„Покушението над Юстиниан“ — приложение 6: Езикът на Авксентий

Автор: Георги Сотиров. Под редакцията на д-р Асен Чилингиров

„Покушението над Юстиниан“ — приложение 6: Езикът на Авксентий

Приложение 6
Езикът на Авксентий — ученик на Улфила

Указания, че готският език не е бил германски език, могат да се намерят в готския танц, описан от Константин Багрянородни в De Ceremoniis. Други указания за това се откриват в топонимията на южна Франция. Тези теми бяха разгледани накратко в две мои статии:

Onomastic and Lexical Curiosities in Early Gothic в Slavic and East-European Studies, Vol. XIII, Montreal, 1968, с. 55-62.1

и

Предкирилска писменост в славянските земи от сборника Elementa Nova Pro Historia Macedono-Bulgarica.

Още един източник по въпроса, който е полезно да се изучи по-задълбочено, е книгата на Георг Вайц (Georg Waitz), състояща се от 62 стр. в размер кварто. Тя излиза през 1840 г. в Хановер под заглавието Über das Leben und die Lehre des Ulfila.

Вайц, един от немските класицисти, е направил интересно откритие при посещението си в Националната библиотека на Париж. Там той намира латински ръкопис, каталогизиран под името „Supplement Latin № 594“. В него думата Gothi се среща няколко пъти, както и името Улфила. След проучване на манускрипта Вайц помества доклада си в своята книга. Странното е, че този документ не предизвиква интерес, а той ни дава редки сведения за езика на древните готи.2

Книгата на Вайц е разделена на четири части:

• Въведение
• Транскрипция на латинския текст
• Коментари от Вайц
• Приложение

Това разделение обаче не е съвсем точно. Първо, въведението се занимава с обстоятелствата около намирането на ръкописа и с описание на външния му вид. Описанието продължава и в следващата глава, озаглавена на немски „Mittheilung des Textes“ (представяне на текста). Коментарите на Вайц са непоследователни и недостатъчно обосновани. За да може да се схване ясно информацията за оригиналния документ, трябва да се подредят основните факти, споменати от автора.

От обясненията на Вайц научаваме, че оригиналният документ представлява изключително качествен бял, гладък пергамент с размери кварто. Текстът на него е с много стар унциален шрифт, по 32 реда на страница, в две равни колони, с малко съкращения и без пунктуация. Отгоре, отдолу и от едната страна на листовете имало оставени широки полета. Липсвало е началото на книгата.

Оцелелият текст започвал с втората книга на Hilarius de Trinitate – Sufficiebat credentibus Dei sermo qui in aures, etc. Други текстове са Opusculum от Амвросий (De fide) и Протоколи на Аквилейския събор срещу арианските еретици. Съборът се е състоял през 381 г. и на него са заседавали 32-ма западни епископи. Тези протоколи обаче не са предадени дума по дума. Авторът на ръкописа си е позволил да добавя тук и там свои коментари и интерпретации. Аквилейският събор се е състоял по инициативата на Амвросий, епископ на Милано. Организиран е главно срещу арианските епископи Паладий и Секундиан. Паладий е бил епископ в Рациария (днешен Арчар) на Дунава. Понеже е можел да разчита на много поддръжници от Изтока, духовниците оттам не били поканени на събора.

Авторът на ръкописа, който е преписвал протоколите от събора, очевидно е бил приятел на Паладий. Неговите коментари са в защита на арианите и против Амвросий. Като се запознава със стила на написаното, Вайц стига до заключението, че авторът е ариански епископ на име Максимин, който също е присъствал на събора в Аквилея.

Интересен за нас е текстът, написан в полетата по краищата на пергамента на две места от ръкописа. Този текст е в курсив, започва в горното поле, преминава през страничното и изпълва долната част на страницата. По него има много драскотини, което означава, че някой е изстъргвал отделни думи, а на места и цели редове. Други повреди се дължат на това, че думи и редове са отрязани от ножа на книговезеца.

В сегашния си вид допълнителният текст в полетата възлиза на около 1500 думи. За разлика от него, основният унциален текст е запазен непокътнат. В текста в полетата се говори за готския епископ Улфила. Част от него, ако не и целият текст, е препис на писмо, написано от ученика на Улфила — Авксентий. Латинският на Авксентий е с особености и си струва да му се обърне внимание.

Авксентий е бил епископ в Доростол, днешен Силистра на Дунав. Във въпросния текст той казва, че е задължен на Улфила, който се е грижил за него като за собствен син, научил го е на Светото писание и го е въвел във вярата. Веднъж Авксентий придружил Улфила до Константинопол, където имали среща с други сановници от църквата, а срещата се е състояла в присъствието на императорите Теодосий и Аркадий.

На едно място в текста Авксентий пише, че през живота си Улфила е проповядвал на три езика: латински, гръцки и готски, както и че е оставил книги на тези три езика. Ако се окаже, а това ще стане, че Авксентий не е бил нито грък, нито римлянин, и като имаме предвид, че не ни дава повод да му приписваме етническа принадлежност, различна от горните три, можем да приемем готския му произход за сигурен. А особеният латински, на който е писал, ще ни помогне да определим характера на готския език.

Самият факт, че Авксентий пише на латински, ни дава повод да смятаме, че не е бил грък. Докато много прочути римляни, като Марк Аврелий например, са се гордеели със способността си да пишат на гръцки, броят на гърците, които са писали на латински, е много малък. Това обаче не е всичко. Важното е, че от текста на Авксентий не се разбира той да е знаел гръцки. Няма позоваване на гръцки автори — езически или християнски. В текста има съвсем малко думи, които са гръцки заемки, а всички те, сякаш по правило, са латинизирани. Такива са profeta, hæreticos и apostolorum. Към тези съображения трябва да прибавим и факта, че Доростол, градът на Авксентий, е бил отдалечен на много километри от най-близката гръцка колония. Затова няма особена причина Авксентий да е имал повече от повърхностни познания за гръцкия език, ако изобщо е имал такива. От друга страна, през четвърти век латинският е бил официалният език в империята и затова е изучаван усилено от всички поданици, на които се е налагало да общуват с имперския двор в Цариград.

Разглеждането на латинския на Авксентий предполага, че той не е бил и римлянин. Докато граматиката му като цяло е правилна, правописът му е изпълнен с грешки. В много от случаите Авксентий е записвал думите както ги е чувал, а не по начина, по който се срещат, да речем, в творбите на Цезар или Цицерон.

Следните примери са типични:

dereliquid (вместо) dereliquit
temtabat → temptabat
etate → ætate
esitavit → hesitavit
romani → romaniæ

Освен това правописът му е с колебания. Някои думи веднъж са изписвани по един начин, а след това — по друг. Например думата Gothi понякога е писана с «h», а понякога без тази буква. Cristiani е записвана и като xpiani. Sive като sibe. Тази непоследователност предполага, че латинският, който е можело да се научи край град Доростол на долния Дунав, е бил повлиян от местния диалект. Авксентий очевидно не е бил сигурен коя от двете форми е правилната: sive или sibe, esitavit или hesitavit. От това е и неговата неувереност.

Още по-интересно присъствие в документа бележат грешките, които най-вероятно са резултат от влиянието на готския език. Защо Авксентий би написал Hisdrаеl, вместо обичайните Isrаеl или Israhel? Това «h» в последната форма е разбираемо: латинските автори очевидно са го въвели като предупреждение за читателите си да не го четат като Isrаеl (Исрел), а като еврейското Isra-el. Авксентий е пропуснал въпросното «h», което, както изглежда, нищо не е значело за него. Вместо това, той е вмъкнал едно на пръв поглед безсмислено «d» между двойката «sr». Но тази странност лесно може да се обясни, ако си позволим да предположим, че готският език не е толерирал комбинацията «sr», а в него обикновено се е вмъквало «t» или «d» между двете съгласни, като така се е формирала устойчивата група «str» (zdr). След малко ще видим, че има основание да приемем това обяснение за изписването Hisdræl.

Вторият случай на необичаен правопис е не по-малко любопитен. Той е на мястото, където Авксентий говори за прогонването на Улфила от родината на готите и пристигането му в Мизия, което ще рече на „римска земя“, където бил приет с почести от Констанций. Латинският текст гласи следното:

…pulsus in solo romanie (sic) a thuc beate memorie constantio principe honorifice est susceptus.

Вайц предполага, че в това изречение thuc e употребено вместо tunc. И действително, на едно друго място в текста латинската дума tunc е написана като thunc. Проблемът е, че ако приемем предположението на Вайц, смисълът на изречението започва да се губи. В превод ще звучи така:

„(След като Улфила беше) изпъден на римска земя, тогава беше приет с почести от блаженопочившия император Констанций.“

Каква полза от това „тогава“? При такъв прочит „тогава“ се явява граматически плеоназъм и редундантен израз3 в латинския език, а даже е изписано и погрешно. От друга страна, ако преведем думата thuc като тук, а не като тогава, изречението ще възстанови точното си значение:

„(След като Улфила беше) изпъден на римска земя, тук беше приет с почести от блаженопочившия император Констанций.“

По-долу ще видим дали имаме основания да преведем думата thuc като тук.

От думата aucsiliante може да се види, че Авксентий приравнява фонетичната стойност на латинското «с» с тази на латинското «к». Също така за Авксентий латинската буква «х» не е била (или поне не винаги) равностойна на «ks», а е имала и някаква друга фонетична стойност. Това е особено интересно, когато се отнесе към една от думите, която веднъж е изписана като cristianorum, но във всички останали случаи като xrianorum. Инициалът xps за Христос се среща често в религиозната литература. Той е вариация на хризмата или монограмата, която се твърди, че Константин е носил на шлема си и на която е можел да се различи кръстът (x), готската дума, за който, изглежда, е била kr’st. Това, че Авксентий се е колебаел между двете изписвания — cristianorum и xrianorum — може лесно да се обясни. Когато се е съобразявал, че пише на латински, е изписвал cristianorum, а в останалите случаи — xrianorum.

Отново ще се върнем на въпроса, който поставя самата хризма. Преди това обаче ще споменем още една характерност на правописа на Авксентий.

Добре известно е, че в някои диалекти, произлизащи от латински, фрикативната съгласна «v» става «b». Това се нарича бетацизъм и е особено ярко явление в Испания, където например латинската дума vita става bida. Има го и при гасконците, което е довело до поговорката: Beati Gascones quibus bibere est vivere.4 Обаче в своя текст Авксентий прави точно обратното:

Вместо barbarico пише varbarico,
вместо visibilia пише visivilia,
вместо debitavit пише devitavit.

Този правопис отново предполага силно влияние на местния език върху латинския, с който си е служил готския духовник. Тогава какъв е бил майчиният език на Авксентий, който вероятно е развалил неговия латински и може да се посочи като причина за изброените специфични особености?

В опита си да отговорим на този въпрос можем да потърсим помощ от гореспоменатата хризма. Ще напомним, че самият Константин е имал известни резерви относно гръцките науки. Той е написал няколко книги на „домашния си“, роден език. Тъй като е родом от Ниш, нишкият диалект трябва да е бил езикът, на който е писал и книгите си. Твърде е възможно хризмата да е имала нещо общо с този диалект. Например буквите Х и Р по онова време може да са били общи както за гръцката азбука, така и за тракийската, което е достатъчна причина Константин да избере комбинацията „Покушението над Юстиниан“ — приложение 6: Езикът на Авксентий, в която дори неграмотният гот е можел да разпознае думата kr’st.

Освен правописните уточнения е важно да обърнем внимание и на още нещо: Улфила и неговите „малки готи“ (хипоготи) са посрещнати в Тракия от Констанций, син на Константин. Защо? Защото готите са били клон на гетите и защото са били сродни с траките, които са обитавали земите на юг от Дунав и от които е произлизал самият Константин Велики. Това обяснява твърдението на Йордан, че готите предоставили на константиновата армия 40 хиляди мъже.5 Преминаването на тези войници в Тракия трябва да е било особено улеснено от каменния мост, който Константин построил на Дунав.

Колкото до присъствието на гети в Тракия и Македония от незапомнени времена, то е засвидетелствано неколкократно в класическата литература. Потвърждава се и от археологически източници, като запазената октадрахма6 от периода 520-480 г. пр. Хр. с изсечен надпис:

ΓΕΤΑ ΒΑΣΙΛΕΥΣ ΗΔΩΝΩΝ
(Гета, цар на едоните)

Едоните са били македонски народ от околностите на планината Атон. Последното обстоятелство е важно, защото Стоби е бил македонски град, където в края на четвърти век често са отсядали императорите Валентиниан и Теодосий. Това е по времето, когато са живели и работили Улфила и Авксентий. Особеност на диалекта, говорен днес около Стоби (Щип), се състои в прибавянето на «t» или «d» между буквите в двойката «sr» (zr). Ето следните примери:7

Мизийски
диалект

Македонски диалект

Английски
еквиваленти

sreda

streda

Wednesday

sram

stram

Shame

srok

strok

Period

Izræl

Izdræl

Isræl

Формата Izdrаеl е засвидетелствана и в славянското житие на Константин,8 където се наблюдават няколко случая на вметнато «d»:

„Покушението над Юстиниан“ — приложение 6: Езикът на Авксентий
вместо bez roda (с. 39),

„Покушението над Юстиниан“ — приложение 6: Езикът на Авксентий
вместо bez r’ki (с. 47),

„Покушението над Юстиниан“ — приложение 6: Езикът на Авксентий
вместо Izrailtom (с. 59).

В житието на Методий от същото време се среща
„Покушението над Юстиниан“ — приложение 6: Езикът на Авксентий
вместо iz raia (с.99). Освен това, в диалекта, говорен около Стоби, думата tuc означава тук.

Ако приемем, че готският диалект е бил много близък или направо идентичен с трако-македонските диалекти, ще можем да разберем особеностите, които се наблюдават в текста на Авксентий.

Вероятно ще се открият допълнителни сведения за езика на древните готи, ако ръкописът от Париж бъде разчетен отново, например с помощта на инфрачервена светлина.

* * *

За да се избегнат недоразумения, трябва да уточним, че гореспоменатото житие на Константин не се отнася за Константин Велики, а за Константин Философ, известен още като Кирил, който е създател на кирилицата.

« Надписът за Одоакър в Залцбург | Краткият вандалски речник »


Бележки:

  1. Бълг. превод в Ономастични и лексикални особености в ранния готски език в сборника Готи и гети, поредица Брегалница, I, София: Ziezi ex quo Vugares, 2005, с. 219-230. [^]
  2. Бел. ред.: Макар да се споменава в почти всички нови трудове за готите и Улфила, книгата на Вайц се подминава без коментари, а сведенията от текста на ръкописа не се предават в изследванията на нито един автор. Самата книга е много трудно достъпна и се открива единствено в няколко обществени библиотеки в Германия, въпреки че в нея се разглеждат най-съществени въпроси от германската история. [^]
  3. Бел. пр.: Граматически излишно повторение на еднакви или сходни по значение думи. [^]
  4. Бел. пр.: Блажени са испанците, за които „да пиеш“ (bibere) e „да живееш“ (vivere). Или в по-свободен превод: Испанците са блажени, защото за тях пиячката е живот. [^]
  5. Getica, XXI.112. [^]
  6. Jean Babelon, La Numismatique antique. Paris (PUF), 1964, с. 64. [^]
  7. Бел. пр.: Авторът е дал английски еквиваленти на българските думи, защото е писал книгата си за англоезични читатели. Поради същата причина българските думи са изписани на латиница. [^]
  8. Zywoty Konstantyna i Metodego. Ред. Tadeusz Lehr-Splawinski, Poznan, Instytut Zachodni, 1959, с. 39 и 99. [^]

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

3 коментара за "„Покушението над Юстиниан“ — приложение 6: Езикът на Авксентий"

  1. Петьо  04.05.2016 г. | 15:04 ч.

    „Mittheilung des Textes“ – Възможно е това да е на някакъв по-стар немски правопис, но сега се пише Mitteilung без „h“. По-скоро ще да е правописна грешка, защото думата е съставена от две други – „mit“ и „teilen“, като не ми е известно в последната да е имало „h“.

  2. Стопанина  04.05.2016 г. | 15:08 ч.

    Грешката е вярна. 🙂 Виж тук.

  3. Вид  15.05.2016 г. | 12:48 ч.

    Пише: Стоби (Щип). Това е голяма грешка. Днешния Щип е древния Астибус. А Стоби е много известен епископален център на река Аксиус (Вардар) при устието на река Еригон (Черна). Стоби е приблизително 40 км. западно от Астибо (Щип).

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.