„Покушението над Юстиниан“ — приложение 8: Славянската писменост преди девети век

Автор: Георги Сотиров. Под редакцията на д-р Асен Чилингиров

„Покушението над Юстиниан“ — приложение 8: Славянската писменост преди девети век

Приложение 8
Славянската писменост преди девети век

Проблемът със славянската писменост в античността е сложен не толкова заради оскъдната информация, а поради това, че тя е разпиляна в различни документи, които нямат общо един с друг, както може да се види от следните примери.

На един прием, даден от папа Климент VII (1523-1534) на Димитри (Demetrius), пратеник на Василий III Московски, била обсъждана темата за степента на разпространение на руския език и литература. Ето какво пише Павел Йовий в тази връзка:

Moscovitæ Illyrica lingua, Illyricisque literis utuntur, sicuti et Sclavi, Dalmatæ, Bohemi, Poloni, et Lituani. Ea lingua omnium longe latissima esse perhibentur, nam Constantinopoli Ottomanorum in aula familiaris est, et nuper in Ægypto apud Memphiticum Sultanum et equites Mamaluchos haud ingratis auribus audiebatur. In hanc linguam ingens multitudo sacrorum librorum industria maxime divi Hieronymi et Cyrilli translata est. Præter quoque patrios annales, Alexandri etiam magni, Romanorumque Cæsarum, itemque M. Antonii et Cleopatræ memoriam iisdem literis commendatam tenent.

(„Московитите използват илирийски език и илирийски букви, същите като на склавите, далматинците, бохемите, поляците и литовците. Вярва се, че този език е най-разпространеният. Добре известен е и в отоманския палат в Константинопол, а от някое време се чува радостно в Египет, в двора на султана на Мемфис, и сред мамелюкските рицари. Огромно количество свещени книги беше преведено на този език, което се дължи главно на усърдието на светите Йероним и Кирил. Те са написали с такива [илирийски] букви хрониките на своята държава, както и тези за Александър Велики, за римските цезари и за Марк Антоний и Клеопатра.“)

Тази сбита извадка показва на първо място, че през ХVІ век терминът илирийска понякога е използван за обозначаване на славянската реч. Също така показва, че славяните (за да бъдем по-точни: склавините) са само един от народите, които са говорили на този език. А на трето място показва, че славянската писменост вече е била факт още през 420 година. Това е така, защото въпросната година е тази, през която умира св. Йероним, а той не е могъл да преведе свещени книги на славянски език, ако не е имал подходящата азбука.1

Всъщност на св. Йероним се приписва авторство на глаголицата, по-старата от двете славянски азбуки. Св. Йероним е бил далматинец. Според общоприетата теория, преди VІ век не е имало славяни в Далмация или на друго място на Балканския полуостров. Джеймс Брайс пък казва, че славянизацията на полуострова е настъпила дори още по-късно. Ако тези твърдения бяха верни, св. Йероним е нямало как да превежда каквито и да било книги на славянски език. Той очевидно е превеждал книгите на езика, който по негово време е наричан тракийски или илирийски, а в по-късни години — славянски.

Тъждествеността на славяните с древните траки определя начина, по който трябва да се формулира нашата тема. Четейки оцелелите източници, е необходимо да намерим отговора на въпроса: траките имали ли са писменост? Ако е така, ще трябва да приемем, че славянските народи са били писмени много векове преди въвеждането на кирилицата в съответните им държави.

Има няколко убедителни причини да се вярва, че писмеността е била разпространена сред народите около Средиземно море десетки хиляди години преди нашата ера. Диоген Лаертий пише, че според египетските предания философията започва с Хефест, който „живял 48,863 години преди Александър Македонски, а през интервала е имало 373 слънчеви и 832 лунни затъмнения“. Очевидно е, че египтяните е нямало как да броят затъмненията и да помнят имената на своите философи за такъв продължителен период от време, ако са нямали писменост. Според Плиний, „вавилонците имат астрономически наблюдения от 730,000 години, записани на печени тухли; а онези, които дават най-краткия период, Берос и Критодем, ги определят на 490,000 години“. В същия параграф Плиний изразява становището, че асирийците винаги са имали писменост.2 В този контекст „винаги“ означава открай време. Асирийците и техните приемници — персите, са господствали над части от Мала Азия до времето на Александър Велики. Западната половина на Мала Азия постоянно е била населявана от траки, с изключение на няколко крайбрежни области. Ако не за друго, само защото са били в близък контакт с асирийците, траките от Мала Азия — а именно мизите, фригите и витините — трябва да са познавали изкуството на писането още от зората на историята.

Страбон ни казва, че „записките на фригите и мизите ни връщат във времената отпреди Троянската война“.3 Това определено предполага писменост.

При Херодот откриваме следния пасаж: „Сатрите, доколкото ми е известно, не са били завладявани от никого, а живеят и до днес като свободни и непокорявани хора, за разлика от другите траки. Те населяват величествените планини, облечени в гори от различни дървета и покрити със сняг — и са много храбри в сраженията. Те са траките, които имат светилище на Дионис в своята страна, разположенo на най-високата им планина. Бесите, сатрийски народ, доставят пророчествата; но техният оракул, също като този в Делфи, е една жена, а нейните отговори не са по-трудни за разчитане.“4

Траките очевидно са знаели как да четат и пишат през пети век преди нашата ера. Ако не беше така, Херодот нямаше да може да съпоставя ръкописите на свещениците на Дионис в Тракия с тези на свещениците на Аполон в Делфи. Впрочем тракийското светилище е продължило да съществува много поколения наред. Там е търсил съвети Александър Велики, който лично е ходил до мястото. Около 270 години по-късно до светилището се е допитвал и Октавий, бащата на бъдещия император Октавиан Август.5 Любопитното е, че на това място днес намираме манастира Св. Иван Рилски, в който са запазени фрагменти, написани на глаголица и съхранявани там от около хиляда години.

Наскорошните археологически открития доказват, че тракийската писменост е поне от осми век пр. Хр. Няколко фригийски надписа са намерени при разкопки в Гордий (Gordium), Мала Азия, последният от които е изваден на бял свят през 1965 година.6 От друга страна, от Страбон знаем, че фригите са потомци на бригите, тракийски народ.7 Херодот определено не е фантазирал, казвайки ни, че писанията на тракийските оракули не са трудни за разчитане.

Андротион, атински оратор и съвременник на Демостен, е оставил още една следа. Той е мислел, че европейските траки са били варвари, като вероятно твърдението му се основава на слухове или на впечатленията му от отделни хора, които е срещал. Но траките, които живеят в Мала Азия, казва той, са грамотни.8

Поредното доказателство, че траките са били писмени народи, намираме при Овидий. През осма година от новата ера Овидий е изпратен в изгнание в град Томи (днешен Кюстенджа) на черноморския бряг. Поетът е прекарал там последните десет години от своя живот. Тъгувайки за Рим, той написал многобройни писма до своите приятели. Надявал се е, че те ще убедят императора да отмени наказанието му, за да може да се върне в Италия. Решен да подтикне близките си към действия, Овидий обрисува с неприветливи краски мястото, на което бил принуден да живее. Наред с другите писма, поетът написал и едно доста ласкателно писмо до тракийския благородник Котис, който управлявал една съседна тракийска област. Ето част от него:

„Никой цар не е бил по-добре обучен на тях [философските науки] или посвещавал повече време на хуманитарните науки от тебе. Твоят стих ми е свидетел, че ако махнеш името си, бих отрекъл, че [може да] го е съставил младеж от Тракия. Бистонската земя [Тракия] може да се гордее с твоя талант, защото Орфей не е единственият неин поет.“9

Силно е съмнително, че тракийските князе, които са прекарвали времето си в писане на поезия на латински, не са учили своите хора да пишат на родния си език. Ако не за друго, поне да улеснят работата на събирачите на данъци. И все пак, ако допуснем, че не са го направили, Овидий със сигурност го е сторил, както се разбира от едно друго негово писмо, изпратено до получател на име Кар.

„Не бива да се маеш,
ако стиховете ми са грешни,
защото съм почти поет на гетски.
Ах! Това ме посрамява!
Написал съм дори поема на езика гетски,
с варварски думи в рими като нашите:
Даже си спечелих слава — поздрави ме!
И започна да ми излиза име на поет
сред нецивилизованите гети.“10

Овидий нарича своите домакини нецивилизовани, защото се е опитвал да убеди Кар да се застъпи за него пред Октавиан. И други на неговото място вероятно биха постъпили по същия начин. Важен в случая е фактът, че Овидий би трябвало да е научил азбуката на гетите, за да напише поема на техния език. Ако приемем, че са нямали такава, то Овидий е имал възможността да я състави. Във втория случай бихме могли да го удостоим с почести, като го наречем бащата на славянската писменост, който е живял 850 години преди разпространението на кирилицата — единствената славянска азбука, позната на Джеймс Брайс.

Еднакво важно е и свидетелството на Юлиан Отстъпник. В една от беседите си той говори за град Аквилея (Венеция): „Това е търговският център на мизите, пеонците и италианците, които живеят във вътрешността. В миналото те са наричани, струва ми се, енети (Heneti); а в наши дни, въпреки че римляните владеят техните градове, те са запазили първото си име с маловажна добавка на една буква в началото на думата. Тази буква се представя от уникален символ, който те наричат «ou» и който често използват вместо beta (ß). Той произлиза, както си мисля, от специфичното придихание на техния език.“11

В такъв случай и венетите са имали своя азбука преди 361 година, в която загива Юлиан. Друго любопитно сведение в тази връзка, което си струва да се спомене, е, че преди Юлиан да напише горното, Велей Патеркул (Velleius Paterculus) е забелязал, че пеоните (панонците) „притежават богата книжовна култура и познания за духовното“.12 Велей Патеркул е починал през 31 година сл. Хр.

*  *  *

Повече за старините на славянската писменост читателят може да намери в следните ми статии:

1. Glagolitic Script and Linear B (Canadian Slavonic Papers, Vol. XII, No. 3, Ottawa, 1970, с. 303-331);

2. Чие е писмото Линеар Б13 (Kinks in the Linear B Script?, Lynn Publishing Co., Regina, Saskatchewan 1969 г.)

3. Предкирилска писменост в славянските земи от сборника Elementa Nova Pro Historia Macedono-Bulgarica.

« Краткият вандалски речник | Юстиниан и „Енциклопедия Британика“ »


Бележки:

  1. Бел. ред.: Повече по този въпрос: Готи и гети І (вж. бел. 4), с. 54-62 и 197-218. [^]
  2. N.H., lib.VII.LVI.192. [^]
  3. 12.8.4. [^]
  4. VII.111. [^]
  5. Suet., Fiv. Aug., 94.5. [^]
  6. Виж Rodney S. Young, The Gordion Campaign of 1965, American Journal of Archæology, LXX, No. 3, July, 1966. Наличието на древна фригийска писменост е засвидетелствано многократно. Например Плутарх пише: „Не си струва да се обръща внимание на фригийските писания, в които се казва, че Serapis е син на Heracles, а Isis е негова дъщеря, както и че Typhon е син на Alcæus, който също бил син на Heracles“ — Moralia, De Iside et Osiride, 362 (29). Loeb, т. 5, с. 71. [^]
  7. 7.3.2. [^]
  8. Фр. 36, Fragmenta Historicorum Græcorum (Müller), Paris, 1834, т. 1, с. 375. [^]
  9. Ex Ponto, IX.49-54. [^]
  10. Пак там, IV, 13-то писмо, 16-22. [^]
  11. Discours de Julien Cesar, BL, Paris, 1932, с. 143. [^]
  12. Roman History, II.CX. Париж (Garnier), с. 231. [^]
  13. Бел. пр.: Статията в мой превод на български е част от сборника Българи в античния свят, поредица Брегалница, II, изд. Ziezi ex quo Vulgares, 2006 година. [^]

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.