Георги Сотиров — Езикът на Константин Велики (1/4)

1. В своята книга, озаглавена “De Magistratibus”, Йоан Лидийски (Ioannes Lydus) съобщава, че Константин Велики бил писал на своя роден език (oiketa) няколко „Беседи“, които той оставил на потомството.1 Внимателно избягвайки да определи какъв точно е бил родният език на Константин, Лидийски – преднамерено или не – ни е оставил една нишка. Очевидно Константиновият „домашен“ език не може да е бил гръцкият; иначе прилагателното “oiketos” щеше да е неуместно, дори объркващо.2 Нито пък латинският е можел да бъде роден език на Константин. За да означават латинския език по друг начин, освен със собственото му име, византийските писатели в повечето случаи използвали думите “patrios jonh” (“отчески, бащин, отечествен език”).

Георги Сотиров — Езикът на Константин Велики
2. Лидиецът е писал своята книга някъде между 551 и 546 г. сл. Хр., когато латинският език в Константинопол е бил в пълно отстъпление.3 За самия Юстиниан се казва, че е говорел развален латински, а гръцки — като варварин.4 Това е било два века след смъртта на Константин. Логично е, че през този период в Константинопол е имало хора, които са можели да четат латински и/или гръцки, и такива, които са можели да четат Константиновите „Беседи“, написани на неговия „домашен език“. Лидиецът смътно загатва, че по негово време латинският е бил изтласкван извън официалните дела. Но от кой друг език?

3. Съществуват обилни косвени доказателства, че Константин Велики е бил трак; съществуват и достатъчно преки данни за това, а именно:

I) Дядото на Константин — Евтропий (Eutropius), е бил трак от Дардания;5

II) Самият Константин е роден и отраснал в Ниш (Naissus), тракийски (дардански) град; 6

III) Той завършил образованието си в Никомедия — тракийски град, в двора на Галерий (Galerius) — тракийски управител, роден в Сердика (днешна София). Галерий бил толкова не-римлянин, че за него се е смятало, че дори не си и помислял за името на империята да обели прилагателното „римска“, заменяйки го с „дакска“ — Дакия (Dacia), по това време една от няколкото големи тракийски провинции;7

IV) Юлиан Отстъпник, племенник на Константин, няколко пъти се изказва, че семейството му е тракийско, от Мизия (Mysia);8

V) Самият Константин премества столицата на империята далеч от Рим — във Византион (Byzantium), в сърцето на Тракия; 9

VI) За него се казва, че е основал „в страната на скитите“ четири града, а именно Перстлаба (Persthlaba; също Перстлава — бел. пр.), Плискуба (Pliscuba; също Плиск, Плискоба — бел. пр.), Констанция (Constantia) и Дристра (Dristra).

ВТОРА ЧАСТ | ТРЕТА ЧАСТ | ЧЕТВЪРТА ЧАСТ

Автор: Георги Сотиров
Превод: Ради Панайотов


Бележки:

  1. Книга 2.30.2. Особено съм признателен на професор Т. Ф. Карви (T. F. Carvey) от Университета в Уиндзор (Онтарио) за това, че насочи вниманието ми към тази част от книгата на Йоан Лидийски. [^]
  2. Някои унизителни забележки по отношение на гърците (Graeculi), направени от оратори в присъствието на Константин, a priori изключват каквато и да била възможност императорът да е имал гръцки семейни връзки. Виж по-специално Inceri panegyricus “Constantino Augusto dictus”, IX, 1 и “Panegyricus Constantino dictus”, VII.XIX-BL, т. 2, стр. 128 и 70. [^]
  3. Op. cit., II.12.2 и III.68.1-4. Също “De mensibus”, фрагм. 7 (Teubner, 1967, стр. 180). Лидийски укорява правителствени чиновници за занемаряването на латинския език в полза на гръцкия — стъпка, която според древно предсказание предващавало залеза на Римската (т.е. на Византийската) империя. Това, разбира се, е безсмислено, след като в дадени случаи гръцкият е бил използван в римския сенат и на който изключително са писали Марк Аврелий и Юлий. Това, което е измъчвало Лидийски, е било отстъплението от латинския в Константинопол под натиска на местния говор, а именно тракийския. [^]
  4. Йоан Малала (Ioannes Malalas), “Cronographia”, XVIII.1. Превод на английски от Spinka и Downey, Чикаго, 1940. Също Прокопий (Procopius), “Anecdota”, XIV.2-3 (Loeb). Достоен за внимание е фактът, че от тринадесетте императори, които са управлявали между Константин и Юстиниан, само трима не са били траки. [^]
  5. Трибелий Полио (Trebellius Pollio), “Divus Claudius”, XIII. 1-2 (в SHA). [^]
  6. Anonymus Valesianus, Pars Prior, 2. (Отпечатано след Амиан Марцелин [Ammianus Marcellinus] в изданието на Loeb, т. 3.). [^]
  7. Според Лактанций (Lactantius) в “De mortibus persecutorum”, XXVII.8. (Издание на CERF, Париж, 1954). Същата идея явно е застъпвал готският владетел Атаулф (Athaulf) според Пул Орозий (Pulus Orosius), Seven Books, VII.43. (Вашингтон, окръг Колумбия, 1964). [^]
  8. Mysopogon. Passim. (Loeb). [^]
  9. Записано от Георгий Кодин (Georgius Codinus), “De rebus Constantinopolitanis” (CSHB, т. 48, стр. 23). [^]

Споделете публикацията

Google1

За Сътрудници

В този раздел са поместени интересни преводни или авторски материали, писани или намерени от сътрудници и читатели на „От Извора“. Вие също можете да направите своя принос, като изпратите предложение за авторска публикация или собствен превод на is@otizvora.com.

Всички публикации

5 коментара за "Георги Сотиров — Езикът на Константин Велики (1/4)"

  1. Антоанета Вунчева  04.05.2016 г. | 15:26 ч.

    Това е материя, която трябва да се изучава в училище и всички да знаят този период от развитието на България, когато едни от най-великите императори на Римската империя са били траки (българи). Не само те са ползвали тракийския (българския) език като официален. Дядото на Атила – Алп Бий, който само на 27-годишна възраст побеждава 80-хилядна елитна римска армия през 378 г., освен големия данък, който Римската империя е трябвало да плащат на Хунорската империя, но той въвежда българския език за световен език на дипломацията. Случайно това да се знае? Непрекъснато се тиражира, че Атила няма нищо общо с българите, а той, както и баща му, дядо му и прадядо му, които са живели в столицата си Бащу, днешен Киев, са били от рода Дуло. Да не говорим за сина му Ирник, който в началото на 6 век (505 г.) нахлува с милионно българско население на юг от р.Дунав и се заселва на цялата територия от Дунав до Бяло море. Бил е толкова велик, че народът е нарекъл великата планинска верига Хемус „Бал-кан“ (велик хан), оттам и целия полуостров получава името Балкански полуостров.

  2. Стопанина  04.05.2016 г. | 15:55 ч.

    Непрекъснато се тиражира, че Атила няма нищо общо с българите, а той, както и баща му, дядо му и прадядо му, които са живели в столицата си Бащу, днешен Киев, са били от рода Дуло.

    Това, че Атила има нещо общо с българите, не означава, че е бил българин. Какво е доказателството, че родът Дуло е български?

    „Бал-кан“ (велик хан)

    Благодаря за превода на „Бал-кан“, защото тези думи не се използват в „езика свещен на моите деди“. Всъщност и думата „хан“ не е присъща на езика на дедите ми. Нуждая се от превод. 🙂

    В замяна ще върна услугата, като те осведомя, че „балкан“ си е чист турцизъм (означава „планина“ или по-точно „планинска верига“, тъй като частите от планинската верига обикновено са носели прилагателни), който навлиза през едни добре известни пет века. Тази дума не е засвидетелствана като българска преди идването на турците. Българите са наричали Балкана с думите „Ема“ и „Матерна (родна) гора“.

    От хунори не разбирам, такива елементи не се споменават в първоизворите.

  3. Антоанета Вунчева  04.05.2016 г. | 19:25 ч.

    Прочетете частта за Атила, където пише, че е Атила е син на Муенчак, най-известният български цар и завоевател. Родил се в годината на коня, в 406 г., бил съвладетел (в434-445 г.), а след това – владетел на Идел. По време на неговото царуване Идел станал най-голямата в историята на човечеството империя от Китай до Франция.
    http://islan.dir.bg/_wm/library/?df=760792
    Би трябвало да се търси информация за историята на България не само от гръцки източници. Най-новите информации получаваме от китайски и арабски източници.

  4. Стопанина  04.05.2016 г. | 20:29 ч.

    После иди се обяснявай, че нямаш сестра…

  5. Bulgarin2  06.07.2018 г. | 12:38 ч.

    ХАН и КАН никога не са били Български или тракийски титли!!! Освен това КАН е пълна измислица. Такава титла няма никъде! Тангра също е лъза и гавра с нашата история! КНАСОБИГИ означава КНЯЗ от БОГА, като и двете думи са трако-български!!!

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.