Учителя Беинса Дуно (говори) за себе си – първа част

Мнозина ме питат каква е целта ми, като проповядвам на хората. Отговарям: Ако аз съм дошъл на Земята да проповядвам такова учение, каквото другите проповядват, нямаше нужда да идвам. Аз проповядвам едно учениe, което трябва да се приложи в живота поне в малък размер, а именно, в отношението между бащи и майки, синове и дъщери, слуги и господари – между всички хора на Земята. Нека всички свещеници и проповедници се съберат един ден и да се помолят на Бога да им помогне в прилагането на Христовото учение. Щом го приложат, тогава всички хора ще се примирят.

* * *

Аз дойдох в България, за да изпълня Божия Закон. (П. Дънов, УЧИТЕЛЯ ЗА СЕБЕ СИ, съст. Л. Кръстева, София 1997, с. 28)

Аз търся в България хора на истинската култура, в които да вложим нещо ново.

* * *

Един французин ми зададе с писмо няколко въпроса:
1. Кое ме е подтикнало да започна това движение? Отговорих му: Любовта към Бога, знанието за Бога и Истината за Бога.

2. Попита ме за кои е това движение? Казах му: Това движение е за цялото човечество, а не само за България. Казах му: Това движение е организирано и другите организации ще дойдат да помагат на него, понеже то е Божествено.

3. Той ме попита това движение има ли противници. Казах му: Във времето, което иде, всички онези, които се противят, ще загубят своята почва.

* * *

Наскоро тук беше един французин, пита ме: «Какви са били подбудите да образувате това духовно течение в България?» Това е все едно да ме питате какви са били подбудителните причини, че сте дошли на Земята. Туй, което заставя него да ме пита, мене ме е заставило да образувам моето учение. Дал съм на някои хора да ядат – аз не съм създал яденето. Слушателите ми са гладни, аз имам хляб – давам им да се нахранят. Ако ядат добре, аз печеля и те печелят. Ако не ядат, аз губя – и моят хляб ще изсъхне, а и те ще умрат. По-добре е да ядете, което ви давам, а и на мен да е добре, че вие ще изядете хляба, хора да станете. (П. Дънов, УЧИТЕЛЯ ЗА СЕБЕ СИ, с. 123)

* * *

Питат ме какво искам и защо съм дошъл на Земята. Искам да запаля изгасналите светлини и да ви накарам да светите – да светите или като свещ, или като газена лампа, или като горящи дърва, или като електрическа лампа. Това ще стане – по тоя въпрос няма две мнения. Ония, които слизат отгоре, казват: «Ние ще обърнем Земята с главата надолу, но ще изгоним дявола от нея. Втори път той, дяволът, няма и да помисли да дойде между нас.» Бог пред нищо няма да се спре. Той е избрал нови средства за действие, които не се подчиняват на никакви наредби и закони. Бог няма да остави никакво средство, което да не приложи – всички нови средства ще бъдат приложени и изпитани. Тогава няма да има особени мнения – всички хора ще мислят еднакво, ще бъдат на един ум. Всички ще спазват правилата: зло на никому няма да мислят, бедните няма да онеправдават, гладните ще задоволяват, болните ще лекуват, бездомните ще приютяват, на немощните нивите ще изорават. Това изисква Новото учение. Всички ще го опитате. (ДА ВЪЗЛЮБИШ ГОСПОДА, Неделни беседи, 1916-1920, с. 191)

Мнозина ме питат защо съм дошъл на Земята. Едни казват, че съм дошъл да реформирам света; други казват, че съм дошъл да уча хората как да живеят. Аз пък казвам, че съм дошъл да пробия дъното на вашите чаши, че колкото вино да наливате, всичкото да изтича. Освен това искам да зная какви са вашите чаши: стъклени или металически, сребърни или златни. (ЗАКОНЪТ И ЛЮБОВТА, Лекции пред Общия окултен клас, год. ХI (1931-32), том 2)

Мнозина ме питат де съм роден. Никъде не съм се раждал. «В количка не са ли те возили?» Не.  «Как така?» Нали в окултизма се говори за новораждане, т.е. два пъти съм роден. Ако е въпрос за раждане, аз и десет пъти съм раждан, но съм изведнаж роден. Впрочем това са недоказани факти. За мен думата «роден» и «нероден» нищо не означават. Те са далечни, отвлечени понятия. Далечни са малките неща, а близки са големите; далечни са неразбраните неща, а близки – разбраните. (РАБОТА НА ПРИРОДАТА, Лекции ООК, год. ХII (1932-33), том 2, с. 80)

Какви сте вие и как живеете, този въпрос оставям настрана. Какъв съм и кой съм – също оставям настрана. Аз не очаквам на това, което вие знаете за мене. Радвам се на това, което зная за себе си. Радвам се на това, което давам. Радвам се, когато човек благодари за това, което е получил. Радвам се на великата Божия Любов и на нея разчитам. Радвам се, че обичам хората. Радвам се на моята и на тяхната радост. Ако аз не живея като Бога и като добрите хора, и ако вие не живеете като мене, какво представляват моят и вашият живот? (НОВОТО НАЧАЛО, Утринни слова, год. ХIII (1943-44), с. 137)

Аз нося кърпичка в джоба си и щом ми дойде на ума да кажа нещо не на място, веднага отварям кърпичката и плюя в нея. «Не трябва да плюеш в кърпичката.» Това е моя работа. (РАБОТА НА ПРИРОДАТА, Лекции пред ООК, год. ХII (1932-33), том 2, с. 82-83)

Мнозина ме питат: «Защо говориш на тия хора, защо им обясняваш тия неща?» Това е моя работа. «Ако ги заблудиш?» И без това те са заблудени. В света, в който те живеят, щом се яви един музикант, непременно ще дойде и един слушател. (НАЧАЛО НА МЪДРОСТТА, Лекции пред ООК, год. ХI (1931-32), том 3, с.15 )

Един Учител има в света! И когато Христос казва: Един е вашият Учител, един е вашият Отец – свещено е това име Учител. И дойде ли да говорим за Учителя, аз искам тази дума да бъде свещена за вас. Един, един е Той и Неговият Глас, Неговата Любов да бъде най-свещеното нещо за вас. Някои казват: «Дали говори Учителят или не?» Не се съмнявайте!

Един е Учителят в света. Този Божествен Учител вие ще Го научите. Той постоянно слиза и възлиза в света. Когато Го обичате, Той влиза при вас. Когато Му се наситите, Той възлиза. Христос преди 2000 години дойде при евреите, нали? Слезе и после, като не Го искаха, възлезе нагоре. Сегашните народи се намират в тежко положение – пак Го викат.

Помнете: Един Учител съществува в света. Искате ли да се ползувате от благоволението Му, пазете Името Му свещено в ума, сърцето и душата си. Това трябва да бъде идеалът на човешката душа. Един Бог съществува по света, в Когото никога не трябва да се съмнявате. Не се съмнявайте в Любовта Му към вас.

Великият Учител представя външно отношение на Бога към хората. Учителят предава част от своята светлина на окръжаващите, както свещта дава час от светлината си на всички, които искат да се ползуват от нея. Учителят е проява на Божествената Светлина. Колкото повече приема човек от тази светлина, толкова повече е свързан с Учителя си не по форма, но по съдържание и смисъл. Словото излиза от Учителя, но принадлежи на Бога.

Бог се проявява чрез Учителя така, както чрез никой друг човек. Защо? Защото Учителят живее в Божественото Съзнание. Той никога не се колебае и съмнява в Бога, Затова и Христос казва, че ако се поколебае само за момент във вярата и Любовта Си към Бога и Той ще бъде подобен на обикновените хора.

Учителят приема от Бога Любовта. Тя минава през него и идва при ученика. Първо се образува връзка между Учителя и ученика. Учителят трябва да има Любов към ученика, за да може да му преподава.

Всеки Учител, колкото и да е велик, неговата задача е да прослави името на Бога и тогава Той да се прослави чрез Бога. Христос казва: Отче, аз прославих Името ти, от нине Ти ме прослави със Своята слава.

Ако мислите, че можете да отделите Бога от Учителя и Учителя от Бога, вие не разбирате законите. Ако Учителят мисли, че може да направи нещо вън от Бога и той е на крив път. Единственият Учител, който учи хората, е Бог. За да ги учи, Той взима една или друга форма. Някога Бог е видим, а някога  невидим.

Учителят е толкова видим, колкото и невидим. Той е навсякъде: в Светлината, във водата, във въздуха, в земята, в Слънцето, в камъните, в растенията, в животните, в хората. Той е на Земята, същевременно Той е и в другите светове.

Аз зная две библиотеки: на Земята и на Слънцето. На Земята не съм ходил, виж за там други имат думата, но на Слънцето съм ходил. И каквото пише на Слънцето, много добре го разбирам.

Аз зная една култура, много по-велика от културата на тия звънци, телеграфи, телефони и мога да проектирам моя телефон всякога, много лесно и без разноски.

Невидимият свят е видим за Мене. Той може да бъде видим и за вас. Важното е, че той е по-реален от видимия. Той е разумен, възвишен свят. В него живеят Възвишени Разумни същества.

Аз не виждам тъй, както ясновидците виждат – има голяма разлика. Ако аз гледам в огледало, виждам себе си. Аз в огледало не гледам, без огледало много добре виждам, сенки не виждам. Навсякъде виждам един реален свят, дето нещата не се менят. Има същества, които са много по-реални заради мене, материални са тия същества, по-материални от вас.

За да може Учителят да предаде право своето учение на своите ученици, той трябва да бъде абсолютно чист. Чист ли е абсолютно Той, ще ги води в правия път, надясно.

Когато се приближавам към хората, аз съм всякога чист.

Само Учителите и мъдреците имат привилегия да пътуват извън Земята. Обикновените хора са лишени от тази привилегия. И те имат желание да излязат извън Земята, но не са достигнали още до това положение.

За да се прояви един велик Учител трябва всички Разумни души да се съберат в него.

Задачата на Великите Учители, които слизат на Земята, се свежда именно към това – да поставят човечеството в правия път, да му помогнат в пътя на неговата еволюция.

Задачата на Великите Учители в света е да научат хората да живеят правилно. Правилното живеене се обуславя от служенето на Бога с Любов, а не с насилие.

Идването на Великите Учители става за освобождението на света. Аз ви показвам къде е пътят на Светлината, която носи Живот, няма да ви покажа малките светлини.

Учителят дава обяснение за възможностите на настоящето и разкрива бъдещето.

Великият Учител се занимава с души, които се стремят към знание, към светлина. А за обикновените хора, за невежите, има обикновени учители. Великият Учител не губи времето си за празни работи. Неговото време е скъпо, не може да се изразходва без полза. Той има право отношение към Бога и служи на Неговата воля. Той предава знанието си само на онези души, които са готови да следват Неговия път. Що се отнася до останалите хора, до обикновените хора, той оставя времето да ги събуди. Ако преждевременно им даде някакво знание, те не могат да го използуват.

Великият Учител на Любовта не може да бъде разпнат. Разпнат беше човека, а Онзи, Великият Учител, който беше затворен в тази черупка, казваше: «Имам власт да положа душата си, имам власт да положа живота си, но имам власт и да взема живота си. Мога да направя това, което Аз искам!» И Той каза на Пилата: «Аз съм Онзи, който разполага със себе си! Аз ти заповядвам да ме разпнеш. И после пак Аз ще заповядам да ме възкресят.» Туй подразбира Христовата мисъл «имам власт».

Като казвам Учител, аз разбирам Учител, на когото душата е пълна с Любов.

Всички Учители на света говорят на своите ученици, само когато те са готови да разберат тяхното учение.

Всички Велики Учители, които идват в света, ни дават само методи, чрез които можем да използваме великото Божие Благо.

Мислите ли, че Учителят като слезе на Земята и се облече в плът, не учи? И той учи нещо ново, което не е знаел. И Христос, като дойде на Земята, научи нещо ново за страданието, което по-рано не знаеше.

И аз съм дошъл между вас да уча, да придобия нещо. Като придобия това, за което съм дошъл, ще отида на друго място.

Задачата на Учителя е още да изцели сърцето на своя ученик и да укрепи неговата воля.

Аз искам да ви освободя от духовното пиянство.

Против Учителя не може да се работи. Ние носим едно Божествено Учение, но не спорим. Не можем да го сравним с нищо. Времето ще покаже.

Мнозина ме питат де съм роден. Никъде не съм роден.

Затова ме е пратил Бог – да насърчавам хората и да се уча от хората. И се уча с благоговение. (П. Дънов, УЧИТЕЛЯ ЗА СЕБЕ СИ, с. 124)

Често идват при мене да ме питат от Бога ли съм изпратен или не. От Бога съм изпратен – не само аз, а всички хора сме изпратени от Бога. В това няма никакво съмнение. Важно е обаче дали вършим Божията Воля. (ВЕЧНОТО БЛАГО, Съборни беседи (1943), с. 19)

Аз съм изпратен от Бога да покажа на хората пътя, по който трябва да вървят и да служат на Бога. Щом се интересувате да знаете кой съм аз, това ще научите от Бога. Като отидете при Бога, вие ще разберете кой съм аз и защо съм дошъл. Аз не говоря за себе си, а казвам, че съм дошъл на Земята да покажа на хората истинския път, по който те могат да служат на Бога. И затова, ако искате да знаете кой съм, идете първо при Бога, а после елате при мене, да ви покажа пътя, по който трябва да вървите.

Аз съм дошъл да изявя Любовта – да я донеса на Земята. Това е моята мисия.

Туй е, което аз говоря на хората: Господарят да обича слугата си като себе си, бащата да обича сина си като себе си. Всички да се обичат тъй, както себе си, и да приложат този велик закон в света.

Аз съм дошъл в света, за да ви покажа пътя към Бога – как трябва да служите на Бога. Всички сте пратени при мене да ви покажа пътя, по който Бог ще ви научи. Няма да ви излъжа, ще ви покажа тоя път. Писанието казва: Всички ще бъдат научени от Господа. Няма друг от времето на Христос, който да е показал тоя път. Никой не е показал пътя на хората досега. Той им го показа. Кой е пътят? За да служиш, трябва единство. Да съзнаеш, че Господ е навсякъде. Господ с милиони очи бди всеки ден. Той вижда най-малките пробуждания. Всичко туй вижда и мълчи. Той не иска да си заминеш; мълчи, защото благата ще ти трябват. Той не се гневи и никого не съди. Той чува този зов на страдание и праща ангелите, казва: «Идете да кажете кои са причините.»

Аз и Христос учим едно и също нещо – нищо повече. Но някои питат: «Ти кой си?» Не е въпросът кой съм аз. Други питат: «Кой е Христос?» Не е въпросът и кой е Христос. В света има само Един и Той е Бог на Любовта, който се проявява както иска и чрез когото иска. И всяка слава и всяка мъдрост, и всяко знание в света е Негово. И всеки един, колкото и да е велик пророк, Учител или някой от боговете, който се осмели само да вземе тази титла върху себе си, да усвои туй, което Бог има в себе си, той е една фалирала личност. Ние не сме заблудени, нито искаме слава от някъде, за да отговаряме какви сме.

Проповядвал Христос едно учение и аз изнасям сега учението Христово. В негово време Христос говорил много логически, говорил едно от най-трезвите учения в света.

И сега седят някои в църквата и казват: «Отишъл да говори на простаци, при нас не дойде!» Да, но вие ще ме разберете криво. Колкото разбрахте Христа преди 2000 години, толкова и мене ще разберете. Аз не се лъжа и ще кажа: Когато аз излязох от Небето, Христос ми каза: «Погледни моите ръце, онези “благородните” още не са променили характера си, те са все същите.» Защо?  Защото не са приложили още Моя Закон на Любовта. И ако те бяха приложили Закона на Любовта, между всички църкви на християнския свят трябваше да царува мир и съгласие. Има ли го туй съгласие между всичките? Няма го, даже между праведните, гдето проповядват едно и също Евангелие.

Моята цел е да събудя красивото, мощното, което е вложено във вас от памтивека.

Моето верую е следното: Вярвам в Любовта и Мъдростта, които са създали Живота. Вярвам, че те са в сила да пресъздадат света, нашия обществен строй. Вярвам, че Живата Любов и Мъдростта могат да променят нашия живот, нашите домове. Щом приемем Любовта и Мъдростта, ще дойде Истината и Правдата. Тогава ангелите ще слязат от Небето да садят плодове във вашите души.

В какво вярвам аз? Вярвам в Истината – не вярвам в лъжата. Вярвам в правото – не вярвам в безправието. Не вярвам в парите; не вярвам в къщите. Аз съм голям безверник – в човешки изобретения не вярвам. Същевременно аз съм силно вярващ – вярвам във всичко, което Бог е създал. Ако с вашата вяра влезете в Царството Божие, веднага ще ви изпъдят. Ако аз вляза със своята вяра в цигулката, ще ми дадат първо място. Често слушам да казвате: «Знаете ли какво можем да направим ние?» Знаете ли какво мога да направя аз? Ако пожелая, нито един от вас няма да остане жив. Така мога да ви помета, че и дрехите ви да не намерят. Ще ви прекарам през огън, който нищо няма да остави от вас. Ако се приближите към мене с любов, знайте, че аз съм човекът, който може да ви помогне. Ще кажете, че и дяволът има власт. Не, дяволът няма никаква власт над вас. Той е хитър, голям дипломат. Като дойде при мене, той започва да ме хвали. Казва: «Много добре проповядваш, всички са доволни от тебе. Само един не е доволен – това си ти.» (КРАСОТАТА НА ДУШАТА, Утринни слова, том 12 (1937-38), с. 67)

Зад гърба ми стоят Великата Божия Любов, Великата Божия Мъдрост, Великата Божия Истина, Великата Божия Правда и Великата Божия Добродетел.

Аз желая да покажа на съвременните религиозни хора в какво се заключава Христовото учение.

Аз не проповядвам на езически народи, а говоря на съвременните християнски народи, които вярват, че Христос е дошъл да спаси света, че благодатта иде само чрез Него.

Аз съм пътник на Земята, интересувам се от живота на хората. Чудни са хората, като мислят, че няма друг живот като техния. Те нямат представа за онзи свят, за който ви говоря. Той е свят с висока култура. Ако бих ви завел там, не бихте се върнали на Земята.

Аз проповядвам учението на Любовта и всички трябва да го приемат. Това учение прониква навсякъде и във всичко, във всички стари клетки – няма място, където то да не прониква. Щом то се проповядва, всички други учения може да съществуват. Щом то проникне в света, ще има място за всички – и за социалисти, и за комунисти. Кога ще стане това? Само при Закона на Любовта. От Любовта излиза всичко.

Обръщам се към вас: Аз съм Вратата; Вратата, това е Любовта.

Вие сте остарели от безлюбие. Аз дойдох да ви подмладя. Любовта осмисля живота и подмладява човека.

Ако вие не приемете моето учение и не го приложите, не можете да придобиете вечния живот.

Всички говорят против мен: «Бягайте да не го слушате!» Мен няма да слушате, а Онзи, който говори, ще слушате. Въпросът не е личен, а принципиален. Аз съм дошъл като ваш брат да ви кажа Истината и ви казвам: Вие сте мои братя и сестри, не е позволено да живеете по старому. Ние сме длъжни в името на тази Любов да живеем на света братски и ще живеем; и залъка си можем да делим – един като работи, друг ще почива, но всички да си носим бремето и на всички ще бъде леко. Има неща в света, които и пророците не са знаели, има неща, които и Великите Учители не знаят, туй да го знаете.

Ако ме питате защо обичам Бога и защо му служа, ще отговоря: Защото Той ме обича. На Любовта се отговаря с Любов. А Любовта се изявява чрез служене и работа. Ако не го обичаш, няма да Му служиш. Любовта работи.

Аз ида от Небето. Като се върна, ще кажа какво съм видял и научил на Земята. Искам да науча какви са вашите училища. Някои жени са учители, а на други техните мъже им са учители. Те са ученици на мъжете си. Едните питат как са учениците им, а други питат как са учителите им.

Истински Учител е този, който постъпва напълно безкористно с учениците си, не иска от тях никаква заплата.

От никого нищо не съм взел. Само съм давал. Какво ли не съм давал: съживявал съм ги, връщал съм ги от смъртта, материалното положение съм оправял, дълговете им съм плащал, а в замяна на това, нищо не съм взел. Така аз разбирам Любовта – в даването.

Аз съм дошъл на Земята да служа, а не да бъда Господар. Дошъл съм на Земята да правя добро.

Дошъл съм на Земята за да се уча и да слугувам на Бога. Ако мога да слугувам на Бога, по-велик от мене няма. Ако вие можете да обичате Бога, по-велики от вас няма. (П. Дънов, УЧИТЕЛЯ ЗА СЕБЕ СИ, съст. Л. Кръстева, с. 125)

Аз съм пратен от Бога да работя за въдворяването на Царството Божие на Земята. Бог говори чрез Христа, Бог говори чрез мене.

Мнозина ме питат защо съм дошъл на Земята. Едни казват, че съм дошъл да пробия дъното на вашите чаши, че колкото вино наливате, всичкото да изтече. Освен това искам да зная какви са вашите чаши. Стъклени или металически, сребърни или златни.

Вас Господ ви е пратил при мене. Аз ви показвам пътя, за да идете при Него. После пак ще се върнете при мене. И само тогава ще ме разберете. Сега, като ви е пратил Господ при мене, аз чета писмата, които е писал, чета какво Господ ми казва за вас. Втория път други писма ще носите.

Аз ви давам най-краткия път. Той е по-правилен, по-чист, отколкото онзи, който продължава хиляди години.

Аз нося в ума си една мисъл и в душата си едно желание – доброто на своите братя. Тази е идеята на Господа. Тази идея живее в нас.

Аз искам да насоча мисълта ви към новата мисъл, да ви освободя от старите разбирания, които са разбирания на миналото, които са разбирания на млекопитаещите, на рибите. Въпреки това човек не мисли, че стои много по-високо от животните. В едно отношение човек е по-високо от животните, но в друго отношение те са разрешили някои въпроси по-добре от него.

Аз искам да бъда искрен към себе си и към вас. Да ви обичам, както обичам Божественото в себе си. Не е въпрос да ви направя щастливи. Земята е училище, а не място на щастие. Аз искам да оставя в ума ви мисълта, да бъдете свободни по ум, сърце и душа. Ако има нещо, което да не обичам, това е измамата.

Няма човек на Земята, който да обича душите ви, както аз ги обичам. Желая и вие да обичате човешките души, както аз ги обичам.

Искам да пробудя вашето съзнание.

Аз имам желание да ви заведа в Божествения Свят, при Господа, а не при слугите.

Аз познавам всички човешки пътища и виждам, че те са фалшиви. Няма нито едно човешко общество, което да не е фалшиво. Ако и аз вървя по този път, ще свърша като всички хора, ще фалирам. И на вас казвам: Оставете старите човешки методи и пътища настрана. Започнете с новото, което няма никакъв фалит.

Аз ви посочвам път, който води в Царството Божие. Ако искате да влезете в Царството Божие, ще следвате тоя път. Ако не искате, свободни сте да мислите, да чувствате и постъпвате, както искате. Помнете: Който не иска да изпълни Божията Воля, ще бъде вън от Царството Божие. Законът е строг и безпощаден. Той още не е приложен, но един ден ще се приложи.

Аз съм дошъл да покажа на хората правия път. «Ти Истината ли проповядваш?» Елате и опитайте! Връзката с Бога е единственият метод, който хората още не са опитали. Свържете се с Бога и ще опитате всичко.

Моята задача е да ви покажа пътя към Бога – да Го възлюбите и да Му служите безкористно, даром.

Аз ще ви покажа пътя да идете при Господа. Сега вие мислите да излезете навън от Земята, за да намерите Господа. Вие трябва да научите онова, което е на Земята – Бог там го е вложил. И после ще знаете как да минете към Слънцето. Ако вие не разбирате тия закони, и на Земята не можете да отидете от едно място на друго.

Аз искам да ви дам такова знание, което осмисля живота.

Дяволът ви е хипнотизирал, затова не познавате Господа. Моята цел сега е да ви разхипнотизирам и правя обратни паси.

Ако имах време щях да напиша покана до всеки от вас. Понеже нямам време, пиша общо до всички: Богът на Любовта ви кани да се върнете в пътя на Любовта и да прилагате нейните закони.

Аз не говоря за външния свят, а за онези разумни хора, гдето и да са те – в църквата, в обществото,  които служат на Бога с Любов. Нека те отворят сърцата си и кажат: «Господи, ние ти служим с Любов. Постъпвай с нас, както желаеш.» Това е било Христовото учение преди 2000 години. Това е Христовото учение и сега.

Аз искам да събудя тази Божествена Вяра в българите. Те религия имат, но вяра нямат, изгубили са я.

Тук на Земята се изпращат всички хора, за да се проявяват. Когато искат да пратят някой ангел на работа в друга Слънчева система, Господ го изпраща на Земята, за да го изпита. Накрая ще изпратят един ангел във волска форма, за да оре при някой български земеделец – десет години да му оре, земеделецът да го мушка с остена, а този ангел да казва: «Много добре прави той!» И когато след това се завърне, ще разказва, че е учил десет години в един български университет. Какво ще кажете за това? Не че е така, но аз го давам като пример, който приблизително е верен. (ВЕНЕЦЪТ НА ЖИВОТА, Лекции на Учителя пред сестрите, 1917-1932, с. 464 сл.)

Едно време, когато тръгвах от Слънцето за Земята, запитах Господа какво да кажа на българите. Той ми отговори: «Ще им кажеш да бъдат добри, умни, честни и справедливи. Ако хората на стомаха спазят тия изисквания, ние чрез своята артериална система ще им изпращаме нужната енергия. Ако не живеят както трябва, ние ще затворим крановете си и ще ги лишим от своята енергия.» Това изискват слънчевите жители от нас, това изисква Бог от нас. Сега всички се оплаквате, че нямате плодородие. Защо? Защото не проявихте това, което се искаше от вас. Тая година се отпуща голям кредит на България – ще има голямо плодородие. Ако българите бъдат добри, честни, умни и справедливи, изобилието ще е все по-голямо. Като казвам, че съм дошъл от Слънцето, вие мислите, че това е мъчна работа. Едно се иска от вас: да отворите очите си, т.е. да прогледате. Отвориш ли очите си, ти си вече на Слънцето. Отваряй очите си за доброто и за Любовта. (ДА ВЪЗЛЮБИШ ГОСПОДА, Неделни беседи (1916-1920), с. 119)

Когато Аз говоря, че съм от Слънцето, разбирам разумното, Божественото Слънце. Защо – ще кажете – Слънцето? Божественото, то е Слънцето, защото само в Слънцето има мисъл; дето има мисъл – там съм. Аз съм от Божествения Свят.

Аз зная какво има на Слънцето, на Луната, на Звездите, на онзи свят. Всичко това виждам. Когато отивам на Слънцето, аз се движа с бързина, по-голяма от тази на светлината. За една минута съм на Слънцето. Когато отивам до най-отдалечените звезди от нас, отивам за десет минути отиване и връщане. «Какво има там?» Ние се придържаме в свещеното правило, да не казваме какво има там.

Всички българи да познаят Бога, това е моята задача; да науча българите да се кланят на живия Бог, Който е дал всички блага, да разберат смисъла на живота, да придобият истинската култура. Седем пъти ще ги прекарам през огъня, но ще станат истински човеци, носители на Новата култура. Те трябва да вдигнат високо знамето и да кажат: «От сега нататък ние имаме нов лозунг: Ние сме носители на Любовта и на Мъдростта. Ние презираме всички престъпления, всички реклами, написани на дрехите им.»

Ако има някой, който да желае доброто на българите, това съм аз. Но и ако има някой, който остави българите да страдат, това съм пак аз. Ако българите поумнеят, аз нищо няма да спечеля от това. И ако страдат, аз нищо няма да загубя от това. (П. Дънов, УЧИТЕЛЯ ЗА СЕБЕ СИ, с. 47)

Ако българите са готови да изпълнят каквото им казвам, ще знаят каква е тяхната мисия. Не изпълнят ли това, което им говоря, няма да кажа каква е мисията им. (П. Дънов, УЧИТЕЛЯ ЗА СЕБЕ СИ, с. 152 сл.)

Ако България приеме Новото Учение, ще получи всичко, което й е нужно. Ако не го приеме – няма да й се даде. (П. Дънов, УЧИТЕЛЯ ЗА СЕБЕ СИ, с. 165)

Ако българите приемат моето учение и го приложат, ще станат велик народ. Не го ли приемат, ще пропаднат. (П. Дънов, УЧИТЕЛЯ ЗА СЕБЕ СИ, с. 159)

Преди няколко дни дойде при мене един приятел и ми каза, че някои учени ще говорят на събрание против мене, против моето учение. Те се заблуждават – учение на г-н Дънов няма. Следователно, ако говорят против учението на Дънов, те са Донкихотовци. Има едно Божествено Учение, което ми е познато. То е Великото Божествено Учение за Живота, с него аз съм запознат от памтивека. (ПЕТИМАТА БРАТЯ, Неделни беседи (1917-38), с. 75)

Да не казвате, че това е учение на някой си Дънов, че той го измисля. Ако аз съм го измислил сега, утре ще дойде един Иван, някой Петко, някой Стоян. Е, какво ще стане? Другояче стои въпросът. Всички онези велики хора, които са дохождали, са предали тази Божествена Истина тъй както ви е дадена. В това стои тяхното величие, тяхното спасение, че са предали тази Истина. Тъй както Бог им е дал, а всеки, който не е предал тази Истина, както му е дадена, е от Черните братя.

Божественото учение, което ви преподавам, е живо учение. Аз преподавам мир без насилие, а не учението на някакви комунисти, не учението на богатите, не учението на професорите, на учените хора. Но аз преподавам друго учение, учението на онази велика Истина, която засяга всинца ни еднакво, без разлика. Аз проповядвам онази Истина, приятели, на чиито пламък турям вашия пръст. И като го турите, няма да изгори.

Казват, че съм проповядвал «дъновизъм. Чудно нещо! Ето, първи аз не съм дъновист. Какво разбирате под понятието «дъновист»? Да се мисли, че някой е «дъновист», това е заблуждение.

Някои правят разлика между това какво учил Христос и какво съм учил аз. Аз и Христос учим едно и също нещо – нищо повече! Някои питат: «Ти кой си?» Не е въпросът кой съм аз. Други питат: «Кой е Христос?» Не е въпросът и Христос кой е. В света има само един и той е Бог на Любовта, Който се проявява както иска и чрез когото иска. И всяка слава, и всяка мъдрост, и всяко знание в света е Негово. И всеки един пророк, колкото и да е висок той, и всеки Учител или някой от боговете, който само се осмели да вземе тази титла върху себе си – да си присвои туй, което Бог има в Себе Си – той е една фалирала личност. Ние не сме заблудени, нито искаме слава от някъде, за да отговаряме какви сме. Не – не за нас! За нас е важно в това Слово на Великия Господ на Любовта всички хора да имат Неговото Благословение, Неговата Светлина и Топлина и не чрез ушите, не чрез езика, не чрез носа, а чрез очите си. Не е въпрос какви трябва да бъдем –православни, или евангелисти, или католици. Някои сега ни кръщават дъновисти. Най-голямата пакост, най-големият позор за мене е туй име дъновисти. Дъновист – това е псевдоним, аз сам не съм дъновист. Някому може да е много приятно да се нарича дъновист, но за мен думата „дъновист“ или когато споменат думата „Дънов“, то е като забиване на един гвоздей в ръката ми. Не е въпросът за това – ние всички страдаме от дъновисти, от павелисти, апостолисти, петровисти и tutti quanti. От това неразбиране страда днешният свят – от имена като каравелисти, тончевисти, драгиевисти, стамболовисти и т.н. Никои от тях – нито стамболовистите, нито каравелистите оправиха България. Всяко нещо, което се основава на човешкия ум, не е верно. И християнството, като му туриха туй име, изгуби. Аз нямам нищо против християнството, но силата му не е в името. Ако мислим противното, че силата му е в името, ние се лъжем. Аз тълкувам този закон по принцип. Силата на едно учение зависи само от Любовта, която прониква в него – само тази Любов, която прониква в човешката душа, в човешкия ум, в човешкото сърце, в човешкия дух, само тя повдига. Вие можете да турите моето име във венци, но и тогава не само че нищо няма да ви придаде, а съвсем ще избледнеете и изсъхнете. Не трябва да идете на другата страна. Не ви казвам кой е Дънов – не искам да знаете това: аз съм като вас. Като разглеждам Христовото учение, аз не се деля от вас. А защо съм един от вас?  Защото като зная, че Бог е Любов, аз не мога да правя разлика между неговите същества. Тъй като ви гледам, извън от Бога нищо не сте, но от гледната точка на Любовта, в този организъм, в туй съзнание, аз имам почит и любов към вас, като зная, че сте проявление на Бога. Да ви питам ли сега какво вие мислите за мене? Едно време и Христос попита учениците какво мислят за Него, кой е Той. Отговориха му: «Едни мислят, че Ти Си Исайя, други – че си някой от пророците.»  «А вие какво мислите?» Един се осмелил да каже: «Ти Си Христос, Синът на Живия Бог.» Но той не изказал още истината, а Христос го коригирал, като му казал: «Плът и кръв съм.» И добавил: «Хората не са ти открили това, а Моят Отец.» Туй, което му е казал, когато го е коригирал, не е писано в Евангелието. Ще ме запитате: «А какво е казал?» Ще ви го кажа, но когато Любовта заживее във вас. Готови ли сте да пожертвате целия си живот, всичкото си имане за Бога? Някои от вас искат да ви разкрия нещо. Нищо няма да ви разкрия! Готови ли сте да пожертвате всичко? «Наполовина.»  Не, не! Когато ще разкрием една Божествена Истина, ние искаме от хората да пожертват целия си живот – без никакви резерви, без никакви клаузи. Аз съм много ясен в това отношение. (СИЛА И ЖИВОТ, Неделни беседи, V серия (1922), с. 379-81)

Каквото и да се говори за нас, ние знаем какво ще стане в света, какво идва. Затова аз искам да ви освободя, ако не от всички заблуждения и страдания, поне от някои. Ако ви освободя от всички страдания, на себе си ще причиня зло. Важно е да ви освободя от онези заблуждения и страдания, които пречат на развитието ви. Мнозина ме питат как да се наричат: дъновисти или християни. Христос не е християнин и аз не съм дъновист. Какво проповядваше Христос? Любовта. И аз проповядвам Любов. Христос казваше за себе си, че е Син Божи. Следователно, и вие може да се наричате Синове Божии. «Как да се наричаме Синове Божи? Това е богохулство!» Не е богохулство. Кой ми даде живот? Бог. Щом казвам, че съм Син Божи, аз изповядвам Великата Истина, както Животът, който е в Мене, мислите, знанията, с които разполагам, са все от Бога.

Питат: Православен ли си? Няма защо да бъда православен. Ние сме Синове Божии. Единственото име, с което кръщавам моите последователи е Синове Божии. Това са най-честните слуги, които искат да служат на Бога, които не лъжат и които служат по Любов. (П. Дънов, УЧИТЕЛЯ ЗА СЕБЕ СИ)

Споделяне на публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

Коментарите са заключени.