Георги Сотиров — Езикът на Константин Велики (3/4)

19. Това, че Константин Велики е говорел славянски диалект, е потвърдено от множество лингвистични данни за онези, които желаят да видят това. За да види това, човек трябва преди всичко да разбере, че езикът, оставен сам на себе си, се променя много бавно. Павзаний (IV.27.9-11) е записал една разказвана случка. „Странстванията на месинците извън Пелопонес продължили 300 години — пише той, — през време на което е ясно, че те изобщо не са отстъпвали от своите местни обичаи и не са загубили своя дорийски диалект, а чак до ден днешен са запазили най-чистия дорийски в Пелопонес.“ Бързи промени стават само когато два или повече народа, говорещи различни езици, внезапно се съберат заедно, бивайки по този начин принудени да развият някаква импровизирана система за комуникация. Затова хибридните езици, като румънски, френски и английски имат шизофренична лексика и по-проста граматическа структура в сравнение с езиците, от които те произхождат. Език, който е избегнал такъв вид разрушение, може също да заема думи и граматични форми, но в много по-малка степен поради бавността, с която съжителстващи си езици са склонни да проникват един в друг.

Отправяйки поглед към най-стария български документ — „О писменех Черноризца Храбра“, ние добиваме представа за древността на българския език. „О писменех“ датира от края на IX век. Той е точно на 1100 години. Въпреки това, всеки образован българин може да го чете без особени трудности. Няма основание да се съмняваме в това, че 1100 години преди времето на Храбър езикът, говорен в Мизия и в останалите части на Тракия, е бил почти същият. През тези доста столетия са се извършили ограничени, но показателни заемания между гръцкия и българския език, които са в състояние да ни научат на нещо.

20. Това, че българският език („новото“ име на тракийския) е заимствал от гръцкия, никой не би оспорвал. Но колко гръцкият е заимствал от „варварските“ си съседи на север?

Дион Кризостом ни съобщава, че самият Омир „е използвал много варварски думи… не спестявайки факта, че по този начин влагал нещо живо и ярко по стил“.1

Платон също е знаел за такива заемания. „Аз предполагам — пише той, — че гърците, и специално тези в страни, намиращи се под владичеството на варварите, са заели много варварски думи (onomata)“.2 За трако-македонците, бидейки най-близкият „варварски“ народ до гърците и на практика живеещи размесени с последните на юг чак до Пелопонес, е съвсем нормално да срещат трако-македонски думи в гръцката лексика.

Атеней (Athenaeus) насочил вниманието на своите читатели към този факт. „Мнозина писатели от Атика – казва той – използват македонски идиоми в резултат на общуването си с тях“.3 Проникването на славянски, т.е. тракийски или български думи в гръцкия речник може да се наблюдава най-удобно при изговарянето им наобратно.4

Затова Теофилакт (Theophylact), гръцки епископ на Охрид по времето на византийското иго (ок. 1110 г. сл. Хр.), е използвал много български думи (strouga, planina, otrotzina ).5

Преди него, около средата на Х век, Константин Порфирогенет (Constantine Porphyrogenitus) е използвал български думи, като drougarios,6 zakonon, zoupanos и krabatos.

A. Bailly буквува и произнася последната дума krabbatos, като казва, че била заемка с неясен произход. Liddell и Ascott обаче смятат, че това е македонска дума, което е и в действителност. Откриваме производна на тази дума (krabataria) съответно през VII и VI век.7

В гетския танц, описан от Порфирогенет в неговата „Книга за церемониите“, се откриват някои български думи, като bele, biki, ide, ogun, toul, означаващи съответно „(той) казва“, „(той) вика“, „(той) иде“, „огън“ и „колчан“.8

Малко по-рано византийците са научили българската дума „Загора“. Когато българите присъединили областта около Бургас (стария Debeltum — Дебелт), те я нарекли Zagoran, казва Зонара (Zonaras).9 Думата „Загора“ се разбира лесно от славоезични. Тя означава „област отвъд планината“, което точно отговаря на местоположението на анексираната област на картата.

21. Така постепенно се връщаме към периода, предшестващ приемането на кирилската азбука, предхождащ и образуването на Първата българска държава. Списъкът на българските думи в гръцкия речник може да бъде разширен.

У Хайкий (Heychius, V в. сл. Хр.) намираме думата zelkia, която бива обяснена като фригийска за „зеленчуци“.10 Тази дума е особено жива в съвременния български език и означава „зеле“, „зелка“.

От Диодор Сицилийски (Diodorus Siculus) можем да научим, че Estia е била тракийска (гетска) богиня.11 Тя е била тачена и в Рим под името VESTA и нейните поклонници вярвали, че тя е разкрила как се строят и обзавеждат домове.12 С други думи, тя е била знаеща жена, а на български — „веща“. Съответстващо на това очевидно е „невеста“, което във всички славянски езици означава „булка“, „годеница“, т.е. млада жена, която трябва да бъде посветена в изкуството на семейния живот.

Гръцкото прилагателно malakos най-общо се превежда като „мек“. Един пасаж у Плутарх (Plutarch) подсказва, че същата дума, с лека разлика в значението, сигурно е била обща и за двата езика — гръцки и тракийски. Аристодем (Aristodemus), тиран на Куме (Cumae), казва Плутарх, е бил наричан от варварите Malakos, „което на техния говор означава детски“.13 Е, едно дете е „малко“, а „нисък„ или „дребен“ на български е „малък“.

Една заемка, на която досега е било обръщано недостатъчно внимание, е bolai. Тя се среща у Прокопий, който обяснява, че в „минали времена“ така са били наричани родилните болки/мъки.14 Защо хитрият Прокопий не е цитирал своя източник или по друг начин да ни даде възможност да отгатнем кои „минали времена“ е имал предвид? Ако беше направил това, той трябваше да признае, че „в минали времена“ жителите на Евбея (Euboea), където думата е записана, са говорели български (тракийски), в който думата „боли“ винаги е означавала болки и то не само родилните. Но Прокопий не го е било грижа да знае това.

Георги Сотиров — Езикът на Константин Велики
22. Един изпипан опит да бъде преправен тракийският (наричан иначе славянски или още български) произход на една гръцка дума — името на една езическа богиня — може да се наблюдава при Йоан Лидийски.

Ето как лидиецът процедира с нея: „Земята е била наричана themeli („основа“), тъй като всичко е основано, положено в нея; поетите и писателите, заменяйки с буквата S, са я наричали Semeli“.15 Лидиецът или не е знаел, или не е искал да знае, че на езика на съседните „варвари“ думата ZEMLJA/ЗЕМЛЯ означава „Земя/та“, а TEMELI/ТЕМЕЛИ — „основа“, което е същото значение на тази дума в днешния български език.

Друг лексикален куриоз представлява гръцката дума deltos (плочици, дъсчици за писане). A. Bailly казва, че етимологията ѝ е неустановена. Liddell и Scott казват, че наименованието идва „от буквата „делта“, старата форма на плочиците)“. Триъгълни плочици за писане обаче се намират само в речниците на тези учени. Истинските са правоъгълни. За да се разбере това, всеки трябва да знае, че произходът на тази дума е от българската ДЕЛАМ, която означава „режа“, „изрязвам“, „дълбая“ или „правя“, „върша“. Думата “chisel” (англ.) на български е „длето“. Инфинитивът е „делати“. Причастието „делано“ означава „нещо, което е било рязано, изсичано, дълбано, обработвано“, както една дъсчица за писане, например на гръцки deltos.

Имаме също и поразяващия случай с името на местност Нестане, което мистериозно е убягнало от погледа и на древните, и на съвременните филолози. Павзаний съобщава, че в Аркадия той минал покрай руините на селище, наричано Nestani, близо до което Филип II Македонски някога разположил своя стан.16 Един поглед върху тази дума е достатъчен, за да ни убеди, че пред нас е случайна транскрипция на старобългарската дума НА СТАНЕ, означаваща „в стана, в лагера, в бивака“. Nestani няма смисъл в гръцкия език. Павзаний трябва да я е записал както я е чул от някой местен човек.

И накрая, arbulai е било названието на вид обувки, носени по селата. Произходът на думата, казват Lindell и Scott, бил неизвестен. Nonnos смята, че това е стара дума.17 На български и до ден днешен една от думите за означаване на меките кожени обувки (мокасини) е „цървули“.

23. Думите, обсъждани досега, са описани от лексикографите като фригийски, като възможни македонски, като варварски, древни или с неизвестен произход. Те имат едно общо нещо: те са съвсем живи в съвременния български език. Особено забележителни са имената Vesta (Hestia), Semele и Nestane, към които могат да се добавят още много други.18

24. Изучавайки лексикалната осмоза между гръцкия и българския език, заслужава си да бъдат разгледани и някои други категории. Обикновено думите биват заемани наред с предметите или действията, които те означават. Гърците са морски народ — рибари, търговци и пирати. Не е изненадващо, ако траките са заели от тях думи, като oktapodis („октопод“), qallasa („вълни“)19, skelos („място за сваляне, стоварване“) или muron („благоухание“, „аромат“). От друга страна, траките, бидейки предимно земеделски народ, съвсем естествено биха дали на гърците някои тракийски думи, свързани със земеделието и скотовъдството. Затова българската дума „сърп“ се появява в гръцкия като arpi – изпускайки по необходимост звука „с“, следвайки един закон на гръцката фонетика. Българската дума ЯРЕ (малко козле) получава гръцко окончание и става iareion, ПРАЗ става prasion, КРОМИД става krommuon, ЛАПАД става lapaqon, ЦЕЛИНА става selinon, ЖИТО става sition. Този списък далеч не е изчерпателен.

25. Една друга категория думи, заети от българския (тракийския) език все още може да бъде разпозната с белег на семантична икономия. Българската дума КОРИТО се появява в гръцкия като korus (родителен падеж: korutos), но със стесненото значение на „капак“, „похлупак“, също „калпак“.20 Думата КОРЕН става koruni, означаваща не само всеки вид корен, но и „чепато, чворесто парче дърво, сопа“. Българската дума КОЛАЧ, означаваща кръгъл самун хляб с дупка в средата (като колело), се явява в гръцкия език като kollix — самун ечемичен хляб, докато ЧИРАК става khrux, т.е. специален пратеник, глашатай, вестител, херолд.

26. Някои граматични форми също подсказват, че влиянието на българския (тракийския) език върху старогръцкия е било силно.

(I) Позиция на определителния член. В древния гръцки език членът е от префиксен вид, докато в българския членът следва съществителното (или прилагателното). Но и в гръцкия също откриваме случаи, в които членът следва. Понякога той се използва двойно — и преди, и след съществителното. Неизчерпателни примери намираме при Ксенофонт (Xenophon),21 Херодот,22 Платон (Plato),23 и Еврипид.24 При лични имена следпозитивният (следпоставеният) член е почти задължителен. Например Alexandros o Filippou.

Такива особености могат да бъдат обяснени, предполагайки едно състояние на образуване на гръцкия език, през време на което употребата се е колебаела между префиксния и суфиксния тип член.

(II) Система на члена. На един наблюдател, който има малко време за детайли, сравняването на члена в гръцкия и в българския език едва ли ще се стори особено обещаващо. Но да започнем. Българският език е загубил по-голямата част от склонителната си система, а това се отнася и за члена. От друга страна, в старогръцкия език откриваме едно напълно развито склонение на члена. Какво виждаме, сравнявайки именителния падеж? В мъжки и женски род всички членове се различават; само в среден род формите са идентични и в двата езика, както може да се види от следната таблица:

Езикът на Константин Велики (таблица 1)

Все пак, когато разглеждаме пълната система на члена в старогръцкия език, забелязваме нещо различно. Виждаме, че във всички косвени падежи членът се характеризира с едно начално „Т“.

Езикът на Константин Велики (таблица 2)

Така е при атическата система. В дорийския можем да наблюдаваме явлението, че именителният падеж на члена в множествено число не е HOI и HAI, а TOI и TAI. Това изглежда влиза в разрез със схващането, че дорийският е по-стар от атическия. В такъв случай едно начално „Т“ или „Тs“ трябва да е било налице през цялата система на определителния член в периода на образуването на гръцкия език. По-късно „Т(Тs)“ вероятно е било изпуснато от „преработения“ именителен падеж; възможно е това да е станало след преходния период, включвайки минаването през „S“.

(III) Някои неправилни глаголи. Няколко неправилни глагола в старогръцкия проявяват черти, подсказващи, че имаме пред себе си сливане на два или повече глагола с различен произход. Вероятно най-интересният случай е този с глагола OIDA („зная“). Сегашното изявително наклонение на този глагол в гръцки и български е:

Езикът на Константин Велики (таблица 3)

Но на старобългарски ВЕДЕТИ означава „зная“. В горната парадигма формите ISMEN, ISTE, ISASI биха могли да бъдат обяснени по-лесно, приемайки, че е станало сливане на две отделни глаголни системи, всяка от които е взета от два различни езика и запълващи част от цялото — единият език единственото число, а другият — формите на множественото число.

Неправилните форми се срещат и при следните важни глаголи:

Езикът на Константин Велики (таблица 4)

Тези глаголи имат напълно развити парадигми в съвременния български език. Съвсем невероятно е българският език да е счел за необходимо да заеме един неправилен глагол от гръцкия, с оглед да го развие напълно за собствена употреба. По-убедително обяснение би било да очакваме, че първичните устойчиви форми са останали в употреба сред местните хора, а говорът на пришълците гърци е комбинирал някои характерни форми с езиковите форми, внесени от Египет или от някъде другаде.

ПЪРВА ЧАСТ | ВТОРА ЧАСТ | ЧЕТВЪРТА ЧАСТ

Автор: Георги Сотиров
Превод: Ради Панайотов
Бележки:

  1. 12-ти диалог, 57 (Loeb, т. 2, стр. 71). [^]
  2. “Cratylus”, 409 e [^]
  3. “Deipnosophists”, III.122. (Loeb). [^]
  4. В гръцката лексика съществуват български думи, които обаче са записани реверсивно. Най-известен пример за това е името на планината Олимп/Олиб, което всъщност представлява българското нарицателно „било“, прочетено наобратно. На територията на Балканите и Мала Азия са известни 6 планини с име Олимп. Тези български думи и най-вече топоними в гръцкия език са се отскубнали от зоркото око на гръцката цензура именно защото са се запазили в този си вид. Нека не забравяме, че пеласгийската писменост се характеризира с бустрофедонния си начин на изписване на думите в изречението — посока от ляво надясно, и от дясно наляво. А когато думата е била самостоятелна, не е било от значение посоката ѝ на изписване. [^]
  5. Означаващи съответно: „речни бързеи“, „планина“ и „наследство“. (Alice Leroy-Molinghen, “Trois mots slaves dans le “lettres” de Theophylact de Bulgarie”. Annuaire de l’Institut de Philologie e d’histoire orientales et slaves — „Годишник на Института по филология и източна и славянска история“, том VI, 1939 г., стр. 111 – 117). Трите думи наистина са славянски, тъй като са български. [^]
  6. Анастасий Библиотекар (Anastasius Bibliothecarius, P.L., t. 108, col. 1418) обяснява, че “drungarius” било “imperialis vigiliae simul et Thraciae praetor” („началник на императорската стража, както и императорски наместник (управител) на Тракия“). Но Порфирогенет (De admin. Imp., cap. 8; 38) използва тази дума в смисъла на военачалник, тъй като drouggos се употребява за означаване на „рота“, т.е. „дружина“. (Виж също бележка 31 от книгата на Иван Богданов „Кирил и Методий“, изд. „Български писател“, София, 1987 г., стр. 240, отнасяща се за друнгарий Лъв, бащата на първоапостолите Кирил и Методий). [^]
  7. Виж (в изданието на CSHB) Малала, p. 436 и “Chronicon Paschale”, I, стр. 696. (КРЕВАТ е “легло”, а ЖУПАН означава “старши”, “главен”, “вожд”). [^]
  8. BL. Париж, 1939 г., т. 2., стр. 186. zakanon е употребено, както може да се предположи, в смисъл на “lex” или “mos recepta”. (Ibid., гл. 8; парагр. 38). [^]
  9. “Annalium”, lib. XVI.II. (CSBH, 1887 г., стр. 15). [^]
  10. Броят на българските думи в старогръцкия език е достатъчно голям, за да запълни един малък речник. Следват още няколко примера: galhnos, errw, khlon, mhdos, oicew, praos, poros, ponew, stamnos. [^]
  11. Книга I.94.2 [^]
  12. За Залмоксис (Zalmoxis) се казва, че твърдял, че Хестия (т.е. Вестия) дала на гетите техните закони (Ibidem.). [^]
  13. “Milierum virtutes” (“Moralia”, 261 E. – Loeb, т. 3, стр. 573). Легендата, предадена от Plutarch (Plutarch), допускайки, че е легенда, има още един интересен аспект. Аристодем (Aristodemus) е бил тиран на Куме (Cumae) в Кампания (Campania) и се е вярвало, че някога „варварското” население там се е състояло от кимериийци – същите хора, които са живели около Азовско море. [^]
  14. Goth., VIII.XXII.29. (Loeb, т. 5, стр. 287). [^]
  15. “De Mensibus”, IV.51. (Teubner, 1967 г., стр. 107). [^]
  16. “Arcadia”, VIII.VII.4. (Loeb, т. 3, стр. 377). [^]
  17. У Фотий, “The Library”, код. 2. (BL. т. 1, стр. 5). [^]
  18. Виж моята статия в “Onomastica”, Winnipeg (Nos. 37, 41 и 53). [^]
  19. И за тази дума трябва да се замислим, имайки предвид, че в българския тя се отнася и за явления на сушата, като например „движещите се или прииждащи на талази мъгли“, което пък е свързано с глагола „лазя“ — бел. прев. [^]
  20. Според Херодот москвиите са носели дървени шлемове. (VII.78). Българската етимология извежда думата „корито“ от „кора“, имайки предвид времето, когато коритата са били издълбавани от цели дървесни стволове, т.е. оставала е само външната част, близка до самата кора и нейната форма. [^]
  21. Anab., I.8.12 [^]
  22. IX.44 [^]
  23. “Timaeus”, 25 D [^]
  24. “Troades”, 667 и “Alcestis”, 13. [^]

Споделете публикацията

Google1

За Сътрудници

В този раздел са поместени интересни преводни или авторски материали, писани или намерени от сътрудници и читатели на „От Извора“. Вие също можете да направите своя принос, като изпратите предложение за авторска публикация или собствен превод на is@otizvora.com.

Всички публикации

3 коментара за "Георги Сотиров — Езикът на Константин Велики (3/4)"

  1. Георги Върбанов  21.09.2015 г. | 03:41 ч.

    Трябва да поправя господин Сотиров, че напразно е написал няколко пространни статии под това заглавие, тъй като Константин е илириец, както 90% от т.н. „тракийските императори“, а от 50 години е ясно ,че илирийския и тракийския езици са различни така както ирански от латински, както казва В. Георгиев в книгата си „Траките и техния език“

  2. Стопанина  21.09.2015 г. | 09:26 ч.

    На вас може и да ви е ясно, но това, което пише В. Георгиев са небивалици. В две трети от книгата си той дава да се разбере, че няма почти никакъв емпиричен материал, по който да се работи, а накрая, след като показва колко близки са тракийските глоси до старобългарският език, ненадейно прави заключението, че тракийският трябва да е бил нещо като днешният… албански.

    Това не е наука, а политика и белетристика, както аргументирано е изтъкнато в тази статия:

    http://www.otizvora.com/files/ni-lingv.pdf

    Та на вас може и да ви е ясно, но тази статия е за хора, на които продължават да не са им ясни някои противоречия и прибързани заключения в монографиите на „наши“ историци и езиковеди. Често отправям следното елементарно предизвикателство към всеки езиковед-смешник, който се прави, че знае какъв е бил тракийският език, та даже го сравнява с илирийски и други езици.

    Искам тракийски превод на следното стихче:

    Аз съм тракийче и обичам
    нашите планини зелени.
    Тракийче да се наричам
    първа радост е за мене.

    Тази задачка-закачка би трябвало да е лесна. Изисква познание само върху тракийски думи за ежедневна употреба. Бонус печели този, който преведе „тракийче“ на родния език на тракийчето, защото „траките“ не са се самонаричали по този начин, а това е гръцко прозвище, възприето и от римляните. Но както гърците никога не са самонаричали гърци, така и траките никога не са се самонаричали траки.

    В случай че преводът на тракийски затруднява някого, може и на илирийски. 😀

  3. Светльо  21.09.2015 г. | 21:10 ч.

    Георги Върбанов
    Трябва да поправя господин Сотиров, че напразно е написал няколко пространни статии под това заглавие, тъй като Константин е илириец, както 90% от т.н. „тракийските императори“, а от 50 години е ясно ,че илирийския и тракийския езици са различни така както ирански от латински, както казва В. Георгиев в книгата си „Траките и техния език“

    Аман от българяни, нямат свършване!

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.