„Покушението над Юстиниан“ — приложение 4: Гети и готи

Автор: Георги Сотиров. Под редакцията на д-р Асен Чилингиров

„Покушението над Юстиниан“ — приложение 4: Гети и готи

Приложение 4
Гети и готи

В четвъртата книга De Mensibus, монография на Йоан Лидийски, пише следното: „Изправената колона на Фортуна във Византион е поставена там от Помпей Велики. На това място той обсадил Митридат и неговите готи и след като ги победил, завладял Византион. Това се потвърждава от надписа на латински на спираловидната облицовка на колоната, който гласи: «На Фортуна заради победата над готите». По-късно това място стана механа. Готите са гети.“1 

Виждаме, че готите са били известни на римляните още по времето на Помпей Велики, тоест през първи век пр. Хр., както и че са воювали на страната на Митридат като повечето други причерноморски народи. Освен това Йоан Лидийски, който е писал по времето на Юстиниан, идентифицира готите с гетите, без каквито и да било задръжки.

След като готите са били само клон на гетите — а гети е името, което много автори дават на славянското семейство от народи — как се е случило така, че по-късно името «готи» се налага и почти напълно измества по-популярното понятие «гети»?

В биографията на Каракала от Елий Спартиан научаваме за смразяващ инцидент, хвърлящ светлина върху събитията, които вероятно са причината за това ономастично заместване. Докато Каракала се забавлявал с измислянето на прякори, като «Германикус», «Партикус», «Арабикус» и «Аламаникус», Хелвий Пертинакс му подхвърлил шеговито: „Добавете също така и «Гетикус Максимус», моля.“ Това било взето за намек относно Гета — така се казвал братът на Каракала, — който бил убит по-рано от императора. А пък гети — пише Спартиан — е името на готите, които той покори след поредица от сражения в един от походите си на изток.2

Дио Касий разказва, че след убийството на Гета „ако някой дръзнеше да напише името на Гета или само да го прошепне, веднага го осъждаха на смърт“.3 За своята криворазбрана шега гореспоменатият Пертинакс е изгубил главата си. Подобна жестокост определено е предизвикала известни затруднения. Гетските народи не са преставали да съществуват. От време на време е било необходимо да се пише за тях. Как е ставало това? По всичко личи, че тогавашните автори бързо са открили начин за хитруване. Тъй като едно от племената на гетите се е казвало «готи», писателите са започнали да говорят за готи всеки път, когато е трябвало да се каже нещо за всички гетски народи. По-късно опасността от обърквания заради подмяната е била забелязана от автори, като Филосторгий, Орозий и Прокопий, затова те се заемат да обясняват, че готите не са някакъв нов, доскоро неизвестен народ, а че са същият народ, който в миналото е наричан гети.

Други писатели от четвърти и пети век просто се връщат към старото име, което някои от тях дори не са преставали да използват, и направо говорят за гети, а не за готи, когато имат да кажат нещо за хората, които са определяли политиката на Константинопол и които са изпращали колонии в Италия, южна Франция и Испания.4

Например Синесий oт Кирена (днешен Шаххат, Либия) в своята реч от 399 година не споменава нищо за «готи». Не защото са изчезнали или не е чувал за тях. Просто му се е струвало по-правилно да ги нарича с традиционното им название «гети».5 Думата «готи» отсъства и в текстовете на Клавдиан. В една негова поема, наскоро преиздадена под заглавието De bello gothico, не се говори никъде за готи. Всичко си идва на мястото, ако погледнем оригиналното заглавие на творбата, което е De bello getico. След прочит на текста става ясно, че редакторът на новото издание своеволно е заменил думата «гет» с «гот».

Рутилий Наматиан — гал, който е писал през пети век — говори нашироко за гетите в Италия. Той нито веднъж не споменава за присъствие на готи. Причината е ясна. Готите са били там, но с тях са били и други гетски народи, като визиготи, вандали и гепиди. Общото название на всички тези народи е било гети и след изчезването на заплахата от Каракала вече не е имало причина да не бъдат наричани със старото им, добре известно име.

Някои автори обаче са продължавали да определят гетските народи като готи чак до шестнадесети век (1525 година). В своите записки за московската делегация при папа Климент VII, публикувани като приложение към Rerum Moscoviticarum Commentarii на Херберщайн, Павел Йовий отбелязва следното изявление на руския посланик Demetrius (Димитри Герасимов):

Cæterum cum a Demetrio quæreremus, an apud ipsos ulla de Gotthis populis vel fama per manus a maiorib. tradita , vel ex ipsis literarum monumentis superesset, qui ante mille annos & Cæsarum imperium, & urbem Romam omnib. Iniuriis deformatam evertissent: respondebat, & Gotthicæ gentis, & Totilæ regis nomen clarum esse atque illustre, in eamque expeditionem coivisse plures populos, & ante alios Moscovitas: crevisseque eum exercitum ex colluvie Livoniorum & Circumvolganorum Tartarorum: sed propterea omnes Gotthos fuisse appellatos, quoniam Gotthi, qui insulam Islandiam sive Scandaviam incolerent, autores eius expeditionis extitissent.“
(„Тогава попитахме Димитри дали сред неговите хора се е запазил споменът, като предания или записки, за готите, които преди хиляда години покориха империята на цезарите и град Рим, който се беше покварил от всякакви несправедливости. Той отвърна, че имената и на готските народи, и на цар Тотила са известни и славни, че няколко народа са участвали в този поход, преди всичко московитите; че армията се увеличила от ливонци и волжски татари. Но всички те били наричани готи, защото готите, които живели на остров Исландия, сиреч Скандавия, били инициаторите на похода.“)

Не знаем дали Павел Йовий е направил грешка, като е вметнал името на Исландия, или грешката е на Димитри. Населението на Исландия винаги е било малко и е немислимо исландците да са могли да предприемат приключение, целящо разтурянето на западната империя. Положението по бреговете на Балтийско море е било различно. Населението там е било многобройно и една поредица от гладни години е нещо, което е могло да накара Gaut-ите да увеличат шансовете си за оцеляване, като отидат към по-гостоприемни земи на юг.

Някои от тези Gaut-и несъмнено са дошли от югоизточните части на Скандинавския полуостров, по-отдалечените райони на които са били слабо известни на латинските и гръцки географи. Много дрeвни учени са мислели, че Скандинавия е остров. Такова е и мнението на Йордан от шести век, което e повтаряно на юнашко доверие от разни автори дори хиляда години по-късно.6 Херберщайн обяснява произхода на недоразумението в следния пасаж:

Scandia vero non est insula, sed continens, Svuetiæ regni pars, quæ longo tractu Gotthos contingit, et cuius nunc bonam partem rex Daniæ possidet. Cæterum cum eam, harum rerum scriptores, maiorem ipsa Svuetia fecerint, ex eaquem Gotthos et Longobardos progressos fuisse retulerint: videntur, mea quidem sententia, hæc tria regna veluti integrum quoddam corpus, Scandiæ duntaxat nomine comprehendisse: quia tum illa terræ pars inter mare Baltheum, quod Finlandiam alluit, et Glaciale mare, incognita fuit: quæque adhuc propter tot paludes, innumeros fluuios et intemperiem coeli inculta atque parum cognita est. Quæ res fecit, ut plerique hanc immensæ magnitudinis insulam, uno Scandiæ nomine appellarent.
(„Но Скандия не е остров, а континент; той е част от кралството на Швеция, което има дълга граница с [земята на] готите, част от която понастоящем принадлежи на краля на Дания. Понеже онези, които са писали за тези неща, са я изкарвали по-голяма от Швеция, и понеже пишат, че оттук са дошли готите и ломбардите, доколкото разбирам, те са включвали тези три царства в едно цяло, наречено с общото име Скандия. През онези времена земята, която се намира между финския бряг на Балтийско море и Арктическия океан, е била непозната. И до днес тези земи са останали необработваеми и малко проучени заради многото езера, безбройните реки и суровия климат. Това обяснява защо мнозина [автори] определят тези земи като остров с огромни размери, като са му дали името Скандия.“)

Можем да сме сигурни, че инициативата за масово преселване е дошла от хората, които са живеели около Балтийско море, включително на островите Готланд и Волин. На втория остров са открити руините на легендарния град Винета, който някога е бил търговско средище на венетите, сиреч на венедите, вендите или вандалите.

*  *  *

Готите, за които пише Павел Йовий, са включвали карпатски хутцули, Gaut-и от бреговете на Балтийско море, както и хора от много (ако не и всички) други гетски народи. Затова се сблъскваме с всевъзможни изписвания на името: Getæ, Geats, Gothi, Goti, Gothz, Gauts и Hutzuli.

*  *  *

Колкото до тъждествеността на готите със славяноезичните народи, откриваме следното наблюдение на Андреа Дандоло в неговите хроники:

Erant enim Sclavi adhuc gentiles, quia a Gothis originem traherunt.
(„Всъщност склавите дотогава бяха езичници,7 понеже са потомци на готите.“)

Това се отнася за събития през 830 година сл. Хр.8

*  *  *

Терминът «славянски» сравнително отскоро се прилага за цялото славяноезично семейство на народите. Например полският език не винаги е бил смятан за славянски, а това вероятно се дължи на факта, че поляците приемат латинската писменост. На заглавната страница на Църковна история от Цезар Бароний (публикувана в Москва през 1719 г.) пише, че книгата е преведена „на славянски от полски“.

« Бележки върху тракийската ономастика | Надписът за Одоакър в Залцбург »


Бележки:

  1. Бел. авт.: Виж изданието на Teubner (ред. R. Wuensch), 1967, с. 161. Латинският надпис може да е бил: Fortunæ reduci ob devictos Gothos. [^]
  2. Бел. авт.: Antoninus Caracallus, X.6. SHA. Loeb, т. 2, с. 28. Тъждествеността на готите и гетите е ясно изразена с латинска недвусмисленост в този източник: Gothi Getæ dicerentur. [^]
  3. Конспект на книга LXXVIII, 12.5 [^]
  4. Бел. ред.: Сведенията на античните автори, които поясняват, че под готи трябва да се разбират гетите, са посочени в моя двутомник Готи и гети. На тези твърдения не може да се противопостави нито едно твърдение на съвременник, че готите са някакъв нов етнос, заселил се едва в последно време и говорещ език, различен от езика на отдавна познатото местно население. Цитатите не са от трудовете на късни преписвачи на исторически съчинения, чиято терминология те автоматично възприемат или съзнателно „архаизират“, както твърдят някои известни днешни автори. Всъщност това са сведения на свидетели, общували непосредствено с това население. Не става дума и за жителите на някакви далечни и екзотични страни, а за съседи, поддържащи непрекъснато и в течение на много векове търговски и културни отношения с римската империя и с останалите европейски народи. [^]
  5. Бел. ред.: De Regno Dalmatiæ et Croatiæ Libri Sex (вж. бел. 61), 1081A. Превод на френски от Christian Lacombrade. Paris, BL, 1951, с. 54. Преводачът твърди, че Synesios е използвал древните имена на „варварските“ народи, за да си придава тежест. Такива мнения, подкрепяни с неоснователния термин „архаизация“, са сред основните причини за мъглявината, която обгръща цялата история на късната Римска империя. Синесий (Synesios) и неговите съвременници не са имали каквито и да било причини да усложняват текстовете си, като жонглират с имена. Той нарича готите с името гети, просто защото са били именно такива — гети. [^]
  6. Бел. пр.: Дори добросъвестните изследователи, сред които е д-р Г. Сотиров, често пропускат съществените подробности в „За произхода и делата на гетите“ („Гетика“). Преселниците от Скандинавия, споменати от Йордан в тази негова творба, са били малобройни. Той пише за три готски кораба, като не уточнява, дали в тях се е намерило място за жени и деца, или пък само за шепа мъже, годни за война и да оцеляват в непознати земи. Още по-важното сведение, което обърква сметките на съвременните готомани-германисти, е, че това преселение от Скандинавия е станало във времената преди Троянската война, когато Рим още не е бил основан. Ако действително преди Троянската война е имало някаква миграция от „острова“, малобройните „островитяни“ несъмнено са били претопени без остатък сред гетите, които всички антични автори описват като извънредно многоброен народ. Изобщо, като изключим историята за преселението от далечния север, Йордан ни занимава изцяло с историята на гетите, даките, мизите и други тракийски народи, както и със сродните им скито-сармати от Северното Причерноморие, и отъждествява готкините с амазонките – войнолюбивите сарматски жени, някои от които се доказвали като далновидни царици и оставяли трайна следа в световната история. Разбира се, тези „дребни подробности“ не са по вкуса на много днешни историци. На тях им е по-удобно да вземат от Йордан само абзаците за митологичното преселение от Скандинавия, което не се потвърждава от друг античен автор. След това произволно и манипулативно „подмладяват“ това преселение, като го пренасят хилядолетия напред във времето, когато Рим отдавна е бил построен, а Римската империя вече е била в залеза си. За да бъде пълно безобразието им, едни определят останалото съдържание на „Гетика“ като „фикция“ (измислица), а други — като „грешки на Йордан“, породени от силното му желание да възвеличае юстиниановия генерал Велизар, изкарвайки го покорител на народ с история, обхващаща цели 2030 години. Възниква въпросът: дали Велизар е воювал срещу грешния народ, щом след покоряването на „готите“ се удостова с титлата Гетикус (Geticus)? Оказва се, че безгрешни са само творците на съвременна научна митология и на борците за установяване на гетските бабини деветини като гото-германски исторически реалности. [^]
  7. Бел. ред.: Тук под „езичници“ се разбира „еретици“ — ариани. [^]
  8. Бел. ред.: Цитатът е по Летопис попа Дукљанина. Не е изненада, че, според Шишич, Дандоло е приел становището на Дуклянския презвитер. [^]

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

Един коментар за "„Покушението над Юстиниан“ — приложение 4: Гети и готи"

  1. Петьо  04.05.2016 г. | 14:21 ч.

    „армията се увеличила от ливонци и волжски татари“

    Волжски татари през V век? И московити? Според мен въпросния Димитрий е използвал имена, актуални за епохата на 16-ти век (като дори и това ми е под въпрос). Ако въпросните записки действително са от 1525 година, то това е дори преди времето на завладяването на Казан от Иван Грозни (1551 г.), след което последния си приписва и титлата цар на българите.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.