Учителя Беинса Дуно (говори) за себе си – втора част

Бог никога не насилва хората – ако ти затвориш кепенците на своята стая, Божествената Светлина никога няма да влезе там; друга светлина може да влезе, но не и тази. Твоите очи винаги ще бъдат затворени за Божествената Светлина. Отвориш ли кепенците, тя сама ще влезе. (НАСТАНАЛО Е ЦАРСТВОТО БОЖИЕ, Неделни беседи, 1924-25)

Няма същество в света, на което Бог да е казал “ти направи това”, а на друго да каже “ти не прави това”. Бог е дал на хората абсолютна свобода всеки да извърши това, което е вложено в него, което счита за добро. Малкото дете Той е оставил да постъпва като малко дете, възрастния – да постъпва като възрастен. (ДВАТА ПРИРОДНИ МЕТОДА, Неделни беседи, 1923-24)

Гледам, някое малко дете си играе с пумпалче – трябва ли да му развалям играта? Като учен човек аз трябва да го попитам: Върти ли се добре твоето пумпалче? Докато това дете си играе, аз не трябва да го занимавам с нищо сериозно. Престане ли да си играе, насити ли се на детинския си живот, тогава аз имам право да му говоря за сериозни неща, за които то вече е готово да работи съзнателно. (ЗАТОВА СЕ РОДИХ, Неделни беседи, 1926-27)

Най-великото насилие, което мога да употребя в своите действия, без да знаете вие, то ще има лоши последствия. Туй са опитали всички Учители в света. Няма изключение! Единственият метод, който не произвежда никакви лоши последствия, той е действието чрез законите на Любовта, Мъдростта и Истината. Само те са чистите методи, по които ние можем да действаме.

Аз се пазя и не искам нищо да ви налагам. Аз толкова обичам свободата, че искам всичко да стане естествено, доброволно, защото, ако река да ви насилвам, това ще донесе лоши резултати.

Сега аз повиших гласа си като някой моралист. Аз не обичам това и предпочитам да говоря едстествено, не искам да забивам моите мисли. Аз се пазя да не говоря силно, за да не кажете, че налагам мислите си. Не искам да налагам своето – аз искам да ви представя какво е Любовта. Ако вие приемете тази Любов, тя ще ви донесе мир и радост в дома, децата ви ще бъдат здрави, работите ви ще се оправят, в живота ще ви върви добре, ще се спасите и ще намерите Царството Божие. Всичко ще дойде едно подир друго. (СИЛА И ЖИВОТ, Неделни беседи, 1922)

Аз всякога съм на страната на слабите, всякога съм на страната на тези, които са онеправдани. Туй в мене е правило! Аз мога да мълча, но онзи от вас, който е крив, не мога да взема неговата страна. Може да ми е брат, може да ми е най-добрият приятел, кривото в мене е криво. И когато аз направя една грешка, грешката си е грешка, няма какво да се оправдавам. Грешки са правили не само Учителите, всички са правили грешки и ще ги правят още дълго време, не мислете, че ще ги избегнат. В природата, в която ние живеем, при условията, които имаме сега, единственото същество, което не греши, е само Бог. Той е безграничен, който диша Любов в себе си. А всяко същество, което е ограничено, има възможност при известни стечения на обстоятелствата, да направи престъпление, което може да увреди на хиляди хора.

Аз желая вие да растете и Словото да расте във вас. Да бъдете благородни духом и да бъдете здрави, да израстете по дух и ум, и това е, което ще ме радва. (ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНИТЕ СРЕЩИ НА ВЕРИГАТА, 1906-1915, с. 97,  18 (31) VIII 1909 г.)

Ако ме любите, ще спазите моя закон. Ще учите, ще го приложите и светът ще познае, че сте мои ученици. Като го приложите разумно, от резултатите на туй учение, като го приложите, светът ще познае, че действително сте мои ученици и че учението е Божествено.

Учениците могат да спънат своя Учител – най-малко могат да отбият течението, а като отбият течението, техните градини ще останат неполени.

Някой ме пита: «Как се справяш с хората, когато говорят против тебе?» Говоря на себе си. «Ами като нямаш парички?» Говоря на себе си. «Ами като нямаш легло?» Говоря на себе си. Най-красивото нещо в света е човек да говори на себе си! Казвам: Всички трябва да говорим на себе си и от сърцата ни да блика Любов – и то не само временно, не само към хората, а постоянно и то към всички същества. (НАСТАНАЛО Е ЦАРСТВОТО БОЖИЕ, Неделни беседи, 1924-25)

Едно ще знаете: Аз не съм като Вас. Това да знаете. По нищо не съм като вас. Аз абсолютно изпълнявам Волята Божия, обръщам внимание на най-малките прояви в себе си и мога да трансформирам всяко чувство, всяка мисъл моментално. Туй е, което Бог изисква от всички ви.

Аз като изнасям тези Божествени Истини, всички казват за Мене: «Той изнася едно Ново учение.»  Това не може да се нарече Ново учение. Това е Божественото Учение. Това са законите на природата, това са методите, по които Живата Природа действа. Аз констатирам законите, които действат в Живата Природа, които действат в живота. Казват, че тия неща разваляли живота и започват да ме шпионират – разправят, че лъжа, че това-онова. Казвам: Когато говорят за мене, че лъжа, аз зная, че говоря Истината. «Ама той е лош човек!» Аз зная, че съм най-добрият човек. Защо? Винаги, когато започват да говорят лошо, аз зная, че след това ще започнат да говорят добро. Това е едно от най-силните доказателства.

Често и за мене казват, че лъжа хората. Не, аз никого не лъжа. Зная, че когато човек си позволи да каже най-малката лъжа, той престава да бъде човек. (КОЙТО ДОЙДЕ ПРИ МЕНЕ, НБ (1924-25), с. 217)

Опасно нещо е лъжата – пазете се от нея! Опасно е даже да говорите за нея. След това трябва да се чистите. (КРАСОТАТА НА ДУШАТА, Утринни слова, том 12 (1937-38), с. 72)

И аз понякога греша, като се опитвам да ви обясня какво нещо е лъжата. Като говоря за нея, трябва да се облека в десет дрехи, за да не ме засегне. Тя е по-страшна от радия – с ръце не се пипа. Като говоря за нея, ще си сложа ръкавиците на Истината, защото само Истината може да я пипа. Пипна ли я без ръкавиците на Истината, ръката ми ще изгори. По-добре е само ръката да отиде, отколкото целият човек. Не говори за нея, за да не попаднеш в нейната област. (КРАСОТАТА НА ДУШАТА, Утринни слова, 1937-38)

Един ден Христос запита учениците си: «За кого ме мислите да съм?» «Някои мислят, че си един от пророците.» После се обърна към Петра и го запита: «Ти за кого ме мислиш?» «Ти си Христос, Син на Бога Живаго.» Каза му Христос: «Това плът и кръв не са ти открили, а Отец ми, Който живее в тебе.» Значи, за да вярва в Истината, човек трябва да има вътрешно убеждение за нещата. Ще кажете: «Ами ти кой си?» Питайте Господа. Ако аз ви кажа нещо за себе си, ще говоря като заинтересуван – ще кажа нещо, което в действителност не е така. Каквото Бог ви каже, това е вярно. Когато изпрати Христа на Земята, Бог каза: «Това е Моят възлюблен, в Когото благоволих. Вярвайте в Него.» (ЦАРСКИЯТ ПЪТ НА ДУШАТА, Съборни беседи, 1935)

Ако бях говедар, по три пъти на ден щях да меня костюмите си – щях да нося фрак, щях да си сложа всичките гердани и така нагизден щях да ги обикалям. Ако ме видите със цилиндър, с фрак, с бастун, намазан с помада, и говедата ще почувстват, че им мириша приятно. Но ако се намажа с масло, те ще почнат да ме ближат. Ако се намажа пък с мед, всички пчели ще накацат върху мен. (ДУМИ НА ПРАВДА, Неделни беседи, 1932-1933)

Когато говоря на себе си, по-красноречив човек от мене няма. Вие чували ли сте как говоря на себе си? Това е слово! И това слово само аз го чувам. Когато говоря на вас, това е обикновена реч, а когато говоря на себе си, тогава да ме чуете! Когато говоря на себе си, не говоря много, съкращавам беседата си, говоря най-много 5-10 минути и едва издържам този говор. До сега съм достигнал най-много до 10 минути. Щом си говоря 10 минути, казвам: «Стига толкова, доволен съм от своята реч!» Защо? Защото тя е Божествена в себе си. (НАСТАНАЛО Е ЦАРСТВОТО БОЖИЕ, Неделни беседи, 1924-25)

Аз често съм забелязвал – винаги когато държа хубава беседа, не е имало изключение, двама души да не се скарат. Кога държа най-хубава беседа, познавам по това, че двама души ще се скарат. Ще има разисквания, кой как е разбрал и веднага ще дойде скарването! И даже на свят ще се скарат. (ЦЯЛОТО И ЧАСТИТЕ, Лекции пред Общия окултен клас, 1936-37, т. 3, с. 123)

Някои мислят, че аз искам да използвам някого за себе си. В момента, когато аз поискам да използвам една мушичка или когото и да е за себе си, за своето благо, с мене всичко е свършено – разбирате ли това? Аз ще бъда разрушен, ще бъда като един пигмея долу, в Земята. Ако бих позволил на най-малката грешна мисъл да влезе в моя ум, тя би ме смъкнала в ада. Някои искат да ми приписват някои неща. Не – аз съм най-умният, най-добрият човек в света. Защо? Никога не съм допуснал нито една лоша мисъл, никога не съм отстъпил пред Волята Божия, никога не съм отказал на Неговите Свещени Мисли. Никога не работя за себе си, никога не съм помислил за себе си и желая всички хора да бъдат щастливи, доволни, искам да им покажа правия път. С туй, което аз зная, бих могъл могъл да ви използвам всички, бих могъл да направя всички да ми слугувате,но тогава аз не бих бил това, което съм сега. Аз не търся щастие от хората, защото познавам Бога. Аз Го познавам като Абсолютна Любов, като Абсолютна Мъдрост, като Абсолютна Истина, като Абсолютна Правда, като Абсолютна Доброта. И зная, че в момента, когато наруша една малка Негова Заповед, ще се отчужда от Него. (ДВАТА ПРИРОДНИ МЕТОДА, Неделни беседи, 1923-24, с. 71)

Аз мога да ви покажа, че съм много учен човек. Но ето по какво се отличавам от другите. Колко съм учен аз не зная. Хората знаят повече, че аз много зная, а аз зная, че познавам невежеството на хората. Зная, какво хората не знаят. Не се занимавам с това, което аз зная. Това, което аз зная, и хората го знаят. Аз сега се занимавам да уча това, което хората не знаят. И бих желал, и вие да учите това, което хората не знаят! А какво не знаят хората? Те не знаят още какво е Любовта. Те не знаят още какво е Мъдростта. Те не знаят още какво е Истината. Не знаят какво е Доброто. Ако аз съм художник, няма да ви нарисувам нещо как да е, а трябва да го нарисувам хубаво. Аз считам за реално само това, че някой път много малко зная. Три неща разбирам само: разбрал съм малко от Любовта, разбрал съм малко от Мъдростта, разбрал съм малко от Истината – много малко! Но това разбирам! А другите и това не са разбрали. (ЗАПАЛЕНА СВЕЩ, Лекции пред ООК, 1936-37)

Аз съм ви казвал най-хубавите думи – няма човек в България, пък и в целия свят, който да е казал по-хубави думи от мене. Съберете всичко това, което са казали писателите за Истината, и нека го сравнят с онова, което съм казал аз за Истината. Аз съм казал много хубави думи за Истината, защото живея съобразно с нея, мисля съобразно с нея, действам съобразно с нея. Действайте и вие съобразно с нея  тя е и за вас благо, не само за мене. Ако беше само за мене, аз бих седнал на друго място и щях да бъда спокоен, нямаше да седя между българите. Какво съм спечелил тук? Слава ли? Че каква слава – това е смешно! Ако е за пари – пари ли съм спечелил? Ако е за храна – че какво ми трябва на мене? За обед ми трябват една-две ябълки или две-три круши, четири-пет ореха и едно парче хляб. Печени кокошки ли? Да, аз зная да ги ям. Не е въпросът в туй – не трябва да бъдем дребнави. (ДВАТА ПРИРОДНИ МЕТОДА, Неделни беседи, 1923-24)

Няма човек в България, който да проповядва Любовта по-добре от мен. Няма човек в България, който да свети повече от мен. Ако мислите, че има някой друг, това е заблуждение. Аз мога да светя като Христа – не повече от Христа. Аз мога да светя като Бога – не повече от Бога. И като казвам, че светя като Христа, аз се радвам, защото това е Божията Светлина. Не, Божия Светлина е тя! Аз светя като Бога. Защо? Защото Бог е вътре в мене. И вие можете да светите като Бога. Ако Бог е във всички нас, ние ще се обичаме, помежду ни ще има взаимно уважение и почитание. (НАСТАНАЛО Е ЦАРСТВОТО БОЖИЕ, Неделни беседи, 1924-25)

Ако някой ме пита какъв съм, отговарям: Аз принадлежа на Любовта като принцип, познавам Бога само като Любов и Му служа. Христос е изявление на Бога на Любовта, а материалният свят е материализираната Любов на Бога. Целият физически свят е едно изявление на Бога, материализиране на Бога. Следователно, като познаем физическия свят, ще познаем Бога. (ТРИТЕ ОСНОВИ НА ЖИВОТА, Неделни беседи, 1920-21)

Аз ви казвам: Бог живее в мене и аз живея в Него. Ако и това не вярвате, по-добре е за мене. Аз ще отида на друга някоя планета, там ще ми бъде по-добре.

Аз съм пратен от Бога. Трябва да знаете, че аз не съм дошъл от само себе си, по мое желание, а съм пратен от Бога, да работя за въдворяването на Царството Божие на Земята. Бог говори чрез Христа, Бог говори чрез мене.

Идеите, които излагам в беседите и лекциите, са взети от Божественото. Каквото е говорил Христос, и каквото говоря аз, то е от един и същ източник.

Аз съм видял Христа, познавам го добре, разговарял съм с Него. Не съм срещал по-добро учение от Неговото, нито език по-добър от Христовия.

Страхуват се да не би аз да заема мястото на Христа. Никога не съм мислил подобно нещо. Нека те не се страхуват от това. Нито аз мога да заема това място, нито те.

Някой ме обвиняват, че не се отнасям благочестиво към Христа. Аз не се отнасям благочестиво към Христа, а Го обичам – какво повече от това? Казвам Му: Някои хора казват „това си казал“. А Той ми отговаря: «Аз толкова много работи говорих, моето учение не е изнесено, съществени неща са изхвърлени. Всичко това е окастрено и остават само семките на учението Ми. И съвременната църква е съградена само върху семките на учението Ми.» Да, и съвременната църква е съградена само върху семките на Христовото учение. Него Го няма там, Любовта я няма там – в църквата я няма. Аз бих желал да видя под расото на всеки свещеник тази Жива Любов. Аз бих желал под всяка друга Любов да видя Живата Любов на Христа, това живо учение. Да не мисли някой да каже за мен: «Той говори каквото му скимне.» Не, аз не говоря каквото ми скимне, а говоря такива Велики Истини, които сам съм опитал. За мене светът не е мъртъв, за мене целият свят е жив и всяко същество – всеки вол, всяка муха. Виждам туй, което светът не вижда. И казвам тъй: Ние знаем защо рибите са риби, ние знаем защо растенията са растения, ние знаем защо минералите са минерали. Защо това е така, ние знаем причините и ги разбираме.

За мене Бог е велика реалност. Той е по-реален, отколкото сте вие, които виждам днес пред себе си. Ще кажете, че си служа със силни думи. Ако бих намерил по-силни думи, бих си послужил с тях, за да обясня какво представлява Бог. Той може да бъде и за вас толкова реален, колкото и за мене. Вие може да Го познаете в продължение на много години, но може да Го познаете и в един миг. (ДА ВЪЗЛЮБИШ ГОСПОДА, Неделни беседи, 1916-1920)

Питат ме дали съм виждал Бога. С този въпрос искат да ме хванат говоря ли изобщо Истината или залъгвам хората. Нека всеки сам си отговори говоря ли Истината или я заобикалям. (СЪБУЖДАНЕ, Лекции пред ООК, 1931-32)

Някои поддържат съществуванието на Господа, без да са Го видели. Други пък отричат съществуването Му. Веднага ще ме запитате: «Ти, който проповядваш за Господа, виждал ли си Го?» Откакто светът съществува, досега не е имало момент, в който да не съм виждал Господа.  «Възможно ли е това?» За мене е възможно – за вас как е не зная. Всеки може да види Господа, но трябва да знае как да гледа. За да виждате Господа, очите ви трябва да бъдат отворени. (КРАДЕЦЪТ И ПАСТИРЯТ, Неделни беседи, 1929-30)

Аз минавам под псевдоним. Никой не знае кой съм аз – можете само да предполагате, но предположението не е още Истина.

Не е важно кой съм. Ти ще гледаш доколко можеш да се ползуваш от мене. Благодари на Бога, че си намерил този извор, който тече, а пък на мене нищо не говори.

Онова, което съм – съм. Което не съм – не съм. За мене това е ясно. Аз не мисля за себе си онова, което не съм. […] Няма да ви казвам какво съм аз. Казвам: Опитайте водата, която се излива от мене. (НЕ ОГРАНИЧАВАЙ БОЖЕСТВЕНОТО, Лекции пред ООК, 1936-37)

Аз не искам да знаете кой съм, защото искам да говорят други; ако искам да бъда известен, ще отворя очите на двама слепци и те ще разправят кой съм. Добре, да ви явя кой съм, но ако започне тогава едно гонение, колко от вас ще могат да го изтърпят? Затова аз не искам да ви туря на хлъзгава почва. Аз искам да избегна това – познавам душата на българския народ и не желая да му създавам карма. Исус Христос се изяви на еврейския народ, но той не го прие и си навлече карма. Ако не се изявявам, това значи, че искам да оставя народа да се развива по естествен път. (ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНИТЕ СРЕЩИ НА ВЕРИГАТА, 1906-1915, 19 VIII (1 IХ) 1909 г.)

Някои питат какъв съм. Аз често казвам: Живейте с Мене един месец и ще ме познаете на опит и ще видите. Туй е живият опит, има и други, но този е един опит, който трябва да се приложи на Земята.

Вие искате да направя някои чудеса, че да повярвате дали съм това, което съм. Не се мъчете да решавате този въпрос. Онова, което съм – съм. И онова, което не съм – не съм. За мене това е ясно. Аз не мисля за себе си онова, което не съм. Онова, което Бог е направил, и онова, което Божественото иска, това съм. И вие мислете за себе си това, което сте. Няма да ви казвам аз какво съм. (МИСЛИ ЗА ВСЕКИ ДЕН)

Не търсете големите чудеса! Ако река да помръдна Земята от нейния път, за да направя някое чудо, с това ще причиня нещастие на човечеството и пак няма да го преобразя. Ако спра Земята в нейния път или преместя Витоша от нейното място, какво добро ще допринеса с това? Днес светът не се поправя с чудеса.

Кой съм, не е важно; какъв съм – също не е важно. Аз съм човекът, в сърцето на когото живее Правдата, в ума живее Истината, а Святостта е съединителната връзка между тях. Защо? Защото Божият Закон е такъв и аз се подчинявам на този закон. Аз живея и се радвам в изпълнението на Великата Божия Воля. Казвам и на вас: Вие ще ме познаете, но кога? Когато Правдата влезе във вашите сърца, Истината – във вашите умове, и Святостта бъде съединителната връзка между тях. При сегашните условия няма да разберете кой съм аз и какъв съм. (НОВИЯТ ЧОВЕК, Неделни беседи, 1921)

Вие често свързвате Веригата с баща ми, сестра ми, родовете ми и пр. Но аз нямам баща и сестри. Някои ме питат: «Как е баща ти и сестра ти?» Баща ми е на Небето, и всеки, който изпълнява Божията Воля, той е баща ми, брат ми, сестра ми. Никакви кръвни връзки не трябва да се смесват с Веригата. Това не е Духът Господен и аз искам да се противопоставя на всички спънки, които ми пречат. Няма по-голяма спънка в духовния живот от домашните. Волята Божия е да възлюбиш ближния си, както себе си. А да давате предпочитания на домашните ми заради мене, това е една грешка, защото е спънка, с която съм спъван от 7-8 години. От вас аз искам да любите Господа. Ако имате любов към Господа, покажете я към нуждаещите се, а за себе си аз нищо не искам. Ако искате да покажете към мен любовта си, можете да я покажете само когато любите ближните си, както себе си. (ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНИТЕ СРЕЩИ НА ВЕРИГАТА, 1906-1915, 18 (31) VIII 1909 г.)

Казвате: «Ти си наш брат.» Ако мислите, че съм ваш брат по плът, лъжете се; ако мислите, че съм ваш брат по дух, прави сте. «Ти не ни обичаш.» Ако говорите за земната любов – не ви обичам. Ако кажете, че не ви обичам, както ви обичат нашите ангели – лъжете се. Няма човек на Земята, който да обича душите ви, както аз ги обичам. Желая и вие така да обичате човешките души. Ясно ли ви е това? Аз зная, че днес вашите ангели много ви се радват – ясно ли ви е това? Аз пожелах да им направя една услуга. Аз съм дошъл на Земята, за да услужа на ангелите и на вас. Като си свърша работата, ще кажете, че съм заминал някъде. Къде ще замина! Не, никъде няма да замина – ще отида при Онзи, Който ме е изпратил, и ще питам: „Изпълних ли длъжността, която имах?“ Ако има още нещо, което не съм довършил, пак ще дойда. Ако и втори път не завърша работата си, пак ще дойда, докато най-после ми се каже: «Добре свърши работата си.» Такъв е законът за малкия брат на Небето – да направи това, което Бог иска от него. Ето Великото учение, което не сте слушали досега. Това, което сега чувствате, не сте го изпитвали никога. Защо не сте го чували?  Защото това учение е на малките ангели, които са слезли на Земята, за да повдигнат човечеството. Сега няма да ви благославям – не правя това. Защо? Ако ви изпратя благословението си и у вас има плевели, и те ще израстат. Аз постъпвам разумно, според Божия Закон. Когато видят, че сте посели добри семена, всички братя на Небето ще изпратят своите благословения, за да израснат тези семена и дадат добри плодове. С тези плодове да израсте и възкръсне Бог във вас – да осветите Божието Име! Това ще бъде моята радост, защото ще бъдете близо до Бога. Това ви възвестявам за Новата година – не свършвам, а сега започвам. Това трябва да знаете. Това, което ви говоря, е начало – още колко по-велики неща има! Ако слушате какво ви казват тези, малките, ще почувствате Божията Сила. Ще дойде Мъдростта във вас, ще усилите волята си и работите в света ще се оправят. Отсега нататък се отваря велика работа за малките. Учението за малките е велико! То е най-подходящото за вас, то е основата на онова, което великото бъдеще носи за вашата душа. То е Божествената Мисъл през 1917 година – не говоря за земната, а за Божествената Година. Започвам от 1914, 15, 16 и 17 години, които образуват Новата епоха. Това са четири Божествени Години, които образуват цикъл на Божественото Благословение. Единицата в 1917 подразбира принципа на справедливостта, а седемте – Закона на почивката и на благата. (ПЕТИМАТА БРАТЯ, Неделни беседи, 1917-38, 1 януари 1917 г.)

Когато се занимавате с мен, трябва да знаете, че за вас не е важно кой съм и какъв съм. По този въпрос ще разговаряме, когато се видим на Небето. Можем ли да познаем един водолаз? Не, защото когато той действа, не може да се познае кой е той – той се облича в облекло, пригодено за неговата работа. Така и ние тук не можем да се познаваме, защото сме изпратени на работа. Но вие сега не че не ме познавате, познавате ме, но сте забравили. Ще си припомните, бъдещето е пред вас. (ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНИТЕ СРЕЩИ НА ВЕРИГАТА, 1906-1915, 15 (28) август 1914 г.)

Престанете да мислите какъв съм аз, дали съм самозванец или съм изпратен. Какъв съм аз, дали съм добър или лош – това е друг въпрос. Това ще можете да разберете сами, като ви хвърлям въже в морето, където сте паднали. Ако отговорите утвърдително, тогава внимавайте и побързайте да поемете въжето. А от лошите мисли и съмнения, които ми изпращате, не мислете, че сами не патите. Ако смъквате мене – смъквате и себе си. Слиза и този, който ви изпраща мисли на съмнение. И когато той сваля и мен, аз му поставям половината от товара и му казвам: Приятелю, приеми своето възнаграждение. (ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНИТЕ СРЕЩИ НА ВЕРИГАТА, 1906-1915, 15 (28) август 1914 г.)

Някой ме гледа и се съмнява в мене. Казвам му: Не се съмнявай – пред тебе стои човек, който може да ти каже Истината. Опитай ме, но не ме човъркай. Ако ме човъркаш, ти сам се спъваш. (КОЙТО ДОЙДЕ ПРИ МЕНЕ, НБ, 1924-25)

Някой ме пита: «Ти познаваш ли Христа?» Познавам Го, говоря с Него. Много пъти съм разговарял с Него.

Вие ме слушате и си казвате: «Какво ни говори сега Учителят?» Аз говоря за онова, което слушам. Аз говоря за Бога, Когото познавам – познавам, че всичко е от Него. И то не само теоретически – във всяка моя постъпка, във всяка моя мисъл, във всяко мое чувство при вас и вън от вас аз зная, че Той ме следи. Той ме следи, скрит някъде, дори когато никой не ме вижда, когато вие всички нищо не знаете. Той обаче знае всичко – знае говоря ли право или не. Вие ще кажете: «Той, нашият Учител, не прави грешки.» Какво разбирате под това, че не правя грешки? Аз правя повече грешки от вас! Аз правя грешки, че слушам вашите глупости. Аз правя хиляди грешки, че гледам вашите престъпления. Това са мои грешки. Аз участвам във вашите грешки и слушам вашите глупости. Считам себе си виновен за това. Мога да не говоря за грешките ви, пък вие не трябва да ги правите. А като слушам да ми говорите, казвам: това е глупост! Ето една моя грешка – аз търся изход от вашите грешки. Обикнете Бога – нищо повече! Бъдете честни – това е външната страна на живота, да бъдете честни през целия си живот. Аз виждам, че вашите езици са невъзпитани, ръцете ви са невъзпитани, краката ви са невъзпитани, очите ви са невъзпитани, ушите ви са невъзпитани, носът ви е невъзпитан, храненето ви е невъзпитано. Всичко у вас сега е невъзпитано. Ето моята грешка. Вие виждате, че някой човек извършва престъпление – тази грешка е твоя, иди при Господа, научи се как трябва да постъпиш. Защото аз сега се уча от вас. Сега аз привеждам този пример – вие имате една особена теория за Бога. Имате особени теории, казвате: «От нашите ли е този или не?» Всеки, който обича Бога, които обича ближните, е от нашите – нищо повече. Дали са тука или не, където и да са – те са от нашите. Всеки, който обича Бога, и който обича ближните, е от нашите. И всеки, който не обича Бога и който не обича ближните, не е от нашите. (СЪЗВУЧИЕ, Лекции пред ООК, 1937-38)

Аз съм виждал Христа, познавам го добре, разговарял съм се с него. Не съм срещал по-добро учение от Христовото, нито език, по-добър от Неговия. Това учение обхваща всичко в своите предели.

Някои искат да знаят дали съм Христос, или не. За мене това не е важно – дали съм Христос, този въпрос аз го зная, вие не го знаете. Дали право говоря, или не – аз го зная. Даден ви е хляб – не искам да вярвате в моите уверения, че е такъв и такъв: опитайте го и ако отговаря на това, което казвам, вземете го; ако не – оставете го настрана. (МИСЛИ ЗА ВСЕКИ ДЕН)

Някои искат да намерят Христа в мене. Не, Христа ще намерите в Неговото учение. Ако искате да знаете кой съм аз, ще ви кажа. Аз съм братът на най-малките в Царството Божие. Аз, най-малкият, искам да изпълня Божията Воля, както Бог е заповядал; искам да осветя Неговото Име, както Той ме е осветил. Бог е бил толкова добър към мене, че аз, братът на най-малките, искам да Му се отплатя с всичката си признателност. Искам и вие да последвате моя пример. В някои от вас може да се яви желанието да бъдат по-големи от мене, да заемат първото място. Това е съблазън. Христос казва: „Достатъчно е за ученика да бъде като Учителя си.“ И аз не искам повече – достатъчно ми е това малко място, аз не бих го заменил с друго. Не е важно мястото, което заемате. Важно е как ще изпълните дълга си към Господа. Вие искате да бъдете царе. Добре е човек да бъде цар, но няма по-голяма нещастие от това. Един цар може да направи хиляди добрини, да облагодетелства цяло общество или цял народ, но може да го доведе и до гибел. Затова Христос казва: „На когото много е дадено, от него и много се иска.“ Когато искаш да станеш голям, това показва, че и в тебе се проявява чувството на гордост и тщеславие. Големите търговци, които боравят с много капитали, със стотици милиони, правят големи дългове и понякога завличат мнозина хора. Ако имате сто милиона и ги изгубите, вие ще преживеете големи терзания. Взимам числото сто като число, което представя една от висшите ангелски йерархии. Няма думи, с които може да се изрази мъката и страданието на онзи търговец, който е изгубил своите сто милиона. И обратно, няма думи, с които може да се изрази радостта на онзи, който има сто милиона на разположение и може да ги употреби разумно. Колкото едното е страшно, толкова другото е велико. (ПЕТИМАТА БРАТЯ, Неделни беседи, 1917-38)

Някои искат да знаят кой е Христос. Думите, които Той е казал, това е Христос. Могат ли тия думи да ви ползват, за да станете щастливи, това е Христос. Силата на Живота не е в буквата, а в духа на нещата. Аз съм внимателен, съобразявам се с Божествената Истина; говоря винаги това, което е верно. […] Никога не съм казал това, което не е вярно. Всяко нещо, което ви казвам, е Истина, която можете да проверите. Ако нямате резултат, аз ще се опретна да работя заедно с вас. (ДУХЪТ И ПЛЪТТА, Неделни беседи, 1914-17)

Питате: «Ако Христос дойде днес на Земята, на какво ще ни учи?» Аз пък питам сегашните свещеници: Какъв ще бъде Христос, като дойде втори път на Земята? Какви очи ще има, какъв ръст, ще има ли брада? Това трябва да се знае конкретно. Казвате, че Христос щял да слезе от облаците, придружен от много аргели. Така идеята се отдалечава. Ако Христос дойде с ангели, те са огън, който ще изгори света. Значи никаква култура няма да остане на Земята. Друга е идеята, ако под „ангел“ се разбира същество на чистота, на кротост, на нежност като дете. Ангелите ще внесат хармония в света. (ЖИВИЯТ ГОСПОД, Неделни беседи, 1922)

На мнозина съм говорил повече от двадесет-тридесет години и въпреки това очакват да дойде Христос на Земята да ги спаси. Очаквате да дойде деня, в който изведнаж да станете добри! Хубаво е да живее човек с надежда! (РАБОТА НА ПРИРОДАТА, Лекции пред ООК, 1932-33)

Не съм Христос, но Христос  е в мене. (УЧИТЕЛЯ ЗА СЕБЕ СИ, съст. Л. Кръстева, София 1997, с. 79)

Христос е в България, между вас и с вас. Той е, Който повдига българския народ. Един ден ще Го видите – ще ви се открие така, както се е открил на своите ученици. (УЧИТЕЛЯ ЗА СЕБЕ СИ)

Някои питат: «Ти да не би да си изпратен от Господа?» Всеки е свободен да вярва или да не вярва. Не съм изпратен да давам отчет на никого. Който не вярва дали съм изпратен от Господа, да не вярва. Това не е важно. (УЧИТЕЛЯ ЗА СЕБЕ СИ)

Казват за мене: «Той е достигнал до Христа, той прилича на Христа!» Приличам на Христа, но още не съм висял на кръста. Задачата, която Той е решил, аз още не съм решил. Не съм дошъл още до там да изкупя греховете. (ЗАПАЛЕНА СВЕЩ, Лекции пред ООК, 1936-37)

Някой казва за мен: «Той прилича малко на Христа!» Аз съм ги слушал. Казвам: Бих желал да приличам на Христа. Христос се отличаваше по това, че като имаше придобито голямо богатство, дойде и го раздаде на хората. (ЗАПАЛЕНА СВЕЩ, Лекции пред ООК, 1936-37)

Вие мислите, че аз съм господин Петър Дънов. Не, отдавна, преди 20 години, Петър Дънов напусна физическото тяло и сега аз, който ви говоря, съм Духът на Истината. (УЧИТЕЛЯ ЗА СЕБЕ СИ)

Аз съм дошъл, за да кажа една Велика Истина – да кажа какво говори Господ, Когото познавам много добре. Комуто съм казал тази Истина и той я е проверил, винаги е имал резултат. Всичко, което казвам, подлагам на строга научна проверка. Всеки, който иска да направи с мен опит, не може да се отърве лесно. При мен са идвали някои, за да ги лекувам. Аз ги питам: Вие сте обиколили всички лекари – готови ли сте сега да служите на Бога, да посветите на Него живота си? Ако сте готови, ще ви помогна. Някой иска знания. Готов ли си да посвегиш живота си на Бога? Ако си готов, ще ти открия някоя велика тайна, а ако не си готов, ще ти говоря за ябълки, круши, листа, клончета и други подобни, но няма да ти кажа никаква тайна. И аз си имам известни ръководни начала, които никога не престъпвам. (СИЛА И ЖИВОТ, Неделни беседи, 1915-19)

Днес всички хора търсят Христа в тая или оная църква. Всички проповедници спорят помежду си в коя църква е Христос или коя църква ще спаси човечеството. Те се страхуват да не би аз да заема мястото на Христа. Никога не съм и мислил подобно нещо. Нека те не се страхуват от това. Нито аз мога да заема това място, нито те. Кой е Христос?  Оня, Който е страдал за цялото човечество. Който не е страдал за човечеството, не може да бъде Христос. Който иска да бъде като Христа, нека поеме Неговите мъки и страдания. И този, който може да страда като Христос, аз пръв ще го призная като равен на Христа. (ДА ВЪЗЛЮБИШ ГОСПОДА, Неделни беседи, 1916-1920)

Споделяне на публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

Коментарите са заключени.