Георги Сотиров — Езикът на Константин Велики (4/4)

27. Налице са голям брой факти от историята, лингвистиката, археологията, нумизматиката и фолклора извън споменатите в тази студия, които подчертават извода, че езикът на Константин Велики е бил една по-стара форма на славянския език, който е станал известен като български език. Събирайки и класифицирайки тези факти, може да се получи един интересен изследователски проект. Все пак, necessaria non sunt multiplicanda. Затова нека следващите примери бъдат разглеждани като добавяне на багри към това, което беше казано по-преди.

(I)

Лаоник Халкондил (Laonicus Chalcondyles) казва, че според неговите проучвания трибалите (Triballi) са били най-древният и най-големият от всички народи.1 „Сега те биват наричани българи“, казва той.

За Страбон трибалите са траки.

Дион Касий смятал трибалите и дарданите за едни и същи с мизите.2

(II)

Според Цезар Бароний (Cesare Baronius) Константин Велики твърдял, че е потомък на Веспасиан (Vespasian).3 Ние знаем, че Веспасиан е основател на рода Флавий (gens Flavia). От друга страна, латинската дума “flavius” означава „рус(окос)“. Човек се изкушава да пита дали един русокос славянин някак си не е бил латинизиран като Flavian(us).

„Веспасиановата връзка“ на Константин подсказва една цвестиста литературна заврънкулка, която е напълно лишена от обаяние. Да предположим, че някой ни каже, че бащата на Веспасиан е бил наричан от своите роднини и приятели ЧИЧО СЛАВИ ПЕТРОВ. Как едно подобно варварско име ще бъде латинизирано по такъв начин, че да се хареса на римска публика? Едната възможност е – но възможно е да има и други – да смени името си на TITUS FLAVIUS PETRO; което е точно името, записано от Светоний (Suetonius).

(III)

Юлиан казва, че семейството му е дошло от Мизия край Дунава, където хората били известни с това, че са много твърдоглави; веднъж съставили си мнение и взели решение, те никога не го променяли.4 Как може някой да спомогне да се мисли, че толкова отдавна, още по времето на Юлиан, в Дунавската равнина е имало някакви твърдоглави българи – познати в днешната всекидневна реч като „инат българи“?

(IV)

Човекът, за когото се предполага, че е казал на гърците как да правят кисело мляко (йогурт), се е казвал Аристей (Aristaeus). Казва ни се, че той бил научил това изкуство от нимфите. Ние не знаем къде Аристей е срещнал тези нимфи.

Все пак, от Херодот научаваме, че Аристей е бил голям пътешественик, че е ходил далеч, чак до Иседон (Issedones) в Скития (Scythia), както и че е написал поема, наречена „Аримаспиите“.5

Плиний говори като че ли е чел писанията на Аристей6 и добавя, че този тракиец бил първият човек, който смесил мед с вино.7

Страбон е познавал хора, които твърдели, че Аристей бил учителят на Омир.8

Диодор Сицилийски ни казва, че е възможно Аристей да се е преместил на място близо до планината Хемус,9 където завършил живота си.

Възможно ли е при едно от своите продължителни посещения в Тракия Аристей да е срещнал някои местни жени („нимфи“), които са му казали как се прави кисело мляко?

Тези, които не вярват, че езикът на Константин Велики е бил тракийски, т.е. славянски диалект, известен днес като български, би направил услуга на историографията, ако могат да ни покажат какъв друг език трябва да е бил той. Предчувствам, че някой ще се опита да „обясни“ лингвистичната осмоза между българския и старогръцкия език, прибягвайки до теорията за индо-европейците. На това аз ще възразя, че индо-европейската хипотеза плава в мъглите на едно толкова отдалечено минало и неговото място е твърде неопределено, за да го направи фактически съотносимо към епохата на Константин или дори спрямо тази на Омир. Трябва също да си припомним, че Александър Велики е основал много трако-македонски колонии почти до далечна Индия. Толкова много били те, че Сенека (Seneca) могъл да пише: „Защо откриваме гръцки градове в самото сърце на варварските страни? Защо откриваме македонския език сред индийците и персите?“10

ПЪРВА ЧАСТ | ВТОРА ЧАСТ | ТРЕТА ЧАСТ

Автор: Георги Сотиров
Превод: Ради Панайотов

Съкращения на библиографските източници:
BL = Les Editions Belles Lettres, Париж.
CERF = Les Editions du Cerf, Париж.
CSHB = Corpus scriptorum historiae byzantinae, Бон.
Loeb = Loeb Classical Library, William Henemann, Лондон.
PG = Patrologia Graeca, J.-P. Migne ed., Париж.
PL = Patrologia Latina, J.-P. Migne ed., Париж.
SHA = Scriptores Historiae Augustae. (Teubner, Лайпциг; или Loeb)
Бележки:

  1. Лаоник Халкокондил (Laonicus Chalcondyles), P.G., т. 159, кол. 41 – 42. Да не се забравя фактът, че Халкокондил по някакъв начин е избегнал изгарянето на клада, но неговата книга била поставена в “Index librorum prohibitorum” („Списък на забранените книги“). Той отъждествява трибалите и мизите с българите. (Op. cit., кол. 26). [^]
  2. Страбон, 7.3.13 (Loeb, т. 3, стр. 215) и Дион Касий, LI.23.3. (Loeb, т. 6, стр. 67). [^]
  3. “Annales Ecclesiastici” (издание 1624 г.), т. 3, кол. 4. Независимо от това дали Константин е предявявал или не такива претенции, свидетелството в “Annales Ecclesiastici” поражда един друг интересен въпрос. Бароний (Baronius) казва, че негов авторитет бил Полио (Pollio). Но в текста на Полио, такъв, какъвто го имаме, няма споменаване на така наречената претенция на Константин да е потомък на Веспасиан. Липсващата в такъв случай част трябва да е изчезнала, след като Бароний я е видял. Как е могла да изчезне от ватиканската библиотека? И една друга по-малка мистерия: Юлий Капитолин (Julius Capitolinus) съобщава (“Gordiani”, III, 24.5, в Loeb т. 2, стр. 447), че Лицин (Licinus) твърдял, че е потомък на Филип Старши. Как става така, че Бароний нищо не е казал за тази претенция? [^]
  4. “Mysopogon” (издание на Loeb , т. 2, стр. 451). [^]
  5. IV.13 [^]
  6. N.H., VII.2 (Loeb, т. 3, стр. 513), където Плиний използва изявително наклонение: “Herodotus et Aristaeus Proconnesius scribunt” („Херодот и Аристей Проконесий пишат…“), казва той. Лидий (Lydus) също изглежда е познавал писанията на Аристей. (De Mag., I.31.6). [^]
  7. N.H. XIV.VI [^]
  8. 14.1.18 [^]
  9. IV.81-83 (Loeb, т. 3, стр. 73 – 79). Плиний (N.H., IV.XI.45) е знаел за един град Аристеум (Aristaeum) по билото на планината Хемус, близо до Черно море. Към края на ХIХ век за I. Leunis е съобщено, че той твърдял, че е намерил в този район руините на един резервоар и фрагмент от гръцки надпис. (Г. Михайлов, “Inscriptiones Graecae”, etc., т. I (София, 1970 г.), стр. 251, #306bis.). [^]
  10. “De consolatione ad Helviam”, VII.1 [^]

Споделете публикацията

Google1

За Сътрудници

В този раздел са поместени интересни преводни или авторски материали, писани или намерени от сътрудници и читатели на „От Извора“. Вие също можете да направите своя принос, като изпратите предложение за авторска публикация или собствен превод на is@otizvora.com.

Всички публикации

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.