„Покушението над Юстиниан“ — приложение 7: Краткият вандалски речник

Автор: Георги Сотиров. Под редакцията на д-р Асен Чилингиров

„Покушението над Юстиниан“ — приложение 7: Краткият вандалски речник

Приложение 7
Краткият вандалски речник

Доколкото ни е известно, това е вторият път, когато краткият вандалски речник на Мавро Орбини се публикува някъде. За първи път речникът се появява през 1601 година на страници 99-101 от 473-страничната книга на Орбини — Il Regno degli Slavi, написана във формат фолио. Оттогава книгата не е преиздавана, въпреки че съществува неин руски превод.

Тя е особена за четене творба. Някои части от нея са стегнати, други не чак толкова. Но не нейните качества са причината за нерадостната ѝ съдба. Причината е фактът, че от всичките 283 автори, на които се позовава Орбини, поне 13 вече са били включени в забранения списък. Само три години след излизането си Il Regno degli Slavi се присъединява към групата на заклеймените заглавия.

В 1618 година избухва пагубната Тридесетгодишна война, по време на която много ценни книги стават жертва на пламъците. Тази съдба несъмнено е сполетяла и не малко от източниците, използвани от Орбини. Редица други книги са повредени или изопачени. Установено е например, че достигналата до нас версия на Libellus от Дуклянския презвитер е съкратена в сравнение с тази, която Мавро Орбини е виждал в края на 16 век.

Орбини твърди, че е заел думите за своя кратък речник от втората книга на Карло Вагриезе (Vagriese) и единадесетата книга на Волфганг Лациус. Не успяхме да издирим тези две творби, които може да са изчезнали заедно с много други еретични книги от онова време.1 Затова се налага да приемем речника на доверие и въз основа на косвени доказателства (каквито не липсват), че вандалите са говорили езика, който Орбини посочва.2

Орбини е писал на италиански. Неговият речник дава италианските и словенските еквивателнти на около 180 вандалски думи. По-долу читателят може да прочете вандалските думи и техните английски3 еквиваленти; италианските и словенските са пропуснати.

Запазено е оригиналното изписване на тези вандалски думи — както ги намираме при Мавро Орбини, който е следвал правилата за транслитерация на италиански. Това обаче не означава, че ако вандалите бяха написали тези думи, щяха да го направят по същия начин. Причината да публикуваме краткия речник в тази форма не е само с целта да запознаем съвременния читател с него. Днес е трудно да се намери дори микрофилм с книгата на Орбини. Неговият италиански е доста остарял. Читателят допълнително се затруднява и от някои съкращения, които са били обичайни за началото на седемнадесети век, но отдавна вече не се използват. Затова е съмнително, че скоро ще видим книгата преиздадена.4

В оригинала на Орбини вандалските думи не са в азбучен ред. Те са подредени така специално за това приложение.

Изводите от този кратък речник за изследването на вандалския език са повече от очевидни. Ако вандалският не е полско или украинско наречие, то той трябва да е бил чешки диалект. Самият Мавро Орбини посочва това недвусмислено, като цитира съответния пасаж от Rerum Moscoviticarum на Херберщайн.5

Il Regno можеше да не се хване в мрежата на цензурата, ако Орбини не беше написал безразсъдно следното: „Също така Peter Artopeus Pomeranus не различава никъде в своите творби вандалите от славяните.“

Peter Artopoeus, известен още като Петер Кржечихлеб, е полски поет и лутерански пастор. Неговото име вече е присъствало в списъка на заклеймените автори и можем да сме убедени, че тевтонското духовенство не е пропуснало да забележи дързостта на Орбини. След което, разбира се, е направило необходимите стъпки, за да предпази бъдещите поколения от злините на това „сектантско“ четиво.

Другите забранени автори, на които Мавро Орбини се е позовавал, са изброени отдолу в азбучен ред. Ако някой от по-предприемчивите студенти се заеме да определи, доколко Орбини е заимствал от всеки автор, за да напише съответните части за вандалите в своята история, с едно такова изследване може би ще успее да защити дори докторска дисертация:

Aventino, Giovanni (Johann Thurmayr)
Calcondyle, Laonico (Nicolas Chalcondyles)
Chitreo, David (Chytræus)
Fabritio, Giorgio (Georgius Fabricius)
Hedione, Gaspar (Gaspar Heid Boeckel или Hedio Bock)
Leunclavio, Giovanni (Johann Leunclavius или Loewenklau)
Lonicero, Filippo (Philip Litzer или Lonicerus)
Munstero, Sebastian (Münster)
Mutio, Huldrico (Ulric Hugwald или Hugobaldus, Mutius)
Reinecio, Reinnero (Reinier Reineccius или Reineck)
Tigarino, Gasparo
Zieglero, Giacomo (Jakob Ziegler)

От краткия вандалски речник на Орбини следните думи са дадени без превод: maluasy, ssilhan и strossati.

Кратък вандалски речник

Baba — баба
Bieda — беда, нещастие
Boditi — бода, пробождам
Boty — боти, обувки
Boy — бой, сражение
Brat — брат
Brod — лодка
Buchvuize — книга, буквар

Cachel — котел, казан
Chizipati — кихам
Chtiti — ща, искам, желая
Chvaly — (въз)хвала
Culich — чаша, бокал
Czerzi — четири
Czetron — кедър
Czysti — чисти, непорочни, целомъдрени

Dar — дар, подарък
Desna — дясно
Dol — дол(ина)
Dropati — бръсна се
Dum — дом, къща
Dvuaziuo — двеста
Dyeliti — деля, разделям
Dyl — дял, къс
Dynia — диня

Gladkhi — гладък, равен
Gnysti — гнездо
Golubo — гълъб
Grob — гроб
Grom — гръм(отевица)

Hora — гора, планина
Hruscha — круша

Kada — опашка, крайчец
Kamora — стая, килер
Kastan — кестен
Kila – кѝла,6 подутина, оток, херния
Klach — вар, клей
Klap — слуга
Klatiti — клатя се
Klicz — ключ
Klynoti — кланям се
Koblanch — коса, влакно
Kobyla — кобила
Koczka — котка
Kolo — колело
Korzen — корен
Kost — кост, кокал
Kriti — крия се
Krug — кръг
Kuchas — готвач
Kuchinie — кухня
Kurvua — лека жена, курва

Lagithi — лая, излайвам
Lechchy — лек, рохкав
Lepsi — прекрасен
Levu — лъв
Libo — любов
Lisy — лис, плешив
Lopata — лопата
Lost — светлина
Loter — страхливец
Lug — луг, дъбрава, пасбище
Lyd — люде, хора

Masdra — мèздря, обезкостявам, чистя месо
Matiti — млатя, бия
Mayti — мия, измивам
Med — ябълка
Mez — меч, сабя
Milikuo — мляко
Mincze — монета
Mistr — учител
Miziati — мòчам, уринирам
Mlady — млад, незрял
Mogu — мога, умея
Mucha — муха
Mule — мелница
Mus — мъж, съпруг
Muy — мой
Myss — връщане, въртене

Nagy — гол, съблечен
Nass — наш
Navavu — наемам
Navuchyer — кормчия
Nevuiesta — невеста, булка
Novuy — нов

Okruzij — окръжие, околие
Olobo — олово
Opuchh — опак, опърничав, скосен
Pakole — дете
Pasti — паса, водя на паша
Pavu — пуяк
Pechar — пахарка, стъкленица
Perla — перла
Pero — перо, писалка
Pflaster — мазилка, хоросан
Piet — пет
Pisati — пиша, изписвам
Pitati — питам, разпитвам
Pithi — пия
Plachta — плащ, покривало
Placz — плац, квадрат
Plamen — пламък, огън
Plavuiti — плувам
Plesati — стъпвам, ходя
Plin — пълен, изпълнен
Plyge — бял дроб
Pochoy — покой, спокойствие
Poczvuaty — (за)почвам
Pogiti — поя (животно)
Postdye — после, след това
Potokh — поток, порой
Praczovuati — наглеждам (дете)
Prosach — просяк
Prositi — моля, прося
Prut — прът, вейка
Ptach — птица
Pust — пуст, празен

Rabota — работа
Razlog — причина, основание
Rozum — разум
Ruzie — роза

Safran — шафран, жълт минзухар
Scarlet — ален, червен
Schergiti — копая
Schornia — ботуши
Scoda — щета, вреда
Sechyra — секира, брадва
Sediare — седя, сядам
Sedil — стол
Sestra — сестра
Siti — сея
Sledovuaty — следвам, подражавам
Smitti — смея се
Snych — сняг
Sobota — събота
Stal — стан, щаб
Stati — ставам, стоя
Strach — страх
Stuol — маса (за хранене)
Suuynie — свиня
Svuager — шурей, зет
Svuanti — светия, светец
Tanecz — танц
Tele — теле
Tenchhy — тънък, слаб
Tenczouuati — танцувам
Tepli — топъл
Teta — тетка, леля
Tisytz — хиляда
Tlaiziti — газя, тъпча
Tma — тъма, тъмнина
Tobole — торба, кесия
Tribuch — търбух
Truba — тръба (бойна или на вестоносец)
Truhy — тъжен, скръбен
Tuti — удрям, блъскам, стривам

Vncza — унция
Volk — вълк
Vuality — валям, въртя
Vuasate — връзвам
Vudovuecz — вдовец
Vuich — век, столетие
Vuidieti — виждам
Vuiter — вятър
Vulc — воля
Vunach — внук, племенник
Vuoda — вода
Vuoliti — изволявам, желая, копнея
Vuyno — вино
Vvedro — вèдро, ясно, безоблачно

Zalogi — зàлога, капан, примка
Zhuchar — захар
Ziena — жена, съпруга
Zima — студ
Ztrevuicz — обувка, подкова
Zumby — зъби
Zvuaty – зова, викам

« Езикът на Авксентий | Славянската писменост преди девети век »


Бележки:

  1. Бел. ред.: Предположението на Г. Сотиров за „изчезване“ на съчиненията на Вагриезе вероятно отговаря на истината — те не могат да се открият в нито един от каталозите в Обединението на европейските библиотеки (European Library). Съчиненията на австрийския историк и географ Волфганг Лациус обаче се намират в оригинал в много европейски библиотеки. [^]
  2. Бел. ред.: „Езикът и на рутените, и на полоните, и на славоните е същият като езика на вандалите“ — казва и Вилхелм де Рубрук, ЛИБИ 4, стр. 227. [^]
  3. Бел. пр.: За българското издание английските думи са сменени с българския им еквивалент. [^]
  4. Бел. ред.: Книгата на Мавро Орбини е отпечатана в репринт едва в 1985 година. [^]
  5. Бел. ред.: В десетилетията след излизането на английския оригинал на „Покушението над Юстиниан“ се появиха редица изследвания, предимно от словенски автори, които оборват тезата за германския произход на вендите и вандалите — вж. преди всичко публикациите на д-р Йожко Шавли (Jožko/Jozef Šavli): Unsere Vorfahren die Veneter, Wien: Ed. Veneti, 1988; Slovenska država Karantanija, Založba Lipa: Koper, 1990; Slovenija. Podoba evropskega naroda, Humar: Bilje, 1995. [^]
  6. Бел. пр.: Думата „кѝла“ с посоченото значение се използва в диалекта от Трънско. Вж. Български етимологичен речник, БАН, т. 2, с. 359. [^]

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

3 коментара за "„Покушението над Юстиниан“ — приложение 7: Краткият вандалски речник"

  1. Петьо  04.05.2016 г. | 15:31 ч.

    Виждал съм този речник и преди. Още тогава думите ми заприличаха много на съвременни говори от Карпатската част на Полша и Словакия. И при сегашния прочит това ми мнение се затвърди. Предците (или наследниците) на това наречие ще трябва да се търсят из тези земи. Още повече, че думата за шурей според мен е заемка от немската „Schwager“ (швагер). Последната и сега е широко разпространена в Полша (пише се szwager на полски).

    В речника виждам още една немска заемка – Pflaster.

    Също и думата за книга – Buchvuize на мен лично много повече ми прилича на немската Buchweizen (бухвайцен), което е зърнената култура елда/гречка. Трудно ми е да определя дали става въпрос за твърде свободен превод (книга – от немски Buch), или всъщност е значело точно елда. Противно на това ми мнение могат да сочат данните за навлизането на тази култура в Полша и Европа като цяло (под наименованието хречка или гръка) едва през XV век, след монголските нашествия.

  2. Петьо  04.05.2016 г. | 15:35 ч.

    Исках да се спра и на думата Tobola. В полския език и досега се използва, при това в съвсем повседневния език, думата torba. Значението е същото като българската торба. А това била уж едната от няколкото на брой останали думи от тюркския език на „прабългарите“. Доколкото ми е известно в монголския няма такава дума. Няма и дума тата/татко, докато в полския има, при това със същото значение като в българския. Та по логиката на тюркофилите-историци и полският ще излезе прабългарски 😉

  3. Стопанина  04.05.2016 г. | 15:45 ч.

    ТРаКите също са ТюРКи, ако четем тези тюрколози. Друга от шепата „прабългарски“ езикови остатъци била думата „бъбрек“. Според изследователите на тракийския език обаче „бебрук“ (в гръцко изписване) означава същото като бъбрек. 😉

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.