако искате да пишете нещо лошо за мене, аз сам ще ви кажа как да пишете, защото и за това се изисква наука. (ЗАВЕДОХА ИСУСА, Неделни беседи, 1925-26)

Аз зная за Бога това, което те не знаят. Аз съм видял това, което те не са виждали и живея там, където те не са живели. И който иска да ме изпита какво съм, нека дойде при мене, у дома. Онзи, който мисли, че съм лош, че съм хитър, че съм омагьосвал, хипнотизирал, нека дойде при мене, да поговорим един час. Като излезе, той ще види в какво съм го омагьосал. Такива работи у нас няма. Аз ще му говоря колко е велик Господ, колко е велика природата, ще му говоря за светлината. И той ще говори. Ще се поразходим, ще се разговаряме, ще седнем приятелски да си похапнем и ще се разберем. Това е животът на Земята. (ЖИВИЯТ ГОСПОД, Неделни беседи, 1922)

В Обществената безопасност ме питат откъде взимам средства. И аз ги питам: А вие откъде взимате? Работите ли с вашите ръце и по истински начин ли изкарвате прехваната си? (ТИХИЯТ ГЛАС, извънредни беседи, 1924-30)

Мнозина ме питат, кой ме храни. Чудни са хората  Господ ме храни. Ами вас кой ви храни? Ние сами си изкарваме прехраната. Да каже човек, че сам си изкарва прехраната, това е квадратна лъжа. Колко плащате за водата? Даром ви се дава. Колко плащате за хляба? И той се дава даром, само че хората са му турили цена. Голямо изобилие има в природата, всичко се дава даром. Съвременните хора са изопачили живота си и постоянно питат кой ме храни. Господ ме храни. Той има определен бюджет и за вас, и за мен, също и за малките мушици и насекоми, които са толкова нищожни за вас. В книгата на Бога е определен специален бюджет за прехраната на всяко живо същество.

Аз не се нуждая от това, от което се нуждаят другите – аз се нуждая от това, от което другите не се нуждаят. (УЧИТЕЛЯ ЗА СЕБЕ СИ, с. 128)

Аз не се нуждая от много храна. Щом искам да хапна нещо, ще отида при някое орехово или ябълково дърво и ще го попитам: «Позволяваш ли да си избера няколко от твоите плодове?» Щом ми позволят, ще си избера два-три ореха или две-три ябълки, и то от най-хубавите от цялото дърво. Аз не ям всичко – малко ям, и то най-хубавото, най-чистото. Казвате, че някоя ябълка или круша родила много плодове. Плодовете може да са много, но всички не носят благословение; има моменти в живота на плодните дървета, когато ако те родят, плодовете им носят благословение; има моменти пък, когато плодовете на дърветата носят смърт за човека. Само безсмъртният човек разбира кое е смъртно и кое безсмъртно. (ВЛИЗАНЕ, Неделни беседи, 1926-27)

Като излекувам някого, най-напред ще ме повикат на гости и всички първо ще научат с какво се храни Учителят. Тиквички пържени не употребявам, сирене не употребявам, пикантни неща, деликатеси не ям. За мен малко ряпа стъргана с малко оцет и зехтин, ако има малко хлбец, водица и толкоз! И най-пищната храна може да имате, но ако нямате Любов, с нищо не се ползвате. Когато седнем и имаме Любов, ще ядем сладко, ще се разбираме, макар да е и само бобец. С Любов ли е – то е най-красивото; нямаме ли Любов – това ядене е ненужно за мене. (СИЛА И ЖИВОТ, Неделни беседи, 1922)

Онзи, който познава Бога, няма нужда от външно злато. За него цялата земя е една каса. Щом тръгне из нея, той вече знае къде има пари. Тук, в България, навсякъде има пари. Знаете ли колко заровено злато има в България? В Балканския полуостров има заровени на разни места около 20 милиарда злато. Някой път ме запитват: «Ами ти как преживяваш?» С тази каса от 20 милиарда злато. Аз зная къде се намира тази каса, разполагам с нея. Някой път, като осиромашея, поизровя си малко от това злато. Други ме питат: «Ами отде се храниш?» Чудни са хората! Аз имам толкова милиарди злато в България! В Русия друго злато ме чака. В Германия, във Франция също имам много злато. Като отида в Германия, бръкна в тази каса, взема си колкото ми трябва. Вън от това виждам къде има златни жилки в България; виждам къде има скъпоценни камъни. Чудни са хората, като ме питат отде идват моите средства. Казват: «Значи ти си един от готовановците!» Че кой от вас не е готованец? Всички сме готовановци, всички живеем даром в света. Туй е Истината! Всички ние живеем даром от Божието Благословение. (НАСТАНАЛО Е ЦАРСТВОТО БОЖИЕ, Неделни беседи, 1924-25)

Аз често съм казвал, че зная местата, където има заровено злато в земята. По този случай българите ми казват: «Като знаеш де има злато, защо не ни кажеш, за да отидем и да го разровим, за да си платим дълговете?» Това, че българите имат много дългове, се дължи на неизпълнението на задълженията им към Бога. Ако те изпълнят задълженията си към Бога, аз ще им кажа къде има заровено злато. Ще кажете: «Ти ни покажи де е златото, а ние обещаваме, че ще изпълним задълженията си към Бога.» Тяхното положение е като онова, в което се намерил един циганин, който искал да прегази една река и се обърнал с молитва към свети Никола, като обещал да му запали голяма свещ, а след като прегазил реката, не изпълнил обещанието си. (ВЕХТОТО ПРЕМИНА, Неделни беседи, 1926-27)

В 1917 година ме повикаха в столичното градоначалство. Градоначалникът ми каза: «За тебе се говори, че си пипал ръцете на жените. И така да е, човещина е.» Питам: Какво лошо има в това да пипнеш ръката на една жена? Аз сам казвам: Зависи какви са ръцете на този, който пипа. Ако ръцете и сърцето му не са чисти, той трябва да мисли има ли право да пипа. Но ако аз съм хирург и пипна ръката на една жена, която страда, има ли нещо лошо в това? Зависи с какви намерения пипа човек. Ако мисълта ми е користолюбива, нечиста – престъпно е да пипам ръката на когото и да е. Когато мисълта ми е чиста, безкористна и насочена към единствената цел да помагам на хората, в това няма нищо престъпно. Какво лошо има в това, да хванете ръката на една болна сестра? Аз гледам на жената като на своя сестра. В нея аз виждам духовното, Божественото Начало, излязло от Бога. В нея виждам душата, а не тялото. Душата не може да се хваща; нищо не може да я опетни. Нищо не е в състояние да опетни душата нито на мъжа, нито на жената. Човек може да опетни очите си, езика, сърцето, ума си, цялото си тяло, но душата – никога. Душата си остава вечно чиста, каквато Бог я е създал. Целият ад да се вдигне, пак не може да опетни душата. И учените не могат да я опетнят. (КОЙТО ДОЙДЕ ПРИ МЕНЕ, НБ, 1924-25)

Сега върху Мене се хвърля някой път един упрек и той е следния: че мене са ме правили за някакво божество, че съм бил заобиколен с жени, с това, онова. Божество като Бога ме смятали. Бог ли съм? Аз бих желал всички да бъдат богове. Що значи Бог? Да любиш като Бога. Като Бога трябва да бъдете. Да бъдем благи, както Той е благ. Да бъдем милостиви като Него – това аз проповядвам. И съм готов още един път да умра, хиляди и милиони пъти съм готов да умра за това учение, знаят ли те това? Ако е въпрос за умиране, аз съм готов, стига това да изискват. Но Господ сега не иска смъртта на праведника. Веднъж умрял Христос, сто пъти не може да умира Той. Сега други ще умират.

Мнозина ме питат как гледам на държавата. Чуден въпрос! Представете си, че пътувам с параход, несполучливо направен. Заедно с мене пътуват около хиляда души. Повдига се буря. Параходът се люлее, всеки момент може да потъне. Ние сме всред морето. Какво ще правим? Трябва ли да се бием помежду си? Единственото нещо, което можем да направим, е да се молим на Бога да пристигнем благополучно на брега. Щом се видя вън от опасността, ще кажа: На такъв параход втори път не се качвам. И на сегашните народи казвам същото. И вие се намирате в такива несигурни параходи. Молете се да излезете благополучно на брега. Втори път не влизайте в такива параходи. Има един-единствен здраво направен параход. Има една държава в света, която се налага на всички. Тя се управлява по три велики закона: по Закона на Божията Любов, по Закона на  Божията Мъдрост и по Закона на Божията Истина. От тези Закони произлизат други два: Законът на Правдата и Законът на Добродетелта. Това е кодексът на тази единствена държава. По него тя управлява. (КОЙТО ДОЙДЕ ПРИ МЕНЕ, НБ, 1924-25)

Като видят, че някой проповядва Истината, [хората] започват веднага да се съмняват в него и казват: «Защо ли проповядва този човек? Колко ли му плащат за тия проповеди?» Някой казва: «Може би му плащат хиляди левове, а може и милион лева.» И затова мнозина казват: «Ако е за милион, и ние можем да станем добри проповедници.» Не, проповедник с пари не става – кречетало може да стане, но не и проповедник. Проповедникът трябва последен да задоволява своите желания. Когато всички хора се нахранят, той трябва да остане последен и да запита Господа: «Господи, мога ли и аз да се нахраня?» Проповедникът трябва да бъде идеалист – да проповядва и да служи на Бога доброволно, а не насила. Такива трябва да бъдат хората на новия идеал; такива трябва да бъдат хората на новата наука! Такъв трябва да бъде идеалът на всички музиканти, поети, художници, философи и учени! (ЗАТОВА СЕ РОДИХ, НБ, 1926-27)

Като ме слушате да говоря, мнозина от вас ще се запитат плаща ли ми се за тия проповеди, и колко ми се плаща. Щом се интересувате, ще ви кажа: Плаща ми се, но не по хиляда, две хиляди лева, а по десет милиона лева за една беседа. Ще ми възразите, че в Евангелието е писано: „Даром сте взели, даром давайте!“ Като казвам, че ми се плаща повече, отколкото струва една беседа, имам предвид, че животът, сърцето и умът, които ми са дадени, струват повече от всички земни богатства. Щом ми е дадено толкова много, и аз трябва да давам. Досега обаче аз още не съм изплатил дори и лихвите на това, което ми е дадено. (КРАДЕЦЪТ И ПАСТИРЯТ, НБ, 1929-30)

Сега навсякъде са турили детективи, за да ме следят – да видят отде получавам пари. Казват за мене: «Този човек наверно получава някакви средства от Америка или пък от Русия, затова проповядва.» Досега обаче в нищо не са ме хванали. Питам: Отде минават тези пари, та никой не ги улавя? Казвам: Едно нещо трябва да знаете – аз съм най-богатият човек в света. Няма защо да чакам на Русия или на Америка. Какво ще търся в Русия? Аз зная къде има заровени пари в България, няма защо да ходя другаде да ги търся. Като ми потрябват, ще отида да си изкопая от земята няколко наполеона, и работата се свършва. Като лекувам хората, като проповядвам и ми потрябват пари, аз отида някъде, където зная, че има заровени пари, и запитвам съществата, които ги пазят: «Ще ми позволите ли да си извадя няколко наполеона?» Като ми позволят, взимам си колкото ми трябват. Казвате: «Това е само за замазване на очите.» Не, аз никому не замазвам очите. (ЗАВЕДОХА ИСУСА, НБ, 1925-26)

Дойде някой при мене, иска да му дам пари на заем. Ако аз му дам пари, ще унижа неговото достойнство, затова трябва да избера такъв начин, та като му дам парите, да не го унижа. Аз зная само един начин за правене на добро. Например искаш вода от мене. Казвам: Приятелю, развам се, че си дошъл при мене. И аз съм жаден. Слушай, наблизо, на няколко километра от тука, има един извор – хайде да отидем заедно. Тръгваме двамата. Казвам му: Тури си ръката там, където извира водата и пий. Според мене това е най-голямото добро, което мога да направя. Вместо да налея една чаша вода от стомната, аз го завеждам на извора. Казва се в Писанието, че който даде на жадния една чаша вода, той е направил голямо добро. Това не се разбира буквално. Добре е да дадеш на човека чаша вода, но трябва да знаеш как да даваш. Щом дойдем до извора, сядаме да си починем и пием от водата му. Как ти се вижда водата? «Отлична е!» Този пример е за разсъждение – да се научите как да правите добро, без да накърнявате достойнството на човека. (УСЛОВИЯ ЗА РАСТЕНЕ, НБ, 1930)

Ако имах 4-5 милиарда лева, бих обърнал всички в цяла София да станат мои последователи. Пет милиарда да имам и да кажа на вестникарите, че ще им дам петстотин лева на месец, всички ще пишат най-хубаво за мен. Ще кажат: «Като г-н Дънов друг човек няма – човек и половина е!» Защо? «Пет милиарда дава – в него сърце има, като него човек няма!» Но жалкото е, че толкова пари нямам. Пък и да ги имам, пак няма да ви ги дам. Колкото пари имам, дигнал съм ги за другите – следователно на българите не мисля да дам нито петаче! Единственото наследство, което ще им оставя, е: „Още по-блажен е онзи, който слуша Словото Божие и го изпълнява.“ (СИЛА И ЖИВОТ, НБ, 1921-22)

Питат ни: „Кои сте вие и колко сте?“ Ние сме едно Велико Братство, каквото светът никога не е виждал, едно Братство, което има клонове и на Земята, и на Небето, и в цялата Вселена. Който служи на Бога, той ще бъде гражданин на това Велико Братство, което наричаме Братство на Божията Любов, на Божията Мъдрост, на Божията Истина. Ще кажете: „Ние искаме да станем членове на това Братство.“ Аз пък искам да бъдете ученици на това Братство.

Като говоря за Братството, аз имам предвид Бога, с Когото разговарям. Преди да говоря с хората, говоря с ангелите, с Бога. Как трябва да се яви човек пред Бога? Ще викажа как аз отивам при Него. Първата ми работа е да се освободя от всичко човешко. Аз не оставям в себе си нито едно човешко желание, нито една отрицателна мисъл, нито едно отрицателно чувство. Така освободен, аз обличам своята чиста, бяла премяна и отивам при Господа. Там, в Неговата Светлина, виждам и най-малкото петно на своята дреха. Не съжалявам, че имам едно петно, не се обезсърчавам, а веднага се връщам да изправя грешката си. (РАБОТА НА ПРИРОДАТА, Лекции пред Общия окултен клас, 1932-33)

Единствената миризма, която не мога да търпя, е на лъжата. (УЧИТЕЛЯ ЗА СЕБЕ СИ, с. 63)

Много мразя лъжата, отвращавам се от нея. Всичко съм превъзмогнал, но с лъжата не съм се примирил. Като я видя, настръхвам и казвам: Така ще си остана към нея. (УЧИТЕЛЯ ЗА СЕБЕ СИ, с. 83 сл.)

Някой път, като вървя из улиците, чувам някои да казват: «Този с дългата коса е анархист, той развращава хората!» Да, аз ги развращавам, а те ги възпитават. Аз научих света да краде, да лъже, нали? Казват, че щял да дойде Антихрист. Че той навсякъде съществува  от осем хиляди години съществува Антихрист. В света се избиха помече от 25 милиона хора, това Христос ли направи? (НАСТАНАЛО Е ЦАРСТВОТО БОЖИЕ, НБ, 1924-25)

Онзи Божествен Дух, Който бе над Мойсея и Който води евреите през пустинята, е същият Дух, който бе в Христос. Той е същият Дух, Който е в мене. Божественият Дух е един и същ през вековете. Божественият Дух, Христовият Дух и Господният Дух, които са връз мен и в мен, и това е Всемирният Учител, Който е пред вас. (УЧИТЕЛЯ ЗА СЕБЕ СИ)

Днес Аз разговарям с Господа, а вие възприемате този разговор чрез отражение.

Аз не искам да възприемете нещата на вяра. Направете поне един малък опит върху това, което ви говоря, и ще видите дали съм прав, или не. За себе си аз съм прав, защото съм опитал всичко, което говоря, а ако и вие се уверите, че съм прав, печелите. Ще кажете, че може да има изключения.  Възможно е и това. Някой път изключенията биват 25%, някой път 50%, а някой път 75%. Когато говоря, даже и 75% да има изключение, пак ще спечелите. Ако имате резултат 25%, това е максима, с която ако работите, животът ви ще бъде десет пъти по-добър, отколкото сега. (СИНОВЕ НА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО, Неделни беседи, 1927-28)

Ако моите думи пребъдват във вас, вие по друг начин ще живеете. Искате да знаете кой съм аз – аз съм в Словото, което ви изнесох; аз съм онзи, който ви носи Божественото Слово. Точно кой съм –няма никога да узнаете. Аз съм Син на Бога, изпълнявам Неговата Воля. Уча се – още не съм се научил: един син, който иска да изпълни абсолютно Волята на Баща си, че Той да е доволен. Аз съм Син на Бога, който иска да въведе Царството Божие в своята душа и да изпълни Неговия Закон без никакво изключение. Аз съм един Син на Бога, искам да осветя Неговото Име, да внеса Любовта в себе си във всичката нейна красота. Искам тази Любов, която минава през мене, и от която не задържам нищо за себе си, да залее, да оживотвори и обнови целия свят. Желая и вие да бъдете такива синове. (УЧИТЕЛЯ ЗА СЕБЕ СИ)

След мене трябва да вървят разумни и добри хора, с пълни чували, да има какво да дават. Който иска да знае кой съм, казвам: На Небето съм бил един от първостепенните светии. Изпратен съм на Земята да се изпита светийството ми. Понеже зная, че съм на изпит, внимавам да не направя някоя грешка. На Небето съм голям светия, затова на Земята съм на големи изпитания. Ако не беше така и не знаех какво съм, нямаше да приема никого около себе си. Казвам: Като зная какво се изисква от мене, приемам всички хора и не се питам кой как постъпва и в какво вярва. За мене е важно как аз постъпвам и в какво вярвам.

За да станеш светия, трябва да слезеш на Земята, между хората и да им светиш. Светията е фар, който свети на хората и ги насочва в правия път.

Едно време бях господар, видях резултата от господаруването и се отказах от него. Едно време бях свещеник, но като го опитах, отказах се от него. Аз говоря за себе си, нямате право да ме обвинявате, че говоря за свещениците. Едно време бях майка, но като опитах нейното положение, и от това се отказах. Бях баща, и от това се отказах. Като опитах всичко в живота, отказах се от него, защото разбрах че има нещо по-хубаво от преживяното и сега остава само едно: да служа на Бога. И като се върна при Него, отново да сляза на земята. Тогава пак ще искам да стана и цар, и владика, и майка, и баща, но вече с ново разбиране и с нова светлина, да изпълня задължението си както трябва. А сега всичко каквото имам, оставям на вас. И вие като мене ще минете през същите положения, за да се откажете от всичко.

Не желая да ме правите център, нито желая да ставам проводник на вашите, ако щете дори и добри мисли. Не искам в умовете ви да изпъква някой си господин Дънов, а искам да познаете Господа, защото аз имам и взимам участие във всичките Му Дела. И ако не вярвате в мене, вярвайте в Неговото Слово. (ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНИТЕ СРЕЩИ НА ВЕРИГАТА, 1906-1915, 16 (29) VIII 1912 г.)

Доказателствата, които искате от мене, за това кой съм и какво съм, няма сега да ви дам, докато не отстраните тия лоши мисли, с които постоянно сте обкръжени. Аз не искам да прославям себе си, не искам да ме правите център, нито искам да ставам проводник на вашите мисли, та дори и на най-добрите. Не искам да изпъквам във вашия ум като някой си господин Дънов, а онова, което желая, е да познавате Господа, защото аз имам и взимам участие във всичките Му Работи. И ако не вярвате в мене, не вярвате и в Неговото Слово. (МИСЛИ ЗА ВСЕКИ ДЕН, съст. Л. Кръстева, София 1997, с. 98)

Доказателствата, които искате да знаете кой съм аз, не може да имате, защото посоките, в които се движим, са различни, и ние не можем да се разберем. (МИСЛИ ЗА ВСЕКИ ДЕН, с. 98)

Вие се спирате на дрипите на Учителя, на неговите дрехи. Това не е Учителят – това е една външна обвивка. (УЧИТЕЛЯ ЗА СЕБЕ СИ, с. 97)

Вие не ме познавате още. Аз съм Светлината, която излиза от мене. Аз съм Животът, който излиза от мене. Аз съм Силата, която излиза от мене за благото на всички хора. Когато всички хора са будни – това съм аз. Когато всички хора са свободни – това съм аз. (УЧИТЕЛЯ ЗА СЕБЕ СИ, с. 137)

Вие ме познавате толкова, колкото познавате Витоша, колкото познавате Мусала, колкото познавате Дунава, колкото познавате Черно море, Великия или Тихия океан, или Индийския океан, колкото познавате Слънцето или Луната. Когато лансирате една хубава идея за мен или за когото и да е, казвате: «Ние познаваме този човек.» Ако пък кажат нещо лошо за мен, вие казвате: «Ние не познаваме този човек.» Защо в първия случай го познавате? Защото чрез този човек се повдигате; вие искате вашето познанство с този човек да е отблизо. Защо? Туй познаване съдържа в себе си един вътрешен стремеж към материални блага. […] Ако това е познаване, тогава аз зная, че и в животните има едно подобно познаване, което също почива на даване и вземане. (НАСТАНАЛО Е ЦАРСТВОТО БОЖИЕ, Неделни беседи, 1924-25)

Гледам, много фотографи вървят подир човека и току цъкат с апаратите си. Какво гонят? Сянката на човека. И след всичко това казват: «Снехме този, онзи, снехме Учителя.» После ще увеличат, ще намалят образа и ще го продават. Да имат спомен от Учителя. Блажени са верующите! Всяко нещо, което носите в джоба си, е теория, не е факт. Учителят не е в джоба ви. Тежко на оня Учител, който може да влезе в джоба на ученика си!

Някога се чудя на себе си как се оставям да ме фотографират. Ще ме следят да хванат тази или онази поза. Това са актьорски пози. После ще ме продават. Ще дадеш 50 лв. и ще си купиш Учителя. Много евтин Учител. След време тези портрети ще се изпращат. Ако искате образа на Учителя, аз ще ви помогна да го отпечатате в мозъка си. Там ще имате приблизително оригинала, а не портрета.

Колкото пъти са ме фотографирали, всякога виждам в своята физиономия един крайно груб човек. Това не съм аз  този образ е на окръжаващата среда, в която живея, тя се отразява в мене. По този образ аз мъчно мога да се позная. Божественото не може да се фотографира – трептенията не се поддават на грубата фототехника. Божественото не се лови, то има силни трептения. (УЧИТЕЛЯ ЗА СЕБЕ СИ, с. 283)

Мнозина се интересуват, искат да знаят господин Дънов къде е учил и какво, какво образование има. Той нищо не е завършил; той учи законите на Великия Учител и ги изпълнява. Сега започва да учи. (УЧИТЕЛЯ ЗА СЕБЕ СИ, с. 10)

Ако започна да ви разправям де съм учил, няма да повярвате. Тщеславие е от моя страна да говоря за себе си. Ако ви кажа, че съм обиколил всички светове, всички планети, ще повярвате ли? Едно е вярно – аз уча сега. Отдето минавам, каквото срещам по пътя си, всичко изучавам, уча се от най-малките неща  на всичко обръщам внимание. Сега минавам през най-добрата Школа. Като срещна професор от Божествената школа, веднага го запитвам за всичко, което ме интересува. Аз го питам по всички въпроси, които ме интересуват, но се задоволявам с най-малкото, което ми се каже. Те ми говорят за Божествения Порядък в живота. Каквото са ми казали, всичко излиза вярно.

Великите Учители не се учат на Земята. Някои от тях ходят може би само за 5-6 години на Слънцето, за да се учат, и после идват на Земята. Ако някои казват, че Великите Учители се учат на Земята, те са много прости хора. Сега вие можете да ме запитате по кой начин те отиват на Слънцето. Това нещо вие един ден ще проверите, няма какво да ви се казва. Туй е една истина. Както рибите станаха птици, както птиците станаха млекопитаещи, както млекопитаещите станаха хора, както хората станаха ангели, по същия закон ще стане всичко това.

Някой ме пита изучавал ли съм някаква философия. Казвам: Приятелю, като се освободиш от големия товар, тогава ще говорим. (ДА ВЪЗЛЮБИШ ГОСПОДА, Неделни беседи, 1916-1920)

Аз изучавам всички философски системи и намирам, че грешката не е в тях, а в ония, които ги проповядват. Философите, учителите на човечеството, са изнесли отлични идеи. В знанието им няма никакво раздвояване. Изопачаването на тяхното знание идва от учениците им – всеки от тях е дал специфично тълкувание на идеите. Оттук се е създала и идеята за истински и лъжлив пророк.  Истинският пророк изнася идеите тъй, както са; лъжепророкът ги изнася тъй, както не са в действителност. Истинският пророк ще ти скрои и ушие дреха, която точно приляга на тялото ти; лъжепророкът ще ти скрои и ушие дреха, която поради неудобствата й никога няма да забравиш. И после ще те убеждава, че колкото повече носиш дрехата, толкова по-добре ще легне на тялото ти. Следователно не носи дрехи, недобре скроени и ушити. (КРАСОТАТА НА ДУШАТА, Утринни слова, 1937-38)

Няма въпрос, бил той от социалната или духовната област, който да не съм проучил. Разбирам го по форма, по съдържание и по смисъл, както и по действието на Божествената Воля и на Божествения Дух. (СИЛА И ЖИВОТ, Неделни беседи, 1915-19)

Когато чета някоя философска книга, аз свалям 50% от истинността й, после изваждам още 25% и само върху останалите 25% разсъждавам (СИЛА И ЖИВОТ, Неделни беседи, 1915-19)

Всички закони, които съм проверил от природата, са 75% верни, а остават 25%, които ще трябва да проверя. (СИЛА И ЖИВОТ, Неделни беседи, 1915-19)

Само пред Бога имам страх, затова си премервам всяка дума. (УЧИТЕЛЯ ЗА СЕБЕ СИ, с. 221)

Бог е една среда за мене, която ме огражда отвън и отвътре. Извън Бога аз не зная светът какъв е. И вътрешния свят мога да зная дотолкова, доколкото познавам Бога. Понеже знанието и мъдростта идват от Него. Аз мисля, понеже Бог в мене мисли. (УЧИТЕЛЯ ЗА СЕБЕ СИ, с. 101)

За себе си казвам: Аз трябва да постъпвам тъй, както постъпва Бог, Който е вътре в мен. И аз Го зная. Когато върша всичко, което Той желае, усещам една радост и Го познавам. И всичко, каквото поискам от Него, всичко става. Няма нещо в живота, което аз съм пожелал, че да не е станало. На болни и на бедни съм помагал и помагам. Но щом малко се поколебая, веднага силата ми изчезва – а вярата трябва да бъде един непреривен процес. (УЧИТЕЛЯ ЗА СЕБЕ СИ, с. 70)

Аз не мисля, че ще внеса нещо ново у вас, нито че това, което говоря, ще изправи света. Целта ми не е тази. Целта ми е да подкрепя онова, което е вложено у вас. Когато поливате едно цвете, вие само подкрепяте онова, което е в цветето. Вие сте едно от условията, но нищо не внасяте в живота му. (УЧИТЕЛЯ ЗА СЕБЕ СИ, с. 278)

Истинското знание още не съм ви дал – което съм ви дал, то е само предисловие. Има още да се учите. (УЧИТЕЛЯ ЗА СЕБЕ СИ, с. 145)

Мнозина се запитват как живея аз. Ще ви кажа, ще бъда искрен. Гледам сериозно на живота, но никога не съм нито тъжен, нито радостен. Не нося отрицателни мисли в ума си. Някога се явяват сенки, но те не са реални. Виждам страдащи хора, но не плача за тях. Плачът не е състрадание. Питам ги за колко продават скръбта си и я купувам. За мене е важно, като плачете, да изтрия сълзите ви; ако сте бедни, да ви покажа начин да се освободите от беднотията; ако сте болни, да ви излекувам. Аз възприемам страданията, мъките на хората. Вечер, преди да си легна, получавам телеграми от целия свят: Някъде потъва параход – оправям пътя му. Някъде момък вдигнал револвер срещу възлюблената си, иска да я убие – казвам му, че тя го обича и той се отказва от намерението си. Студент се оплаква, че професорът му ще го скъса – казвам на професора да не го къса, той е добър ученик, ще подобри успеха си. Като отговоря на всички телеграми, тогава заспивам. Като видя, че хората, на които съм помагал, не вършат Божията Воля, турям ги в едно гърне на огъня, за да ги стопя. Те викат, плачат, молят се да ги извадя. Питам ги: Готови ли сте да вършите Божията Воля? «Готови сме.» Щом сте готови, изваждам ги от гърнето, но вече пречистени и обновени. […] Този е пътят, по който са минали всички велики хора, всички светии, всички добри хора. По тоя път ще минете и вие. Ако се съгласите да вървите по моя път, ще ви дам моето съдействие. Един ден ще ви събера, за да уредим неуредените работи – да платим всички полици, които не могат вече да се отлагат. Мнозина се намират пред ликвидация, т.е. пред завършване на развитието си. Идва един сериозен изпит за всички. Трябва да издържите изпита си, за да освободите мястото си на други, които чакат. Друга работа ви очаква. Който не издържи изпита си, ще остане на същото положение. Бубата преде толкова тънка нишка, каквато най-добрият предач не може да направи, но нещо по-велико я очаква – да се превърне на пеперуда. Тя не може да направи това, което пеперудата върши. Нова работа я очаква. Днес вие тъчете тънки нишки, големи майстори сте, но какво може да направи пеперудата? Това ще знаете, когато влезете в нейното положение. Докато не станете пеперуди, каквото и да ви говоря, думите ми ще бъдат глас в пустиня. (НАЧАЛО НА МЪДРОСТТА, Лекции пред ООК, 1931-32)

Седите и съдите света: „Ама този така, онзи така.“ Идвате да ми разправяте кой какво прави и искате аз да ви оправям. Не съм пратен да оправям света и дори е светотатство да оправям света! Според мен светът е оправен. По-добър от него няма. Да оправям света, значи да богохулствам. Злото е в нашето неразбиране на света и в желанието ни светът да се прояви по друг начин. Светът не може да се прояви по друг начин – и бурите ще се появят по определения за тях ред. Колкото и да му се молим, Слънцето ще си грее все по същия начин и ще изпраща своята енергия. И облаците ще се движат все по същия начин. Природата няма да се измени нито на една милионна част – тя не може да се изменя според нашите прищевки. (БЕСЕДИ ОТ УЧИТЕЛЯ, държани в Окултната школа на Всемирното Бяло Братство, 1920)

Аз бих желал българите първи да дадат пример [в служенето на Бога]. Нека свещениците се решат да служат на Бога с Любов. Ако искат, нека дойдат при мене, да им предам това учение – те да го проповядват. Аз съм готов да отида на друго място, като им предем всичките си права и привилегии. Важно е българският народ да се просвети духовно и да заеме достойно своето място между другите народи. Ако всички приемат Новото учение, пътищата им ще се оправят; семействата и училищата ще се повдигнат. И тогава ще ти бъде приятно да минаваш от единия край на България до другия – ще бъдеш като в рай. Ще вървиш и ще се радваш, че служиш на Бога. Дето минеш, дърветата и цветята ще ти се усмихват и по-добре ще цъфтят. Плодовете сами ще ти се предлагат. Моми и момци ще те посрещат с радост и веселие, навсякъде ще се чуват песни и игри – аз не съм против играта. Всички ще бъдат добре облечени и украсени – не съм и против украшенията. Носете гердани и диадеми, носете и корони на главите си, но всичко да става с Любов. (ДА ВЪЗЛЮБИШ ГОСПОДА, НБ, 1916-1920)

Аз не дължа на никого. Аз нямам никакво задължение към българския народ. Защо дойде тогава в България? Дойдох да ви попея, да ви посвиря, да ви кажа, че Бог създаде света – не както вие мислите. Вашите закони не са в съгласие с Божиите. Тъй както живеете, това не е българщина, това не е човещина. (ДА ВЪЗЛЮБИШ ГОСПОДА, НБ, 1916-1920)

Седя понякога недоволен, пълен с негодувание, искам да се проявя, но като видя Божето Лице, казвам: Господи, заради Тебе, заради Твоята Любов няма да пакостя на никому. И на хората казвам: Почит и уважение се иска от всички! Ще говорят те за Сина Божи, за Христа! След всичко това свещениците тръгнаха с кръст в ръка да благославят войната, да благославят оръжието! Христос плака по бойните полета, а те плачат за Него и казват, че Го обичат! Хиляди хора се осакатиха, а после ще плачат, че светата църква била осквернена! Признайте греховете си, защото и в бъдеще няма да ви се простят. Ще кажете, че искам да ви плаша – защо ще ви плаша? Аз още не съм дал оплакването си, но в мен се явява желание да подам вече заявлението си, за да убедя българските владици, че има една Велика Власт в света, пред която всяка лъжлива уста трябва да млъкне, всяка покварена съвест да отстъпи и всяка нечиста душа да се сломи. Всички да познаят, че има един Велик Закон на безпристрастие. Не е въпрос за мене, за моята личност – въпросът е да изпъкне самата истина. (ЖИВИЯТ ГОСПОД, НБ, 1922)

Колко уроци са ми давали, за да ме морализират: «Ти, г-н Дънов, не говори така, бъди по-предпазлив, внимателен, ще докачиш хората.» Е, хубаво, а аз трябва да кажа Истината; че те ще се докачат, то е друг въпрос. Законът е такъв, че аз трябва да кажа Истината. И знаете ли какво би станало, ако човек би престанал да говори Истината? Представете си, че една тръба се задъни в своя край, а напорът на водата е много голям. Какво ще стане? Ще се спука. Аз трябва да говоря Истината, за да не се разпукаш, а когато нещо се разпука, ще направи хиляди беди. Една необходимост е да говоря Истината – горко ви, ако не я говоря! И в края на краищата всеки от нас в края на своята еволюция ще бъде заставен да изкаже Абсолютната Истина – тъй както си е. (УЧИТЕЛЯ ЗА СЕБЕ СИ)

Споделяне на публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

Коментарите са заключени.