„Покушението над Юстиниан“ — приложение 2: Красноречието на липсите

Автор: Георги Сотиров. Под редакцията на д-р Асен Чилингиров

„Покушението над Юстиниан“ — приложение 2: Красноречието на липсите

Приложение 2
Красноречието на липсите

Съществуват четири красиво илюстрирани средновековни български ръкописа, съхранявани в различни европейски библиотеки. Четвероевангелието на цар Иван Александър (1356) е в Лондон. Манасиевата хроника (ок. 1335-1340) е във Ватикана. Томичовият псалтир (от средата на четиринадесети век) е в Москва. Болонският псалтир (ок. 1230-1241) е в Университетската библиотека на град Болоня, от който е получил името си. Как се получава така, че че днес на територията на България няма такива значителни писмени паметници? Отговорът е ясен — всички те са били изнесени или унищожени.

Горенето на книги не е измислено от Хитлер. Диоген Лаертски е запазил сведение, според което прочутият Платон е искал да изгори всички творби на Демокрит, които успял да събере. Той обаче се отказал от идеята си, след като двама от приятелите му го уверили, че няма смисъл, понеже книгите вече имали много преписи.1 Кремутий Корд (Cremutius Cordus) обаче е нямал късмета на Демокрит. Поддръжниците на Тиберий не само изгорили всичките му книги, но принудили стареца да си отнеме живота.2

При Дио Касий четем, че когато Север посетил Александрия, „той задигнал от повечето светилища всичките книги, които можал да намери и в които се съхранявали тайните учения, след което заключил и гробницата на Александър; това било направено с цел никой в бъдеще да не види тялото на Александър или да прочете написаното в тези книги“. Не се уточнява какво е сторил Север с книгите, които е взел. Както изглежда, Дио се е надявал, че неговите читатели знаят кой е най-сигурният начин да се попречи на някого да научи съдържанието на дадена книга. А той е: да се хвърли в пламъците.

Марк Дякон в житието на Порфирий разказва как християнската тълпа в Газа подпалила храма на Зевс. След това фанатикът съобщава със задоволство: „къщите бяха претърсени, защото в повечето от имотите имаше много идоли. От тези, които бяха намерени, една част беше запалена, докато другите бяха захвърлени на бунището. Намериха и книги — продължава Марк — пълни с измами, които книги наричаха свещени и с които идолопоклонниците отслужваха своите мистерии и други забранени церемонии. Тези книги споделиха съдбата на своите богове.“3

Събитията в Газа са само бледо подобие на онова, което се е случило в Александрия няколко години по-рано.4 Християнските фанатици там изгорили библиотеката на Серапея, която съдържала около 400,000 тома! Останалите 700,000 книги, съхранявани в Александрия, са унищожени през 642 година сл. Хр. по заповед на халиф Омар. Ако се вярва на сведенията, тези книги са служили за отопление на градските бани в продължение на шест месеца.

Сред невъзвратимите загуби, причинени заради умишлено или случайно унищожаване, е История на Македония, творба на Хераклит от Лесбос.5 Сред другите творби можем да споменем Гетика на Дио Хризостом, Мемоарите на Траян, голяма част от История на Витиния, написана от Ариан,6 и четирите книги на Клавдий Евстений. Последният автор, според Цезар Бароний, бил секретар на Диоклециан и съответно — достатъчно добре квалифициран, за да опише постиженията на четирима императори: Диоклециан, Максимин, Галерий и Константин.7

Не всички книги, които са били неудобни за властите, са удостоявани с auto-da-fe.8 Някои са подлагани на цензура. Според местоположението и приблизителния размер на липсващите пасажи често може да се отгатне общият смисъл на тези премахнати или преиначени части. Страбоновата География е повече или по-малко оцеляла — с изключение на Книга VII. Тази силно повредена част от творбата му „случайно“ се занимава с Тракия и Македония. От История на Квинт Куртий липсват Книги I и II, в които са били описани началото на царуването на Александър и неговите дела в Тракия. Romana на Йордан е с губещи се данни точно на мястото, където авторът се кани да ни сподели нещо важно за произхода и личността на Константин Велики. Списъкът на подобни липси е впечатляващо дълъг.

Лукари, който ни осведомява, че визиготите в Испания все още са говорели на славянски език до 764 година, посочва като свой източник Църковна история на Никифор Калист. Тази история е писана преди 1327 година. Днес има само по едно копие на ръкописите, съставляващи осемнадесет книги. Пубикуван е и списъкът на още пет книги, част от оригиналната композиция, които продължават историята до 911 година. Самите книги обаче липсват. И все пак през 1604 година Джакомо ди Пиетро Лукари трябва да ги е виждал, защото точно в тях са описани събитията от осми век, включително историята на визиготите в Испания.

Липсващите книги и цензурираните сведения в достигналите до нас източници следват една закономерност. Тези липси се отчитат поразително често всеки път, когато се казва или загатва нещо за тъждествеността на славяноезичните народи с древните траки, за техните владетели и изобщо за древната тракийска цивилизация. Какво по-убедително в това отношение от съдбата на Константин Велики, от една страна, а от друга — тази на Юлиан Апостат (известен още като Отстъпник)? Книгите на Константин, направил християнството официална религия и управлявал империята 33 години, до една са изчезнали. Юлиан пък, който се е разочаровал от християнството и който е седял на трона само три кратки години, е оставил книги, повечето от които днес могат да се намерят и в най-близката библиотека. По същата аналогия шансовете за оцеляване на гръцките книги са били значителни, докато тези за тракийските книги са били равни на нула. Величието на Константин не се е оказало достатъчно, за да осигури опазването на беседите му, написани на тракийски език.9

Откриваме многозначителен пример за унищожение на книжнина и в отговорите на папа Николай I на въпросника, изпратен му от българските държавници (866 година): „Вие питате какво да сторите със скверните книги, които, както казвате, сте взели от сарацините и сега притежавате; безспорно, те не трябва да бъдат оставени; защото, както е писано, общуването със злото покварява добрите нрави; а тъй като те (сарацинските книги) са вредни и богохулни, трябва да бъдат изгорени.“10 Българите вероятно са послушали този съвет и можем да предположим, че когато гърците завладяват България (Тракия) през 1018 г., те са направили същото — хвърлили са в огъня всичките български (тракийски) книги, които са открили в страната.

Неуспехът на Джеймс Брайс да намери оригиналното житие на Юстиниан показва само, че това начинание поначало е било обречено на провал. Другата възможност е, че той не го е търсил достатъчно добре. Така или иначе твърденията му са без основания. Бдителният читател знае как да проверява твърдения.

Това, което ни е известно за липсите в историческите сведения, както и за изчезването на цели творби, засилва нашата увереност в правдивостта на Vita Iustiniani. А за това сме задължени и признателни на Иван Томко Мърнавич.

« Iustiniani Vita | Бележки върху тракийската ономастика »


Бележки:

  1. Книга IX.7.40. Loeb, т. 2, с. 449-450. [^]
  2. Dio Cassius, LVII.24.2-4. Loeb, т. 7, с. 181-182. [^]
  3. Пак там, 71. BL, Paris, 1930, с. 57. [^]
  4. Орозий (VI.15) казва, че тези 400 хиляди книги са изгорени в огъня, който избухнал по време на войната срещу Юлий Цезар. Той обаче прави коментар и за ограбването на библиотеката (в Серапея) от християнските фанатици „в наши дни“. Това се отнася очевидно за дните, в които е имало бунтове по времето на Теодосий (389 или 381 година сл. Хр.). [^]
  5. Вж. Diog. Lært., IX.1.17. Loeb, т. 2, с. 425. [^]
  6. Споменато от Фотий, пак там, BL, т. 2, стр. 33. [^]
  7. Annales Ecclesiastici, т. 2, с. 739. Максимин тук очевидно се отнася за Maximianus Herculius. [^]
  8. Бел. пр.: Публично изгаряне. [^]
  9. Бел. ред.: Г. Сотиров не отбелязва, че една от най-големите (ако не и най-голямата) акция по унищожаване на книги при Източноправославната църква е проведена след шестия Вселенски събор в 556 г. при управлението на Юстиниан, когато се унищожават всичките книги на Ориген и всички истории на църквата. [^]
  10. Responsa Nicolai ad consulta Bulgarorum, ЛИБИ ІІ/ 1960. [^]

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

15 коментара за "„Покушението над Юстиниан“ — приложение 2: Красноречието на липсите"

  1. Петьо  04.05.2016 г. | 13:36 ч.

    „можем да предположим, че когато гърците завладяват България (Тракия) през 1018 г., те са направили същото — хвърлили са в огъня всичките български (тракийски) книги, които са открили в страната.“

    Това предположение може ли да се подкрепи от някакви исторически сведения?

  2. Светльо  04.05.2016 г. | 14:11 ч.

    Може да – виж книгата на архим. Кирил Рилски за Илирийската Църква. Автора описва деянията на Теофилакт, като го нарича българомразец – разрушаването на архиепископската базилика и житието на Климент, като описва и изгаряне на книжнина.

  3. Светльо  04.05.2016 г. | 14:14 ч.

    След като изгаря житието на Климент, не този от 9 век, а ранният Климент от 5-ти век, сам Теофилакт написва житието на Климент Охридски. Автора – архим. Кирил Рилски се съмнява в истинността на това житие.

  4. Светльо  04.05.2016 г. | 14:16 ч.

    Още от него (Кирил Рилски)

    Това се дължи на вѣковнитѣ врагове на нашето древно българско племе – гърцитѣ, които са се възползвали отъ неблагоприятнитѣ политически обстоятелства на българския народъ, който е попадналъ подъ двойно робство: политическо и духовно, систематически, въ продължение на много вѣкове, сѫ унищожавани всички веществени исторически паметници, които сѫ говорили за историческия и църковен животъ на българитѣ.” “Българската Самостоятелна Църква в Илирия”, с.5-6.

  5. Светльо  04.05.2016 г. | 14:19 ч.

    Извинявам се за спама, но още откривам от Кирил Рилски

    Архимандрит Кирил Рилски говори за безпощадно унищожаване не просто на отделни неудобни ръкописи, а на “цели библиотеки, които са били пълни с древни пергаментни ръкописи на латински, гръцки, глаголически…”-с.6.

  6. Петьо  04.05.2016 г. | 14:34 ч.

    Благодаря, Светльо! В къщи ми е тази книга, ще я погледна довечера. Замисълът ми беше да се подкрепи това твърдение с някакви по-определени данни. Това за Теофилакт може да е точно такова.

  7. Стопанина  07.05.2016 г. | 10:24 ч.

    Вижте това, което пише Григорий Цамблак в своето „Похвално слово за св. Евтимий“ (става дума за патриарх Евтимий Търновски):

    „Но какво вършеше? Превеждаше божествените книги от еладски език на български. И някой, като ме слуша да говоря тези неща, нека не сметне, че съм излязъл вън от истината, понеже българските книги са с много години по-стари и са от самото начало на покръстването на народа, пък и защото са именно книгите, които е изучавал и този велик между светците човек, доживял дори до наши дни. Зная това и аз, и то иначе не е.

    Но било защото първите преводачи не са вникнали докрай в езика и учеността на елините, било пък защото те са си послужили с грубия свой език, издадените от тях книги са се оказали прости по реч и несвързани по смисъл с гръцките писания, грубо съчинени и нестройни в потока на речта. И само защото се наричаха книги на благочестивите, затова се смятаха за верни, ала в тях се криеше голяма вреда и противоречие с истинските догми. Затова и много ереси произлязоха от тях. Като унищожи всички стари книги, този втори законодател слезе от върха на планината на ума, носейки с ръцете си, подобно на написани от Бога скрижали, книгите, над които се труди, и предаде на църквата истински небесно съкровище: всички нови, всички честни, с Евангелието съзвучни, в силата на догмите непоколебими, като жива вода за душите на благочестивите, като нож за езиците и като огън за лицата на еретиците. И се провикваше заедно с Павел: „Старото отмина; ето всичко стана ново.“

    В прав текст е казано, че старата българска книжнина е горена или изопачавана не само от гърците, но и от българските гъркомани и ортодоксални фанатици, каквито са Евтимий и Цамблак. От текста се подразбира също, че българите са стари християни и са имали стари книги преди мнимото покръстване през IX век.

  8. Емо  07.05.2016 г. | 14:12 ч.

    Цялата книга ще излезе ли в електронен формат? Понеже искам на един дъх да го чета.

  9. Стопанина  07.05.2016 г. | 20:32 ч.

    Ще направя добре оформен PDF файл за печат. Същия ще кача и за сваляне.

  10. Ваня  08.05.2016 г. | 13:10 ч.

    Има ли историци във висшите ни учебни заведения, които да подготвят учители по история за училищата на България, при което съдържанието на учебните им планове да са съобразени с истината за историята и културата на населението на Балканския полуостров? До кога ще се акцентира на 681 година, на 24 май и пр. /Иначе дълбоко уважавам събитията свързани с тези дати, пък и не само с тях./А какво е било преди това? Колко поколения историци трябва да преминат, за да могат тези знания – важна част от основанието ни за национална гордост и принадлежност – трайно да се акумулират в съзнанието на българина още от ученическата скамейка?

  11. Стопанина  08.05.2016 г. | 20:09 ч.

    Няма такива историци и според мен е добре, че няма. Защото ще е жалко, ако човек не търси истината на ученическата скамейка и докато е жив. Истината не се сервира сдъвкана в учебна програма, като на сребърен поднос.

    Не смятам и че подбудите за национална гордост водят към истината. Всъщност смятам, че книга като тази на д-р Сотиров показват огромно падение на българите – нравствено, културно, политическо, всякакво. В най-добрия случай може да се говори за тъпчене на едно място. Или както казва Учителя: историята не учи на нищо, тя показва само безпътицата на човечеството.

  12. Петьо  08.05.2016 г. | 22:39 ч.

    Междувременно, успях да направя справка в книгата на Архимандрит Кирил Рилски. Книгата отново е на друг място, затова пиша по памет.

    Там той на няколко места повтаря, че блажения Теофилакт Охридски, архиепископ български (да, чистокръвният цариградски грък както се изразява Кирил Рилски, е канонизиран от БПЦ), е унищожил надгробния камък на Климент Охридски от I-ви век след Христа. Авторът различава три исторически личности с това име:

    – Климент от Охрид живял I-ви век след Христа и съмишленик на св. апостол Павел. Доживял до дълбоки старини и починал от естествена смърт. Погребан в Охрид като на мястото е изградена съборна църква, в последствие превърната в джамия (Имарет).
    – Климент Папа Римски, живял през второто столетие след Христа
    – Климент, отново от Охрид, живял през IX-ти век след Христа.

    Та въпросният блажен Теофилакт Охридски, архиепископ български, унищожил надгробната плоча на първия Климент, унищожил житието му и го смесил с това на втория Климент от Охрид, за да преиначи историята.

    Това твърдение се среща на няколко места в книгата без да е посочен източник. На места Кирил Рилски посочва източници, на други не. За това твърдение не е посочил. Или е изцяло негово предположение, или е знаел нещо от някой източник като е пропуснал да го спомене в книгата си.

  13. Стопанина  08.05.2016 г. | 22:48 ч.

    Телепатията ни отново е убийствена. Точно сега и със Светльо водехме разговор за Климент и се питахме къде са на Кирил Рилски източниците. Като се замисля обаче, няма как да има общодостъпни източници, например за унищожаването на камъка. Имало е свидетели, останало е като предание.

    Същото е например с камъните, които имали неудобни за науката надписи и Шкорпил ги унищожавал. Но се знаят нещата. Така и с Китов, и с прочее измет.

  14. Петьо  09.05.2016 г. | 13:05 ч.

    Кирил е бил Архимандрит на Рилския манастир. Това място според мен никак не е случайно. Смятам, че там са се пазили (дори още могат да се пазят) много стари и ценни източници, дори „еретически книги“. Въпроса е кой и как има достъп до тях.
    Сега и аз не мога да подкрепя тези си твърдения с някакви източници и все пак споделям 😉

  15. House M.D.  12.05.2016 г. | 11:18 ч.

    „Ще познаете Истината и Истината ще ви направи свободни!“ Ап. Павел

    Това май обяснява усилията да бъде скривана истината във всички времена и епохи.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.